СВЪРЗАНИ НОВИНИ

N-tv (Германия): КС на Германия задължи Бундестага да въведе критерии за прилагане на триаж

N-tv (Германия): КС на Германия задължи Бундестага да въведе критерии за прилагане на триаж

Карлсруе. Базираният в Карлсруе Федерален конституционен съд на Германия разпореди на Бундестага да разработи правила за защита на хората с хронични заболявания и физически увреждания в случай на т.нар. триаж, когато клиниките са препълнени, а лекарите разпределят пациенти в групи и определят кой първи да получи помощ, предава телевизионният канал N-tv.Девет души с физически ...

28 Декември 2021 | 12:30 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): В Украйна започна производството на турските дронове „Байрактар“

„Главред“ (Украйна): В Украйна започна производството на турските дронове „Байрактар“

Киев. Украйна стартира производството на безпилотни летателни апарати „Байрактар“ TБ2, съобщи ръководителят на кабинета на президента на страната Андрий Йермак, цитиран от украинското издание “Главред“. В интервю той отбеляза, че правителството разширява сътрудничеството с Турция, която изпрати първите „Байрактар“ TБ2 в Украйна през юли тази година. "Сега производството им вече е започнало в Украйна. Когато казват, че това са" турски „Байрактар“-и - да, взехме ги от Турция, но е важно да се отбележи, че двигателите за тези дронове се произвеждат у нас", обясни Йермак. Според него Киев има „огромна програма за военна помощ от Запада“. Така Великобритания например участва в изграждането на флота. "С тази страна ние изпълняваме проект за развитие на нашите военноморски сили за 1,7 милиарда паунда. С Франция размерът на общите програми достига 1,3 милиарда евро", каза Йермак. Ръководителят на кабинета на президента припомни и за получаването на противотанкови ракети „Джевлин“ и друго военно оборудване от САЩ. „Американският президент каза, че ще предоставят цялата необходима военна помощ, за да може Украйна да отблъсне всяка атака на нейна територия“, подчерта той. Припомняме, на 1 ноември извънредният и пълномощен посланик на Украйна в Турция Василий Боднар каза, че Украйна планира да създаде пълномащабно производство на безпилотни летателни апарати „Байрактар“ TБ2, което може да започне в близко бъдеще. В началото на декември Bloomberg, позовавайки се на източници в турското правителство и ръководството на оръжейния производител „Байкар“, съобщи, че Украйна ще получи най-малко 24 безпилотни летателни апарата. Те ще бъдат транспортирани в страната в близко бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Декември 2021 | 12:54 | Агенция "Фокус"

МВнР на Беларус: Съкращаваме значително дипломатическото си присъствие в Западна Европа

МВнР на Беларус: Съкращаваме значително дипломатическото си присъствие в Западна Европа

Минск. Беларус значително ще намали дипломатическото си присъствие в Западна Европа и ще го увеличи в Организацията на независимите държави (ОНД), Китай и страните от т. нар. далечна дъга. Това съобщи пред репортери министърът на външните работи на страната Владимир Макей след доклад до президента, предава агенция БелТА. „Съкращаваме значително дипломатическото присъствие в европейските страни. Нямам предвид, че съкращаваме посолства или задгранични учреждения. Намаляваме броя на дипломатическия персонал“, каза министърът, цитиран от агенция БелТА. Според него в същото време външното министерство до голяма степен „прехвърля [дипломати] в други сфери на работа, в други области, където те ще бъдат търсени“. „Това са страните от ОНД, укрепваме редица посолства, и страните от далечната дъга (държавите от Азия, Африка и Латинска Америка“, обясни външният министър на Беларус. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2021 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия се надява, че нищо няма да попречи на изпълнението на задълженията по газовите договори

Кремъл: Русия се надява, че нищо няма да попречи на изпълнението на задълженията по газовите договори

Москва. Русия се надява, че никакви фактори няма да й попречат да продължи да изпълнява безупречно задълженията си по съществуващите газови договори. Това подчерта прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, предава TACC. „Все още искаме да се надяваме, че нищо няма да попречи на Руската федерация да продължи безупречно да изпълнява задълженията си по съществуващите договори“, каза той, коментирайки думите на президента на Беларус Александър Лукашенко относно възможността Минск да прибегне до спирането на транзита на природен газ за Европа ако поради западните санкции републиката ще бъде поставена в „извънредно положение“. По-рано, в интервю за турската телевизионна и радио компания TRT, Лукашенко каза, че ако това се случи и няма друг начин да се отговори на санкциите, Минск ще се възползва и от „тази твърда мярка“. Преди това, на 11 ноември, на среща с правителството на страната, Лукашенко заплаши Европейския съюз в случай на разширяване на санкциите да прекъсне транзита на газ към Европа, който минава през тръбопровода „Ямал-Европа“, припомня агенцията. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 13:11 | Агенция "Фокус"

БелТА (Беларус): Лукашенко изрази готовност да спре транзита на природен газ към Европа в отговор на санкциите

БелТА (Беларус): Лукашенко изрази готовност да спре транзита на природен газ към Европа в отговор на санкциите

Минск. Президентът на Беларус Александър Лукашенко предупреди, че ще бъде готов да спре транзита на природен газ към Европа, ак новите западни санкции поставят страната в извънредно положение, предава държавната информационна агенция БелТА. „Ако санкциите, които те налагат или ще въведат в бъдеще, ни поставят в извънредно положение и ние нямаме изход да отговорим с други мерки, ще използваме тази твърда мярка“, цитира агенция БелТА извадки от интервюто на Лукашенко за турската медия TRT. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 12:09 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Румънският президент се обяви в подкрепа на увеличаването на силите на НАТО и САЩ в Черноморския регион

ТАСС: Румънският президент се обяви в подкрепа на увеличаването на силите на НАТО и САЩ в Черноморския регион

Букурещ. Държавният глава на Румъния Клаус Йоханис призова за увеличаване на военното присъствие на НАТО и САЩ в страната и Черно море. Съответното се е случило в рамките на телефонни консултации в четвъртък между президента на САЩ Джо Байдън с лидерите на страните от Букурещката деветка (България, Унгария, Латвия, Литва , Полша, Румъния, Словакия, Чешката република и Естония). Това се казва в съобщение, публикувано на официалната интернет страница на Президентството на Румъния, предава TACC. Йоханис „изрази подкрепа за надграждането на военното присъствие на НАТО и съответно на САЩ в Румъния и в Черноморския регион, като израз на съюзническа солидарност и силно стратегическо партньорство между Румъния и САЩ“, се казва в съобщението. „Президентът Клаус Йоханис подчерта необходимостта от укрепване на предната база на НАТО на Източния фланг, особено на Черно море, което е от стратегическо значение за евроатлантическата сигурност като цяло. Румънският президент също така подчерта необходимостта да се гарантира, че НАТО е напълно оборудвано, за да отговори на предизвикателствата на Русия“. Основната тема на телефонните консултации, отбелязват от президентската администрация, е била „тревожната ситуация със сигурността на Източния фланг на НАТО и в Черноморския регион“. В този контекст Байдън е информирал за резултатите от последните преговори с руския президент Владимир Путин и за оценката си на тези контакти. В хода на консултациите с лидерите на деветте държави е проведен и обмен на мнения относно „последствията от действията на Русия за сигурността на съюзниците и партньорите в региона, както и за координацията между съюзническите държави“, се казва в съобщението. „Румънският президент подчерта важността на информирането, координирането и консултациите със съюзниците в лицето на тези предизвикателства за сигурността, като отбеляза важността на поддържането на единството между съюзническите държаво“, заключават от президентската администрация. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2021 | 10:26 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Русия заяви, че Европейският съюз се е присъединил към милитаризацията на Украйна

РИА Новости: МВнР на Русия заяви, че Европейският съюз се е присъединил към милитаризацията на Украйна

Москва. Европейският съюз се присъедини към милитаризацията на Украйна, каза говорителят на външното министерство Мария Захарова на брифинг, цитирана от РИА Новости. „На 2 декември Съветът на ЕС реши да отпусне 31 милиона евро за военно-техническа помощ на украинските военновъздушни сили. Тази техническа помощ по никакъв начин не допринася за мира в Донбас. На този фон преговорите за мирно уреждане са на практика в безизходица." Дипломатът отбеляза още, че редовните срещи на Контактната група и работните подгрупи, които се проведоха на 7 и 8 декември, са приключили без резултат. „Вместо да изпълнява задълженията по пакета от мерки от Минск, режимът в Киев просто имитира процеса, избягвайки директния диалог с Донецк и Луганск и се опитва да прехвърли отговорността за уреждането в Украйна върху Русия, в което, припомням Ви, е посредник в мирния процес“, завърши Захарова. Вашингтон също предоставя военна помощ на Украйна. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, тази седмица Киев ще получи стрелково оръжие и боеприпаси - най-новата пратка от доставката на стойност 60 милиона долара, която беше одобрена от президента на САЩ Джо Байдън. Както съобщи министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, Вашингтон е отделил повече от 2,5 милиарда долара от 2014 г. за подкрепа на украинската армия. Проектобюджетът за отбрана на САЩ за 2022 г. включва 300 милиона долара за предоставяне на военна помощ на Киев. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 15:47 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Генералният щаб на Русия предупреди Украйна за готовност за „потушаване на провокациите в Донбас“

РИА Новости: Генералният щаб на Русия предупреди Украйна за готовност за „потушаване на провокациите в Донбас“

Москва. Всякакви провокации от страна на киевските власти за насилствено разрешаване на ситуацията в Донбас ще бъдат потушени, каза началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов на брифинг пред военните аташета на чуждите страни, цитиран от РИА Новости. „Доставките на хеликоптери, безпилотни летателни апарати и самолети за Украйна подтикват украинските власти да предприемат драстични и опасни стъпки. Киев не изпълнява споразуменията от Минск. Украинските въоръжени сили говорят за началото на използването на противотанковите ракетни комплекси „Джевлин“ в Донбас, които са доставени от САЩ, а също така използват турски разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати“, каза той. Според него това води до изостряне на и без това напрегната ситуация. В същото време началникът на Генералния щаб отбеляза, че информацията за предполагаемо предстоящото „нашествие“ на Русия в Украйна е лъжа, а военната дейност вътре в страната не налага уведомление. „Страните от НАТО обръщат прекомерно внимание на движението на войските в рамките на територията на Руската федерация. Предислокацията на подразделения по време на бойна подготовка е рутинна практика за въоръжените сили на всяка държава“, подчерта Герасимов. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Декември 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Байдън ще обсъди ситуацията около Русия и Украйна с лидерите на „Букурещката деветка“

Белият дом: Байдън ще обсъди ситуацията около Русия и Украйна с лидерите на „Букурещката деветка“

