СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Посланикът на САЩ в БиХ: На Додик бяха наложени санкции заради корупционни дейности, които подкопават страната

Посланикът на САЩ в БиХ: На Додик бяха наложени санкции заради корупционни дейности, които подкопават страната

Сараево. Посланикът на САЩ в Босна и Херцеговина Ерик Нелсън заяви, че санкциите, които бяха наложени на сръбския член на Президиума на Милорад Додик, се отнасят за корупционни дейности, които подкопават страната. Американският дипломат поясни, че санкциите са били разширени за „тези, които подкрепят корумпирани играчи, включително техните семейства, сътрудници и компании“, отбелязв...

7 Януари 2022 | 10:37 | Агенция "Фокус"

Александър Вучич: Сърбия не е съгласна с американските санкции срещу Додик

Александър Вучич: Сърбия не е съгласна с американските санкции срещу Додик

Белград. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че официален Белград не е съгласен с решението на властите на САЩ да наложат санкции на босненския член на Председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик и че Сърбия няма да ги приложи, цитира думите му Радио “Свободна Европа”. Санкции за корупция са наложени, както на самия Додик, който е лидер на Съюза на независимите социалдемократи, така и на излъчващата от Баня Лука Алтернативна телевизия, която е свързана с него. Отговаряйки на журналистически въпроси днес, Вучич каза, че това са сложни неща, които „не са за незабавна реакция и особено не са за бързане”. „Сърбия не смята, че решението е в санкциите и няма съмнение, че Република Сърбия няма да се съгласи по нито една точка и че няма да наложи санкции на своите хора и представителите на своя народ в Босна и Херцеговина и Република Сръбска", каза Вучич. Той добави, че решението на САЩ поставя редица предизвикателства не само за Република Сръбска, но и за Сърбия. Той оцени решението за поставяне под санкции на Алтернативна телевизия като "ужасно". „Ще имаме много въпроси към администрацията на САЩ относно някои други медии и връзки с престъпността и корупцията, на които изглежда невъзможно да се даде подходящ отговор, но ще оставим това за времето веднага след Коледа“, каза Вучич. Той каза, че е загрижен за санкциите, но добави, че Сърбия трябва да поддържа "рационални и достойни отношения" със Съединените щати. Вучич обяви, че ще разговаря с Додик и президента на Република Сръбска Желка Цвиянович на 10 или 11 януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Януари 2022 | 15:20 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Санкциите са потвърждение, че трябва да продължим по пътя си

Милорад Додик: Санкциите са потвърждение, че трябва да продължим по пътя си

Баня Лука. Според сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик наложените му от САЩ санкции потвърждават, че Република Сръбска трябва да продължи по пътя, който е поела, съобщава електронното издание на македонския вестник „Слободен печат“. „Мисля, че не постигат нищо друго освен сплашване. Това е потвърждение, че трябва да продължим по пътя си, още по-убедени, че трябва да защитим Република Сръбска, защото тази арогантна сила, наречена Америка, греши“, каза Додик пред Pink TV. Додик допълни, че фактът, че новината за санкциите „първо беше съобщена от мюсюлманите (в БиХ), а чак след това от САЩ, показва, че те са заедно с тях в това“. Освен това той бе категоричен, че санкциите „не постигат нищо“, защото „нито един въпрос не може да бъде решен по този начин“. „Налагането на решението е чиста екзекуция на пострадалата суперсила, която се опитва да реализира своите интереси чрез методи на тормоз“, каза Додик. Той добави, че налагането на санкции не е неочаквано, като отбеляза, че „американците показваха мускули по този въпрос от дълго време“. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Додик в отговор на неговите „корупционни дейности и продължаващите заплахи за стабилността и териториалната цялост на БиХ“. Санкции са наложени и на телевизия „Алтернативна“, която е собственост на компания, свързана със сина на Додик. Превод и редакция: Тереза Герова

6 Януари 2022 | 12:10 | Агенция "Фокус"

Klix.ba: САЩ наложиха санкции на Милорад Додик и други лидери на босненските сърби

Klix.ba: САЩ наложиха санкции на Милорад Додик и други лидери на босненските сърби

Вашингтон/Баня Лука. САЩ разшириха списъка със санкции, свързани с действия, свързани с корупция по света, като от сряда в списъка са лидерът на босненските сърби Милорад Додик и „Алтернативна телевизия“ от Баня Лука, съобщава Klix.ba След като Министерството на финансите на САЩ пусна разширен списък на санкционирани лица и компании от Сърбия, Хърватия, Косово и България през декември, свързани с корупция и други незаконни дейности, „черният списък“ вече е разширен до компании и физически лица от Босна и Херцеговина . Според актуализирания списък санкциите на САЩ срещу Босна и Херцеговина, са наложени на: Алтернативна телевизия от Баня Лука заради връзката й с Милорад Додик Милорад Додик, член на Президиума на Босна и Херцеговина Какво точно ще означават санкциите в случая, ще стане известно по-късно, но се предполага, че индивидуалните санкции срещу Додик се отнасят до забраната за пътуване до САЩ и блокирането на евентуални имоти и сметки в тази страна. Това е вторият път, когато САЩ налагат наказателни мерки на лидера на босненските сърби. Той попадна в този списък за първи път през 2017 г. Впоследствие държавният секретар на САЩ обяви санкции и срещу други двама политически лидери на боснеснките сърби - бившия председател на Висшия съдебен и прокуроски съвет на БиХ Милан Тегелтия и председателя на основната бошняшка Партия за демократическо действие Мирсад Кукич. Според Държавния департамент Тегелтия и Кукич са били санкционирани за участие в значителна корупция и обогатяване за сметка на служебно положение. Такова решение предполага преди всичко забрана за влизане в Съединените щати. „Действията им заплашват върховенството на закона, вярата на обществото в демократичните институции и власти, както и мира и просперитета за гражданите на БиХ“, се казва в съобщението. Когато става въпрос за санкции срещу компании, а в случая „Алтернативна телевизия“, има широк спектър от блокади, които могат да бъдат насочени срещу компанията, като блокиране на сметки или евентуално ограничаване на всички видове финансови транзакции. Към момента Министерството на финансите на САЩ не е публикувало повече подробности за санкциите, но се очаква скоро съответната информация да бъде пусната. Припомняме, че официалните лица на Съединените американски щати отдавна анонсират, че санкциите за много лица в БиХ вече са на „масата“. Възможността за налагане на санкции срещу компании и физически лица в БиХ беше обявена най-вече от специалния пратеник на президента на САЩ за Западните Балкани, който по време на посещението си в началото на ноември подчерта, че санкциите са готови и са насочени към физически лица. „Тези санкции се отнасят за отделни лица и лидерите трябва да носят лична отговорност. Обсъдихме санкциите и санкциите са на масата. И не само санкции, има и други икономически средства, които могат да бъдат приложени, не само срещу лидери, които извършват антидейтънски действия, но и срещу тези, които ги подкрепят, срещу компаниите, които им помагат“, обяви тогава Габирел Ескобар. Администрацията на САЩ наскоро публикува документ, който представлява първия план на администрацията на Байдън за борба с корупцията на глобално ниво. Именно в този документ Белият дом подчертава, че САЩ ще продължат да използват инструменти, предназначени за борба с корупцията, включително визови ограничения и икономически санкции. „Международното сътрудничество и координация могат да спрат на корумпираните участници достъпа до ключови държави със сложни финансови системи, както и до глобални доходоносни пазари“, се казва в доклада. Беше посочено също, че САЩ, както и Обединеното кралство, ще продължат да си сътрудничат при налагането на санкции чрез „Закона Магнитски“, който е глобален механизъм на САЩ, използван за борба с корупцията. Механизмът действа от няколко години, през които са санкционирани множество лица и фирми, свързани с корупция. Законът „Магнитски“ се използва най-често за лица и компании, свързани с режимите в Сирия и Иран, но често се използва и на Балканите. Последната голяма акция на американската администрация на Балканите, свързана с използването на Закона Магнитски, се състоя в края на юни, когато САЩ санкционираха общо 64 компании, свързани с българските олигарси Делян Пеевски, Василий Божков и Илко Желязков. Санкциите включват блокиране на сметки на компании, конфискуване на активи и забрана за достъп до американските платежни системи. Превод и редакция: Иван Христов

5 Януари 2022 | 18:05 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Цяла Америка се е прицелила в малкия Милорад Додик

Милорад Додик: Цяла Америка се е прицелила в малкия Милорад Додик

Баня Лука. Догодина Република Сръбска ще продължи да се бори за своята регламентирана от Дейтънското споразумение позиция," каза пред "Независне новине" Милорад Додик, сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина (БиХ), цитиран от македонското електронно издание “Локално“. Той твърди, че не се страхува от санкциите на САЩ или Германия и отбелязва, че Република Сръбска е предложила платформа за разговори с Федерация БиХ относно наложените решения, но че бошняците не желаят това. „Те мислят, че ще се отърват от Додик и така ще дойде някой, който ще се съгласи с всичко, което казват, и ще го унищожат“, каза Додик. Той подчерта, че Република Сръбска няма да разговаря с Кристиан Шмид, докато Съветът за сигурност не го потвърди като върховен представител. „Искам да запазим нашата автономия. „Не искам големите да се бият на наш гръб, без значение за кого става дума“, каза Додик. Той добави, че нови законови решения относно Върховния съд и Прокурорския съвет на РС ще влязат в парламента на РС в края на януари. „Ще отменим Закона на Ашдаун, който забранява разпореждането с държавна собственост на РС. „След това ще регулираме собствеността на РС, особено горите и земеделските земи, с новия закон, защото твърдим, че Конституционният съд е бил абсолютно политически мотивиран, когато е вземал решение“, каза Додик. Запитан дали се притеснява от обявяването на санкции, Додик каза, че живее в режим на санкции от няколко години. „Това е глупост, те направиха всичко, само за да ми попречат да отида на встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп, когото подкрепих“, каза Додик. Той добави, че никога повече няма да иска виза за Америка и че санкциите му приличат на безсилие. „Цяла Америка се прицелва в един малък Милорад Додик. Понякога, когато остана сам, си казвам колко съм силен. "И да Ви кажа честно, аз се смея", каза Додик. Запитан за германските санкции, Додик каза, че германският външен министър Аналена Бербок, която настоява за санкции, "няма представа за БиХ" и "няма нищо общо със случващото се тук", цитира думите му сръбската информационна агенция Tanjug. Превод и редакция: Юлиян Марков

