СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок и германският канцлер Олаф Шолц постигнаха споразумение за пускането в експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Това заяви тя в интервю за германския седмичник Die Zeit.„Въпреки че не е тайна, че подхождаме към този въпрос от различни ъгли и федералният канцлер [Олаф Шолц], и аз дадохме да се разбере, че настоящият проц...

23 Декември 2021 | 08:43 | Агенция "Фокус"

N-tv (Германия): КС на Германия задължи Бундестага да въведе критерии за прилагане на триаж

N-tv (Германия): КС на Германия задължи Бундестага да въведе критерии за прилагане на триаж

Карлсруе. Базираният в Карлсруе Федерален конституционен съд на Германия разпореди на Бундестага да разработи правила за защита на хората с хронични заболявания и физически увреждания в случай на т.нар. триаж, когато клиниките са препълнени, а лекарите разпределят пациенти в групи и определят кой първи да получи помощ, предава телевизионният канал N-tv. Девет души с физически увреждания и хронични заболявания са завели колективен иск пред КС, опасявайки се, че лекарите биха предпочели да окажат помощ на пациенти с по-висок шанс за оцеляване. Съдът прецени, че германският парламент не е приел подходящи мерки за гарантиране на правото на живот и трябва да предприеме действия в тази насока незабавно, оглед пандемията от коронавирус. Никой, според съдиите, не трябва да бъде поставян в уязвимо положение поради увреждане или заболявания при недостиг на свободни места в интензивните отделения. Германската интердисциплинарна асоциация за интензивно лечение и спешна медицина (DIVI), заедно със специалисти, преди това разработи „клинични етични насоки“ в случай на недостиг на болнични легла. Ищците изразиха безпокойство относно критериите, изложени в документа, тъй като при тяхната оценка в списъка играят роля физическата слабост на пациента и приджружаващите го заболявания. Съдът подчерта, че препоръките на DIVI не са правно обвързващи или „синоним на медицински стандарт“. Ето защо КС идентифицира възможни рискове при оценката на ситуацията, които произтичат от тези препоръки. „Законодателите трябва да решат какви мерки са подходящи“, се казва в решението на съда. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Декември 2021 | 12:30 | Агенция "Фокус"

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Die Zeit: Шолц и Бербок са постигнали споразумение за пускането на „Северен поток 2“

Берлин. Германският външен министър Аналена Бербок и германският канцлер Олаф Шолц постигнаха споразумение за пускането в експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Това заяви тя в интервю за германския седмичник Die Zeit. „Въпреки че не е тайна, че подхождаме към този въпрос от различни ъгли и федералният канцлер [Олаф Шолц], и аз дадохме да се разбере, че настоящият процес на одобрение прилага законодателството на ЕС в областта на енергетиката“, каза Бербок, отговаряйки на въпросът дали властите на ФРГ имат обща позиция относно пускането на „Северен поток 2“. Тя обаче допълни, че наскоро заверката е била спряна именно поради неуредени някои правни въпроси. „В нашите политически и икономически интереси е енергията да не се използва като оръжие за дестабилизиране на Европа“, подчерта германският външен министър и добави, че поради тази причина Европейският съюз е преразгледал своята газова директива. „Въпросът за енергийната сигурност също ще играе роля в по-нататъшната оценка [на проекта]“, заключи тя. Изграждането на газопровода приключи напълно на 10 септември 2021 г. За да бъде пуснат, трябва да получи регистрация на независим транспортен оператор. Такава регистрация е необходима, за да може проектът да отговаря на Газовата директива на ЕС. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2021 | 08:43 | Агенция "Фокус"

МВнР на Беларус: Съкращаваме значително дипломатическото си присъствие в Западна Европа

МВнР на Беларус: Съкращаваме значително дипломатическото си присъствие в Западна Европа

Минск. Беларус значително ще намали дипломатическото си присъствие в Западна Европа и ще го увеличи в Организацията на независимите държави (ОНД), Китай и страните от т. нар. далечна дъга. Това съобщи пред репортери министърът на външните работи на страната Владимир Макей след доклад до президента, предава агенция БелТА. „Съкращаваме значително дипломатическото присъствие в европейските страни. Нямам предвид, че съкращаваме посолства или задгранични учреждения. Намаляваме броя на дипломатическия персонал“, каза министърът, цитиран от агенция БелТА. Според него в същото време външното министерство до голяма степен „прехвърля [дипломати] в други сфери на работа, в други области, където те ще бъдат търсени“. „Това са страните от ОНД, укрепваме редица посолства, и страните от далечната дъга (държавите от Азия, Африка и Латинска Америка“, обясни външният министър на Беларус. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2021 | 12:28 | Агенция "Фокус"

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

FAZ: Германски вицеканцлер нарече „Северен поток-2“ „геополитическа грешка“

Берлин. Вицеканцлерът и министър на икономиката и опазването на климата на Федерална република Германия Роберт Хабек смята, че проектът „Северен поток-2“ е геополитическа грешка на Германия. Той направи това изявление в интервю, публикувано в събота за вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „„Северен поток-2“ беше геополитическа грешка. Всички европейски страни, с изключение на Германия и Австрия, винаги са били против него "- каза Хабек." Сега газопроводът е изграден. Не е ясно дали той ще може да заработи. По този въпрос трябва да се вземе решение в съответствие с европейското и националното законодателство“, каза той. Хабек припомни, че газопроводът трябва да отговаря на правилото за така нареченото отделяне или разделяне на компании. Смисълът му е, че компаниите, които се занимават с добив на ресурси, нямат право да ги транспортират - тези два процеса изискват различни фирми. „Това условие не е изпълнено“, каза министърът. „При старото правителство на Германия имаше голям политически натиск по въпроса за пускането на „Северен поток-2“ и въпреки това той не беше пуснат в експлоатация“, каза вицeканцлерът. Хабек също заплаши Москва с тежки последици в случай на военен конфликт между Русия и Украйна и допусна възможността при подобно развитие на ситуацията „Северен поток 2“ да не бъде пуснат. „Федералната мрежова агенция взема решения въз основа на законодателството. Друг е въпросът какво ще се случи, ако Русия отново наруши териториалната цялост на Украйна и ситуацията ескалира. Всяка нова военна агресия не може да остане без тежки последици. Не може да има забрани по отношение на обмисляне на (едни или други мерки)“, каза Хабек, отговаряйки на въпроса дали плановете за пускане на газопровода „Северен поток-2“ могат да се провалят. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Декември 2021 | 13:35 | Агенция "Фокус"

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Politico: Как Европа може да разреши руско-украинската криза

Вашингтон. Европа не може да стои встрани от назряващата криза между Русия и Украйна и да позволи на американския президент Джо Байдън сам да предотврати война, която заплашва да се развие точно на прага на ЕС, пише американският вестник Politico Европейският съюз разполага с инструменти, които ще помогнат на Киев не само да се защити, но и да развие икономиката си. Въпреки говоренето за стратегическа автономия обаче, на Европа й липсва политическа воля да приложи пълния набор от инструменти. Със своето дрънкане на оръжия руският президент Владимир Путин иска да пренапише Парижката харта от 1990 г., която гарантира свобода, сигурност и просперитет на страните от Централна и Източна Европа. Той се стреми да направи ЕС и НАТО безсилни. Миналата година Европа прекъсна войната между членовете на Източното партньорство Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах и позволи на Русия да вземе активно участие в преговорите за примирие и след това да наблюдава неговото прилагане. ЕС не трябва да се държи толкова пасивно с Украйна, защото не само се намира точно на нейните граници, но и сключи обещаващо споразумение за асоцииране с нея. Ето как всъщност трябва да реагира ЕС. Първо, ЕС трябва да даде да се разбере какво ще струва на Русия военна офанзива срещу Украйна. Работейки паралелно с Вашингтон, европейските правителства биха могли да повлияят на изчисленията на Москва, ако, разбира се, искат да изяснят какви допълнителни санкции заплашват Русия в случай на агресия, включително такива решителни стъпки като намаляване на вноса на руски въглеводороди. Например, ако Кремъл започне офанзива срещу Украйна, Берлин ще бъде притиснат да затвори газопровода „Северен поток-2“. От страна на канцлера Олаф Шолц би било разумно да изпреварим събитията и да поеме инициативата. Германия може да се сблъска с недостиг на енергия, но да даде ясен сигнал, че бъдещето на проекта виси на косъм, ще накара Путин да помисли два пъти. Европейците биха могли да направят повече за Киев по отношение на сигурността и икономическата подкрепа, като принудят и двете страни да изпълнят Минските споразумения в Източна Украйна. ЕС трябва да включи договор за сигурност в Източното партньорство, поне за така нареченото асоциирано трио: Украйна, Грузия и Молдова. Договорът трябва да обхваща, наред с други неща, военното обучение, реформата на разузнаването и борбата срещу кибер- и хибридните войни. За тази цел ЕС би могъл също така да разшири мандата на консултативната мисия относно реформата на сектора на гражданската сигурност в Украйна. Германия се притисна в ъгъла със свои собствени правила, които й пречат да доставя оръжия до горещи точки, въпреки че това не й попречи да обучава и въоръжава формираните от иракските кюрди части пешмерга за борба с „Ислямска държава“ (ИД). Франция и Италия не са си налагали подобни ограничения и следователно биха могли да помогнат на украинските военни, както вече правят САЩ, Великобритания и Турция. Предвид факта, че САЩ инвестират малко и се отнасят сдържано към китайските интереси, само ЕС може да предложи на Черноморския регион просперитет и икономически стабилно бъдеще. Брюксел трябва да се съсредоточи върху финансирането на региона и върху политическия и дипломатически диалог. ЕС трябва да насочва средства от зараждащия се Global Gateway Infrastructure Fund за развитие на транспортни, енергийни и цифрови коридори. Блокът трябва да свърже своите съседи от Източна Европа с такива големи проекти като водородната енергия, с възможност за сътрудничество с Русия, ако се откаже от военни заплахи за Украйна. ЕС трябва да прехвърли опита си от трансгранично сътрудничество и взаимодействие между хората в балтийските страни към укрепването на икономическите и човешките отношения в Черноморския регион. Тъй като САЩ се фокусират повече върху Китай и чакат ЕС най-накрая да изпълни амбициите си, като поеме повече отговорност, кризата в Украйна е истински тест за блока. Европа трябва да демонстрира способността си да стабилизира ситуацията у своите съседи, а новото германско правителство трябва да демонстрира желанието си най-накрая да погледне трезво на заплахите за сигурността. Това е и тест за нови форми на сътрудничество между ЕС и НАТО, като и двете трябва да приемат нови стратегически насоки през следващите месеци. В същото време се появи възможност за Европейският съюз за превръщане на Черноморския регион в център на подновено стратегическо взаимодействие с Турция. Анкара изгради близки отношения с Москва и Киев и съвместна инициатива ЕС-Турция ще помогне да се избегне конфронтация, ако Путин го направи. ЕС винаги е бил разделен по отношение на Русия. Германия, Франция и Италия се противопоставят на твърде суровия натиск върху Москва, защото искат да запазят двустранните отношения и да защитят икономическите си интереси, докато страните от Централна Европа пречат на всеки конструктивен диалог и сътрудничество между ЕС и Русия, особено ако са замесени техните съседи... Но те трябва да забравят за разногласията за известно време. Само чрез универсални усилия ЕС ще може да постигне устойчив мир в Черноморския регион. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2021 | 12:49 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Шолц се противопостави на обвързването на лиценза за „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна

Die Welt: Шолц се противопостави на обвързването на лиценза за „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна