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън, след насрочен за четвъртък телефонен разговор с украинския президент Владимир Зеленски, възнамерява да обсъди с лидерите на страните от формата „Букурещката деветка“ онлайн срещата на върха с президента на Руската федерация Владимир Путин, която се проведе във вторник. Това съобщиха от пресслужбата на Белия дом. „Президентът Байдън ще говори с украинския президент Зеленски, за да обсъди струпването на военни сили на Русия на украинската граница. След това той ще се обади на лидерите на „Букурещката деветка“, група наши съюзници на източния фланг на НАТО, за да ги информира за призивите му към [Владимир] Путин, да изслуша тяхната гледна точка относно текущата ситуация със сигурността, както и да подчертае ангажимента на САЩ към трансатлантическата сигурност“, се казва в изявление, разпространено от пресслужбата на Белия дом. „Букурещката деветка“ включва България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Румъния, Чешката република и Естония. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Декември 2021 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ и НАТО нямат задължение да помагат с войска на Украйна в случай  на руска агресия

Джо Байдън: САЩ и НАТО нямат задължение да помагат с войска на Украйна в случай на руска агресия

Вашингтон. САЩ и НАТО нямат задължение да изпращат войски за защита на Украйна в случай на влошаване на ситуацията, подчерта президентът на САЩ Джо Байдън, отговаряйки на въпросите на журналистите на поляната пред Белия дом, преди да замине за Мисури, пише руското издание „Взгляд“. „Имаме морално и правно задължение към нашите съюзници от НАТО, в случай че бъдат атакувани, в съответствие с член 5 (от Хартата на НАТО), това е свещено задължение. Това задължение не се отнася за НАТО, тоест имам предвид Украйна“, каза той. По-рано стана известно, че американският държавен глава в отговор на думите на руския президент Владимир Путин за безпокойството от движението на Изток от НАТО обеща да обсъди тази тема с членовете на Алианса. Припомняме, че президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън проведоха разговор чрез видеоконференция при закрити врата. Разговорите продължиха два часа, като на журналистите бяха показани първите кадри от приветствията.. Нуланд твърди, че Русия е готова да хвърли „почти всички сухопътни войски на запад от Урал“ срещу Украйна. Байдън изброи на Путин ответните стъпки на Съединените щати при руска инвазия в Украйна. Путин каза, че Русия е „сериозно заинтересована“ да получи законово фиксирани гаранции, изключващи разширяването на НАТО на Изток. Превод и редакция: Иван Христов

8 Декември 2021 | 20:44 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Лондон. Владимир Путин говори за Украйна като изоставен съпруг-тиранин. Статията от 5000 думи, публикувана от руския президент през юли, озаглавена „За историческото единство на руснаци и украинци“, е пълна с клетви за вечна любов към украинците и заплахи за насилие, ако любовта не е взаимна. На някои места украинците са представени като братя и сестри на Русия, понякога като неонацисти, пише The Financial Times в материал, представен без редакторска намеса. Украинският президент Владимир Зеленски дори се пошегува, че Путин вероятно има много свободно време, след като е успял да напише толкова дълга статия. Но съдържанието й изглежда още по-вълнуващо, като се има предвид очевидната подготовка на Москва за офанзива в Украйна. Около 90 000 войници, както и танкове и артилерия, сега са разположени близо до украинската граница. Миналата седмица Путин произнесе заплашителна реч, предупреждавайки Запада да не пресича червените линии. Служители на администрацията на Байдън съобщават, че Русия се готви да атакува Украйна „още през 2022 г.“. Американски и британски политици смятат, че подобни военни планове демонстрират най-агресивните намерения на Кремъл и тези намерения идват отгоре. За да разберат причините за поведението на Русия, западните политици се обърнаха към статията на Путин, публикувана през юли, която може да се разглежда като истинско изражение на дълбоките му убеждения. Той подчертава историческите, езиковите, етническите и религиозните връзки между Русия и Украйна. Президентът посочва, че тези връзки датират много преди раждането на СССР. По-специално Путин, който често е обвиняван в носталгия по Съветския съюз, критикува съветските лидери за поставянето на „най-опасната бомба със закъснител“ в отношенията между Русия и Украйна, давайки гаранции за свободно излизане на републиките от Съюза. „Русия всъщност беше ограбена“, изразява възмущението си президентът. Путин вижда Украйна като пропаднала държава, която е попаднала под влиянието на коварни чужденци. Точно в този момент разсъжденията му са обезпокоителни. Той каза, че Западът играе „опасна геополитическа игра“, чиято цел е да превърне Украйна в „плацдарм срещу Русия“. Този аргумент може да се използва за оправдаване на руската инвазия в Украйна, като се настоява на отбранителния характер на действията. Русия иска ясни гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО в замяна на предотвратяване на конфликт. Вашингтон може да разгледа претенциите на Москва. Факт е, че Украйна все още е далеч от присъединяване към НАТО. Предвид това състояние на нещата, концесията вече не изглежда като голяма работа, особено ако помага за предотвратяване на конфликти. Има обаче две причини, поради които Съединените щати и техните съюзници от НАТО трудно ще се съгласят на това. Първо, въпросът е принципен: Украйна е суверенна държава. Тя трябва да направи своя собствен избор без намесата на силни държави, които вземат решения вместо нея. Второ, трябва да бъдете благоразумни. Ако Русия получи това, което иска, войната наистина ли ще бъде избегната? Според логиката на писмото на Путин, наситено с любов и омраза, самата независимост на Украйна е отвратителна - тази историческа аномалия трябва да бъде обърната. Ако направите отстъпки сега, тогава Путин може да поиска нещо друго. Русия вече отне Крим от Украйна през 2014 г. и сега иска да наложи вето върху някои области от вътрешната й политика. Изглежда, че Путин е ядосан на Украйна не само защото тя е руска „сфера на влияние“. Контрастът в непринуденото му отношение към Казахстан е показателен. Подобно на Украйна, Казахстан също е бил част от Руската империя, а след това и СССР, преди да стане независима държава. Путин се опита да възстанови влиянието на Москва в Централна Азия с помощта на Евразийския икономически съюз, който включва Казахстан. Но руските амбиции се сблъскаха с китайските. През 2013 г., по време на посещение в Нур-Султан, китайският лидер Си Дзинпин обяви инициативата „Един пояс, един път“. Сега Казахстан търгува повече с Пекин, отколкото с Москва. Докато някои от партията „Единна Русия“ на Путин все още претендират за територии в Северен Казахстан, Кремъл не е особено против загубата на влияние върху бившата съветска република. Руснаците могат да твърдят, че разликата е, че Казахстан не е развил отношения в областта на отбраната с Китай. Но е ясно, че нарастващото сътрудничество между Пекин и Нур-Султан ще се отрази и на сигурността. Това, което наистина различава Казахстан от Украйна, е, че в тази страна няма и намек за демокрация. Но Украйна по всякакъв начин се противопоставяше на опитите да установи на нейна територия авторитарен режим, подобен на този на Путин в Русия. Украинската система в много отношения е нефункционална и корумпирана. Въпреки това в страната има активно гражданско общество и избори, резултатът от които не е предрешен. Както справедливо отбелязва Путин, Русия и Украйна са тясно свързани от историята и културата. Следователно фактът, че Украйна е избрала различен политически курс, повдига редица неудобни въпроси за Кремъл. Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. Може би затова Украйна предизвиква такава ярост в Путин. Западните съюзници просто трябва да овладеят тази ярост с икономически санкции. Превод и редакция: Иван Христов

8 Декември 2021 | 19:14 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ и НАТО възнамеряват да проучат въпроса за предоставяне на гаранции за сигурност на Руската федерация

Джо Байдън: САЩ и НАТО възнамеряват да проучат въпроса за предоставяне на гаранции за сигурност на Руската федерация

Вашингтон. САЩ и НАТО възнамеряват да проучат въпроса за възможността за предоставяне на гаранции за сигурност на Руската федерация. Това подчерта американският президент Джо Байдън ден след разговора с руския му колега Владимир Путин, предава TACC. Байдън допълни, че Вашингтон и Алиансът обмислят възможността за организиране на среща с представители на Руската федерация, за да обсъдят въпросите за сигурността в Европа, които вълнуват Москва. По-рано бе съобщено, че на посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от военната дейност на американците и страните-членки на НАТО. Съответното стана ясно от коментар на официалния представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова. Захарова подчерта, че военната активност на САЩ и страните от НАТО по периметъра на руските граници, включително полети на военни самолети и опасни маневри на военноморски кораби, продължава да набира скорост. „В същото време съюзниците от Алианса преминаха към провокации срещу самолети на гражданската авиация“. Това според Захарова застрашава сигурността на въздушното пространство и човешките животи като цяло. „Във връзка с тези провокативни действия на 8 декември на посолството на САЩ в Москва беше връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от подобно безразсъдство“, каза говорителят на външнополитическото ведомство в Москва. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 18:23 | Агенция "Фокус"

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Прага. Правителството на Чешката република ще изпрати 150 военнослужещи в помощ на полските им колега за патрулиране на границата с Беларус, съобщава националното радио Cesky rozhlas . Войниците ще бъдат в съседната страна за период от около шест месеца. Хиляди търсещи убежище и мигранти са хванати в капана на ничията земя между страните, предизвиквайки – по думите на чешките и европейските служители – умишлено създадена от Минск хуманитарна криза. Чешките войници ще помагат за защитата на границата, но няма да се ангажират директно с бежанците или мигрантите, предлага напускащият премиер Андрей Бабиш. Неговият наследник Петър Фиала подкрепи предложението, което след одобрение от кабинета ще бъде обсъдено от съответните комисии в двете камари на парламента. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Известия“: На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота срещу действията на НАТО

„Известия“: На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота срещу действията на НАТО

Москва. На посолството на САЩ в Москва е връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от военната дейност на американците и страните-членки на НАТО. Това се казва в коментар на официалния представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, съобщава вестник „Известия“. Захарова подчерта, че военната активност на САЩ и страните от НАТО по периметъра на руските граници, включително полети на военни самолети и опасни маневри на военноморски кораби, продължава да набира скорост. „В същото време съюзниците от Алианса преминаха към провокации срещу самолети на гражданската авиация“. Това според Захарова застрашава сигурността на въздушното пространство и човешките животи като цяло. „Във връзка с тези провокативни действия на 8 декември на посолството на САЩ в Москва беше връчена протестна нота, предупреждаваща за опасните последици от подобно безразсъдство“, каза говорителят на външнополитическото ведомство в Москва. В същото време Захарова уточни, че в документа са изброени скорошни инциденти, свързани с дейността на НАТО. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Белият дом: Байдън и Путин са обсъдили двустранен диалог за стратегическата стабилност

Белият дом: Байдън и Путин са обсъдили двустранен диалог за стратегическата стабилност

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Джо Байдън е обсъдил с руския президент Владимир Путин двустранния диалог за стратегическата стабилност. Това съобщиха от Белия дом. Също така стана известно, че Байдън е предупредил Путин, че САЩ и техните съюзници ще отговорят с строги икономически мерки в случай на военна ескалация срещу Украйна. Уточнява се още, че двамата лидери ще инструктират своите помощници да разработят темите, обсъждани по време на разговора им. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 21:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Преговорите между Путин и Байдън продължиха повече от два часа