31 Декември 2021 | 10:55 | Агенция "Фокус"

Бакир Изетбегович: Милорад Додик прави всичко, за да се провали Босна и Херцеговина

Бакир Изетбегович: Милорад Додик прави всичко, за да се провали Босна и Херцеговина

Сараево. Лидерът на Партията за демократично действие (ПДД) Бакир Изетбегович каза, че не вижда бошняшки унитаризъм в Босна и Херцеговина (БИХ) и обвини сръбския член на председателството на БиХ Милорад Додик, че прави всичко възможно, за да провали страната, цитира думите му скопският вестник “Слободен печат“. „Той през цялото време обижда БиХ. Той обижда бошняци, понякога хървати, обижда представители на международната общност. „Той прави всичко, за да превърне Босна в провал, но далеч по-малко успешната част от тази история е Република Сръбска“, каза Изетебгович пред HTV. "провокиран от изявлението на Додик, в което той нарече БиХ злокачествено болна." Изетбегович обвини лидера на босненските сърби Додик, че иска да върне реформите с20 години назад и да създаде държава в държавата. Да се възстанови държавата Република Сръбска в рамките на държавата БиХ. Той на практика иска премахването на федералния съд, върху който той няма влияние, и създаването на съд в Баня Лука, който може да бъде повлиян в съдебните решения. Додик иска да премахне правосъдието на държавно ниво в БиХ, "защото се страхува от това правосъдие". каза лидерът на ПДД. По отношение на хърватските единици в Босна и Херцеговина Изетбегович каза, че хърватите като най-малкия субект "се чувстват най-спокойни" в БиХ, тъй като имат 46 от 300-те важни позиции във федерацията, което е повече от броя на позициите, предвидени в Конституцията ." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Декември 2021 | 15:34 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция предлага да посредничи в кризата в БиХ, „за да осигури стабилност“

Reuters: Турция предлага да посредничи в кризата в БиХ, „за да осигури стабилност“

Анкара. Турция е готова да действа като посредник в кризата в Босна и Херцеговина и ще направи каквото може, за да гарантира стабилност. Това обяви министърът на отбраната Хулуси Акар на фона на опасенията относно сепаратистки действия на лидера на босненските сърби Милорад Додик, предава Reuters. Като част от програмата на посещението си в Сараево тази седмица, Акар се срещна със своя босненски колега, босненския член на Президиума на БиХ и други официални лица, според съобщение от военното министерство в Анкара. „Ние разглеждаме БиХ като едно цяло. Направихме всичко възможно за нейното единство и стабилност и ще продължим да го правим“, каза Акар пред CNN Turk. „При желание Турция може да работи като посредник в БиХ“, допълни министърът, без да уточнява допълнителни подробности около предложението. По-рано този месец в Баня Лука гласуваха за започване на изтеглянето на автономната им Република Сръбска от въоръжените сили, данъчната система и съдебната система на БиХ. БиХ беше разделена на две автономни области – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, доминирана от бошняци и хървати – след войната от 1992-1995 г. Трите институции представляват ключовите стълбове на съвместната сигурност, върховенството на закона и икономическата система. Турция заяви, че вотът на сръбските депутати е „грешен, опасен“ и може да застраши регионалната стабилност. Германия призова Европейския съюз да санкционира Додик. Предимно мюсюлманска Турция има силни връзки с БиХ. Президентът Реджеп Тайип Ердоган често е възхвалявал военновременния лидер на БиХ Алия Изетбегович, докато формира приятелски отношения с тристранното междуетническо председателство на страната. Додик иска да отмени всички реформи, направени след войната, и да се върне към конституцията от 1995 г., според която държавата е представена само от основни институции, а всички правомощия принадлежаха на регионите. Лидерите на опозицията в БиХ предупредиха, че тези действия може да тласнат страната към нова война. Някои босненски сърби изразиха безпокойство относно действията на Додик, опасявайки се от повторение на хаоса и дори конфликта, докато се борят, за да свържат двата края. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Декември 2021 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Корупцията е съмнително извинение за САЩ, за да отстранят някои политици

Милорад Додик: Корупцията е съмнително извинение за САЩ, за да отстранят някои политици

Сараево. Според сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик американските дипломати налагат „унитаризация“ на страната и че престъпността и корупцията са „съмнителни извинения“ за „елиминирането“ на политици, които не са съгласни с тяхната версия за развитието на страната, цитира думите му македонското електронно издание „Локално“. Коментирайки изявлението на посланика на САЩ в БиХ Ерик Нелсън, че „санкциите срещу тези, които подкопават стабилността на Западните Балкани са на масата“, и че „новата версия на изпълнителния регламент включва корупция и възможността за санкциониране на онези, които подкопават напредъка“, Додик каза, че няма нищо ново от представителите на САЩ както в БиХ, така и в чужбина. Освен това според него няма нищо ново в това, че те упорито се месят във вътрешните работи на БиХ от години. „Позовавайки се на Дейтънското споразумение, те подкрепят неговото унищожаване и разпадането на БиХ, с което Република Сръбска се съгласи през 1995 г.“, каза Додик. „Виждахме процесите срещу непокорни политици, които след това станаха по-конструктивни партньори на водената от САЩ международна общност“, коментира Додик. Той припомни, че наскоро заместник-министърът на финансите на САЩ посети БиХ, където се срещна с министъра на сигурността Селма Чикотич. По-малко от месец преди това тя бе обвинена в корупция. Превод и редакция: Тереза Герова

27 Декември 2021 | 17:45 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Възможен е разпад на БиХ, ако не се разреши кризата

Милорад Додик: Възможен е разпад на БиХ, ако не се разреши кризата

Сараево. Ако тази криза не бъде разрешена, разпадането на Босна и Херцеговина (БиХ) и Република Сръбска (РС) е възможно и никой не трябва да се съмнява в това, каза Милорад Додик – сръбският член на председателството на БиХ, цитира думите му балканската редакция на Радио "Свободна Европа". Той заяви на пресконференция в Източно Сараево (което е в състава на Република Сръбска-бел.ред.), че ситуацията в БиХ е "абсурдна" и призова Европейския съюз "да спре да смята БиХ за експеримент". „Две от трите съставни нации не подкрепят начина, по който върви БиХ, по начина, по който мюсюлманите в БиХ си го представяха, в който хърватите ще избират „свои“ представители, а сърбите ще бъдат лишени от горите си, ще им конфискуват земята и след това ще искат от нас да ръкопляскаме. „Такава БиХ е невъзможно да съществува“, каза Додик. Той каза, че двете най-важни страни за Босна и Херцеговина са Сърбия и Хърватия, като добави, че "мюсюлманското ръководство никога не е имало по-лоши отношения с Хърватия, нито някога са били добри със Сърбия". „Кото добавите, че са се забъркали в конфликти с Унгария, това е напълно излишно. Особено оркестрирани с много омраза, те (босненските мюсюлмани-бел.ред.) създават история за това как тук непрекъснато се разпространява руско зловредно влияние. Опитват се да опустошат сръбската и хърватската страна. Невъзможно е такава БиХ да съществува. „Необходимо е да се нормализират отношенията със Сърбия, Унгария, Хърватия, Китай възможно най-скоро“, каза Додик. Той предупреди също, че сегашното поколение "има шанс да спаси БиХ и че следващото поколение няма да има този шанс". Додик обяви, че представители на РС ще се върнат в институциите на БиХ, ако решението за забрана на отричането на геноцид, наложено от бившия върховен представител Валентин Инцко, бъде оттеглено. Додик говори след заседание на председателството на БиХ, на което гласува против всички точки от дневния ред. Политиците на РС блокират работата на държавните институции от края на юли, когато бившият върховен представител на БиХ Валентин Инцко наложи промени в Наказателния кодекс на БиХ, забраняващи отричането на геноцид и военни престъпления. Прокуратурата на БиХ откри делото „Нападение срещу конституционния ред на БиХ" и започна разпит на лидери на политически партии. Агенцията за разследване и защита на Босна и Херцеговина (SIPA) поиска документация от шест партии от управляващата коалиция на Република Сръбска. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2021 | 16:57 | Агенция "Фокус"

The Guardian: ЕС работи за изменение на закона за отричане на геноцидa, довел до кризата в БиХ

The Guardian: ЕС работи за изменение на закона за отричане на геноцидa, довел до кризата в БиХ

Брюксел/Сараево. Високопоставени служители на Европейския съюз работят задкулисно, за да „коригират“ нов закон в Босна и Херцеговина (БиХ), който криминализира отричането на клането на 8 000 мюсюлмани в Сребреница, след като насаме са заключили, че именно той рискува да разпали нов регионален конфликт, пише британският вестник The Guardian. Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, бива обвиняван през последните месеци, че се стреми да доведе до разпад страната чрез оттегляне на сръбската й част от институциите на държавно ниво. Додик твърди, че има дисбаланс на силите и че когато Валентин Инцко, напускащият тогава поста на Върховен представител в БиХ, забрани отричането на геноцида това лято, е взел недемократично решение, отприщило проблема. Ходовете на Додик да си върне правомощията бяха широко осъдени от международната общност, която го обвинява, че води региона към война, но изтекли протоколи разкриват, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е стигнал до заключението, че законът на Инцко е отговорен за настоящата криза. По време на среща с делегацията на ЕС в Босна, Вархели – който отговаря за укрепването на отношенията на Блока с БиХ – даде своята „откровена оценка“, че Инцко „е виновен за настоящата политическа криза“ в страната и „делегитимирането“ на кабинета на Върховния представител. „Докато измененията на Инцко не можеха да бъдат оспорени от гледна точка на същността на закона, фактът, че те бяха наложени в последния ден от мандата му, е проблематичен“, се казва в протокол от среща на 25 ноември, в която е участвал Вархели. „Особено защото това беше важно решение, то трябваше да се основава на задълбочен дебат с участието на всички. Въпросът е как да коригирам това“. Вархели, унгарец, близък до десния министър-председател Виктор Орбан, е казал на колегите си представители на ЕС, че лидерът на мюсюлманите в БиХ е дал сигнал за готовност да разреши този въпрос чрез приемането на нов закон, който може да върне Додик и Република Сръбска към институциите. Сега заемащият поста на върховен представител Кристиан Шмид също потвърди в изявление, че подкрепя ново законодателство, което изрично отричането на какъвто и да е геноцид. „Върховният представител приема много сериозно въпроса за възхвалата и военните престъпления“, бе казано в съобщение. „Основният фокус на Върховния представител обаче е върху ясната необходимост от създаване на основа за парламентарен законодателен процес чрез широка обществена дискусия, включваща социални и религиозни заинтересовани страни. Той много ясно предупреждава срещу политизирането на въпроса. Когато е изправена пред гробовете на невинни хора, партийната политика трябва да мълчи“. Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. сложи край на гражданска война, която отне живота на около 100 000 души след разпадането на Югославия, включително на повече от 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета, убити в и около град Сребреница. Споразумението създаде нова конституция за БиХ, държава от два субекта: Федерация Босна и Херцеговина, състояща се предимно от босненски мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. В Президиума влизат представители на тези три основни етнически групи. През 1997 г. бяха предоставени съществени правомощия за законотворчество на службата на Върховния представител, отговарящ за прилагането на споразумението. Така той има правомощията да налага решения или да уволнява длъжностни лица, които подкопават следвоенния етнически баланс и усилията за помирение. Инцко, австрийски дипломат, направи отричането на геноцида наказуемо с до пет години затвор през юли. Той цитира отказа на парламента на босненските сърби да оттегли отличията, присъдени на трима осъдени военнопрестъпници като част от мотивите си. Протоколът разкрива, че Вархели е изразил увереност, че има изход от настоящата криза и че е санкционирал специално заседание на събранието на Република Сръбска на 10 декември, където членовете са подкрепили резолюция, подкрепяща връщането на правомощия на Баня Лука. Неговото условие обаче е било законодателството да бъде отложено за шест месеца, за да бъде подсигурено време за преговори. Вархели каза, че преодоляването на проблема около закона за геноцида е жизненоважно, за да накара Додик да признае наследника на Инцко като легитимен. По думите на унгареца, регионът е изправен пред най-голямата си криза от четвърт век насам. Говорител на Европейската комисия каза: „Процесът на помирение изисква признаване на случилото се, почит към жертвите и истинско насърчаване на помирението чрез изправяне срещу корените на омразата, довела до геноцида“. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 16:38 | Агенция "Фокус"