Берлин/Брюксел. Канцлерът на ФРГ Олаф Шолц (ГСДП) се обяви против обвързването на сертифицирането на „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна. „Газопроводът е проект на частния сектор“, цитира националният ежедневник Die Welt думите на Шолц след срещата на върха в Брюксел на държавните и правителствените лидери на страните от Европейския съюз. За въвеждане в експлоатация, спазването на европейското законодателство трябва да бъде изяснено в един аспект. „Властите в Германия решават това доста аполитично“, подчерта политикът от ГСДП. Това е „различен въпрос“ от сегашните усилия за предотвратяване на нарушаване на украинските граници, категоричен бе Шолц. Тръбопроводът завършен преди седмици. Федералната мрежова агенция взема решение относно издаването на разрешителното за експлоатация. Газопроводът отдавна е критикуван от САЩ, но и от някои страни от ЕС. Те се опасяват, че чрез него ЕС ще стане твърде зависим от Русия за енергийни доставки. На срещата си върха ЕС единодушно заплаши Русия с отговор в случай на нападение срещу Украйна. В съвместно изявление на държавните и правителствените ръководители бе подчертано, че Русия трябва незабавно да отслаби напрежението, причинено от разполагането на войски на границата с Украйна и агресивната реторика. Всяка по-нататъшна военна агресия ще има „огромни последици и високи разходи“. Дискусия за ядрената енергетика Шолц също омаловажи продължилия месеци дебат за класифицирането на ядрената енергия като екологична технология. „Въпросът е напълно надценен“, каза Шолц на пресконференция с френския президент Еманюел Макрон. „Става дума за оценка на дейността на компаниите – важно за тези, които искат да инвестират пари“. Интензивността на дебата показва, че инвестирането на средства е важна тема, каза Шолц. В крайна сметка обаче отделните държави решават кой път искат да поемат по отношение на изграждането на бъдеще без вредни емисии. В основата на изявленията му е дискусия, която се води от месеци за т.нар. таксономия на ЕС, която има за цел да класифицира кои области на икономиката се считат за екологични. Гражданите и инвеститорите трябва да получават ясна информация за устойчивите финансови продукти. Франция произвежда голяма част от електроенергията си в атомни електроцентрали и затова иска да включи ядрената енергия в таксономията, Германия досега беше против. „Имаме различни модели на производство на електроенергия“, каза Макрон. Трябва да се намери решение за таксономията, което да позволи на двете страни да насочват частни пари в своите индустрии. Германия и Франция водят интензивни преговори за таксономията, включително с Комисията на ЕС, която отговаря за нея, отбеляза още Шолц. Очаква се властта в Брюксел да представи т. нар. делегиран акт следващата седмица, който най-накрая ще изясни въпроса. Смята се, че е вероятно определени газови и атомни електроцентрали да бъдат включени в таксономията - поне временно. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 08:27 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия за срок от още шест месеца и я заплаши с нови мерки в случай на „агресия“ срещу Украйна

ТАСС: ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия за срок от още шест месеца и я заплаши с нови мерки в случай на „агресия“ срещу Украйна

Брюксел. На срещата на върха в Брюксел държавните и правителствени лидери на 27-те страни-членки на Европейския съюз взеха единодушно решение за удължаване на икономическите санкции на Русия с още шест месеца. Това обяви на пресконференция след заседанията председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, предава TACC. „Лидерите на 27-те страни от ЕС единодушно решиха да удължат икономическите санкции срещу Русия. Призоваваме я да изпълни своята част от сделката и да изпълни Минските споразумения“, каза Мишел. Той също така обяви, че в случай на военни действия срещу Украйна, Русия ще бъде изправена пред „мащабни последици и висока цена на тази агресия“. Нито той, нито председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче не дадоха конкретен отговор на въпроса какво точно ще направи ЕС при подобен сценарий. Москва многократно е подчертавала, че конфликтът в Донбас е вътрешноукраински, а Русия, заедно с ОССЕ, Франция и Германия, е само посредник в неговото уреждане в рамките на Минските споразумения. По-рано източник на ТАСС в делегацията на една от европейските държави в кулоарите на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел заяви, че секторните санкции отново ще бъдат удължени с 6 месеца, до 31 юли. Според дипломата през следващите седмици Брюксел официално ще официализира решението за удължаване на санкциите, което след това ще бъде публикувано в официалния вестник на ЕС и ще влезе в сила. През 2014 г. Европейският съюз наложи санкции на Руската федерация във връзка със събитията в Украйна и присъединяването на Крим към Русия. Ограничителните мерки бяха разширявани и удължавани няколко пъти. Преговорите за безвизов режим и ново основно споразумение за сътрудничество бяха преустановени, беше въведена забрана за влизане в страните от ЕС за длъжностни лица от Руската федерация, а активите им бяха замразени. Бяха въведени и ограничителни мерки от търговски, финансов и военен характер. В отговор Русия наложи забрана за внос от страните от ЕС на редица хранителни продукти. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Декември 2021 | 07:37 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“: Цената на газа надхвърли 1700 долара за 1000 куб. м за първи път от октомври

„Ведомости“: Цената на газа надхвърли 1700 долара за 1000 куб. м за първи път от октомври

Москва. Спот цената на газа в Европа в четвъртък, 16 декември, достигна най-високите си стойности от 6 октомври, според данни на лондонската борса ICE Futures, пише руският вестник “Ведомости“. Цената на фючърсен договор за газ за доставка през януари в холандския хъб TTF към 19:05 московско време (18:05 българско време) беше 1705 долара за 1000 кубически метра. До 19:15 московско време котировките паднаха до $1653 за хиляда кубически метра. На 15 декември цените на газа в Европа се покачиха до 1550 долара за 1000 кубически метра. м. През втората половина на пролетта започна осезаемо покачване на цените на газа в Европа. На 6 октомври фючърсният пазар постави исторически рекорд - почти 2000 долара за хиляда кубически метра - на фона на ниската запълненост на европейските подземни хранилища преди отоплителния сезон и голямото търсене на втечнен природен газ в Азия. На 13 декември цените на газа се покачиха до 1380 долара за 1000 кубически метра, което показва рекорден ръст от 5 октомври, след като германското външно министерство обяви, че няма основания за пускане на руския газопровод „Северен поток-2“ в близко бъдеще поради несъответствието му с изискванията на европейското законодателство. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 19:58 | Агенция "Фокус"

The Guardian: „Газпром“ трупа печалби от европейската енергийна криза

The Guardian: „Газпром“ трупа печалби от европейската енергийна криза

Лондон. Руският държавен гигант „Газпром“ е доставил около 340 милиона кубически метра газ за Европа миналия месец. Най-големият производител на газ в света обикновено осигурява повече от една трета от нуждите на Европейския съюз, но обемите спаднаха до най-ниското си ниво от шест години през ноември, пише британският вестник The Guardian От няколко месеца доставките на газ от Русия не достигат нивото отпреди пандемията. Обемът на руския газ, доставен за домове, предприятия и складови съоръжения през тази година, е почти с една четвърт по-нисък в сравнение с 2019 г. На фона на глобално нарастване на търсенето на газ, което доведе до рекордни цени на тази суровина на енергийния пазар по целия свят, чак до прекъсвания на електрозахранването, темпът на икономически растеж също се забави. Това съвпадна с нов кръг от руска агресия срещу нейните съседи в Украйна и Молдова, както и с изостряне на напрежението със западните сили заради газопровода „Северен поток-2", пише The Guardian. Междувременно, във време, когато европейските икономики са обхванати от глобалната газова криза, фабриките се затварят, големите доставчици на енергия фалират, а сметките за електроенергия нарастват с рекордни темпове, „Газпром“ отчита най-високите печалби в историята. Компанията отчете рекордна нетна печалба от 582 милиарда рубли (13,7 милиарда лева) от юли до септември в сравнение с нетната загуба преди година и очаква резултатите да бъдат "още по-впечатляващи" през четвъртото тримесечие. Успехът на „Газпром“ на фона на световната газова криза отново предизвика обвинения срещу Кремъл, че използва огромните руски резерви като политическо оръжие срещу Запада и неговите съюзници. Руското правителство отрича това. „Газпром“ твърди, че изпълнява всички дългосрочни договори с европейски потребители, и приписва по-ниския спот износ на ниското ниво в руските складове, както и на увеличаването на вътрешното търсене на фона на студеното време в страната. Малко пазарни експерти вярват в това безусловно. Но „Газпром“ трябва да прецени ползите от поддържането на рекордно високи цени на газа спрямо дългосрочните търговски и финансови съображения, каза Карлос Торес Диас, директор на газовите изследвания в консултантската компания Rystad Energy. Ако газът стане недостъпен, потребителите ще ускорят прехода към чисти алтернативи или ще търсят други източници на газ. Rystad смята, че ако Русия увеличи износа си на газ с 20%, това ще помогне за намаляване на пазарната цена в Западна Европа с 50%. Вместо това обаче „Газпром“ намери деликатен баланс, „за да продаде възможно най-много газ, без да увеличава обема на пазара, за да не понижи цените“, каза Торес Диас. Той добави, че опитът да се възползват напълно от високите цени на газа може да има обратен ефект за „Газпром“ по отношение на бъдещите приходи. „От години Европа разчита на газа като сравнително достъпен енергиен източник с по-ниски емисии от въглищата. Цените тази зима могат да накарат много страни да разчитат на възобновяеми енергийни източници, за да се защитят от бъдещи скокове на енергийния пазар “, предположи Торес Диас. „„Газпром“ винаги е искал да бъде считан за надежден енергиен партньор сред европейските купувачи, а Европа остава негов основен пазар, въпреки ръста на износа за Азия. „Газпром“ мисли за бъдещето и също така изнася втечнен газ за Европа“. Спадът на руския износ за Европа съвпадна с дипломатическите спорове за газопровода „Северен поток-2“, който ще пренася газ директно до Германия, заобикаляйки съседна Украйна, на чиито граници Русия е събрала армия от 100 000 души. Украйна предупреди, че "Северен поток-2" ще намали зависимостта на "Газпром" от нейната ключова транзитна газопроводна мрежа и ще улесни Москва да започне инвазия. В неделя вечерта, когато напрежението на руско-украинската граница ескалира, Германия предупреди, че "Северен поток 2" няма да бъде пуснат, ако то ескалира допълнително. „Газпром“ също намали доставките за Молдова, друга важна транзитна страна. През септември, след изтичане на дългосрочен договор, доставките паднаха с една трета, което доведе до извънредно положение. За да осигури непрекъснати доставки, „Газпром“ увеличи повече от два пъти предишната тарифа, а също така поиска споразумение за отлагане на новите правила на ЕС, които ще увеличат конкуренцията на пазара. Тези стъпки са отчасти „спонтанен отговор на нарастващата криза“, но те се вписват в руската стратегия за защита на финансовите й интереси чрез заобикаляне на страни, представляващи геополитически рискове за газовите маршрути, каза професорът в Европейския университет в Тбилиси Емил Авдалиани. „В същото време Русия прави всеки ход като част от по-широка стратегия за използване на енергията като инструмент за разширяване на влиянието си в Европа“, каза той. „Всъщност Москва залага, че тези страни нямат друга алтернатива“. Според Авдалиани преминаването към чисти енергийни източници заплашва последния останал политически инструмент на Русия и нейните лидери няма да могат да се справят с тази заплаха. „От разпадането на Съветския съюз беше модерно да се гледа на Русия като на играч на велика сила, но виждам постепенен спад в нейното влияние. Единственият инструмент за политическо влияние, който му е останал, за да предотврати бягството на източноевропейските страни на Запад, е енергията (няма други методи), но и това отслабва “, каза той. Това ще изглежда като малка утеха тази зима, но руското газово господство намалява. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 15:50 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Шантажът на „Газпром“ срещу Европа се обърна в негова вреда

