СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Никола Димитров: РСМ е зрялата страна в спора с България

Никола Димитров: РСМ е зрялата страна в спора с България

Скопие. Статуквото в отношенията на Скопие с България е изключително лошо. Сегашната „политика на вето, натиск и изнудване“ създава негативна атмосфера и е инвестиция в антагонизъм и създаване на враждебност, а не приятелство, заяви вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров, цитиран от скопското издание „Слободен печат“.Той заяви в еф...

22 Октомври 2021 | 09:35 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Спорът с България няма нищо общо с Копенхагенските критерии

Буяр Османи: Спорът с България няма нищо общо с Копенхагенските критерии

Скопие. Същността на спора между Северна Македония и България няма нищо общо с процеса на евроинтеграция. ЕС е система, която приема разнообразието и мултиперспективността. Това няма нищо общо с изпълнението на политическите и икономическите критерии от Копенхаген. Той се занимава с въпроси, които са изцяло вътрешни, проблемите на страната, защото езикът е право, което произтича от правото на страната на самоопределение. Това заяви министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи на форум на списание The Economist в Скопие, пише местното издание „Слободен печат“. „Що се отнася до езиковия въпрос, в момента имаме предложения от немското и португалското председателства (на Съвета на ЕС), както и словенското, което все още е активно предложение и според нас то е добра основа за намиране на решение. Наскоро успях да видя пасаж от наратива, който подкрепя идеята за налагане на абсолютна истина и намеса в правото на хората да приемат този разказ и предложението 5 + 1 на последната среща за въвеждане на българската общност в нашата Конституция, така че всеки има право да защитава своята култура, идентичност и исторически атрибути. Мисля, че Северна Македония е известна с това, че признава правата на общностите да изразяват свободно своите атрибути и това е пътят, по който работим“, каза Османи в отговор на въпрос. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2021 | 20:28 | Агенция "Фокус"

Габриел Ескобар: Естествена крачка е Западните Балкани да станат част от ЕС

Габриел Ескобар: Естествена крачка е Западните Балкани да станат част от ЕС

Вашингтон. „Нашата крайна цел за региона на Западните Балкани е европейската интеграция“, заяви заместник -помощник държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Габриел Ескобар във видео обръщение към форума на британското списание The Economist за Западните Балкани в Скопие, цитиран от балканската редакция на Радио „Свободна Европа“. Той добави, че ако регионът се разглежда културно и исторически, той е част от Европа. „Те са част от Европа и техните граждани и икономики са тясно свързани с Европа“, каза Ескобар. Форумът за Западните Балкани в Скопие е озаглавен „Насърчаване на приобщаването и солидарността в Европа“, като акцентът е върху споровете между С. Македония и България, както и между Сърбия и Косово, но участниците говориха и за проблемите с корупцията и върховенството на закона. Ескобар каза, че политиката на САЩ е тясно свързана с европейските партньори относно това, което трябва да се направи в Западните Балкани. "С една дума, това е европейската интеграция", каза Ескобар и отбеляза, че политиката на САЩ е насочена към подкрепа на европейската политика за насочване на страните от Западните Балкани към обществото на западните демокрации. "Точка. "Това е нашата политика и всичко останало е само тактически подход как да го направим", каза Ескобар. Той добави, че от гледна точка на САЩ е естествена крачка Западните Балкани да бъдат част от ЕС, който има огромно влияние в тези страни. „Приемаме, че не всички държави от ЕС са отворени за бързото присъединяване на нови държави-членки и че страните трябва да изпълнят ангажиментите си за реформи. Но това са въпроси, по които САЩ и ЕС работят заедно. "Но ние работим в тясно сътрудничество с европейските партньори за сближаване и по-бързо затваряне на тези въпроси ", каза Ескобар. Той подчерта, че според техния опит с новите страни членки на НАТО в региона, особено с Черна гора, Албания и Северна Македония, те са добри и солидни партньори. Той посочи, че виждат Балканите като предизвикателство, въпреки че има някои политически въпроси, които трябва да бъдат решени. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2021 | 18:48 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: В България казват „македонски език“ и „македонски народ“, само официално не ги признават

Зоран Заев: В България казват „македонски език“ и „македонски народ“, само официално не ги признават

Скопие. Вярвам, че има решение (на спора с България-бел.ред.) и имам опит в намирането на много решения през последните четири години. „Аз лично вярвам, че решение е възможно до края на тази година“, каза премиерът на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев, отговаряйки на въпрос на регионалния директор на британското списание The Economist за Европа Джоан Хойе относно българското вето и дали са получили уверения от ЕС, че езикът и историята няма да бъдат обект на преговори. Заев каза, че по този въпрос ЕС е потвърдил, че отворените въпроси са двустранни въпроси между РСМ и България и имайки предвид македонските идентичност и език, ЕС е много ясен и точен по този въпрос, цитира думите му македонското радио “Лидер“. „Всеки има право на самоопределение и това е много хубаво. Разбира се, наскоро видях много положителни сигнали от България. "Те разбират това, дори когато разговаряме помежду си, дори по време на пресконференции те използват „македонски език“ и „македонски народ“, но официално не го признават и се надявам, че скоро ще разрешим това", каза Заев. Разбирам, каза премиерът, защо политиците не могат да обещават решения, например до края на годината, защото междувременно се провеждат избори. „Но ние продължаваме да работим. Продължаваме пътя си, първо с приятелство, чрез което ще спечелим много. И двете страни са членки на НАТО, а миналата година ЕС реши да започне преговори. „Гордеем се с всичко, което се случва, въпреки факта, че имаше пандемия“, каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2021 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: За доброто на всички България трябва да поеме задължението си

Никола Димитров: За доброто на всички България трябва да поеме задължението си

Скопие. Вицепремиерът, отговарящ за европейската интеграция в правителството на Република Северна Македония (РСМ), Никола Димитров, на форума за Западните Балкани, организиран от британското издание The Economist, заяви , че освен ясното послание от ЕС, че регионът трябва да бъде интегриран, липсват конкретни действия на терен това да се случи, цитира думите му македонският ”Фокус“. Той подчерта, че Сърбия и Черна гора вече имат отворени глави, а решението Северна Македония и Албания да започнат преговори е взето през март 2020 г. „Все още не можем да започнем преговори, въпреки че се подчертава, че тези две държави са изпълнили условията, т.е. че са готови. Възстановяването на доверието на хората тук в европейското бъдеще и че то е възможно ще зависи от това дали има конкретни действия. Не е честно да обвиняваме ЕС за това, тъй като това е компромисна организация от 27 държави -членки, като само една е против. Съседна София трябва да поеме своята отговорност. Говорим за обща история, но трябва да разберем, че тук има общ регион и общо бъдеще за тези страни. Време е да покажем отговорност и лидерство. „За доброто на всички София трябва да поеме своята отговорност“, каза Димитров. Според него ще бъде много по-ефективно и рентабилно, ако Западните Балкани бъдат включени, а не изключени от ЕС, т.е. изключването на държави от този процес не е най-доброто решение. „Западните Балкани са заобиколени от държави членки на ЕС. Ето защо е по -добре за нас, вместо да имаме различни политики, да се борим заедно с престъпността и корупцията. През 2015 и 2016 г. Западните Балкани изиграха значителна роля за ЕС по отношение на сигурността, като предотвратиха мигрантската вълна. Затова е крайно време да действаме “, каза Димитров. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2021 | 13:18 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Възможно е намиране на решение с България до края на годината

Зоран Заев: Възможно е намиране на решение с България до края на годината

Скопие. Шансовете за премахване на българската блокада ще се увеличат с 50% след изборите в България и Република Северна Македония (РСМ), заяви премиерът на РСМ Зоран Заев при откриването на форума за Западните Балкани, организиран от британското списание The Economist, който се провежда в Скопие, цитира думите му македонският вестник „Нова Македония”. "Аз лично вярвам, че до края на годината е възможно решение," категоричен е премиерът. Заев добави, че преговорите между двете страни продължават и че предстои решение, което би било силно послание за насърчаване на целите Западни Балкани. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2021 | 13:08 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Пендаровски е говорил за българската блокада с външния министър на Португалия

„Независен“ (РСМ): Пендаровски е говорил за българската блокада с външния министър на Португалия

Малмьо. Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в сряда в Малмьо е разговарял с министъра на външните работи на Португалия Аугусто Сантош Силва в кулоарите на Международния форум за възпоминание на Холокоста, пише скопското издание „Независен“. Двамата са обсъдили възможностите за напредък на Скопие по европейския път преди срещите на Европейския съюз до края на годината. Като благодари за подкрепата до момента и конструктивните предложения от Португалия за преодоляване на блокадата, причинена от възраженията на България, Пендаровски подчерта, че продължителното застоя в процеса на разширяване на ЕС ще има дългосрочни негативни последици за развитието и стабилността на целия регион и изрази очакване подкрепата от Португалия да се засили през следващия период. Двамата събеседници на срещата изразиха очакването, че по време на настоящото словенско председателство на ЕС ще бъде направена крачка напред в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2021 | 20:38 | Агенция "Фокус"

Петър Колев, ПП Граждански демократичен съюз: Дошъл е моментът българите в РСМ да получат своето заслужено място в македонската конституция и македонското общество

Петър Колев, ПП Граждански демократичен съюз: Дошъл е моментът българите в РСМ да получат своето заслужено място в македонската конституция и македонското общество

София. Дошъл е моментът българите в РСМ да получат своето заслужено място в македонската конституция и македонското общество. Това каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Петър Колев, председател на Граждански демократичен съюз в Република Северна Македония. Това е една от организациите, подписала призива към България да не се отказва от твърдата си позиция към Северна Македония и да позволи тя да започне преговори за влизане в ЕС само след решаването на проблемите. Петър Колев подчерта, че те няма за пореден път да бъдат дипломатическа жертва, за да изпълни РСМ своите стратегически цели. „Българското правителство, общество и политически елит имат консенсус по този въпрос. Изискванията, поставени пред РСМ, се подкрепят от голяма част от българските граждани. Преценихме, че сега е моментът, в който и ние да заявим искането ни за равноправие и промяна на македонската конституция, в която българският народ да влезе като държавотворен народ в РСМ. Наближават избори в България, текат избори и в РСМ. Очакваме политическите лидери в двете страни да заявят своите позиции. За наше удовлетворение мога да споделя, че политическият консенсус в България за нас е лъч надежда, че наближава денят, в който тези проблеми от над 30 години ще бъдат решени. Може би е дошъл периодът, в който България ще ги отстоява и ние с общи усилия ще успеем да решим в тези въпроси“, подчерта Петър Колев. Организации на македонските българи призоват РСМ да започне преговори за влизане в ЕС само след решаването на тези проблеми, тъй като страната не е партньор, който спазва уговорките си. „Тревожи ни това, че нашата държава РСМ се доказа като субект, който не спазва международни договори. Българското общество най-добре осъзнава този момент, защото имаше подписана декларация през 1999 година, която не се спазваше. Стигнахме до Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който също не се спазва. Затова нашият призив до българското общество и лидери е да не вярват на декларации. Ние искаме простички неща, РСМ да започне преговори с ЕС, искаме да бъде член на ЕС, но това не трябва да става за сметка на нас и нашите основни човешки права, които са и основен европейски принцип. Българското общество трябва ясно да разбере, че РСМ не е такъв тип партньор, който спазва уговорките си“, каза още Петър Колев. Организации на македонските българи предлагат помощ и подкрепа на българските власти за решаване на съществуващите проблеми. Цоня СЪБЧЕВА

13 Октомври 2021 | 20:12 | Агенция "Фокус"

Организациите на македонските българи изпратиха призив за подкрепа до българската общественост и политици

Организациите на македонските българи изпратиха призив за подкрепа до българската общественост и политици