„Новости“ (Сърбия): Орбан ще помогне на Република Сръбска със 100 милиона евро

„Новости“ (Сърбия): Орбан ще помогне на Република Сръбска със 100 милиона евро

Баня Лука/Будапеща. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан подчерта, че Сърбия и Република Сръбска са „ключът към стабилността на Западните Балкани“ и обяви, че Будапеща ще помогне на Баня Лука със 100 милиона евро, съобщава електронното издание на белградския ежедневник „Новости“. Орбан призова германското правителство да интегрира региона в Европейския съюз, а не да го наказва, защото, както предупреди, това може да доведе до по-големи проблеми. Той подчерта, че границата на БиХ е само на 70 до 80 км от южната на Унгария и че всеки конфликт може да се прехвърли в страната му. В допълнение Орбан повтори, че ще блокира всички опити на ЕС да наложи санкции на сръбския член на Президиума на БиХ Милорад Додик. Орбан обясни, че унгарското правителство предоставя 100 милиона евро финансова помощ на Република Сръбска като част от отговорната политика на съседство за насърчаване на стабилността в региона. Според RTRS парите са предназначени за малки и средни предприятия в Република Сръбска. Унгарският премиер каза още, че Додик е демократично избран политик и предупреди западните сили, че ход изваждането му от политическата сцена би бил опасен. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2021 | 10:37 | Агенция "Фокус"

Лавров от Сараево: Опитите отвън да се ръководят политически процеси в БиХ са атавизъм, който трябва да бъде премахнат незабавно

Лавров от Сараево: Опитите отвън да се ръководят политически процеси в БиХ са атавизъм, който трябва да бъде премахнат незабавно

Сараево. Босна и Херцеговина е утвърдена държава, опитите отвън да се ръководят процесите в тази държава са атавизъм, който трябва незабавно да бъде премахнат. Това подчерта министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров на пресконференция след разговори с колегата си от Босна и Херцеговина (БиХ) Бисера Туркович, предава TACC. „Убедени сме, че Босна и Херцеговина е утвърдена държава, че основите, поставени от Дейтънското споразумение, трябва да се зачитат напълно и, разбира се, опитите отвън да се ръководят процесите в тази суверенна държава, ние считаме за атавизъм, който трябва незабавно да бъде премахнат“, категоричен бе Лавров. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Декември 2021 | 13:08 | Агенция "Фокус"

Петер Сиярто: Унгария ще наложи вето на евентуални санкции на ЕС срещу Додик

Петер Сиярто: Унгария ще наложи вето на евентуални санкции на ЕС срещу Додик

Будапеща. Унгария ще наложи вето на евентуално предложение за санкции срещу сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик. Това предупреди първият дипломат на Будапеща Петер Сиярто чрез пост в социалната мрежа „Фейсбук“, съобщава македонското електронно издание МКД. Новият германски външен министър Аналена Бербок призова за налагане на санкции на Додик, припомнят от редакцията. „Обезпокоени сме от подобни изявления, защото БиХ е близо до нас. Запазването на мира и стабилността в тази страна е наш основен интерес за сигурност. Берлин е по-далеч, но не е толкова далеч, че да не може да се вземе полет до Баня Лука. Заминавайте и преговаряйте. Говорете със сърбите. С тях, не за тях. Може би това ще ви помогне да разберете ситуацията“, написа Сиярто. Той припомни, че Европейският съюз може да наложи санкции на някого само с единодушно решение на страните-членки и подчерта, че на всички трябва да е ясно, че Унгария няма да подкрепи никакви санкции срещу Додик и че ще наложи вето на всеки подобен опит. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2021 | 11:40 | Агенция "Фокус"

Jutarnji List (Хърватия): В БиХ се оплакаха, че са разбрали от медиите за отмяната на посещението на Миланович: „Очевидно има причина за решението“

Jutarnji List (Хърватия): В БиХ се оплакаха, че са разбрали от медиите за отмяната на посещението на Миланович: „Очевидно има причина за решението“

Сараево. Министърът на вътрешните работи на Среднобосненския кантон Феликс Видович даде интервю за RTL Danas, в което коментира решението на хърватския президент Зоран Миланович да отмени пътуването си до Босна и Херцеговина поради съображения за сигурност, отбелязват в редакцията на загребския ежедневник Jutarnji List. Видович отбеляза, че планът за сигурност е бил в ход от няколко дни и се е прилагал стриктно от структурите на МВР.„Ние обаче нямаме информация за причината за отмяната. След като това се случи, очевидно е имало причина. Разбрах за решението от медиите – тогава, когато и широката общественост научи“, увери регионалният вътрешен министър. Той коментира и неофициалната информация, че пътят от летище Сараево до Травник, административният център на Среднобосненския кантон, е опасен и е засечена възможност за нападение на Михайлович по този маршрут. „Тази част от пътя минава през окръг Централна Босна, има част, която минава през окръг Сараево. Ние нямаме таква информация. Не знам дали е подадена такава и за територията, която попада под окръг Сараево“, каза той пред RTL, като допълни, че би било правилно от хърватска страна да се съобщи на федералното МВР, ако са разполагали с тревожни данни. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2021 | 09:17 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Службите за сигурност на БиХ не са получили заплахи за сигурността на хърватския президент

„Слободен печат“ (РСМ): Службите за сигурност на БиХ не са получили заплахи за сигурността на хърватския президент

Сараево. Полицията и службите за сигурност на Босна и Херцеговина (БиХ) не са получили информация за заплахи за хърватския президент Зоран Миланович, който според кабинета му е отменил посещение в централна Босна от „съображения за сигурност“, пише скопският вестник „Слободен печат“. Директорът на Службата за координация на полицията Мирсад Вилич каза пред Държавното радио и телевизия на Босна и Херцеговина (BHRT), че е работил дни наред с полицейски агенции от БиХ и Хърватия, участващи в организирането на посещението на хърватския президент в Централна Босна. „Нашите служби нямаха информация за заплаха за сигурността на Зоран Миланович по време на престоя му в Босна и Херцеговина“, каза Вилич. Вилич е директор на агенция, която координира работата на няколко полицейски служби, а служителите му са най-пряко ангажирани с охраната на ВИП лица. Той обясни, че през последните няколко дни "не са получили информация, която да показва заплаха за сигурността на президента на Хърватия". Говорителят на Министерството на вътрешните работи на кантона Централна Босна Хасан Ходжич каза на местни медии, че ситуацията със сигурността в окръга е задоволителна. По-рано кабинетът на президента на Република Хърватия съобщи, че посещението в Централна Босна е отменено поради „съображения за сигурност“ въз основа на оценка на сигурността на компетентните институции на Република Хърватия, без други подробности. В неделя президентът Зоран Миланович трябваше да присъства на отбелязването на 28-ата годишнина от хуманитарния конвой "Белият път към Нова Била и Босна Сребрена", който прекъсна блокадата с доставка на храна, лекарства и други доставки за хърватските анклави в Централна Босна през зимата на 1993 г. по време на обсадата на Бошняшката армия на БиХ. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Декември 2021 | 16:32 | Агенция "Фокус"

„МКД“ (РСМ): Хърватският президент отмени посещението си в Босна и Херцеговина от „съображения за сигурност“

„МКД“ (РСМ): Хърватският президент отмени посещението си в Босна и Херцеговина от „съображения за сигурност“

Загреб. Хърватският президент Зоран Миланович отмени предвиденото за неделя посещение в Босна и Херцеговина от "съображения за сигурност", съобщи неговият кабинет, цитиран от скопското електронно издание „МКД“. Решението за отмяна на посещението се основава на оценка на сигурността от компетентните институции на Хърватия. „Президентът Миланович изразява съжаление, че няма да участва в събитието в Лишванската долина, събитие, важно за хърватите, и изпраща силна подкрепа и благодарност към организаторите, че запазиха сигурността му“, се казва в изявлението. Миланович трябваше да присъства на честването на 28-ата годишнина от хуманитарния конвой "Белият път към Нова Била и Босна Сребрена". Говорейки наскоро за престъпленията в региона, Миланович каза, че в Сребреница е извършен геноцид, но сега трябва да се измисли ново име за по-тежки престъпления. „Казвам, че е геноцид, но тогава за някои по-сериозни престъпления трябва да измислим ново име. Уважавам саможертвата на другите, но не всичко е същото. Ако всичко е геноцид, тогава трябва да измислим друго име за това, което нацистите направиха с евреите през Втората световна война. „Това е релативизация“, каза той, подчертавайки, че справедливостта е важна за жертвите. Само дни по-рано Миланович подчерта, че има "различни видове геноцид". „Това е моята позиция като цяло, но има геноциди и геноциди. „Има геноцид срещу евреите, има геноцид в Руанда, има геноцид в Сребреница, едно събитие се определя като геноцид, а геноцидът има широк обхват“, каза той, което накара някои политици на БиХ да заведат дело до прокуратурата на БиХ заради омаловажаване на престъплението „геноцид в Сребреница“. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Декември 2021 | 14:20 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Няма да позволя чужди войски в Босна и Херцеговина