ТАСС: Преговорите между Путин и Байдън продължиха повече от два часа

Вашингтон/Сочи. Преговорите чрез телеконферентна връзка между държавния глава на САЩ Джо Байдън и президента на Руската федерация Владимир Путин продължиха малко повече от два часа, съобщава TACC. Разговорът между лидерите на двете световни суперсили започна около 17:08 часа българско време. Както беше съобщено по-рано, срещата беше планирана за обсъждане на ситуацията около Украйна и темата за придвижването на НАТО на изток, стратегическата стабилност, двустранните въпроси, както и регионалната сигурност, включително ситуацията в Афганистан. В началото на телеконференцията Путин и Байдън си размениха поздрави, а президентът на САЩ изрази надеждата си за среща лице в лице с руския лидер в бъдеще. По-нататъшните преговори се проведоха при закрити врати. Телеконференцията беше организирана с помощта на защитена видеовръзка, използвана за първи път. Путин се свърза с президента на САЩ от резиденцията в Сочи. Както съобщава Bloomberg, Байдън, след разговорите с руския лидер, възнамерява да обсъди техните резултати със своите европейски съюзници. Това е петият разговор между държавните глави, откакто Байдън встъпи в длъжност като американски президент. Досега двамата са разговаряли по телефона три пъти, а в средата на юни проведоха лична среща в Женева. Тогава разговорът между Путин и Байдън продължи почти два часа и според двете страни беше конструктивен. Срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева беше първата от 2018 г. насам. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 20:17 | Агенция "Фокус"

El Pais: Светът става все по-враждебен, а ЕС захвърля „овчата си кожа“ и се отказва от „меката сила“

El Pais: Светът става все по-враждебен, а ЕС захвърля „овчата си кожа“ и се отказва от „меката сила“

Мадрид. Във връзка с необходимостта от борба с различни хибридни атаки, Европейският съюз постепенно „захвърля овчата си кожа“ и преминава към по-войнствена реторика и политика, пише El País. В отговор на една от тези заплахи, миграционната криза на полско-белоруската граница, тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристигнаха в Рига, където „не спестиха остри думи за президента на Беларус Александър Лукашенко“. „Нашето послание е много ясно: ЕС и НАТО работят рамо до рамо, за да се противопоставят на тези хибридни атаки“, каза Фон дер Лайен на пресконференция в Рига, подчертавайки, че Полша, Латвия и Литва „са били подложени на умишлени, цинични и опасни нападения, атаки, организирани от режима на Лукашенко“. Както отбелязва вестникът, Брюксел възнамерява да демонстрира, че Полша и балтийските държави могат да разчитат не само на солидарността на европейските партньори, но и на военна подкрепа, ако е необходимо. В много отношения именно нарастващото напрежение в отношенията с Лукашенко и чрез него и с руския президент Владимир Путин изостри необходимостта ЕС да заеме по-твърда позиция на международната арена. Източници в Брюксел посочват, че използването на така наречената „мека сила“, базирана на търговията и помощта за развитие, вече не е достатъчна за справяне с „все по-враждебната световна среда“. Тъй като „международният ред става все по-нестабилен“, новите цели на блока, които досега винаги са били отлагани, са развитието на общоевропейска военна структура и консолидирането на оръжейната индустрия. От няколко месеца в аналитични материали, доклади и вътрешни документи на Европейския съюз се срещат препратки към „война“. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел вече открито обяви нов сценарий. „Европа е в опасност и европейците не винаги го осъзнават“, каза Борел пред El País в средата на ноември. „ЕС е заобиколен от нестабилност и конфликти“, предупреждава поверителен проект на така наречения Стратегически компас, план, предназначен да засили военните способности на блока, който страните от ЕС се надяват да приемат през март 2022 г. Проектодокументът посочва, че ЕС е изправен пред „опасна комбинация“ от въоръжена агресия, незаконни анексии и отхвърляне на западните ценности от редица страни. Друга криза, която показа на Брюксел необходимостта да заеме по-войнствена позиция, изданието нарича изтеглянето на американските войски от Афганистан, което е показало зависимостта на Европа. През август европейските съюзници трябваше да организират бърза евакуация от Афганистан, тъй като не бяха в състояние да устоят на талибанската офанзива без логистичната подкрепа на Съединените щати дори в продължение на няколко дни. Опасенията от афганистанския провал се разразиха силно в Брюксел, като помогнаха за преодоляването на редица разделения, които възпрепятстваха напредъка към обща европейска отбрана. El País отбелязва, че ЕС и НАТО вече работят по декларация, насочена към засилване на взаимодействието между двете институции и създаване на рамка, в която Алиансът „остава гарант за сигурността на Европа“, а ЕС „укрепва капацитета за разрешаване на регионалните конфликти с по-малка интензивност“. Освен това, окончателното създаване на обща европейска отбранителна система може да съвпадне с „безпрецедентно“ увеличение на средствата за тази област от бюджета на ЕС. Така бюджетът на блока за 2021 - 2027 г. за първи път включва позиция за сигурност и отбрана, чийто общ размер е 13,8 млрд. евро Брюксел отпусна и 1,5 млрд. евро от структурните фондове за финансиране на транспортна инфраструктура с двойна употреба: гражданска и военна. „За добро или за лошо, ЕС изглежда е на ръба да изостави прозрачността, която демонстрира в продължение на 70 години“, заключава El Pais. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 08:32 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

Минск. Беларус предупреди Украйна, че ще реагира остро в случай на повторно нарушение на границата й, предава РИА Новости. „В случай на по-нататъшни нарушения на държавната граница, беларуските граничари ще действат изключително твърдо“, каза представителят на Мозирския граничен отряд Сергей Павлов, цитиран от агенция „Спутник“ Беларус. Ден преди това Държавният граничен комитет на Беларус обвини украински пилоти в нарушаване на нейното въздушно пространство. Хеликоптер Ми-8, по време на учения, "е преминал държавната граница на височина около 100 метра и прелетя на дълбочина един километър в територията на Беларус". Граничната охрана на Украйна от своя страна отрече тази информация. В неделя Министерството на отбраната на Беларус извика украинския военен аташе и протестира пред него заради инцидента. По-специално ведомството цитира „факти, свидетелстващи за неспазване на задължения от страна на Украйна в рамките на регионалните мерки за доверие и сигурност“ и обърна внимание на провеждането на военни учения „на фона на обвинителна реторика срещу Република Беларус“ близо до границите на страната . Минск е заявил, че разглежда действията на съседната държава като заплаха за сигурността си в южна посока. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Мария Захарова предупреди за заплахата за гражданската авиация заради действията на ВВС на САЩ

„Известия“: Мария Захарова предупреди за заплахата за гражданската авиация заради действията на ВВС на САЩ

Москва. Действията на американските военновъздушни сили представляват заплаха за гражданската авиация, заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от московския вестник “Известия“. „Действията на ВВС на САЩ създадоха заплаха за гражданската авиация. И ако сега е предотвратена катастрофа във въздушното пространство над открити води на Черно море, това не означава, че САЩ и НАТО могат да продължат да рискуват безнаказано живота на хората“, написа тя в своя „Телеграм“ канал. Дипломатът подчерта, че повишената интензивност на полетите на самолетите на НАТО в близост до границите на Руската федерация, включително над Черно море, повишава рисковете от опасни инциденти по отношение на гражданските самолети. На 3 октомври граждански самолет, летящ от Тел Авив за Москва, беше принуден да промени курса си над Черно море, за да избегне опасно сближаване с чуждестранен разузнавателен самолет. Беше отбелязано, че разузнавателният самолет е пресекъл произволно установените маршрути на гражданската авиация и се е приближил до пътническия „Еърбъс“. Вертикалното разстояние между самолетите е било по-малко от 20 м. Ръководителите на въздушното движение са наредили на гражданския самолет да се спусне на 500 м и да заеме по-безопасен ешелон. Самолетът на НАТО не е отговорил на повикванията от земята. Както отбелязва военният експерт Виктор Литовкин, американските ВВС се „държат нахално и непредвидимо и пресичат маршрутите, по които летят пътническите самолети, което може да доведе до трагедия.“ Според него конфронтацията между разузнавателни самолети и бомбардировачи може да предизвика сблъсък и въздушен бой. В същия ден на декември руският контрол на въздушното пространство над неутралните води на Черно море засече въздушни цели, приближаващи руската граница. Според Министерството на отбраната на Руската федерация, изтребители Су-27 и Су-30 са били вдигнати във въздуха, за да ги идентифицират и да предотвратят нарушения на руската граница. Екипажите на руски изтребители идентифицираха въздушните цели като стратегически разузнавателни самолети RC-135 на ВВС на САЩ и самолети за разузнаване и насочване на армията на САЩ CL-600 Artemis и ги ескортираха над Черно море. По-рано, на 30 ноември, руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е загрижена за военни учения, включително непланирани, близо до нейните граници. Руският лидер отбеляза, че бомбардировачи са прелетели на 20 км от руската граница, носейки високоточно оръжие и вероятно ядрено. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 14:44 | Агенция "Фокус"

„Росавиация“: Разузнавателните полети на НАТО представляват риск за гражданските самолети

„Росавиация“: Разузнавателните полети на НАТО представляват риск за гражданските самолети

Москва. Граждански самолет, летящ от Тел Авив за Москва, беше принуден да промени курса си над Черно море заради разузнавателен самолет на НАТО. Във връзка с инцидента руските власти са изпратили протест по дипломатически канали, съобщиха пред журналисти от Федералната агенция за въздушен транспорт „Росавиация“, цитирани от “Российская газета“. „Сутринта на 03 декември в 9:53 часа московско време (8:53 часа българско време) над открити води на Черно море, в близост до зоната на отговорност на руските служби за въздушно движение, разузнавателният самолет на НАТО CL600 прелетя с интензивно спускане от височина от 11 000 до 9 200 метра, пресичайки маршрута, установен за граждански самолети. Екипажът на разузнавателния самолет не отговори на многократни повиквания от службите за въздушно движение“, се казва в съобщението на Федералната агенция за въздушен транспорт Същата зона беше пресечена от маршрутите на полетите на два граждански самолета – Аерофлот Еърбъс 330, който летеше от Тел Авив за Москва, и полет от Сочи до Скопие (Северна Македония). поради което „посоките и височните на полета на гражданските самолети бяха своевременно променени“. „Повишената интензивност на полетите на самолети на НАТО в близост до границите на Руската федерация, включително над Черно море, създава риск от опасни инциденти по отношение на граждански самолети. Като се има предвид, че посочените по-горе полети на военни самолети без радиовръзка крият рискове за безопасността на гражданските самолети в Черно море, руските авиационни власти ще инициират изпращането на протеста по дипломатически канали“, казаха от Федералната агенция за въздушен транспорт. Инцидентът с пресичането на траектории на самолетите в небето е записан преди това от порталите Flightradar24 и Radarbox, които проследяват полетите в реално време. Според тях американски разузнавателен самолет е излетял от база на остров Крит. По-рано в събота стана известно, че руски изтребители Су-27 и Су-30 е трябвало да ескортират над Черно море стратегически разузнавателен самолет на ВВС на САЩ, както и самолет за разузнаване и целеуказание на сухопътните войски на САЩ. Те са забелязани над неутралните води на Черно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 09:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Мария Захарова опроверга Bild за Украйна

