СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Daily Express: МИ6 се зае с „шотландските операции на Русия“

Daily Express: МИ6 се зае с „шотландските операции на Русия“

Лондон. Особено безпокойство в британските власти предизвикват руските „шотландски“ операции, провеждани с цел събиране на информация за базата за атомни подводници „Фаслан“, както и в подкрепа на независимостта на Шотландия. Правителството обяви планове за разполагане на 1500 държавни служители в Глазгоу като част от ангажимента си за „изравняване“ на възможностите за работа в цяла...

24 Март 2021 | 17:49 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Повечето шотландци биха гласували за оставане в Обединеното кралство

The Guardian: Повечето шотландци биха гласували за оставане в Обединеното кралство

Лондон. Повечето шотландци биха гласували да останат във Великобритания, ако сега се проведе референдум за независимост, установи ново проучване, цитирано от британския вестник The Guardian Проучването сред 1015 шотландци предполага, че 46% биха гласували против независимостта на Шотландия, в сравнение с 43% за самостоятелна шотландска държава.. Въпреки това, когато несигурните гласоподаватели бъдат изключени, анкетата на Savanta ComRes показва 52% срещу 48% в полза на оставането. Анкетата е първата, проведена откакто Никола Стърджън и Алекс Салмънд дадоха показания за разследването на бившия първи министър. Проведено през двата дни, след като Стърджън, настоящият първи министър, се появи пред комисията, проучването установи, че 35% от анкетираните казват, че разследването ги прави по-малко склонни да гласуват за независимост. Други 16% казват, че анкетата ги кара да гласуват повече за, а 41% казват, че това няма отношение по въпроса Според анкетата 43% казват, че доверието им в Стърджън е паднало в резултат на разследването. Но доверието в Салмънд е спаднало още повече, като 57% от анкетираните му вярват по-малко, отколкото преди започването на разследването. Комисията на шотландското правителство за разглеждане на жалби за сексуален тормоз бе създадена, след като Салмънд успешно оспори законността на правителственото разследване срещу него и спечели обезщетение от над 500 хиляди паунда. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Март 2021 | 09:47 | Агенция "Фокус"

The Times: Никола Стърджън обвинява Алекс Салмънд, че не сe е разкаял

The Times: Никола Стърджън обвинява Алекс Салмънд, че не сe е разкаял

Единбург. Никола Стърджън осъди "дълбоко неподходящото" поведение на Алекс Салмънд по отношение на жените, обвинявайки предшественика си, че не проявява угризения за действията си, пише британският вестник The Times С наближаването на вот на недоверие срещу нея, първият министър отхвърли показанията на редица бивши помощници на Салмънд, чиито доказателства противоречаха на собствените ѝ изявления в парламента за това, кога за първи път узнала за оплаквания за сексуален тормоз срещу своя предшественик. В показания, които се отклоняват от точния, легалистичен стил, който тя е култивирала в продължение на години, и от време на време с много емоция, тя се извини на обществеността и на жените, подали жалби за сексуален тормоз срещу предшественика й като първи министър за разследването на шотландското правителство. Стърджън изглеждаше най-напрегната, когато обсъждаше разпада на връзката си с бившия си наставник и каза, че не се съмнява, както Салмънд твърдеше пред комисията миналата седмица, че животът му през последните две години е „кошмар“. По време на шестчасовите му показания обаче „няма нито една дума на съжаление, размисъл или признание за това. Мога само да се надявам, че реалността може да е различна ”, каза тя. Гледайки неговите показания, тя каза: „Аз търсех какъвто и да е признак [че] той осъзна колко трудно е било това и за другите, на първо място за жените, които смятат, че поведението му спрямо тях е било неподходящо.“ Стърджън каза, че е „натъжена“, че се явява пред комисията, защото „понякога личните и човешките елементи на тази ситуация се губят“. Тя и други старши колеги бяха „водили кампания с него, работили с него, грижили се за него и го смятали за приятел“, но сега се оказват „несправедливо обвинени в заговор срещу него“. Парламентарното разследване за разглеждане на жалби срещу Салмънд беше организирано, след като той спечели дело за 512 хиляди британски лири срещу шотландското правителство, по разследване, което беше счетено за несправедливо и „опетнено от очевидна пристрастност“. Той беше оправдан по обвинения в сексуално насилие срещу девет жени преди година. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Март 2021 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Daily Mail: Шотландия заплаши да затвори границата с Англия заради по-слабите карантинни правила за пристигащи

Daily Mail: Шотландия заплаши да затвори границата с Англия заради по-слабите карантинни правила за пристигащи

Единбург. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън заплаши да затвори границата с Англия, ако британският премиер Борис Джонсън не приеме по-строги правила за карантина в хотелите, пише Daily Mail. Всички чужденци, пристигащи в Шотландия, трябва да се самоизолират за десет дни в одобрен от правителството карантинен хотел, което ще струва на госта 1750 британски лири. Но в Англия това изискване се отнася само за пристигащи от 33 държави от „червения списък“, където е имало значителни огнища на новите щамове на коронавируса. Единбург се опасява, че някои туристи ще могат да влязат в Шотландия през Англия. По този начин те ще могат да избегнат по-строги карантинни правила в хотелите на север от границата. Така Стърджън убеждава Джонсън да предприеме същите мерки, които съществуват в нейния регион, или поне да работи с шотландския парламент Холируд, за да създаде система, която пречи на хората да заобикалят ограниченията, обяснява Daily Mail. На пресконференцията си първият министър заяви, че би искала да се съсредоточи върху намирането на съвместно решение с правителството на Обединеното кралство. „По-добре би било да имаме подход на четирите държави или поне подход с три държави, където същите правила се прилагат на границата на острова, разделящ Шотландия, Англия и Уелс“, каза тя. В същото време Стърджън даде ясно да се разбере, че е готова да направи крайна стъпка и да затвори границите между Шотландия и Англия, ако двете страни не успеят да постигнат споразумение. Този подход вероятно ще доведе до въвеждането на някаква форма на граничен контрол, което ще позволи на Единбург да проследява чужденците, пристигащи от южната част на Обединеното кралство, пише вестникът. Не е ясно как може да работи такава система за проверка. Но каквито и да са предложенията на Стърджън, те могат да й създадат значителни логистични и политически проблеми, привлича вниманието Daily Mail. По-рано шотландският министър на транспорта Майкъл Матесън също предупреди за съществуването на „вратичка“, която позволява на чуждестранните пътници да избягват карантина в хотелите. Според него това „може потенциално да подкопае концепцията за общественото здраве“ в региона, припомня вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

16 Февруари 2021 | 12:15 | Агенция "Фокус"

The Scotsman: Подкрепата за отделяне на Шотландия от Великобритания спадна до 47%

The Scotsman: Подкрепата за отделяне на Шотландия от Великобритания спадна до 47%

Лондон. Подкрепата за независимост на Шотландия от Обединеното кралство е спаднала с четири процентни пункта, вероятно поради разделението между шотландските националисти, но 47% от шотландците все още подкрепят откъсването от Великобритания, показва анкета на Savanta ComRes за вестник The Scotsman. Според проучването, 47% биха гласували за независимост и 42% биха гласували против, с 4 процентни пункта повече от предишното допутване, като 10% все още не са решили. Шотландските националисти настояват за провеждането на референдум за независимост след изборите за парламент в Шотландия през май, но британският премиер Борис Джонсън заяви, че подобни гласувания трябва да се случват само веднъж в поколение. Наред с въпроса за подкрепа на независимостта, проучването установи, че шотландските консерватори са увеличили сериозно популярността си, а сред най-одобряваните фигури е Борис Джонсън заедно с неговото британско правителство. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън бе обвинена от своя предшественик и наставник Алекс Салмънд, че подвежда парламента във връзка с незаконното разследване на правителството срещу искове за сексуален тормоз срещу него. Тя отрече да е подвеждала парламента. Салмънд бе обявен за невинен от съдебните заседатели във Върховния съд на Единбург по всички обвинения в сексуално насилие. „Този вид разделение може би може да накара хората да се замислят два пъти за независимостта и дали в крайна сметка може да се вярва СНП да постигне независимост“, казва Крис Хопкинс, директор на политическите изследвания в Savanta ComRes. На референдум през 2014 г. шотландците гласуваха 55% -45% да останат в Обединеното кралство, но както Брекзит, така и управлението на британското правителство на кризата с COVID-19 укрепиха подкрепата за независимост сред шотландците, коментира изданието. Ако шотландците гласуваха да напуснат, това би било най-големият шок за Обединеното кралство от ирландската независимост преди век - точно докато страната се бори с въздействието на Брекзит, ход, срещу който мнозинството от избирателите в Шотландия се противопоставиха. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2021 | 16:34 | Агенция "Фокус"

Ердоган към Мицотакис: Ако наистина се стремиш към мир, не ме предизвиквай!

Ердоган към Мицотакис: Ако наистина се стремиш към мир, не ме предизвиквай!