Скопие. Организациите на македонските българи изпратиха до редакцията на Агенция „Фокус“ призив до българските лидери и общественост да бъдат подкрепени в техните усилия да защитят правата си, да бъдат свободни и равноправни граждани в РС Македония. „Моментът е исторически. Чрез потвърждаването на нашите корени и историческа памет, чрез утвърждаването на нашето равноправие с останалите народи в РС Македония днес се чертае бъдещето на нашите деца, които искат да бъдат свободни и достойни граждани на нашата държава и на ЕС. България трябва да бъде твърда и настойчива в подкрепата на нашата кауза“, пишат организациите. Ето и текстът на тяхното послание без редакторска намеса: „УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ, С огромно удовлетворение и надежда посрещнахме новините от срещата на ЕС на 6 октомври, посветена на Западните Балкани. България излезе високо изправена и каза на останалата част от Европа къде е ключът към по-нататъшното разширяване. Ключът е в равноправието и добруването на всички народи от региона и на онези части от тях, които по силата на сложната балканска история днес живеят в съседни страни, сред други народи. Ние, македонските българи, сме именно такава част от народ, която вече десетилетия е откъсната от своята татковина. Понесли сме много мъка, страдания и унижения. Оцеляхме въпреки насилствената асимилация, въпреки липсата на така нужната ни през годините подкрепа, с каквато околните държави щедро обгрижват своите сънародници в РС Македония. Днес ние виждаме не просто поредната празна декларация. Ние виждаме съвременни български политици, които вече разбират нашите мечти и стремежи. А те са много обикновени: да могат нашите деца да се наричат българчета, да можем като всички останали граждани на РС Македония да работим пълноценно и равноправно за своята държава, за нейното икономическо, политическо и обществено извисяване. А не като граждани „втора категория“. Ние не по-малко от сънародниците ни в България държим на истината за нашата история, защото ние сме сред живите носители на тази история. Ние не по-малко искаме нашите паметници и всичко друго, свързано с паметта за нашите предци да бъде съхранявано и уважавано. Ние и нашите деца искаме да знаем нашия, българския език, да пеем нашите песни и да се чувстваме равноправни и горди, заедно с останалите наши съграждани, независимо от тяхната идентичност. За нас, езикът на омразата към всичко българско, който доминира в РС Македония отеква много по-силно, отколкото за хората в България. При нас е ежедневна мъка да изпращаме на училище децата си, за да ги учат, че техните роднини са фашисти, татари, монголи и какви ли не още. Затова за нас ясната принципна позиция, изразена от България, че РС Македония може да започне преговори само след решаването на проблемите с нашето равноправие, език, традиции, история, паметници и всичко останало, което е свързано с нашата идентичност, е не просто важна. За нас тя е лъч на спасителна надежда и единствен път към помирението. Затова очакваме тази аргументирана и ясна позиция на България да бъде твърдо и категорично отстоявана. Важна е подкрепата за нашето искане за вписването на българите като равноправна част от народ в Конституцията на РС Македония, за правилното ни преброяване, защото ние сме много повече от 120-те хиляди от нас, които имат честта да бъдат и граждани на Р България. Важно е тази позиция да бъде разбрана по достойнство от всички държави от ЕС, за някои от които шаблоните на политиките на разширяването все още им пречат да видят очевидното. За нас почти пълният консенсус в България относно справедливостта на тази искания, базиран не само на историческите емоции, но и на разбирането за обективните съвременни процеси е гаранция не само за добруването на македонските българи, но и на останалите части от народи в РС Македония. Защото така ние заедно и по-бързо ще влезем в ЕС. Ние, македонските българи, представени от КЦ „Иван Михайлов“ - Битоля от Сдружение „Македонско-Българско приятелство“- Скопие, от Сдружение „Трибуна“-Прилеп, от Сдружение „Коридор 8“- Скопие, от Сдружение „Интеракция“- Охрид, Сдружение „Единство“- Кочани и други неправителствени организации на българите в Македония, както и от политическата партия Гражданско демократичния съюз (ГДС), се обръщаме към Вас, политиците на съвременна България с призив нашият глас да бъде ясно чут. Ние, македонските българи, нашите права, идентичност и история не могат да бъдат предмет на двустранни преговори между София и Скопие. Наше право и задължение пред нашите деца е да имаме своята роля, когато се решава нашето бъдеще. Готови сме да обсъждаме с вас всеки възможен принос от наша страна, за да могат проблемите да бъдат решавани по-скоро. Днес нашата съдба до голяма степен е във вашите ръце. Това е привилегия, но и огромна отговорност, която ние вярваме че ще поемете с достойнство. Люпчо Гьоргиевски- КЦ „Иван Михайлов“ - Битоля Елизабета Найдоска Величкова- Сдружение „Трибуна“- Прилеп Добре Митрев- Сдружение „Македонско-Българско приятелство“- Скопие Владимир Перев- Сдружение „Коридор 8“- Скопие Владо Треневски- Сдружение „Интеракция“- Охрид Столе Велков- Сдружение „Единство“-Кочани Петар Колев- ПП Гражданско демократичния съюз (ГДС)“

13 Октомври 2021 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Кметът на Куманово: Няма да премахна „български фашистки окупатор“ от паметниците

Кметът на Куманово: Няма да премахна „български фашистки окупатор“ от паметниците

Куманово. Кметът на Куманово заяви, че докато той е градоначалник, няма да позволи да се премахнат надписите на паметниците „български фашистки окупатор“, пише скопското издание „Слободен печат“. „Онзи, който иска да промени историята, може да промени историята в дома си и в къщата си. Но не в нашата национална история“, казва Максим Димитриевски - кандидат за нов мандат за кмет на Куманово, в гостуване в местната ТВ Плюс. „В защита на общината като социален деец трябваше да изразя своята позиция, защото вчера мина 11 октомври, хората, които са на мемориала Костурница, това са нашите предци, всички бяха убити от „българския фашистки окупатор“. Докато съм кмет, няма да позволя, нито вярвам, че всеки, който дойде след мен, ще се осмели да премахне тази част фашистки, защото по това време България беше фашистки окупатор като неразделна част от съюза на тези фашистки сили. Не искам да обобщавам за всички в България, защото това са наши приятелски настроени хора. Но този режим по онова време, нашите партизани, нашите предци, се бориха срещу този фашистки режим“, каза Димитриевски. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2021 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Македонски анализатор: Скопие да посочи пред ЕС, че София не иска от Сърбия и Гърция да впишат българите в конституциите си

Македонски анализатор: Скопие да посочи пред ЕС, че София не иска от Сърбия и Гърция да впишат българите в конституциите си

Скопие. Република Северна Македония има сериозни аргументи, с които може да отговори на повишените изисквания на България, зад които всъщност се крият други държави, заяви в интервю пред скопското издание „Слободен печат“ анализатора Александър Кържаловски. Според него София изпраща нови и по-тежки искания, за да може правителството на югозападната ни съседка да приеме предишните „по-малки“ искания. „Впечатлението ми е, че повишените искания на България към Македония бяха пет, след това пет плюс едно, а сега излизат още плюсове. Всъщност те служат за намаляване на натиска от страна на други членове на ЕС върху тях, за да демонстрират, че уж Македония не отговаря на всички европейски условия. Освен това, за домашна употреба, те разчитат на спечелване на политически точки преди изборите през ноември (както Караманлис наложи вето през 2008 г. - бел. „Слободен печат“). И накрая, с увеличаването на исканията, има въздействие върху нас, особено върху нашето правителство, че когато се сблъскаме с нови и по-невероятни искания, тогава тези първоначални искания ще станат по-приемливи и когато бъдем поставени натясно, може да се вземат прибързани и необмислени решения (както се случи с Преспанския договор, след блъфа с „Илинденска Македония“ - бел. „Слободен печат“)“, заяви Кържаловски. Той добавя, че с новите искания България излиза от „дипломатическото приличие“ и по този начин прави грешки. „Например за искането за включване на термина българи в нашата Конституция автоматично се задава въпросът за реципрочността и обратно, защо не „македонци“ в българската конституция? Обяснението, че не може да има реципрочност, което дори нашият министър Буяр Османи прие с обяснението, че това е промяна в позицията на България, просто не издържа и лесно ще бъде опровергано при всеки дебат както на двустранно ниво, така и на ниво ЕС. Напротив, тъй като сме съгласни с това, не само трябва да изискваме взаимност, но и да помолим българите първи да направят това, да ни демонстрират как трябва да се държи член на ЕС. И по този начин да уважи няколкото решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург“, обяснява директорът на „Македонския център за международно сътрудничество“ (МЦМС). Той предлага като аргумент пред България да се използва отношението на София към другите съседи. „Те трябва да бъдат помолени да демонстрират как другите им съседни държави са решили този въпрос. Как е в Гърция или Сърбия? Доколкото знам, в сръбската конституция няма българи, имаше над 20 000 българи при преброяването, а те вече преговарят! Искала ли е България същото от Сърбия? Или как е в Гърция? Не твърдят ли, че Гоце Делчев от Кукуш е българин? Поискаха ли българи в гръцката конституция? Или поне Гърция да признае българското етническо малцинство? Колко българи са на преброяването в Гърция? И т.н. ... Има много аргументи, които могат да бъдат използвани за преговори и дори за деблокиране на преговорите. Но увеличаването на исканията също показва, че няма воля за решение от тази страна! А причините за това са други и много ясни“, заключава Кържаловски. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2021 | 16:30 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Решение с България е възможно, ако има желание и от двете страни

Зоран Заев: Решение с България е възможно, ако има желание и от двете страни

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев във вторник повтори, че нито той, нито ЕС са получили гаранции от България, че ще вдигне ветото върху преговорите за членство на Скопие. Той все пак отбеляза, че работните групи продължават да работят и е възможно да се намери решение, но ако и двете страни го искат, пише скопското издание „Независен“. „Ние не получихме гаранции от България по време на словенската среща на върха ЕС-Западни Балкани, нито ЕС получи гаранции. Посланията бяха ясни и вярвам, че президентът Радев ги разбра. Отново потвърждавам, че двустранните въпроси, трябва да седнем и да ги разрешим двустранно. Работните групи продължават да работят. Вярвам, че ще бъдат постигнати хармонизирани текстове, този въпрос ще бъде решен, тъй като това са разрешими въпроси, т.е. ще кажа, че е просто, че краткото име е същото като дългото име, Северна Македония е същото като Република Северна Македония, че нямаме териториални претенции към никой от съседите. Разбира се, нямаме териториални претенции към Република България“, каза Заев в отговор на журналистически въпрос на пресконференция. Вярвам, подчерта Заев, че ще се намери решение, ако има желание, т.е. ако и двете страни го искат. „Ако едната страна иска да продължи да блокира и прави това, тя остава отстрани. Определено се нуждаем от подкрепата на България, тя е един от първите ни съседи, източна съседка. Освен приятели, ние често се наричаме братя, а братята си помагат, не намират начини и причини да се блокират. България е член на ЕС и ЕС не може да вземе решение без одобрението и на една страна, но съм убеден, че здравият разум на политиците извън избирателния процес, в спокойни води, в по-стабилно време, ще надделее, така че ние да можем да напишем красива история, която ще оставим на младежта, децата и бъдещите поколения“, каза Заев. На въпрос за декларацията на македонците в България, в която искат да спрат безпринципните компромиси с тази страна, премиерът на югозападната ни съседка подчерта, че не е нито европейско, нито правилно да се намесва във вътрешните работи на други държави. „Трябва да правим това, което правят всички други държави, когато гражданите в други страни се жалват, а това е призив да се спазват международните споразумения за всички и винаги да се търсят правата им пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Не е европейско, нито е добросъседско, нито е приятелско за нас да се включваме в случващото се в България, нито искаме някой да се намесва в нашата страна“, заяви той. Заев добави, че в Конституцията на РСМ се казва, че страната не трябва да се намесва във вътрешните работи на други държави. Той подчерта, че това е посочено в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, който също задължава Скопие да не се намесва във вътрешните работи на България. Премиерът подчерта, че не вижда искането от България за включване на българския етнос в македонската конституция като намеса във вътрешните работи на страната. По думите му, право на всяка страна е да иска, както е право на Скопие да реши дали ще приеме. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2021 | 15:16 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Германски депутат предложи ЕС да дефинира нова политика към Балканите, базирана на три точки

