Ден след официалното обявяване на коалиционно споразумение между Германската социалдемократическа партия (ГСДП), "Зелени“ и Свободната демократическа партия (СвДП), депутатите в Бундестага ще гласуват за избирането на Олаф Шолц за нов канцлер на ФРГ, съобщава националният ежедневник Die Welt.

Наблюдателите са единодушни, че положителният резултат от вота е гарантиран, тъй като бъдещата т.нар. светофарна коалиция, която Шолц ще ръководи, има мнозинство в парламента. Заедно с новия канцлер от днес Германия ще има и ново правителство. Ангела Меркел, която до този момент остана временно изпълняваща длъжността канцлер, заедно с кабинета си, ще подаде оставка.

Депутатите ще се съберат за тайно гласуване в 09:00 часа (10:00 часа българско време), като самият процес и преброяването на гласовете ще отнеме около час и половина. В 12:00 часа Шолц ще положи клетва. Час и половина по-късно председателят на парламента Бербел Бас ще обяви съставянето на правителство, а министрите също ще положат клетва. Приблизително около 15:00 часа Шолц и неговите министри ще отидат в президентския дворец Белвю, разположен на около два километра от парламента. Държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер ще одобри състава на правителството, с което официално ще бъде сложен край на 16-годишната ера на управление на Ангела Меркел.

Според агенция DPA на заседанието на парламента ще бъдат поканени бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, бившият президент Йоахим Гаук, както и председателят на Бундесрата Бодо Рамелов. Освен това на трибуната за гостите ще седне и самата Меркел, която вече не е депутат.

Новото правителство на Германия бе формирано въз основа на резултатите от парламентарните избори. На 26 септември ГСДП събра подкрепата на 25,7% от избирателите. Съюзът (ХДС/ХСС) събра едва 24,1% от гласовете, най-лошият резултат в историята му. Свободната демократическа партия получи 11,5% от гласовете, "Зелените“ - 14,8%, а "Алтернатива за Германия“ - 10,3%. Благодарение на три директни мандата, "Левицата“ спечели и места в Бундестага с 4,9%.

След победата си социалдемократите започнаха преговори за влизане в коалиция със "Зелените“ и либералите. В края на ноември преговорите приключиха и партиите представиха коалиционно споразумение – "пътна карта“ по различни аспекти на външната и вътрешната политика. Документът бе официално подписан във вторник.

***

Париж. Ръкописът на алегоричния разказ "Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, който се пази в САЩ от самото му създаване, ще бъде представен за първи път пред публика във Франция. Това съобщи регионалното издание Ouest-France.

Сент-Екзюпери пише книгата в Ню Йорк, където заминава след окупацията на Франция от нацистите. Оттогава ръкописът, заедно с рисунките, с които го придружават, се съхраняват в САЩ: писателят ги дава на приятелката си Силвия Хамилтън, преди да отиде да се бие в Северна Африка през 1943 г. През 1968 г. тя дарява ръкописа на библиотеката и музея "Морган“ в Манхатън, откъдето този експонат за известно време ще бъде предаден във Франция.

Изложбата "Среща с малкия принц“, посветена на това произведение, ще се проведе от 17 февруари до 26 юни 2022 г. в Музея на декоративните изкуства в Париж. Тя ще включва над 600 експоната, включително скици с акварел и молив, фотографии, стихотворения, изрезки от вестници и писма.

Световноизвестният разказ е публикуван за първи път на 6 април 1943 г. в Ню Йорк на френски и английски език, с илюстрации от самия автор. В Париж публикуването идва едва през пролетта на първата следвоенна година. Творбата е преведена на 457 езика и е на второ място след Библията по брой преводи.

***

Стокхолм. Постоянните разговори за нарастващата руска агресия и опасността, която Москва представлява за Швеция, е фалшива конструкция, твърди почетният професор Университета Умео Пер Саландер в статия за изданието Dagens Arena. Чрез нея властите се опитват да всеят разцепление в страната, което ще мотивира постепенното интегриране на Швеция със САЩ и НАТО в разрез със шведската традиция да стои извън съюзите.

Министърът на отбраната Петер Хултквист и привържениците на несоциалистически партии, участващи в политически дискусии, мотивират струпването на оръжия на Швеция с факта, че "ситуацията със сигурността се е влошила в съседните ни региони“ – и всичко това поради "нарастващата руска агресия“, "анексията на Крим“ и сериозните инвестиции на Русия във въоръжените сили. Медиите изобщо не подлагат на съмнение тези "повтарящи се мантри“, приемайки и излъчвайки тази картина на света като единствената и непогрешима истина, но според почетния професор от Саландер, всичко това е фалшива конструкция.

Както експертът отбелязва в статия за Dagens Arena, в този контекст си струва да се припомни многократното участие на Швеция в учения на НАТО, явно насочени срещу Русия в Балтийско море; за факта, че милиционерските части в Готланд се обучават от американски морски пехотинци, както и че Швеция позволи на САЩ и НАТО да използват територията на страната за тестване на нови оръжейни системи. Също така, пише авторът, не бива да се забравя за споразумението с НАТО, което предполага, че Швеция ще приеме войските на Алианса на своя територия, както и за присъединяването на страната към Stratcom, компания, базирана в Балтийските държави, чиято официална цел е да действа в име на интересите на НАТО във всички ситуации. Не е изненадващо, смята Саландер, че Русия реагира на това.

