Разчитайки на статута си на член на ЕС, България се стреми безскрупулно да инструментализира принципите и механизмите на Съюза, за да получи някакъв "оригинален документ“ на своите фалшиви конструкции, както в миналото, така и в настоящето. Подобни български амбиции вече не засягат само историята (и сегашното положение) на (Република Северна) Македония, но и нейната собствена роля в определени периоди от световната история, както и нейното себеусещане като "защитник на европейските ценности", пише Ясминка Павловска на страниците на скопския вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса, като изразените в него позиции принадлежат на автора му.

Въпреки че преди предстоящата среща на върха на ЕС в средата на декември, наративът в аргументите на България за налагане на вето на началото на преговорите за членство на Македония в ЕС изглежда се промени, същността му остава "както историческата истина в отношенията с Гърция беше призната“. трябва да стане с България", т.е. "обективните факти" от тяхната (българска) версия на т.нар. обща история, да не се подлагат на мултиперспективно тълкуване.

Признанието на български политици, като последното на служебния премиер Стефан Янев, че партньорите от ЕС не са разбрали позициите им по ветото срещу (РС) Македония, се съсредоточава главно върху изнудване с историко-национален характер за "признаване на българските корени “ на македонския език и нация, не ги обезкуражи да търсят нова форма, т.е. "по-европейско пространство" за постигане на своите нереализирани национални амбиции и разочарования, свързани с македонския въпрос. Затова сега България замени грубото предизвикателство към всеобщото право на самоопределение, съдържащо се в миналогодишния обяснителен меморандум, с искане за защита срещу дискриминация на "македонски граждани с българско самосъзнание“, като заседна на някакъв предполагаем процес на "обезбългаряване на македонското общество“ и премахване на омразата към българите в (РС) Македония. Гледайки точката в "македонското око", българската политика се стреми да представи своята "греда" като защита на европейските ценности.

Въпреки че са наясно, че аргументите им за вето не са напълно ясни (и то всъщност от самото начало) за европейските съюзници, българските представители в ЕС остават категорични в намерението си да наложат своите възгледи и искания на (РС)Македония като част от преговорната рамка. Те дори уверяват, че европейските партньори вече са започнали да проявяват разбиране към българските позиции.

Изтънчеността на българската политика в синергия с техните учени да конструират собствени исторически истини се оказва добра тренировка за манипулиране на реалността на настоящата ситуация. Създавайки ситуация, в която София трябва да се представи като защитник на гражданските права на "гражданите с българско самосъзнание“ в (РС) Македония (с непотвърден, но почти винаги хиперболизиран брой в българските оценки-бел.авт.), България се прави дори на обидно сляпа за 17-те решения на Европейския съд по правата на човека с искане за регистрация на македонски сдружения в тяхната страна. София настоява за промени в македонската конституция, за да се въведат въображаемите от нея " граждани с българско самосъзнание ", и "оправдава" непризнаването на македонското малцинство в България с факта, че малцинствата не са предвидени в българската конституция. Упорито клевети за фалшификати на македонската историография и не е готова да се изправи пред ролята на собствената си страна в много периоди от световната история – както през Втората световна война, но и с нейното минало по времето на тоталитарния комунистически режим. Аргументира се със собствените си национални интереси, издигайки ги до нивото на европейската стойност, дерогирайки правото на (РС) Македония и македонския народ да имат свои национални интереси. И накрая, България не се свени да компрометира европейските механизми и привилегии като страна-членка на Съюза, за да "узакони" своите конструкции и фалшификати.

Един такъв български опит за манипулиране на принципа на консенсус при вземането на решения за разширяване на ЕС беше осуетен от Чехия и Словакия, които не позволиха приключването на миналогодишната среща на върха на Съюза, водена от Германия, да наложи позицията на България като условие за страната кандидатка. Но позицията на България й позволява да продължи подобни опити, преформулирайки изнудването си в наратив, който изглежда приемлив за европейските партньори. Но ЕС трябва да е наясно, че като си затваря очите за фалшификат, в интерес на една от своите държави-членки, той сам става съучастник във фалшифицирането на историята, настоящето и дори собствените си принципи и ценности. Всяко по-нататъшно забавяне на началото на преговорите на (РС) Македония с ЕС означава по-силно легитимиране на "разрешението“ двустранен (още повече абсурден-бел.авт.) спор да бъде пречка за процеса на евроинтеграция на целия регион на Западните Балкани, но и Съюз да влезе в спиралата на игра на фалшификации на истината. ЕС не трябва да си позволява да бъде "удостоверител на фалшификати" за стократно изречени лъжи и фалшификати, с амбицията да станат истини. Върху лъжите и фалшификатите не може да се изгражда доверие и каквито и да било реални взаимоотношения.

Превод и редакция: Юлиян Марков