„Слободен печат“ (РСМ): Германски депутат предложи ЕС да дефинира нова политика към Балканите, базирана на три точки

Брюксел. Изтъкнатият представител на германските социалдемократи (ГСДП) в Бундестага Йосип Юратович предлага на Европейския съюз да предефинира политиката си към Западните Балкани и призова за деблокиране на съпротивата на България за започване на преговори за членство на Република Северна Македония с цел „да се запази авторитетът“ на Общността, отбелязва електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“. Юратович предлага спорът между двете съседни страни да се реши чрез създаване на арбитражен орган, по примера на този, който уреди разногласията между Словения и Хърватия. Евродепутатът пише, че в ситуация, в която една от 27-те държави-членки на ЕС може да блокира решение по всяко време, неподходящите действия на ЕС може да имат стратегически последици за Западните Балкани и да доведат до промяна в геополитическата ориентация на региона. В редакционна статия, публикувана на уебсайта на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания, Юратович призова Съвета на Европа да приеме факта, че истинските демократични ценности нямат истински поддръжници сред много от управляващи политици на Балканите, а с такива антидемократични сили - по думите му - изобщо не бива да се работи опортюнистично, а да подкрепят тези, които споделят ценностите, на които се основава ЕС. „Не трябва да си позволяваме да жертваме демократичните ценности в името на някакъв очевиден мир и стабилност“, пише Юратович. Той предлага новата политика към региона да бъде дефинирана чрез три точки: сътрудничество с парламентите на страните в региона, а не с „партийни гурута“, силна борба с корупцията в държавните органи чрез укрепване на съдебната система и противопоставяне на националистическото образование на млади хора чрез проблемни училищни програми. „Затова имаме нужда от нов и общ учебник по история, в който военните престъпници са посочени като такива, вместо да бъдат стилизирани като герои. Неприемливо е парите на данъкоплатците в ЕС и всякакви международни институции да се използват от отделни лица и политически партии на всички нива на управление в Западните Балкани, които оспорват и отричат геноциди или не признават окончателните присъди на национални и международни съдилища“, пише още Юратович, като призова Съвета на Европа, като най-старата демократична институция на европейска земя, да отговори. Юратович смята, че изпълнението на трите му предложения е ключов тест за доверието към Общността. Превод и редакция: Тереза Герова

12 Октомври 2021 | 09:27 | Агенция "Фокус"

„Алсат М“ (РСМ): Стево Пендаровски не спомена „българския фашизъм“

„Алсат М“ (РСМ): Стево Пендаровски не спомена „българския фашизъм“

Скопие. Република Северна Македония (РСМ) отбелязва 80 -годишнината от началото на Народно -освободителното въстание. На основната церемония за 11 октомври на могилата край Прилеп президентът Стево Пендаровски заяви, че ако македонците не са били част от антифашизма, днес те няма да имат своя държава. В речта си той не спомена актуалния в споровете с България „български фашизъм“. Вместо това Пендаровски каза, че въстанието има различни антифашистки течения в своите редици, без етнически или религиозни различия, коментира македонският телевизионен канал “Алсат М“. Опозицията също обвини правителството, че нарушава достойнството на онези, които се борят за държавното и националното достойнство. В Могила край Прилеп 11 активисти от партията „Левица“ застанаха пред мястото, където държавните делегации трябваше да поднесат цветя. Поради това длъжностните лица, дори премиерът Заев, трябваше да обикалят, за да стигнат до мястото. Имаше и размяна на словесни провокации между групите. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Октомври 2021 | 20:22 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: България сама издига пречки, за да не можем да гледаме на нея като на приятел

Никола Димитров: България сама издига пречки, за да не можем да гледаме на нея като на приятел

Скопие. За първи път от няколко години Европейският съюз успя да постигне консенсус, за да потвърди отново ангажимента си за разширяване. На предишни срещи на върха - тази в Загреб и тази в София - се обсъждаше само европейската перспектива. В този смисъл поне сега имаме политически сигнал, но това, което ще е необходимо, за да се възстанови доверието на хората, че това всъщност е възможно, че наистина има европейско бъдеще за нашия регион, въпреки добрите думи, е действие. Вероятно най-големият повратен момент за връщането на пътя ще бъде началото на преговорите за присъединяване с моята страна, Северна Македония и Албания, каза в интервю за BBCвицепремиерът на югозападната ни съседка Никола Димитров, оценявайки срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран. Попитан за блокадата от България, Димитров каза, че въпросът за езика е въпрос за юга на страната, а не за друга държава. „В Европа на XXI век на какъв език говорим, какъв е нашият майчин език - за етническите македонци в Северна Македония това е македонският език, е въпрос за хората в страната. Това не е въпрос за друга държава, не е въпрос за международна организация. Ние инвестирахме много в отношенията си с България, подписахме Споразумението за добросъседство и приятелство, като по същество казваме – ние, правителствата, ще работим с поглед към бъдещето, за да увеличим сътрудничеството си, България ще ни помогне по пътя ни към европейската интеграция, а по въпросите на историята, създадохме историческа комисия, която да обсъжда онези части от нашата история, които са общи и свързват двата народа, двете държави“, каза Димитров и добави, че България сама създава пречки за това Северна Македония да гледа на нея като на приятел. „Не е приятелско да поставяш под въпрос езика на ближния си. Не е много приятелско да блокираш нещо, което е толкова важно за хората в Северна Македония - нашето европейско бъдеще. Наистина е трудно да продължим да ги наричаме приятели. Най-естественото състояние на нещата би било нашите съседи да бъдат най -големите ни поддръжници. Ние се опитваме да убедим нашите съседи българи в това, защото решението на този въпрос трябва да бъде европейско“. На въпрос, че все пак и други държави-членки на ЕС, като Франция или Нидерландия, се опасяват, че Северна Македония не е готова за присъединява, че има още много да се направи, за да се изпълнят европейските критерии в области като правото, например, Димитров каза, че ЕС се влияе от редица кризи. „Въпросът за тези лидери е легитимен. Въпросът им е: тези шест нови държави ще донесат ли повече проблеми или повече решения? Другата перспектива е, че това е регион, заобиколен от държави-членки. Ние сме в една и съща лодка в икономическо отношение. Три четвърти от търговията на региона е с Европа. Преките чуждестранни инвестиции, идващи в региона, са от страни-членки на ЕС. Мигрантската криза по Балканския маршрут показа колко важен е нашият регион за сигурността на самата Европа. Така че, ако Европа е къща, а Западните Балкани са стая, която не е част от домашния ред, която не е включена в електрическата система, водоснабдяването, климатизацията и т.н., това не е добре не само за самата стая, но и за цялата къща“, обясни Димитров. Превод и редакция: Тереза Герова

11 Октомври 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: През 1941 година започна „борбата срещу тогавашния фашистки окупатор“

Зоран Заев: През 1941 година започна „борбата срещу тогавашния фашистки окупатор“

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония заяви по повод 11 октомври в Прилеп, че на тази дата там и в Куманово е започнала борбата срещу „тогавашните фашистки окупационни сили“, посочвайки ясно, без да го казва, че това се отнася за българската армия, пише скопското издание „Независен“. Скопие „няма намерение да забравя онези, които преди 80 години на 11 октомври 1941 г. в Прилеп и Куманово запалиха факела на борбата за своята свобода и независимост“, заяви министър-председателят в рамките на реч по време на празника от централния площад. Това е един вид отговор на твърденията на София от миналия месец, че армията ни не е окупирала, а освободила Македония, но и жест на добра воля чрез изхвърляне на думата „български“, отбелязва вестникът. „На този ден 16 младежи, партизани от Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“, нападнаха полицейското управление на тогавашните фашистки окупационни сили и прекъснаха телефонните и електрическите връзки с града. Тези млади хора, заедно с техните другари от Куманово, предприеха смели действия и поставят началото на всенародната борба за свобода и човешка справедливост. Тези млади хора не пощадиха себе си - нито младостта си, нито живота си. Остават записите на тогавашния окупационен военен съд, в който пише, че нападателите са имали около двадесет пушки и няколко бомби. С 300 до 400 куршума, хляб и други хранителни стоки. Това е записано в точните съдебни протоколи, но не е записано най-силното оръжие, притежавано от тази шепа млади хора: силният импулс, силната воля и решимостта да се изправят срещу фашистките окупационни армии. Да продължат държавно-строителната дейност на всички предишни поколения, мечтали за независима македонска държава. Те направиха собствения си живот оръжие за тази идея, защото знаеха, защото видяха, защото разпознаха, че свободата, справедливостта и държавата са на една крачка от реализацията. В името на дължимото уважение, вдъхновение и възхищение от техните революционни и освободителни творби нашите освободители от Народно-освободителната война кръстиха партизански отряди с имената на Гоце Делчев, Питу Гули, Даме Груев, Яне Сандански“, заяви Заев След като говори за македонския път през 30-те години на независимостта, премиерът на югозападната ни съседка се завърна към София, но вече като член на Европейския съюз. „Никой няма възражения срещу нашите реформи. Напротив, те се признават и хвалят. Ние показахме способността постоянно да прилагаме европейските ценности у дома ... За съжаление, столчето ни в Европейския съюз все още не е поставено. Сега очакваме от Брюксел и особено от София реално да покажат, че европейските ценности и принципи за разширяване все още са стратегическа цел. Че процесът на разширяване в Западните Балкани е жив. Че те гледат напред, както македонският народ гледа напред. Това е европейското виждане. Гласът ни е силен и може да се чуе далеч, когато посочим, че всяко по-нататъшно забавяне в началото на преговорите подхранва и насърчава ретроградните сили в страната и региона. Ние посочваме, че е опасно тези сили, които са противници на европейското единство и европейските ценности, да получат най-малкия шанс“, каза премиерът. Той подчерта, че македонските граждани в усилията за по-добро бъдеще се ръководят от наследството, оставено им от техните предци в борбата за свобода. „За да постигнем тази цел, имаме на кого да подражаваме и го правим днес, когато си спомняме и отдаваме почит на всички, които никога не са се питали каква е цената на свободата, справедливостта и социалното равенство. За всички, които ни оставиха в наследство да се обединим около тези ценности и да преодолеем разделенията. Нека укрепим единството, което ни беше оставено като завещание с Крушевския манифест, народоосвободителната антифашистка война и АСНОМ и референдума за независимост“. Заев отрече, че Преспанското споразумение и Договорът за добросъседство с България са „изстрили АСНОМ“ от историята на страната. „Това бяха големи, смели стъпки, за да потвърдим, че страната ни е била и винаги ще бъде Европа. Те дезинформираха, че уж сме изтрили АСНОМ от нашата история, от нашата Конституция. Никога, на никаква цена! Той не само не беше изтрит в преамбюла на Конституцията, а напротив, сега АСНОМ се споменава и оценява още повече. Укрепихме още повече мястото и значението на АСНОМ в държавно-правната традиция на страната ни. Говори ли се повече откогато и да било за македонския език? Посветихме и един ден, празник на македонски език, 5 май. Гърдите ни се изпълниха с гордост, когато македонското знаме беше издигнато на пилона пред централата на НАТО и когато беше изпят македонският химн. С този акт химнът, гербът и знамето остават завинаги в кода на македонската идентичност. Точно като нашата територия, език, именуване на народа с всички негови атрибути, с неговата история, култура и наследство. Македонски. Завинаги“, заяви Зоран Заев, който изобщо не спомена предстоящите в югозападната ни съседка местни избори. Превод и редакция: Иван Христов