ТАСС: Мария Захарова опроверга Bild за Украйна

Москва. Вдъхновена от американски източници, германската преса преработи идеологическата и неразумна пропаганда и предположи мнима руска заплаха за цял поход на Москва към Киев. Това написа в събота официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в своя канал в „Телеграм“, коментирайки публикацията на германския вестник Bild „Планът за инвазия на Путин в Украйна“, предава TACC. Дипломатът обърна внимание на факта, че в Германия не се уморяват многократно да потвърждават със собствения си пример, че „всичко ново е добре забравено старо“, а пропагандата, примесена с идеология, „разрушава всякакъв здрав разум“. "Лвов на картата е отбелязан като Lemberg. Съвременният Лвов на немски ще бъде Lwiw. Именно под това име се появява в официалните материали на Министерството на външните работи на Германия. Но на картата от 1942 г., когато градът е бил окупиран,е бил използван австро-унгарският топоним Lemberg. Фашисти. И така, от каква карта са начертали немските журналисти?". Картата на Източна Украйна е изпратена, изглежда, от улица Банкова (улица Банкова 11 - адресът на сградата на президентската администрация на Украйна), Днепропетровск е отбелязан на картата с новото му име Днiпро (а той е преименуван преди пет години по време на "декомунизацията"). Слепили, погледнали: нещо липсва. Решили, че е схемата за атака,", пише дословно Захарова. Тя допуска, че източникът на вдъхновение за въпросната статия „трябва да се търси в чужбина“. „Вчера Washington Post публикува подобна карта във връзка с предполагаемата инвазия на Русия в Украйна“, припомня тя. Анализ в детайли Говорителят посочи, че първата фаза, която германските журналисти наричат „Юг“, се твърди, че ще бъде руска атака срещу южните райони на Украйна с цел отрязване на страната от морето и осигуряване на доставките за Крим. „Германските вундер-журналисти нямат представа, че доставките за Крим се осигуряват от Кримския мост от няколко години! Очевидно от Киев са им помогнали да нарисуват и тази част, тъй като според изявленията на украински експерти мост няма, т.к. невъзможно е да се построи“, отбеляза тя. Дипломатът анализира и така наречената втора фаза, която в немското издание описва като отслабване на украинската отбранителна способност под ударите на балистични ракети. „Тази фаза, наречена „Североизток”, трябва да се проведе успоредно с първата. Другари, скъпи мои другари, какво общо има Русия с нея? Анализирайки третата фаза, наречена от журналистите на Bild "Киев" и включваща атака срещу украинската столица от север, Захарова обърна внимание на фрагмент, който твърди, че след като напредне "приблизително до линията Коростен-Уман", руската армия „ще принуди Киев да се предаде“. „Уман е място на ежегодно хасидско поклонение. Какво намеква Bild? Ако Германия вече е свикнала с журналистическите лъжи, тогава този германски тролинг може да струва скъпо за вестник, предвид наскоро разкрития факт за антисемитизъм в редиците на германците журналисти", подчерта дипломатът. В билд-редакцията на вестник Bild (извинете за каламбура) се оформиха три парчета от пъзела и служителите на изданието, доволни от себе си, са си тръгнали за уикенда, " завършва Захарова. По-рано прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Руската федерация регистрира информационна кампания от западни страни с цел да се представи Москва като заплаха за процеса на уреждане на конфликта в Украйна. Той не изключи, че тази кампания е камуфлаж за прикриване на „агресивни мисли, които може да битуват в Киев“. Освен това Песков отбеляза, че „напълно погрешно е да се свързват всякакви движения на въоръжените сили на РФ през територията на Русия“ с агресивни планове. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 08:52 | Агенция "Фокус"

Reuters: Байдън и Путин ще преговарят на 7 декември

Reuters: Байдън и Путин ще преговарят на 7 декември

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън и руският лидер Владимир Путин ще проведат защитено видеообаждане във вторник, 7 декември. Това съобщи в събота Reuters, позовавайки се на говорител на Белия дом. Отбелязва се, че Байдън очаква да обсъди с Путин ситуацията около Украйна и широк спектър от други въпроси. По-специално, американският лидер планира да заяви загрижеността си от военната дейност на Руската федерация близо до границите с Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2021 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Турция е доставила на Украйна значително повече дронове, отколкото е било съобщено

Bloomberg: Турция е доставила на Украйна значително повече дронове, отколкото е било съобщено

Истанбул. Турция е продала на Украйна значително повече дронове „Байрактар“, отколкото съобщават официални източници, и скоро ще бъдат подписани нови договори, предава Bloomberg. Както пише Bloomberg, позовавайки се на източници в турското правителство и ръководството на оръжейния производител „Байкар“, Украйна ще получи най-малко 24 безпилотни летателни апарата. Те ще бъдат транспортирани в страната в близко бъдеще. „Дроновете „Байрактар“ TБ2, използвани за първи път през октомври, за да унищожат мобилната артилерия в Донбас, са ценен елемент в обещаващите взаимоотношения, които превърнаха Турция в един от най-важните спонсори на Киев“, пише вестникът. Служители на „Байкар“ и турското правителство отказаха да коментират броя на дроновете, продадени на Украйна до момента. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2021 | 14:21 | Агенция "Фокус"

Bild: Нападението на Русия срещу Украйна е планирано на три етапа, като целта е окупирането на Киев

Bild: Нападението на Русия срещу Украйна е планирано на три етапа, като целта е окупирането на Киев

Берлин. Според западното разузнаване атаката на Русия срещу Украйна е планирана на три етапа в началото на 2022 г. с цел завземане на до две трети от украинската територия, включително Киев, пише германското издание Bild. Според изданието, което е получило подробности за руските планове,от висш офицер "те са в чекмедже и Путин все още не е решил дали те ще бъдат изпълнени". Подробностите за възможна руска инвазия в Украйна, представени от Bild, се основават на оценки на няколко служители на НАТО и сигурността, които са успели да се запознаят с някои от възможните планове за руска атака. Възможна атака през януари или февруари 2022 г Според високопоставен източник, ако Путин даде заповед, руската армия ще започне „едновременно атака от Северен Крим през сепаратистките територии на изток и север“. Това е оценка както на НАТО, така и на украинското военно разузнаване. Така атаката може да се осъществи "в края на януари - началото на февруари" - ако Украйна и НАТО не отговорят на исканията на Путин. Други вътрешни лица от НАТО разглеждат атаката в три фази, като всяка фаза може да бъде и последна в операция, ако отговорът на Запада на инвазията доведе до преоценка на ситуацията. Етап 1: Юг В първата фаза ще бъде превзета Южна Украйна, "за да се осигурят доставките за Крим, а също и да бъде откъсната Украйна от морето и следователно от доставките", каза служител по сигурността пред BILD. Русия планира да използва десантните кораби, които бяха транспортирани от Балтийско море в региона през пролетта, "за транспортиране на танкове и войски от Крим до покрайнините на Одеса", каза висш офицер от западното разузнаване. Още по-конкретен беше друг високопоставен военен. Според него руските планове предвиждат десантна операция „източно от Одеса, между градовете Фонтанка и Коблево“. Руските войски „ще настъпят североизточно от града, след това ще завият наляво и ще настъпят в Приднестровието“. Тази атака трябва да обгради Одеса. В същото време в района на Херсон по поречието на река Днепър ще се извършват „въздушни операции на специалните части“, които ще блокират мостове през най-важната река в страната и по този начин ще прекъснат доставките. "От началото ще има само артилерийски огън по укрепени украински позиции. Тогава украинските войски ще бъдат блокирани там и няма да могат да превземат мостовете зад тях." По същия начин руските бронирани части, отново с подкрепата на флота и авиацията, ще напредват на запад от окупирания Донбас в Източна Украйна, след което ще се разделят и ще настъпят, от една страна, към Запорожие (най-важният военен център в Южна Украйна) и по-нататък от другата страна ще се движат към Крим. Ако това успее, цяла Южна Украйна ще бъде взета напълно под руски контрол, а Путин ще изгради коридор от Русия до границата на НАТО с Румъния. Етап 2: Североизток Паралелно с първата фаза на войната авиацията и балистичните ракети на Путин ще отслабят военните способности на Украйна в цялата страна. Ако Кремъл прецени, че условията за това са изпълнени, руските бронирани части могат да преминат границата в районите на Луганск и Харков и да напреднат към големите градове Днепър и Полтава. „На първо място, те ще обградят или обсадят градовете и ще спрат доставките на електричество, газ и храна. След няколко седмици руснаците могат да се прославят като спасители на цивилните, да нахлуят в капитулиращите градове и да „спасят“ украинското население от глад или смърт“, обяснява един от източниците. Етап 3: Киев На третия етап армията на Кремъл ще атакува Киев от север. „Разбира се, това може да се случи в началото на война, ако обстоятелствата го налагат“, каза източникът пред Bild. Стратезите на НАТО не са сигурни дали режимът на Лукашенко ще участва във военните действия от Беларус. Въпреки че наскоро диктаторът обяви това, то все още не е решено. Ако Беларус е готова да бъде отправна точка за руски или дори беларуски атаки, това ще бъде планът на Русия да обгради и обсади Киев от североизток и северозапад. Впоследствие руските войски ще напредват "приблизително до линията Коростен-Уман, за да прекъснат доставките от Западна Украйна. Тогава може да се очаква капитулацията на Киев, а оттам и на Украйна, под натиска на Запада". В резултат на подобен сценарий, за който Кремъл изглежда има планове, които сега са известни на западните разузнавателни служби, Русия ще окупира около две трети от сегашната територия на Украйна. Друг вътрешен човек каза: "Ако Русия нахлуе, пак ще има санкции. Тогава няма смисъл да спираме наполовина." Отстъпление на украинските войски Междувременно военните имат негативно отношение към оценката на отбранителната способност на Украйна. Украинците ще се бият, но няма да могат да устоят на голямата руска офанзива“, каза висш служител пред Bild. „Ако не бъдат напълно унищожени“, украинските въоръжени сили ще се изтеглят в западната част на страната. Друг служител е заявил пред германското издание: „Американските противотанкови ракети „Джевлин“ далеч не са достатъчни за всички руски танкове, а турските дронове „Байрактар“ са лесна плячка за руските военни самолети“. За да се защити Украйна, тя незабавно ще се нуждае от модерни зенитни ракети „Пейтриът“ и противокорабни ракети „Харпун“. Западен офицер по сигурността каза: "Съюзниците в момента преосмислят доставките на оръжия за Украйна. Но това решение не може да дойде от НАТО, а само от неговите суверенни членове." Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2021 | 14:07 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън заяви, че не зачита ничии червени линии в контекста на Украйна

ТАСС: Байдън заяви, че не зачита ничии червени линии в контекста на Украйна

Москва. Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че не зачита ничии червени линии в контекста на Украйна. Той отговори на въпроси на репортери, преди да отпътува за резиденцията си в Кемп Дейвид, щата Мериленд, предава TACC. Държавният глава беше помолен да коментира изявленията, че Москва счита за червени линии по-нататъшното приближаване на инфраструктурата на НАТО към руските граници и разполагането на ударни системи на украинска територия, както и хиперзвукови оръжия. „Не признавам ничия червена линия“, каза Байдън. Той добави, че се надява да проведе "дълъг разговор" с руския лидер Владимир Путин. "Отдавна знаем за действията на Русия. Очаквам, че ще имаме дълъг разговор с Путин", каза държавният глава, визирайки ситуацията на руско-украинската граница. Той не посочи възможния срок и формат на контактите с руския лидер. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2021 | 10:24 | Агенция "Фокус"

