Преглед на основните теми в старозагорския печат

Стара Загора. “Окончателно: Община Стара Загора ще разполага с 180 628 775 лв. бюджет тази година” е водещо заглавие във вестник "Старозагорски новини".
Общински съвет Стара Загора прие днес бюджета на общината за за 2021 г. с 39 гласа "за". "Против" гласуваха 11 общински съветници - от БСП, "Демократична България" и ПП "Възраждане". Общият размер на финансовия документ възлиза на 180 628 775 лв., като 54.45% от сумата е от държавно делегирани дейности и 45.55% - от местни приходи. Основен приоритет пред местното ръководство остава запазването на фискалната устойчивост, провеждането на последователна и предвидима политика.
Най-голям относителен дял в бюджета на община Стара Загора - 38.74%, има функция "Образование". Заложените средства са в размер на 69 979 414 лв., с близо 9 млн. лв. повече спрямо предходната година. С над 15% е предвиденото увеличение на трудовите възнаграждения на педагогическия персонал. Във функция "Здравеопазване" заложените средства са 9 636 977 лв., като увеличението спрямо предходната година е с над 1.6 млн. лв. С над 3.3 млн. лева се увеличава бюджетът на функция "Социално осигуряване, подпомагане и грижи", като общият размер възлиза на 12 680 310 лв. Проектобюджетът на функция "Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда" е 19 358 405 лева. По-важните разходи са за улично осветление - 2 450 0000 лв.; рехабилитация на уличната мрежа - 3 500 000 лв.; дейности по чистота - 10 798 000 лв.; дейности по озеленяване - 1 756 359 лв.; капиталовите разходи за 2021 г. на функцията са в размер на 6 228 721 лева.
С 8 271 744 лева, в т.ч. държавно финансиране 3 390 678 лв. и общинско финансиране от 4 881 066 лв., ще разполага функция "Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело". За функция "Икономически дейности и услуги" са предвидени 9 417 220 лева.
Обсъждането на бюджета продължи по-малко от час. Председателят на комисията по финанси и бюджет Николай Николов заяви в началото на дебатите, че в условията на пандемия ще бъде предизвикателство запазването на устойчивото развитие на града. От своя страна председателят на групата на "Демократична България" Димитър Чорбаджиев изрази разочарование, че в документа липсват средства за модернизация на администрацията, за да се подобрят предлаганите услуги. Той посочи, че в редица общини процедурите се провеждат електронно, а други вече разполагат с дигитални регистри. В дебата се включи и Юсни Ибрям от ДПС, който обяви, че ще даде своята подкрепа за предложението на общинска администрация. Същата позиция обяви и Методи Пенчев от "Народен съюз", но подчерта, че през настоящата година трябва да бъде извършен ремонт на две улици в Индустриалната зона на града, които по думите му се намират в тежко състояние. В подкрепа на предложения бюджет се изказа и Антон Андонов от ВМРО.
Проф. Иван Върляков от БСП обяви, че социалистите няма да гласуват за бюджета. Той призова мнозинството да се вслушва повече в предложенията, които идват от други политически сили, посочвайки, че нито едно от предложенията на левицата не е било взето предвид. "Това е бюджет на реалните възможности", заяви за финал председателят на групата съветници на ГЕРБ Диян Димитров. Финансистът отбеляза, че заложените във финансовата рамка проекти, свързани с изграждането на нова детска градина и нова гимназия за таланти, показват, че Стара Загора е жив град. "Парите никога не стигат, но затова един мандат е от 4 години. Онова, което днес липсва, ще намери място в следващите години", подчерта Димитров.

