Подписан е Ньойският договор, наложен след поражението на страната в Първата световна война. Красноречив е жестът на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, който чупи химикалката си след подписа: съгласно договора от България е откъсната площ от 11 278 кв. км. с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Наложени са тежки финансови репарации, платими за 37 години. България е лишена от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация. Последиците от Ньойския диктат за Балканите са неизброими.

През 1982 година, два дни след арестуването на служителя на БГА “Балкан" Сергей Антонов в Рим, българските власти заявяват, че това е недопустима провокация срещу България. Обвинението срещу Антонов се базира на лъжите на турския терорист Мехмед Али Агджа и е за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. В съдебния процес Антонов е оправдан, но сенките на мита за “българската следа" периодично се възраждат. Римският отец посети България през 2002 година.

На 27 ноември е роден министър-председателят Иван Багрянов, екзекутиран от Народния съд. На 27 ноември умира композиторът Филип Кутев.

2009 г.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обявява своя екип за новата Комисия, в който участва Румяна Желева, на която е определен ресорът "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи“.

Кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар е обявена от премиера Бойко Борисов на 5 октомври с.г.

2008 г.

Президентът присъжда Орден "Стара планина" на:

1. Джон Дали, министър на социалната политика на Република Малта - втора степен "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“

2. Тонио Борг, заместник министър-председател и министър на външните работи на Република Малта - втора степен "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“

3. Лорънс Гонзи, министър-председател на Република Малта - първа степен "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“

4. Стоян Тонев, началник на Военномедицинска академия – първа степен с мечове "за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване, за проявен професионализъм при организирането на медицинското осигуряване на въоръжените сили на Република България, за утвърждаване на Военномедицинска академия като водещо лечебно заведение и принос за поддържане на националната сигурност на Република България.“

2002 г.

Създадена е "Комисията за 11 септември", за да състави "пълен и изчерпателен отчет на обстоятелствата около терористичните атаки от 11 септември 2001 г., включително подготовката за и непосредствения отговор на атаките“.

2002 г.

Словашкият президент Рудолф Шустер е на еднодневно работно посещение в България. Той разговаря с българския президент Георги Първанов за общите проблеми по присъединяването към НАТО.

2001

За председател на новия Съвет за електронни медии (СЕМ), утвърден от XXXIX-то Народно събрание, е избрана доцент Маргарита Пешева.

Маргарита Пешева е родена през 1950 г. в град Враца. Завършва СУ "Св. Климент Охридски". Има специализация в Московския държавен университет (1977 г.). През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема: "Младежта и изкуството".

1972 г.

Публикуван е Закон за пребиваване на чужденците в Народна Република България.

1962 г.

Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Първи зам.-председатели на Министерския съвет са Живко Живков и Георги Трайков, а зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.

Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

1933 г.

На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.

Народният блок е политическа групировка, създадена на 30 май 1931 г. Включва Демократическата партия, БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Стара Загора", Националлибералната партия на Г. Петров и Радикалната партия. Спечелва изборите на 21 юни 1931 г. и съставя правителство на 29 юни. Провежда демократизация, търси изход от икономическата криза. Народният блок разширява възможностите за легална изява на опозицията. Възобновява се издаването на множество леви вестници и списания. След частична амнистия през 1932 г. в България се завръщат редица дейци на БЗНС, сред които е Александър Оббов.

Във външнополитически план правителството на Народния блок демонстрира близост както с Малката Антанта, така и с Италия и Германия. Така правителството се опитва да балансира между настроенията за връщане на загубените земи след Първата световна война и желанието да се получи облекчение на репарационните плащания по Ньойския договор.

Правителството на Народния блок е свалено от власт с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

1919 г.

Подписан е Ньойският мирен договор.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

1916 г.

В хода на Първата световна война Първа софийска дивизия овладява гр. Гюргево.

1900 г.

Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.

Тодор Иванчов e политически и държавен деец. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1858 г. Завършва “Робърт колеж" в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Той е един от лидерите на Либералната партия (радослависти). От 1886 г. участва в управлението на държавата – министър на народното просвещение (август 1886 г.– юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г.–9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г.–9 януари 1901 г.). Правителството на Тодор Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Те са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Тодор Иванчов е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Умира през 1905 г.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турските сили се изтеглят от Орхание (Ботевград).

На тази дата са родени:

1891 г.