Милорад Додик: Няма да позволя чужди войски в Босна и Херцеговина

Сараево. Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) каза днес, че докато е част от председателството, той няма да даде съгласие на военни части, нито на НАТО, нито руски, да дойдат в Босна и Херцеговина, цитира думите му скопското електронно издание „МКД“. Така Додик реагира на призива на Партията на демократичното действие на Бакир Изетбегович НАТО и EUFOR да увеличат присъствието си в БиХ, особено в района на Брчко, и каза, че на Изетбегович "нещо му се върти в главата“. „Той управлява с конституционния съд, със съдилищата и сега кулминацията е, че той управлява и с НАТО“, каза Додик. Той заяви, че е „болестно“ да се мисли, че отношенията между представителите на съставните народи трябва да се регулират с военни сили. Додик повтори, че нечии войски, дори сто хиляди войници на НАТО, не могат да дойдат в БиХ без съгласието на компетентните органи, а както посочи той, компетентният орган за това е председателството. „Доколкото знам, аз все още седя в председателството и никога няма да дам съгласие никой, нито от НАТО, нито от Русия, да дойде тук“, каза Додик. Той смята, че БиХ отдавна е пропаднала страна, защото, както каза той, е разделена и че нито Европа, нито Америка могат да я поправят.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Декември 2021 | 12:23 | Агенция "Фокус"

The Times: Милорад Додик тласка сърбите в Босна и Херцеговина към нова война

The Times: Милорад Додик тласка сърбите в Босна и Херцеговина към нова война

Баня Лука. Сръбските политици в Босна и Херцеговина (БиХ) са на път да се оттеглят от ключовите институции на федералната балканска държава, което вкара страната в криза, пораждайки страх от нов конфликт и връщайки стари спомени, които бяха заровени дълбоко след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г., пише британският вестник The Times. Споразумението спря войната и създаде нова конституция за Босна и Херцеговина, държава, която сега се състои от един самоуправляващ се град Бръчко и две полуавтономни единици: Босненска федерация, която е населена предимно с мюсюлмански бошняци и хървати, и Република Сръбска (РС) , населена предимно със сърби. Ескалацията е предизвикана от Милорад Додик, 62-годишен сръбски социалдемократ, но всъщност националист, един от тримата членове на председателството на БиХ - всеки от различна етническа група. Той доминира политиката в Република Сръбска от десетилетия. Някога либерален любимец на Запада, той става все по-твърд в националистическия си плам и е близък до президента Путин – въпреки че също се възхищаваше на Дейвид Камерън. Миналата седмица, след гласуване в парламента на Република Сръбска, той обяви, че РС ще започне да се оттегля от ключови босненски институции, включително армията, което постави началото на най-голямата криза за страната от 90-те години на миналия век. Босненските политически лидери предупреждават, че страната се плъзга към нова война. „Додик е главният виновник и генератор на всички дейности, насочени към застрашаване на мира и стабилността на Босна и Херцеговина, както и нейното разделяне“, пише в имейл Рамиз Салкич, вицепрезидентът на Република Сръбска. „Намирам, че точно в този момент се приближихме до реалната опасност за мира, най-голямата след подписването на Дейтънското мирно споразумение. Салкич, който е прекарал известно време в сръбски лагери по време на войната и чийто баща и двама от братята са били екзекутирани, каза, че Додик, въпреки че отрича, ще се опита да поведе републиката към отделяне от БиХ. „Ако Додик не бъде възпрепятстван да реализира целите си, връщането към насилието е вероятно и възможно“, пише той. Сред потопа от натиск и критики, Додик остава непоклатим. „Беше грешка, че Босна и Херцеговина продължи да съществува“ след 1995 г., казва той миналата седмица в частен разговор в централата на институциите на Република Сръбска в Баня Лука, де факто столицата на региона. „Имаме Споразумението от Дейтън и се опитвахме от 26 години да го накараме да работи, но не проработи. Той се представя като лидер на народ, който търси свобода от намеса на международната общност във вътрешните работи на Босна. След като са спрели войната, представители на чужди правителства, включително Обединеното кралство, остават активно ангажирани в ежедневното управление на Босна чрез Службата на върховния представител — назначен да гарантира прилагането на гражданския компонент на Дейтънското споразумение — и присъствието от трима международни съдии в конституционния съд на Босна. Додик заяви, че иска да се върне към основите на конституцията от 1995 г., в която повече правомощия принадлежат на автономната област. „Мнозина вдигат шум, казвайки, че тук може да възникне конфликт. Но осигуряването на мир е наш приоритет“, каза той. Той настоява за по-нататъшна автономия на сърбите в Босна, а не за съюз с Белград, и отказа да поеме каквато и да е отговорност за ескалацията на националистическата реторика и страховете от нестабилност, като вместо това обвинява за всичко международната общност. „Босна и Херцеговина е единствената колония в Европа“, твърди той. „Тя е под ръководството на чужденци, които диктуват собствените си идеи тук. В средата на 90-те години Обединеното кралство, САЩ, Русия, Франция и Германия работиха заедно, за да сложат край на войната, която започна през 1992 г., на фона на разпадането на Югославия. Националистическите и етническите напрежения, които бяха потиснати при комунизма, бяха разпалени от местните политически лидери. Бошняци и хървати твърдят, че войната е започнала от сръбска агресия. Сърбите казват, че тя е започната от бошняци и хървати, които са искали да отделят Босна от Югославия. Насилието избухна на фона на нестабилността, като съседите се превърнаха във врагове, а сърбите, бошняците и хърватите бягаха в части от страната, доминирани от собствената им етническа група. Бяха изкопани окопи, формираха се фронтови линии и се извършиха ужасяващи престъпления като геноцида в Сребреница, където повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета бяха убити от части на армията на босненските сърби под командването на Ратко Младич. Бошняци и хървати също са убивали сърби. След това, през 1995 г., войната приключи - без да се обърне внимание на причинените от нея оплаквания. В момента има по-малко налични оръжия, отколкото през 90-те години на миналия век, а спомените за насилието са свежи в съзнанието на мнозина. Но нарастват опасенията, че на фона на нарастващата националистическа реторика може да се запали огнище което да доведе до избухвания на спорадично насилие с изключително непредвидими последици. Миналата седмица в Баня Лука почти всички обикновени хора казваха, че са ядосани на управляващата класа – сърби, хървати и бошняци – обвинявайки ги, че подклаждат националистически настроения за политическа изгода. По време на войната около половината от най-малко стоте хиляди жерви са цивилни. Някои загинаха в боевете, други бяха убити от съседи или престъпни групировки. Повече от 80 процента от загиналите са бошняци. Около 24 000 сърби също са убити, 20 000 от които войници, според най-изчерпателните изследвания на загиналите от войната. Въпреки че много сърби не са съгласни с агресивната тактика на Додик, тя засяга чувствителна, емоционално резонираща точка. Сред сърбите е широко разпространено убеждението, че те са били колективно наказани и че докато военнопрестъпниците от тяхна страна са съдени и хвърлени в затвора, тези от другата страна са третирани по-снизходително. Тази конкретна криза, каза един виден опозиционен политик в Република Сръбска, е започнала с решението на предпоследния върховен представител Валентин Инцко в края на юли за изменение на босненското наказателно законодателство, така че отричането на геноцида в Сребреница да стане наказуемо със затвор. За много сърби в Босна поправката на австрийския дипломат се разглежда като антисръбски ход. Това предизвика широк гняв в Република Сръбска и удовлетворение в Босненската федерация. По време на войната много сърби, точно като бошняци и хървати, са били извикани в армията без никакъв реален избор по въпроса. Много сърби, макар и да могат да кажат, че не таят омраза към бошняците или хърватите, никога не са развили национален дух на държавата Босна и Херцеговина. След войната страната е допълнително разделена на етнически обособени райони. Баня Лука се промени от смесен град в преобладаващо сръбски, тъй като бошняците и хърватите избягаха във федерацията, а сърбите от други части на страната се заселиха в Република Сръбска. Днес повечето сърби в Босна вярват, че биха се справили по-добре в отделна държава. Когато се гледа футболен мач, почти всички аплодират Сърбия, а не Босна. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Декември 2021 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Оттеглете наложените решения и ще говорим

Милорад Додик: Оттеглете наложените решения и ще говорим

Сараево. Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик каза, че другите двама членове на върховния колективен орган на балканската страна Шефик Джаферович и Желко Комшич са изразили ясно своите намерения и нервност, като са се срещнали с генералите от армията на БиХ, цитира думите му скопското електронно издание “МКД“. „Те осъзнават, че не могат да издържат на дебата дали е нещо конституционно или не. „Това няма нищо общо с процесите, започнали в Република Сръбска и никой в РС не е казал, че ще направи нещо насилствено, нито се прави“, каза Додик. Той каза, че е напълно ясно и разбираемо, че, както той каза, "няма БиХ без сърби в нея и Република Сръбска като неразделна част". Той добави, че е казал на посланика на Германия в БиХ Маргарет Убер, че не е обвързан с нищо, което са казали германски официални лица и че не може да предотврати налагането на санкции. „Не съм избран от германците, аз съм избран от моите хора. „Ако наложите санкции, никой от германците няма да може да говори с нас, с който и да е началник, с който и да е служител в управляващата партия“, каза Додик. Той каза, че се е срещнал с посланиците на петте най-големи западни държави (Квинтата) и им е казал, че имат мандати и след това ще си тръгнат и че „ние оставаме да живеем тук и следователно не може да ни се налагат решения“. Додик подчерта, че чужденците настояват за безусловно връщане на представителите на РС в парламента на БиХ и включване в дневния ред на закон, наложен от върховния представител Валентин Инцко, и че няма никаква принуда в това отношение. „Казахме им – оттеглете решението на Инцко и ще говорим. „Те не позволяват да им се каже нищо“, каза Додик. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2021 | 16:16 | Агенция "Фокус"