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган използва провокативен език в директна атака срещу гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по време на реч пред членовете на партията му в сряда, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Обръщайки се към министър-председателя на Гърция, турският президент каза: „Ние казахме, че консултативните срещи, известни преди като проучвателни срещи, трябва да започнат и те стартираха в двореца Долмабахче в Истанбул. Втората (среща) трябваше да се проведе в Атина. Но Мицотакис ме предизвиква. Как да се съберем на една маса с вас, след като ни предизвиквате? Първо ще научите къде ви е мястото. Ако наистина има стремеж към мир, не ме предизвиквайте, знайте мястото си. Ако ли не – тогава трябва да знаете, че сте обърнали масата за преговори“. „Очевидно е какво правите на островите [визира демилитаризацията на 16 гръцки острова – бел. р.] Каквато и помощ да дойде, знайте, че Турция е твърда, тя може да направи правилното нещо. Ще познаете много добре лудостта на турците“, каза турският президент, очевидно позовавайки се на искането на правителството в Анкара за демилитаризация на 16 гръцки острова. По отношение на кипърския въпрос Ердоган заяви: „Целта на гръцките киприоти е да доминират над острова. Самият Анан [бивш генерален секретар на ООН] ми беше казал, че „се опитах да се справя с въпроса четири пъти, но не успях“. Турция е гарант за турските киприоти и няма да направи нищо негативно за тях. За Кипър няма друго решение освен това за двудържавието. Ние не говорим за федерация, няма такова нещо на масата, независимо дали искате или не". Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2021 | 10:03 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в понеделник ще оглави правителствена делегация до Кипър и Израел, която ще има за цел да обсъди последните развития около ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник Kathimerini. Посещението му в Никозия за разговори с президента Никос Анастасиадис се провежда преди неформалната среща на върха по кипърския въпрос в началото на март. В изявление говорителят на кипърското правителство Кириакос Кусиос заяви, че целта на посещението е „по-нататъшната координация на Никозия и Атина с оглед на неформалната конференция от пет страни, която генералният секретар на ООН възнамерява да свика“. След това Мицотакис ще пътува до Израел, където ще се срещне с израелския си колега Бенямин Нетаняху, за да обсъди по-тясно сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. Това включва поддръжката на три C-130 в Израел и интереса на Гърция за противотанковата ракетна система Spike/NLOS, наред с други въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази загриженост относно продажбата на германски подводници от клас 214 на Турция на фона на напрежението с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По време на онлайн конференцията „Европа 2021“ Мицотакис посочи примера на американските санкции срещу отбранителната индустрия на Турция, включително спирането й от програмата за подпомагане на изграждането на F-35 на Lockheed Martin Corp., след решението на Анкара да закупи руските системи за ПВО/ПРО С-400. „Германия планира да изнесе ударни подводници за Турция. Това е въпрос, който ни засяга“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Атина. Гръцките и турските служители вероятно ще се срещнат отново в края на февруари или в началото на март, за да възобновят усилията за разрешаване на спора за морска граница. Това потвърди министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, предава Reuters. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. През 2002-2016 г. те проведоха десетки кръгове от разговори, за да се опитат да поставят основите за пълни преговори относно делимитацията на морските зони. След четиригодишна пауза, удължена от спора за припокриващи се претенции за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие миналата година, двете страни подновиха проучвателните разговори на 25 януари. Тази среща в Истанбул, 61-ва по ред, приключи след няколко часа, но двете страни заявиха, че са се договорили да се срещнат отново в Атина. Мицотакис заяви, че преговорите вероятно ще се възобновят до началото на март, преди срещата на върха на ЕС на 25 март. „Очаквам ги в рамките на следващия месец, в някакъв момент от края на февруари до началото на март. Това е добра стъпка в правилната посока", заяви премиерът пред агенцията. Пречките остават, включително темите, които всяка страна е готова да обсъди. Гърция заяви, че ще се занимае само с демаркацията на морските зони в Егейско мое и Източното Средиземноморие. Турция казва, че всички въпроси между двете страни трябва да бъдат решени, включително тези за въздушното пространство и статутите на някои гръцки острови. „Турция трябва да бъде последователна по отношение на поведението си, това не може просто да бъде примамка, за да се избегне дискусията на Съвета на ЕС през март“, подчерта Мицотакис. Гърция, която наскоро постигна морски споразумения с Италия и Египет, твърди, че ако двете страни не успеят да постигнат съгласие, те трябва да отнесат спора до международен трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 12:06 | Агенция "Фокус"

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Атина. В авторска статия за атинския ежедневник Kathimerini, бившият министър на външните работи на Гърция Никос Коциас коментира външната политика на страната и проучвателните преговори с Турция. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без съкращения. Проучвателните преговори на Гърция с Турция не са диалог заради диалога. Това е структуриран дебат, в който и двете страни инвестират за поредица от постижения. Що се отнася до тях, целта на Гърция винаги е била: а. Въпросът за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталният шелф; б. Ако не бъде постигнато споразумение, въпросът да бъде отнесен до международен трибунал, за предпочитане този в Хага. Следователно политиците, които се стремят да омаловажат ролята и значението на проучвателните контакти, трябва да си припомнят целите на дипломацията, освен ако нямат други - тайни - цели от споменатите. Възможни отстъпки и натиск върху Република Кипър. Целта е споразумение с Турция по тези въпроси. Не мисля, че това е вероятно сега, освен ако няма да има отстъпки без принципи. Разбира се, от друга страна, страната трябва да се опита да постигне същността на проучвателните преговори, като постави условия, „червени линии“ и чрез точно информиране на международната общност. Ако и докато продължават тези разговори, целта трябва да бъде навременното определяне на основни стратегии. Първата и основна цел в рамките на този процес, при настоящите обстоятелства, трябва да бъде принуждаването на Турция да се присъедини и да подпише UNCLOS. В противен случай на какво основание ще обсъждаме сериозно нещо, без двете страни да се съгласят с ролята на морското право? Част от споразумението с Турция трябва включва, че ако процесът на формулиране на арбитражно споразумение, отнасящо се до Международния съд, се разглежда, в същото време при обработката на това споразумение трябва да се постави втората цел: casus belli от турското национално събрание. Самото му съществуване е провокативно, но с арбитражното споразумение то остарява дори за турската аргументация. Правителството трябва да бъде особено внимателно да не повтаря предишните си грешки по отношение на морските зони. Т.е. загуба от поглед на логическия и правен ред на нещата. Тук трябва да се напомни, че ако някой избере арбитражното споразумение и обжалва пред международен съд, той няма право да разшири териториалните си води, както е предвидено в правата, заложени в международното право. Рискът е, че съдът ще вземе предвид при разграничаването на ИИЗ между двете страни, потенциално гръцките териториални води от 6 до 12 морски мили, плюс заливите. Следователно третата цел трябва да бъде навременната подготовка на морските зони, които дават суверенитет над „несъхнещата земя“, и необходимите президентски укази. Подобни грижи са необходими при изготвянето на картите, подкрепящи предложението за ИИЗ и континенталния шелф, ако те трябва да бъдат представени на Международния съд, тъй като съдът ще получи подобни карти от Турция, в които турската ИИЗ незаконно ще включва територии, които понастоящем се характеризират като „сиви зони“. Подходящата подготовка за признаването на международното право от Турция, премахването на casus belli, картите и правилното използване на международното право улеснява намирането на решение. В същото време тези три елемента са мощни оръжия във всяка фаза, в случай че проучвателните контакти се провалят и процесът се сведе до „игра на вина“. Четвъртата цел е голямото значение, което Гърция трябва да отдаде на подготовката на проучвателните контакти. Значение: а. Гърция трябва да ги приеме сериозно. Дипломацията не може да продължи да бъде вид правителствено шоу, където всички елементи на преговорите дефилират на публично място. Никога в предишните 60 кръга не сме имали такова шоу, което обективно да се противопоставя на изискването да се отнасяме към дипломацията като към много сериозен въпрос, т.е. със спокойствие и търпение. Правителството трябва да спре да придава тежест на комуникационната игра. Единственото обяснение за тази обсебеност от общуването е, че тя иска да дезориентира и скрие възможните отстъпки. б. Гръцкото правителство не бива да позволява на Турция да прави международна пропаганда, вероятно поради несигурността и скритата си програма. Немислимо е дори да не се отговори на изявлението на Чавушоглу от 12 януари 2021 г., според което Гърция е била принудена да тръгне към проучвателни контакти под натиска на Германия. Нито пропуска да обясни на международната общност турските възгледи - провокации относно „сивите зони“ или за демилитаризация на нейните острови, въпреки окупацията на Кипър и провокациите на островите Имия/Кардак. Турция няма правомощия да отправя подобни искания, тъй като не е част от Парижкото споразумение от 1946 г. и тъй като с измененията на Договора от Монтрьо няма правно основание за такива твърдения. Гръцкото правителство трябва да обясни всичко това с търпение и постоянство. И също така да подчертае, че Международното отбранително право предшества всяко отделно международно споразумение. с. Страната трябва да е добре подготвена за проучвателни контакти. Министерството има десетки изследвания по въпроса, направени от висококвалифицирани местни и чуждестранни експерти. Нека ги използваме добре. Необходимо е също така гръцките възгледи да се представят по-систематично и ефективно в международната научна преса и да се използват по-добре публикациите, изучавани от съдии и техни сътрудници. д. Страната не може да отиде на среща с по-малка делегация от тази на Турция. Равенството при преговорите трябва да съществува във всички области. Освен това не прави добро впечатление, че гръцката делегация за първи път след 60 срещи не включваше нито един експерт по международно право или че някой от членовете й е без опит и всъщност не познава предмета на проучвателните разговори и отношенията с Турция като цяло. д. И накрая, фактът, че има скрит дневен ред с отстъпки, не означава, че няма ясни политически избори. Нито че, за да разберете целите му, трябва да бъдете лично информирани за тях. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2021 | 13:01 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

