Живко Тодоров, кмет на Стара Загора: Някои от засадените през 19 в. дървета от Методий Кусев в „Аязмото“ са все още живи, пристигнали са от Бяло и Мраморно море

Стара Загора. Идеята за парк „Аязмото“ е била приета скептично от старозагорци, Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване ѝ. Това каза кметът на Стара Загора Живко Тодоров по повод създаването на парк „Аязмото“ в интервю за Агенция „Фокус“. „Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер, за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя“, разказа Тодоров и допълни, че ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.

„През 1894 година, когато митрополит Методий пристига в Стара Загора, за да застане начело на епархията, открива северната част на града заобиколена от голи хълмове, склонове от Средна гора. Най-близкият хълм носи името „Ахмак баир“. На този хълм имало някога в древността голям манастир- лавра. Това накарало дядо Методий да се заеме с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк“, обясни Живко Тодоров.
„Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи“, допълни той.

„Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните им. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града. По-късно паркът е прекръстен в чест на митрополит Методий Кусев“, каза още Живко Тодоров.

Мариела ЧЕПЕЛОВА


Пълния текст на интервюто четете в раздел "Мнение"
.