Илир Мета: Действията на Република Сръбска застрашават регионалната стабилност

Илир Мета: Действията на Република Сръбска застрашават регионалната стабилност

Тирана. Президентът на Албания Илир Мета изрази „дълбока загрижененост“ от събитията в Република Сръбска на фона на одобрението на парламента в Баня Лука за прехвърляне на правомощия от централните институции на Босна и Херцеговина, цитира думите му електронното издание на прищинския ежедневник Koha Ditore. В публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ Мета подчерта, че действията на законодателите на Република Сръбска противоречат на усилията за укрепване на мира и сигурността в Босна и Херцеговина и не само подкопават Дейтънското мирно споразумение, но и регионалната стабилност. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 13:27 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): ЕС се закани да изпрати 6000 войници в БиХ

„Слободен печат“ (РСМ): ЕС се закани да изпрати 6000 войници в БиХ

Сараево/Баня Лука. Високопоставени представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) предупредиха властите на Република Сръбска, че действията им застрашават мира в Босна и Херцеговина и целия регион, а „Зелените“ в Европейския парламент твърдят, че Брюксел е готов да отговори военно и незабавно да изпрати 6000 войници в страната, пише електронното издание на македонския вестник „Слободен печат“. Действащият председател на ОССЕ, шведският външен министър Ан Линде и генералният секретар Хелга Мария Шмид заявиха в изявление, че опитите на Република Сръбска едностранно да поеме настоящите правомощия на Босна и Херцеговина само увеличават напрежението и застрашават всичко, което е постигнато в страната за последните 26 години. Поради кризата в Босна и Херцеговина, делегация на „Зелените“ от Европейския парламент пристигна в страната този уикенд, за да предупредят, че Брюксел няма да бъде само наблюдател на ескалацията на кризата в Босна и Херцеговина, след като на 10 декември бяха приети заключения за оттегляне на съгласието на субекта за държавните закони за отбраната, косвеното данъчно облагане и Висшия съдебен и прокурорски съвет. Членове на Европейския парламент обявиха, че са получили уверения от военните генерали на страните-членки на ЕС, че могат да изпратят до 6000 войници в рамките на 24 часа, за да установят мира и да осуетят намеренията на ръководството на Баня Лука. Депутатите от Република Сръбска в парламента на БиХ отказаха да участват в разговори с Вайц и Франц, като казаха, че групата на „Зелените“ в Европейския парламент, която представляват, има „небалансирани възгледи“. Всичко това се случва в момент на нарастващо напрежение между Русия, от една страна, и ЕС, САЩ и западните съюзници, от друга, във връзка с Украйна. Причината за неотдавнашното посещение в Москва на лидера на босненските сърби и настоящ член на Президиума на БиХ Милорад Додик остава мистериозна, според някои регионални медии. Според тях Додик се е срещнал с руското ръководство само два дни след срещата, която сръбският президент Александър Вучич имаше с Владимир Путин. Превод и редакция: Тереза Герова

13 Декември 2021 | 12:52 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция е решена да подкрепи суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина

Daily Sabah: Турция е решена да подкрепи суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина

Анкара. Турция е решена да подкрепи решително суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина, заяви турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah. В изявление относно последните решения, взети от Народното събрание на Република Сръбска, един от двата субекта на Босна и Херцеговина, Министерството каза, че Турция винаги е била начело на усилията за поддържане на мира и насърчаване на просперитета на Балканите, особено в Босна и Херцеговина. „Споделяме притесненията относно решенията, взети на специалната сесия на Народното събрание на Република Сръбска на 10 декември 2021 г. като всички приятели на Босна и Херцеговина. Считаме, че решенията, взети в събранието на автономната общност, са вредни за конституционните и законовите рамка и следователно пагубни за мирното и проспериращо бъдеще, което гражданите на Босна и Херцеговина много заслужават. Това също е предизвикателство за мира и стабилността на Балканите и цяла Европа", се казва в него. Добавяйки, че Турция ще продължи да се стреми, заедно с международната общност, Босна и Херцеговина да се върне на своя път на икономическо развитие възможно най-скоро, в изявлението се казва: „С това разбиране ние призоваваме тези, които ще поемат отговорността за вредите на мира и просперитета, да спазват конституционната и правната рамка и да прибегнат до диалог вместо едностранни действия." Босненско-сръбските депутати в петък стартираха спорен процес на оттегляне от централните институции на Босна и Херцеговина, въпреки многократните предупреждения срещу подобен ход от Запада. Парламентът на Република Сръбска гласува решение, което задължава местната власт да организира оттегляне от три важни съвместни институции – армията, данъчната и съдебната система – през следващите шест месеца. Процесът се ръководи от лидера на босненските сърби Милорад Додик – бившо протеже на Запада, превърнал се в националист – който от години заплашва с отцепване. След осем часа дебат депутатите приеха предложения текст с 49 гласа "за" и 3 "против". „Това е моментът на завоюване на свободата на Република Сръбска“, каза Додик. Въпреки че в миналото Додик успяваше да събере всички сръбски депутати да гласуват единодушно, този път опитът беше неуспешен и опозицията бойкотира вота. Опозиционният сръбски политик Мирко Шарович разкритикува този ход, като каза, че целта да се раздели армията без война е "заблуда". „Мисля, че пътят, който сте поели, г-н Додик, е опасен за Република Сръбска“, каза Шарович. „Не можем да Ви последваме по този път!“ Няколко посолства на западни държави – Съединените щати, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия – в съвместно изявление определиха този ход като „по-нататъшна ескалационна стъпка“. Продължаването на "тази задънена улица" би означавало "заплаха за стабилността на страната и целия регион", казаха те. През септември Додик обяви планове за сформиране на босненска сръбска армия, което предизвика опасения, че действието може да предизвика нов кръг от конфликта в балканската страна. Този ход предизвика активна дипломация, като западни пратеници посетиха Босна с надеждата да убедят Додик да се откаже. Съветът за прилагане на мира, който следи за спазването на Дейтънското споразумение, наскоро предупреди през последните дни, че „едностранно оттегляне“ от федералните институции не е възможно и заплаши с „последствия“ за всяка страна, която наруши мирното споразумение. Това изявление не е съвместно подписано от Русия, която е част от този съвет заедно с представители на западните страни. Кремъл подкрепя действията на Додик, а лидерът на босненските сърби се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва миналата седмица. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Декември 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (РСМ): Западните посолства предупредиха властите в Република Сръбска , че водят Босна и Херцеговина към ескалация на кризата

„ТВ 24“ (РСМ): Западните посолства предупредиха властите в Република Сръбска , че водят Босна и Херцеговина към ескалация на кризата

Сараево. Посолствата на най-влиятелните западни държави и Европейския съюз в Босна и Херцеговина (БиХ) излязоха в петък вечерта със съвместно изявление, в което предупредиха властите на Република Сръбска (РС), че предприемат стъпки за ескалиране на политическата криза, която застрашава стабилността на целия регион, информира скопският телевизионен канал “ТВ 24“. По-рано в петък парламентът на Република Сръбска подкрепи предложенията на члена на председателството на БиХ Милорад Додик за оттегляне на одобрението за законите за държавната отбрана, косвеното данъчно облагане и Висшия съдебен и прокурорски съвет. Веднага след гласуването на законодателите в Баня Лука, посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и делегацията на ЕС реагираха със съвместно изявление, в което се посочва, че това е неприемлив процес, който подкопава основите на Дейтънското споразумение. . "Решението на Народното събрание на Република Сръбска да започне изготвянето на закон за паралелните институции в РС е допълнителна стъпка към ескалация на кризата." „Членовете на управляващата коалиция на РС трябва да са наясно, че продължаването на движението по тази задънена улица на оспорване на Дейтънското споразумение вреди на икономическите интереси на субекта, заплашва стабилността на страната и целия регион и заплашва бъдещето на БиХ в ЕС“, се казва в изявлението. В него се посочва, че това само ще увеличи напрежението в БиХ, което освен че блокира функционирането на правителствените органи, само ще ограничи икономическите възможности, на които разчитат гражданите, ще възпира инвестициите и ще отклони фокуса от борбата с корупцията. Политиците в РС, както и тези във Федерация БиХ, са поканени да продължат диалога и спешно да намерят решение на настоящата криза. Политиците в БиХ са призовани незабавно да спрат да използват възпламенителната реторика, която води до разделения и да се върнат на работа с пълен капацитет в държавните институции и да разрешат натрупаните проблеми там, за да постигнат споразумение за реформите, които са важна предпоставка за продължаване по пътя към членството на страната в ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2021 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик: Войната не е опция за Република Сръбска

Милорад Додик: Войната не е опция за Република Сръбска

Баня Лука. Сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) и лидер на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Милорад Додик заяви в Народното събрание на РС, че опцията за война не е тази, на която Република Сръбска (РС) разчита в бъдеще, цитира думите му белградския вестник “Политика“. „Нека се борим за правата си с политически средства. „РС няма да се защитава с военни средства, дори ако бъде атакувана с оръжие“, каза Додик. Според него войната не е опция за Република Сръбска. Той повтори, че за него няма върховен представител и че е необходимо да се започне диалог между страните в БиХ, за да се разреши настоящата политическа криза в балканската страна Додик заяви, че след подписването на Дейтънското споразумение са приети около 140 закона, които прехвърлят компетенциите на субектите на ниво БиХ, като добави, че част от тези компетенции ще бъдат напълно върнати на ниво РС, докато за някои може да се обсъди да останат на държавно ниво с възможността РС винаги да повдига въпроса за връщането им на ниво РС. Той добави, че РС скоро ще вземе решение, с което ще оспори действията на съда и прокуратурата на БиХ на територията на тази област в БиХ. Додик посочи, че той "не е страхливец" и че е решен да вземе предложените решения, независимо от реакциите на международната общност. Той призова всички депутати, особено от опозиционните партии, да подкрепят предложенията му. Гражданите на РС да гласуват на референдума за връщане на компетенциите и Конституцията Милорад Додик каза днес на специална сесия на парламента на Република Сръбска, че гражданите на този субект трябва да гласуват за референдум за връщането на компетенциите на автономните области, прехвърлени на държавно ниво, и за новата конституция, които ще бъдат приети по-късно. Лидерът на управляващия СНСД Додик каза, че гражданите на РС трябва да гласуват на референдум за закони, които биха означавали създаване на армия на републиката, разузнавателна агенция, Висшия съдебен и прокурорски съвет на РС и Службата за косвено данъчно облагане . Това би означавало и конституционни промени в РС, за които гражданите на този субект трябва да гласуват на референдум. Това е нов момент, който беше представен във връзка с намеренията на управляващата коалиция в РС да оттегли съгласието за съществуването на институции в тези области на федерално ниво и формирането им на ниво РС. „БиХ върви в посока, с която не сме съгласни. Защо не можем да имаме това, което сме подписали? Една по една компетенциите преминават в полза на БиХ и не забелязваме някой да се притеснява от това. Така можем да отговорим на въпроса за оцеляването и излизането“, каза Додик, обръщайки се към депутатите. Той оцени, че РС не винаги ще получи това, което иска, но това не означава, че трябва да се откаже, като подчерта, че РС има право на собствени въоръжени сили според Конституцията на БиХ. „Гражданите ще гласуват за новата конституция на РС на референдум“, каза Додик. Той повтори, че БиХ "никога не е имала територия, нито е била международно призната", наричайки я "хартиена република". Според предложените заключения на управляващата коалиция, парламентът на РС трябва да оттегли днес съгласието си за формиране на въоръжените сили на БиХ, и други силови и правоохранителни структура като прокуратурата , след което правителството на РС трябва да подготви закони за формиране на тези институции на ниво субект . Тези закони ще влязат в сила след шест месеца. В предложените заключения не се споменава провеждането на референдум по тези законови решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Декември 2021 | 16:01 | Агенция "Фокус"