Москва. Турция затваря вратите си за емисари на палестинската групировка ХАМАС, които отдавна използват територията на републиката като укритие. Съобщава се за редица откази на документи за пътуване и гражданство. Тези действия продължават поредицата от опити на президента Реджеп Тайип Ердоган да нормализира отношенията на Анкара с Израел, което от своя страна изисква да се ограничат връзките с ХАМАС. Въпреки това еврейската държава все още се съмнява в искреността на намеренията на Анкара, пише руският вестник „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Темата за разследванията, започнали срещу отделни представители на ХАМАС, беше популяризирана от турските медии и подхваната от британския Times. Според тези оценки през последните седмици Анкара е започнала да потиска дейността на палестинската група, която е твърдо установена в Истанбул. По този начин на членовете му вече не се издава гражданство и дългосрочни визи. Освен това през това време турските правоохранителни органи съобщават, че са започнали разследване срещу различни фронтови организации, представлявали ХАМАС, но действали под прикритието на благотворителни фондации. Какво е причинило демонстративно репресивните мерки на турските власти не се съобщава. Турция не само обезпечаваще сигурно убежище за емисарите на ХАМАС, но и провеждаше открити срещи с лидерите му, което предизвика възмущение в Израел и САЩ. След като Ердоган прие двамата лидери на групата в Истанбул през август миналата година, това срещна критики в Държавния департамент. „Постоянните контакти на президента Ердоган с тази терористична организация само допринасят за изолацията на Турция от международната общност, но и увреждат интересите на палестинския народ и подкопават глобалните усилия за предотвратяване на терористични атаки от Газа“, отбелязва пресслужбата на министерството. В последно време обаче Анкара изпраща редица сигнали до властите на еврейската държава за готовността си да възстанови отношенията, които се влошиха на фона на сблъсъци на границата с Ивицата Газа през 2018 г. През декември Ердоган намекна, че страната му би искала да съживи двустранните връзки. „Ако нямаше проблеми на най-високо ниво, нашите контакти биха могли да бъдат напълно различни“, оплака се той. Израелската официална власт реагира на тези изявления с недоумение. Тогава висш израелски източник отбеляза в Jerusalem Post, че от Анкара се очакват действия, а не изявления. „Невъзможно е да укрепваш отношенията си с Израел и да оставаш мястото, където бойците на Хамас се чувстват най-удобно“, подчерта той. „Ние в Израел следим отблизо реториката, която сега се чува в Турция“, каза Ксения Светлова, експерт от Интердисциплинарния център в Херцелия, която беше член на 20-ия Кнесет. „Изглежда, че те се опитват рязко да завъртят волана на политическия си кораб, за да се доближат малко до онези страни, с които се наблюдава повишено напрежение, а тези държави са много. Има едновременен опит за приближаване до Израел и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Не знам как реагират на това в Саудитска Арабия, но Израел в момента е изключително предпазлив по отношение на подобни опити за сближаване“. Както припомня експертът, една от основните претенции на Израел срещу Турция беше безусловната подкрепа за ХАМАС, както и турските дейности на Храмовия хълм. „По отношение на първия въпрос: доколкото знам, връзката между ХАМАС и Турция е стратегическа връзка“, каза Светлова. „Това не е тактически съюз, който се основава на някакви моментни цели. В Турция на власт е партия, която напълно споделя политиката на „Братя мюсюлмани“ по целия свят. Следователно подкрепата на такива организации, които по някакъв начин са свързани с „Братя мюсюлмани“, е част от турската стратегия. Трудно ми е да вярвам, че Анкара може да се откаже от нея“. Като пример анализаторът посочва връзката между ХАМАС и катарското ръководство. „Спомняме си как преди време Катар също имаше действия срещу лидерите на Хамас, които бяха настанени там, но въпреки това Катар продължава да спонсорира движението и да предоставя финансова помощ на Ивицата Газа, всъщност прилагайки част от политиката си в Близкия изток, която е насочена в подкрепа на „Братя мюсюлмани“, каза Светлова. „Ясно е, че Турция сега се чувства като обсадена крепост, като се има предвид победата на Джо Байдън на изборите в САЩ“, предположи събеседникът на изданието. „Струва ми се, че Анкара възприема затоплянето на отношенията с Ерусалим като възможна гаранция за по-добри контакти със САЩ. Израел би се радвал да възстанови добрите отношения с Анкара, но думите не са достатъчни за това. Ще бъде необходимо да се уверим, че Турция действително се е отвърнала от ХАМАС и е спряла да подбужда срещу Израел вътре в Турция и да води разрушителна политика на Храмовия хълм“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 19:32 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос е поискал от германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер да преустанови продажбата на шест подводници, които се произвеждат в немски корабостроителници за Турция, но е срещнал категоричен негативен отговор от Берлин, пише Daily Sabah. Панайотопулос е отправил искането до германския министър в сряда по време на телеконференция. Крамп-Каранбауер е отговорила, че „програмата за изграждане и продажба в Турция на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна - или дори забавена - защото строителната компания Thyssen е обвързана с договори, подписани от 2002 г. насам“. Според информацията, гръцкият министър е настоял, че продажбата ще наруши баланса на силите в Източното Средиземноморие. Крамп-Каренбауер, от своя страна, е поискала да бъде информирана за гръцките позиции по въпросите, повдигнати от турската страна по отношение на Егейско море и Източното Средиземноморие. В официалното изявление след телефонния разговор на гръцкото министерство на отбраната се казва, че Панайотопулос е информирал подробно германския си колега за гръцките възгледи по въпросите на сигурността и стабилността в по-широкия регион. Германия играе ролята на посредник в спора за Източното Средиземноморие и преди това е отхвърляла исканията на Гърция за наказание на Турция. Германският външен министър Хайко Маас миналия месец се противопостави на искането на Гърция ЕС да наложи оръжейно ембарго на Турция на фона на продължаващото напрежение. В интервю пред DPA първият дипломат на Берлин заяви: „Не намирам искането за оръжейно ембарго срещу Турция за стратегически правилно. Не е лесно да се направи това срещу партньор от НАТО. Видяхме, че съюзникът на НАТО Турция лесно купи ракети от Русия, когато не можа да ги купи от САЩ“. Германският министър също изрази надежда, че споровете в Източното Средиземноморие ще бъдат разрешени по дипломатическите канали. В понеделник Турция и Гърция започнаха първите директни проучвателни преговори от близо пет години за разглеждане на техните спорове, свързани с правата на суверенитет в Източното Средиземноморие. Двете страни за първи път започнаха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., в опит да намерят справедливо, устойчиво и инклузивно решение. Последните дискусии са 61-ви по рода си между нациите. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради напрежението между Анкара и Атина на фона на откритите газови находища в Източното Средиземноморие. Двустранните дискусии продължиха под формата на политически консултации, но не се върнаха към проучвателната рамка. Членовете на НАТО Турция и Гърция също участваха в преговори за деескалация на ситуацията, инициирани от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Тези срещи бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите допринесоха за установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Турция и членката на ЕС Гърция се разминават по няколко въпроса. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърля исканията за морски граници, направени от Гърция и Република Кипър, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на т.нар. Турска република Северен Кипър. По време на среща в Брюксел на 10 декември лидерите на ЕС решиха да изготвят списък на турски мишени, срещу които може да се наложат санкции зарадиу напрежението в Източното Средиземноморие. Докато Франция, Гърция и Република Кипър настояваха най-силно за твърда позиция по отношение на Турция, други държави от ЕС, ръководени от икономическия локомотив на Съюза Германия, бяха много по-склонни към по-дипломатичен подход. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 18:42 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

