Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)
Стокхолм. „Изкуството на санкциите“ е заглавието на книгата на американския чиновник Ричард Невю, който наскоро се присъедини към екипа на Байдън и оформя американския курс към Иран. Книгата разказва основно за това как по указания на Обама той превръща иранците в бедняци, пише шведското издание Aftonbladet.
Според Невю през 2007 г. американските разузнавателни служби стигат до заключението, че Иран вече не притежава никакъв ядрен проект. Основната цел на Обама е била да потисне влиянието на тази сила в региона. В същото време ядрената заплаха изиграва важна роля в смисъл, че с нейна помощ САЩ успяват да убедят ЕС и азиатските вносители на петрол да се присъединят към санкциите.
Между 2012 и 2014 г. БВП на Иран в доларово изражение се срина с 30%. Иранската икономика дължи този срив на финансовата блокада и обезценяването на националната валута.
Книгата е замислена като практическо ръководство за „стратегия за точен, ефективен и методичен натиск върху уязвимите места и избягване на местата, които не са такива“. „В много отношения това напомня на ръководството за изтезания на ЦРУ от ерата на Буш“, отбелязва Aftonbladet.
Невю не се опитва да скрие, че целта на санкциите е да причини страдания, но той е „умен“ либерал и изобщо не е чудовище. „Причиняването на санкционни щети е чист садизъм, ако не върви ръка за ръка с очаквани потенциални резултати“, пише той.
Въпреки това в последния си анализ той много деликатно засяга темата за антируските санкции на САЩ и ЕС, наложени в светлината на анексията на Крим, като се има предвид фактът, че, налагайки тези санкции, Западът едва ли е очаквал, че Москва ще се откаже от полуострова. Санкциите на САЩ срещу газопровода „Северен поток 2” също могат да бъдат обобщени като пример за „чист садизъм” според класификацията на Невю.
„Желанието да се измъчват други народи в името на морала и човечността е удивително явление“, отбелязва Aftonbladet.
Речникът на съвременната либерална външна политика включва два типични израза: „хуманитарни“ бомбардировки/инвазии и „санкции“. И двата метода са коронните техники на евроамериканците, плодовете на които могат да се видят главно в по-южните страни.
Бомбардировките над Сърбия през 1999 г. бяха изключение. Нахлуванията в Афганистан, Ирак, Сирия, Сомалия и Либия отговарят на същото описание. Съществуват два вида санкции: такива, които удрят конкретни лица, институции и компании, и такива, които могат да нанесат вреди на целия народ и икономиката на страната.
В САЩ има списък на „специални“ лица, на които е забранено да правят какъвто и да е бизнес с американците, като в същото време активите им трябва да бъдат „замразени“. Този документ е с дължина 1536 страници и е допълнен от редица отделни списъци със същия фокус.
Санкциите, които засягат цели народи, всъщност са форма на икономическа война между големите богати държави срещу по-бедните, особено предвид това, че първите не рискуват нищо. Според Министерството на финансите на САЩ теподдържат 36 „активни програми за санкции“, 22 от които удрят различни страни.
Общият знаменател на „хуманитарните“ бомбардировки и нахлувания, както и санкциите, е самодоволното морализиране и разделянето на хората и държавите на добри и лоши, като бомбите и блокадите очевидно служат на силите на доброто. Представата, че те са водачите на избрания от Бога народ, е дълбоко вкоренена в съзнанието на американските политици. Да вземем само държавния секретар на Клинтън Мадлин Олбрайт, която някога наричаше САЩ „незаменима нация“.
Напълно възможно е политиката в духа на самодоволното морализиране да не е по-лоша от обичайната цинична реална политика. Случва се обаче така, че тя води до безгранично унищожение, резултатите от което могат да се видят в масовите гробове от Афганистан до Либия.
В действителност съществуването на морализаторската политика се дължи на явление, като лицемерието. Това включва например американския съюз с недемократичните арабски петролни монархии, които никога не са спазвали никакви човешки права. Но това, което остава незабелязано - и това, което доказват санкциите срещу конкретни страни - е бруталността на либералната външна политика, подчертава Aftonbladet.
