Постоянните разговори за нарастващата руска агресия и опасността, която Москва представлява за Швеция, е фалшива конструкция, твърди почетният професор Университета Умео Пер Саландер в статия за изданието Dagens Arena. Чрез нея властите се опитват да всеят разцепление в страната, което ще мотивира постепенното интегриране на Швеция със САЩ и НАТО в разрез със шведската традиция да стои извън съюзите.

Министърът на отбраната Петер Хултквист и привържениците на несоциалистически партии, участващи в политически дискусии, мотивират струпването на оръжия на Швеция с факта, че "ситуацията със сигурността се е влошила в съседните ни региони“ – и всичко това поради "нарастващата руска агресия“, "анексията на Крим“ и сериозните инвестиции на Русия във въоръжените сили. Медиите изобщо не подлагат на съмнение тези "повтарящи се мантри“, приемайки и излъчвайки тази картина на света като единствената и непогрешима истина, но според почетния професор от Саландер, всичко това е фалшива конструкция.

Както експертът отбелязва в статия за Dagens Arena, в този контекст си струва да се припомни многократното участие на Швеция в учения на НАТО, явно насочени срещу Русия в Балтийско море; за факта, че милиционерските части в Готланд се обучават от американски морски пехотинци, както и че Швеция позволи на САЩ и НАТО да използват територията на страната за тестване на нови оръжейни системи. Също така, пише авторът, не бива да се забравя за споразумението с НАТО, което предполага, че Швеция ще приеме войските на Алианса на своя територия, както и за присъединяването на страната към Stratcom, компания, базирана в Балтийските държави, чиято официална цел е да действа в име на интересите на НАТО във всички ситуации. Не е изненадващо, смята Саландер, че Русия реагира на това.

Що се отнася до въпроса с Крим, професорът припомня, че близо до Севастопол има гигантска руска черноморска военна база. През 1990 г., по време на преговорите за обединението на Германия и предстоящото разпадане на Варшавския договор, НАТО обещава да не се разширява и "на сантиметър на изток“. Днес обаче около дузина източни държави вече са се присъединили към НАТО, а Украйна и Грузия са следващите по ред. И ако Украйна стане член на НАТО, базата в Севастопол в Крим, разбира се, ще изчезне.



Може също да се добави, че Крим исторически принадлежи на Русия до 1954 г., когато Хрушчов дарява полуострова на Украйна. Родният език на повечето кримчани е руски, който доминира в медиите и културата. Според свидетелството на професор Ричард Саква, британски политолог и публицист, специалист по изследване на политическите процеси в Русия, по-голямата част от населението на Крим е за обединението с Русия. И така, пише авторът на материала, Русия има специални отношения с Крим и намеците, че Швеция може да бъде под същата заплаха като полуострова, са напълно неправдоподобни.



По отношение на струпването на оръжия на Русия авторът предлага позоваването на цифри. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира през 2019-2020 г. военните вноски на Русия са се увеличили с 2,5%, но САЩ са увеличили разходите си в тази област с 4,4%, а Швеция - с 6,7%. Руските военни вноски паднаха до 6% от сумата, която НАТО харчи за отбрана. Също така не бива да се забравя, че САЩ, а не Русия, се оттеглиха от Договора за открито небе и Договора за неразпространение на ядрените оръжия, което прави по-трудно да се контролира това, което прави врагът, и вече е възможно да се разположат тактически ядрени оръжия в Европа.



Сравнявайки всички горепосочени факти, Пер Саландер заключава: предполагаемата руска агресия е преди всичко разделяща структура, предназначена да мотивира постепенната интеграция на Швеция със САЩ и НАТО, а шведският министър на отбраната със своите действия и думи "иска да даде на Америка стратегическа позиция в Северна Европа и по този начин подкопава шведската традиция да стои извън съюзи“.



"Нови милиарди от джобовете на шведските данъкоплатци се насочват към армията. Военните печелят, да не кажа конкретно - военната индустрия с компанията SAAB начело. Нашата политика за сигурност би имала повече полза, ако наистина се интересуваме от позицията си да не влизаме в съюзи и да подкрепяме диалога. И тогава парите ще останат в хазната за реални, а не за фиктивни нужди - здравеопазване и социална защита“, заключава авторът на материала.

Превод и редакция: Тереза Герова