Преглед на някои от основните теми в британския печат (Агенция „Фокус“)

Лондон. През почивните дни вълнението сред юнионистите бе особено голямо и причината за това не беше само триумфа на Глазгоу Рейнджърс в Шотланската висша лига, пише британското консервативно издание The Telegraph, като посочва, че продължилата повече от една година поредица от победи в анкетите за независимостта най-накрая е завършила с две проучвания, според които гражданите на страната ще гласуват „не“ на евентуален референдум за отделяне от Обединеното кралство. Повечето наблюдатели обаче са на мнение, че причината е продължаващата и високопоставена битка до смърт между първия министър Никола Стърджън и нейния предшественик Алекс Салмънд.

Забележителното в тази констатация обаче е степента, в която про-британските кампании смятат това за някакъв преломен момент. Разбира се, това е рядка добра новина в политическия пейзаж, доминиран от национализма, където всяка анкета се приветства от триумфиращите привърженици на СНП като поредния гвоздей в ковчега на Съюза. Но какво точно е значението на тези последни анкети? Про-британските партии сериозно ли вярват, че националистите може би ще направят крачка назад от своята безкрайна кампания за нов референдум, от страх, че ще загубят следващия, както са загубили последния?

Трябва да разберем манталитета на СНП: никога в нашия живот няма да настъпи момент, в който тази партия няма да призовава за нов референдум за независимост, освен в случай, че такъв вече е организиран. През 2012 г., когато Салмънд поиска референдум, кандидатурата му не се основаваше на огромна подкрепа сред шотландците за независимост, която тогава беше 33%. Искането за референдум се основаваше на спечеленото от СНП общо мнозинство на изборите за „Холируд“ през 2011 г., а също и на основата, че националистите трябва да водят непрекъсната кампания за независимост, точно както акулата трябва да продължи да се движи напред, за да остане жива.

Така че настоящото ниво на подкрепа за независимост няма да промени по никакъв начин ентусиазма на националистите за втори вот. Единственият въпрос, който има значение, що се отнася до анкетирането, е дали СНП ще успее, както преди десет години, да осигури повече места в шотландския парламент, отколкото всички останали партии взети заедно. Именно този въпрос - и само този въпрос - засяга партийните стратези в момента. Едно нещо е много публичният и интензивен спор между различните фракции на СНП да подкопае подкрепата за независимост, когато няма перспектива за провеждане на референдум; съвсем друго е да подкопае по-неотложната кампания, която предстои да започне и която ще има своите последици в изчислението на действителните, реални гласове в дните след 6 май.

Анкета на Panelbase за вчерашния Sunday Times постави подкрепата за СНП на 47 процента, което в контекста на Великобритания би било впечатляващо. В Шотландия обаче това е първото допитване от повече от година, което дава подкрепа за партията на Стърджън под 50%. Предполага се, че тя все пак може да спечели тънко мнозинство с едно място, но стратезите ще бъдат притеснени това да не е първото проявление на нова тенденция.

Не може да се каже твърде често: подкрепата за независимост във време, когато не се предвижда втори референдум, няма значение; всичко зависи от това дали Стърджън може да претендира за мандат за такъв референдум и без общо мнозинство тя няма да може да го направи. Дори загубата на едно място за кратко - а в нормални времена това би било огромен резултат в система, предназначена да избягва еднопартийните мнозинства - би довело до това, СНП да влезе в жестока гражданска война, която би направила настоящия сблъсък на Салмънд и Стърджън да изглеждат като учтиво противоречие сред приятели.

В нейната партия има много хора, които хапят езика си и предлагат на първия министър да се възползва от съмнението, за да запази партийната дисциплина само още десет седмици. Дори онези, които вярват, че Салмънд е бил несправедливо третиран и които подозират Стърджън, че използва лостовете на държавата за уреждане на политически сметки, са готови да пренебрегнат подобно поведение, но само ако крайният резултат е неоспорим мандат за референдум. Анкетирането от повече от година показва, че такова мнозинство е най-вероятният резултат при следващото излизане на шотландците до избирателните урни; Членовете на СНП почти могат да опипат победата. Ако сега се измъкне изпод носа им, кого ще обвинят?

Въпреки неясните детайли около разследването на Салмънд и твърдата, но безсъдържателна защита на Стърджън, в обществото остана впечатлението, че има нещо гнило в СНП, което може да се превърне в установен факт в шотландската политика от днес до деня на изборите. Това биха били много лоши новини за Стърджън.

Но най-новите анкети ще се окажат по-скоро фойерверк, отколкото трайна тенденция; Шотландските гласоподаватели вече се показаха като изключително прощаващи и толерантни към други недостатъци на шотландското правителство: за училища, проекти за обществени поръчки с много милиони лири, болници и въвеждане на ваксини. И така, защо биха теглили чертата при скандал, чиито по-фини подробности избягват и най-внимателните читатели?