Кайро/Атина. Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море, съобщава руският вестник „Московский Комсомолец“, като се позовава на изявление от Кайро. ВМС на северноафриканската страна ще проведат учения в Средиземно море като част от плановете на Кайро за споделяне на опит с приятелски и съседни страни. Египетската фрегата Taba и гръцката HS HYDRA F-452 ще участват в учение, което ще включва няколко учебни дейности, се казва в изявление на египетските въоръжени сили. В официалния текст се се добавя, че учението ще се проведе като част от сътрудничеството между въоръжените сили на Египет и Гърция и обмена на опит за постигане на общи интереси на морската сигурност и стабилност в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведат ученията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 14:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Атина. След месеци на засилено напрежение с Атина и Никозия, Съветът за национална сигурност на Турция настоя в четвъртък, че подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите с двете страни в по-широкия регион, отбелязват в редакцията на електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В изявление, публикувано след срещата, председателствана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Съветът „подчерта още веднъж, че Турция подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите на Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър“. Той отбеляза обаче, че Турция „е решена да защити правата и интересите, произтичащи от международното право и международните споразумения“. Изявлението бе направено след възобновяването на проучвателните контакти между Гърция и Турция в понеделник в Истанбул след петгодишна пауза. Гърция настоява, че единственият въпрос за дискусия се отнася до демаркацията на морските зони между двете страни, докато Турция иска разговорите да бъдат по цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови в Егейско море до мюсюлманското малцинство на Гърция в Тракия. Междувременно тази седмица стана ясно също така, че в началото на март в САЩ ще се проведе неформална среща на петте страни по кипърския въпрос под егидата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Двустранна среща между гръцкия външен министър Никос Дендиас и турския му колега Мевлют Чавушоглу, първата след възобновяването на проучвателните контакти, също се очаква да се проведе в кулоарите на конференцията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Гръцкото искане за спиране на продажбата на шест германски подводници на Турция отново срещна категоричен отказ от страна на федералното правителство в Берлин, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Според „надеждна“ информация, с която разполага Protothema, в телефонен разговор с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер в сряда, гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос е повторил искането на Атина от Берлин да прекрати строителната програмата за строителството на шест подводници за Турция с аргумента, че те ще бъдат използвани от режима на Ердоган за провеждане на експанзионистична турска политика в Беломорието и Източното Средиземноморие. Според съобщенията германският министър на отбраната е отговорила, че програмата за изграждане на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна или дори забавена, тъй като производителят Thyssen е обвързан с договори, подписани от 2002 г. насам. Категоричният отказ от правителството на канцлера Ангела Меркел разкрива отношението, което Берлин заема към Атина и Анкара, но и безразличието, с което германското правителство се справя с реакциите на германската политическа опозиция в страната, твърди изданието. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Джонсън призовава шотландците да спрат „безкрайните разговори" за независимост

The Guardian: Джонсън призовава шотландците да спрат „безкрайните разговори" за независимост

Лондон. Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън посъветва шотландските националисти да се откажат от втори референдум за независимост. Според британския премиер цялото Обединено кралство в момента трябва да се съсредоточи върху борбата с COVID-19 и възстановяването на страната след пандемията, съобщава националният ежедневник The Guardian. Докато инспектира проектите за ваксини в Шотландия, ръководителят на британското правителство напомни на първия министър на региона Никола Стърджън за обещанието си. Тя нарече референдума през 2014 г. „събитие, организирано веднъж на едно поколението" и трябва да се придържа към думите си, категоричен бе Джонсън. Съгласно думите на Джонсън, настояването на първия министър на Шотландия за втори референдум за независимост след изборите през май е „тактика за саботаж", предназначена да отклони вниманието от вътрешните неуспехи на Шотландската национална партия (ШНП). „Това също така показва, че ръководеното от ШНП правителство не е постигнало забележим напредък за добри образователни резултати или в борбата срещу наркотиците", добави Джонсън. „Не мисля, че е редно да се говори безкрайно за поредния референдум, докато според мен хората в страната - и особено тези в Шотландия - искат да се борят с пандемията. Не виждам смисъл да се лутам в безсмислени конституционни спорове, защото не толкова отдавна имахме референдум", припомни британският премиер. Джонсън е под силен натиск на фона на нарастващата подкрепа за независимостта на Шотландия и ШНП. Въпреки това той каза, че е уверен: регионалните проекти, финансирани от централното правителство за създаване и използване на ваксини за коронавирус, доказват, че Обединеното кралство е пример за ефективно и успешно партньорство. „Вярвам, че хората могат да се гордеят с постиженията на шотландската наука, шотландския бизнес и Шотландия, защото в момента постигат невероятни резултати. Но мисля, че те също могат да се гордеят с постиженията на Обединеното кралство “, отбеляза премиерът. Стърджън разкритикува посещението на Джонсън в Шотландия. Тя се усъмни, че това пътуване е оправдано и отговаря на строгите критерии в страната по време на карантина, отбелязва вестникът. Очаква се ШНП, която възнамерява да превърне референдума за независимост в център на своята кампания, да спечели мнозинството от парламентарните места в Шотландия на изборите през май. Анкетите показват, че избирателите симпатизират на увереното лидерство на Стърджън по време на пандемията и дълбоко се съмняват в компетентността на Джонсън, заключава The Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 11:08 | Агенция "Фокус"

Reuters: Борис Джонсън оитива в Единбург, за да убеждава шотландците да не се отделят от Обединеното кралство

Reuters: Борис Джонсън оитива в Единбург, за да убеждава шотландците да не се отделят от Обединеното кралство

Лондон. Британският премиер Борис Джонсън се отправя към Шотландия в четвъртък в опит да спре нарастващата подкрепа за пореден референдум за независимост на страната от Обединеното кралство, като ще изтъкне, че пандемията на COVID-19 е показала предимствата от това да останат заедно, предава Reuters. Връзките, които обвързват Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия в икономика с БВП 3 трилиона долара, са силно обтегнати както от Брекзит, така и от начина, по който Джонсън се справя с Covid-19. Проучванията на общественото мнение показват, че по-голямата част от шотландците вече биха подкрепили независимостта, въпреки че Джонсън многократно е казвал, че сега не е моментът за поредния референдум, който може да развали повече от 314-годишния съюз между Англия и Шотландия. Преди своето посещение, което бе подложени на ожесточени критики от шотландските националисти, Джонсън заяви, че Шотландия като част от Обединеното кралство е получила достъп до коронавирусна ваксина, разработена от Оксфордския университет и инжекциите се прилагат от споделените въоръжени сили, които създават 80 нови центъра за ваксинация в Шотландия. „Събрахме се, за да победим вируса“, каза Джонсън. „Взаимното сътрудничество в Обединеното кралство през цялата тази пандемия е точно това, което хората от Шотландия очакват и върху това съм фокусиран“. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън разкритикува пътуването на Джонсън, поставяйки под въпрос дали причините за посещението му са „наистина важни“ и посочвайки, че това „е лош пример за обществеността“. Стърджън, която е начело на полуавтономното правителство на Шотландия, се надява, че силното представяне на нейната Шотландска национална партия на парламентарните избори в страната през май ще й даде мандат да проведе втори референдум. Ако Шотландия гласува за независимост, това би означавало, че Обединеното кралство ще загуби около една трета от сушата и почти една десета от населението си - докато шестата по големина икономика в света се бори с въздействието на Брекзит. Джонсън по-рано вече заяви, че няма нужда от ново гласуване, след като независимостта беше отхвърлена от шотландските избиратели през 2014 г. Шотландия гласува против независимостта с 55% до 45% на референдум през 2014 г. По-голямата част от населението обаче подкрепи оставането в Европейския съюз в последвалото гласуване за Брекзит през 2016 г., с което насърчи исканията на шотландските националисти за нов вот за независимост, след като Обединеното кралство като цяло гласува за напускане. Опитите на шотландските националисти да наложат промяна в конституцията на Обединеното кралство са голямо разсейване, докато правителството се бори с COVID-19, каза британският министър на кабинета Майкъл Гоув. „В момент, когато даваме приоритет на борбата срещу болестта, а също и на необходимостта от икономическо възстановяване след това, приказките за промяна на конституцията и т.н. са просто едно голямо разсейване“, каза Гоув пред Sky News. По неговите думи Джонсън, който е и министър за съюза, е най-добрият лидер за запазването на целостта на Обединеното кралство. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 14:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Атина. Няколко арабски медии в сряда съобщават, че апелативен съд е отменил споразумението за демаркация на морските граници между Турция и базираното в Триполи либийско „Правителство на националното съгласие“ (ПНС), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турция подписа споразумение за морска граница с международно признатото правителство на северноафриканската държава през декември 2019 г. Сделката беше остро осъдена от Гърция като нарушение на нейните суверенни права и обявена за незаконна също от Кипър, Израел и Египет, докато Европейският съюз също се противопостави на нея. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Анкара. Независимо че Турция и Гърция в понеделник в Истанбул възобновиха проучвателните разговори помежду си, двете страни се разминават в подхода си към преговорите, пише Daily Sabah. Докато Турция се застъпва за обсъждане заедно на всички въпроси, които пораждат напрежение между двата съюзника в НАТО, Гърция настоява да ограничи преговорите само до демаркация на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Сред неприемливите за Гърция предложени от Турция теми са включването на критичните въпроси за въздушното пространство и статута на някои гръцки острови в Егейско море. Както обяснява изданието, Егейско морее осеяно с повече от 2000 острова и островчета, някои от които се намират на 4,8 километра от континенталната част на Турция. Гърция е въоръжила 18 от 23-те острова в региона, въпреки че островите в близост до Турция трябва имат демилитаризиран статут съгласно международните договори поради изключително важното значение на тези острови за сигурността на Турция. Лесбос (Midilli), Хиос (Sakız), Самос (Sisam), Икария (Ahikerya), Лемнос (Limni), Самотраки (Semadirek), Карпатос (Kerpe), Кастелоризо (Megisti-Meis), Родос (Rodos), Сими (Sömbeki ), Тилос (Ileki), Кос (Istanköy), Калимнос (Kelemez), Лерос (Ileryöz), Патмос (Batnoz) и Псара (Ipsara) имат задължителен демилитаризиран статут. Започвайки от Лондонския договор през 1913 г., милитаризацията на източните Беломорски острови беше ограничена и демилитаризираният им статут беше потвърден в Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Договорът от Лозана установи политически баланс между двете страни чрез хармонизиране на жизненоважни интереси, включително тези в Егейско море. Парижкият договор от 1947 г., който предава Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърждава техния демилитаризиран статут, пояснява изданието. Гърция обаче твърди, че в този случай трябва да се приложи Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за обезоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, като твърди, че няма разпоредба, която да я разграничава от Договора от Лозана специално по този въпрос. Гърция постепенно започва да милитаризира островите след 1960 г. и след това ускорява темпото след кипърската криза от 1974 г. През 1930 г. Гърция също едностранно разшири въздушното си пространство над Егейско море до 10 морски мили от шест. Оттогава Атина твърди, че турските изтребители, изпълняващи мисии в рамките на границата от шест до 10 мили, нарушават гръцкото въздушно пространство, което противоречи на международното право, според Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

