Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция „Фокус“)

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган представи във вторник дългоочаквания „План за действие по човешките права“, като заяви, че се очаква той да бъде изпълнен през следващите две години и че „всяка точка от плана е плод на широкообхватни консултации и той отговаря на очакванията на нацията“, пише турското издание Daily Sabah.

„Той има 11 принципа, първият от които е фактът, че правата на човека са под закрилата на закона“, заяви Ердоган, говорейки по време на уводното заседание на Плана за действие за правата на човека.

Около 11-те основни принципа, които съставляват гръбнака на плана, са заложени общо девет цели, 50 фокуса и 393 дейности.

„Крайната цел на плана за действие на Турция е нова гражданска конституция“, подчерта държавният глава.

Първоначално споменат по време на обявяването на първия пакет на съдебната реформа в страната, планът се основава на визията на „Свободни индивиди, силно общество: по-демократична Турция“. Неговото мото обаче е следното: „Нека хората да живеят, така че да живее държавата!“ Планът произтича от „задължението на държавата да защитава във всички свои дела и действия и с всички държавни институции и организации физическата и морална цялост и честта и достойнството на хората“.

На 30 май 2019 г. Ердоган обяви нова съдебна реформа за укрепване на независимите, обективни, отчетни и прозрачни характеристики на съдебната власт. Стратегията на съдебната реформа се състои от две основни перспективи, девет цели, 63 фокуса и 256 дейности.

Планът се фокусира върху темите за свободата, правото на сигурност, правото на справедлив процес, свободата на словото, както и правата на жените и хората с увреждания. Подобряването на тези права и свободи доведе до неуспехи в бюрокрацията, които попречиха на тези права и свободи да бъдат приложени правилно. Планът е изготвен в съответствие с наблюденията и докладите на международните механизми, които наблюдават правата на човека в сътрудничество с няколко правозащитни групи.

Някои от другите принципи на плана са човешкото достойнство, като същността на всички права, под активната защита на закона; равното, безпристрастно и честно предоставяне на обществени услуги на всички; върховенството на закона се укрепва във всички области като гаранция за правата и свободите и никой не може да бъде лишен от свобода поради критика или изразяване на мнението си.

Деветте цели на плана са по-силна система за защита на правата на човека; укрепване на съдебната независимост и правото на справедлив процес; законова предвидимост и прозрачност; защита и насърчаване на свободите на изразяване, сдружаване и религия; укрепване на личната свобода и сигурност; защита на физическата и моралната цялост и личния живот на индивида; по-ефективна защита на правото на собственост; защита на уязвимите групи и укрепване на социалното богатство, и не на последно място, административно и социално съзнание на високо ниво за правата на човека.

Разказвайки за тези принципи и цели в детайли, Ердоган подчерта, че новият план има за цел да повиши ефективността на системата от индивидуални жалби до върховния Конституционен съд, докато е започнала цялостна работа за извършване на изменения в законодателството относно изборите и политическите партии за укрепване на демократичното участие.

Той заяви, че Комисията за компенсация на правата на човека ще покрие финансовите щети от продължителни съдебни процеси, без да е необходимо за целта гражданите да се обръщат към Конституционния съд.

„Преглеждаме законодателството и правоприлагането с цел да гарантираме широко свободата на изразяване, както и правото на събрания и демонстрационни шествия“, заяви Ердоган.

В рамките на плана Турция ще създаде и офис на инвестиционния омбудсман за уреждане на спорове между администрация и инвеститори.

С цел да „засили“ стандартите за свобода на изразяване и печата, Турция също разработва мерки за улесняване на професионалната дейност на журналистите като част от плана.

Планът също така дава възможност на служителите от публичния и частния сектор и студентите да вземат почивка за религиозни празници, които спазват, независимо от тяхната вяра.

„Според новия план за действие турската полиция може да взема изявления по всяко време, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата“, заяви още президентът и посочи: „Турция прекратява сроковете за дисциплинарни разследвания във връзка с твърдения за изтезания“.

Ердоган също така посочи, че Турция ускорява усилията по процеса на визова либерализация с Европейския съюз.