Това, което трябва да притеснява про-британските партии е пълната липса на ефект досега от новото ръководство на шотландските лейбъристи, под формата на Анас Сарвар, върху популярността на партията. Най-голямата заплаха за хегемонията на СНП в нейните бастиони (които преди бяха бастиони на Лейбъристката партия) е в поне относителното възстановяване на позициите на партията на Кийр Стармър на север от границата. Но засега такава заплаха изглежда далечна.

През 20-те години на деволюция, три от петте вота за „Холируд“ бяха предрешени – през 1999,2003 и 2016 години. За кратко се смяташе, че изборите през 2011 година ще бъдат оспорвани, до няколко седмици преди деня на вота. Тази година категорично те ще попаднат в графата „предрешени“, но това не означава, че лидерите на СНП могат да са спокойни за резултата. Те ще спечелят и ще останат в правителството. Но ако последните анкети определят модел за следващите десет седмици, тяхната победа ще бъде горчива и краткотрайна.
***
Лондон. Специалният пратеник на американския президент Джо Байдън за зелената политика и опазването на климата – Джон Кери, посети Лондон за разговори с премиера Борис Джонсън, съобщава изданието The London Evening Standard.

Посещението на бившия държавен секретар в страната е пореден сигнал за промяната в подхода на новата администрация във Вашингтон по въпросите на климата, в сравнение с правителството на Доналд Тръмп.

Обединеното кралство е домакин на голямата среща на върха на членовете на Организацията на обединените нации в Глазгоу по въпроса за промените в климата, която ще се проведе през ноември. Кери е на обиколка в европейските столици, включително в Берлин и Париж, за да засили глобалната амбиция за справяне с изменението на климата. Председателят на Cop26 Алок Шарма също се срещна с Кери по време на посещението му в Лондон.

Припомня се, че след избирането на Байдън за президент САЩ се върнаха към Парижкото споразумение за климата, от което Тръмп изтегли страната. На 22 април американският президент ще бъде домакин на среща на върха на лидерите по въпросите на изменението на климата.
***
Лондон. Наполеон използва тактиката на икономическа блокада срещу Великобритания, но тя не дава очаквания резултат и в крайна сметка води до крах на неговата коалиция и империя. Сега европейските лидери се опитат да приложат същата тактика спрямо Лондон, но единственото, което ще получат от нея е Наполеонов комплекс, пише британският вестник The Telegraph.

В онези дни, когато все още имаше противоречия за Брекзит, поддръжниците на излизането на Обединеното кралство от структурите на Общността сравняваха този процес с големите събития от миналото: Испанската армада, Наполеоновите войни, дори със събитията от 1940 г., за което бяха критикувани. Още по-изненадващо, пише The Telegraph, е, че същото сравнение направи бившият френски посланик във Великобритания Силвия Берман. Според нея Брекзит е успял да обедини останалите 27 държави от ЕС и този процес е подобен на известната блокада на Наполеон, от която Англия толкова се е страхувала.

Според изданието тези думи заслужават внимание не само защото крият заплаха, но и защото свидетелстват за стремежите на европейските елити. На първо място, те се опитват да обърнат цялата европейска икономика срещу един противник. Освен това отново в същото време съществува концепцията, че Великобритания трябва да бъде обвинена за всички проблеми на Франция. Точно както някога Наполеон бе заявил, че „всичките ми войни идват от Англия“.

Блокадата, която Наполеон наложи, трябваше да унищожи Великобритания икономически, тъй като се провали в опита си да унищожи страната политически. Европа беше най-големият пазар за Лондон. И днес французите изглежда имат същите намерения. Те се опитват да установят максимални бариери пред търговията през Ламанша, опитвайки се да ударят най-слабото място на Обединеното кралство - проблемът със Северна Ирландия.

Съществува и друг паралел с Наполеон, отбелязва британският вестник. Когато Франция и Великобритания подписват Амиенския договор през 1802 г., британците разчитат на по-нататъшни мерки за нормализиране на отношенията. Но французите поискаха от англичаните да се съобразят с всяка буква от договора, докато самите те се подготвяха за нова война.

Ако настоящите дипломати се стремят към същия сценарий, тогава изданието ги съветва да си спомнят за историята. Действията на Наполеон доведоха до факта, че всички започнаха да нарушават правилата. Дори предвид ниското ниво на логистично развитие, британските стоки бяха контрабандно изнасяни на континента. Някои от съюзниците на Наполеон отказаха да подкрепят политиката му. Хората се разбунтуваха срещу икономически разходи, срещу собствените си политици. И голямата империя в крайна сметка се срина.

Дали Европа ще позволи нейните интереси да бъдат подчинени на идеологическите възгледи на Франция, или европейският бизнес осъзнава, че Брекзит е свършен факт и сега е необходимо да се градят взаимно изгодни интереси? Подобно на Наполеон, сегашното френско правителство иска да се възползва от парижкия финансов сектор, като извади бизнеса от Лондон, дори ако това ще доведе до загуби за останалите европейски страни.

Заедно с паралелите обаче е лесно да се види разликата в ситуацията. Наполеон е човек с неоспорима сила и проницателност. А лидерите на ЕС всеки ден доказват, че не са такива.