На последния за годината Съвет държавите-членки на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за провеждането на първите междуправителствени конференции със Северна Македония и Албания до края на тази година, въпреки публичните призиви на словенското председателство. В заключителния документ от срещата не бе включено уточнението "до края на годината“ като краен срок за провеждане на първите междуправителствени конференции със Скопие и Тирана, отбелязват в редакцията на електронното издание на македонския вестник "Слободен печат“ в статия, озаглавена "Студен душ от Брюксел“.

Европейската комисия и Съветът на ЕС изразиха задоволство от постигнатата договореност относно разширяването, който заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова определи като "шедьовър на способността на ЕС да изгражда компромис“.

Държавният секретар по европейските въпроси на Словения Гаспер Довжан каза, че срещата все пак е била успешна и е "пример за духа на компромис и лоялно сътрудничество на ЕС“.

"Важни са заключенията на Съвета, ние не ги сравняваме с предишните проекти, някои формулировки са тук от преди два месеца и повече, но тъй като преговорите за такива документи са много дълги, определено бих оценил днешния ден като успех. Това, което първоначално очаквахме да постигнем, не беше осъществимо тази година и това е фактическата причина, поради която "тази година“ вече не фигурира в заключенията“, каза Довжан след заседанието в Брюксел.

Заключенията премахват изричното препращане, което свързва процеса на разширяване за Северна Македония с прилагането на споразумението с България, но това препращане присъства в самата преговорна рамка, обясняват дипломатите. Според тях, ако Северна Македония стигне до стъпката да приеме тази рамка за преговори, остава въпросът как да се води дипломатическа битка на тази основа, за да не се позволи преговорният процес да бъде хванат в капана на двустранния спор между Скопие и София.

Преди вчерашното заседание на Съвета по общите въпроси премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев в телефонен разговор поздрави Кирил Петков за избирането му за министър-председател на България и двамата се договориха да продължат да работят за намиране на приемливо решение за деблокиране на процедурата за преговорите със Северна Македония.

В разговора беше изразена готовност за ускоряване на комуникацията и сътрудничеството чрез няколко работни групи в областта на икономиката, културата, здравеопазването, енергетиката, инфраструктурата и други области от интерес за македонските и българските граждани.

"Разбрахме се да продължим да работим за намиране на приемливо решение за отблокиране на процедурата за започване на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС и за нов положителен тласък за укрепване на двустранните отношения между нашите две страни, в името на общото европейско бъдеще“, обясни Заев в пост в социалната мрежа "Фейсбук“.

В интервю за The Financial Times, дадено преди избирането му за министър-председател, Петков обяви нов подход към Скопие, което според лондонския вестник е сигнал, че "София ще прекрати блокадата за започване на преговори между Северна Македония и ЕС“.

"Ние сме сто процента за политиката на НАТО и ЕС. Ще предложим нов подход за Северна Македония и това трябва да стане бързо, за кратък период от време, не повече от шест месеца“, каза Петков в интервюто.

Съгласно думите му, правителството му ще създаде нова основа за разговори със Северна Македония чрез работни групи "за намиране на решения на въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“.

Българските медии обаче съобщиха, че външнополитическият раздел на коалиционното споразумение на партиите, които съставляват новото правителствено мнозинство в България, показва, че новото правителство ще "запази единната си позиция спрямо Северна Македония“ и че отношенията ще бъдат надградени "в градивен дух“ в няколко стъпки.

Първата стъпка е да се активира работата на двустранните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество чрез календар на месечните срещи. Предвижда се освен това създаване на бизнес комисии, засилено сътрудничество в областта на транспорта, включително директна въздушна връзка София-Скопие, изграждане на Коридор 8, финансова подкрепа за железопътната връзка, както и засилване на сътрудничеството в областта на науката и култура.

По повод предложението на Петков пред за ускоряване на двустранната комуникация и сътрудничество чрез няколко работни групи специалният представител на правителството в Скопие за България Владо Бучковски каза, че на срещите на тези групи по теми като инфраструктура, икономика, култура, образование ще може да се покаже, че "имаме сериозна подготовка от миналото“.