Мария Захарова: Ескалацията на напрежението около Украйна е в съответствие с дългосрочната тактика на Запада

Мария Захарова: Ескалацията на напрежението около Украйна е в съответствие с дългосрочната тактика на Запада

Москва. Ескалацията на напрежението във връзка с украинската криза се осъществява от Запада на базата на тактика, използвана дълги години за лобиране за собствените им интереси. Това заяви в петък официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на предаването „60 минути“ по телевизионния канал „Россия-1“, цитирана от TACC. „Това е тяхната (на Запада) тактика, това е тяхната стратегия от десетилетия. Те създават ситуация на напрежение, ситуация на хаос, контролиран, понякога губят контрол над хаоса, създаден от собствените им ръце, за да лобират своите интереси," каза тя. Според Захарова, Западът използва такава тактика, тъй като "не може да остане в областта на правоотношенията" при равни условия. „Всеки път се измислят все повече идеологически и политически модели, за да се реализират това неравенство“, добави тя. Официалният представител на руското външно министерство смята, че напрежението около Украйна се нагнетява и от Запада, "обяснявайки и реабилитирайки" неспазването от Киев на Минските споразумения. „На първо място, това са всякакви учения, това е доставката на оръжие и използването на тези оръжия в зоната на конфликта, това е отпускането на средства не за хуманитарни, а за военни цели <...> и всякакви тактики, за да се обясни и реабилитира режима в Киев“, каза тя. Захарова припомни, че Русия не е против помощта на САЩ за изпълнението на Минските споразумения от Украйна, ако тази помощ е насочена към тяхното изпълнение. „(Руският външен министър Сергей Лавров) каза, че ако Съединените американски щати имат желание да помогнат на Украйна в изпълнението на споразуменията от Минск, за да подкрепят протежето, никой не е против“, заключи говорителката на руското външно министерство. Заседание на Съвета на външните министри на ОССЕ САЩ и Украйна се опитаха да създадат информационен фон около срещата на Съвета на външните министри на ОССЕ (CFM) в Стокхолм, за да отклонят вниманието от реалния дневен ред на срещата, каза Захарова. "Украйно-американският информационен тандем беше очевиден. Те, разбира се, се опитаха да се отклонят от дневния ред, който беше обсъждан и трябваше да бъде обсъден в Стокхолм", каза дипломатът. По-специално тя посочи „приказно абсурдната“ новина, която се появи в украинските медии, че уж украинският външен министър Дмитрий Кулеба и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен „са се опитали да поставят на мястото“ руския външен министър Сергей Лавров. „Тогава имаше изявления на г-жа(заместник-държавен секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория) Нуланд, че много руснаци искат да живеят в страна като Украйна и много им харесва това, което се случва там. Това е в информационните агенции“, каза Захарова. „Темата, за съжаление, стана централна за Украйна по малко по-различен начин, в малко по-различен контекст“, обясни официалният представител на руското външно министерство. Факт е, че много представители на тези страни, които обвиняват страната ни в това, се занимават с дестабилизация както в този регион, така и директно на територията на Украйна ". Така че, според нея, именно тези държави провеждат военни учения и маневри в Украйна, продължават да я напомпват с оръжие и подкрепят процесите, „които трябва да тласкат части от украинското общество едни срещу други“. „Много от тези, които са пряко замесени в това, присъстваха в заседателната зала (на Съвета на външните министри на ОССЕ) и, може да се каже, наситиха изказванията си със странни изявления относно Украйна: говорят колко е лош животът й, защото Русия уж изгражда нов кръг от напрежение около нея“, завърши Захарова. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 21:05 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Байдън каза, че подготвя набор от инициативи, свързани с Русия и Украйна

ТАСС: Байдън каза, че подготвя набор от инициативи, свързани с Русия и Украйна

Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън подготвя набор от инициативи, свързани с Украйна и Русия, като поддържа редовни контакти със съюзниците в Европа и с Киев, заяви американският лидер в Белия дом, цитиран от TACC. "Аз съм в постоянен контакт с нашите съюзници в Европа, с украинците", каза той, коментирайки ситуацията около Украйна. Байдън каза, че неговият помощник по националната сигурност Джейк Съливан и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкeн са "активно включени" в тези консултации. "Това, което правя, е да съставя това, което вярвам, че ще бъде най-изчерпателният и смислен набор от инициативи, които да направят много, много трудно за (руския президент Владимир) Путин, това, което хората се страхуват, че може да го направи . Но сега се разработва, "- добави Байдън. Журналистите също така попитаха президента на САЩ дали е разговарял по телефона с руския държавен глава в петък сутринта. „Не“, отвърна Байдън. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 19:41 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Руската активност по украинската граница изправи Запада „на нокти“

The Guardian: Руската активност по украинската граница изправи Запада „на нокти“

Лондон. За втори път тази година Русия съсредоточава войски близо до границата с Украйна. Защо 90 хилядната групировка сега предизвиква такова безпокойство сред западните страни и независимите анализатори, коментира британският вестник The Guardian. В сряда държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи мрачно предупреждение, че Русия планира „масирана офанзива“. Това се потвърждава от аналитични изчисления от отворени източници и оценки на западните разузнавателни служби. „Има достатъчна причина за това“, каза един информиран източник. Твърди се, че Джо Байдън се тревожи за това развитие от няколко седмици. Усилията за намаляване на напрежението обаче се провалиха, включително срещата в четвъртък между Блинкен и руския му колега Сергей Лавров. Това предполага, че Русия иска да продължи кризата. Изданието Jane's, специализирано във военна информация следи движението на руските танкове, артилерия и военни части към окупирания Крим в Южна Украйна, Воронежска област и Смоленска област, които се намират на изток и север от Украйна. Изданието сухо нарича тези действия „аномална военна дейност в Русия“. Директорът по изучаването на международната сигурност Нийл Мелвин от Кралския институт за изследвания на отбраната на Обединеното кралство каза, че сегашното натрупване е много по-сериозно, отколкото през април. Той отбелязва признаци на задълбочена подготовка за воденето на военни действия, по-специално полевата модификация на руските бронирани машини. Новите елементи приличат на клетки, закрепени с болтове към кулите на бронираните машини. Това показва, че Кремъл е уплашен от оръжията, които Украйна напоследък купува от Запада. Москва е особено загрижена за американските противотанкови системи „Джевлин“ и турските дронове „Байрактар“, които са способни да удрят руски танкове в най-уязвимите места, тоест отгоре. В същото време Русия прави остри изявления. Тази седмица президентът Владимир Путин нарече увеличената военна подкрепа на НАТО за Украйна „червена линия“. По-специално, Алиансът бе предупреден срещу разполагането в Украйна на западни системи за противоракетна отбрана като тези, разположени в Румъния и Полша. Този фокус върху оръжията произтича от по-общи причини, поради които Русия настоява за решение на този проблем. Орисия Луцевич, украински анализатор от Chatham House, каза, че времето е на страната на Украйна, тъй като тя се стреми да се развива по западен образец. Според нея Путин не желае Киев постепенно и решително да се оттегли в западната сфера на влияние. „Русия иска да контролира по-строго своята близка чужбина, предотвратявайки разширяването на НАТО. Това се отнася за Грузия и Украйна “, каза Луцевич. Днес е лесно да се каже, че последните събития са провокирани от Русия, за да изпитат решимостта на САЩ и Запада, особено в момент, когато на власт в Германия идва ново ляво правителство. Западните дипломати обаче подчертават, че Украйна не е член на НАТО и следователно Алиансът не е длъжен да защитава тази страна в случай на нападение срещу нея. Вместо това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда сутрин усърдно подчерта икономическия характер на отговора. „Ние дадохме да се разбере, че цената ще бъде много висока и санкциите са една от възможностите“, каза той. Мелвин обаче отбеляза, че санкциите са наложени от няколко години, разходите за Русия се увеличават, но това не я възпира. Независимо от това, пълномащабна офанзива е много малко вероятна и най-вероятно Русия преследва дипломатически цели. Мелвин вярва, че Кремъл се надява да рестартира застоялия мирен процес в Минск. Става дума за споразумения, сключени през 2014-2015 г., след като Русия превзе Крим и сепаратистите поеха контрола над Донбас. Тези региони сега са разделени от останалата част на страната с фронтова линия. „Русия иска да неутрализира Украйна и да я превърне в буферна държава. От нейна гледна точка би било оптимално да се признае автономията на Донбас и да се избере неговото ръководство под контрола на Русия. В този случай регионът ще получи правото да наложи вето на външната политика на Киев “, каза Мелвин. Но подобно тълкуване на Минските споразумения е неприемливо за Украйна от политическа гледна точка. Отчасти поради това тяхното прилагане е спряло. И тъй като западни лидери като британския външен министър Лиз Тръс в четвъртък повториха своята „подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, „премерването на мускули“ между Запада и Изтока ще продължи. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 17:24 | Агенция "Фокус"