The Times: Според британците Шотландия ще получи независимост през следващото десетилетие, показва проучване

The Times: Според британците Шотландия ще получи независимост през следващото десетилетие, показва проучване

Лондон. Брекзит, коронавирус и отслабващо чувство за британска идентичност карат все повече граждани на Шотландия и Северна Ирландия да се стремят към независимост, пише националният ежедневник The Times, като се позовава на данни от проучване на общественото мнение. В същото време движението за независимост се радва на най-малка подкрепа в Уелс, допълват от редакцията. По-голямата част от избирателите в Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха идеята за провеждане на референдум за излизане от Обединеното кралство, което може да означава заплаха от „конституционна криза" в страната, съобщава The Times. Проучването, основано на отделни анкети в Шотландия, Северна Ирландия, Англия и Уелс, също установява, че чувството за британска идентичност, което някога е държало отделни субекти на страната заедно, отслабва. Така в Северна Ирландия 51% от анкетираните заявяват, че подкрепят идеята за провеждане на референдум за ирландската граница през следващите пет години. 44% от анкетираните са против евентуален вот. В същото време 47% се надяват на независима Северна Ирландия, а 42% се стремят да се обединят с Ирландия. Освен това, на въпрос дали тази административно-политическа част на кралството ще се обедини с Ирландия през следващите десет години, 48% са отговорили положително. В Уелс, където подкрепата за независимост традиционно е най-слаба, 23% от анкетираните все още се обявяват за напускане на Великобритания, а други 31% подкрепят възможен референдум. Освен това, както отбелязва вестникът, има два пъти повече британци, които вярват, че Шотландия ще получи независимост от Великобритания през следващите десет години. Една от причините за толкова висока подкрепа за движението за независимост в Шотландия, според The Times, е националната идентичност. Така около 56% от анкетираните се определят като шотландци или колкото шотландци, толкова и британци. В същото време само 12% от анкетираните са се определили само като британци. В Англия 27% се чувстват англичани и едва след това – британци. Освен това Брекзит и коронавирусът са допринесли за нарастването на подобни настроения сред шотландците. По-специално 53% от анкетираните в региона подкрепят връщането на Шотландия в Европейския съюз, докато 31% са против. На свой ред 42% от британците са против повторното присъединяване към ЕС, а само 40% са за. Що се отнася до коронавируса, 42% от шотландците заявяват, че биха се справили по-добре с пандемията, ако бяха независими от Великобритания. Само 23% отричат тази вероятност. В същото време 53% вярват, че решенията трябва да се вземат в Единбург, а само 14% вярват, че те трябва да идват от Лондон. Освен това по-голямата част от шотландците не предпочитат премиера Борис Джонсън. Само 22% вярват, че лидерът на правителството в Лондон се е справил с пандемията. Напротив, успехът на политиката на първия министър на Шотландия Никола Стърджън в това отношение се признава от 61% от анкетираните. Според The Times тези шотландци, които се противопоставят на независимостта, се ръководят преди всичко от икономически съображения. Само 22% от участвалите в проучването са убедени, че икономическата ситуация в Шотландия би се подобрила след напускането на Обединеното кралство, а 50% са уверени, че това ще се отрази негативно на икономиката на региона. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

Единбург. Първият министър на Шотландия и лидерът на Шотландската национална партия (СНП) Никола Стърджън обяви, че ще проведе съвещателен референдум за независимост, ако нейната партия спечели предстоящите парламентарни избори в Шотландия, пише Guardian. Тя изготви 11-точкова пътна карта за това как да се проведе такова гласуване, дори ако Лондон е против. Ако бъде избрана, Шотландската национална партия ще поиска от Лондон указ, който законно позволява на Шотландия да приема закони, които обикновено се администрират от Уестминстър. А шотландските политици настояват, че Лондон няма да може да откаже нито от морална, нито от демократична гледна точка. Ако обаче Лондон не издаде подобен указ, тогава самата Шотландска национална партия ще инициира „легален референдум“ след края на пандемията и твърдо ще се противопостави на всяка опозиция от Лондон. Този план се харесва на онези, които вярват, че не бива да се очаква разрешение от Уестминстър за провеждане на референдум и трябва да се търсят алтернативни методи, както и на тези, които вярват, че Шотландия може да направи това в рамките на своите правомощия. Както отбелязва авторът на статията, анкета, проведена от Sunday Times, показва, че по-голямата част от анкетираните в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за независимост от Великобритания. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Никола Стърджън: Ще проведем референдум за независимост, ако Шотландската народна партия спечели изборите

Никола Стърджън: Ще проведем референдум за независимост, ако Шотландската народна партия спечели изборите

Лондон. Никола Стърджън заяви, че ще проведе консултативен референдум за независимост, ако Шотландската народна партия (ШНП) спечели мнозинство на изборите за местен парламент през май, независимо дали централното правителство в Лондон е съгласно или не с този ход, пише британският вестник The Guardian. Първият министър на Шотландия заяви в шоуто на Andrew Marr на BBC One в неделя сутринта: „Искам да имам легален референдум, за това ще търся мандата на шотландския народ през май и ако те ми дадат това право, това и възнамерявам да направя: да има легален референдум, който да даде на хората правото да избират. „Това е демокрация. Не става въпрос за това какво иска или какво не иска Борис Джонсън. " Сигнализирайки нов подход, който преодолява сегашната безизходица на многократния отказ на Джонсън да разреши нов референдум, пътна карта по въпроса гласи, че ако ШНП поеме управлението след изборите през май, тя ще поиска от правителството на Обединеното кралство заповед от раздел 30, която е част от Закон от Шотландия от 1998 г., който позволява на шотландския парламент да приема закони, които са под юрисдикцията на Лондон. Документът гласи, че „не може да има морално или демократично оправдание за отказ на това искане“ и че ако правителството на Обединеното кралство приеме такава позиция, тя ще бъде „несъстоятелна както у нас, така и в чужбина“. В пътната карта се добавя, че ако не бъде постигнато споразумение с централното правителство, правителството на ШНП ще внесе и приеме законопроект, позволяващ провеждането на „легален референдум“ след пандемията, и „енергично ще се противопостави“ на всяко правно предизвикателство от правителството на Обединеното кралство. Коментарите на Стърджън идват, когато социологическото проучване на Sunday Times разкри, че мнозинството от избирателите в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за разпадането на Великобритания. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 17:20 | Агенция "Фокус"