"В инфраструктурата сме направили много повече от България. Факт е, че нашият директор на Македонските железници Хари Локвенец имаше няколко срещи с техния директор Папуджийски, на които определи динамиката, по която най-накрая ще бъде изградена железницата между България и Македония. Това ще бъде един от най-големите инфраструктурни проекти, струващ 650 млн. евро, който трябва да бъде завършен през следващите шест години. От друга страна е факт, че строим скоростния път Ранковце-Крива Паланка. Факт е, че от доста време чакаме - две десетилетия - да построим прочутите 12-15 км и да отворим известния граничен пункт Клепало, който да свързва Берово и Струмяни. Имаме много да говорим за култура. В частта на икономиката трябва да се види защо прогнозите не са реализирани“, коментира Бучковски при гостуване в телевизия "Сител“.

Той подчерта, че македонците сега са изправени пред ново предизвикателство - финализираме преговорите възможно най-скоро, като оцени, че "и на нас, и на българите им липсва доверие“.

"Това е основният проблем, ако четете известната им декларация, която ни създаде сериозни проблеми през последните две години. Твърдим, че с тази декларация сме попаднали в тази задънена улица, от която не можем да излезем. Те твърдят, че тя е провокирана от нас, защото Историческата комисия не е работила според очакванията им“, каза Бучковски.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски в снощното гостуване в ефира на МРТ заяви, че Скопие трябва да има открити и добри отношения със съседите си, но, разбира се, срещу реципрочност, като добави, че ако българите искат промяна на Конституцията на РСМ, тогава те трябва да направят същото със своя Основен закон.

Според него радикалните структури на политическата сцена в България злоупотребяват с национализма, използвайки негативна и на моменти хегемонистична реторика към РСМ.

"За любов трябват двама. Ако получим уважение, те ще заслужат нашето уважение. Но ако не получим уважение, ако ни се казва, че не сме съществували преди определен период от време, че сме говорили друг език; ако искат да зачеркнат нашата култура, традиции и обичаи, предавани от баба и дядо на внук векове наред, това не е много добросъседско поведение“, коментира лидерът на опозицията.

Според Мицковски това не е добросъседство и добросъседско поведение, а необективно поведение на съсед към съсед и затова македонците настояват на правото на реципрочност.

"Няма проблем, тези граждани, които се чувстват българи да са част от Конституцията, тогава имаме право да поискаме от македонците в България да получат това, което им принадлежи и каквото е постановено от Съда по правата на човека в Страсбург. Бе приета и резолюция на Европейския парламент, че те могат да имат своя култура, свои обичаи и да я представят – нека това също бъде част от Конституцията на България. Ако искат да променим нашата, нека направят същото. Това е същността на реципрочността“, заключи Мицкоски.

Бившият френски министър по европейските въпроси Натали Лоазо каза, че ЕС не може да се откаже от страни, които са положили усилия, и да им каже, че "имате проблем с Гърция, а сега и с България“. "Скопие трябва да получи сигнал за започване на преговори с ЕС“, каза Лоазо пред БНР преди началото на френското председателство на ЕС през първите шест месеца на следващата година.

"Никой не казва, че утре, през 2022 г., Северна Македония ще се присъедини към ЕС. Казваме, че трябва да започнат преговори, по време на които всичко ще бъде поставено на масата. И те няма да продължат напред, ако всички човешки права и основни ценности не бъдат придвижени напред. Но на тези хора трябва да бъде сигнализирано, защото са ухажвани от Китай, Русия и Турция. Какво искаме – най-после да ни обърнат гръб? Това не е в интерес на никого“, каза Лоазо, член на партията на настоящия държавен глава на Франция Еманюел Макрон.

На въпрос дали има френска инициатива за разрешаване на двустранния спор между България и Северна Македония, Лоазо не даде директен отговор.

"Надявам се този спор да бъде разрешен, защото бих искала скоро да започнат преговорите със Северна Македония. Тя положи огромни усилия, за да се доближи до европейските очаквания. Надявам се същото и за Албания. Знаем, че предстои дълъг път, ще търсим резултати, защото има нова методология за разширяване. Но не можем да се откажем от онези държави, които са положили усилия, и да им кажем: "Вижте, има друг проблем. Имахте го с Гърция, а сега и с България. Това ще създаде враждебност към ЕС в сърцето на Европа, защото географски, културно и исторически Балканите са точно там“, отбеляза Лоазо.

Превод и редакция: Тереза Герова