11 Октомври 2021 | 09:57 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (РСМ): Зоран Заев е оптимист за намиране на решение с България след изборите

„ТВ 21“ (РСМ): Зоран Заев е оптимист за намиране на решение с България след изборите

Скопие. Срещата на върха за Западните Балкани трябва да изпрати ясно и недвусмислено послание, че страните от региона трябва да бъдат част от Европейския съюз. Това са очакванията на премиера на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев в очакване на срещата на високо равнище, планирана в сряда в Бърдо край Крън на лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани. Словения, която заема ротационното председателство на ЕС до декември, поиска всички страни от Западните Балкани да бъдат приети в Европейския съюз до 2030 г., което предизвика силна реакция в Брюксел, информира скопският телевизионен канал “ТВ 21“. „Това, което очаквам от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, е ясно и недвусмислено послание, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз и че Европейският съюз е готов за това, със сигурност в съответствие с всички стъпки, които всяка страна трябва предприеме." „На тази среща на върха не се вземат решения по отношение първите междуправителствени конференции или отварянето на глави за преговарящите страни“, каза Зоран Заев. Относно преговорите с България и блокадата от нейна страна за започването на преговорите на страната с Европейския съюз, въпреки изявлението на българския премиер Стефан Янев, че настоящият курс по отношение на С. Македония ще бъде следван след изборите и че националните интереси на България ще бъдат защитени, Заев все още е оптимист, че ще бъде намерено решение. Този период ще бъде използван максимално за постигане на споразумение, каза Заев и изброи няколко аспекта, на които основава оптимизма си. „Имаме положително движение в разговорите между представителите на министерствата на външните работи, но това е само положително движение, надявам се, че периодът октомври, ноември и декември ще бъде използван максимално за работа и ангажираност от положителен аспект за намиране на решение. " "Важен е проектният вариант, който се подготвя на Европейската среща на върха за Западните Балкани за сериозния фокус и ангажимент на Европейския съюз да продължи процеса на интеграция в Западните Балкани", добави Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2021 | 21:49 | Агенция "Фокус"

От срещата Буяр Османи – Хайко Маас: Съществува силен консенсус сред политическите партии в германския Бундестаг в подкрепа на присъединяването на Западните Балкани към ЕС

От срещата Буяр Османи – Хайко Маас: Съществува силен консенсус сред политическите партии в германския Бундестаг в подкрепа на присъединяването на Западните Балкани към ЕС

Берлин. Външните министри на Република Северна Македония (РСМ) и Германия Буяр Османи и Хайко Маас се срещнаха следобед в Берлин. На срещата бяха обсъдени теми, свързани с европейската интеграция на РСМ, както и последните развития в региона. Основният акцент на срещата беше върху изпълнението на стратегическата цел за Северна Македония, членството в ЕС, и в този контекст очакванията и перспективите за следващата среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани в Словения, пише скопското електронно издание “МКД“. "Приятели и партньори вземат предвид взаимно перспективите и интересите си. Срещата ни беше задълбочен обмен на перспективи за следващата стъпка на Северна Македония към Европейския съюз. Привилегия е Германия да бъде наш приятел и поддръжник, който искрено помага за реализирането на тези стратегически цели, като важна геостратегическа инвестиция", каза Османи. На срещата министър Маас подчерта, че е крайно време Европейският съюз да изпълни консенсусното решение, взето през март 2020 г., и да започне преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. "Крайно време е Европейският съюз да изпълни консенсусното решение, взето през март 2020 г., и да започне преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Искам да изразя пълната си подкрепа за словенското председателство на Съвета на ЕС, което обеща разрешаване на настоящата патова ситуация. Срещата на върха в Бърдо трябва да изпрати недвусмислено послание относно осъществимостта на присъединяването към Западните Балкани. Политиката за разширяване ще спечели голям авторитет с напредъка в досието на Северна Македония в последно време. "Има силен консенсус между всички партии в парламента за нашата продължаваща подкрепа за пътя на присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Нашият ангажимент ще продължи до и след настоящата фаза на преход, и след формирането на новото правителство ", каза министър Маас. На срещата събеседниците са обсъдили и цялостното развитие на двустранните отношения, икономическото сътрудничество, ситуацията по отношение на пандемията от Covid-19, актуалните външнополитически въпроси, както и сътрудничеството в редица многостранни организации. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2021 | 20:57 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Буяр Османи потърси подкрепа от Германия за намиране на решение на спора с България

„Слободен печат“ (РСМ): Буяр Османи потърси подкрепа от Германия за намиране на решение на спора с България

Берлин. По време на работното си посещение във Федерална република Германия, външният министър на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи се срещна с домакина си, германския федерален министър на външните работи Хайко Маас и германския държавен министър за Европа Михаел Рот, пише електронното издание на скопския вестник ”Слободен печат”. Според външното министерство на РСМ разговорите по време на срещата между Османи и Маас, са били фокусирани върху подготовката преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо в Словения, преодоляване на различията с България, както и най-новата вътрешнополитическа обстановка в РСМ. „Факт е, че Берлин е най-силният адвокат за европейската перспектива на Северна Македония, както и на целия регион. „Предстои ни важна среща на върха и подкрепата на партньори като Германия е необходима преди всичко за преодоляване на различията с България, за да се отблокира процесът, но и за възстановяване на европейското доверие у страните в региона, като по този начин се противодейства на скептицизма в ЕС ", каза Османи. Срещата с държавния министър на Европа Михаел Рот е била използвана за потвърждаване на германската позиция по европейското досие на РСМ, за текущите въпроси от регионална гледна точка, както и за обсъждане на следващите стъпки и реформи, необходими за деблокиране на разширяването на ЕС. „Балканите не са географски в европейската периферия и следователно не трябва да бъдат в периферията на политическо внимание. „Нашата дипломация е насочена и се ангажира със самоинвестиране в изграждането на добросъседски отношения, регионалното сътрудничество и реализирането на визията за видимо и постижимо европейско бъдеще“, се казва в изявление на Османи. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2021 | 19:08 | Агенция "Фокус"

Виенски институт за международни икономически изследвания: ЕС се нуждае от нова стратегия за Западните Балкани

Виенски институт за международни икономически изследвания: ЕС се нуждае от нова стратегия за Западните Балкани

Виена. Европейският съюз се нуждае от нова стратегия за Западните Балкани, според Виенския институт за международни икономически изследвания и Фондация „Бертелсман“. Тяхното послание идва два дни преди срещата на лидерите на ЕС и Западните Балкани в Словения в сряда, където се очаква да бъде разгледан икономически и инвестиционен план на стойност девет милиарда евро, който да генерира около 30 милиарда евро частни инвестиции, информира скопският телевизионен канал “Нова ТВ“. „Това е оптимистично. Обещаният икономически пакет малко ще промени икономическата ситуация в Западните Балкани,“ каза Ричард Гривесън, заместник-директор на Виенския институт и съавтор на изследването на фондация Бертелсман. Той добави, че са необходими допълнителни средства и план за околна среда и дигитализация на балканските икономики. Проучването показва, че страните от региона изостават значително икономически от страните членки на ЕС и че наследството от войните в бивша Югославия продължава да изостря отношенията между тях. Проучването посочва, че двустранните икономически споразумения, сключени през 2000-те години между страните от Западните Балкани, имат малък положителен ефект, т.е. износът за региона се е увеличил с около 14%. Впоследствие участието в CEFTA, което замени двустранните споразумения през 2007 г., увеличи износа за региона с 38 %. Но въпреки че регионалната интеграция се е увеличила, тя не е оказала значително влияние върху икономическото развитие. „Брутният вътрешен продукт на региона все още е много нисък, на нивото на БВП на Словакия“, каза Гривесън. Той добави, че разликата между новите членове на ЕС в Източна Европа се е увеличила, което е тревожно, тъй като икономиките на по-бедните страни трябва да растат по -бързо от богатите. БВП на глава от населението в Западните Балкани е между 20 и 40 процента от нивото на Германия и по този начин и под източноевропейските членове на ЕС. Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС едва ли е променило това, тъй като износът на ЕС се е увеличил с по-малко от една четвърт през последните две десетилетия. Директните инвестиции на ЕС са се увеличили с около 46% за същия период, което според тях е скромно в сравнение с ръста на преките инвестиции на ЕС в Полша, Чехия, Словакия или Унгария преди присъединяването към Съюза. Гревесън посочва, че не е възможно да се говори за процеса на сближаване, въпреки че има индикации, че може да има връщане на производството от Азия в Европа, а оттам и в Западните Балкани. В проучването се посочва, че успехите в областта на инфраструктурата са ограничени, въпреки че страните в региона са успешно свързани с трансевропейските транспортни и енергийни мрежи. „Досегашната стратегия на ЕС за принуждаване към регионална икономическа интеграция за стимулиране на икономическите процеси и разрешаване на конфликти не беше успешна“, каза Стефани Ванис, експерт по въпросите на ЕС във фондация „Бертелсман“ в Брюксел. „В региона се появи актьор в лицето на Китай, който причинява на европейците все повече главоболия. Обявените китайски инвестиции в региона са на стойност около седем милиарда евро. Често тези инвестиции причиняват икономическа зависимост и влиянието на ЕС отслабва. "Това трябва да се има предвид." За да се стимулира икономическото развитие на страните в региона, авторите на изследването препоръчват най-всеобхватен икономически подход от страна на ЕС. "Особено, когато присъединяването става все по -отдалечено по политически причини, Брюксел трябва да предложи алтернатива", каза Вайс. Една от възможностите би била отварянето на структурни и кохезионни фондове, както и други финансови инструменти на ЕС за Западните Балкани. Според проучването това няма да натовари данъкоплатците в ЕС, тъй като би представлявало само един процент от БВП. Интеграцията в митническия съюз, както и разширяването на съществуващите споразумения за стабилизиране и асоцииране, също биха били от полза, заключава проучването. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2021 | 18:55 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (РСМ): ЕК обяви намаляване на цената на роуминга между ЕС и Западните Балкани

„Фактор“ (РСМ): ЕК обяви намаляване на цената на роуминга между ЕС и Западните Балкани

Скопие. Европейският комисар по разширяването и политиката на съседство Оливер Вархели обяви в понеделник намаляване на цената на роуминга за телефонни разговори между страните от Западните Балкани и Европейския съюз, съобщава скопското електронно издание „Фактор“. „Добра дискусия с телекомуникационните оператори в Западните Балкани днес, за да се ускори намаляването на разходите за роуминг между региона и ЕС. Готови сме да подкрепим инвестицията, за да направим това реалност“, каза той в „Туитър“. От 1 юли тази година клиентите изобщо не плащат за ползване на роуминг услуги в шестте държави от Западните Балкани. Пълният „Роуминг у дома“ влезе в сила по примера на страните от Европейския съюз. Това споразумение беше предпоставка за стартиране на процеса на намаляване на цените на роуминга с ЕС. Целта е драстично да се намали и в крайна сметка да се премахне роумингът между Западните Балкани и ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Кметът на Куманово: Баба ми на 94 години е жив свидетел, че българите не са освободили Куманово

Кметът на Куманово: Баба ми на 94 години е жив свидетел, че българите не са освободили Куманово