„Главред“ (Украйна): Шантажът на „Газпром“ срещу Европа се обърна в негова вреда

Киев/Берлин. Германският регулатор няма да вземе решение за сертифициране на оператора на руския енергиен проект "Северен поток-2" (СП-2) North Stream 2 AG през първата половина на 2022 г. Пускането на газопровода "Газпром" се отлага поне за следващото лято, пише украинското издание “Главред“. Според Bloomberg Федералната мрежова агенция не възнамерява да издава разрешение за сертифицирането на оператора на СП-2 през първата половина на следващата година. Германският регулатор подчерта, че причината е изискването за преглед на оперативната дейност на North Stream 2 AG, която трябва да бъде адаптирана към германското законодателство. Както уточни Reuters, регулаторът изключва сертифицирането на проекта "Северен поток-2" през първата половина на следващата година. „Няма да се случи през първата половина на 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Bundesnetzagentur Йохан Хоман. Той добави също, че North Stream 2 AG, операторът на газопровода, е започнал процеса на създаване на дъщерно дружество в Германия, както се изисква от закона. Спиране на сертифицирането на Северен поток 2 Германската федерална мрежова агенция (германски регулатор - ред.) на 16 ноември взе решение да спре процедурата по сертифициране на проекта "Северен поток-2". Причината е несъответствието на структурата на собствеността на проекта с изискванията на националното германско законодателство. Федерална република Германия постави на Русия условие, според което Nord Stream-2 AG трябва да регистрира нова компания в страната , която да получи собственост върху частта от газопровода СП-2, преминаваща през Германия. Докато изискването не бъде изпълнено, сертифицирането на Северен поток 2 няма да бъде подновено. Говоритеплят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия ще изпълни всички германски изисквания за "Северен поток 2", за да ускори пускането на газопровода възможно най-бързо. Германският външен министър Аналена Бербок подчерта, че сертифицирането на СП-2 е спряно от регулатора поради факта, че проектът не отговаря на енергийните правила на ЕС по отношение на отделянето и по „други въпроси“. Шантажът на „Газпром“ за СП-2 и газовата криза в Европа Цената на газа в Европа се покачи рязко на фона на газовата криза, която започна в Европейския съюз в началото на август. Оттогава цената на хиляда кубически метра газ на европейския пазар редовно удря рекорди. Например на 6 октомври цената скочи до 1924 долара. Руският президент Владимир Путин обяви готовността на „Газпром“ да увеличи доставките на газ за Европа с 15%. След това цената на горивото рязко падна до $988. Газовата криза в Европа се обяснява със списък от причини, включително ниското ниво на запасите на газ в европейските подземни газови хранилища, както и политиката на „Газпром“, който отказва допълнителни доставки на гориво през украинската газотранспортна система (ГТС), в очакване на стартирането на газопровода "Северен поток-2", по който ще се изпомпва газ, заобикаляйки Украйна. Председателят на украинската НАК „Нафтогаз" Юрий Витренко каза, че „Газпром" изнудва Европа с газовия въпрос. Според мениджъра руснаците са резервирали предварително за 2021 г. по-малък капацитет на украинската ГТС за доставки на газ за ЕС. Сега, според него, Москва всъщност е поставила ултиматум на Брюксел: или пускането на "Северен поток 2" с последващо намаляване на цените на газа, или скъпо гориво и отказ на Русия да използва украинските газопроводи за доставка на газ за Европа. Управляващата компания на украинската ГТС заяви, че газовата криза в Европа и високите цени на газа са провокирани от „Газпром“, който се опитва да спечели изгодни условия за себе си в процеса на сертифициране на газопровода "Северен поток-2". Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 15:28 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Западът е готов на дълга игра с Русия

„Независимая газета“: Западът е готов на дълга игра с Русия

Москва. Срещата на върха на ЕС беше открита в четвъртък. Няма съмнение, че на тази среща, последната през 2021 г., руско-украинските теми ще бъдат обсъдени като цяло по същия начин, както и на предишните. Участниците на срещата ще изразят обща подкрепа за Украйна, ще й дадат пари, но не и обещание за ранно присъединяване към ЕС. Разбира се, няма да има и намек за евентуално приемане на някакви правно обвързващи документи, ускоряващи украинската европейска интеграция. Без обсъждане лидерите на ЕС ще удължат антикремълските санкции, но приемането на нови – ефективни и сериозни – за които медиите от известно време тръбят, няма да се обсъжда, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Този път ситуацията може да е коренно различна от предишните срещи на върха, защото обсъждането на руско-украинския дневен ред ще разкрие противоречия между „двете Европи“ . Първата е „стара“ Европа, обвързана с Кремъл от общи икономически и политически интереси, но нямаща общи ценности с днешна Русия, деликатно казано. Втората е „нова“ Европа - балтийските страни, Полша, а сега, след смяната на правителството и напускането на Андрей Бабиш, който подкрепяше Москва, вероятно и Чехия. Там нямат достатъчно общи интереси с Кремъл, а с общите ценности, въпреки целия евроскептицизъм на полските власти и жаждата им за авторитарни методи, нещата също не са много добре. Москва отдавна се опитва да изгради отношенията си с ЕС така, че бившите братя от социалистическия лагер с техните комплекси, амбиции и неразрешимост, ако е възможно, да бъдат извадени от скобите. И така разговорът между Владимир Путин и Джо Байдън, който се проведе миналата седмица, както изглежда сега, отваря страница в отношенията между Руската федерация и Европейския съюз, в която няма абсолютно никакво място за „нова“ Европа. Не ЕС и НАТО като цяло ще обсъждат бъдещата архитектура на сигурността с Русия, а четири или пет държави, които съставляват тези организации – Германия, Франция, Италия, Великобритания. И САЩ, разбира се. Сега американската дипломация ще бъде заета, освен всичко друго, да обяснява на източноевропейските си съюзници защо всичко това не е победа за Кремъл, а само изпълнение на условие за диалог с него. В бъдеще, ако диалогът не върви по начина, по който Кремъл би искал, обяснения няма да са необходими - така или иначе всичко ще бъде ясно. Още през 2009 г. Русия предложи на ЕС всеобхватен договор за европейска сигурност. Това е много любопитен и в същото време и витиеват документ. Целта му е да се увери, че действията на подписалите го страни, които една от тях смята за заплашителни за себе си, попадат под ограниченията. Всъщност всичко - от разполагането на ракети и танкове до някаква университетска лекция за ползите от демокрацията, дадена от американски служител. Ако Западът се съгласи да приеме този договор, преговорите по него с Русия щяха да се проточат с много години. От което в общи линии имаше нужда Кремъл. Докато текат преговорите, НАТО няма да се разширява. И те можеха да продължат наистина дълго време. Путин, за разлика от напускащите и идващите западни лидери, може да си позволи дългосрочни комбинации. Тогава, преди 12 години, не беше особено прикрито, че споразумението беше предложено с чисто утилитарна цел. Юлия Тимошенко и Виктор Янукович се бориха за президентството на Украйна. Ако Тимошенко победи, въпросът за присъединяването на страната към ЕС и НАТО можеше да остане поне в светлината на прожекторите. Тогава щеше да е необходим начин за затваряне на този въпрос. Победата на Янукович на президентските избори успешно „погреба“ идеята за договор. Сега е възможно именно на базата на предишния документ Москва да предложи на Запада да преговаря. Вярно е, че сега ситуацията се промени, в смисъл, че Западът също е готов да играе в дългосрочен план. През 2009 г. нямаше конфликт между САЩ и Китай. Сега има такъв и всичко останало преди него избледнява на заден план, поне за Вашингтон. Те се съгласяват да изключат Русия от скобите, стига тя да не пречи на основния геополитически фронт. Това не означава, че Вашингтон и европейските столици изведнъж са решили да забравят веднъж завинаги за идеята за разширяване на ЕС и НАТО, подкрепа на гражданското общество и други неща, които дразнят Кремъл. Настъпва пауза. Кремъл, разбира се, ще се погрижи тя да продължи по-дълго. Но дали ще се получи - времето ще покаже. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС няма да възпрепятства „Северен поток 2“, при условие, че съответства на европейските правила

Жозеп Борел: ЕС няма да възпрепятства „Северен поток 2“, при условие, че съответства на европейските правила

Брюксел. Газопроводът „Северен поток 2“ е германски проект, така че въпросите, свързани с него, трябва да се решават от правителството в Берлин. Това подчерта Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел в интервю за германското радио Deutschlandfunk. Според думите на испанския политик, ако проектът отговаря напълно на европейските правила, то Брюксел няма да има причина да възпрепятства Германия да използва газопровода. Новото германско правителство може да заеме по-твърда позиция спрямо Русия, отбеляза Борел, като допълни, че новият външен министър на Берлин Аналена Бербок е решена да подкрепи независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна. Сега обаче основните усилия трябва да бъдат насочени към деескалация на настоящата ситуация, подчерта Борел. „Сега ние, като дипломати, не трябва да хвърляме повече дърва в огъня, а да се опитваме да предотвратим влошаването на ситуацията“. Говорейки за възможни нови санкции срещу Русия, по-специално за възможното й изваждане от системата SWIFT, Борел подчерта, че не би искал да се влошава ситуацията. Той отбеляза също, че на предстоящата среща на външните министри на ЕС няма да се обсъждат конкретни нови антируски санкции. Както отбеляза Борел, конфликтът в Украйна трябва да бъде разрешен на базата на Минските споразумения – включително клаузата за предоставяне на допълнителна автономия на Донецка и Луганска области. Що се отнася до възможното влизане на Украйна в НАТО, според Борел, такъв вариант все още не се разглежда: в същото време политикът не изключи подобно развитие на събитията в бъдеще. „Този въпрос сега не е на дневен ред. Това обаче може да се случи в бъдеще“, каза Борел. Коментирайки ситуацията около „Северен поток 2“, Борел подчерта, че газопроводът е „германски проект“, което означава, че правителството в Берлин трябва да се занимава с въпроси, свързани с него. Брюксел трябва само да се увери, че този тръбопровод е в съответствие с европейското законодателство. „Не можем да попречим на държава-членка на ЕС да използва такава инфраструктура, при условие че тя спазва правилата на ЕС“, заключи Борел. Превод и редакция: Тереза Герова

15 Декември 2021 | 08:28 | Агенция "Фокус"

Карл Нехамер за Die Welt: „Северен поток 2“ не трябва да бъде средство за натиск върху Русия

Карл Нехамер за Die Welt: „Северен поток 2“ не трябва да бъде средство за натиск върху Русия

Виена. „Северен поток 2“ е европейски проект и не трябва да се използва като средство за оказване на натиск върху Русия заради ситуацията в Украйна. Това подчерта новият канцлер на Австрия Карл Нехамер в интервю за германския национален ежедневник Die Welt. „Не считам за необходимо да свързвам пускането на „Северен поток 2“ с руското поведение в Украйна. Правейки това, ЕС може само да навреди на себе си. „Северен поток 2“ е в интерес не само на Русия; Германия, Австрия и други европейски държави също ще се възползват от него. „Северен поток 2“ е европейски проект, който не трябва да се използва като средство за оказване на натиск върху Москва“, отбеляза Нехамер. Австрийският канцлер добави, че насилието не трябва да бъде средство, използвано от политиците, а евентуално нарушаване на международното право може да има последствия. „Затова е необходимо да се запазят интересите на Украйна като транзитна страна“, добави той. По думите му Австрия продължава да подкрепя газопровода „Северен поток 2“ и очаква скорошното му пускане. „Очаквам, че „Северен поток 2“ скоро ще може да бъде пуснат по план“, каза политикът. Според канцлера Европа разчита на възобновяеми енергийни източници, но макар да има нужда от петрол и природен газ, за нея е важно енергийното снабдяване на страните от ЕС да се осигурява по различни маршрути и газопроводи. „Това важи и за Австрия. „Северен поток 2“ е важен проект, който дава на ЕС сигурност на доставките по отношение на енергията“, каза Нехамер. Изграждането на газопровода приключи напълно на 10 септември 2021 г. За да бъде пуснат в експлоатация, трябва да получи сертификация на независим транспортен оператор. Такава регистрация е необходима, за да може проектът да отговаря на Газова директива на ЕС. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. Превод и редакция: Тереза Герова

14 Декември 2021 | 11:47 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: Германия възнамерява да спре износа на руски газ: "Северен поток-2" отново е атакуван

„Московский комсомолец“: Германия възнамерява да спре износа на руски газ: "Северен поток-2" отново е атакуван

