С отбелязването на Андреевден започва цикълът от зимната празнична обредност. Това каза пред Радио "Фокус“ – Кюстендил Веска Спасова, етнолог към Регионален исторически музей – Кюстендил. По думите й този ден се празнува с водеща идея за постигане на плодородие, заложено е новото начало за новата година. Една от популярните легенди свързани със светеца, е че той отива да живее в планината, обработва нива с вол, но идва мечка и изяжда вола. Ядосан, свети Андрей залавя мечката и я впряга в ралото. Самото животно става символ на празника – плодовитост и раждаемост.

" На този ден не се работи. В навечерието на празника, в ново гърне, се варят различни зърнени култури – боб, леща, грах, царевица, жито. Това се прави за да има берекет и да наедрява всичко, което се сади през новата година. На самия празник всеки трябва да хапне от свареното зърно, за да бъде здрав през годината и да има плодородие“, каза Веска Спасова. Тя допълни, че е разпространен обичаят да се хвърля царевица към комина, а тази царевица е предназначена за мечката.

"На всички именници, на всички хора желая много здраве, светлина в душата и в домовете, както усетят, така и да изпълнят ежедневието на празника, да го посрещнат с хубави помисли и според българската традиция“, каза Веска Спасова.

Венцеслав ИЛЧЕВ