Kurir (Сърбия): Парламентът на Република Сръбска ще заседава извънредно за връщане на компетенциите от ниво БиХ към РС, Додик определи сесията като „историческа"

Kurir (Сърбия): Парламентът на Република Сръбска ще заседава извънредно за връщане на компетенциите от ниво БиХ към РС, Додик определи сесията като „историческа"

Баня Лука. Извънредна сесия на парламента на Република Сръбска за обсъждане на плановете за отделяне на субекта от конституционния и правния ред на Босна и Херцеговина е насрочена за днешния ден. Сръбският член на Президиума на страната Милорад Додик описа заседанието в Баня Лука като „историческо“, цитира думите му електронното издание на белградския ежедневник Kurir. Решението за насрочване на извънредното заседание бе взето от ръководството на органа по искане на самия Додик. Той ще има възможност да говори пред депутатите в рамките на един час, като всички политически партии са поканени да посочат свои представители, които да изразят позицията си по представените предложения. „Очаквам, че ще покажем единството на РС на тази сесия“, каза по-рано председателят на парламента в Баня Лука Денис Сулич, който замени на поста Неделко Чубрилович, след като той „временно подаде оставка“ преди две седмици поради здравословни причини. Тогава опозицията предположи, че Кубрилович всъщност се опитва да се защити от международните санкции, които ще го очакват, ако председателства парламентарна сесия в подкрепа на отцепническите планове на Додик. По-рано самият Додик обяви, че ще предложи на парламента на РС да приеме резолюция, в която да се заключи, че всички решения, взети от висши представители на международната общност след подписването на Дейтънското споразумение, са незаконни. В същото време ще бъде взето решение за преходен шестмесечен период, в който правителството на РС ще приеме закони за създаване на онези органи и институции на БиХ, чиято законност се оспорва от Баня Лука. Опозиционните партии не подкрепят идеята на Додик. Според тях той застрашава цялата нация и самата РС заради лични интереси. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2021 | 09:41 | Агенция "Фокус"

Vijesti (Черна гора): Вучич предлага помощ за остраняването на Додик?

Vijesti (Черна гора): Вучич предлага помощ за остраняването на Додик?

Белград/Баня Лука. Президентът на Сърбия Александър Вучич е предложил чрез американския лобист и бивш посланик в Германия Ричард Гренел да помогне за отстраняването на сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик, пише черногорското издание Vijesti. Според вестника на 1 декември Гренел се е срещнал с група конгресмени от Републиканската партия в хотел „Тръмп“ във Вашингтон, окръг Колумбия, на която е присъствал и сръбският посланик в САЩ и дългогодишен помощник на Вучич Марко Джурич. На срещата Гренел, който беше специален пратеник за Косово и диалога между Белград и Прищина при президента Доналд Тръмп, е представил Додик като ключов елемент за дестабилизацията на Балканите, докато Вучич е определил като партньор и източник на стабилност. На същата среща Гренел е казал, че Вучич ще бъде готов да съдейства за свалянето на Додик от власт, предлагайки действащия президент на Република Сръбска Желка Цвиянович като негова алтернатива. Превод и редакция: Тереза Герова

8 Декември 2021 | 09:53 | Агенция "Фокус"

МИА (РСМ): Парламентът на Република Сръбска ще заседава извънредно относно плановете на Додик за отделяне от БиХ

МИА (РСМ): Парламентът на Република Сръбска ще заседава извънредно относно плановете на Додик за отделяне от БиХ

Баня Лука. Специална сесия на парламента на Република Сръбска за обсъждане на плановете за отделяне на субекта от конституционния и правния ред на Босна и Херцеговина е насрочена за петък. Това потвърди заместник-председателят на парламента в Баня Лука Денис Сулич, който е член на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), предава Македонската информационна агенция (МИА) Решението за насрочване на извънредно заседание е взето от ръководството на органа по искане на сръбския член на Президиума на БиХ Милорад Додик. Сулич обясни, че Додик ще има възможност да говори в рамките на един час, като всички политически партии са поканени да посочат свои представители, които да изразят позицията си по предложенията, които ще бъдат представени. „Очаквам, че ще покажем единството на РС на тази сесия“, каза Сулич, който замени председателя на парламента на РС Неделко Чубрилович, след като той „временно подаде оставка“ преди две седмици заради здравословни причини. Тогава опозицията предположи, че Кубрилович всъщност се опитва да се защити от международните санкции, които ще го очакват, ако председателства парламентарна сесия в подкрепа на отцепническите планове на Додик. По-рано самият Додик обяви, че ще предложи на парламента на автономната област да приеме решения, в които да се заключи, че всички решения, взети от висши представители на международната общност след подписването на Дейтънското споразумение, са незаконни. В същото време ще бъде взето решение за преходен шестмесечен период, в който правителството на РС ще приеме закони за създаване на онези органи и институции на БиХ, чиято законност се оспорва от Баня Лука. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2021 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Милорад Додик пред The Guardian: Ако Западът наложи санкции на Република Сръбска, Путин и Китай ще й помогнат

Милорад Додик пред The Guardian: Ако Западът наложи санкции на Република Сръбска, Путин и Китай ще й помогнат

Баня Лука. Лидерът на босненските сърби, обвинен, че рискува война, като се стреми към разпадане на Босна и Херцеговина (БиХ), омаловажи заплахата от западни санкции и намекна за предстояща среща на върха с Владимир Путин, казвайки: „Не бях избран да бъда страхливец“. В интервю пред The Guardian Милорад Додик, сръбският член на тристранния Президиум на Босна и Херцеговина, каза, че няма да бъде възпрян от протестите от Лондон, Вашингтон, Берлин и Брюксел. 62-годишният Додик, ключова фигура в босненската политика от 30 години, който някога бе любимец на Запада, настоя, че плановете му не е задължително да доведат до края на Босна и Херцеговина. Санкциите и съкращенията на финансирането от ЕС само ще го принудят да приеме предложения за инвестиции от Китай, каза Додик и заяви, че очаква да се види с руския лидер „доста скоро“. „И дори мисля, че това ми харесва“, каза Додик. „Когато отида при Путин, няма искания. Той просто казва „с какво мога да помогна?“. Каквото и да съм обсъждал с него, никога не съм бил измамен. Не знам на какво друго да основавам доверие, ако не на това. [Лидера на Китай] Си Дзинпин също казва: „Ако има нещо, с което мога да помогна, аз съм там“. През последните седмици Додик беше широко осъден заради заявеното от него намерение да изтегли сръбската част от Босна и Херцеговина от институциите на държавно ниво, като данъчната администрация, съдебната система, разузнавателните служби и дори националната армия, за да създаде сръбски сили ... Предложението е описано в доклад до ООН като равносилно на „отцепване“ и опасен риск за Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на гражданската война, която коства около 100 000 живота след разпадането на Югославия. Това мирно споразумение създаде държава, Босна и Херцеговина, съставена от две единици (ентитета): Федерация Босна и Херцеговина, състояща се предимно от бошняци мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. Тричленният Президиум на БиХ е съставен от представители на тези три основни етнически групи. Съгласно т. нар. Правомощия от Бон от 1997 г., съществени правомощия за законотворчество бяха предоставени и на службата на върховния представител (OHR), отговарящ за изпълнението на сделката. Тези правомощия бяха използвани широко от бившия лидер на британските либералдемократи Пади Ашдаун, по време на неговия мандат като върховен представител, за да централизира управлението на страната. Съвсем наскоро Валентин Инцко, който напусна поста това лято, използва службата, за да постави извън закона отричането на геноцида, в отговор на опитите на някои хора да омаловажат обхвата на клането в Сребреница през 1995 г. Това накара Додик през юли да изтегли представителите на Република Сръбска от централните институции, а през октомври да предложи да си върне правомощията и да си вземе земята, собственост на централната държава. Додик, който отдавна агитира срещу предполагаеми промени в баланса на силите в Босна, каза, че продължава да вярва в Дейтън, но той е бил узурпиран от „неизбран чужденец“, наложил около 140 закона чрез позицията на върховния представител, без демократичен мандат. „Всички глупости тук са направени от четирима неизбрани чужденци“, каза той. „Високите представители и трима съдии [назначени от Европейския съд по правата на човека], чужденци, в Конституционния съд. Те действат като координирано престъпно предприятие срещу конституционната уредба“. От 2017 г. на Додик е забранено да пътува до САЩ или да има достъп до активи под тяхна юрисдикция, след като се противопостави на Конституционния съд на Босна, като организира референдум за честването на Деня на Република Сръбска, отбелязвайки датата през 1992 г., когато босненските сърби обявиха своя собствена държава в Босна ... Наскоро той каза на Габриел Ескобар, заместник-помощник-секретаря на САЩ, че „не му пука“ за заплахата от по-нататъшни действия. Предложенията от Германия за финансови санкции също няма да го спрат, каза Додик. „Разбира се, не съм безразличен, но не бях избран за страхливец“, каза той, изказвайки се в кабинета си в административния център на Република Сръбска, Баня Лука. Плановете за връщане на правомощията ще бъдат включени в дневния ред на сесията на парламента на Република Сръбска на 10 декември, като Додик подчерта решимостта си да ги изпълни след още шест месеца на преговори. Той описа визията си за новото споразумение като не по-тромаво от федералната държава на Белгия. Той обаче прецизира обществената си позиция върху най-спорното предложение - за нова сръбска армия - като предложи други варианти. Първото, каза той, ще бъде намаляване наполовина на настоящата национална армия. „Ако не искате това, тогава няма да имаме друг избор, освен да приемем, в съответствие с Конституцията на Босна и Херцеговина, формирането на армията на Република Сръбска, или да обявим Република Сръбска за демилитаризирана република“, заяви той. „Значи има три варианта“. Додик отхвърли като несполучлива шега неотдавнашното си предложение да се обгради казармата на националната армия със сръбски сили, за да бъдат изхвърлени от там и че неназовани „приятели“ ще се съберат в негова помощ, ако силите на НАТО се намесят. Някога описан от тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлен Олбрайт като „глътка свеж въздух“ заради подкрепата му за Дейтън, Додик каза, че е бил представен погрешно като желаещ конфликт. Додик заяви, че не иска Босна и Херцеговина да се провали, но „деликатният баланс“ на споразумението е бил нарушен, описвайки Ашдаун като „най-лошия“ нарушител. „Не, не искам да се срине. Искам само да съществува въз основа на неговата конституция. Ако не може да функционира по този начин, тогава защо изобщо трябва да функционира?“ Додик говори дали е извършен геноцид в Сребреница, където през юли 1995 г. бяха убити осем хиляди босненски мюсюлмански мъже и момчета. Той каза, че няма да оспорва съдебните присъди срещу отделни лица. „Никой не отрича, че там е имало престъпност“, каза той. „Но също така е вярно, че разказаната история не е цялата истина. Почти еднакъв брой босненски мюсюлмани и сърби бяха убити. Няма решение, което да казва, че геноцидът е извършен от сръбския народ“. Додик казва, че все още иска да се присъедини към ЕС въпреки последователното отхвърляне от страни като Франция и Нидерландия. Той се срещна с Оливер Вархели, еврокомисаря по разширяването, три пъти тази седмица и беше предупреден за потенциална загуба на средства. „Трябва да се държим така, сякаш смятаме, че ще има разширяване, въпреки че знаем, че няма да има“, каза Додик. „Междувременно те предлагат някои програми и ние го оценяваме – благодарни сме. Но ако искате да ни сближите, тогава те трябва да спрат да ми поставят тези условия“. „Не мисля, че съм лош човек“, каза Додик за неотдавнашния фурор, предизвикан от настоящия върховен представител Кристиан Шмид, предупреждавайки за екзистенциална заплаха за Босна и Херцеговина. „Мисля, че съм много реалистичен“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Ноември 2021 | 13:22 | Агенция "Фокус"