The Times: Единството на Великобритания е застрашено

The Times: Единството на Великобритания е застрашено

Лондон. Великобритания е изправена пред конституционна криза, която ще постави под въпрос единството на Съюза, тъй като новите социологически проучвания разкриват, че мнозинството от избирателите в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за разпадането на Великобритания, пише британският вестник The Times Изследване, проведено в четирите съставни части, възложено на базата на отделни анкети в Шотландия, Северна Ирландия, Англия и Уелс, също установи, че чувството за британска идентичност, което някога е свързвало страната, се разпада. И в друг важен ход, Шотландската национална партия (ШНП) обяви, че е готова да свика собствен референдум, ако Борис Джонсън откаже да го предостави - ход, който поставя двете правителства в курс на конституционен сблъсък. В Северна Ирландия мнозинството - 51% срещу 44% - искат референдум за границата през следващите пет години. И юнионистите имат само нищожна преднина пред онези, които искат обединена Ирландия сега - 47% срещу 42% - но други 11% не са решили, достатъчно, за да застрашат бъдещето на Великобритания. Проучването на LucidTalk в Северна Ирландия установи, че сред тези на възраст под 45 години поддръжниците на обединението на Ирландия са повече от тези, които искат да останат във Великобритания с 47 срещу 46 процента. На фона на нарастващата криза министрите в кабинета, председателствани от Майкъл Гоув, се срещнаха миналата седмица, за да обсъдят планове за кампания за възстановяване на единството на Съюза. Анкетите показват, че гласоподавателите във всичките четири части на страната очакват Шотландия да стане независима през следващите 10 години – с много повече от две към едно в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Избирателите от Северна Ирландия също смятат, че ще има обединена Ирландия в рамките на 10 години с разлика от 48% срещу 44%. Проучването в Шотландия, проведено от Panelbase, установи, че ШНП е на път към категорична победа на изборите за шотландски парламент, които трябва да се проведат през май, което най-вероятно ще бъде причината за нова политическа криза. Прогноза на сър Джон Къртис, водещ британски експерт по изборите, показва, че националистите ще спечелят седем места повече от 2016 г., заради което първият министър на Шотландия Никола Стърджън ще настоява, че е получила мандат за нов вот за независимост. Висши правителствени източници твърдят, че Джонсън категорично ще откаже това искане и разкри, че правителството на Обединеното кралство няма никакво намерение да предложи ранни отстъпки и ще запази твърдата си позиция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:57 | Агенция "Фокус"

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че се надява, че Турция ще има позитивен подход към срещата през следващата седмица, целяща да съживи отдавна спрените усилия за започване на преговори по спорните териториални въпроси пред гръцкия вестник Efimerida Ton Syntakton, цитиран от Reuters Съседните страни проведоха 60 кръга от преговори между 2002 и 2016 г., но плановете миналата година дискусиите да бъдат възобновени се обезсмислиха следа като турски изследователски кораб бе изпратен от Анкара в спорни води и заради разногласия по темите, които да бъдат обхванати. „Единственото сигурно нещо е позитивният подход на Атина. Надявам се турската страна да дойде на тези преговори в същия дух “, каза Никос Дендиас пред вестника. Той обясни, че проучвателните разговори, които бяха спрени през март 2016 г., не са преговори, а имат за цел да открият дали има достатъчно сближаване за евентуални бъдещи преговори само по един конкретен въпрос. „Искам да бъда ясен, че (предмет) ще е разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие въз основа на международното право“, каза Дендиас, цитиран от Associated Press. Ако преговорите започнат след проучвателните разговори, но двете страни все още не могат да постигнат съгласие, ще трябва да се споразумеят за текст, който да отнесе въпроса до Международния съд в Хага, добави той. Докато Атина иска да се заеме само с разграничаването на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, Анкара казва, че всички въпроси трябва да бъдат решени, включително въздушното пространство и статутът на някои гръцки острови в Егейско море. „В проучвателните разговори няма да има дискусия относно демилитаризирането на островите. Няма да има дискусия по въпрос, който е свързан с националния суверенитет “, каза Дендиас пред вестника. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Атина. Министерството на външните работи на Турция отбеляза в съобщение от сряда, че разширяването на териториалните води на Гърция от 6 на 12 мили в Йонийско море не засяга Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Разширението на гръцките териториални води в Йонийско море до 12 морски мили стига до южната част на Пелопонес и не засяга Егейско море по никакъв начин“, заяви говорителят на дипломатическото ведомство Хами Аксой. „Турция има жизненоважни права и интереси в полузатвореното Егейско море, където преобладават специфични географски обстоятелства. Позицията на Турция, че териториалните води в Егейско море не трябва да се разширяват едностранно по начин, който да ограничава свободата на корабоплаването, както и достъпа до открито море както на Турция, така и на трети страни, е добре известна на всички страни. Нашата позиция остава непроменена“, добави той. Турция и Гърция трябва да възобновят в понеделник, след 5-годишна пауза, проучвателните разговори, които те провеждат от 90-те години на миналия век. Това ще бъде 61-ият кръг на разговорите, засега Атина и Анкара не са постигнали напредък. В сряда сутринта премиерът Кириакос Мицотакис, по време на парламентарен дебат относно разширяването на териториалните води, повтори дългогодишната позиция на Гърция, че е в правото си да разширява териториалните си води, когато и където реши, включително на юг от Крит и другаде. Първият дипломат на Атина Никос Дендиас направи подобна декларация във вторник. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара отправя заплахи преди възобновяването на преговорите с Атина

Kathimerini (Гърция): Анкара отправя заплахи преди възобновяването на преговорите с Атина

Атина/Анкара. Само седмица преди възобновяването на 61-ия кръг от проучвателни контакти между двете съседни страни, турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвини Гърция в „провокации“ и „незаконна милитаризация на островите“, предупреждавайки, че „ако Атина настоява да не си сътрудничи, тогава отговорността защото всяко напрежение ще бъде на раменете й", отбелязва електронното издание на вестник Kathimerini. „Гърция продължава да провокира, да предприема стъпки, които нарушават режима на демилитаризация на островите, постоянно провежда военни учения или обявява [навигационни предупреждения] и след това не ги изпълнява“, цитира изданието думите на Чавушоглу по време на съвместна пресконференция с германския външен министър Хайко Маас в Анкара. Чавушоглу също повтори позицията на Анкара, че въпросът за Източното Средиземноморие и морските зони не трябва да бъде единственият въпрос за обсъждане. „Има проблеми с Егейско море, териториални води, въздушно пространство, въпроси на морската юрисдикция. Не е редно [Гърция] да избира въпрос и да декларира, че осъществяваме проучвателни контакти“, заяви той. Той също така осъди неотдавнашните коментари на гръцкия архиепископ Йеронимус, който заяви в интервю за Open TV в събота, че „ислямът не е религия, а политическа партия“ и че последователите му „са хора на войната“. „Видяхме и изявленията на архиепископа. Ние знаем целта на тези ходове. Те искат да провокират Турция да предприеме подобни стъпки и ще кажат на Европа: „Вижте, Турция продължава с негативните си стъпки“ и ще поискат санкции“, заяви Чавушоглу. Фактът, че подобно изявление е направено по време на предварителна подготовка за проучвателните преговори, е от особено значение и жалка стъпка, която подкопава процеса. По-късно Атинската архиепископия изясни, че Йеронимус е имал предвид само крайните форми на исляма, а не цялата религия. Чавушоглу демонстрира и това, което се разглеждаше като безкомпромисно отношение към Брюксел и Вашингтон, заявявайки, че „ние не сме страна, която се страхува от санкции“. „Не се страхуваме от санкции, идващи от Европа или САЩ. Ако се бяхме страхували, нямаше да направим това, което сме направили досега“, каза той и добави, че се надява Гърция да спре провокациите и че здравият разум ще надделее, така че предстоящата среща да доведе до резултати. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 15:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас потвърди намерението на Атина да разшири териториалните води на остров Кипър

Kathimerini: Дендиас потвърди намерението на Атина да разшири териториалните води на остров Кипър

Атина. Във вторник гръцкият външен министър Никос Дендиас повтори намерението на правителството да разшири териториалните води на страната до 12 морски мили южно от Крит, по време на дебат по законопроект за делимиране на морските граници между Гърция и Италия, пише електронното издание на Kathimerini. Законопроектът следва споразумение, подписано между двете страни на 9 юни 2020 г. Сделката е продължение на споразумение от 1977 г. и проправя пътя за двете страни да проучват и експлоатират морски ресурси в района. „Премиерът коментира преди месеци разширяването на [гръцките] териториални води в Крит. И разбира се Крит включва източната част“, каза той пред депутатите, започващи дебата преди пленарната сесия. „Този законопроект има единодушната подкрепа на политическите сили на националния парламент, така че вярвам, че моментът има исторически аспект и бих искал да благодаря на политическите партии за сътрудничеството“. Законодателите ще обсъждат в продължение на два дни - вторник и сряда - законопроекта, който ще разшири крайбрежната зона на Гърция (териториални води) до 12 морски мили в морската зона на Йонийско море и Йонийските острови до нос Тайнаро на Пелопонес. Разширяването на крайбрежната зона се основава на член 27 от Конституцията на страната, тъй като се отнася до промяна в границите на държавата, за която се изисква закон, който се приема с абсолютно мнозинство от всички парламентарни депутати. Този ход се очаква да подразни силно властите в Анкара, които от десетилетия за поставили като casus belli евентуално разширяване на суверенните води на Гърция в Егейско и Средиземно море, където двете държави имат нерешени териториални спорове, които бяха разгорещено от откриването на находища на газ в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Чавушоглу открито заплаши Гърция с война пред германския външен министър

Protothema (Гърция): Чавушоглу открито заплаши Гърция с война пред германския външен министър