Роден е Иван Багрянов - български политик. Завършва Военното училище в София през 1912 година. От 1912 г. до 1918 г. е офицер-артилерист във войните за национално обединение. Адютант е на цар Фердинанд I. През 1918 – 1919 г. е адютант на цар Борис III. От 1919 г. до 1923 г. следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена. В периода от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в стопанството си край Разград. От 1938 до 1944 г. е председател на Общия съюз на Земеделските стопански задруги. През 1938-1939 г. е народен представител в XXIV-то ОНС. От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. През 1944 г. става министър-председател на Царство България и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията. На 1-2 февруари е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и впоследствие е екзекутиран. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.

1887 г.

Роден е генерал-лейтенант Руси Русев - министър на войната в периода 14 септември 1943 г. – 4 септември 1944 г.

Завършва Военното училище в София като артилерист (1909 г.). В Балканската война (1912-1913 г.) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк. През Първата световна война (1914-1918 г.) започва като командир на батарея, а след това на артилерийско отделение в същия полк. След войната служи в Трети артилерийски полк и командир на учебната батарея във Военното училище (1919-1927 г.). Отново постъпва в Четвърти артилерийски полк (1927-1929 г.). От 1929 г. служи в Артилерийската инспекция като началник на техническия отдел (1930-1934 г.), завеждащ въоръжението (1934-1935 г.). Началник е на артилерийски отдел във военната фабрика в Казанлък (1935-1936 г.). Инспектор на въоръжението (1936-1940 г.). Началник на канцеларията на Министерството на войната (1940-1941 г.). Отново инспектор на въоръжението (1941-1942 г.). През 1942 г. става началник на новосъздадения Отдел за доставки и поддържане при Министерството на войната, където централизира цялата военно снабдителна дейност за нуждите на армията. При съставянето на правителството на Добри Божилов по настояване на регентите е назначен за министър на войната (14 септември 1943 г.). Той запазва длъжността си и при формирането на правителството на Иван Багрянов (1 юни 1944 г.). Като министър на войната предлага приетия след това Нов закон за военните сили на Царство България (март 1944 г.) и утвърждава "Правилник за Главното командване във военно време (юли 1944 г.). През януари 1944 г. е създадена Държавната жандармерия специално за борба с антифашистките сили, която е подчинена на министъра на войната. На 1 септември 1944 г. изпраща писмо до командващите Трета и Четвърта армия да не оказват съпротива на Червената армия. При съставянето на правителството на Константин Муравиев е освободен от министерския пост и на 4 септември 1944 г. се уволнява от армията по собствено желание. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян. С решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.

1857 г.

На 27 ноември 1857 г. (9 декември 1857 г. по нов стил) е роден генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ българска­та войска през Балканската война, военен министър ( 4 февруари 1891 г. -15 април 1894 г.) и (18 март 1903 г. - 22 май 1907 г.).

Генерал Михаил Савов завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Русия през 1885 г.. Изявява се в Сръбско-българската война като ко­мандващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъ­ти е военен министър. Като такъв ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните за­кони от 1891 и 1903 г., които превръщат българс­ката армия в една от най-боеспособните в Европа. През Балканските войни (1912 - 1913 г.) е помощник-главнокомандващ на българската войска. Сменен от този пост на 20 юни 1913 г., по-късно той е назначен за командващ обединените армии. Генерал Михаил Савов умира на 23 юли 1928 година в курортното селище Saint Vallier de Thiey до град Ница, Франция.

На тази дата умират:

1982

Умира Филип Кутев (Филип Кутев Тенев) - български композитор. Филип Кутев е роден през 1903 г. Завършва Държавната музикална академия в София. Работи като капелмайстор в Бургас и София. От 1951 г. е ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.

Автор на симфонични творби: “Скерцо" (1928 г.), “Българска рапсодия" (1937 г.), “Герман" (1940 г.), “Сакарска сюита" (1940-1943 г.); кантата “Девети септември" (1946 г.), драматичната Първа симфония (1950 г.), “Симфонични танци", преработва множество народни песни. Филип Кутев подпомага създаването на филмите “Под игото" (1952 г.), “Героите на Шипка" (1955 г.), съвместно с Николай Крюков, “Хитър Петър" (1960 г.).

1901 г.

Умира Светослав Мерджанов - български революционер. Светослав Мерджанов е роден през 1876 г. Като студент в Женева се запознава с македонски революционери, напуска университета и се отдава на македонско дело. Изпълнява важни и опасни мисии. Заедно със своя приятел Соколов подкопава канал под “Банк Отоман" в Цариград с цел взривяването й. През 1899 г. заедно с Г. Делчев обикаля Източна Македония. Когато Б. Сарафов е затворен от правителството в София, Мерджанов заема неговото място.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;