Правителството прие доклад за резултатите от проведеното на 18 ноември заседание на Съвета по общи въпроси на ЕС във формат "Политика за сближаване“. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Министрите на държавите-членки проведоха дебат за приноса на европейската Кохезионна политика за възстановяването от пандемичната криза, свързана с COVID- 19, за конкурентоспособното, но и устойчиво развитие на Европа в условията на зеления и цифровия преход, следвайки целите за социално и териториално сближаване. В своя обмен на мнения представителите отбелязаха значителния размер на средствата, които ще бъдат на разположение на страните по линия на Кохезионната политика и инструмента "Следващо поколение ЕС“. Според повечето участници осигуряването на допълняемост между всички финансови източници и избягването на конкуренция между тях ще бъде задължително, но е и предизвикателство. Някои държави призоваха за повече гъвкавост и свобода на национално ниво при избора на най-подходящите решения. Европейската комисия отбеляза, че не бива да се забравя основната цел на Кохезионната политика, а именно да насърчава сближаването на регионите и изпълнението й да не възпрепятства постигането на целите.

На въпроса, поставен от Словенското председателство, какви са възможните начини политиката за сближаване да бъде по-близка до европейските граждани, министрите акцентираха върху опита, който тя носи за решаването на конкретни проблеми на регионалните и местните общности, чрез многостепенно управление и териториален подход, който позволява да се комбинират политики и финансови инструменти по начин, ориентиран към местните условия и нужди.

Страната ни, представена от заместник министър-председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов, подчерта, че този опит следва да се използва и в изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост. Бъдещото разходване на средствата от Кохезионната политика и другите инструменти следва да е ориентирано стратегически и те да бъдат използвани разумно и координирано. Съгласно позицията на България, ясната и дългосрочна национална визия за развитие е условие за устойчивост и максимален ефект от финансирането. Европейските граждани и икономика са изправени пред редица предизвикателства и затова е необходимо целият възможен ресурс да бъде насочен за справянето е тях, се посочва още в доклада. България е категорична, че Кохезионната политика трябва да бъде двигател на растеж и благосъстояние за регионите, които не могат да се справят сами - особено за тези, които страдат от демографската криза и намаляване на населението.

Съветът одобри и включването на Сан Марино в Стратегията на ЕС за Адриатическия и Йонийския регион.