Габриел Ескобар: БиХ има корупционен, а не етнически проблем

Габриел Ескобар: БиХ има корупционен, а не етнически проблем

Загреб. Специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар оцени, че в Босна и Херцеговина няма етнически проблем, а такъв със системната корупция, отбелязва електронното издание на сръбския вестник „Политика“. В Загреб, където участва в срещата на Американо-адриатическата харта, Ескобар заяви, че е по-загрижен за демографските и икономическите трудности в БиХ, отколкото за етническите проблеми в страната. Американският дипломат подчерта, че структурата с три съставни народа остава в основата на политиката на Вашингтон в БиХ. „Политическият консенсус може да бъде постигнат чрез ограничени реформи, а не чрез промяна на структурата на Дейтънското споразумение“, категоричен бе Ескобар и добави, че САЩ в момента работят с политически участници в БиХ за промяна на изборния закон, за да удовлетворят и трите народа в страната. Ескобар отбеляза, че не обича да говори за санкции, защото „не иска в региона да се създаде впечатление, че САЩ са ангажирани предимно със санкции“. „Санкциите съществуват, но те няма да бъдат насочени срещу Република Сръбска и Федерацията или техните граждани, а срещу корумпирани лица“, подчерта дипломатът. Той добави, че сръбският член на Президиума Милорад Додик „не е единственият, но е най-актуалният проблем“ в БиХ. Превод и редакция: Тереза Герова

26 Ноември 2021 | 10:55 | Агенция "Фокус"

„Новости“ (Сърбия): САЩ провеждат офанзива срещу Додик и Република Сръбска

„Новости“ (Сърбия): САЩ провеждат офанзива срещу Додик и Република Сръбска

Белград. Американските дипломати, които през последните дни буквално завладяха Сараево, носят в своите куфари добре познатата рецепта на САЩ за разрешаване на кризи в региона - предупреждения за санкции, пише белградският ежедневник „Новости“. Към този „обръч“, който Вашингтон с помощта на Брюксел очевидно се опитва да затегне около Република Сръбска и Милорад Додик, бяха добавени и призивите на британски дипломати НАТО да се намеси в Босна и Херцеговина. Във вторник съветникът на Държавния департамент Дерек Колет достави писмо от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен до членовете на Президиума на БиХ, но ключовите послания от Вашингтон всъщност бяха изпратени до Додик. А именно, Блинкен предупреди лидерите в БиХ, че „всяко едностранно оттегляне от държавните институции и опит за дестабилизиране на „Дейтън“ ще бъдат санкционирани и това включва обмисляне на санкции“. Както пише „Новости“, „тоягата“, която Вашингтон използва повече от две десетилетия, за да дисциплинира непокорните на Балканите, беше удължена преди няколко месеца с решението на президента Джо Байдън, че замразяването на собствеността и забраната за влизане в Съединените щати могат да се прилагат за всеки, който „дестабилизира региона“. „Санкциите са инструмент, който САЩ са използвали в миналото и ние сме готови да ги използваме отново. Това е нещо, което даваме ясно да се разбере на лидерите в БиХ“, каза Колет в Сараево. Вашингтон се опитва да синхронизира този натиск върху РС и Додик с Брюксел, където някои страни членки се опитаха да наложат темата за санкции на сръбския член на Президиума на БиХ на срещата на външните министри в понеделник. Германия, Нидерландия, Чехия, Люксембург и Белгия се застъпиха за „наказване“ на Додик, но Унгария веднага свали бариерата и попречи на приемането на това решение. Сърджан Граовац от Центъра за социална стабилност в Белград коментира пред изданието, че всичко това е част от по-широка стратегия за позициониране на великите сили, преди всичко на САЩ, преди ключовите преговори за БиХ, но и по косовския въпрос, който очевидно ще последва следващата година: „Има силен натиск за реорганизация на БиХ отвътре и в същото време за решаване на въпроса за статута на Косово и Метохия. Всичко, на което сме свидетели в БиХ, независимо дали са бошняци, хървати, сърби или американци, като тези, които искат да вземат ключа към преговорите в свои ръце, е част от позиционирането. Американците оказват силен натиск върху Додик още от самото начало, по стария маниер, за да го принудят да направи определени отстъпки и да отслабят преговорната му позиция. Но Додик не е наивен човек и ако някой знае матрицата, по която функционират американските дипломати, то това е той. Додик заема напълно опортюнистична позиция по отношение на американските интереси, където ясно казва, че не само няма да отговори на техните искания, но дори ще върне отнетите от Република Сръбска компетенции“, обяснява експертът. В писмото до Додик, Желко Комшич и Шефик Джаферович Блинкен каза, наред с други неща, че в БиХ се е развила политическа криза, която застрашава регионалната стабилност. Какво предвижда изготвеният от американския президент изменен указ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН РЕГЛАМЕНТ 14033, с който президентът на САЩ Байдън разшири обхвата на възможните санкции за Западните Балкани през юни, които включват, inter alia: * Санкциониране на всяко лице, за което Секретариатът на финансите, след консултация с Държавния департамент, определи, че е „отговорен или съучастник, пряко или косвено ангажиран в действия или политики, които застрашават мира, сигурността, стабилността или териториалната цялост на която и да е област или държава в Западните Балкани и подкопават демократичните процеси и институции в региона“. * Санкциите могат да обхващат и лица, отговорни за „сериозни нарушения на правата на човека и замесени в корупция в региона, включително присвояване на публични средства, отчуждаване на частна собственост за лична изгода или за политически цели и подкупи“. * Наказания могат да бъдат използвани и срещу тези, които нарушават Преспанския договор и заключенията на Конференцията за прилагане на мира, която наблюдава ситуацията в БиХ. * Предвидени са и санкции при нарушаване на решенията на Международния остатъчен механизъм за наказателни съдилища, който е наследник на Хагския трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2021 | 09:44 | Агенция "Фокус"

Антъни Блинкен: Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на БиХ ще бъде санкционирано

Антъни Блинкен: Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на БиХ ще бъде санкционирано

Вашингтон/Сараево. Всяко едностранно оттегляне от държавните институции на Босна и Херцеговина ще бъде санкционирано,. Това предупреди държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в писмо до членовете на Президиума на БиХ, публикувано в сараевския всекидневник Oslobodenje. Писмото е адресирано до тримата членове на институцията - Желко Комшич, Шефик Джаферович и Милорад Додик. Връчено им е от съветника на Държавния департамент Дерек Шолет. „Като свидетел на подписването на Дейтънското мирно споразумение, САЩ повтарят, че стъпките за едностранно оттегляне от институциите на държавно ниво или всеки друг опит за дестабилизиране на Дейтънското споразумение ще бъдат посрещнати с подходящи мерки, включително разглеждане на санкции“, се казва в текста. Стъпки за подкопаване на институциите на БиХ ще застрашат не само европейската перспектива на БиХ, но и стабилността и гаранциите, необходими за икономическото възстановяване и чуждестранните инвестиции. Държавният секретар на САЩ призовава всички страни към диалог и подчерта промените в Изборния закон на БиХ. „Стабилността и просперитетът на закона изисква сътрудничеството на трите съставни народа, Република Сръбска и субектите на Федерацията, за да се постигнат равни права за всички граждани“, пише още Блинкен. Той добавя, че изборното законодателство и ограничената конституционна реформа също са от ключово значение за справяне с проблема с дискриминацията и спазването на европейските стандарти. Блинкен също така припомня за писмото, което изпрати до Комшич, Джаферович и Додик през март тази година. „Оттогава във вашата страна се разви политическа криза, която застрашава регионалната стабилност. Бих искал да повторя нашата продължаваща загриженост относно пътя, по който вашата страна е поела, както и непоколебимия ангажимент на САЩ да подкрепят суверенитета и териториалната цялост на БиХ като единна държава“, заключава Блинкен. Той призова членовете на председателството на БиХ да работят за деескалация на настоящата политическа криза и да се ангажират отново с международните партньори. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Ноември 2021 | 13:57 | Агенция "Фокус"