Москва/Берлин. Руският експортен газопровод „Северен поток-2" (СП-2), който в момента е в процес на сертифициране от европейските регулаторни органи, намери друг сериозен противник. Според новия германски външен министър Аналена Бербок тръбата не може да бъде пусната в експлоатация, тъй като не отговаря на правилата на европейското енергийно законодателство. Руските експерти свързват поредните атаки срещу енергийния проект с бюрократичните формалности на законодателството на ЕС, но смятат, че дори след като СП-2 бъде пуснат в експлоатация, работата на тръбата при пълен капацитет може да се забави с десетилетия, пише руският вестник “Московский Комсомолец“. Според Бербок, която съчетава високия дипломатически пост с поста съпредседател на Германската зелена партия, „при сегашното състояние на нещата не е възможно да се одобри работата на СП-2, тъй като тя не отговаря на европейските правила“. Новият ръководител на германската дипломация не разкри подробности за претенциите си към СП-2, говорейки само за несъответствието на проекта с европейското енергийно законодателство и по-специално с нормите на Европейския съюз. Очевидно това се отнася до причините, поради които Федералната мрежова агенция на Германия в средата на ноември спря сертифицирането на оператора на газопровода, швейцарската компания Nord Stream 2. Регулаторът смята, че тази компания, официално притежаваща офшорната част от газопровода, ще навреди на конкуренцията на други енергийни доставчици на европейския пазар, тъй като сферата на нейната отговорност ще се простира не само до транспорта, но и до продажбата на „синьо гориво“ в страните от ЕС. Според законите на Европейския съюз тези задължения трябва да бъдат строго разделени: едната компания трябва да бъде доставчик на въглеводороди, другата трябва да предоставя транспортни услуги, а третата трябва да разпределя суровини между конкретни потребители. „Газпром“ намери изход: Nord Stream 2, изцяло собственост на руския монополист, обяви създаването на германско дъщерно дружество, специализирано в маркетинга на руски газ, доставян по новия маршрут. Тази структура ще получи както материални активи – газопроводи, преминаващи през територията на Европа и принадлежащи на Русия, така и кадрови и финансови връзки за обслужване на клиенти. Правното създаване на новото дъщерно дружество, според представители на Nord Stream 2, вече е завършено и сега тече процесът на бюрократични одобрения, който може да отнеме няколко месеца. Според прессекретаря на президента на Руската федерация Дмитрий Песков изявлението на ръководителя на германското външно министерство все още не трябва да се разглежда като истина от последна инстанция. „Процесът на сертифициране на СП-2 продължава, не бива да избързваме. Работата продължава с регулатора (Федерална мрежова агенция на Федерална република Германия – MK). Просто трябва да бъдем търпеливи “, смята официалният говорител на Кремъл, отбелязвайки, че всички възходи и падения, които възникват в момента, са свързани с технически нюанси. „Исканията на Бербок трябва да бъдат разделени на два компонента“, обяснява Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация. Първият от тях се крие в технологичните характеристики на проекта, към които не трябва да има въпроси - СП-2 е най-модерният канал за доставка на въглеводороди до европейските потребители. Вторият проблем също е разрешен – създадена е отделна финансово прозрачна структура, правно обвързана с европейското и на първо място германското законодателство. Работата на тръбопровода ще бъде строго ограничена: „Газпром“ ще доставя „синьото гориво“, Nord Stream 2 ще осигури транзита на суровини през офшорната линия, а новото дъщерно дружество на оператора на тръбопровода, регистрирано съгласно германското законодателство, ще поеме продажбата на въглеводороди. Това обаче не означава, че пълноценната дейност на СП-2 ще започне от момента на пускането на газопровода. По-големият брат на газопровода, газопроводът "Северен поток-1", не работи на пълен капацитет от около десетилетие след пускането му в експлоатация. Неговите европейски клонове, местните транспортни системи OPAL и NEL, също управлявани от Германия, работят само наполовина. Междувременно, след изявлението на Бербок, котировките на газ в ЕС отново надхвърлиха границата от 1300 долара за хиляда кубически метър. „Такива цени не са от полза за континента, особено след като САЩ, които преди това обещаха да запълнят европейския пазар на горива със собствено втечнено гориво, се преориентираха към доставките на по-щедри азиатски клиенти“, предупреждава Юшков. „Въпреки това, както показва практиката, европейските политици могат да избират не търговски, а политически интереси, което рискува да остави СП-2, дори след въвеждане в експлоатация, полупразен в продължение на много години. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2021 | 17:35 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Русия се надява, че нищо няма да попречи на изпълнението на задълженията по газовите договори

Кремъл: Русия се надява, че нищо няма да попречи на изпълнението на задълженията по газовите договори

Москва. Русия се надява, че никакви фактори няма да й попречат да продължи да изпълнява безупречно задълженията си по съществуващите газови договори. Това подчерта прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, предава TACC. „Все още искаме да се надяваме, че нищо няма да попречи на Руската федерация да продължи безупречно да изпълнява задълженията си по съществуващите договори“, каза той, коментирайки думите на президента на Беларус Александър Лукашенко относно възможността Минск да прибегне до спирането на транзита на природен газ за Европа ако поради западните санкции републиката ще бъде поставена в „извънредно положение“. По-рано, в интервю за турската телевизионна и радио компания TRT, Лукашенко каза, че ако това се случи и няма друг начин да се отговори на санкциите, Минск ще се възползва и от „тази твърда мярка“. Преди това, на 11 ноември, на среща с правителството на страната, Лукашенко заплаши Европейския съюз в случай на разширяване на санкциите да прекъсне транзита на газ към Европа, който минава през тръбопровода „Ямал-Европа“, припомня агенцията. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 13:11 | Агенция "Фокус"

СвДП: „Северен поток 2“ едва ли ще получи достъп до европейската газоразпределителна мрежа преди септември 2022 година

СвДП: „Северен поток 2“ едва ли ще получи достъп до европейската газоразпределителна мрежа преди септември 2022 година

Берлин. Експертите смятат, че дори в случай на положително решение за сертифициране на оператора Nord Stream 2 AG, едноименният газопровод едва ли ще получи достъп до газоразпределителната мрежа в Европа до септември 2022 г. Това мнение изрази заместник-председателят на фракцията на Свободната демократическа партия (СвДП) в Бундестага, експертът по външната политика Александър Граф Ламбсдорф на пресконференция, която се провежда онлайн, предава TACC. „Експертите по един или друг начин не очакват достъп до мрежата по-рано от септември 2022 г., независимо от изхода, дори в случай на бързо положително развитие на събитията. Така че този въпрос не е актуален днес“, обясни Ламбсдоргф. „Свободната демократическа партия е напълно ангажирана с коалиционното споразумение по този въпрос“, продължи той. В коалиционното споразумение на новото правителство на ФРГ „Северен поток 2“ не се споменава, а документът само подчертава върховенството на общите европейски стандарти по отношение на енергийните проекти. „Можем да обсъждаме „Северен поток 2“ от гледна точка на различни аспекти. Но резултатът е следният: имаме завършен инфраструктурен проект, сега се проучва от правна гледна точка“, каза Ламбсдорф, припомняйки, че процедурата по сертифицирането е спряна. „Федералната мрежова агенция ще реши дали да разреши или не, т.е. да сертифицира или не [оператора на тръбопровода]. И тогава Европейската комисия ще има възможност да провери отново това решение“, каза той. За да започне да изпомпва газ, операторът на „Северен поток 2“ се нуждае от одобрение от германския регулатор. Сертифицирането вече е спряно, тъй като Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 12:26 | Агенция "Фокус"

БелТА (Беларус): Лукашенко изрази готовност да спре транзита на природен газ към Европа в отговор на санкциите

БелТА (Беларус): Лукашенко изрази готовност да спре транзита на природен газ към Европа в отговор на санкциите

Минск. Президентът на Беларус Александър Лукашенко предупреди, че ще бъде готов да спре транзита на природен газ към Европа, ак новите западни санкции поставят страната в извънредно положение, предава държавната информационна агенция БелТА. „Ако санкциите, които те налагат или ще въведат в бъдеще, ни поставят в извънредно положение и ние нямаме изход да отговорим с други мерки, ще използваме тази твърда мярка“, цитира агенция БелТА извадки от интервюто на Лукашенко за турската медия TRT. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 12:09 | Агенция "Фокус"

МВнР на Германия: „Северен поток 2“ засега не съответства на правилата на ЕС

МВнР на Германия: „Северен поток 2“ засега не съответства на правилата на ЕС

Берлин. Процесът на сертифициране на Северен поток 2 продължава, като върховенството на европейското право играе основна роля. Това съобщи в неделя германският външен министър Аналена Бербок в ефира на телевизионния канал ZDF. „Обсъдихме това в рамките на коалиционните преговори и предписахме в коалиционното споразумение европейското енергийно законодателство да се прилага към енергийните проекти. Това означава, че в момента този газопровод не може да бъде одобрен“, каза тя. Според министъра проектът до момента „не отговаря на указанията“ на ЕС. За да започне да изпомпва газ, операторът на Северен поток 2 трябва да получи одобрение от германския регулатор, който проверява проекта за съответствие с Европейската газова директива. Сертифицирането вече е спряно, тъй като операторът Nord Stream 2 AG, със седалище в Швейцария, трябва да регистрира дъщерно дружество в Германия. Докато това не се случи, сертифицирането няма да продължи. В договореното от коалицията споразумение „Северен поток 2“ не се споменава, а само се подчертава върховенството на общите европейски стандарти по отношение на енергийните проекти. Канцлерът Олаф Шолц досега беше много сдържан относно съдбата на газопровода. Той посочи, че никоя държава не може да нарушава границите на друга държава, в противен случай „ще има последствия“. Бербок, като съпредседател на Зелените, многократно е настоявала проектът да бъде спрян през последните години. Сега тя е външен министър в правителството на Шолц. Основният външнополитически курс по правило се определяше в отдела на канцлера, а не в Министерството на външните работи. Руската страна многократно е подчертавала, че „Северен поток 2“ е комерсиален проект и се изпълнява съвместно с европейски партньори. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков изрази недоумение от опитите на редица държави да определят съдбата на газопровода при политически мотивирани обстоятелства. Москва също така многократно заявява, че никога не е използвала енергийните ресурси като инструмент за натиск. Превод и редакция: Иван Христов

13 Декември 2021 | 07:36 | Агенция "Фокус"

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Cesky rozhlas: Чешкото правителство изпраща 150 войници за патрулиране на полско-беларуската граница

Прага. Правителството на Чешката република ще изпрати 150 военнослужещи в помощ на полските им колега за патрулиране на границата с Беларус, съобщава националното радио Cesky rozhlas . Войниците ще бъдат в съседната страна за период от около шест месеца. Хиляди търсещи убежище и мигранти са хванати в капана на ничията земя между страните, предизвиквайки – по думите на чешките и европейските служители – умишлено създадена от Минск хуманитарна криза. Чешките войници ще помагат за защитата на границата, но няма да се ангажират директно с бежанците или мигрантите, предлага напускащият премиер Андрей Бабиш. Неговият наследник Петър Фиала подкрепи предложението, което след одобрение от кабинета ще бъде обсъдено от съответните комисии в двете камари на парламента. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 17:45 | Агенция "Фокус"

ВЗГЛЯД: В САЩ изключиха санкциите срещу „Северен поток 2“ от бюджета за отбрана

ВЗГЛЯД: В САЩ изключиха санкциите срещу „Северен поток 2“ от бюджета за отбрана

Вашингтон. Законодателите в САЩ изключиха разпоредбата за налагане на санкции срещу газопровода „Северен поток 2“ от договорения проектобюджет за отбрана, съобщава руският вестник ВЗГЛЯД. „(Законопроектът) включва 4 милиарда долара в Европейската инициатива за сдържане (EDI) и допълнителни инвестиции за целите на EDI, приблизително 569,8 милиона долара, отколкото бе искането (Белия дом)“, според законопроекта, публикуван от профила на Камарата на представителите на САЩ. В петък американските сенатори не успяха да се споразумеят за изменения в бюджета за отбрана поради разногласия относно „Северен поток 2“. По-рано САЩ обещаха да продължат да налагат санкции срещу газопровода в съответствие със Закона за защита на енергийната сигурност на Европа (PEESA). Във Вашингтон включването на кораб на федералната германска провинция Мекленбург-Предна Померания в списъка със санкции беше наречен „фатален сигнал“. Министерството на финансите на САЩ също така наложи санкции срещу базираната в Кипър компания Transadria и кораба Marlin, плаващ под руски флаг. Кремъл нарече новите санкции незаконни и погрешни, особено на фона на опитите за установяване на диалог между Русия и САЩ. Външният министър Сергей Лавров отбеляза, че западните страни, водени от САЩ, налагат санкции „на всичко подред, с или без причина“. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов на свой ред подчерта, че опитите на САЩ да водят „диалог чрез санкции” с Русия са неприемливи и нарушават международното право. Тогава стана известно, че администрацията на Байдън се противопоставя на инициативата на Конгреса за нови санкции срещу руския газопровод „Северен поток-2“. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 20:28 | Агенция "Фокус"

El Pais: Светът става все по-враждебен, а ЕС захвърля „овчата си кожа“ и се отказва от „меката сила“

El Pais: Светът става все по-враждебен, а ЕС захвърля „овчата си кожа“ и се отказва от „меката сила“

