Преглед на основните теми в руския печат (Агенция "Фокус")

Москва. Москва осъди неотдавнашното решение на срещата на върха на ЕС за въвеждане на ковид-паспорти. Според външния министър Сергей Лавров появата им ще означава принудителна ваксинация, което противоречи на основите на демокрацията. Дори в самата Европа обаче няма консенсус относно необходимостта от този документ, който между другото е свързан с отварянето на вътрешните и външните граници на ЕС, пише руският вестник “Взгляд“

Въвеждането на „ковид-паспорти“ в ЕС означава принудителна ваксинация срещу COVID-19, заяви руският външен министър Сергей Лавров във вторник. „Оказва се, че тази идея противоречи на правилата на демокрацията, защото в страните от ЕС има решение, че ваксинирането е доброволно. Ако бъде въведен „ковид-паспорт“, това ще противоречи на принципа на доброволност “, каза министърът пред ТАСС. „Това означава, че хората ще бъдат принудени насила да се ваксинират, ако разбира се, искат да пътуват. А в Европа, без да се движи между страните - членки на Европейския съюз, населението трудно може да си представи живота си “, каза Лавров.

Миналата седмица лидерите на ЕС се споразумяха относно необходимостта от въвеждане на електронни сертификати за ваксинация в бъдеще. Германският канцлер Ангела Меркел, горещ привърженик на подобна идея, обяви това след виртуална среща на върха. В Германия тя вече е решила да разработи такъв документ. Както предлага Меркел, притежателите на сертификати, в които ще бъде добавена и обичайната "паспортна" информация за гражданите, ще могат да пътуват свободно в рамките на ЕС. "И също така, те може би ще се превърнат в основата за влизане в ЕС от трети страни", цитира я РИА Новости.

Не всички държави от Шенген обаче споделят ентусиазма на Меркел за това. Зависимите от туризма страни в Южна Европа, като Гърция и Испания, подкрепят въвеждането на ваксинационни паспорти, но повечето от техните северни партньори все още се съмняват, че документите ще гарантират здравето на чужденците, влизащи в определена държава. Противно на думите на Меркел, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че срещата на върха не е взела никакви практически решения за такива документи.

„Нуждаем се от поне още три месеца, за да обработим цялата техническа информация, която трябва да бъде координирана, да създадем и използваме такива паспорти“, каза тя неясно. Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел също призна, че все още не е ясно как могат да се използват такива документи и как ще бъде осигурено тяхното взаимно признаване в ЕС.

В същото време президентът на Сърбия вече осъди Европейския съюз заради идеята за паспорти, но Кремъл обеща да наблюдава процеса на въвеждане на такива документи - „доколкото те ще касаят руснаците“.

„Ковид-паспортите“ се комбинират с правата на човека по същия начин, както решението да не се пускат в Шенген руснаци, живеещи в Крим, сигурен е Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международни отношения в Съвета на Федерацията, добавяйки, че ЕС по принцип не е в приятелски отношения с международното право. „В нашата страна са необходими архиви на ваксинацията, така че човек да не получи ваксината два пъти“, каза Климов. - Това е обичайната регистрационна система: правите нещо, получавате удостоверение по този въпрос. Но ако това е проформа паспорт, предполагащ различна степен на свобода на движение за различни лица, възникват много правни, морални и етични въпроси."

Свободата на движение е едно, но свободата да се ваксинираш или не е нещо съвсем различно, смята събеседникът. Освен това историята с „паспортите“ зависи от отношението на властите на различните държави към определени ваксини. „Например унгарски гражданин е получил ваксината „Спутник V“, предположи Климов. – Тя е одобрена от Будапеща, но не е одобрен от органите на ЕС. Как ще се процедира в този случай? " Освен това появата на такива документи ще доведе до увеличаване на измамите на това основание, сигурен е сенаторът.

„Някои хора са били ваксинирани, а други са боледували и нямат паспорти, но имат антитела срещу вируса. А някои по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани. И какво, те ще пострадат заради това, че са болни? - пита друг заместник-председател на комисията по външни работи на Сената Владимир Джабаров. - Европейците трябва да се съберат под егидата на СЗО и там да обсъждат и да прочуват сериозно подобни проблеми. В противен случай ще има огромна дискриминация."