Уилям Хейг в статия за The Times: Ако покажем колебание, Балканите ще избухнат отново

Уилям Хейг в статия за The Times: Ако покажем колебание, Балканите ще избухнат отново

Лондон. „Западът трябва да се изправи пред студения поглед на Путин, иначе тлеещото етническо напрежение в Босна ще потопи Европа в криза“, пише бившият министър на външните работин на Обединеното кралство Уилям Хейг в статия за британския вестник The Times, в която призовава Западът да се „изправи уверено срещу Русия“. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той представя единствено гледната точка на автора. Никога не съм забравял за първата си среща с Владимир Путин в Кремъл, когато го видях за първи път до Дейвид Камерън преди десет години. Първо, струва ми се, че той има най-студените очи, които съм виждал, и тъй като съм срещал много от най-големите злодеи, военачалници и тирани, това говори нещо. Второ, той просто искаше да ни продаде много природен газ. Той се връщаше към този въпрос повече, отколкото към който и да било друг. Нямаме ли нужда от повече газ? Какво ще кажете за отделен тръбопровод до Великобритания? Това няма ли да осигури топлина за нашите хора? Дори когато западните страни се опитаха да „нулират“ отношенията с Москва, Великобритания отхвърли предложението. Путин е на върха на пирамида от финансова и политическа власт в Русия, подхранвана от приходи от въглеводороди, поради което винаги е толкова фокусиран върху бизнеса. Но той е също толкова добър в отделянето на европейските държави една от друга, неутрализирайки това, което вижда като посегателство от страна на Запада върху сферата на влияние на Русия чрез ловко използване на медийната сфера, умна дипломация, военни заплахи и пускане или затваряне на кранчето на природния газ. За него печалбата и властта си пасват идеално. Някои от нашите съюзници не са много добри в противопоставянето на тази стратегия. Германия разреши изграждането на газопровода „Северен поток 2“ и агонизира в преговорите за ново коалиционно правителство по въпроса дали газопроводът трябва да бъде пуснат или не. След като Берлин приеме решението, Украйна и други страни ще станат по-уязвими от Путин, който просто ще намали натиска върху тръбопроводите, от които зависят. Всички слаби места на всяка западна страна са умело експлоатирани от Русия. Остракизирана от партньорите си от Европейския съюз, Полша е изправена пред тежка бежанска криза на границата с Беларус. Унгария, лишена от приятели в Брюксел, си намира нов партньор в лицето на Москва. За стратегическата слабост на целия Запод пред Москва напомнят десетките хиляди руски войски, съсредоточени край Украйна, което ни кара да се чудим какво можем да направим по въпроса. Но има отговори на всяка от тези заплахи. Реакцията на Обединения Запад на отравянето в Солсбъри през 2018 г. показа, че способността да действаме заедно със сила все още е „по-скоро спяща, отколкото напълно мъртва“. „Северен поток 2“ можеше да бъде изоставен дори на този късен етап. Може да се договарят нови санкции срещу трафика на хора от режима на Лукашенко в Беларус. Украйна може да се възползва от придобиването на по-сложни и модерни отбранителни оръжия за възпиране на руските атаки. Но Балканите са прекалено критична зона за западните страни, за да се противопоставят на продължителната ерозия на стабилността. Историята много пъти е показвала, че пренебрегваме Западните Балкани в наш ущърб. Тук избухва световният пожар от 1914 г. и драматичните събития от 90-те години на миналия век, които бяха най-кървавата война в Европа от 1945 г. насам. И тук най-важните явления в глобалния микрокосмос вече са се концентрирали - пълзящата намеса на Русия, разочарованието на местните от европейските идеали, самоелиминирането на Америка от региона, укрепването на пипалата на китайското влияние, широко разпространената корупция, най-печелившите престъпни пътища за нелегална миграция и горчивото минало на конфликтите. Тук Русия е опитала всичко, за да осуети стремежите на милиони хора да живеят в стабилни, западно ориентирани страни: опит за държавен преврат в Черна гора, сериозна намеса в референдума в Македония, затягане на задушаващата си хватка в бизнеса и политическия живот в Сърбия. И сякаш, за да бъде завършена тази хаотична картина, ЕС затвори вратите на надеждите за по-нататъшното си разширяване и Обединеното кралство загуби лостовете си върху цялата ситуация поради Брекзит. В резултат на това Балканският регион се движи неравномерно по течението. Лесно е на западните правителства и избирателите да кажат, че са уморени от Балканите. Не могат ли самите народи от региона да се справят със собствените си дела? Не сме ли всички на Запад заети с Китай, с изменението на климата и пандемията от COVID-19? За мнозина е изкушаващо да се съсредоточат върху други въпроси. Но не можем да си позволим този лукс. От години лидерът на доминираната от сърби Република Сръбска Милорад Додик подкопава ситуацията в Босна и Херцеговина с активната подкрепа на Русия и Сърбия. За Москва това служи за блокиране на разширяването на евроатлантическите институции: Босна ще бъде като Украйна, Грузия и Молдова, тъй като не може да се присъедини към НАТО или изобщо да функционира като нормална държава. Ситуацията ескалира през последните седмици. Додик е близо до постигането на целта за отделяне на Република Сръбска от Босна, страна, в която хървати, бошняци и сърби все още живеят в крехък баланс. Додик каза, че отново ще вдигне армията на босненските сърби, същата сила, отговорна за геноцида в Сребреница. Той се опитва да се възползва от слабостта и разсеяността на Запада, за да изостри кризата, която ще доведе до радикална промяна на политическата карта на Балканите, а територията, която ръководи, отново ще бъде присъединена към Сърбия. Това е пряко предизвикателство към Дейтънското мирно споразумение. И веднага щом някой може отново да промени границите на страната по етнически линии, ще има много повече национални малцинства, чието местоположение може да се използва за оправдаване на промяната на други граници: етнически сърби в Черна гора, етнически албанци в Косово, етнически руснаци в балтийските държави. Никой не трябва да има съмнения, че случващото се представлява заплаха за сигурността и стабилността на съществуващия режим на европейско съседство. Светът е наясно с тежестта на тази заплаха. Докато пиша тази статтия, външните министри на ЕС поне обсъждат ситуацията. Миналата седмица Кристиан Шмид, върховният представител на ООН за Босна и Херцеговина, предупреди, че страната е „изправена пред най-голямата екзистенциална заплаха от следвоенния период“ и че „перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са много реални“. Неговият предшественик Пади Ашдаун свърши блестяща работа преди 20 години, като демонстрира, че отстъпването от Дейтънското споразумение и разпространението на семената на етническото разделение тук е неприемливо. Но тогава той се радваше на твърдата подкрепа на западните столици, в чиито съзнание все още бяха пресните спомени от бруталния балкански конфликт. През последните години мнозина, особено ЕС, направиха избор в полза на „диалога“, изразен в помирение и слабост. Министерството на външните работи на Обединеното кралство заяви, че Лиз Тръс ще повдигне активно тези въпроси на срещата на външните министри на НАТО в Рига следващия месец. И тя ще бъде права да направи това. Но сега са необходими някои спешни решения и единни действия. Обединеното кралство и ЕС трябва да се присъединят към САЩ, за да наложат санкции на всеки, който подкопава Дейтънското мирно споразумение. Западните страни трябва да работят заедно, за да потвърдят отново подкрепата си за Върховния представител на ООН, твърдо отстоявайки легитимните му правомощия да се намесва пряко в делата на Босна, за да защити целостта на страната. Наложително е малките европейски мироопазващи сили, известни като Eufor, да бъдат подсилени от войски на НАТО, разположени в стратегически важни райони като Бръчко и летището в Тузла. Може да звучи грубо, но само сила, решителност и желание за действие могат да предотвратят много трагедии. Колапсът в Афганистан показва какво се случва, когато Западът загуби своята сила и отслаби глобалното си влияние,съкращавайки неговия ареал. Не може да се позволи подобно нещо да се случи на европейския континент, в сърцето на нашата обща сигурност. Западът трябва да устои на този студен поглед от Путин и да бъде решен да отхвърли неговата тактика и тактиката на неговите поддръжници. А Балканите са важно място за започване на този процес. Превод и редакция: Тереза Герова

17 Ноември 2021 | 11:57 | Агенция "Фокус"

„Бета“(Сърбия): Западът подготвя санкции срещу лидерите на босненските сърби, за да се избегне война

„Бета“(Сърбия): Западът подготвя санкции срещу лидерите на босненските сърби, за да се избегне война

Белград/Лондон. Западните сили подготвят санкции срещу лидерите на босненските сърби, които поради своите ходове могат да доведат до разпадането на БиХ и да започнат нов конфликт на Балканите, пише днес британският вестник The Times, цитиран от сръбската агенция „Бета“. „Според дипломатически източници САЩ и Великобритания подготвят санкции за лидера на босненските сърби Милорад Додик, а Германия е представила подобни искания в Европейския съюз“, пише изданието. Въпреки че Дейтънското мирно споразумение осигури мир, британският вестник пише, че Западът сe опасява, че "новите сепаратистки действия биха могли да нанесат сериозен удар на западната дипломация, особено на фона на безславния край на мисията в Афганистан". „Правителствата на САЩ и Европа се опасяват, че разпадането на БиХ ще нанесе нов удар върху тяхната дипломация, особено след разпадането на подкрепяното от Запада афганистанско правителство. „От всичко, което се случва в БиХ, биха могли да се възползва най-много Русия и Китай, които се разполагат в района,“, пише The Times. През последните дни в дипломатическите среди се засилиха дискусиите за налагането на санкции срещу Милорад Додик, както и други длъжностни лица в Република Сръбска (РС) и свързани с тях компании, припомня „Бета”. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Ноември 2021 | 17:48 | Агенция "Фокус"

B92 (Сърбия): Руският посланик в Сараево не вижда проблем в идеята на Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на БиХ

B92 (Сърбия): Руският посланик в Сараево не вижда проблем в идеята на Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на БиХ

Сараево. Посланикът на Руската федерация в Сараево Игор Калабухов не вижда проблем в идеята на Милорад Додик за по-големи правомощия на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина. Съответното той заяви в интервю за националната BHRT, цитирано от белградската електронна медия B92. Калабухов подчерта, че не може да говори за легитимността или нелегитимността на процеса на връщане на компетенции от БиХ на Република Сръбска, като отбеляза, че това е въпрос на политическия процес и на властите в Баня Лука. Единственото условие Русия