The Guardian: Над 6500 гастербайтери са загинали на строежите на съоръженията за Световното по футбол в Катар
Доха. Повече от 6500 работни мигранти от Индия, Пакистан, Непал, Бангладеш и Шри Ланка са загинали при строителни инциденти в Катар, откакто близкоизточното емирство спечели правото да организира Световното първенство по футбол преди 10 години, съобщава The Guardian.
Според данните на вестника, съставени на базата на правителствени данни, средно по 12 гастербайтери от тези пет южноазиатски страни загиват всяка седмица от декември 2010 година, когато улиците на Доха се изпълниха с възторжени тълпи, празнуващи победата на Катар.
Данните от Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка разкриват, че в периода 2011–2020 г. е имало 5 927 смъртни случая на работници мигранти. Отделно данните от посолството на Пакистан в Катар съобщават за още 824 смъртни случая на пакистански работници между 2010 и 2020 г.
Общият брой на загиналите е значително по-висок, тъй като тези цифри не включват смъртните случаи от редица страни, които изпращат голям брой работници в Катар, включително Филипините и Кения. Смъртните случаи, настъпили през последните месеци на 2020 г., също не са включени.
През последните 10 години Катар започна безпрецедентна строителна програма, до голяма степен като подготовка за футболния турнир през 2022 г. В допълнение към седем нови стадиона са завършени или са в ход десетки големи проекти, включително ново летище, пътища , системи за обществен транспорт, хотели и нов град, който ще бъде домакин на финала на Световната купа.
Докато архивите на смъртта не са категоризирани по професия или място на работа, вероятно много работници, които са починали, са били наети по тези инфраструктурни проекти на Световната купа, казва Ник Макджийън, директор на FairSquare Projects, група за застъпничество, специализирана в трудовите права в Персийския залив . „Много значителна част от работниците мигранти, загинали от 2011 г., са в страната само защото Катар спечели правото да бъде домакин на Световното първенство“, каза той.
Превод и редакция: Иван Христов