Атина/Анкара. Представители на Атина и Анкара можеше да се договорят да седнат на масата за проучвателни разговори в края на януари, но изглежда турската страна не се отказва от използването на заплашителна реторика, коментират в редакцията на електронното издание на гръцкия ежедневник Protothema. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу открито заплаши Гърция пред гостуващия в Анкара Хайко Маас, министър на външните работи на ФРГ, по време на съвместна пресконференция. „Гърция не трябва да се влияе от други страни и да прави маневри, където си пожелае, и каквито и да било други стъпки. В противен случай не само ще се стигне до инцидент, но ще направим това, което трябва да направим“, предупреди Чавушоглу, фокусирайки се отново върху континенталния шелф на остров Кастелоризо и аргументирайки се, че „Гърция претендира за морско пространство за остров на два километра от Турция“. „Гърция говори за международното право, но не изпълнява решенията на Международния съд по правата на човека“, добави турският външен министър, твърдейки, че членовете на мюсюлманското малцинство в Тракия „трябва да се наричат турци“. По отношение на предстоящите проучвателни преговори първият дипломат на Анкара заяви, че „това, което беше обсъдено в предходните 60 кръга, ще бъде обсъдено и в 61-ия“. Преди посещението си в Турция Хайко Маас подчерта, че „играта с огъня не трябва да се повтаря“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 09:17 | Агенция "Фокус"

The Daily Express: Лондон обяви плановете си да превърне Обединеното кралство в „Сингапур на Европа“, британците харесаха идеята

The Daily Express: Лондон обяви плановете си да превърне Обединеното кралство в „Сингапур на Европа“, британците харесаха идеята

Лондон. Британците подкрепиха плановете на премиера Борис Джонсън да почерпи вдъхновение за икономическото възстановяване на страната от примера със Сингапур – държава с ниски данъчни ставки и действаща администрация без бюрокрация, отбелязва вестник The Daily Express. В същото време от Лондон увериха, че са поставили висока летва и няма да си сътрудничат със страни, които нарушават правата на човека. След напускането на Европейския съюз Великобритания успя да сключи търговски сделки с редица страни извън Блока, включително Япония и Канада. Сега Джонсън заяви, че се надява страната да успее да договори нови търговски споразумения, както и да преразгледа съществуващите правила на Европейския съюз и да постигне по-строго регулиране на търговските организации. „След като сключихме търговска сделка с ЕС, най-накрая е време Великобритания да се възползва от трудно спечелените си, новооткрити свободи“, заяви анонимен източник от британското правителство пред изданието. Според анкета, проведена от вестника, британците подкрепят плановете на правителството. От 6271 респонденти 5926 заявиха, че са доволни от предложението на министър-председателя. В същото време министърът на финансите Риши Сунак подчерта, че Обединеното кралство не трябва да понижава стандартите си. Политикът нарича един от възможните начини за постигане на икономически растеж черпенето на „вдъхновение от Сингапур“, където практически няма бюрокрация и действа една от най-ниските данъчни ставки в света. „След като напуснахме ЕС, имаме възможността да правим всичко по различен начин и правителството се стреми да се възползва максимално от свободите, които Брекзит ни предоставя“, подчерта министърът в изявление за The Daily Express. На свой ред външният министър Доминик Рааб също отбеляза, че Обединеното кралство е поставило „невероятно висока" лента за бъдещи търговски сделки. По-специално, правителството на страната няма да „договаря свободна търговия със страни, които нарушават правата на човека“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Срещата Чавушоглу-Маас в Анкара: Отношенията с ЕС са по-позитивни, но Атина възпрепяства процеса за Източното Средиземноморие

Срещата Чавушоглу-Маас в Анкара: Отношенията с ЕС са по-позитивни, но Атина възпрепяства процеса за Източното Средиземноморие

Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че отношенията с Европейския съюз са на „по-позитивно място“, но продължава да обвинява Гърция в създаването на пречки пред проучвателните преговори, планирани за по-късно този месец, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В рамките на съвместна пресконференция в Анкара с германския си колега Хайко Маас, Чавушоглу заяви, че 61-ият кръг от проучвателни преговори между Атина и Анкара ще засегне същите въпроси като „последните 60 кръга“, с което изглежда отхвърли позицията на Гърция, че очертаването на морските граници е единственият въпрос за обсъждане. „Ако Гърция настоява да не си сътрудничи, тогава отговорността за всяко напрежение между двете страни ще бъде на плещите на Атина“, предупреди първият дипломат на Анкара. Маас заяви, че проблемите, разделящи Турция и членовете на ЕС, Гърция и Кипър, са „сложни, но не нерешими“ и изрази увереност, че двете страни ще успеят да преодолеят това, което той определи като „трудна ситуация“. Берлин, каза той, е готов да помогне на преговорния процес между Турция и Гърция, ако бъде помолен за това. „Съобщението на Турция и Гърция, че ще възобновят проучвателните преговори, които бяха прекъснати от 2016 г., е важна първа стъпка“, каза Маас. „По време на германското председателство на ЕС през предходните шест месеца положихме значителни усилия за възобновяване на преките преговори между Турция и Гърция. Стартът на тези преговори сега предлага реален шанс за трайна деескалация в Източното Средиземноморие “, добави германският външен министър. Чавушоглу настоя, че Турция е готова да започне преговори с Гърция на 25 януари, но обвини Атина в торпилиране на процеса. „Въпреки нашето предложение за диалог, Гърция продължава да се опитва да провокира Турция“, увери Чавушоглу, оплаквайки се от коментарите на гръцкия архиепископ, който заяви в интервю за Open TV в събота, че „ислямът не е религия, а политическа партия“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Атина/Анкара. Изказване на Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II, че ислямът не е религия, а политическа партия, а последователите му са хора на войната възпламени поредния дипломатически скандал между Гърция и Турция. Предстоятелят на Гръцката православна църква (ГПЦ) направи това изявление в телевизионно интервю в неделя по повод 200-годишнината от началото на революцията от 1821 година, довела впоследствие до създаването на модерната държава на южните ни съседи, съобщи електронното издание Greek City Times. Малко по късно Йероним потвърди и разясни изказването си за исляма пред журналисти, поискали коментар за спорното изявление. „Архиепископът и нашата Църква зачитат на практика всички известни религии“, заявиха от пресцентърът на Светата архиепископия в Атина. „С всичко, което благословеният архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним, каза за исляма, в контекста на неотдавнашното му телевизионно интервю за приноса на нашата църква за революцията от 1821 г., той нямапе предвид нищо повече от извращението на мюсюлманската религия от крайни фундаменталисти, които сеят ужас и смърт в цялата Вселена“, се казва в изявлението. Съобщението продължава: „Това са точно хората, които архиепископът имаше предвид, хора, които инструментализират исляма и го превръщат в смъртоносно оръжие срещу всички, които имат различно мнение от тях“. И накрая, както се подчертава: „както самият архиепископ, така и всички митрополити на гръцката църква, уважават на практика всички известни религии и се отнасят към всички свои верни с християнска любов и солидарност, която не познава дискриминация, чрез всичките им действия и инициативи, особено в социалната и благотворителната сфера“. Независимо от това Турция подложи на тежки критики предстоятелят на Гръцката църква, съобщава Greek Reporter. „Тези провокационни изказвания на архиепископ Йероним II, подтикващи обществото към враждебност и насилие срещу исляма, показват ужасяващо ниво на ислямофобия“, се казва в изявление на външното министерство на 18 януари. „Именно такива злонамерени идеи са отговорни за нарастването на расизма, ислямофобията и ксенофобията в Европа“. След турското дипломатическо ведомство, възмущението си изрази и Дианета (турската служба за религиозни въпроси). От там призоваха християните по целия свят да се противопоставят на този „болен манталитет“. Ръководителят на Дианета Али Ербаш заяви, че „този вид дискурс, насочен към маргинализирането на мюсюлманите, насърчава расистки възгледи срещу тях и води до атаки срещу техния живот и места за поклонение“. Според него изявленията на гръцкия архиепископ „провокират обществото и могат да доведат до увеличаване на омразата, враждебността и насилието срещу исляма“. Споровете за думите на Йероним II възникнаха седмица преди началото на преговорите между Гърция и Турция по уреждането на двустранните проблеми. Миналата седмица гръцкото външно министерство съобщи, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Атина и Анкара по териториални претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул. Турското външно министерство се опита да използва инцидента, твърдейки, че подобни изявления подкопават преговорния процес, отбелязва Greek Reporter. „Фактът, че подобно изявление се прави по време на подготовка за сондажни преговори, също има значение и е поредна досадна стъпка за подкопаване на процеса“, посочват от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Хайко Маас ще посети Турция в понеделник