Мадрид. Във връзка с необходимостта от борба с различни хибридни атаки, Европейският съюз постепенно „захвърля овчата си кожа“ и преминава към по-войнствена реторика и политика, пише El País. В отговор на една от тези заплахи, миграционната криза на полско-белоруската граница, тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристигнаха в Рига, където „не спестиха остри думи за президента на Беларус Александър Лукашенко“. „Нашето послание е много ясно: ЕС и НАТО работят рамо до рамо, за да се противопоставят на тези хибридни атаки“, каза Фон дер Лайен на пресконференция в Рига, подчертавайки, че Полша, Латвия и Литва „са били подложени на умишлени, цинични и опасни нападения, атаки, организирани от режима на Лукашенко“. Както отбелязва вестникът, Брюксел възнамерява да демонстрира, че Полша и балтийските държави могат да разчитат не само на солидарността на европейските партньори, но и на военна подкрепа, ако е необходимо. В много отношения именно нарастващото напрежение в отношенията с Лукашенко и чрез него и с руския президент Владимир Путин изостри необходимостта ЕС да заеме по-твърда позиция на международната арена. Източници в Брюксел посочват, че използването на така наречената „мека сила“, базирана на търговията и помощта за развитие, вече не е достатъчна за справяне с „все по-враждебната световна среда“. Тъй като „международният ред става все по-нестабилен“, новите цели на блока, които досега винаги са били отлагани, са развитието на общоевропейска военна структура и консолидирането на оръжейната индустрия. От няколко месеца в аналитични материали, доклади и вътрешни документи на Европейския съюз се срещат препратки към „война“. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел вече открито обяви нов сценарий. „Европа е в опасност и европейците не винаги го осъзнават“, каза Борел пред El País в средата на ноември. „ЕС е заобиколен от нестабилност и конфликти“, предупреждава поверителен проект на така наречения Стратегически компас, план, предназначен да засили военните способности на блока, който страните от ЕС се надяват да приемат през март 2022 г. Проектодокументът посочва, че ЕС е изправен пред „опасна комбинация“ от въоръжена агресия, незаконни анексии и отхвърляне на западните ценности от редица страни. Друга криза, която показа на Брюксел необходимостта да заеме по-войнствена позиция, изданието нарича изтеглянето на американските войски от Афганистан, което е показало зависимостта на Европа. През август европейските съюзници трябваше да организират бърза евакуация от Афганистан, тъй като не бяха в състояние да устоят на талибанската офанзива без логистичната подкрепа на Съединените щати дори в продължение на няколко дни. Опасенията от афганистанския провал се разразиха силно в Брюксел, като помогнаха за преодоляването на редица разделения, които възпрепятстваха напредъка към обща европейска отбрана. El País отбелязва, че ЕС и НАТО вече работят по декларация, насочена към засилване на взаимодействието между двете институции и създаване на рамка, в която Алиансът „остава гарант за сигурността на Европа“, а ЕС „укрепва капацитета за разрешаване на регионалните конфликти с по-малка интензивност“. Освен това, окончателното създаване на обща европейска отбранителна система може да съвпадне с „безпрецедентно“ увеличение на средствата за тази област от бюджета на ЕС. Така бюджетът на блока за 2021 - 2027 г. за първи път включва позиция за сигурност и отбрана, чийто общ размер е 13,8 млрд. евро Брюксел отпусна и 1,5 млрд. евро от структурните фондове за финансиране на транспортна инфраструктура с двойна употреба: гражданска и военна. „За добро или за лошо, ЕС изглежда е на ръба да изостави прозрачността, която демонстрира в продължение на 70 години“, заключава El Pais. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2021 | 08:32 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

РИА Новости: Беларус предупреди остро Украйна за твърди действия в случай на нарушение на държавната й граница

Минск. Беларус предупреди Украйна, че ще реагира остро в случай на повторно нарушение на границата й, предава РИА Новости. „В случай на по-нататъшни нарушения на държавната граница, беларуските граничари ще действат изключително твърдо“, каза представителят на Мозирския граничен отряд Сергей Павлов, цитиран от агенция „Спутник“ Беларус. Ден преди това Държавният граничен комитет на Беларус обвини украински пилоти в нарушаване на нейното въздушно пространство. Хеликоптер Ми-8, по време на учения, "е преминал държавната граница на височина около 100 метра и прелетя на дълбочина един километър в територията на Беларус". Граничната охрана на Украйна от своя страна отрече тази информация. В неделя Министерството на отбраната на Беларус извика украинския военен аташе и протестира пред него заради инцидента. По-специално ведомството цитира „факти, свидетелстващи за неспазване на задължения от страна на Украйна в рамките на регионалните мерки за доверие и сигурност“ и обърна внимание на провеждането на военни учения „на фона на обвинителна реторика срещу Република Беларус“ близо до границите на страната . Минск е заявил, че разглежда действията на съседната държава като заплаха за сигурността си в южна посока. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: Русия не се готви за никаква нападателна операция на границата с Украйна

Константин Косачов: Русия не се готви за никаква нападателна операция на границата с Украйна

Москва. Русия не се готви за никаква нападателна операция в Донбас и отрича на всички нива възможността за иницииран от руска страна военен конфликт с Украйна. Това заяви заместник-председателят на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачов в ефира на телевизия „Россия-24“, цитиран от ТАСС. „От руска страна, без емоция, без някакво лутане насам-натам на всички възможни нива, като се започне от президентското, идва последователно опровержение на този сценарий (военна заплаха за Украйна от Русия – бел. ТАСС), във всеки случай, за невъзможността й по инициатива на руската страна. Нямаме планове за нападение на Украйна, нямаме засилена военна активност близо до украинските граници и няма подготовка за каквато и да е настъпателна операция“, каза той. „Ясно е, че в интерес на осигуряването на собствената си сигурност, на собствената си отбранителна способност имаме право да предприемем определени мерки, тъй като имаме информация, че може да бъде инициирана провокация, че такова военно изостряне може да бъде инициирано от Киев, който в същото време ще получи прикритие и пълна информационна, а може би и военна подкрепа от страна на Запада“, добави Косачов. Заместник-председателят на Съвета на федерацията подчерта, че позицията на Русия за сдържане на евентуален военен конфликт с Украйна е непроменена и не подлежи на никаква политическа конюнктура. По-рано министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников заяви във Върховната Рада, че украинското разузнаване смята за вероятна "мащабна ескалация от страна на Русия" в края на януари. Според него Украйна оценява броя на руските войски на границата на 94,3 хиляди души. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Reuters: Украйна предупреди, че Русия може би се подготвя за мащабна инвазия

Reuters: Украйна предупреди, че Русия може би се подготвя за мащабна инвазия

Киев. Русия е събрала над 94 000 войници близо до границите на Украйна и може би се подготвя за мащабна военна офанзива в края на януари, каза министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников пред парламента, позовавайки се на доклади на разузнаването, предава Reuters. Резников каза, че Украйна няма да направи нищо, за да провокира ситуацията, но е готова да отвърне, ако Русия започне атака. Украйна и нейните съюзници в НАТО алармираха за движението на руски войски близо до границите на Украйна тази година, което предизвика притеснения, че тлеещият конфликт в Източна Украйна може да избухне в открита война. „Нашето разузнаване анализира всички сценарии, включително и най-лошия“, каза Резников. "В него се отбелязва, че съществува вероятност от мащабна ескалация от Русия. Най-вероятният момент за достигане на готовност за ескалация ще бъде краят на януари." Украйна притисна съюзниците си от Европейския съюз и НАТО тази седмица да подготвят строг пакет от санкции, за да откажат Русия от започване на офанзива. Москва от своя страна обвини Украйна и Съединените щати в дестабилизиращо поведение и предположи, че Киев може да се готви да започне собствена офанзива в Източна Украйна, което украинските власти категорично отричат. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен в четвъртък предупреди Москва за "сериозните разходи", които Русия ще плати в случай на ескалация, като призова руския си колега да търси дипломатически изход от кризата. Блинкен каза, че е вероятно президентите Джо Байдън и Владимир Путин да говорят скоро. В момента се работи за организиране на видео разговор между тях, съобщи говорителят на руския президент ден след срещата между Блинкен и Лавров, за да обсъдят кризата в Украйна. Връзките на Украйна с Русия се сринаха през 2014 г., след като подкрепяните от Москва сили завзеха територия в Източна Украйна. Киев казва, че около 14 000 души са били убити в сражения оттогава. От началото на последната криза Москва отправи искания за правно обвързващи гаранции за сигурност от Запада, че НАТО няма да приеме Украйна за член или да разположи там ракетни системи, насочени към Русия. Украйна заяви, че Русия няма дума за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и отхвърли всякакви гаранции за сигурност като нелегитимни. „Ескалацията е вероятен сценарий, но не е неизбежен и нашата задача е да го предотвратим“, каза Резников. „Трябва да направим цената на ескалацията неприемлива за агресора. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 13:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Киев е готов да използва армията в случай на хибридна атака на мигранти от територията на Беларус

ТАСС: Киев е готов да използва армията в случай на хибридна атака на мигранти от територията на Беларус

Киев. Украинските въоръжени сили са готови да свършат своята работа, ако заплахата от нападение на мигранти от Беларус нарасне. Това заяви министърът на отбраната на страната Алексей Резников, изказвайки се във Върховната Рада, цитиран от TACC. „Разбираме тези рискове и се подготвяме. Под координацията на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) вече е разработен алгоритъм за взаимодействие на всички силови структури при евентуална хибридна атака на мигранти от територията на Беларус,” каза Резников. Министърът не обясни какво се има предвид под "хибридна атака на мигранти", като отбеляза само, че има "сериозна заплаха" от страната на беларуската граница. „Поради фактическия аншлус в Беларус (под този термин министърът има предвид Съюзната държава на Русия и Беларус – бел. ТАСС), ние имаме повече от хиляда километра граница, която трябва да бъде защитена, особено през зимата“, предупреди Резников. „Ние разбираме тези рискове и се подготвяме." По-рано вътрешният министър на Украйна Денис Монастирски заяви, че страната му възнамерява да изгради модерни инженерни структури на границата с Русия и Беларус. „Работата по инженерното устройство на съвременната граница се оценява и ще струва около 17 милиарда гривни (приблизително 630 милиона долара) на участъците от границата с Република Беларус и Руската федерация“, каза той. Монастирски каза, че държавният бюджет за следващата година трябва да включва средства за оборудване на границата в двете най-уязвими области. „По отношение на общата дължина с Руската федерация това е 1505 км, от които 409 км принадлежат на окупираните територии и 1084 км с Беларус“, каза Монастирски. Според него на границата с Русия и Беларус е необходимо да се изгради противотранспортен ров с ширина 4 метра и дълбочина 2 метра, „за да се усложни пробива на механизирани части на вражеската армия”. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Декември 2021 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Suddeutsche Zeitung: ЕС се отказва от собствените си принципи на фона на миграционната криза с Беларус?

Suddeutsche Zeitung: ЕС се отказва от собствените си принципи на фона на миграционната криза с Беларус?

Берлин. На фона на миграционната криза на границата с Беларус ЕС изоставя ли собствените си принципи? Заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон представиха предложения за временно опростяване на процедурата за убежище. Те имат за цел да улеснят правителствата на Полша, Литва и Латвия да работят с многобройните мигранти, които искат да влязат в ЕС от територията на Беларус. Според Йохансон в този случай няма да бъдат нарушени основните права на мигрантите. Правозащитните организации не са съгласни с нейната позиция, пише Süddeutsche Zeitung. Европейската комисия предлага да се увеличи срокът за регистриране на молби за убежище от 3-10 дни на четири седмици. Освен това процедурата по тяхното разглеждане ще отнеме до 16 седмици. Това означава, че кандидатите ще имат възможност да останат в приемните центрове за по-дълъг период от време. Освен това Европейската комисия предлага да се опрости и ускори процеса на експулсиране на мигранти, получили отказ за убежище. Европейската комисия се позовава на член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда временни мерки, които могат да бъдат предприети в случай на „извънредна ситуация“, причинена от „внезапен приток на граждани на трети страни“. Предложението на Европейската комисия трябва първо да бъде одобрено от страните членки на ЕС. Германската правозащитна организация Pro Asyl е „дълбоко загрижена“ от тези предложения. Според нейния говорител това показва, че твърдолинейните сега определят дневния ред. Внесените предложения предизвикаха противоречия в самата Европейска комисия: членовете й не можаха да изработят обща позиция до вторник вечерта. Освен това, както отбелязва вестникът, новите полски закони, насърчавани от самото правителство на страната, противоречат на правото на ЕС. В сряда в Полша влезе в сила актуализираният закон „За охраната на държавната граница“, приет предния ден във връзка с невъзможността за удължаване на извънредното положение в граничната зона с Беларус, което изтича на 2 декември. Законът дава право на министъра на вътрешните работи по своя преценка да налага забрана за пребиваване в граничната зона на всички нерезиденти. В същото време граничната зона беше разширена на 15 км вместо досегашните три. Съдебната комисия на Сената постанови, че законът противоречи на полската конституция: нарушено е правото на свободно движение, както и правото на демонстрации и събирания и правото на свобода на печата. Полският омбудсман също даде отрицателна характеристика на закона. Въпреки това във вторник той беше приет с мнозинство в парламента. Актуализираният закон „За защита на държавната граница“ беше приет след одобряването на закона от 26 октомври, който нарушава правото на ЕС и други международни конвенции и узаконява практиката на връщане на мигранти и бежанци през границата поради незаконното им преминаване. Всъщност Полша, както и други страни, е длъжна да позволи на хората да кандидатстват за убежище дори след като са преминали незаконно границата. При такива обстоятелства малко мигранти и бежанци действително могат да кандидатстват за убежище. Междувременно ситуацията на границата с Беларус се подобри значително. По-рано полските граничари съобщиха само за 102 опита за незаконно преминаване на границата. Петима мигранти и бежанци бяха принудени да се върнат на територията на Беларус. В момента, след прекратяване на полетите от Истанбул, нови мигранти не пристигат на границата. Полските власти предупреждават, че относителното спокойствие е „подвеждащо“, предава Süddeutsche Zeitung. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Пентагонът смята, че интересите на САЩ и НАТО са поставени на карта заради ситуацията с Русия и Украйна

