Дипломатите трябва да внимават да не допуснат война, която ще завърши с глобална катастрофа, пише бившият шведски премиер и министър на външните работи Карл Билд в статия за американското издание The National Interest.

Огромните простори на Евразия са ограничени от две страни от войнственост. На западния фронт Русия прехвърля войски в региони близо до границите на Украйна, което вече предизвиква вълна от спекулации за възможните мотиви. А на изток поведението на Китай спрямо Тайван става все по-тревожно. Сензационно проучване на американски мозъчен тръст заключава, че САЩ ще имат "малко надеждни възможности“, ако Китай започне масирана атака срещу острова.

И в двата случая са ясни стратегическите намерения на агресора. Китайското правителство на Си Дзинпин многократно призовава за "обединение“ на страната, смятайки това за подходящ край на гражданската война. След Втората световна война Китайската комунистическа партия (ККП) превзема континенталната част на страната, но така и не успява да елиминира националистите на Чан Кай-ши. Те се оттеглят в Тайван (и някои от по-малките острови), който оттогава насам остава извън властта на ККП.

Някои от изявленията на Китай за "обединение“ предвиждат, че то ще бъде постигнато по чисто мирен начин, но в други случаи китайските лидери пропускат тази подробност. И в разширяването и превъоръжаването на своите военни, Китай се фокусира върху потенциала да покори Тайван, ако някога той дръзне да обяви независимост.

Повечето държави, включително САЩ, отдавна се придържат към политиката на "един Китай“, като се въздържат от официално признаване на Тайван като независима държава. Въпреки това, при липсата на официални дипломатически връзки с острова, много държави развиват отношения по други канали, по-специално чрез търговия и технологии. Тайван е световен лидер в производството на най-новите микрочипове. Това е и брилянтна история за демократичен успех. Ако китайското общество в Тайван може да бъде демократично, тази политическа перспектива рано или късно ще се разпространи в континенталната част.

Ситуацията в Украйна в другия край на Евразия е поразително различна от ситуацията в Тайван, не на последно място защото Русия официално призна нейната независимост. Окупацията и анексирането на Крим от президента Владимир Путин през 2014 г. бяха обявени за незаконни и осъдени с огромно мнозинство в Общото събрание на ООН (само 11 държави гласуваха против резолюцията).

И все пак Путин наскоро публикува дълго, но забележително есе, в което твърди, че Русия, Украйна и Беларус са исторически свързани. Той е убеден, че украинският или беларуският суверенитет може да бъде постигнат само заедно с Русия, под върховната власт на Кремъл. Путин стигна толкова далеч в ревизионизма си, че дори разкритикува официално независимия статут на Украйна в съветската конституция (въпреки че това не означаваше нищо по онова време).

Стратегическите намерения на Путин са ясни: той смята независимостта на Украйна за непоносима и не смята да се примири с това. Подобно на Китай с плановете си за Тайван, Русия подготви и оборудва своите военни сили за конкретната цел да нахлуе и завладее Украйна, преди окупацията да бъде осуетена от някаква външна сила. В допълнение към превземането на Крим, Кремъл вече изпрати редовни войски в Украйна, например в източния регион на Донбас през август 2014 г. и отново през февруари 2015 г. Човек има усещането, че Путин е готов и нетърпелив да започне нова инвазия, ако не и много по-мащабна операция.

Никой не се съмнява, че китайското военно превземане на Тайван ще промени драстично реда за сигурност в Източна Азия, точно както презвемането на Украйна от руснаците ще наруши реда за сигурност в Европа. Но това, което все още не е правилно оценено, е перспективата и двете събития да се случат едновременно - по повече или по-малко координиран начин. Взети заедно, тези два акта на агресия ще променят фундаментално глобалния баланс на силите и ще предвещават смъртта на дипломатическите механизми и мерките за сигурност, които крепят глобалния мир от десетилетия.

И този сценарий в никакъв случай не е толкова пресилен, колкото изглежда. Въпреки че Китай твърди, че се застъпва за ненамеса във вътрешните работи той стриктно мълчи за делата на други държави, за суверенитета на Украйна. Няма причина да вярваме, че Пекин няма да подкрепи нова руска офанзива, ако тя е в съответствие със собствените му цели.

Разбира се, китайска инвазия в Тайван и руската в Украйна биха били огромна грешка. Икономическото развитие на двете страни ще пострада от неизбежни мащабни санкции. Рискът от разрастващ се военен конфликт обаче ще бъде висок и страни като Япония и Индия почти сигурно ще се впуснат в масивно струпване на собствена мощ, за да се противопоставят на Китай. Европейците вече се движат по-решително към политика за укрепване на отбраната си.

При цялата предпазливост това е малка утеха. Барабаните на войната бият все по-силно и по-силно. Работата на дипломацията е да гарантира, че те ще останат фонов шум.

Превод и редакция: Тереза Герова