“Кметът на Казанлък: Никой не цели разпродаване или декапитализиране на ДКЦ "Поликлиника" е друго заглавие в изданието.
"Никой не цели разпродаване или декапитализиране на ДКЦ "Поликлиника" - Казанлък, а увеличаване на нейния капитал и възможност за участие на съседните на Казанлък общини, чиито жители дружеството обслужва. Всичко друго, което се или ще се тиражира в публичното пространство, е и ще е манипулации и внушения, които не почиват на никакви факти и реални обстоятелства. ДКЦ "Поликлиника" е в тежко финансово състояние и тя трябва да търси варианти да се самофинансира." Това заяви днес по време на сесия на Общинския съвет кметът на Казанлък Галина Стоянова, провокирана от нападките на съветника от БСП Пламен Караджов, че се цели разпродаване на поликлиниката. Тема, която беше подета преди седмици от местна медия, собственост на пиара на Корнелия Нинова - Васил Самарски, и нямаше начин да не бъде мултиплицирана от БСП в местния парламент. Аргументите на Караджов обаче не бяха подкрепени от мнозинството, затова днес Общински съвет Казанлък взе решение и възложи на новия управител на здравното заведение д-р Красимир Пейчев да проведе преговори с ръководствата на общините Павел баня, Мъглиж, Гурково и Николаево за приемането им като съдружници чрез записване на нови дялове.
Решението е мотивирано от необходимостта тези общини, чиито граждани обслужва ДКЦ "Поликлиника", да допринасят за развитието й, а не финансирането да е само от страна на Община Казанлък.
"Новият управител на ДКЦ "Поликлиника" - Казанлък, е изключително разумен и интелигентен човек, който е в системата на здравеопазването от дълги години, и в този ред на мисли няма да направи нещо, което да е в ущърб на дружеството и на неговото развитие. Въпросът е принципен и тук става дума за началото на един процес, в който, с решението на казанлъшкия Общински съвет, управителят на поликлиниката ще може съвсем законосъобразно да води разговори с кметовете на съседните общини, като заяви и към общинските съвети в тези общини намерението си за провеждането на тези разговори.
Едва след това, когато има съответните решения на тези общински съвети, ще може да се говори за начините, по които общините: Павел баня, Мъглиж, Гурково и Николаево, да участват в ДКЦ "Поликлиника", обясни кметът на Казанлък.

“Технологично решение за бъдещето на "Марица изток" има”, четем още в боря. Да бъде проучена и приложена в комплекса технологията за улавянето на СО2, настоя директорът на "Мини Марица-изток" на среща със зам.-министъра на енергетиката. Поредна среща в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на "Мини Марица-изток" и енергийния комплекс, в интерес на българските потребители и сигурността на електроенергийната система в контекста на европейската "Зелена сделка", проведе изп. директор на въгледобивното дружество инж. Андон Андонов с министъра на образованието Красимир Вълчев, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и лидера на КНСБ Пламен Димитров. В разговорите участваха още зам. изпълнителният директор Димитър Чолаков, финансовият директор Стелиан Коев, лидерът на браншовия миньорски синдикат към КНСБ Валентин Вълчев, както и представители на синдиката в дружеството. Инж. Андон Андонов представи пред присъстващите основните параметри на извършваната дейност и финансовото състояние на дружеството. Той подчерта, че с персонала и техниката проблеми към момента няма. Работата в дружеството е нормална и поръчките на централите се изпълняват своевременно. От началото на експлоатацията на Източно-маришкото находище са добити 1 231 177 594 т въглища и разкрити, транспортирани и насипани 4 850 060 486 куб. м земна маса. Инж. Андонов бе категоричен, че технологично решение за бъдещето на мините и централите има и посочи съществуваща топлоцентрала на въглища в САЩ с инсталирана технология за улавяне и съхранение на CO2. Предлага тази технология да бъде проучена и приложена и в комплекса "Марица изток", което ще даде шанс на въгледобива в Маришкия басейн. Изпълнението на целите, които си поставя Европейският съюз за въглеродна неутралност към 2050 г. и произтичащите от това възможности за преобразуване на работата в енергийния комплекс припомни пред участниците в срещата зам.-министър Жечо Станков. Той анализира перспективите за намиране на технологични решения за улавяне, съхранение и употреба на СО2, който се отделя при изгарянето на въглищата в топлоелектрическите централи.
"В Маришкия басейн имаме възможност да използваме както големите площи за соларни панели, така и за индустриалните паркове в близост, където да бъде използвана тази енергия", коментира зам.-министърът. Той определи като голям пробив създаването на Институт за устойчив преход и развитие в структурата на Тракийския университет, което правителството одобри преди дни. Целта му е да обедини усилията на академичната мисъл, местната власт и водещи институти в чужбина в търсене на технологии за развитие на комплекса, с осигурени екологични параметри.
На срещата зам.-министърът припомни още, че настоящият Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., предвижда въглищните централи да продължат да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика. И също, че разработеният от Министерството на енергетиката проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година, с хоризонт до 2050 г., е изготвен при отчитане на актуалната рамка на енергийната политика на ЕС, насочена към постигане на амбициозните общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика. "Българската страна смята, че този преход трябва да бъде плавен и съобразен със спецификите на всяка отделна държава. Стратегията отразява и политиките в областта на енергийната ефективност, както и развитието, и прилагането на нови енергийни технологии", допълни Жечо Станков.