Reuters: Пентагонът смята, че интересите на САЩ и НАТО са поставени на карта заради ситуацията с Русия и Украйна

Вашингтон. В ситуацията на руско-украинската граница са „заложени на карта“ важни интереси за националната сигурност на САЩ и НАТО. Това мнение изрази в четвъртък председателят на Комитета на началниците на щабовете (КНЩ) на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили, отговаряйки на въпроси на журналисти на борда на самолет, който се връща от Сеул за Вашингтон, предава Reuters. Съединените щати, каза Мили, виждат достатъчно признаци на руска военна активност близо до украинската граница, които предизвикват „голяма загриженост“. Според генерала напоследък руската реторика става все по-сурова. „Значителни интереси на националната сигурност на Съединените щати и страните-членки на НАТО са застрашени, ако има явен акт на агресивни военни действия от страна на Русия срещу национална държава, която е независима от 1991 г.“, аргументира се Мили. Той отказа да спекулира какви опции биха могли да обмислят Съединените щати в случай на предполагаема „инвазия“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 07:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Президентите на Литва, Полша и Украйна призоваха за нови санкции срещу Русия

ТАСС: Президентите на Литва, Полша и Украйна призоваха за нови санкции срещу Русия

Вилнюс. Варшава, Вилнюс и Киев излязоха със съвместно изявление, в което призовават за по-строги санкции срещу Русия. Документът за резултатите от тристранната среща в четвъртък в онлайн формат беше приет от президентите на Литва, Полша и Украйна Гитанас Науседа, Анджей Дуда и Владимир Зеленски, съобщиха от пресслужбата на литовския лидер, предава ТАСС. Предлага се засилване на санкциите въз основа на „агресията срещу Украйна“, която се приписва на Руската федерация. Освен това президентите отново призоваха Руската федерация да „деескалира чрез изтегляне на войските от украинската граница“. Те също така повториха загрижеността си относно газопровода „Северен поток 2“, като заявиха, че ще работят заедно, за да се противопоставят на Русия, която използва енергията като средство за геополитическо влияние, и да се противопоставят на монополизирането на европейския газов пазар. Видеоконференцията на президентите беше насрочена за 30-ата годишнина от официалното признаване на независимостта на Украйна от Вилнюс и Варшава. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2021 | 07:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“: САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус

„Известия“: САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус

Минск. САЩ, Великобритания и Канада въведоха нови санкции срещу Беларус в допълнение към наложените от Европейския съюз по-рано през деня, съобщава руският вестник „Известия“. За санкциите на САЩ стана ясно от изявление на Министерството на финансите във Вашингтон. Според разпространения списък новите ограничения по отношение на Беларус засягат 20 физически лица, 12 организации и три самолета. „Физическите и юридическите лица, определени днес, осигуриха на режима контрабанда на мигранти към Европейския съюз, участваха в продължаващото потискане на правата на човека и демокрацията, и подкрепиха режима финансово“, се казва в съобщението на ведомството. По-специално под санкциите попадат „Белорусская калийная компания“, „Трансавиаекспорт“, „Славкалий“ и „Белтехекспорт“, както и авиокомпанията „Белавиа“. Освен това Министерството на финансите на САЩ наложи санкции върху държавни дългови ценни книжа на Беларус, забранявайки сделки с нови дългови задължения на републиката, емитирани след 2 декември, с матуритет над 90 дни. Освен САЩ и ЕС санкции срещу Беларус обявиха Обединеното кралство и Канада. „Заедно с нашите съюзници в САЩ, Канада и ЕС, Обединеното кралство въведе нови санкции срещу осем беларуски граждани, отговорни за репресии и нарушения на правата на човека. Замразяването на активи на „Беларускалий“, един от най-големите производители на калиеви торове в света, е насочено към основния източник на доходи и валута за режима на Лукашенко“, заявиха от британското външно министерство. По-специално, Обединеното кралство налага ограничения на петима журналисти от държавни медии, за които се твърди, че разпространяват дезинформация. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Декември 2021 | 19:25 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия ще реагира, ако САЩ й наложат нови санкции заради Украйна

Сергей Лавров: Русия ще реагира, ако САЩ й наложат нови санкции заради Украйна

Стокхолм. Москва определено ще реагира, ако САЩ наложат „адски санкции“ срещу Русия заради Украйна. Това увери министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в кулоарите на заседанието на Съвета на външните министри на ОССЕ, коментирайки изявленията на заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд относно възможни санкци срещу страната му, „каквито не е имало в миналото“, предава TACC. „Ако последват нови, както казаха, адски санкции, тогава, разбира се, ще реагираме. Няма как да не реагираме. Ще се види как ще го направим“, коментира Лавров. „Що се отнася до казаното от Виктория Нюланд <...>, че ще има санкции, каквито не е имало досега - знаете, че всичко се случва за първи път. И преди това имаше и санкции, каквито не е имало. Нашите западни колеги просто абсолютно изгубиха културата на диалога, дипломатическите преговори, постигането на консенсус, способността за творческо търсене на баланс на интересите“, заключи първият дипломат на Москва. Превод и редакция: Тереза Герова

2 Декември 2021 | 19:10 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Москва предупреди: Влизане на Украйна в НАТО е червена линия за Русия и ще доведе до дестабилизация на военно-политическата обстановка в Европа

„Взгляд“: Москва предупреди: Влизане на Украйна в НАТО е червена линия за Русия и ще доведе до дестабилизация на военно-политическата обстановка в Европа

Москва. Влизане на Украйна в НАТО е „червена линия“ за Русия, а стремежите тя да бъде превърната в плацдарм в противоборството с Москва ще доведе до сериозни негативни последствия. Това заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в коментар за проведената в Рига среща на първите дипломати на страните-членки от НАТО, пише „Взгляд“. „Присъединяването на Украйна към НАТО е за нас, и ние говорим за това от дълго време, „червена линия“. Продължаващото привличане на Киев във военната орбита на Алианса, фактическото развитие от страна на НАТО на военната инфраструктура на тази страна, желанието тя да се превърне в плацдарм за конфронтация с Русия ще доведе до сериозни негативни последици, дестабилизиране на военно-политическата ситуация в Европа“, казва Захарова в изявление, публикувано на официалния уебсайт на руското МВнР. Дипломатът припомни, че след края на Студената война на Русия многократно са давани уверения, че юрисдикцията и военните сили на НАТО няма да се преместят и на сантиметър на изток. „Всички тези обещания са забравени и неизпълнени. Резултатът е сегашното тъжно състояние на европейската сигурност “, казва още Захарова. „Имаше обвинения срещу страната ни, че уж правим нещо близо до границите на НАТО, че заплашваме да преместим въоръжените си сили на собствената си територия. Въпреки че – ако погледнете нещата реалистично – НАТО се приближи до нас. Именно по нашите граници се изгражда военната инфраструктура на НАТО и се провеждат мащабни учения“, подчерта Захарова. Според нея единственият вариант за разрешаване на настоящата ситуация е съвместното разработване на дългосрочни споразумения, които да изключват всякакви по-нататъшни движения на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи Москва оръжейни системи в непосредствена близост до руска територия. По-рано Владимир Путин каза, че ако в Украйна бъдат разположени ударни системи с ракети, летящи до Москва за няколко минути, тогава Русия ще има с какво да отговори. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза на Съвета на външните министри на ОССЕ, че примирието в Донбас не се прилага от Русия. Кремъл заяви, че Украйна, като не изпълнява Минските споразумения, прави невъзможни всякакви преговори с Русия. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова каза, че войските на Украйна се концентрират в зоната на конфликта в Донбас, там вече има 125 хиляди души, това е половината от целия състав. На свой ред украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че Украйна се придържа към политиката за мирно уреждане на конфликта в Донбас и не планира да провежда настъпателни действия в региона. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС прие пети пакет санкции срещу Беларус

ТАСС: ЕС прие пети пакет санкции срещу Беларус

Брюксел. Съветът на Европейския съюз одобри в четвъртък петия пакет от санкции срещу Беларус във връзка с миграционната криза на границата с тази страна. Това се казва в изявление на Съвета на ЕС, предава ТАСС. „Съветът на ЕС одобри петия пакет от индивидуални забранителни мерки срещу физически и юридически лица във връзка с хибридните действия на Беларус за инструментализиране на мигрантите за оказване на натиск върху държавите от ЕС“, се казва в изявлението. „Санкциите влизат в сила от момента на публикуването им в „Официалния журнал на ЕС“ в четвъртък“. Както каза по-рано източник на ТАСС, новият пакет от санкции включва около 25 физически и юридически лица, включително авиокомпанията „Белавиа“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 16:26 | Агенция "Фокус"

Будапеща: Русия е реалност в региона, липсата на диалог с нея ще постави Източна Европа в „опасна ситуация“

Будапеща: Русия е реалност в региона, липсата на диалог с нея ще постави Източна Европа в „опасна ситуация“

Рига. Проблемите между Изтока и Запада трябва да бъдат разрешени чрез диалог, „нова студена война“ е против интересите на Унгария, каза външният министър на страната Петер Сиярто, цитиран от електронното издание Hungary Today. Сиярто заяви, че липсата на диалог и конфликт винаги водят до „опасни ситуации за Централна Европа“. Унгария винаги е подкрепяла отварянето на нови канали за комуникация между Изтока и Запада в Европейския съюз и НАТО, каза той. „Русия трябва да се разглежда като реалност в региона. Важно е всички да осъзнаят, че Европа, особено Централна Европа, трябва да си сътрудничи с Москва по определени въпроси“, каза той, като даде за пример доставките на енергия. Липсата на сътрудничество в сектора би довела до „сериозна ситуация“. По отношение на страните, които „виждат Русия като заплаха по исторически или географски причини“, Сиярто отбеляза, че Унгария е допринесла за защитата на въздушното пространство на балтийските държави в две мисии на НАТО и ще направи това отново през следващата година. Унгария вижда тези страни като съюзници. Сиярто призовава за „разумен, уважителен“ диалог Изток-Запад „Разумният и уважителен“ диалог между Изтока и Запада е „винаги най-добрият за нас, унгарците и централноевропейците“, заяви Сиярто във видеообръщение, публикувано в сряда. Във видеото му, записано по време на среща на външните министри на НАТО в Латвия, Сиярто каза: „Унгария няма никакъв интерес от нова Студена война или от пораждане на психотично състояние, напомнящо на Студена война“. Външният министър добави, че подобно положение би „накърнило сериозно нашите интереси за национална сигурност“. Унгария, добави той, подкрепя всички инициативи на НАТО и Европейския съюз, насочени към създаване на по-нататъшни комуникационни канали „между Изтока и Запада, между Русия и НАТО и между Русия и ЕС“, каза министърът. „Имаме интерес да разрешаваме проблемите чрез диалог, по дипломатически канали“, добави Сиярто. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2021 | 09:52 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Беларус ще подкрепи Русия в случай на украинска агресия