The Times: Има ли опасност от война между Русия и Украйна

The Times: Има ли опасност от война между Русия и Украйна

Лондон. Руска военна групировка от около 100 000 души е съсредоточена близо до украинската граница. На този фон в четвъртък САЩ и Русия направиха мрачни изявления за пълномащабен военен конфликт. Държавният секретар Антони Блинкен проведе разговори в Стокхолм с руския външен министър Сергей Лавров, след което изрази "твърда, непоклатима решимост" да защити суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Лавров от своя страна говори за „кошмарен“ сценарий на военна конфронтация и каза също, че по-нататъшното напредване на НАТО на изток представлява заплаха за ключовите интереси на Русия. Украйна не е член на НАТО, но изразява желание да се присъедини към този военен съюз, пише британският вестник The Times в материал, представен без редакторска намеса. Москва прибягва до сплашване за втори път тази година и разполага войски в такъв брой и затова нахлуването в Украйна започва да изглежда не само възможно, но и реално. В същото време Путин предупреди НАТО да не разполага с персонал и военна техника в Украйна, като каза, че за Русия това ще се превърне в "червена линия" и тя ще даде решителен отговор на такива действия. Москва настоява, че няма агресивни намерения, и казва, че именно Киев „мъти водата“, криейки плановете си да завземе двете самопровъзгласили се републики в Донбас. Ясно е, че президентът Путин е раздразнен. Събитията в Русия не се развиват по начина, по който той искаше. Икономиката е в застой, цените растат. Covid-19 се отразява сериозно на неваксинираното население. В страната няма открита опозиция, но руската младеж е недоволна и с всички сили се стреми да емигрира. Корупцията е разпространена и Кремъл вижда врагове навсякъде. Всяка проява на опозиционни настроения се потиска брутално с помощта на превантивни арести и забрани за дейността на независими активисти, наричани агенти на западно влияние. И тъй като администрацията на Байдън е по-последователна от обърканите сигнали на президента Тръмп, безмилостните усилия на Русия да отслаби, подкопае и обърка западната демокрация и институции се сблъскват с нарастваща съпротива. Москва прибягва до любимите тактики на авторитарните режими. Тя подклажда кризи в чужбина в опит да обедини общественото мнение в Русия. През 2014 г. това проработи. Благодарение на анексирането на Крим, Путин успя да спре спада на популярността си след преизбирането му през 2012 г. Ако през цялото време звучат предупреждения, че „Западът си играе с огъня“, нацията всъщност придобива манталитет на обсадена. Въпреки това Блинкен е прав, като предупреждава Москва за катастрофалните последици от военните действия. И все пак Западът може да направи малко, за да успокои Украйна, освен да доставя оръжия там, да обучава украински военен персонал и да изпраща съветници. Вашингтон заплашва с нови санкции, но значителна част от руската икономика вече е под санкции, а хората от черния списък са лишени от възможността да пътуват на Запад. И въпреки че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг настоява, че Украйна има право да се присъедини към Алианса, засега това е изключително малко вероятно. Колкото и осъдително да е искането на Русия да наложи вето на присъединяването на Украйна, НАТО няма много желание да приеме страна, разкъсана от конфликти, корупция и нестабилност, в редиците си и да й предостави огромна гаранция за взаимна военна помощ в случай на атака. Западът трябва да осъди самонадеяната Русия, да накара Москва да облекчи напрежението, да възобнови закъсалите преговори за Украйна и да предложи на професионалния и прагматичен дипломат Лавров спасяваща престижа основа за деескалация и нов европейски пакт за сигурност, който може да бъде взет сериозно. През седемте години на войната в Украйна са загинали над 14 000 души. Окопната фронтова линия напомня на бойното поле от Първата световна война. Там всеки ден се чуват изстрели и хора умират. Двете самопровъзгласени републики съществуват само благодарение на руските пари и подкрепа. Това не е някакъв далечен конфликт. Това е европейско огнище на напрежение, което може да предизвика катастрофална военна ескалация, ако всички страни не разберат колко е опасно и не действат (за неговото разрешаване). Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 14:50 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Русия не се готви за никаква нападателна операция на границата с Украйна

Константин Косачов: Русия не се готви за никаква нападателна операция на границата с Украйна

Москва. Русия не се готви за никаква нападателна операция в Донбас и отрича на всички нива възможността за иницииран от руска страна военен конфликт с Украйна. Това заяви заместник-председателят на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачов в ефира на телевизия „Россия-24“, цитиран от ТАСС. „От руска страна, без емоция, без някакво лутане насам-натам на всички възможни нива, като се започне от президентското, идва последователно опровержение на този сценарий (военна заплаха за Украйна от Русия – бел. ТАСС), във всеки случай, за невъзможността й по инициатива на руската страна. Нямаме планове за нападение на Украйна, нямаме засилена военна активност близо до украинските граници и няма подготовка за каквато и да е настъпателна операция“, каза той. „Ясно е, че в интерес на осигуряването на собствената си сигурност, на собствената си отбранителна способност имаме право да предприемем определени мерки, тъй като имаме информация, че може да бъде инициирана провокация, че такова военно изостряне може да бъде инициирано от Киев, който в същото време ще получи прикритие и пълна информационна, а може би и военна подкрепа от страна на Запада“, добави Косачов. Заместник-председателят на Съвета на федерацията подчерта, че позицията на Русия за сдържане на евентуален военен конфликт с Украйна е непроменена и не подлежи на никаква политическа конюнктура. По-рано министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников заяви във Върховната Рада, че украинското разузнаване смята за вероятна "мащабна ескалация от страна на Русия" в края на януари. Според него Украйна оценява броя на руските войски на границата на 94,3 хиляди души. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украйна предупреди, че Русия може би се подготвя за мащабна инвазия

Reuters: Украйна предупреди, че Русия може би се подготвя за мащабна инвазия

Киев. Русия е събрала над 94 000 войници близо до границите на Украйна и може би се подготвя за мащабна военна офанзива в края на януари, каза министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников пред парламента, позовавайки се на доклади на разузнаването, предава Reuters. Резников каза, че Украйна няма да направи нищо, за да провокира ситуацията, но е готова да отвърне, ако Русия започне атака. Украйна и нейните съюзници в НАТО алармираха за движението на руски войски близо до границите на Украйна тази година, което предизвика притеснения, че тлеещият конфликт в Източна Украйна може да избухне в открита война. „Нашето разузнаване анализира всички сценарии, включително и най-лошия“, каза Резников. "В него се отбелязва, че съществува вероятност от мащабна ескалация от Русия. Най-вероятният момент за достигане на готовност за ескалация ще бъде краят на януари." Украйна притисна съюзниците си от Европейския съюз и НАТО тази седмица да подготвят строг пакет от санкции, за да откажат Русия от започване на офанзива. Москва от своя страна обвини Украйна и Съединените щати в дестабилизиращо поведение и предположи, че Киев може да се готви да започне собствена офанзива в Източна Украйна, което украинските власти категорично отричат. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен в четвъртък предупреди Москва за "сериозните разходи", които Русия ще плати в случай на ескалация, като призова руския си колега да търси дипломатически изход от кризата. Блинкен каза, че е вероятно президентите Джо Байдън и Владимир Путин да говорят скоро. В момента се работи за организиране на видео разговор между тях, съобщи говорителят на руския президент ден след срещата между Блинкен и Лавров, за да обсъдят кризата в Украйна. Връзките на Украйна с Русия се сринаха през 2014 г., след като подкрепяните от Москва сили завзеха територия в Източна Украйна. Киев казва, че около 14 000 души са били убити в сражения оттогава. От началото на последната криза Москва отправи искания за правно обвързващи гаранции за сигурност от Запада, че НАТО няма да приеме Украйна за член или да разположи там ракетни системи, насочени към Русия. Украйна заяви, че Русия няма дума за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и отхвърли всякакви гаранции за сигурност като нелегитимни. „Ескалацията е вероятен сценарий, но не е неизбежен и нашата задача е да го предотвратим“, каза Резников. „Трябва да направим цената на ескалацията неприемлива за агресора. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 13:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Киев е готов да използва армията в случай на хибридна атака на мигранти от територията на Беларус

ТАСС: Киев е готов да използва армията в случай на хибридна атака на мигранти от територията на Беларус

Киев. Украинските въоръжени сили са готови да свършат своята работа, ако заплахата от нападение на мигранти от Беларус нарасне. Това заяви министърът на отбраната на страната Алексей Резников, изказвайки се във Върховната Рада, цитиран от TACC. „Разбираме тези рискове и се подготвяме. Под координацията на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) вече е разработен алгоритъм за взаимодействие на всички силови структури при евентуална хибридна атака на мигранти от територията на Беларус,” каза Резников. Министърът не обясни какво се има предвид под "хибридна атака на мигранти", като отбеляза само, че има "сериозна заплаха" от страната на беларуската граница. „Поради фактическия аншлус в Беларус (под този термин министърът има предвид Съюзната държава на Русия и Беларус – бел. ТАСС), ние имаме повече от хиляда километра граница, която трябва да бъде защитена, особено през зимата“, предупреди Резников. „Ние разбираме тези рискове и се подготвяме." По-рано вътрешният министър на Украйна Денис Монастирски заяви, че страната му възнамерява да изгради модерни инженерни структури на границата с Русия и Беларус. „Работата по инженерното устройство на съвременната граница се оценява и ще струва около 17 милиарда гривни (приблизително 630 милиона долара) на участъците от границата с Република Беларус и Руската федерация“, каза той. Монастирски каза, че държавният бюджет за следващата година трябва да включва средства за оборудване на границата в двете най-уязвими области. „По отношение на общата дължина с Руската федерация това е 1505 км, от които 409 км принадлежат на окупираните територии и 1084 км с Беларус“, каза Монастирски. Според него на границата с Русия и Беларус е необходимо да се изгради противотранспортен ров с ширина 4 метра и дълбочина 2 метра, „за да се усложни пробива на механизирани части на вражеската армия”. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Suddeutsche Zeitung: ЕС се отказва от собствените си принципи на фона на миграционната криза с Беларус?

Suddeutsche Zeitung: ЕС се отказва от собствените си принципи на фона на миграционната криза с Беларус?

Берлин. На фона на миграционната криза на границата с Беларус ЕС изоставя ли собствените си принципи? Заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон представиха предложения за временно опростяване на процедурата за убежище. Те имат за цел да улеснят правителствата на Полша, Литва и Латвия да работят с многобройните мигранти, които искат да влязат в ЕС от територията на Беларус. Според Йохансон в този случай няма да бъдат нарушени основните права на мигрантите. Правозащитните организации не са съгласни с нейната позиция, пише Süddeutsche Zeitung. Европейската комисия предлага да се увеличи срокът за регистриране на молби за убежище от 3-10 дни на четири седмици. Освен това процедурата по тяхното разглеждане ще отнеме до 16 седмици. Това означава, че кандидатите ще имат възможност да останат в приемните центрове за по-дълъг период от време. Освен това Европейската комисия предлага да се опрости и ускори процеса на експулсиране на мигранти, получили отказ за убежище. Европейската комисия се позовава на член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда временни мерки, които могат да бъдат предприети в случай на „извънредна ситуация“, причинена от „внезапен приток на граждани на трети страни“. Предложението на Европейската комисия трябва първо да бъде одобрено от страните членки на ЕС. Германската правозащитна организация Pro Asyl е „дълбоко загрижена“ от тези предложения. Според нейния говорител това показва, че твърдолинейните сега определят дневния ред. Внесените предложения предизвикаха противоречия в самата Европейска комисия: членовете й не можаха да изработят обща позиция до вторник вечерта. Освен това, както отбелязва вестникът, новите полски закони, насърчавани от самото правителство на страната, противоречат на правото на ЕС. В сряда в Полша влезе в сила актуализираният закон „За охраната на държавната граница“, приет предния ден във връзка с невъзможността за удължаване на извънредното положение в граничната зона с Беларус, което изтича на 2 декември. Законът дава право на министъра на вътрешните работи по своя преценка да налага забрана за пребиваване в граничната зона на всички нерезиденти. В същото време граничната зона беше разширена на 15 км вместо досегашните три. Съдебната комисия на Сената постанови, че законът противоречи на полската конституция: нарушено е правото на свободно движение, както и правото на демонстрации и събирания и правото на свобода на печата. Полският омбудсман също даде отрицателна характеристика на закона. Въпреки това във вторник той беше приет с мнозинство в парламента. Актуализираният закон „За защита на държавната граница“ беше приет след одобряването на закона от 26 октомври, който нарушава правото на ЕС и други международни конвенции и узаконява практиката на връщане на мигранти и бежанци през границата поради незаконното им преминаване. Всъщност Полша, както и други страни, е длъжна да позволи на хората да кандидатстват за убежище дори след като са преминали незаконно границата. При такива обстоятелства малко мигранти и бежанци действително могат да кандидатстват за убежище. Междувременно ситуацията на границата с Беларус се подобри значително. По-рано полските граничари съобщиха само за 102 опита за незаконно преминаване на границата. Петима мигранти и бежанци бяха принудени да се върнат на територията на Беларус. В момента, след прекратяване на полетите от Истанбул, нови мигранти не пристигат на границата. Полските власти предупреждават, че относителното спокойствие е „подвеждащо“, предава Süddeutsche Zeitung. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Пентагонът смята, че интересите на САЩ и НАТО са поставени на карта заради ситуацията с Русия и Украйна