Куманово. Бабата на кмета на Куманово Максим Димитриески, която е на 94 години, е жив свидетел, че българската армия не е освободила града по време на Втората световна война, пише скопското електронно издание „Плюс инфо“. Докато изброяваше оплакванията си от властта, градоначалникът, който се явява като независим кандидат за втори мандат начело на Куманово, каза, че чашата е прелял въпросът кой е освободил Куманово. „Не може българите да са освободили Куманово, защото тези паметници около нас всъщност са направени в чест на загиналите от "българския фашистки окупатор". Имам собствени апартаменти и представлявам града си. Не можем да избягаме от етногенезата си. Това е нашата жива история. Баба ми е на 94 години, имаме живи свидетелства в Куманово и трябва да променим позицията си?“ - попита Димитриевски. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 13:52 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (РСМ): Зоран Заев чака ясно послание, че мястото на Западните Балкани е в ЕС

„Сител“ (РСМ): Зоран Заев чака ясно послание, че мястото на Западните Балкани е в ЕС

Скопие. „Очаквам ясно и недвусмислено послание от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз и че Съюзът е готов за това, в съответствие с всички стъпки, които всяка страна трябва да предприеме“, заяви премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев в понеделник, цитиран от скопският телевизионен канал „Сител“. Очакванията в Скопие, подчерта Заев, са, че ЕС чрез лидерите в Европейския съвет ще изпрати силно и мотивиращо послание за продължаване на максималния фокус на ЕС върху интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Относно оптимизма в преговорите със София, Заев каза, че има положително движение в разговорите между представителите на министерствата на външните работи и се надява, че периодът октомври, ноември и декември ще бъде използван максимално за работа и ангажираност за намиране на решение. „Това е пътна карта, която трябва да бъде нещо, което ще означава поемане на ангажимент и от двете страни за подобряване на ефективността на сътрудничеството в съответствие с Договора за добросъседство. Вторият аспект е, че решението се взема на Съвета на министрите на ЕС през декември и дотогава ще имаме избори както в Македония, така и в България. Трето е проектният вариант, който се подготвя за срещата на върха ЕС-Западни Балкани за сериозния фокус и ангажимент на ЕС да продължи процеса на европейска интеграция в Западните Балкани“, каза Заев. Този въпрос, подчерта министър-председателят на югозападната ни съседка, е пречка за продължаване на цялостния процес на европейска интеграция в Западните Балкани, като се има предвид, че е свързан с РСМ и Албания, което причинява демотивация в Сърбия и Черна гора, както и в Косово и Босна и Херцеговина ... Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: РСМ и Гърция отварят още един канал за комуникация и сътрудничество

Стево Пендаровски: РСМ и Гърция отварят още един канал за комуникация и сътрудничество

Скопие/Атина. „Като отговорни лидери на две съседни държави имаме задължение да създадем условия за още по-голямо сближаване на нашите народи. Поради тези причини пътувам до Атина и ще се радвам особено да върна гостоприемството тук, с още по-голямо гостоприемство в моята страна“, заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в изявление пред гръцкия информационен портал Newsbomb преди официалното двудневно посещение в Атина, предава кореспондентът на МИА от гръцката столица. Президентът каза, че посещението, по покана на гръцката му колега Катерина Сакеларопулу, „идва като продължение на поредица от срещи на различни нива през последните години и е явно доказателство за засилените двустранни отношения между двете страни след подписването на Преспанския договор“. В същото време Пендаровски подчерта важността на посещението, като се има предвид, че то е първото на македонски държавен глава в южната ни съседка и обясни, че нито един президент на Северна Македония никога не е посещавал Гърция, нито нито един гръцки президент не е бил в Република Северна Македония. „И така, днес запълваме тази празнина и отваряме нов канал за комуникация и сътрудничество за още по-голямо сближаване между двете страни и двата народа. Следователно основната цел на това държавно посещение е да покажем нашата допълнителна готовност за развитие на двустранните отношения във всички области от взаимен интерес, да потвърдим решителния ангажимент за приятелски и добросъседски отношения между двете страни, както и за по-нататъшно прилагане на Преспанския договор“, казва Пендаровски. В изявлението за гръцкия портал той посочва, че Република Северна Македония и Република Гърция са две държави, които са преминали през различни фази в отношенията си, но „сега сме съюзници в най-силния военен съюз на планетата, НАТО, ние работим за повишаване на доверието, споделяме същите ценности на демокрацията и сме изправени пред подобни предизвикателства в много области“. „В такъв контекст засилването на контактите и разширяването на тематичния обхват на нашите отношения е нещо повече от логично и, бих казал, особено необходимо. Като отговорни лидери на две съседни държави имаме задължение да създадем условия за още по-голямо сближаване на нашите народи“, казва държавният глава. Президентът на Северна Македония ще бъде на двудневно официално посещение в Гърция утре и вдругиден, ще бъде приет от президента Катерина Сакеларопулу и ще се срещне с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и кмета на Атина Костас Бакоянис. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 12:40 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Буяр Османи започва европейската си обиколка от Берлин

„Слободен печат“ (РСМ): Буяр Османи започва европейската си обиколка от Берлин

Скопие. Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи започва ново външнополитическо турне в понеделник, което ще включва няколко важни столици: Берлин, Варшава и Блед (Словения), с цел двустранни срещи и участие във важни международни събития, пише скопското издание „Слободен печат“. Днес Османи е на работно посещение във Федерална република Германия за срещи с външния министър Хайко Маас и държавния министър по европейските въпроси Михаел Рот. Целта на посещението е да продължи високия политически диалог с Германия, но и да потвърди германските позиции по отношение на европейското досие на Скопие, особено преди срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в Словения. От Берлин Османи продължава към Полша, където ще участва във „Форума за сигурност във Варшава“. Той ще се срещне с полския си колега Збигнев Рау, както и с финландския външен министър Пека Явисто и други важни политически представители, действащи в областта на сигурността и трансатлантическите отношения. В сряда Османи ще се присъедини към държавна делегация, водена от министър-председателя Зоран Заев, за да вземе участие на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран, Словения. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 10:04 | Агенция "Фокус"

МИА (РСМ): Политическото ръководство на РСМ е уверено, че има добри шансове за решение на спора със София след изборите в България

МИА (РСМ): Политическото ръководство на РСМ е уверено, че има добри шансове за решение на спора със София след изборите в България

Скопие. Държавното ръководство на Република Северна Македония е оптимистично, че след изборите в България и има добри шансове да се намери общо решение между двете страни, информира МИА. Премиерът Зоран Заев смята, че решения могат да се намерят само чрез разговори и диалога, а според президента Стево Пендаровски то трябва да бъде хармонизирано с Договора за приятелство и сътрудничество. Предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани, от друга страна, се очаква да бъде мотивация за затваряне на отворени теми и откриване на нова глава за сътрудничество. Според Заев след изборите в България и РСМ има добри шансове да се намери общо решение. „Нека те ни разберат, нека ние ги разберем и аз вярвам, че чрез такива разговори, чрез диалог, чрез добра дипломация, чрез приятелство и ръка за помощ, ще потвърдим добросъседството, приятелството и сътрудничеството с България, което е белязано от Договора от 2017 г., но на практика ние също трябва да го виждаме всеки ден какво става при нас“, подчерта вчера Заев. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 09:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Стево Пендаровски на посещение в Гърция във вторник

Kathimerini: Стево Пендаровски на посещение в Гърция във вторник

Атина. Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски пристига на двудневно посещение в Атина във вторник, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Визитата на 5 и 6 октомври се осъществява по покана на гръцкия държавен глава Катерина Секаларопуло. В навечерието на срещата Пендаровски даде интервю пред атинското издание „То Вима“, в което говори за Преспанския договор, европейската перспектива на РСМ и отношенията с България. По отношение на българското вето и перспективата за ЕС президентът Пендаровски коментира, че „за съжаление ситуацията ни пречи да започнем преговори за присъединяване“, въпреки че страната вече е изпълнила всички условия, и в същото време изрази надежда, че разговорите с новото правителство в София ще продължат, но решението трябва да бъде в съответствие с Договора за приятелство и сътрудничество. „Ще продължим да действаме конструктивно в разговорите с официална София. Решаването на проблемите с България следва да бъде хармонизирано с Договора за приятелство и сътрудничество между двете страни и да зачита правото на самоопределяне на нашата нация, както и националната идентичност и македонския език. Надяваме се, че след българските избори ще продължим разговорите с новоизбрания президент и пълноправно политическо правителство с мнозинство в парламента“, каза той. В интервюто, озаглавено „Прилагането на Преспанския договор е международно и наше вътрешно задължение“, Пендаровски подчерта важността на споразумението между Скопие и Атина, като заяви, че „най-важното нещо е да се определят бъдещите отношения“ и това е крайъгълен камък за подобряване на икономическото сътрудничество предприемане на инициативи в редица области като сигурност, отбрана, образование, наука и култура. Миналата седмица гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Атина не подкрепя съпротивата на България по отношение процеса на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. По време на интервю в кулоарите на Атинския демократичен форум, премиерът на южната ни съседка заяви: „Не подкрепяме България. Смятаме, че това е ненужно усложнение... Трябва да предложим на Западните Балкани много ясна европейска перспектива. Трябва да говорим открито за разширяването. Да покажем ясно, независимо дали са необходими 10 или 15 години, че Западните Балкани принадлежат към Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 09:10 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Германски депутат предлага арбитраж за спора София-Скопие

„Независен“ (РСМ): Германски депутат предлага арбитраж за спора София-Скопие

Скопие. Депутатът от германския Бундестаг, който ще бъде част и от новия му състав, Йосип Юратович (ГСДП), предлага решение на спора между София и Скопие чрез арбитраж. Юратович досега е бил докладчик на Бундестага за Югоизточна Европа, пише скопското издание „Независен“. Както информира вестникът, неговата инициатива е да се формира петчленен Арбитражен трибунал: един представител от ЕС, един от Германия, един от САЩ и по един от България и Република Северна Македония. Юратович предлага още докато Арбитражният трибунал работи за разрешаване на спора, София да вдигне блокадата за започване на присъединителни преговори между Скопие и ЕС. Не е ясно дали тази инициатива на Юратович е една от тези „многото добри идеи, които трябва да бъдат взети под внимание“ (както каза Урсула фон дер Лайен в Скопие). Но е ясно, че ролята на Юратович като докладчик за Югоизточна Европа (което означава ключова фигура в германския парламент за региона), може да даде тежест на идеята, ако след победата на изборите и резултата от коалиционните преговори стане канцлер Олаф Шолц, кандидатът именно на социалдемократите, отбелязва медията. Юратович е заявил пред белградския всекидневник Danas, че след 16 години на умерена политика на Ангела Меркел Германия ще трябва да се предприемат по-решителни стъпки както в Европа, така и на Западните Балкани. На въпрос защо Меркел е обърнала специално внимание на сръбския президент Александър Вучич и Сърбия по време на неотдавнашното си посещение в Белград, Юратович отговори: „Честно казано, не разбрах цирка, който Ангела Меркел провеждаше към Западните Балкани по време на предизборната кампания. Особено нейните оди за господин Вучич в ситуация, в която знаем, че Сърбия не е отворила нито една нова глава по пътя към ЕС от 2019 г.… Убеден съм, че новото германско правителство ще продължи да бъде доброжелателно към хората от Западните Балкани, но със сигурност няма да гледа през пръсти как демократичните ценности в региона се пренебрегват“. Според Юратович, ако Западните Балкани трябва да се приемат сериозно като висок приоритет в ЕС, не е достатъчен само Берлинският процес, „който според мен все повече прилича на пътуващ цирк, защото резултатите там са изключително в икономическите интереси и твърде малко за развитието на обществото и демократичните ценности“. Той оцени, че Меркел е „перфектен модератор на съществуващото, без политически идеи и визии. Новата коалиция на Германия ще трябва да работи усилено, за да демократизира Западните Балкани, ако е важно един ден регионът наистина да бъде част от ЕС“. Превод и редакция: Иван Христов

4 Октомври 2021 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Срещата ЕС-Западни Балкани не е решаващо, а политическо събитие