Що се отнася до въпроса с Крим, професорът припомня, че близо до Севастопол има гигантска руска черноморска военна база. През 1990 г., по време на преговорите за обединението на Германия и предстоящото разпадане на Варшавския договор, НАТО обещава да не се разширява и "на сантиметър на изток“. Днес обаче около дузина източни държави вече са се присъединили към НАТО, а Украйна и Грузия са следващите по ред. И ако Украйна стане член на НАТО, базата в Севастопол в Крим, разбира се, ще изчезне.



Може също да се добави, че Крим исторически принадлежи на Русия до 1954 г., когато Хрушчов дарява полуострова на Украйна. Родният език на повечето кримчани е руски, който доминира в медиите и културата. Според свидетелството на професор Ричард Саква, британски политолог и публицист, специалист по изследване на политическите процеси в Русия, по-голямата част от населението на Крим е за обединението с Русия. И така, пише авторът на материала, Русия има специални отношения с Крим и намеците, че Швеция може да бъде под същата заплаха като полуострова, са напълно неправдоподобни.



По отношение на струпването на оръжия на Русия авторът предлага позоваването на цифри. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира през 2019-2020 г. военните вноски на Русия са се увеличили с 2,5%, но САЩ са увеличили разходите си в тази област с 4,4%, а Швеция - с 6,7%. Руските военни вноски паднаха до 6% от сумата, която НАТО харчи за отбрана. Също така не бива да се забравя, че САЩ, а не Русия, се оттеглиха от Договора за открито небе и Договора за неразпространение на ядрените оръжия, което прави по-трудно да се контролира това, което прави врагът, и вече е възможно да се разположат тактически ядрени оръжия в Европа.



Сравнявайки всички горепосочени факти, Пер Саландер заключава: предполагаемата руска агресия е преди всичко разделяща структура, предназначена да мотивира постепенната интеграция на Швеция със САЩ и НАТО, а шведският министър на отбраната със своите действия и думи "иска да даде на Америка стратегическа позиция в Северна Европа и по този начин подкопава шведската традиция да стои извън съюзи“.



"Нови милиарди от джобовете на шведските данъкоплатци се насочват към армията. Военните печелят, да не кажа конкретно - военната индустрия с компанията SAAB начело. Нашата политика за сигурност би имала повече полза, ако наистина се интересуваме от позицията си да не влизаме в съюзи и да подкрепяме диалога. И тогава парите ще останат в хазната за реални, а не за фиктивни нужди - здравеопазване и социална защита“, заключава авторът на материала.

***

Брюксел. Брюксел ще се опита да увеличи геополитическата тежест на Еврпейския съюз, като предложи ново политическо оръжие, което ще му позволи по-лесно да налага санкции на икономически съперници като Китай - и дори САЩ, съобщава изданието Politico в редакцията си за Стария континент.

Макар че формата на икономическата "гаубица“, която ЕС има предвид, със сигурност е нова, европейските страни със свободна търговия и търговски експерти вече предупреждават, че тя може да се взриви в лицето на най-големия търговски блок в света.

Предложението на Европейската комисия за оръжие срещу принуда идва след години на оплакване от ЕС, че е уязвим на икономическо изнудване от страни, които използват разделението между европейските нации за собствени цели, тъй като ответните санкции могат да бъдат наложени само с единодушие. За да се противопостави на тази слабост, този нов инструмент ще позволи на Комисията да налага търговски санкции срещу страна извън Блока, която 27-те държави от ЕС може да блокират само с мнозинство.

През последните години ЕС често се оказва на милостта на своите съперници, които са експерти в игрите в стил "Разделяй и владей“. Китай отправи заплахи срещу френското вино и немските автомобили и дори обеща да не купува самолети на Airbus в опит да закрие редица политически инициативи от ЕС. По същия начин Брюксел оспори американските мита върху европейската стомана и алуминий, след като Вашингтон подчерта, че европейските метали представляват заплаха за американската национална сигурност.

В Брюксе са ядосани, че Европа остана с вързани ръце за опити за възстановяване на връзките с Иран чрез повторното налагане на санкциите на САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. По това време няколко европейски дипломати твърдяха, че част от функцията на инструмента за борба с принудата трябва да бъде насочена към това САЩ да бъдат възпрепятствани да диктуват външната политика на ЕС, макар че не е ясно дали предложението, което ще бъде представено днес, ще осигури смислен начин за заобикаляне на тези видове санкции от Вашингтон.

В новия проектозакон, който е на разположение на редакцията, се казва, че Европа е изправена пред "законодателна празнина“ относно това как да реагира на този вид "реална политика“, докато търговията става "все по-сериозно оръжие в геоикономически контекст“.

"Съюзът в момента няма законодателна рамка за действие срещу икономическата принуда. Нито един от съществуващите правни инструменти не разглежда въпроса за икономическата принуда“, се казва в проекта.

***

Брюксел. По-голямата част от населението на Европа, живеещо в градски райони, е изложено на опасни нива на замърсяване на въздуха. Това предупреди Европейската агенция по околна среда, съобщава EU Observer.

Над 90 процента от градското население на Стария континент е изложено на високи нива на фини прахови частици, азотен диоксид и озон над препоръчаните от Световната здравна организация (СЗО). Европейската комисия започна преразглеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха, за да ги приведе в съответствие с препоръките на СЗО.

***