Hurriyet Daily News: Хайко Маас ще посети Турция в понеделник

Анкара. Германският външен министър Хайко Маас ще направи еднодневно посещение на 18 януари, за да проведе разговори за отношенията между Турция и ЕС дни преди Анкара и Брюксел да започнат интензивен диалог за подновяване на връзките и обсъждане на подновяването на мигрантската сделка от 2016 година, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Маас ще проведе разговори с външния министър Мевлют Чавушоглу, като двамата колеги ще обсъдят „двустранни, регионални въпроси, както и отношенията между Турция и ЕС“, се казва в краткото изявление на турското външно министерство от 16 януари. Германия беше ротационен председател на ЕС през втората половина на 2020 г. и положи усилия за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, където Турция и Гърция имат припокриващи се претенции за континенталния шелф. В резултат на влиянието на Германия Европейският съвет предложи положителен дневен ред във връзка с Турция в замяна на избягването на едностранни действия в спорните води на Източното Средиземноморие. Посещението на Маас идва три дни преди посещението на Чавушоглу в Брюксел, където той ще проведе разговори с висши служители на ЕС, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел . След посещението на Чавушоглу в Брюксел, Мишел и Фон дер Лайен ще пътуват до Турция в края на януари, за да проведат разговори с президента Реджеп Тайип Ердоган на среща на върха между Турция и ЕС. Двете основни теми, които ще бъдат обсъдени между Анкара и Брюксел, са подновяването на мигрантската сделка и подготовката за международна конференция за Източното Средиземноморие. Очаква се разговорите между Чавушоглу и Маас да бъдат съсредоточени върху тези теми, тъй като Германия много държи да поддържа мигрантската сделка с Турция. Турция настоява, че сделката трябва да бъде подновена в светлината на новите реалности в тази област, тъй като броят на бежанците, които Турция приема, се е удвоил от 2016 г. и е достигнал пет милиона. Либия също е на дневен ред Двамата външни министри ще направят преглед и на регионалното развитие, включително Либия и Сирия. Германия и Турция са работили заедно за Берлинската конференция, която се проведе преди година, за прекратяване на военните действия и стартиране на политически процес в африканската страна. Подкрепата на Турция за правителството на националното съгласие (ПНС) проправи пътя за балансиране на ситуацията на място и промяна на амбициите на фелд-маршал Халиха Хафтар за превземането на Триполи. Това позволи ново разбирателство в разкъсаната от войната страна и нов междулибийски мирен процес, който протича в съответствие с очакванията на международната общност. Очаква се Чавушоглу да повдигне опасенията и оплакванията на Анкара относно операцията на ЕС „Ирини“, която има за цел да наблюдава и прилага ембаргото на ООН за оръжия в Либия. Двамата министри ще обсъдят и най-новите събития в Сирия, както и в Нагорни Карабах. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Януари 2021 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел повтори критиките си към решението на Анкара да отвори отново част от брега на Вароша, курорт, изоставен след нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В отговор на писмо от леви депутати в Европейския парламент по инициатива на евродепутата от турските киприоти Ниязи Кизилюрек, Борел призова Турция да отмени едностранните си действия, подчертавайки, че този ход е в противоречие с резолюциите на ООН за етнически разделения остров. Испанският политик също така потвърди готовността на Блока да поеме активна роля в преговорите с посредничеството на ООН за обединение на острова. Устойчивата и сигурна среда в Източното Средиземноморие и развитието на взаимноизгодни отношения между играчите в региона е в полза на стратегическия интерес на ЕС, допълни Борел. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Politico: Мишел Барние се завръща във френската политика

Politico: Мишел Барние се завръща във френската политика

Париж. След пет години интензивни преговори за напускането на Великобритания от ЕС, главният преговарящ за Брекзит на блока скоро ще се оттегли от Европейската комисия, но не и от политиката в родината си, пише европейската редакция на Politico. В разговор с репортери само седмици след като Великобритания и ЕС подписаха двустранен търговски пакт, Барние каза, че „ще се върне във Франция след няколко седмици“ и „ще заема мястото си“ в консервативната Републиканска партия, на която е член от повече от 55 години (партията е сменяла имена много пъти в хода на своята история). Ветеран френски политик, Барние беше два пъти европейски комисар и изгради по-голямата част от политическия си авторитет в Брюксел. Веднъж той не успя да стане председател на Комисията, когато се кандидатира срещу Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Но през последните пет години той беше неразделна част от управлението на Брекзит в ЕС, като спечели похвали от 27-те лидери за способността му да постигне консенсус и методичния си подход към преговорите. Le Monde, най-авторитетният вестник на Франция, наскоро го нарече „французинът с най-голяма европейска кариера след Жак Делор“, имайки предвид бившия председател на Комисията и един от архитектите на ЕС. „За разлика от карикатурите, които някои медии или някои британски таблоиди направиха за мен, аз никога не съм бил брюкселски супертехнократ“, каза Барние пред група европейски журналисти във видео интервю. „Аз оставам политик ... Ще си върна мястото в политическия дебат, първо в политическото семейство, което винаги е било мое, дори ако съм бил в малцинство в това политическо семейство, особено по европейската линия“. „Щастлив съм, че след няколко седмици ще се върна в страната си, която ми липсва, за да се срещна с гражданите, които ми липсват“, каза Барние. Съгласно правилника за персонала на Комисията длъжностните лица трябва да се пенсионират на 66-годишна възраст, но може да им бъде удължен стажът с до четири години. Барние навърши 70 години на 9 януари и ще напусне поста си на 31 януари, освен ако Урсула фон дер Лайен, председател на Комисията, му позволи да остане на сегашната си позиция, за да „надзирава парламентарната ратификация“ на сделката за Брекзит, заяви един от служителите на Комисията. Членовете на Европейския парламент ще дадат своето съгласие за текста на пленарна сесия през февруари или март. Въпреки широкото възхищение във Франция, Барние се държеше дистанцирано от Републиканците (където заема по-умерена и проевропейска линия от ръководството на партията) и от президента Еманюел Макрон. На въпрос дали Макрон може да замени германския канцлер Ангела Меркел като най-популярния европейски лидер, Барние отговори, че не вярва, че „ще има един човек, който да се налага на други“, тъй като „има институционални отговорности“. В Брюксел се спекулира, че Барние може да бъде избран за председател на Конференцията за бъдещето на Европа, предложение на Макрон. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2021 | 08:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Никозия. Кипър и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписаха първото си споразумение за военно сътрудничествов рамките на усилията на островната държава да укрепи отношенията си с близките страни в Близкия изток, пише Kathimerini. Кипър вече имаше военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, а въоръжените му сили провеждат учения със силите на тези страни. Нацията също е подписала сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия. Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. Министърът на отбраната на Кипър Хараламбос Петридес приветства споразумението като начало на дълга, мощна и стратегическа връзка между министерствата на отбраната на двете страни и въоръжените сили. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември. Френски, гръцки, египетски и кипърски персонал също участваха в маневрите с кодово име „Медуза“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 10:45 | Агенция "Фокус"

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Politico: Париж поиска ЕС да спре да говори „развален английски“ – и да премине към „езиково многообразие“

Париж. След като бяха завършени Брекзит и търговската сделка между Великобритания и Европейския съюз, сега блокът трябва да спре да говори „вид лош английски“ и вместо това да трябва да предприеме действия за повишаване на „езиковото многообразие“. Това заяви френският министър по европейските въпроси Клемент Бон пред, цитиран от европейската редакция на Politico. „Ще бъде по-трудно за хората да разберат след Брекзит, че всички ние се придържаме към един тип развален английски“, каза Бон. „Да свикнем отново да говорим нашите езици!“ Обръщайки се към репортерите на френски, Бон каза, че ЕС е свикнал да работи и да води дискусии почти изключително на английски език. „Вярвам, че трябва да се измъкнем от това“, каза той. Подобно на много национални служители, действащи в Брюксел, самият Бон говори добре английски. Английският език отдавна е основният работен език на ЕС - особено след като последната вълна на разширяване привлече длъжностни лица и дипломати от страните от Централна и Източна Европа, които са изучавали езика на Шекспир, а не на Волтер. Въпреки това мнозина се оплакват, че версията, „използвана вътре в мехурчето в Брюксел“, се е превърнала в тип „глобиш“, пълен с привнесени ексцентричности. Освен Великобритания, която сега е държава извън ЕС, има само две, сравнително малки, членки на ЕС - Ирландия и Малта - които все още посочват английския като официален език. И го използват заедно с ирландски и малтийски. За всички останали английският е в най-добрия случай втори език. Използването на английски език стана толкова широко разпространено в Брюксел, че няколко институции полагат задкулисни усилия за рационализиране на разходите или подобряване на ефективността, като дават приоритет само на английски формат или добавят английски към срещи, където някога се е използвал изключително френски, отбелязва изданието. Френските служители, до най-високото ниво, отдавна защитават използването на своя език в ЕС. Бон не се застъпи изрично френският да замени английския след Брекзит. Той обаче каза, че Европа след Брекзит „която ще работи само на един език и ще комуникира само на един език би била грешка“. Франция ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. В подготовка, каза Бон, Париж ще предприеме „конкретни инициативи“ за подобряване на европейските езици. Това ще включва езиково обучение и гарантиране, че институциите на ЕС са „много бдителни“ по отношение на езиковото многообразие в процесите на набиране на персонал. „Това не е ариергардна акция или битка на една-единствена държава“, каза Бон. „Това наистина е борба за европейското езиково многообразие.“ Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"