Зоран Заев: Срещата ЕС-Западни Балкани не е решаващо, а политическо събитие

Тетово. Попитан за очакванията от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев каза, че очаква да се говори за Западните Балкани като цяло и добави, че това не е решаваща, а политическа среща на върха, посветена на страните от Западните Балкани. Той каза, че ще присъстват голям брой президенти, премиери от всички държави -членки на ЕС, цитира думите му, казани по време на мероприятие за залесяване край Тетово, скопското електронно издание Press 24. „Словения е наш голям приятел, винаги е била такъв. Премиерът Янша се ангажира да върне положителния сигнал за разширяване на Западните Балкани. Вярвам, че с подходяща формулировка на изречения, с конкретни жестове, със сериозни решения, това послание за разширяване на ЕС към Западните Балкани ще бъде изпратено и то ще бъде недвусмислено, ще бъде чисто и ясно. Защото това е взаимно необходим процес. Да, имаме нужда от това, защото всички държави от Западните Балкани виждат нашето бъдеще в ЕС, но ЕС също знае, че се нуждае от Западните Балкани. Ние сме част от Европа, не сме само част от европейския континент, но сме част от Европа като политическа система, като организация и т.н. и нашето място е точно там,“ каза Заев. Както той каза, всеки ден има потвърждение на това „дали е бежанска криза и действаме заедно, дали става въпрос за енергийни проекти, икономически потоци“ ... „Посланията трябва да са чисти и вярвам, че това ще се случи в сряда, 6 октомври. Това ще бъде допълнителна мотивация между България и Северна Македония наистина да завършат тази работа до края на годината, да затворят отворените теми и да отворят нова глава за сътрудничество, а това за нас означава европеизация по отношение на преодоляването на (преговорните) глави, които аз вярвам, че през 2022 г. ще бъдат отворени“, каза Заев. Попитан за изявлението на българския премиер Стефан Янев, Заев каза, че това се решава двустранно и добави, че се говори двустранно, за да се намери решение. „Имаме положителни развития, двустранни в разговорите и това е причината да вярвам, че ще преминем към решения и вярвам, че всички сме уморени, каза Заев. Той допълни, че по време на кризата, в сравнение с миналата година, търговията между РСМ и България се е увеличила с 20%. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2021 | 14:40 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: След изборите ще имаме добър шанс за преговорите с България

Зоран Заев: След изборите ще имаме добър шанс за преговорите с България

Тетово. След изявлението на българския служебен премиер Стефан Янев, че в диалога със Република Северна Македония не трябва да се заравяме в миналото, а да търсим решения в бъдеще, македонският премиер Зоран Заев заяви, че след изборите в двете страни има добър шанс да се намери решение на блокадата от страна на България за европейската интеграция на С. Македония, цитира думите му скопското електронно издание “Сакам да кажам“ „Когато изборите приключат, всички политици у нас и в България и навсякъде са по -разумни и отговорни, отколкото преди изборите. След изборите у нас и изборите в България това е първата причина да имаме добър шанс. Втората причина е, че в преговорите се движим в правилната посока. „Взаимното разбирателство присъства все повече в разговорите и вярвам, че чрез диалог ще потвърдим добросъседството, приятелството и сътрудничеството с България“, каза Заев, отговаряйки на журналистически въпрос след акцията за залесяване на опожарените територии в тетовското село Теново. В България за трети път тази година ще има парламентарни избори на 14 ноември, този път едновременно с президентските. В С. Македония местните избори са на 17 октомври, припомня изданието. Заев очаква положителните послания да продължат на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която ще се проведе следващата седмица в Словения. „Приемам изявлението на моя колега, премиера Янев, като добро, положително послание. „Ще имаме среща с президента Радев в Словения в сряда, заедно с висши служители на ЕС, премиера Янша, канцлера Меркел, президента Макрон и много други европейски лидери и ще потвърдим, че това е пътят“, каза Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2021 | 13:53 | Агенция "Фокус"

„Локално“ (РСМ): Буяр Османи започва европейска обиколка от понеделник

„Локално“ (РСМ): Буяр Османи започва европейска обиколка от понеделник

Скопие. Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи започва в понеделник нова външнополитическа обиколка в няколко важни точки: Берлин, Варшава и Бърдо (Словения), с цел двустранни срещи и участие във важни международни събития, пише македонското електронно издание “Локално“ В понеделник Османи ще проведе работно посещение във Федерална република Германия за срещи с външния министър Хайко Маас и държавния министър за Европа Михаел Рот. Целта на посещението е да се продължи високия политически диалог с Германия, но и да потвърдят германските позиции по отношение на европейското досие, особено преди срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в Словения. От Берлин Османи продължава към Полша, където ще участва във „Форума за сигурност във Варшава“. Във Варшава Османи ще се срещне с полския си колега министър Збигнев Рау, а също така с финландския външен министър Пека Хависто и други важни политически представители, действащи в областта на сигурността и трансатлантическите отношения. В сряда Османи ще се присъедини към държавна делегация, водена от министър-председателя Зоран Заев, за да присъства на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани в Бърдо, близо до Кран, Словения. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2021 | 12:58 | Агенция "Фокус"

Еди Рама: Албания е заложник в отворения конфликт между РСМ и България

Еди Рама: Албания е заложник в отворения конфликт между РСМ и България

Абу Даби. По време на посещение в Абу Даби албанският премиер Еди Рама се срещна с върховния представител на ЕС по външни работи и политика на сигурност Жозеп Борел, информира скопския телевизионен канал “Нова ТВ” . В публикация във “Фейсбук” албанският премиер каза, че е разговарял с Борел за срещата на върха ЕС-Западни Балкани следващата седмица, ситуацията в региона и "отворения конфликт между България и Северна Македония", който според него държи като заложник страната му . „Среща с Жозеп Борел, главен дипломат и посредник на ЕС в разговорите между Косово и Сърбия, с когото обсъдихме срещата на върха ЕС-Западни Балкани следващата седмица, ситуацията в региона, както и открития конфликт на България със Северна Македония, където Албания е държана като заложник, пише Рама. Премиерът Рама е на официално посещение в Абу Даби, където ще присъства на конференцията за световна политика като почетен гост. „Абу Даби - почетен гост на Конференцията за световна политика, написа Рама във „Фейсбук“ публикувайки снимки от приема в столицата на Обединените арабски емирства. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2021 | 19:55 | Агенция "Фокус"

“ТВ 24” (РСМ): САЩ продължават натиска върху България за деблокиране на евроинтеграцията на РСМ

“ТВ 24” (РСМ): САЩ продължават натиска върху България за деблокиране на евроинтеграцията на РСМ

Вашингтон. САЩ очакват преговорите за членство на С. Македония и Албания с ЕС да започнат възможно най-скоро. Това послание беше изпратено от заместник-помощник държавния секретар на САЩ Габриел Ескобар на телефонен брифинг с журналисти от региона, информира скопският телевизионен канал ”ТВ 24” В стенограма от аудио записа, публикувани на официалния сайт на Държавния департамент, освен отговора на Ескобар, има въпрос от български журналист, който иска отговор от дипломата - дали САЩ ще изпратят съобщение до българските власти за деблокиране на евроинтеграцията и разрешаване на спора с Македония: Въпрос от журналист от "Клуб Z" България: Съединените щати предадоха ли или ще предадат ли послание до българските власти относно българското вето върху началото на преговорите със С. Македония? Ще направят ли САЩ нещо, за деблокиране и разрешаване на този спор? “САЩ са убедени, че Албания и С. Македония е извършила важни реформи. Те значително придвижиха кандидатурата си. Те са предприели огромни политически стъпки, някои от тях много болезнени и заслужават да проведат междуправителствената конференция възможно най -скоро, надявам се тази година. И ние се надяваме, че всички европейски държави-членки разбират стратегическата важност да им позволят да започнат този процес и се надявам, че ЕС като отделни държави-членки и като организация разбира стратегическата стойност на Балканите и интеграцията им в Европа,” каза Ескобар. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2021 | 19:20 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): Гърция обяви, че не подкрепя ветото на България срещу РСМ

„Независен“ (РСМ): Гърция обяви, че не подкрепя ветото на България срещу РСМ

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви публично в четвъртък, че страната му не подкрепя България в блокирането на европейската перспектива на Република Северна Македония, наричайки позицията на София „излишно усложнение“, пише скопското издание „Независен“. Министър-председателят на южната ни съседка участва в Атинския демократичен форум, на който отговори на въпросите на видния кореспондент на The New York Times в Брюксел Стивън Ерлангер. „Не. Ние не подкрепяме България. Считаме това за ненужно усложнение“, отговори Мицотакис на въпрос дали Гърция е на страната на България в блокирането на европейската перспектива на Северна Македония. Гръцкият премиер говори и за предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани в Словения, като подчерта, че оттам трябва да бъде изпратено ясно послание, че Западните Балкани принадлежат на Европа. „Ще се срещнем в Словения след няколко дни. Трябва да предложим на Западните Балкани ясна европейска перспектива. Трябва да говорим открито за разширяването. Трябва да изпратим сигнал, че след 10-15 години всички балкански страни ще бъдат в ЕС“, каза гръцкият премиер и добави, че евентуален вакуум ще бъде „запълнен от други играчи“. Той повтори позицията си по Преспанския договор, че не е гласувал „за“, защото има аспекти, които не му харесват. Но той също така припомни и позицията си, че ако споразумението е ратифицирано в парламента, тогава той ще го уважи, защото това е международно задължение за страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2021 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Никоя страна не може да ни диктува каква е идентичността ни и на какъв език говорим

Никола Димитров: Никоя страна не може да ни диктува каква е идентичността ни и на какъв език говорим

Скопие. „Никоя държава не може да ни каже или да диктува каква е нашата идентичност и на какъв език говорим, защото не е добросъседство, ако правиш това на съседа си, заяви в четвъртък вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров, обръщайки се към есенната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, предава МИА. В обръщение по покана на председателя на ПАСЕ Рик Деймс, което се проведе преди дискусията за демократичните предизвикателства и европейските стремежи в Западните Балкани и ролята на Съвета на Европа, Димитров говори за европейската интеграция на страната и за жертвите, които е направила югозападната ни съседка, като специално е подчертал разочарованията от блокадата и два пъти повтореното вето на България. Вицепремиерът подчерта, че „спорът“ с България не е териториален, а за различни тълкувания на историята, припомняйки символиката на Съвета на Европа и Страсбург и европейските ценности, които се застъпват за инклузивността и зачитане на идентичността и езика на всеки. „Никоя държава не може да каже или диктува каква е нашата идентичност и езикът ни, на какъв език говорим, не е добросъседство, ако правиш това на съседа си. Ако има добро решение, то трябва да е в европейски дух ... Поетите ангажименти излязоха от коловоза и той беше пренаспчен и това не беше заради наша грешка“, заяви Димитров. Той оцени като неоснователна забележката на българския депутат и бивш министър на външните работи на България Екатерина Захариева, че „в Северна Македония тези, които искат да се декларират като българи, са дискриминирани и че има реч на омразата“. „Констатирам, че освен обвиненията за дискриминация нямаше нито една жалба за дискриминация на това основание, нито жалба пред Европейския съд за правата на човека. Но съм запознат с други случаи, но те не са против нашата страна. Не знам какви обвинения се отправят в българската общественост от български политици. Ние сме мултиетническа държава. Нашата Конституция и политическа традиция имат принципа, че всички сме равни и живеем в един дом. Тази наша политика не се споделя от всички страни в региона“, каза вицепремиерът, припомняйки, че в югозападната ни съседка се извършва преброяване, което приключва днес и където всеки може свободно да декларира своята национална или етническа принадлежност. Той посочи, че трябва да говорим много открито за твърденията за дискриминация, но проблем е, както той подчерта, че няма оплаквания по този въпрос. По отношение на обвиненията в реч на омразата Димитров подчерта, че никой от държавните служители в страната не разпространява реч на омразата, като добави, че за разлика от това по време на предизборните кампании в България е имало представители на партии, чиито изявления „могат да се тълкуват като преки претенции към Северна Македония и като реч на омразата“. „Това, което описвате като увеличаване на гнева и речта на омразата, е причинено от това, което им казвате кои са и какви са, каква е тяхната история, техният език. Разбираемо е, че при такива условия има оплаквания. Осъждаме подобни инциденти“, каза Димитров. Той посочи, че българската политика спрямо Северна Македония не е в полза на приятелството, а води към антагонизъм. „Вие подхранвате това“, каза Димитров пред Захариева и добави, че РСМ в Съвета на Европа подкрепя инициативата за създаване на Обсерватория за изучаване на историята в Европа. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2021 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Гърция не подкрепя блокадата на започването на преговорите със С. Македония