Както се надява Джабаров, когато популационният имунитет бъде постигнат в света и пандемията отшуми, проблемът ще изчезне сам по себе си, „но засега разделянето на хората на базата на наличието или липсата на „ковид-паспорти“ ще генерира големи конфликти.

Според Дмитрий Кошко, председател на Координационния съвет на руските сънародници във Франция, спорове относно въвеждането на паспорти за ваксинация продължават в Западна Европа от самото начало на ваксинацията. „Наскоро президентът Еманюел Макрон даде да се разбере, че във Франция няма да има сертификати за ваксинация. Макрон обаче е нестабилен в решенията си. Днес той казва едно, но утре може кардинално да промени мнението си. Тоест няма гаранция, че сертификатите няма да бъдат въведени “, обобщи събеседникът.

Що се отнася до руските ваксини, тази тема първоначално беше много политизирана от правителството. „Първоначално имаше много негативни мнения в пресата за „Спутник V“, а малко се говори за други ваксини. Около тях имаше атмосфера на недоверие. Затова все още е трудно да се предскаже как ще се държат френските власти в ситуацията с руските туристи, които например искат да дойдат да се пекат на Лазурния бряг или да карат ски в Алпите “, каза източникът. „Докато общественото мнение тук е по-загрижено за друг проблем: самата ваксинация не върви много добре“, каза Кошко. „Няма достатъчно дози и много други неща, до момента този процес не е стартиран напълно.

Както се страхува президентът на Руската асоциация за международно право Анатолий Капустин, ако властите на ЕС продължават да не признават руските ваксини и ако руските туристи не бъдат допуснати до Шенген поради тази причина дори след края на пандемията, тогава „скандалите ще започнат."

„Ако Брюксел изисква руснаците, които искат да дойдат в Шенген, да получат предварително „ковид-паспорт“, тогава можем да въведем нашите собствени огледални изисквания.

И тогава европейците също няма да могат да дойдат при нас. Ще настъпи хаос. Но все пак се надявам, че Брюксел ще подходи разумно “, каза Капустин. „Най-вероятно ще бъдат сключени споразумения за подобни документи с Русия и с други страни, които не са част от Шенген“, прогнозира адвокатът.

Както вестник „Взгляд“ писа през декември, Държавната дума не изключи, че Русия наистина може да откаже да пусне на своя територия тези, които не са били ваксинирани с руска ваксина. Както каза заместникът Генадий Онищенко, „основният критерий за забраната ще бъде честотата на заболяванията при хората“. „Ако Русия има високо ниво на заболеваемост, тогава ЕС ще има причини да не допуска нашите граждани. Ако нашите показатели са по-добри от европейските, тогава ние няма да ги пускаме ”, обеща депутатът.
***

Москва. Иран се опита да изглади дипломатическото напрежение с Турция заради ситуацията в Ирак. Официалният представител на Министерството на външните работи на Ислямска република Саид Хатибзаде обясни, че изявленията на иранския посланик в Багдад Ирадж Маджеди са били интерпретирани погрешно. Онзи ден в интервю за кюрдската новинарска мрежа ръководителят на дипломатическата мисия говори грубо за незаконността на трансграничните операции на турските въоръжени сили, което предизвика буря от възмущение в Анкара. Въпреки факта, че този дипломатически епизод изглежда изчерпан, експертите смятат, че потенциалът за конфликт в отношенията между Иран и Турция все още е доста голям, пише руският вестник “Независимая газета“

Иранското външно министерство увери, че след преговорите Техеран и Анкара са се разбрали. „Както Иран, така и турското правителство са на едно мнение за защитата на националния суверенитет и териториалната цялост на Ирак и това е основният принцип на международните отношения“, каза Хатибзаде. Според дипломата скандалът около изявленията на посланика в Ирак е възникнал поради недоразумение и тази ситуация е разрешена успешно. Ден по-рано турското външно министерство беше принудено да извика иранския посланик в Анкара Мохамад Феразменд. На ръководителя на дипломатическата мисия бе казано, че турската страна очаква подкрепата на Техеран по въпроси, свързани с борбата с тероризма, а не създаването на пречки.