„Експерт“ (Русия): Беларус ще подкрепи Русия в случай на украинска агресия

Минск. В случай на агресия от страна на Украйна срещу Русия Минск ще предпочете страната на Москва, каза президентът на републиката Александър Лукашенко, цитиран от руското издание „Експерт“. „Ако Русия бъде изправена пред агресия от Украйна, ние ще бъдем тясно свързани – икономически, юридически, политически – с Русия. Това е основното“, каза той. Лукашенко отбеляза, че Беларус никога няма да застане на страната на „националистическото опиянение, което се случва в Украйна днес“. Също така политикът каза по-рано, че възнамерява да посети Крим, за което вече има споразумение с руския президент Владимир Путин. Лукашенко припомни, че полуостровът де факто и де юре стана руски след референдума през 2014 г., когато над 98% от населението на полуострова гласува за обединение с Русия. Пътуването до Крим всъщност ще означава признаване на полуострова за част от Русия, добави президентът на Беларус. В отговор на съобщението на белоруския президент за намеренията му да посети Крим, както и на официалното признаване на полуострова от Беларус като руски териториален субект, украинският външен министър Дмитро Кулеба обяви, че подобни действия на Лукашенко ще нанесат удар върху отношенията между Беларус и Украйна. Киев, според украинския министър, ще действа „по пълна програма“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Декември 2021 | 19:53 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Санкциите на ЕС засягат „Белавиа“ и Cham Wings Airlines

Bloomberg: Санкциите на ЕС засягат „Белавиа“ и Cham Wings Airlines

Брюксел. Санкциите на Европейския съюз във връзка с миграционната криза засягат беларуската авиокомпания „Белавиа“ и сирийските авиолинии Cham Wings, съобщава Bloomberg. Според източници на агенцията тази седмица страните членки на ЕС ще одобрят пакет от санкции срещу 17 физически и 11 юридически лица. Списъкът включва, според един от източниците, най-голямото предприятие на нефтохимическия комплекс на Беларус „Гродно Азот“, компанията „Белоруснефт“, както и беларуски граничари и съдии. Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че беларуският авиопревозвач може да бъде премахнат от списъка със санкции. Литовският президент Гитанас Науседа, коментирайки тази информация, каза, че това би било грешно решение, тъй като „Белавиа“, която превозва потенциални нелегални мигранти от азиатски и африкански страни, е един от виновниците за миграционна криза. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 17:47 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Пускането на „Северен поток 2“ все още може да бъде предотвратено

Der Spiegel: Пускането на „Северен поток 2“ все още може да бъде предотвратено

Вашингтон. Във Вашингтон сега се разгаря политическа битка за възможното въвеждане на нови санкции срещу „Северен поток 2“. Газопроводът вече всъщност е завършен и може скоро да бъде пуснат в експлоатация, но евентуални нови санкции от САЩ все пак може да го спрат, отбелязват в редакцията на германското издание Der Spiegel. Изданието припомня, че миналото лято Джо Байдън и Ангела Меркел постигнаха компромис, в рамките на който САЩ премахнаха санкциите си срещу газопровода. Сега обаче група сенатори от Републиканската партия, водени от Тед Круз, възнамеряват на всяка цена да попречат на пускането на „Северен поток 2“. „Джо Байдън се предаде на Владимир Путин. Ще направя всичко, за да променя това катастрофално решение“, цитира публикацията на думите на Круз. Групата торпедира приемането на законопроекта за бюджета за отбрана, настоявайки правото на президента да прекратява санкции да бъде отменено, пише Der Spiegel. В същото време те настояват и за налагане на санкции срещу Nord Stream AG, както и срещу компании, участващи в сертифицирането на проекта. Торпедирането на бюджета не е нещо незначително: нито една от партиите не иска да поеме отговорност за това, че американската армия няма да има достатъчно пари през 2022 г. Освен това блокирането на бюджета за отбрана идва в много неподходящ момент за Байдън, отбелязва Der Spiegel: той възнамеряваше да го одобри възможно най-скоро и в същото време да предотврати налагането на санкции. Затова през последните седмици представители на Белия дом и Държавния департамент на САЩ се опитаха да убедят конгресмените, че санкциите са ненужни, подчертавайки, че подобна стъпка би обидила Германия, важен американски съюзник. Байдън обаче се опасява, че много от съпартийците му ще подкрепят санкциите, пише изданието. Много демократи са такива противници на „Северен поток 2“, каквито са и републиканците. Der Spiegel отбелязва, ако и двете партии подкрепят санкциите, това ще бъде силен удар за Байдън. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Антъни Блинкен: САЩ заедно със съюзниците си подготвят нови санкции срещу Беларус

Антъни Блинкен: САЩ заедно със съюзниците си подготвят нови санкции срещу Беларус

Рига. Вашингтон и страните от Европейския съюз подготвят нови ограничения за Минск заради миграционната криза. Това каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на пресконференция в Рига след среща на външните министри на страните от НАТО, предава TACC. „В светлината на действията, предприети от режима на [президента на Беларус Александър] Лукашенко, Алиансът преустанови сътрудничеството с Беларус, САЩ подготвят допълнителни санкции в тясна координация с ЕС и други партньори и съюзници. Призоваваме режимът незабавно да спре да използва мигрантите като политическо оръжие“, цитира агенцията думите на Блинкен. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 17:08 | Агенция "Фокус"

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Daily Telegraph: Външният министър на Великобритания показа на Путин „характер на желязна лейди“

Талин. Британският външен министър Лиз Тръс по време на посещението си в Естония се качи на танк на заснежен полигон. Както пише The Daily Telegraph, това е било позиране за пред пресата с удачен ракурс, който е бил предназначен да покаже на Владимир Путин, че Великобритания се отнася сериозно към защитата на Украйна от агресия на източната й граница. Според източник от правителството, Тръс „искаше да види нашите войски на фронтовата линия на НАТО, да разбере как те се обучават и подготвят за агресия и да им благодари за работата, която вършат, за да защитят източния фланг на Алианса“. Тя предупреди Владимир Путин срещу „действия, насочени към подкопаване на свободата и демокрацията в нашите партньорски страни“, заявявайки, че нахлуването в Украйна би било „стратегическа грешка“. „Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, за да гарантираме тяхната сигурност и да засилим икономическата им устойчивост“, каза тя. Тръс отрече твърденията, че съсредоточаването на руските войски на границата с Украйна е отговор на провокацията на страните от НАТО, и обеща да „подкрепи нашите приятелски демокрации“ в борбата срещу „злонамерените“ дейности в региона. Както отбелязва вестникът, гледката на Лиз Тръс, возеща се в танка Challenger 2 в естонския град Тапа, напомня за противопоставянето на Запада срещу друг руски лидер Михаил Горбачов. Преди 35 години тогавашният министър-председател Маргарет Тачър беше снимана да се вози в подобна позиция в по-ранна модификация на същия танк на полигон на НАТО близо до западногерманския град Фалингбостел. Тогава Тачър изстреля тренировъчен шестфунтов снаряд от танка, използвайки лазерна система за насочване. По-късно тя каза, че й харесва. Както отбелязва вестникът, за разлика от Маргарет Тачър, външният министър не е стрелял от танково оръдие. Превод и редакция: Иван Христов

1 Декември 2021 | 12:39 | Агенция "Фокус"

EU Observer: Полша ограничи достъпа на външни лица - включително представители на медиите, до границата с Беларус

EU Observer: Полша ограничи достъпа на външни лица - включително представители на медиите, до границата с Беларус

Варшава. Президентът на Полша Анджей Дуда подписа закон, който ограничава достъпа на външни лица - включително благотворителни организации и журналисти - до границата с Беларус, докато страната се бори с мигрантската криза, съобщава EU Observer, като се позовава на медийни доклада. Законът е удар за опозиционните партии, които се застъпваха за неограничен достъп на медиите, поправка, одобрена от горната камара на парламента миналия петък, но отхвърлена от долната камара. На основа приетия във вторник законов акт министърът на вътрешните работи на Полша Мариуш Камински наложи тримесечна забрана за престой на външни лица в зоната, граничеща с Беларус, където е в сила извънредно положение заради мигрантите. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 09:29 | Агенция "Фокус"

The Hill: Сенатът на САЩ одобри разглеждането на поправка със санкции срещу „Северен поток 2“

The Hill: Сенатът на САЩ одобри разглеждането на поправка със санкции срещу „Северен поток 2“

Вашингтон. Демократите от Сената на САЩ се съгласиха да включат в разглеждания пакет от изменения в проектобюджета за отбрана на страната за текущата фискална година (която започна на 1 октомври) инициатива за въвеждане на санкции срещу компании за участие в сертифицирането на газопровода „Северен поток 2“. Това съобщава американският вестник The Hill, позовавайки се на свои източници. В понеделник републиканците блокираха по-нататъшното приемане на проектобюджета за отбрана в горната камара, отчасти заради отказа на демократите да обсъждат изменение на санкциите срещу газопровода. По данни на изданието в Сената се работи за постигане на споразумение за приемането на проектобюджета за отбрана в сряда. Ръководството на фракциите на двете партии в Сената все още преценява дали някой от законодателите ще се противопостави на предложението и ще реши да го блокира. Пакетът с 21 изменения в проектобюджета ще бъде гласуван на 1 декември. Той включваше редица предложения на републиканците, включително ограничения срещу компаниите за участие в сертифицирането на газопровода. Според The Hill Държавният департамент се е опитал да убеди демократите в Сената да блокират поправката. Както се очаква, след одобрението на 21 поправки, Сенатът ще гласува окончателното приемане на проектобюджета за отбрана за около 770 млрд. долара. Както отбелязва вестникът, споразумението все още не е окончателно одобрено. „Току-що получихме ново предложение от демократите. Изпратихме им предложение по-рано днес <...> и така се надявам да получим нещо, което ще позволи на процеса да продължи", каза заместник-лидерът на републиканското малцинство в Сената Джон Тюн (Южна Дакота). Отговаряйки на въпрос дали републиканците искат да гласуват поправката, свързана със „Северен поток 2“, той подчерта: „Това е много важно“. Строителството на „Северен поток 2“ беше напълно завършено на 10 септември 2021 г. Първоначално се планираше да бъде завършен до края на 2019 г., но поради ограниченията на САЩ работата се забави. В края на септември Камарата на представителите одобри проектобюджета за отбрана за текущата фискална година, като документът включва антируски законодателни инициативи, включително тези относно „Северен поток 2“. Сенатът започна да разглежда тази инициатива и възнамерява да включи редица изменения в нея. След одобрението на документа от сенаторите, конгресмените ще трябва да го одобрят отново, като се вземат предвид направените промени, след което проектобюджетът ще бъде изпратен на държавния глава за подпис. Превод и редакция: Тереза Герова

1 Декември 2021 | 07:44 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Лукашенко е готов да приеме руско ядрено оръжие в Беларус

„Взгляд“: Лукашенко е готов да приеме руско ядрено оръжие в Беларус

Минск. Беларус ще предложи на Русия да разположи ядрено оръжие на негова територия, ако в Полша се появи ядрено оръжие на НАТО, заяви беларуският президент Александър Лукашенко, цитиран от „Взгляд“. На уточняващ въпрос за какви системи става дума държавният глава обясни, че Минск и Москва ще се договорят за видовете оръжия. „Ядрените оръжия, които ще бъдат най-ефективни при такъв контакт. Ние сме готови за това на територията на Беларус. Като ревностен, съжалявам, собственик, не съм разрушил нищо. Всички „навеси“ стоят на местата си“, подчерта политикът. По-рано Лукашенко заяви, че война в Беларус ще доведе до намесата на Русия и НАТО и ще прерасне в ядрена. По-рано Германия се изплаши от евентуално разполагане на американско ядрено оръжие в Полша. Германският експерт по сигурността Волфганг Ишингер каза, че отказът на Германия да разположи американски ядрени бойни глави ще доведе до тяхното преместване в Полша, което ще създаде рискове за сигурността в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 19:20 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

