Отношенията между Франция и Обединеното кралство са на най-ниската си точка за последните години, пише Le Monde. Както припомня вестникът, напрежението между страните отново ескалира в петък, 26 ноември - по-малко от 48 часа след смъртта на 27 мигранти (включително седем жени и три деца) в Ламанша - след публикуването в "Туитър“ на писмо от британския премиер Борис Джонсън до президента Еманюел Макрон още преди посланието да бъде изпратено до Елисейския дворец.

Както съобщава вестникът, в писмото ръководителят на британското правителство предлага на "скъпия Еманюел“ да подпише споразумение за изпращане на всички нелегални имигранти, които са преминали Ламанша, обратно във Франция. Учтивите призиви не помогнаха: Елисейският дворец прие инициативата, както по същество, така и по форма, като провокация, посочва вестникът. Еманюел Макрон отговори, че е "изненадан от методите“ на министър председателя, "защото те не са сериозни“. "Един лидер не общува с друг по тези въпроси чрез туитове и писма, които се публикуват до обществеността“, каза той възмутено.

Лондонската маневра беше счетена за толкова неподходяща, че вътрешният министър Жералд Дарманен реши да изключи британския си колега Прити Пател от списъка на поканените на срещата на европейските министри по въпросите на миграцията, насрочена за неделя. Въпреки гнева на френския президент Борис Джонсън "не съжалява“ за изпращането на писмото, каза говорител на Даунинг стрийт 10. Според него посланието е написано в "дух на сътрудничество и партньорство“.

Дали френско-британските отношения са достигнали точка, от която няма връщане назад, пита вестникът. "Този самодоволен тон, този начин да сочите с пръст Франция и да направите писмото публично достояние е много голяма грешка. Борис Джонсън, на първо място, искаше да се обърне към консервативните депутати и широката британска общественост, след като критиките се засилиха, че е "изгубил хватката си“, каза бившият съветник по сигурността на правителството на Камерън и бивш посланик на Обединеното кралство във Франция, съдия Питър Рикетс.

"От френска страна отмяната на поканата на Прити Пател за срещата на европейските министри в неделя също е грешка. В такава ситуация диалогът е важен и тази среща със сигурност би била полезна“, съжалява от своя страна бившият дипломат и пълноправен член на Камарата на лордовете. "Двамата лидери се бият като ученици, само два дни след трагедията в Канала... Джонсън и Макрон грешат еднакво“, каза Муджтаба Рахман от изследователската фирма Eurasia.

Поредната конфронтация във всеки случай показва степента на загуба на доверие между Франция и Обединеното кралство, заключава вестникът. Отношенията между двете съседни държави - винаги в състояние на леко съперничество, но в същото време сходни в колониалното си минало, претенции за международно влияние, икономическа и военна мощ - винаги са били трудни, но Брекзит ги развали за дълго, счита Le Monde.

Както отбелязва вестникът, Еманюел Макрон зае твърда линия по време на преговорите за "развода“ между Лондон и Брюксел, а поддръжниците на Брекзит, които сега седят в британското правителство, не са забравили за това. От своя страна френските дипломати, които с готовност описват Борис Джонсън като непостоянен политик, не могат да се примирят с отказа му да изпълни условията на споразумението, което самият той подписа в края на 2019 г. В момента британският премиер се опитва да постигне сериозна ревизия на Северноирландския протокол, който регулира статута на Северна Ирландия след Брекзит, припомня вестникът.

Според вътрешния кръг на френския президент влошаването на отношенията с Лондон започва в момента, когато Борис Джонсън открива, че Брекзит няма да изпълни обещанията. Но истинският повратен момент е било обявяването на тройния съюз АУКУС на 15 септември. Френските власти "преживяха като травма“ отказа на Австралия да сътрудничи и да избере съюз с Вашингтон и Лондон при изграждането на атомни подводници. Париж преживя това предателство още по-тежко, като се има предвид, че в същото време Борис Джонсън шумно празнуваше победата на "Глобална Британия“.

Според френските власти Джонсън продължава да играе същата игра: при затворени врати британските служители демонстрират най-тясно сътрудничество, но след приключването на делата правителственият глава разказва на британските медии различна история, в която Франция е постоянно е обвинена. По-специално, само часове след трагедията в Ламанша, Джонсън не се поколеба да обвини Париж, като изрази съжаление, че му е "трудно да убеди някои от нашите партньори, особено французите“, да приемат предложението да се изпрати британска полиция като подкрепление, за да наблюдавате плажовете на Кале.

Политическият контекст и в двете страни само изостря това двустранно напрежение, посочва още вестникът. Във Франция предизборната кампания, съсредоточена върху въпросите на сигурността, изисква от държавния глава да отрече всякакви обвинения, че е мек. Темата за миграцията също е много чувствителна в Обединеното кралство, тъй като засилването на граничния контрол беше едно от основните обещания на Брекзит. Освен това Джонсън е под натиск от собствения си лагер след поредица от политически неуспехи, които тласнаха консерваторите под лейбъристите в проучванията на общественото мнение.

В този токсичен контекст Париж също обвинява Лондон, че използва въпроса за лицензирането на френските рибари за свои собствени цели. В петък последните затвориха за кратко терминала на тунела под Ламанша и попречи на фериботите да пристигат в пристанищата на Кале, Уистреам и Сен Мало, за да изрази раздразнението си.

"В настоящата ситуация изглежда трудно да се намери общ език между Лондон и Париж“, съжалява Рикетс. Въпреки това, за да се избегнат по-нататъшни трагедии в Ламанша, броят на преминаванията през който се е утроил за една година, ще се изискват отстъпки и от двете страни, отбелязва вестникът.

Превод и редакция: Иван Христов