„Санкциите срещу цели нации създават страдание, бедност и мизерия за цял народ в „заменимите“страни на Олбрайт. Настоящите (сега при Байдън) тотални санкции срещу икономиките на иранци, кубинци, севернокорейци и венецуелци изглеждат като опит за икономически геноцид. Целта е да се унищожи икономиката им“, отбелязва вестникът.
Това обаче рядко се постига напълно. Кубинците живеят под санкции от 60 години. Независимо от това, подобни мерки причиняват много чувствителни щети: разширяването на санкционния режим срещу Венецуела през 2017 г. доведе до увеличаване на смъртността, а през 2019-2020 г. БВП на страната падна с 60%.
Според настоящата политика на САЩ Сирия ще продължи да бъде купчина руини: никоя американска или чужда фирма няма да сключва каквито и да било договори за възстановяване в райони, контролирани от сирийското правителство. Що се отнася до ЕС, той се ограничи до въвеждане на забрана за участие във възстановяването на електропреносните мрежа.
Откъде идва този морализиращ садизъм? Един от източниците му вероятно е политическият фундаментализъм. Там, където обикновен човек вижда обикновени хора - деца, възрастни, старци, жени и мъже - подбудителите на санкции виждат карикатурни изображения на политически врагове, които, както обича да казва Байдън, „плащат цената“.
„Друг източник е религиозен възглед за хората, в рамките на който човечеството е разделено на две части: ние, избраният народ, и всички останали - грешници, неверници, еретици и заблудени. В протестантския фундаментализъм, от който сега черпят вдъхновение всички представители на сееврноатлантическата либерална външна политика, има садистична жилка. Измъчването на някого същото, като да го очистиш от греха. Много от днешните външнополитически политици приличат на епископ Вергерус от филма „Фани и Александър“ на Бергман“, заключава Aftonbladet.
***
Лондон. Един от най-известните американски активисти за правата на чернокожите, свещеник Джеси Джаксън нарече Великобритания „майката на расизма“ и призова страната да признае ролята, която тя играе в робството, пише The Times.
Джаксън отхвърли констатациите на Комисията по расовите и етническите различия. По-специално, в хода на прегледа, комисия, създадена от британското правителство, стигна до заключението, че Обединеното кралство е модел за подражание на други страни по расовите въпроси.
Според американския активист за правата на човека обаче ролята на Британската империя в търговията с роби означава, че „Великобритания носи конкретна отговорност да признае съществуването на расизъм и да направи разлика“. „Обиколил съм цяла Великобритания и е ясно, че расизмът съществува“, добави Джаксън.
Борецът за правата на чернокожите коментира и въпроса за расизма в британското кралско семейство, като отбеляза, че „всеки има кралска кръв“. „При демокрация всеки има шанс да бъде всякакъв. Няма висша раса, няма низша раса“, - цитира изданието думите на Джаксън. В същото време според него бракът на принц Хари с Меган Маркъл се е превърнал в доказателство, че „промяната е във въздуха“.
Както отбелязва The Times, критиката на Джаксън към Комисията за преглед на расовите и етническите различия отразява реакцията, която публикацията предизвика в Обединеното кралство. Например лорд Саймън Уоли, активен британски активист за правата на чернокожите, нарече доклада „пропуснат монументален момент“ за представителите на етническите малцинства в страната.
Изданието припомня, че 79-годишният Джаксън е един от най-влиятелните лидери на движението за граждански права за чернокожите в САЩ. Той беше сътрудник на лидера на движението Мартин Лутър Кинг и беше до него в Мемфис, когато беше убит.
***
Берлин. Президентът Си Дзинпин е казал на германския лидер Ангела Меркел по време на телефонен разговор в сряда (7 април), че се надява Европа да „положи положителни усилия с Китай“, предава Euractiv, като отбелязва, че това се случва на фона на засиления международен натиск върху Пекин във връзка с предполагаемите репресии срещу уйгурското малцинство в азиатската държава.