„Политика“ (Сърбия): Лондон ще защитава Западните Балкани и Украйна от Русия

Рига. Обединеното кралство ще защитава и подкрепя стабилността на Западните Балкани и Украйна, обяви британският министър на външните работи Елизабет Трас в навечерието на сесията на дипломатическите ръководители на страните-членки на НАТО в Рига, пише белградската „Политика“. „Всяко действие на Русия, насочено към подкопаване на свободите и демокрацията в страните, които са наши партньори, би било стратегическа грешка. Искаме мир, в който свободата и демокрацията не само оцеляват, но и процъфтяват. За тази цел ние ще бъдем на страната на нашите демократични партньори, противопоставяйки се на руската злонамерена агресия. Ние ще подкрепим Украйна и стабилността на Западните Балкани, ще запазим тяхната сигурност и ще укрепим икономическата им стабилност“, каза Трас. Киев и западните страни наскоро изразиха загриженост относно предполагаемото засилване на „агресивните действия“ от страна на Русия близо до границите на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия придвижва войски на нейна територия и по свое усмотрение. Според него това не заплашва никого. От своя страна, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров припомни, че Съединените американски щати обграждат Русия от всички страни с военните си бази и непрекъснато предизвикват истерия по руските граници. „Фактът, че Америка ни е обградила със своите военни бази от всички страни, е факт, който може би всеки студент знае.„Тази истерия непрекъснато се разпалва (по границите на Русия)“, каза Лавров. Северноатлантическият алианс прехвърля военна техника до руските граници, заяви във вторник министърът на външните работи. По повода във вторник се изказа и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че „„Русия ще плати висока цена, ако отново използва сила срещу независима нация Украйна“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще информира 29-те си колеги от НАТО за разузнавателните данни, с които разполагат Съединените щати, за случващото се в Източна Украйна. „Ще се консултираме със съюзниците от НАТО и нашите партньори през следващите дни дали ще предприемем други стъпки като съюз, за да засилим отбраната, устойчивостта и капацитета“, каза Блинкен. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 18:47 | Агенция "Фокус"

Белият Дом: Предлаганите от републиканците санкции срещу „СП-2“ застрашават трансатлантическото единство

Белият Дом: Предлаганите от републиканците санкции срещу „СП-2“ застрашават трансатлантическото единство

Вашингтон. Белият дом не е доволен от действията на републиканците в Сената на САЩ, които блокират преминаването на проекта за бюджета за отбрана на страната заради отказа да се включат там предложените от тях изменения с допълнителни ограничения срещу газопровода „Северен поток 2“. Както вестник Politico съобщи във вторник, американската администрация е убедена, че насърчаваните от републиканците санкции срещу Русия само застрашават трансатлантическото единство. „Виждаме, че някои членове на Конгреса настояват за санкции, които всъщност не сдържат Русия, а заплашват трансатлантическото единство. националната сигурност по различни несвързани въпроси“, каза говорител на Белия дом. „Това е нецелесъобразно“, убеден е той. В понеделник, по време на процедурно гласуване, републиканците блокираха по-нататъшното приемане на проектобюджета за отбрана на страната за следващата фискална година (започнала на 1 октомври) в Сената на САЩ. Преди гласуването лидерът на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл (от Кентъки) каза, че членовете на партията му ще блокират предложение за бюджет от около 770 милиарда долара поради решението на демократите да блокират редица предложения. Това е пакет с 18 изменения, включително допълнителни ограничения срещу газопровода „Северен поток 2“. Строителството на „Северен поток 2“ беше напълно завършено на 10 септември 2021 г. Първоначално се планираше да бъде завършен до края на 2019 г., но поради ограниченията на САЩ работата се забави. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати

Рига. Латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс смята, че Рига не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Вашингтон. Той заяви това във вторник на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, цитиран от TACC „САЩ поеха много силни ангажименти да гарантират нашата сигурност и честно казано, нямаме нужда от нови ангажименти, защото това, което имаме, вече е много силно — присъствието на (САЩ) на ротационен принцип, воденият от САЩ батальон нa (НАТО) в Полша, което държавният секретар вече спомена," заяви Ринкевичс В понеделник министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс каза пред Reuters, че Латвия се нуждае от постоянно военно присъствие на САЩ, за да сдържа Русия, а също така иска да укрепи своя отбранителен потенциал с помощта на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. В същото време, както добави Ринкевичс, Латвия и САЩ ще продължат да си сътрудничат тясно в борбата срещу киберзаплахите. „Съгласихме се да продължим тясно сътрудничество не само във военната сфера, но и по въпросите на киберсигурността, включително 5G мрежите, противодействието на кибератаки, както и на дезинформацията“, добави Ринкевичс. Държавният секретар на САЩ пристигна в Рига, където ще участва в срещата на външните министри на НАТО в Рига на 30 ноември и 1 декември. В рамките на посещението си в Латвия Блинкен се срещна и с министър-председателя на републиката Кришянис Каринш. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 15:28 | Агенция "Фокус"

Associated Press: Столтенберг изключи система за изваждане на страни от НАТО

Associated Press: Столтенберг изключи система за изваждане на страни от НАТО

Рига. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза във вторник, че има малък шанс военната организация някога да въведе система за изключване на страни от своите редици, на фона на напрежението между редица от 30-те страни членки, предава Associated Press. „НАТО няма никакъв механизъм за изгонване на членове. И няма да препоръчам това да бъде въведено в нашия учредителен договор“, каза Столтенберг в Рига, преди двудневната среща на външните министри на организацията. „Дори и да го препоръчам, това никога няма да се случи, защото се нуждаем от консенсус, за да го направим“, каза той, визирайки необходимостта от единодушие при вземането на решения в НАТО, което дава на всяка страна членка де факто вето. Турция разгневи няколко членове на Алианса, като закупи руски ракетни системи, както и заради проучванията за въглеводороди в спорни средиземноморски води. Миналата година турските военни кораби също влязоха в противопоставяне с френските военноморски кораби, които контролираха оръжейното ембарго на ООН за Либия. Френският президент Еманюел Макрон заяви през 2019 г., че Алиансът е в „мозъчна смърт“ поради липсата на американското лидерство. Той се оплака от решението на администрацията на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, без да се консултира със съюзниците. Макрон, който също беше ядосан от споразумението между САЩ и Великобритания с Австралия тази година, което прекъсна многомилиардния контакт на Канбера с Париж за изграждане на подводници, поиска преразглеждане на начина, по който НАТО функционира политически. Министрите ще обсъдят предложенията на Столтенберг за преразглеждане на „Стратегическата концепция“ на НАТО, която по същество представлява мисията и пътната карта на организацията за адаптиране към съвременните предизвикателства за сигурността. Последният датира от 2010 г. и не отчита Китай или изменението на климата. Лидерите на НАТО трябва да одобрят окончателния текст на срещата си в Мадрид на 29-30 юни 2022 година Не е ясно как Алиансът ще се справи с авторитарните подходи на някои от членовете си или как ще управлява проблемите, които възникват, когато една страна бойкотира действията на НАТО, например Унгария, която блокира срещите на високо ниво с Украйна заради правата на унгарското малцинство там . Столтенберг каза, че смята, че изключването на членове не е отговорът. „Мисля, че е по-добре да използваме НАТО като платформа, както и да водим честни и откровени дискусии, когато сме загрижени дали всички съюзници отговарят на демократичните стандарти“, каза той. „Ако тези страни бъдат изгонени, тогава тази платформа вече няма да съществува. Така че мисля, че е по-добре да запазим НАТО с всичките му членове." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса

Йенс Столтенберг: НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса

Рига. НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса, но не и на страните партньори, включително Украйна, на които Алиансът предоставя само помощ. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция във вторник в латвийската столица при пристигането си на срещата на външните министри на НАТО, цитиран от TACC „Трябва да разберем разликата между една страна от НАТО, например Латвия, Полша, Румъния, и нашия близък и много ценен партньор Украйна, на която ние предоставяме само подкрепа, помощ при обучение на войски, оборудване. Но за страните членки на НАТО, имаме гаранции за сигурност по член 5 (от Вашингтонския договор, който разглежда колективната отбрана на алианса – бел. ТАСС), каза Столтенберг. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Ръководителят на MI-6: Западът не се опитва да обгради Руската федерация и да подкопае нейните интереси

Ръководителят на MI-6: Западът не се опитва да обгради Руската федерация и да подкопае нейните интереси

Лондон. Великобритания и Западът трябва да дадат ясно да се разбере на Москва, че не се стремят да подкопаят нейните интереси или да я обградят с бази на НАТО. Това заяви във вторник в интервю за BBC ръководителят на службата за външно разузнаване на Обединеното кралство MI-6 Ричард Мур. „(Ситуацията на украинската граница) изисква много внимателно наблюдение на случващото се и много ясно да се разбере от руснаците каква цена ще трябва да платят в случай на (военна) намеса <...>, – каза Мур. - Честно казано, в същото време е необходимо да се покаже много ясно, че не насърчаваме дневен ред за конфронтация. Ние не се опитваме да обградим Русия или да й попречим да преследва своите законни интереси." Мур каза, че има "хроничен проблем около Украйна". Той обърна внимание на редовния характер на възникването на „т.нар кризи,“ свързани със ситуацията в Украйна и увеличаването на руското военно присъствие близо до нейните граници. Наричайки Русия "най-остра заплаха" за британската сигурност, Мур каза също, че съществува дългосрочна стратегическа заплаха от Китай, който създава "цифрови и дългови капани" по целия свят. Според него Пекин използва данните, събрани с помощта на китайски технологични решения, като лост за оказване на натиск, както и финансовите възможности на Пекин, които позволяват на китайския бизнес активно да придобива дялове в западни предприятия. Той подчерта необходимостта както от сътрудничество с Китай в редица важни глобални области, така и от „състезание, където е необходимо“. Освен Руската федерация и Китай, ръководителят на MI-6 включи Иран и заплахата от международен тероризъм в приоритетните области на работата на разузнавателната общност на "голямата четворка". Той също така подчерта факта, че Китай и други западни конкуренти инвестират значителни ресурси в технологии като „изкуствен интелект, квантови изчисления и синтетична биология“. "В борбата за власт и влияние в 21-ви век, тези, които притежават ключови технологии, ще имат предимство. Затова е наложително нашите западни страни да не изостават и да запазят способността си за иновации", каза той и добави, че според него свободното общество и "предприемаческият дух" дават предимство на Запада в конкурентната борба срещу "авторитарните режими". Мур също отбеляза, че в съвременния свят MI-6 трябва да се откаже от обичайните начини за решаване на някои проблеми. Така например, според него, сега разузнавателната служба трябва да си сътрудничи все повече с IT индустрията, за да се справи с технологичните заплахи, докато в миналото MI-6 разчиташе основно на собствените си сили. Сега, според него, е просто невъзможно да се чака година и половина, необходими, за да се провери задълбочено биографията на обещаващ нов служител, който би могъл да помогне на разузнавателната служба да се справи с едно или друго IT предизвикателство. През последните години MI-6 като цяло промени подхода си към набирането на служители, казва Мур, и сега се взимат хора от всички сфери на живота в британското общество и има възможност да се кандидатства за свободни позиции, публикувани на уебсайта на разузнавателната служба. Мур също отбеляза, че с личен пример той се опитва да промени образа на MI-6 в очите на хората, заобиколени от воала на тайната. Той стана първият ръководител на външното разузнаване, който създаде акаунти в социалните мрежи и започна да се появява публично и в предавания на живо в медиите на Обединеното кралство. Според него картината на заплахите, която се оформи в съвременния свят парадоксално изисква разузнавателните служби да бъдат по-отворени. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 14:48 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ непрекъснато разпалват истерия по руските граници

Сергей Лавров: САЩ непрекъснато разпалват истерия по руските граници

Москва. Съединените щати обградиха Русия от всички страни с военни бази и разпалват истерия, каза руският външен министър Сергей Лавров на 30 ноември пред участниците в годишната научна и образователна програма „Диалог за бъдещето“, цитиран от “Российская газета“. Според него „фактът, че САЩ са обградили Русия от всички страни със своите военни бази, вероятно вече е нещо, което всеки ученик знае, и въпреки това тази истерия непрекъснато се раздухва по руските граници“. Той засегна и ситуацията в Азиатско-Тихоокеанския регион. "В Азиатско-тихоокеанския регион, където доскоро преобладаваха положителни, конструктивни, обединяващи тенденции, тенденции за търсене на консенсус и компромис, се въвеждат схеми на открита конфронтация за сдържане на някои страни от други страни", каза руският външен министър. Освен това "идеята за срещата на върха на демокрациите", насрочена за 9-10 декември, повдига въпроси, каза руският външен министър. „Сега президентът на САЩ Джо Байдън свиква среща на върха „на демокрациите“. Абсолютно самоволно дефинира списъка от 110 държави... това повдига огромен брой въпроси, като идеята за самата среща на върха на демокрациите, която предполага... самоприсвоеното право от Вашингтон да определя кой е демократ и кой не. Защо точно демокрацията в американския смисъл трябва да се разглежда като идеалната форма на социална организация?“, каза Лавров. В същото време, отбеляза министърът, срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева може да стане пример за целия свят. "В Женева се проведе руско-американска среща на върха, имаше и конструктивен, и честен разговор. Ако такъв разговор даде пример за всички други действия на нашите западни партньори на международната арена, светът ще има само полза", каза Лавров. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2021 | 13:00 | Агенция "Фокус"