Първото заявление на Турция към Европейския съюз е подадено през 1963 г. Процесът на либерализиране на визовия режим за турските граждани е основен момент и набира още по-голяма скорост през 2018 г., когато Анкара обеща да изпълни 72-та критерия, които са нужни за целта. Досега голямата част от тези критерии са изпълнени, но остават шест, които трябва да бъдат изпълнени скоро. Желанието да стане член на ЕС винаги е било мотивиращ фактор за реформите в Турция, отбелязва изданието.
***
Вашингтон. Миналата седмица Крайният Север бе зона на условни бойни действия, когато войските на НАТО и Русия провеждаха там своите учения в един вид дуел. Както пише Forbes, в маневрите на Алианса Dynamic Guard са били задействани мощни въздушни и морски сили, включително фрегатата Halifax на Военноморските сили на Канада и ракетни катери на норвежкия ВМФ Steil и Storm. Военните кораби бяха подкрепени от германския танкер Spessart.

Два американски стратегически бомбардировача B-1 и поне един норвежки изтребител F-35 долетяха от авиобаза Орланд в Централна Норвегия, за да участват в учението.

Както отбелязва вестникът, ученията на НАТО са имали отбранителен характер. Маневрите, според канадския командир на SNMG1 комодор Брадли Питс, „позволява на групата SNMG1 да подобри или потвърди по друг начин нивото на обучение, знания и опит в областта на радиоелектронната борба и противоракетната отбрана за кораби в специална и сложна оперативна среда“.

Докато корабите и самолетите на НАТО провеждаха учения край западното крайбрежие на Норвегия, руският флот също провеждаше учения на източния бряг, отработвайки мисии за борба с подводници.

В началото на февруари руският ракетен крайцер „Маршал Устинов“ отплава от Североморск за Баренцово море. „В продължение на няколко дни екипажът на кораба ще практикува бойна и ежедневна организация в морето, ще провежда редица общи корабни учения за контрол на щетите, радиационна, химическа и биологична защита, както и противовъздушна и противоподводна отбрана. В рамките на изпълнението на задачите за борба с подводници, крайцерът ще си взаимодейства с подводници и противоподводна авиация, ще проведе учебно търсене и проследяване на подводница, а освен това ще извърши стрелба с морско противоподводно оръжие“, съобщиха от Кремъл.

След приключване на ученията крайцерът потегли към Североморск и, което е забележително, избра обходен маршрут. На 22 февруари 12 500-тонният крайцер, който със своите 104 зенитни ракети и 16 противокорабни ракети П-500 с обсег от 500 км, е един от най-мощните надводни военни кораби в света, се насочва на юг към фиорда Варангер , разположен западно от руския полуостров Рибачий. През този фиорд минава руско-норвежката морска граница. Както отбелязва вестникът, „Маршал Устинов“, отивайки към базата, се отклонява на юг едновременно с пристигането на бомбардировачите В-1 в Норвегия.

„Напоследък не сме виждали такъв проход по маршрута на запад от полуостров Рибачий“, коментира ситуацията майор Бриняр Стордал, пресаташе на обединения щаб на ВС на Норвегия.
***
Вашингтон/Киев. Министерството на отбраната на САЩ обяви отпускането на 125 милиона долара за Украйна, за да помогне на страната „по-добре да се защити срещу руската агресия", съобщава американският вестник The Hill, позовавайки се на изявление на Пентагона.

Пентагонът обяви пакет за помощ за сигурност на Украйна на стойност 125 милиона долара, като отпускането на допълнителни 150 милиона долара ще зависи от напредъка на Киев в реформите и усилията за борба с корупцията, става ясно от статията.

Средствата са заделени в рамките на Инициативата за подпомагане на Украйна в сектора за сигурността и ще бъдат използвани за „обучение, оборудване и консултантски услуги, които да помогнат на украинските сили да запазят териториалната цялост на страната, да защитят нейните граници и да подобрят взаимодействието с НАТО", отбелязва вестникът.

Парите, отпуснати за подпомагане на Украйна да се „защити по-добре от руската агресия“, ще бъдат изразходвани за закупуването на два патрулни катера Mark VI, противоартилерийски радари и тактическо оборудване, за получаването на сателитни изображения и аналитични способности, оборудване за осигуряване на военно-медицинска помощ и за бойна евакуация, се казва в доклада.

Допълнителните 150 милиона долара през фискалната 2021 г. зависят от напредъка на Украйна по реформите в отбраната.

В изявление Пентагонът отбелязва, че по този начин „насърчава Украйна да продължи да провежда реформи, които засилват гражданския контрол върху въоръжените сили, прозрачността и отчетността в отбраната и военните поръчки, и модернизира отбранителния си сектор в други ключови области в съответствие с принципите и стандартите на НАТО“.

От 2014 г. насам, когато Русия „завладя и анексира Крим“, САЩ са отпуснали над 2 милиарда долара на Киев по инициативата за подпомагане на сигурността за Украйна, припомня The Hill.