Този разговор е първият на китайския президент с европейски лидер след размяната на санкции миналия месец във връзка с обвиненията в нарушения на правата на мюсюлманското малцинство в Синдзян-Уйгурския автономен окръг на Китай, който сериозно влоши отношенията между блока и Пекин.
„Отношенията между Китай и ЕС са изправени пред нов кръстопът на развитие, както и различни предизвикателства“, каза Си, като добави, че призовава ЕС да направи „независима правилна оценка“.
„Изключително важно е да се схване цялостната посока на развитие на отношенията между Китай и ЕС ... от стратегическа гледна точка, взаимно да се уважаваме и да елиминираме намесата“, е казал Си на канцлера Меркел.
Президентът добави, че Китай иска да „приложи многостранността на практика“ с ЕС и да си сътрудничи с блока по въпроси като изменението на климата.
„Укрепването на сътрудничеството между Китай и Германия и Китай и ЕС може да постигне значими големи дела. Надявам се, че Германия и ЕС могат да положат положителни усилия с Китай, за да добавят още повече сигурност и стабилност към този непрекъснато променящ се свят“, каза той.
Китай и ЕС завършиха преговорите за знакова търговска сделка през декември, която предстои да бъде ратифицирана от Европейския парламент.
Бъдещето на сделката обаче е несигурно, след като ЕС наложи първите си санкции срещу Китай от три десетилетия заради Синдзян, където според изчисленията до един милион уйгури са задържани в лагерите за интерниране.
Китай отвърна с широкомащабни санкции срещу различни европейски парламентаристи, учени и германския мозъчен тръст MERICS - най-големият в Европа.
След това ЕС, САЩ, Канада и Великобритания наложиха координирани санкции срещу китайски служители, за които се твърди, че са замесени в нарушения на правата на Синдзян, а Китай санкционира допълнителни лица и организации от тези страни.
Малко след това шведският моден гигант H&M стана обект на националистически бойкот на потребителите, след като обеща миналата година да избягва използването на памук Синдзян поради предполагаемото използване на принудителен труд на уйгури.
***
Париж. Министърът на икономиката и финансите на Франция Бруно льо Мейр се оплака от забавянето на разпределението на парите от европейския план за възстановяване „Следващо поколение“, съобщава европейската редакция на Politico.
„Ние [Франция] сме на прав път. Но това, което не е на правилния път, е европейският план за възстановяване. Не сме видели нито един цент от 750-те милиарда евро, които бяха одобрени миналото лято, през 2020 г.“, заяви министърът в сряда в интервю пред телевизия Bloomberg.
„Дълбоко съм загрижен от забавянето на изпълнението на европейския план за възстановяване. Това е ключовият момент“, добави той, като отбеляза, че Франция „вече е изплатила 29 милиарда евро“ като част от националната си програма за възстановяване.
Европейската комисия настоя, че Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС работи по график, въпреки пречките, включително съдебно оспорване в Германия. Брюксел все още очаква всички 27 национални планове да бъдат представени до крайния срок до 30 април, според които впоследствие ще бъдат изплащани европейските пари.
„Работим интензивно с държавите-членки по изготвянето на техните планове за възстановяване и устойчивост от няколко месеца насам“, заяви говорител на Комисията в сряда.
Льо Мейр заяви, че страните от ЕС се нуждаят от икономическа подкрепа възможно най-бързо „за да се справят с предизвикателствата на Китай и САЩ“ и „да останат в технологичната надпревара“. Неговите коментари следват предупреждението от председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард миналия месец срещу „отлагане“ на отварянето на фонда.
Вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис заяви в сряда, че „очакваме повечето държави да представят своите планове към края на април“. Той добави, че „макар скоростта да е важна, за да се ускори финансирането на RRF възможно най-скоро, качеството на финализираните планове е от първостепенно значение“.
Що се отнася до ратификацията в националните парламенти на законодателството за прилагане на фонда, четири държави все още нямат точен график: Австрия, Полша, Унгария и Нидерландия. Но Комисията остава уверена, че процесът на ратификация ще приключи, както е планирано до края на юни.
Това не е първият път, в който Льо Мейр критикува схемата на ЕС. През януари той нарече програмата „твърде бавна и сложна“.