Reuters: Пентагонът смята, че интересите на САЩ и НАТО са поставени на карта заради ситуацията с Русия и Украйна

Вашингтон. В ситуацията на руско-украинската граница са „заложени на карта“ важни интереси за националната сигурност на САЩ и НАТО. Това мнение изрази в четвъртък председателят на Комитета на началниците на щабовете (КНЩ) на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили, отговаряйки на въпроси на журналисти на борда на самолет, който се връща от Сеул за Вашингтон, предава Reuters. Съединените щати, каза Мили, виждат достатъчно признаци на руска военна активност близо до украинската граница, които предизвикват „голяма загриженост“. Според генерала напоследък руската реторика става все по-сурова. „Значителни интереси на националната сигурност на Съединените щати и страните-членки на НАТО са застрашени, ако има явен акт на агресивни военни действия от страна на Русия срещу национална държава, която е независима от 1991 г.“, аргументира се Мили. Той отказа да спекулира какви опции биха могли да обмислят Съединените щати в случай на предполагаема „инвазия“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 07:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Президентите на Литва, Полша и Украйна призоваха за нови санкции срещу Русия

ТАСС: Президентите на Литва, Полша и Украйна призоваха за нови санкции срещу Русия

Вилнюс. Варшава, Вилнюс и Киев излязоха със съвместно изявление, в което призовават за по-строги санкции срещу Русия. Документът за резултатите от тристранната среща в четвъртък в онлайн формат беше приет от президентите на Литва, Полша и Украйна Гитанас Науседа, Анджей Дуда и Владимир Зеленски, съобщиха от пресслужбата на литовския лидер, предава ТАСС. Предлага се засилване на санкциите въз основа на „агресията срещу Украйна“, която се приписва на Руската федерация. Освен това президентите отново призоваха Руската федерация да „деескалира чрез изтегляне на войските от украинската граница“. Те също така повториха загрижеността си относно газопровода „Северен поток 2“, като заявиха, че ще работят заедно, за да се противопоставят на Русия, която използва енергията като средство за геополитическо влияние, и да се противопоставят на монополизирането на европейския газов пазар. Видеоконференцията на президентите беше насрочена за 30-ата годишнина от официалното признаване на независимостта на Украйна от Вилнюс и Варшава. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 07:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“: САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус

„Известия“: САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус

Минск. САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус в допълнение към наложените от Европейския съюз по-рано през деня, съобщава руският вестник „Известия“. За санкциите на САЩ стана ясно от изявление на Министерството на финансите във Вашингтон. Според разпространения списък новите ограничения по отношение на Беларус засягат 20 физически лица, 12 организации и три самолета. „Физическите и юридическите лица, определени днес, осигуриха на режима контрабанда на мигранти към Европейския съюз, участваха в продължаващото потискане на правата на човека и демокрацията, и подкрепиха режима финансово“, се казва в съобщението на ведомството. По-специално под санкциите попадат „Белорусская калийная компания“, „Трансавиаекспорт“, „Славкалий“ и „Белтехекспорт“, както и авиокомпанията „Белавиа“. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции върху държавни дългови ценни книжа на Беларус, забранявайки сделки с нови дългови задължения на републиката, емитирани след 2 декември, с матуритет над 90 дни. Освен САЩ и ЕС санкции срещу Беларус обявиха Обединеното кралство и Канада. „Заедно с нашите съюзници в САЩ, Канада и ЕС, Обединеното кралство въведе нови санкции срещу осем беларуски граждани, отговорни за репресии и нарушения на правата на човека. Замразяването на активи на „Беларускалий“, един от най-големите производители на калиеви торове в света, е насочено към основния източник на доходи и валута за режима на Лукашенко“, заявиха от британското външно министерство. По-специално, Обединеното кралство налага ограничения на петима журналисти от държавни медии, за които се твърди, че разпространяват дезинформация. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Декември 2021 | 19:25 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия ще реагира, ако САЩ й наложат нови санкции заради Украйна

Сергей Лавров: Русия ще реагира, ако САЩ й наложат нови санкции заради Украйна

Стокхолм. Москва определено ще реагира, ако САЩ наложат „адски санкции“ срещу Русия заради Украйна. Това увери министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в кулоарите на заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ, коментирайки изявленията на заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд относно възможни санкци срещу страната му, „каквито не е имало в миналото“, предава TACC. „Ако последват нови, както казаха, адски санкции, тогава, разбира се, ще реагираме. Няма как да не реагираме. Ще се види как ще го направим“, коментира Лавров. „Що се отнася до казаното от Виктория Нюланд <...>, че ще има санкции, каквито не е имало досега - знаете, че всичко се случва за първи път. И преди това имаше и санкции, каквито не е имало. Нашите западни колеги просто абсолютно изгубиха културата на диалога, дипломатическите преговори, постигането на консенсус, способността за творческо търсене на баланс на интересите“, заключи първият дипломат на Москва. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Декември 2021 | 19:10 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Москва предупреди: Влизане на Украйна в НАТО е червена линия за Русия и ще доведе до дестабилизация на военно-политическата обстановка в Европа

„Взгляд“: Москва предупреди: Влизане на Украйна в НАТО е червена линия за Русия и ще доведе до дестабилизация на военно-политическата обстановка в Европа

Москва. Влизане на Украйна в НАТО е „червена линия“ за Русия, а стремежите тя да бъде превърната в плацдарм в противоборството с Москва ще доведе до сериозни негативни последствия. Това заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в коментар за проведената в Рига среща на първите дипломати на страните-членки от НАТО, пише „Взгляд“. „Присъединяването на Украйна към НАТО е за нас, и ние говорим за това от дълго време, „червена линия“. Продължаващото привличане на Киев във военната орбита на Алианса, фактическото развитие от страна на НАТО на военната инфраструктура на тази страна, желанието тя да се превърне в плацдарм за конфронтация с Русия ще доведе до сериозни негативни последици, дестабилизиране на военно-политическата ситуация в Европа“, казва Захарова в изявление, публикувано на официалния уебсайт на руското МВнР. Дипломатът припомни, че след края на Студената война на Русия многократно са давани уверения, че юрисдикцията и военните сили на НАТО няма да се преместят и на сантиметър на изток. „Всички тези обещания са забравени и неизпълнени. Резултатът е сегашното тъжно състояние на европейската сигурност “, казва още Захарова. „Имаше обвинения срещу страната ни, че уж правим нещо близо до границите на НАТО, че заплашваме да преместим въоръжените си сили на собствената си територия. Въпреки че – ако погледнете нещата реалистично – НАТО се приближи до нас. Именно по нашите граници се изгражда военната инфраструктура на НАТО и се провеждат мащабни учения“, подчерта Захарова. Според нея единственият вариант за разрешаване на настоящата ситуация е съвместното разработване на дългосрочни споразумения, които да изключват всякакви по-нататъшни движения на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи Москва оръжейни системи в непосредствена близост до руска територия. По-рано Владимир Путин каза, че ако в Украйна бъдат разположени ударни системи с ракети, летящи до Москва за няколко минути, тогава Русия ще има с какво да отговори. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза на Съвета на външните министри на ОССЕ, че примирието в Донбас не се прилага от Русия. Кремъл заяви, че Украйна, като не изпълнява Минските споразумения, прави невъзможни всякакви преговори с Русия. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова каза, че войските на Украйна се концентрират в зоната на конфликта в Донбас, там вече има 125 хиляди души, това е половината от целия състав. На свой ред украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че Украйна се придържа към политиката за мирно уреждане на конфликта в Донбас и не планира да провежда настъпателни действия в региона. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС прие пети пакет санкции срещу Беларус

ТАСС: ЕС прие пети пакет санкции срещу Беларус

Брюксел. Съветът на Европейския съюз одобри в четвъртък петия пакет от санкции срещу Беларус във връзка с миграционната криза на границата с тази страна. Това се казва в изявление на Съвета на ЕС, предава ТАСС. „Съветът на ЕС одобри петия пакет от индивидуални забранителни мерки срещу физически и юридически лица във връзка с хибридните действия на Беларус за инструментализиране на мигрантите за оказване на натиск върху държавите от ЕС“, се казва в изявлението. „Санкциите влизат в сила от момента на публикуването им в „Официалния журнал на ЕС“ в четвъртък“. Както каза по-рано източник на ТАСС, новият пакет от санкции включва около 25 физически и юридически лица, включително авиокомпанията „Белавиа“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 16:26 | Агенция "Фокус"

Виктория Нюланд: Много руснаци искат да живеят в страна, като Украйна и искат Майдан в Русия

Виктория Нюланд: Много руснаци искат да живеят в страна, като Украйна и искат Майдан в Русия

Киев. Заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд е уверена, че множество руснаци искат да се окажат на мястото на украинците, предава РИА Новости. „Много руснаци биха искали да живеят в страна, като вашата“, заяви Нюланд на Киевския форум по сигурността. Освен това, според нея, жителите на Русия биха искали да видят събитията в Украйна в тяхната страна. Нюланд участва във форума предния ден, речта й беше излъчена чрез видеовръзка. Политикът заплаши Русия с „безпрецедентни санкции“, ако нахлуе в съседна страна, а също така каза, че Америка и други членове на НАТО подкрепят Украйна. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 15:20 | Агенция "Фокус"

Будапеща: Русия е реалност в региона, липсата на диалог с нея ще постави Източна Европа в „опасна ситуация“

Будапеща: Русия е реалност в региона, липсата на диалог с нея ще постави Източна Европа в „опасна ситуация“

Рига. Проблемите между Изтока и Запада трябва да бъдат разрешени чрез диалог, „нова студена война“ е против интересите на Унгария, каза външният министър на страната Петер Сиярто, цитиран от електронното издание Hungary Today. Сиярто заяви, че липсата на диалог и конфликт винаги водят до „опасни ситуации за Централна Европа“. Унгария винаги е подкрепяла отварянето на нови канали за комуникация между Изтока и Запада в Европейския съюз и НАТО, каза той. „Русия трябва да се разглежда като реалност в региона. Важно е всички да осъзнаят, че Европа, особено Централна Европа, трябва да си сътрудничи с Москва по определени въпроси“, каза той, като даде за пример доставките на енергия. Липсата на сътрудничество в сектора би довела до „сериозна ситуация“. По отношение на страните, които „виждат Русия като заплаха по исторически или географски причини“, Сиярто отбеляза, че Унгария е допринесла за защитата на въздушното пространство на балтийските държави в две мисии на НАТО и ще направи това отново през следващата година. Унгария вижда тези страни като съюзници. Сиярто призовава за „разумен, уважителен“ диалог Изток-Запад „Разумният и уважителен“ диалог между Изтока и Запада е „винаги най-добрият за нас, унгарците и централноевропейците“, заяви Сиярто във видеообръщение, публикувано в сряда. Във видеото му, записано по време на среща на външните министри на НАТО в Латвия, Сиярто каза: „Унгария няма никакъв интерес от нова Студена война или от пораждане на психотично състояние, напомнящо на Студена война“. Външният министър добави, че подобно положение би „накърнило сериозно нашите интереси за национална сигурност“. Унгария, добави той, подкрепя всички инициативи на НАТО и Европейския съюз, насочени към създаване на по-нататъшни комуникационни канали „между Изтока и Запада, между Русия и НАТО и между Русия и ЕС“, каза министърът. „Имаме интерес да разрешаваме проблемите чрез диалог, по дипломатически канали“, добави Сиярто. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 09:52 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Беларус ще подкрепи Русия в случай на украинска агресия