Гръцкият премиер: Гърция не подкрепя блокадата на започването на преговорите със С. Македония

Атина. Ясно послание, че Гърция не подкрепя България в блокирането на европейската перспектива на Северна Македония, беше изпратено от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по време на участието му в „Атинския демократичен форум“, като той подчерта, че това е „ненужно усложнение“, съобщава кореспондентът на Македонската информационна агенция (МИА) от Атина, цитиран от скопския телевизионен канал “Алсат М“. По време на дискусията със Стивън Ерлангер, редактор на европейската редакция на New York Times, гръцкият премиер говори за редица актуални теми в Гърция, включително интеграцията на Северна Македония в Съюза. „Не. Ние не подкрепяме България. Считаме това за ненужно усложнение,“ каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис на въпрос дали Гърция е на страната на България в блокирането на перспективите за присъединяване към ЕС за Северна Македония. Гръцкият премиер говори и за предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани в Словения, като подчерта, че оттам трябва да бъде изпратено ясно послание, че Западните Балкани принадлежат към Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Септември 2021 | 13:01 | Агенция "Фокус"

„Корреспондент“ (Украйна): ЕС обмисля премахване на безвизовия режим за Украйна, Молдова и Грузия

„Корреспондент“ (Украйна): ЕС обмисля премахване на безвизовия режим за Украйна, Молдова и Грузия

Киев/Брюксел. Документ за евентуалното премахване на безвизовия режим за Украйна, Молдова, Грузия и Западните Балкани е публикуван на 27 септември по време на посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Западните Балкани, пише украинското издание “Kорреспондент”. Според информацията Германия, Франция и Италия са разочаровани от честите злоупотреби с безвизовите пътувания от граждани на Албания, Молдова, Украйна и Сърбия. Освен това се отбелязва, че броят на молбите за убежище за граждани на Грузия през последните три месеца се е увеличил с повече от 50 процента. В документа Германия посочва Молдова като специален случай, когато от юни до август 2019 г. и от юни до август тази година увеличението на отказите за реадмисия на лица е 429 процента. Франция посочи проблеми заради гражданите на Албания, Грузия и Сърбия. Белгия се оплаква от Молдова, докато Чехия се оплаква от Грузия, Молдова и Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Септември 2021 | 21:32 | Агенция "Фокус"

Илва Йохансон: Страните от Западните Балкани не са застрашени от премахване на безвизовия режим

Илва Йохансон: Страните от Западните Балкани не са застрашени от премахване на безвизовия режим

Скопие. След съобщенията, че ЕС обмисля премахване на безвизовия режим за някои страни в региона на Западните Балкани, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон уверява, че Западните Балкани не са засегнати от предложението на ЕК за премахване на безвизовия режим, цитира думите й скопският телевизионен “Канал 5”. Този въпрос стана актуален, след като EU Observer публикува документ, според който някои държави-членки на ЕС сериозно обмислят спирането на безвизовия режим поради нарастващия брой хора, пребиваващи в Европа без разрешение, както и нарастващия брой неоснователни молби за убежище от трети страни. Македонските граждани са конкретно споменати в доклада на Белгия, тъй като през лятото броят на молбите на македонски граждани за убежище в тази страна се е увеличил. За Александра Димовска от Europrospera на доклада трябва да се гледа сериозно и тя казва, че нарастващият брой македонски граждани, търсещи убежище в страните от ЕС, трябва да предизвика тревога сред македонските власти. „Това със сигурност не е положителен сигнал, че Белгия взема под внимание своите притеснения по този въпрос, но със сигурност мисля и се надявам, че белгийските власти ще оценят това като изолиран случай или евентуално като лятно явление, както се съобщава в някои медии, така че надявам се, че това ще бъде изолиран случай, който няма да допринесе страната ни да бъде сред държавите, където тези ограничения ще бъдат приложени. Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон заяви, че Комисията е предложила инструменти за спиране на безвизовите пътувания за страни, които не изпълняват задълженията си, но че те не са предназначени за Западните Балкани. „За първи път в историята Комисията представи тези искания преди началото на лятото и сега те се разглеждат в Съвета и очакваме решение от тях до края на годината, но никои от държавите от Западните Балкани не са предмет на нашите разисквания“ Правителството на Република Северна Македония накратко обяви, че няма да коментира неофициални документи, излезли от медиите. Европейският съюз през 2009 г. прие решение, позволяващо на македонските граждани да пътуват свободно и да пребивават в страните от ЕС без виза за период от 90 дни. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Септември 2021 | 20:28 | Агенция "Фокус"

Expres.mk: ЕС постави под въпрос безвизовия режим за РСМ и другите страни от Западните Балкани и Източното партньорство

Expres.mk: ЕС постави под въпрос безвизовия режим за РСМ и другите страни от Западните Балкани и Източното партньорство

Брюксел. E Германия, Франция и Италия са ядосани от „злоупотребата“ с безвизовия режим за гражданите на Западните Балкани, както и от трите страни от Източното партньорство, които също са кандидати за официално членство в ЕС, предава скопското електронно издание Expres.mk. Според вътрешен документ на ЕС, видян от EU Observer, се подчертава, че безвизовият режим със Западните Балкани, Молдова, Грузия и Украйна отново е под въпрос. Това се случва в момент, когато председателят на Европейската комисия е на посещение в региона и в добавка към информацията на Reuters от високопоставени дипломати и друг вътрешен документ от Брюксел, от които става ясно, че някои страни-членки искат да се сложи край на разширяването на Съюза. Преди няколко дни Франция обяви затягане на визовия режим за страните от Магреб. Франция казва, че има особен проблем с молбите за убежище от Албания, Сърбия и Грузия, докато Германия се оплаква от искания от Албания и другите три държави от Източното партньорство. Македонците са проблем за Белгия, където броят на исканията от РСМ скочи това лято. Белгия обаче чака да види дали това е изолиран феномен. „Нередовните“ молби за убежище от Грузия са се увеличили с повече от 50 процента. Превод и редакция: Иван Христов

29 Септември 2021 | 12:07 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Посланието от Брюксел не е добро

Буяр Османи: Посланието от Брюксел не е добро

Скопие. Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи изпрати в сряда сутринта председателя на Европйексата комисия на летището в Скопие. Преди посещението йи срещите с висши служители, Reuters, позовавайки се на източници и документ от Брюксел, съобщи, че от страх от евентуална реакция от държавите-членки, Брюксел вече не може да гарантира, че шестте балкански страни, включително Северна Македония, изобщо ще да бъдат приети в ЕС, пише скопското издание „Слободен печат“. „Текстът на Reuters дойде в момента, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обикаля Балканите. Това не трябва да се пренебрегва. Не е известно дали има вътрешен документ, но има теории. Харесва ми оптимизмът на министъра, но нека не забравяме, че Комисията каза, че срещата на върха със Западните Балкани не е за разширяване“, каза Таня Милевска, журналист и кореспондент на МИА в Брюксел. Министър Османи поясни за този доклад, че ЕС все още е ангажиран с членството на региона в ЕС и този вариант е без алтернатива. „При подготовката на органите на ЕС за съвместната декларация, която да бъде приета на срещата на върха в Бърдо, възникна дилемата дали тази среща на върха изобщо е за разширяване и дали думата „разширяване“ трябва да присъства в този документ. Някои го тълкуват като продължение на евроскептицизма на определени страни, което не е нищо ново, други го тълкуват повече като дефиниране на конкретната среща на върха, независимо дали става въпрос за среща за разширяване или на върха, която само показва фокуса на ЕС към Западните Балкани. Какъвто и да е случаят, посланието не е добро по отношение на единството на ЕС в Западните Балкани, но не е нищо ново. Има държави-членки, които смятат, че ЕС функционира твърде трудно, за да дойдат и да се присъединят 6 нови държави членки, които да застрашат тяхното право на вето, заедно с техните комисари“, обяснява министър Османи. По думите му остава посланието, че един ден Западните Балкани ще бъдат част от ЕС и това е много важно. Османи казва, че е добре лидерите на ЕС и Западните Балкани да седнат на една маса на срещата на върха в Бърдо и да се разгледат отново перспективите за региона. Днес той ще бъде домакин на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархели. Превод и редакция: Иван Христов

29 Септември 2021 | 12:00 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (РСМ): След Урсула фон дер Лайен – в Скопие пристига еврокомисарят по разширяването

„Независен“ (РСМ): След Урсула фон дер Лайен – в Скопие пристига еврокомисарят по разширяването

Скопие. Ден след посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в Скопие пристига комисарят по разширяването Оливер Вархели, припомнят от редакцията на електронното издание на македонския вестник „Независен“. В програмата му е включена среща с премиера на югозападната ни съседка Зоран Заев, с когото ще обсъди напредъка в процеса на европейска интеграция в Западните Балкани. Очаква се фокусът да бъде преодоляването на българската блокада за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Общността. ЕК посочва, че Вархели комуникира с всички съответни страни относно дискусията за започването на преговорите със Северна Македония и Албания възможно най-скоро. Миналата седмица Вархели беше на посещение в България, за да обсъди с президента Румен Радев и служебния външен министър Светлан Стоев премахването на ветото на София за началото на преговорите на Северна Македония с ЕС. Посещението на унгарския политик в Скопие е ден след това на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която също говори за спора с България и неговото преодоляване по време на разговорите с властите в страната. Тя изрази увереност, че е възможно да се преодолее блокадата от София и да се проведат първите междуправителствени конференции със Северна Македония и Албания до края на годината. След седмица в Словения ще се проведе и срещата на върха ЕС-Западни Балкани, припомня изданието. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Септември 2021 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Цялото изказване на Зоран Заев пред Фон дер Лайен: Въпросите на идентичността не могат да бъдат предмет на преговори, от България идват сигнали на разбиране

Цялото изказване на Зоран Заев пред Фон дер Лайен: Въпросите на идентичността не могат да бъдат предмет на преговори, от България идват сигнали на разбиране