Скандалът беше предизвикан от интервю, дадено на кюрдската новинарска корпорация Rudaw от посланик Маджеди. Той разкритикува операциите на турските въоръжени сили в Северен Ирак срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и призова турските власти да зачитат международните граници. „Ние отхвърляме военната намеса в Ирак“, обясни посланикът. "И турските сили не трябва да представляват заплаха за иракската територия." Той отбеляза, че сигурността на иракските райони трябва да бъде подкрепена от правителствените въоръжени сили и силите на Иракски Кюрдистан. В тази връзка ръководителят на иранската дипломатическа мисия призова турската армия „да се върне на своите международни позиции и да се базира там“ и да остави сигурността на иракските територии изключително на националните иракски сили.

Операциите на турските въоръжени сили в Северен Ирак срещу кюрдските леви радикали се извършват едностранно: войските действат въз основа на мандат, издаден от турския парламент, но централното правителство в Багдад смята тези действия за нарушение на суверенитета и ги критикува с основателна причина. През август 2020 г. турски дрон случайно удари конвой от местни граничари североизточно от Ербил, столицата на автономния иракски Кюрдистан, убивайки петима войници. През последните месеци обаче Анкара и Багдад успяха да изгладят напрежението, възникнало след това: през януари Турция дори изпрати свои военни съветници в Ирак като част от мисията на НАТО.

Айкан Ердемир, бивш депутат в турския парламент и старши директор на турската програма в Американската фондация за защита на демокрациите, обърна внимание на факта, че през 2017 г. Анкара и Техеран обединиха усилията си, за да окажат натиск върху Ербил и да отхвърлят референдума за независимостта на Иракски Кюрдистан ... „Още миналата година Турция и Иран започнаха координирани военни удари срещу кюрдски бунтовници, които се крият в тройната гранична зона между Иран, Ирак и Турция. През същата година турско-иранското партньорство изглежда е изправено пред препятствия, тъй като хегемонистките амбиции на Анкара и Техеран към Ирак започнаха да влизат в конфликт заради Синджар “, каза експертът.

Според Ердемир президентът Реджеп Тайип Ердоган обмисля планове за обединяване на усилията с регионалните власти на Иракски Кюрдистан за установяване на контрол над този регион, считан за историческа родина на язидите, и по този начин да неутрализира влиянието на ПКК и да нанесе удар по комуникацията със Северна Сирия. „Поради факта, че Иран също би искал да засили присъствието си в Синджар чрез шиитските посредници, действащи в Ирак – Силите на народната мобилизация, това постави Техеран и Анкара на пътя на конфронтация. През 2017 г. Турция дори не можеше да предвиди, че нейното партньорство с Иран ще спомогне за укрепването на иранската хегемония в региона за сметка на регионалното правителство на Кюрдистан “, казва експертът.

Сега, когато Иран и косвените му сили са спечелили предимство на регионално ниво, всички опити на турското ръководство да възстанови военно-политическото си влияние чрез сътрудничество с отслабения Иракски Кюрдистан ще бъдат твърде закъснели, смята Ердемир. "Изглежда, че Техеран е използвал параноята на Анкара за кюрдското самоопределение, за да спечели предимство не само в Синджар, но и в Мосул, а последният опит на Ердоган да обърне фактите, които са в полза на Иран може да се провали", каза Ердемир. Веднага след като ръководството на Ислямската република укрепи позициите си в който и да е регион на Близкия изток чрез лоялни на себе си сили, то рядко прави крачка назад: примерите с Ливан, Сирия и Йемен са доказателство за това, заключава експертът.
***

Токио. Японският милиардер Юсако Маедзава, който ще стане първият космически турист на SpaceX, ще избере осем души за съвместен полет до Луната. Той обяви това във видео съобщение на страницата си в „Туитър“, цитиран от „Российская газета“.

"Набирам екип, който да участва в тази мисия. В това пътуване ще вземат участие 10-12 души, от своя страна приканвам осем" - каза Маедзава.

Той уточни също, че полетът ще се осъществи през 2023 година. Според него желаещите да участват в селекцията трябва да отговарят на две условия. Първо, кандидатът трябва да обясни за своите дейности и за това как летенето до спътника на Земята ще им помогне да направят нещо повече за обществото. И второ, трябва да е готов за работа в екип и да подкрепя членовете му.

Като напомня изданието, 42-годишният Маедзава стана първият космически турист на SpaceX още през 2018 година. Милиардерът вече е закупил всички места на кораба, които ще лети до Луната