„Експерт“ (Русия): Беларус ще подкрепи Русия в случай на украинска агресия

Минск. В случай на агресия от страна на Украйна срещу Русия Минск ще предпочете страната на Москва, каза президентът на републиката Александър Лукашенко, цитиран от руското издание „Експерт“. „Ако Русия бъде изправена пред агресия от Украйна, ние ще бъдем тясно свързани – икономически, юридически, политически – с Русия. Това е основното“, каза той. Лукашенко отбеляза, че Беларус никога няма да застане на страната на „националистическото опиянение, което се случва в Украйна днес“. Също така политикът каза по-рано, че възнамерява да посети Крим, за което вече има споразумение с руския президент Владимир Путин. Лукашенко припомни, че полуостровът де факто и де юре стана руски след референдума през 2014 г., когато над 98% от населението на полуострова гласува за обединение с Русия. Пътуването до Крим всъщност ще означава признаване на полуострова за част от Русия, добави президентът на Беларус. В отговор на съобщението на белоруския президент за намеренията му да посети Крим, както и на официалното признаване на полуострова от Беларус като руски териториален субект, украинският външен министър Дмитро Кулеба обяви, че подобни действия на Лукашенко ще нанесат удар върху отношенията между Беларус и Украйна. Киев, според украинския министър, ще действа „по пълна програма“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Декември 2021 | 19:53 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Санкциите на ЕС засягат „Белавиа“ и Cham Wings Airlines

Bloomberg: Санкциите на ЕС засягат „Белавиа“ и Cham Wings Airlines

Брюксел. Санкциите на Европейския съюз във връзка с миграционната криза засягат беларуската авиокомпания „Белавиа“ и сирийските авиолинии Cham Wings, съобщава Bloomberg. Според източници на агенцията тази седмица страните членки на ЕС ще одобрят пакет от санкции срещу 17 физически и 11 юридически лица. Списъкът включва, според един от източниците, най-голямото предприятие на нефтохимическия комплекс на Беларус „Гродно Азот“, компанията „Белоруснефт“, както и беларуски граничари и съдии. Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че беларуският авиопревозвач може да бъде премахнат от списъка със санкции. Литовският президент Гитанас Науседа, коментирайки тази информация, каза, че това би било грешно решение, тъй като „Белавиа“, която превозва потенциални нелегални мигранти от азиатски и африкански страни, е един от виновниците за миграционна криза. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 17:47 | Агенция "Фокус"

Антъни Блинкен: САЩ заедно със съюзниците си подготвят нови санкции срещу Беларус

Антъни Блинкен: САЩ заедно със съюзниците си подготвят нови санкции срещу Беларус

Рига. Вашингтон и страните от Европейския съюз подготвят нови ограничения за Минск заради миграционната криза. Това каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на пресконференция в Рига след среща на външните министри на страните от НАТО, предава TACC. „В светлината на действията, предприети от режима на [президента на Беларус Александър] Лукашенко, Алиансът преустанови сътрудничеството с Беларус, САЩ подготвят допълнителни санкции в тясна координация с ЕС и други партньори и съюзници. Призоваваме режимът незабавно да спре да използва мигрантите като политическо оръжие“, цитира агенцията думите на Блинкен. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 17:08 | Агенция "Фокус"

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Талин. Британският външен министър Лиз Тръс по време на посещението си в Естония се качи на танк на заснежен полигон. Както пише The Daily Telegraph, това е било позиране за пред пресата с удачен ракурс, който е бил предназначен да покаже на Владимир Путин, че Великобритания се отнася сериозно към защитата на Украйна от агресия на източната й граница. Според източник от правителството, Тръс „искаше да види нашите войски на фронтовата линия на НАТО, да разбере как те се обучават и подготвят за агресия и да им благодари за работата, която вършат, за да защитят източния фланг на Алианса“. Тя предупреди Владимир Путин срещу „действия, насочени към подкопаване на свободата и демокрацията в нашите партньорски страни“, заявявайки, че нахлуването в Украйна би било „стратегическа грешка“. „Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, за да гарантираме тяхната сигурност и да засилим икономическата им устойчивост“, каза тя. Тръс отрече твърденията, че съсредоточаването на руските войски на границата с Украйна е отговор на провокацията на страните от НАТО, и обеща да „подкрепи нашите приятелски демокрации“ в борбата срещу „злонамерените“ дейности в региона. Както отбелязва вестникът, гледката на Лиз Тръс, возеща се в танка Challenger 2 в естонския град Тапа, напомня за противопоставянето на Запада срещу друг руски лидер Михаил Горбачов. Преди 35 години тогавашният министър-председател Маргарет Тачър беше снимана да се вози в подобна позиция в по-ранна модификация на същия танк на полигон на НАТО близо до западногерманския град Фалингбостел. Тогава Тачър изстреля тренировъчен шестфунтов снаряд от танка, използвайки лазерна система за насочване. По-късно тя каза, че й харесва. Както отбелязва вестникът, за разлика от Маргарет Тачър, външният министър не е стрелял от танково оръдие. Превод и редакция: Иван Христов

1 Декември 2021 | 12:39 | Агенция "Фокус"

EU Observer: Полша ограничи достъпа на външни лица - включително представители на медиите, до границата с Беларус

EU Observer: Полша ограничи достъпа на външни лица - включително представители на медиите, до границата с Беларус

Варшава. Президентът на Полша Анджей Дуда подписа закон, който ограничава достъпа на външни лица - включително благотворителни организации и журналисти - до границата с Беларус, докато страната се бори с мигрантската криза, съобщава EU Observer, като се позовава на медийни доклада. Законът е удар за опозиционните партии, които се застъпваха за неограничен достъп на медиите, поправка, одобрена от горната камара на парламента миналия петък, но отхвърлена от долната камара. На основа приетия във вторник законов акт министърът на вътрешните работи на Полша Мариуш Камински наложи тримесечна забрана за престой на външни лица в зоната, граничеща с Беларус, където е в сила извънредно положение заради мигрантите. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 09:29 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Лукашенко е готов да приеме руско ядрено оръжие в Беларус

„Взгляд“: Лукашенко е готов да приеме руско ядрено оръжие в Беларус

Минск. Беларус ще предложи на Русия да разположи ядрено оръжие на негова територия, ако в Полша се появи ядрено оръжие на НАТО, заяви беларуският президент Александър Лукашенко, цитиран от „Взгляд“. На уточняващ въпрос за какви системи става дума държавният глава обясни, че Минск и Москва ще се договорят за видовете оръжия. „Ядрените оръжия, които ще бъдат най-ефективни при такъв контакт. Ние сме готови за това на територията на Беларус. Като ревностен, съжалявам, собственик, не съм разрушил нищо. Всички „навеси“ стоят на местата си“, подчерта политикът. По-рано Лукашенко заяви, че война в Беларус ще доведе до намесата на Русия и НАТО и ще прерасне в ядрена. По-рано Германия се изплаши от евентуално разполагане на американско ядрено оръжие в Полша. Германският експерт по сигурността Волфганг Ишингер каза, че отказът на Германия да разположи американски ядрени бойни глави ще доведе до тяхното преместване в Полша, което ще създаде рискове за сигурността в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 19:20 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

Рига. Обединеното кралство ще защитава и подкрепя стабилността на Западните Балкани и Украйна, обяви британският министър на външните работи Елизабет Трас в навечерието на сесията на дипломатическите ръководители на страните-членки на НАТО в Рига, пише белградската „Политика“. „Всяко действие на Русия, насочено към подкопаване на свободите и демокрацията в страните, които са наши партньори, би било стратегическа грешка. Искаме мир, в който свободата и демокрацията не само оцеляват, но и процъфтяват. За тази цел ние ще бъдем на страната на нашите демократични партньори, противопоставяйки се на руската злонамерена агресия. Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, ще запазим тяхната сигурност и ще укрепим икономическата им стабилност“, каза Трас. Киев и западните страни наскоро изразиха загриженост относно предполагаемото засилване на „агресивните действия“ от страна на Русия близо до границите на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия придвижва войски на нейна територия и по свое усмотрение. Според него това не заплашва никого. От своя страна, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров припомни, че Съединените американски щати обграждат Русия от всички страни с военните си бази и непрекъснато предизвикват истерия по руските граници. „Фактът, че Америка ни е обградила със своите военни бази от всички страни, е факт, който може би всеки студент знае.„Тази истерия непрекъснато се разпалва (по границите на Русия)“, каза Лавров. Северноатлантическият алианс прехвърля военна техника до руските граници, заяви във вторник министърът на външните работи. По повода във вторник се изказа и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че „„Русия ще плати висока цена, ако отново използва сила срещу независима нация Украйна“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще информира 29-те си колеги от НАТО за разузнавателните данни, с които разполагат Съединените щати, за случващото се в Източна Украйна. „Ще се консултираме със съюзниците от НАТО и нашите партньори през следващите дни дали ще предприемем други стъпки като съюз, за да засилим отбраната, устойчивостта и капацитета“, каза Блинкен. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 18:47 | Агенция "Фокус"

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

Рига. Латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс смята, че Рига не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Вашингтон. Той заяви това във вторник на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, цитиран от TACC „САЩ поеха много силни ангажименти да гарантират нашата сигурност и честно казано, нямаме нужда от нови ангажименти, защото това, което имаме, вече е много силно — присъствието на (САЩ) на ротационен принцип, воденият от САЩ батальон нa (НАТО) в Полша, което държавният секретар вече спомена," заяви Ринкевичс В понеделник министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс каза пред Reuters, че Латвия се нуждае от постоянно военно присъствие на САЩ, за да сдържа Русия, а също така иска да укрепи своя отбранителен потенциал с помощта на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. В същото време, както добави Ринкевичс, Латвия и САЩ ще продължат да си сътрудничат тясно в борбата срещу киберзаплахите. „Съгласихме се да продължим тясно сътрудничество не само във военната сфера, но и по въпросите на киберсигурността, включително 5G мрежите, противодействието на кибератаки, както и на дезинформацията“, добави Ринкевичс. Държавният секретар на САЩ пристигна в Рига, където ще участва в срещата на външните министри на НАТО в Рига на 30 ноември и 1 декември. В рамките на посещението си в Латвия Блинкен се срещна и с министър-председателя на републиката Кришянис Каринш. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 15:28 | Агенция "Фокус"