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев заяви на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, че страната ще интензифицира преговорите с България и изрази надежда, че до края на декември може да се намери приемливо решение за двете страни. В същото време той бе категоричен, че не може да се разговаря по въпросите на македонската идентичност и съобщи, че от българска страна са дошли позитивни сигнали по този въпрос. „В духа на европейските добросъседски отношения, ние ще интензифицираме разговорите с България с искрена воля да предприемем стъпки по-близо до решение на откритите ни въпроси. Досега проявихме готовност и конструктивен принос за решаването на двустранните въпроси чрез взаимно уважение и защита на националното достойнство, но въпросите на идентичността са просто невъзможни за преговори и ние сме доволни, че от България идват сигнали за разбиране по тези въпроси, които са също и европейски ценности“, каза Заев. По думите му, решението трябва да се основава на европейските ценности и същото, каза той, може да се намери в предложението, направено от Португалия по време на ротационното й председателство на Съвета на ЕС. „Ние зачитаме всички европейски идентичности тук и искаме нашата македонска идентичност с македонския език също да бъдат зачитани. Както казах, радвам се, че имаме положителни сигнали в тази част от най-важната област, която се обсъжда. Много често съм коментирал останалото, това е пътната карта, с която ще подобрим сътрудничеството и ще го ускорим в съответствие с Договора за добросъседство и приятелство, а вътре са точно двете бележки за кратко и дълго име, ненамеса във вътрешните работи и др., както и основите на предложението на португалското председателство, което бе прието и от словенското (председателство) като възможно решение, реално приемливо и за двете страни, и тук е решението, но духът на приятелството, сътрудничеството и приятелството трябва да се подхранва и от двете страни“, отбеляза министър-председателят на югозападната ни съседка. Той каза, че на срещата с Фон дер Лайен те са обсъдили тази тема и отбеляза, че настоящата блокада на европейската интеграция на югозападната ни съседка не е в духа на ангажимента на ЕС за разширяване на Съюза със страните от Западните Балкани. Ако блокадата продължи, каза Заев, тогава ще бъде даден простор на ретроградните сили. „Ние вярваме, че е необходим нов тласък за ускоряване на процеса на вземане на решения, защото всяко продължаване на блокадата насърчава ретроградните сили, които се противопоставят на европейското единство и европейските ценности.Блокадата се отрази негативно на целия регион и застраши доверието в ЕС като надежден партньор. Европейските ценности на ЕС са и ценностите на страните-кандидатки за членство от Западните Балкани, които ги приеха и развиха. Някои от тях, като инклузивност, мобилност, толерантност, справедливост и солидарност, като европейски ценности, които се практикуват в самия ЕС, са директно поставени под въпрос поради тази блокада“, каза Заев. Освен че говори за европейската интеграция на РСМ, той благодари за подкрепата на ЕС до момента, включително за обновяването на Младежкия културен център (МКЦ), където се проведе съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия. Днес те също подписаха меморандум, с който ЕС отпусна 2,6 милиона евро бюджетна подкрепа за Северна Македония. Разбра се още, че ЕС е отпуснал около 220 милиона евро бюджетна помощ на Скопие от началото на пандемията от Covid-19. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 18:46 | Агенция "Фокус"

„Скопие1“ (РСМ): Зоран Заев коментира твърденията на Бранко Цървенковски, че договорите с България и Гърция са вредни за РСМ

„Скопие1“ (РСМ): Зоран Заев коментира твърденията на Бранко Цървенковски, че договорите с България и Гърция са вредни за РСМ

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев бе помолен да коментира думите на бившия министър-председател на югозападната ни съседка Бранко Цървенковски, че договорите с България и Гърция са вредни за Скопие. Заев не отговори конкретно на това, но отбеляза, че „договор къща гради“, предава електронното издание „Скопие1“. „Не искам да го коментирам. Предавам вижданията си чрез журналистите. Договор къща гради, всеки договор може да донесе добро. Всяко споразумение е нещо европейско, нещо, което Европа ни учеше в продължение на 75 години, как процесът на излекуване на травмите от Втората световна война, изграждането на всякакъв вид сътрудничество и по-добър живот за нейните народи преминава през диалог. Диалогът, приятелството, подадената за помощ ръка, разбирателството са начинът да се решат нещата. По този начин ще покажем на ЕС, че трябва да бъдем член“, отговори Заев на въпрос относно твърденията на Цървенковски, че споразуменията с Гърция и България са само лоши. В понделник бившият премиер на РСМ Бранко Цървенковски каза: „Беше ни казано, а дори гарантирано, че Преспанският договор е ключът, който ще отвори двете врати (за НАТО и ЕС). За съжаление се оказа, че не е така. Станахме член на НАТО, но поради позицията на България не можем да започнем преговори с ЕС“, заяви той. „Във всеки случай не бих приравнил Преспанския договор с Гърция с Договора за приятелство и сътрудничество с България поне по една причина. Преспанското споразумение с Гърция, което не смятам за добро, още по-малко за идеално, но за избор на по-малко зло, все пак затвори един труден отворен въпрос. Споразумението с България не само не затвори нито един въпрос, а напротив, отвори кутията на Пандора и създаде основата за цяла поредица от искания на България, които до такава степен проникват в националната ни идентичност и история, че компромисът е просто невъзможен“, добави още Цървенковски. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Урсула фон дер Лайен: С цялото си сърце подкрепям започването на преговори със Северна Македония

Урсула фон дер Лайен: С цялото си сърце подкрепям започването на преговори със Северна Македония

Скопие. „Изцяло, с цялото си сърце, подкрепям официалното отваряне на присъединителните преговори и то възможно най-скоро. Призовавам ви да не губите вяра, защото сте постигнали добър напредък тук, постигнахте голям напредък, нека направим още една крачка, да работим усилено до първата междуправителствена конференция, това ще бъде нов успех“, заяви във вторник в Скопие председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на съвместна пресконференция с македонския премиер Зоран Заев в Младежкия културен център, където тя връчи безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на младежта в югозападната ни съседка, предава скопското електронно издание „МКД“. „Постигнахте голям напредък и сега е ред на ЕС да отговори. Виждаме добри резултати в борбата с престъпността и корупцията, сигурна съм, че в крайна сметка това ще бъде възнаградено. През този период ЕС беше измъчван от проблема с пандемията, икономиката претърпя големи щети. Ние доставихме голям брой дози ваксини в страните от Западните Балкани. Важно е населението да бъде ваксинирано и да премине на нов етап, етап на развитие и обновяване“, отбеляза Фон дер Лайен. Тя каза, че поздравява РСМ като първата страна в региона, която се присъединява към ЕС- платформата за Covid-сертификати. „Видях по време на пътуването си колко важен е туризмът за вас. ЕС мобилизира много средства, около 3,2 милиарда евро за подкрепа на региона, а Северна Македония получи 226 милиона евро безвъзмездни средства, което беше много важно за здравната система“, отбеляза председателят на Европейската комисия. „Трябва да гледаме напред и да осигурим възстановяването на Северна Македония. Младите хора заслужават по-зелено и по-цифрово бъдеще. Приветствам вашата кампания „Зелена сделка“, тя също така осигурява по-добро бъдеще и повече работа за младите хора. Поставихме над 9 милиарда евро на масата, имате нужда от зрели проекти, чрез които биха могли да бъдат достигнати до 20 милиарда инвестиции в такива области“, каза Фон дер Лайен и добави, че с напредването на работите може да се предложат още 600 милиона евро за други проекти. „Работим заедно по най-добрите проекти - газово взаимодействие с Косово и Сърбия и инвестиции в слънчеви електроцентрали. Това осигурява растеж в региона и дава възможност за интеграция в региона, а шестте партньори заедно могат да ускорят присъединяването си към ЕС“, отбеляза тя. Ръководителят на ЕК изрази надежда, че следващата седмица тя ще има нова среща в рамките на срещата на върха на ЕС в Словения, на която, както тя каза, иска Северна Македония да участва. „Северна Македония може да даде и допринесе много, за да чуем гласа на младежите там, те са бъдещето и те са нашето общо бъдеще. По този повод ще връча безвъзмездна финансова помощ в размер на 2,6 милиона евро бюджетна подкрепа за младите хора, това е за перспективата на младите, няма по-добра инвестиция за младите. Имам удоволствието да виу връча този грант“, каза Дер Лайен, подчертавайки, че ще го направи, след като си сложи защитната маска. Веднага след това грантът беше предаден на премиера Заев. На въпрос на репортери как вижда възможността, поради настоящото вето на България, Брюксел да отдели Македония и Албания от пакета за откриване на преговорите, Урсула фон дер Лайен не отговори директно, но каза, че фокусът сега е преговорите да се отворят възможно най-скоро или до края на годината. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 18:09 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: От България идват сигнали за разбиране по въпросите на идентичността

Зоран Заев: От България идват сигнали за разбиране по въпросите на идентичността

Скопие. Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев заяви на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, че от България са започнали да пристигат сигнали за разбиране по въпросите на идентичността, предава скопското електронно издание „Локално“. „Нашият напредък към ЕС трябва да зависи преди всичко от нашите реформи. Ние обаче ще засилим преговорите с България и досега проявихме неоспорим интерес към това. От България идват сигнали за разбиране по въпросите на идентичността“, заяви министър-председателят на югозападната ни съседка. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 17:57 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Отлагането на преговорите храни противниците на европейското единство

Зоран Заев: Отлагането на преговорите храни противниците на европейското единство

Скопие. Всяко продължаване на българската блокада за започване на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, храни силите, които се противопоставят на европейското единство, заяви премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предава скопският телевизионен канал „Алсат - М“. „Блокадата за оперативното начало на преговорите, одобрено през март миналата година, се отрази негативно на целия регион и застраши доверието в ЕС като надежден партньор“, каза Заев. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 17:52 | Агенция "Фокус"

„Фактор“ (РСМ): Заев каза на Фон дер Лайен, че няма да преговаря с България по въпроси за идентичността

„Фактор“ (РСМ): Заев каза на Фон дер Лайен, че няма да преговаря с България по въпроси за идентичността

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев заяви пред председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че ще интензифицира преговорите с България, но Скопие няма да преговаря по въпроси, засягащи македонската идентичност, предава скопското електронно издание „Фактор“. По думите му, югозападните ни съседи остават посветени на европейското бъдеще и визитата на Фон дер Лайен в Скопие ги окуражава да продължат по този път. Заев е категоричен, че бъдещето на Република Северна Македония е в Еврпейския съюз. „Искаме ви при нас, ЕК и самата аз стоим зад това. Вие постигнахте огромен напредък и взехте смело решение и сега ЕС трябва да изпълни обещанията си“, заяви от своя страна председатлят на ЕК. Извън тази тема, Фон дер Лайен каза, че РСМ сега трябва да възстанови икономиката си, която е била парализирана от пандемията. Тя подчерта, че ЕС е дарил ваксини на Скипие и призова за масова ваксинация. „Ние знаем колко важна е ваксинацията в този красив регион, видях го, докато се возих“, каза тя. Фон дер Лайен добави, че младите хора заслужават по-зелено, по-дигитално бъдеще. Освен това тя даде грант на Скопие за безвъзмездна помощ в размер на 2,6 милиона евро. По отношение на спора с България, фон дер Лайен казва, че има добри идеи за решение. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 17:43 | Агенция "Фокус"

„360 степени“ (РСМ): Фон дер Лайен пристигна в Скопие

„360 степени“ (РСМ): Фон дер Лайен пристигна в Скопие

Скопие. Председателят на Европейската комисия пристигна във вторник следобед в Скопие, където бе посрещната на летището от вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров, съобщава скопският телевизионен канал „360 степени“. „Посещението е силен сигнал за необходимостта да се действа и да се изпълни европейското убеждение: начало на преговорите. Нуждаем се от повече от крачка напред, за да възстановим вярата и надеждата на младите хора в европейската идея и перспективата за европейски начин на живот у дома“, написа Димитров в социалните мрежи след пристигането на председателя на ЕК. Фон дер Лайен пристигна в Република Северна Македония от Албания, където каза, че посланието й е ясно, че бъдещето на Албания е в ЕС. Пред сградата на македонския парламент тя ще бъде посрещната от премиера Зоран Заев, след което те ще проведат среща, на която ще присъстват още присъстват Димитров и външният министър Буяр Османи. Заев и Фон дер Лайен ще дадат съвместна пресконференция в кино „Фросина“ в МКЦ, което е реновирано със средства на ЕС. Основна тема на преговорите ще бъде българо-македонският спор. По-късно председателят ще се срещне с президента на югозападната ни съседка Стево Пендаровски и ще присъства на вечеря, организирана от държавния глава, на която ще бъдат още председателят на Събранието Талат Джафери и други висши служители. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2021 | 16:36 | Агенция "Фокус"