Лидерът на босненските сърби, обвинен, че рискува война, като се стреми към разпадане на Босна и Херцеговина (БиХ), омаловажи заплахата от западни санкции и намекна за предстояща среща на върха с Владимир Путин, казвайки: "Не бях избран да бъда страхливец“.

В интервю пред The Guardian Милорад Додик, сръбският член на тристранния Президиум на Босна и Херцеговина, каза, че няма да бъде възпрян от протестите от Лондон, Вашингтон, Берлин и Брюксел.

62-годишният Додик, ключова фигура в босненската политика от 30 години, който някога бе любимец на Запада, настоя, че плановете му не е задължително да доведат до края на Босна и Херцеговина. Санкциите и съкращенията на финансирането от ЕС само ще го принудят да приеме предложения за инвестиции от Китай, каза Додик и заяви, че очаква да се види с руския лидер "доста скоро“.

"И дори мисля, че това ми харесва“, каза Додик. "Когато отида при Путин, няма искания. Той просто казва "с какво мога да помогна?“. Каквото и да съм обсъждал с него, никога не съм бил измамен. Не знам на какво друго да основавам доверие, ако не на това. [Лидера на Китай] Си Дзинпин също казва: "Ако има нещо, с което мога да помогна, аз съм там“.

През последните седмици Додик беше широко осъден заради заявеното от него намерение да изтегли сръбската част от Босна и Херцеговина от институциите на държавно ниво, като данъчната администрация, съдебната система, разузнавателните служби и дори националната армия, за да създаде сръбски сили ...

Предложението е описано в доклад до ООН като равносилно на "отцепване“ и опасен риск за Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на гражданската война, която коства около 100 000 живота след разпадането на Югославия.

Това мирно споразумение създаде държава, Босна и Херцеговина, съставена от две единици (ентитета): Федерация Босна и Херцеговина, състояща се предимно от бошняци мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. Тричленният Президиум на БиХ е съставен от представители на тези три основни етнически групи.

Съгласно т. нар. Правомощия от Бон от 1997 г., съществени правомощия за законотворчество бяха предоставени и на службата на върховния представител (OHR), отговарящ за изпълнението на сделката. Тези правомощия бяха използвани широко от бившия лидер на британските либералдемократи Пади Ашдаун, по време на неговия мандат като върховен представител, за да централизира управлението на страната.

Съвсем наскоро Валентин Инцко, който напусна поста това лято, използва службата, за да постави извън закона отричането на геноцида, в отговор на опитите на някои хора да омаловажат обхвата на клането в Сребреница през 1995 г. Това накара Додик през юли да изтегли представителите на Република Сръбска от централните институции, а през октомври да предложи да си върне правомощията и да си вземе земята, собственост на централната държава.

Додик, който отдавна агитира срещу предполагаеми промени в баланса на силите в Босна, каза, че продължава да вярва в Дейтън, но той е бил узурпиран от "неизбран чужденец“, наложил около 140 закона чрез позицията на върховния представител, без демократичен мандат. "Всички глупости тук са направени от четирима неизбрани чужденци“, каза той. "Високите представители и трима съдии [назначени от Европейския съд по правата на човека], чужденци, в Конституционния съд. Те действат като координирано престъпно предприятие срещу конституционната уредба“.

От 2017 г. на Додик е забранено да пътува до САЩ или да има достъп до активи под тяхна юрисдикция, след като се противопостави на Конституционния съд на Босна, като организира референдум за честването на Деня на Република Сръбска, отбелязвайки датата през 1992 г., когато босненските сърби обявиха своя собствена държава в Босна ...

Наскоро той каза на Габриел Ескобар, заместник-помощник-секретаря на САЩ, че "не му пука“ за заплахата от по-нататъшни действия. Предложенията от Германия за финансови санкции също няма да го спрат, каза Додик. "Разбира се, не съм безразличен, но не бях избран за страхливец“, каза той, изказвайки се в кабинета си в административния център на Република Сръбска, Баня Лука.

Плановете за връщане на правомощията ще бъдат включени в дневния ред на сесията на парламента на Република Сръбска на 10 декември, като Додик подчерта решимостта си да ги изпълни след още шест месеца на преговори. Той описа визията си за новото споразумение като не по-тромаво от федералната държава на Белгия.

Той обаче прецизира обществената си позиция върху най-спорното предложение - за нова сръбска армия - като предложи други варианти. Първото, каза той, ще бъде намаляване наполовина на настоящата национална армия. "Ако не искате това, тогава няма да имаме друг избор, освен да приемем, в съответствие с Конституцията на Босна и Херцеговина, формирането на армията на Република Сръбска, или да обявим Република Сръбска за демилитаризирана република“, заяви той. "Значи има три варианта“.

Додик отхвърли като несполучлива шега неотдавнашното си предложение да се обгради казармата на националната армия със сръбски сили, за да бъдат изхвърлени от там и че неназовани "приятели“ ще се съберат в негова помощ, ако силите на НАТО се намесят.

Някога описан от тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлен Олбрайт като "глътка свеж въздух“ заради подкрепата му за Дейтън, Додик каза, че е бил представен погрешно като желаещ конфликт.

Додик заяви, че не иска Босна и Херцеговина да се провали, но "деликатният баланс“ на споразумението е бил нарушен, описвайки Ашдаун като "най-лошия“ нарушител. "Не, не искам да се срине. Искам само да съществува въз основа на неговата конституция. Ако не може да функционира по този начин, тогава защо изобщо трябва да функционира?“

Додик говори дали е извършен геноцид в Сребреница, където през юли 1995 г. бяха убити осем хиляди босненски мюсюлмански мъже и момчета. Той каза, че няма да оспорва съдебните присъди срещу отделни лица. "Никой не отрича, че там е имало престъпност“, каза той. "Но също така е вярно, че разказаната история не е цялата истина. Почти еднакъв брой босненски мюсюлмани и сърби бяха убити. Няма решение, което да казва, че геноцидът е извършен от сръбския народ“.

Додик казва, че все още иска да се присъедини към ЕС въпреки последователното отхвърляне от страни като Франция и Нидерландия. Той се срещна с Оливер Вархели, еврокомисаря по разширяването, три пъти тази седмица и беше предупреден за потенциална загуба на средства. "Трябва да се държим така, сякаш смятаме, че ще има разширяване, въпреки че знаем, че няма да има“, каза Додик. "Междувременно те предлагат някои програми и ние го оценяваме – благодарни сме. Но ако искате да ни сближите, тогава те трябва да спрат да ми поставят тези условия“.

"Не мисля, че съм лош човек“, каза Додик за неотдавнашния фурор, предизвикан от настоящия върховен представител Кристиан Шмид, предупреждавайки за екзистенциална заплаха за Босна и Херцеговина. "Мисля, че съм много реалистичен“.

Превод и редакция: Иван Христов