Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

Берлин. Изминаха само няколко дни от встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Байдън и би било малко несправедливо да се обобщават някакви резултати от неговото управление, пише Süddeutsche Zeitung. Но през първите 60 часа като държавен глава той вече беше подписал няколко десетки укази, меморандуми и постановления, които „задават тона на новото президентство“ и определят неговите цели и приоритети. 78-годишният демократ се опитва да придаде на американското правителство „модерен облик“, като същевременно остава „олицетворение на старите, предимно мъжки, бели силови елити във Вашингтон“.

По време на предизборната надпревара Байдън обеща, че кабинетът „ще изглежда като Америка“. Отчасти той спази това обещание, въпреки че все още е заобиколен от голям брой възпитаници на „Бръшляновата лига“. Трябва да се признае, че сега в Белия дом и министерствата има повече жени от всякога. Освен това американският сенат одобри кандидатурата на чернокожия Лойд Остин за поста ръководител на Пентагона. Други министерства са оглавени от политици с индийски и латиноамерикански корени.

За първи път вицепрезидент на страната стана чернокожа жена - Камала Харис. Освен това майка й е от Индия, а баща й от Ямайка. „Едва ли можете да постигнете по-голямо разнообразие“, признава изданието. Цветът на кожата и полът на министрите обаче не казват нищо за това каква политика ще водят и какво влияние в правителството ще имат наистина. Затова ще бъде интересно да видим как ще се развият отношенията между Байдън и Харис.

Веднага след встъпването в длъжност беше разкрито също, че Байдън е готов да направи големи отстъпки на ляво-либералното крило на Демократическата партия. Първите му укази бяха насочени към точно изпълнение на неговите изисквания. Говорим за връщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата, опрощаване на заемите за образование, както и облекчаване на миграционната политика. По-специално, Байдън ще даде американско гражданство на милиони нелегални мигранти в страната.

Отчасти Байдън взема такива решения по тактически причини, защото е политически центрист, обяснява Süddeutsche Zeitung. Левицата в Демократическата партия никога не е харесвала кандидатурата му и те обещаха на своите избиратели да окажат натиск върху новия президент. С отстъпките си президентът иска да намали тежестта на този конфликт, което е необходимо, предвид факта, че не им е предоставил нито един важен пост в кабинета. И все пак Байдън не може да пренебрегне политическата реалност, в която се намира сега: през годините неговата партия се измести значително вляво.
***
Единбург. Първият министър на Шотландия и лидерът на Шотландската национална партия (СНП) Никола Стърджън обяви, че ще проведе съвещателен референдум за независимост, ако нейната партия спечели предстоящите парламентарни избори в Шотландия, пише Guardian. Тя изготви 11-точкова пътна карта за това как да се проведе такова гласуване, дори ако Лондон е против.

Ако бъде избрана, Шотландската национална партия ще поиска от Лондон указ, който законно позволява на Шотландия да приема закони, които обикновено се администрират от Уестминстър. А шотландските политици настояват, че Лондон няма да може да откаже нито от морална, нито от демократична гледна точка. Ако обаче Лондон не издаде подобен указ, тогава самата Шотландска национална партия ще инициира „легален референдум“ след края на пандемията и твърдо ще се противопостави на всяка опозиция от Лондон.

Този план се харесва на онези, които вярват, че не бива да се очаква разрешение от Уестминстър за провеждане на референдум и трябва да се търсят алтернативни методи, както и на тези, които вярват, че Шотландия може да направи това в рамките на своите правомощия.

Както отбелязва авторът на статията, анкета, проведена от Sunday Times, показва, че по-голямата част от анкетираните в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за независимост от Великобритания.
***
Брюксел. Естония, Латвия и Литва са решени да осигурят финансиране за високоскоростна железопътна връзка, която да ги свързва с ЕС, дори ако това означава да превърнат в заложник фонда за възстановяване от коронавируса на блока, пише европейската редакция на Politico.

Очакваше се проектът Rail Baltica да получи 1,4 милиарда евро от дългосрочния бюджет на блока в рамките на юлската сделка между лидерите на ЕС, но Европейският парламент се съпротивлява на отпускането на средства за всеки конкретен проект или група държави.

В опит да гарантират, че проектът ще получи подкрепа, балтийските страни сега заплашват да откажат решаваща стъпка, необходима за стартирането на фонда за възстановяване от 750 милиарда евро на блока.

В писмо от 18 януари, видяно от POLITICO, лидерите на трите държави поискаха от португалския министър-председател Антонио Кощша, който понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС, да гарантира, че текущите преговори за финансиране на проекта ще зачетат решението на лидерите на ЕС да отделят 1,4 милиарда евро за Rail Baltica.

Служебният министър-председател на Естония Юри Ратас, латвийският министър-председател Кришянис Кариш и литовският президент Гитанас Науседа пишат, че това ще осигури гладкото ратифициране на така нареченото решение за собствените ресурси в трите държави.

Всички държави от ЕС трябва да ратифицират решението като предпоставка за Европейската комисия да вземе пари на заем на капиталовите пазари и да ги преразпредели като безвъзмездни средства и заеми с ниска лихва за страните от ЕС - процес, който се очаква да отнеме няколко месеца - за да даде възможност на парите да тече до лятото.

Балтийските условия са поредната заплаха за спасителния пакет на блока, след като Унгария и Полша проведоха месечна блокада поради опасения относно разпоредбите на принципите на правовата държава, криза, широко разглеждана като резултат от решението на лидерите на ЕС да размият подробностите за върховенството на закона в своята юлска сделка.

Когато през юли миналата година събраха бюджета и пакета за възстановяване в размер на 1,8 трилиона евро, лидерите на ЕС също се съгласиха да отделят 1,4 милиарда евро „за завършване на липсващи основни трансгранични железопътни връзки между страните от кохезионния фонд в подкрепа на функционирането на единния пазар“ - което е препратка към Rail Baltica, след силно лобиране от балтийските лидери.

Високоскоростната товарна и пътническа линия ще свърже Естония, Латвия и Литва, обвързвайки ги с останалата част от ЕС и осигурявайки това, което страните виждат като съществена връзка за икономиката и сигурността, като замени руската мрежа, за да предложи бърз транзит между балтийските столици и Варшава.

Разпределянето на пари за проекта обаче изисква одобрение от Европейския парламент като част от отделни технически преговори за т. нар. Механизъм за свързване на Европа, бюджет от 28,4 милиарда евро за финансиране на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, които продължават.

Евродепутатите се противопоставят на идеята да се отделят пари за всеки конкретен проект, въпреки че подкрепят самия балтийски железопътен проект. „Не можете да направите такова заделяне на средства в бюджета. Това не е нормална процедура“, каза румънският член на Европейската народна партия Мариан-Жан Маринеску и един от водещите евродепутати по досието.

Той посочва правилата, подкрепящи Механизма за свързване на Европа, според които парите трябва да бъдат присъдени чрез конкурс. „Разбирам, че те вече знаят победителя в това състезание“, каза той и добави „парите бяха предназначени за всички държави членки, [те] трябва да бъдат използвани за всички държави членки“.

Балтийските страни твърдят, че Парламентът не може да отмени юлското споразумение между лидерите на ЕС. Кръг от тристранни преговори между Парламента, Съвета и Комисията в петък приключи без напредък и все още не е насрочена нова дата за разговори.

Междувременно, с продължаващото влошаване на икономическата криза и появата на още няколко заразни щама на коронавируса, нараства натискът да се задейства фондът за възстановяване на ЕС.

По-рано този месец Коща призова страните „да гарантират бързото ратифициране на решението за собствените ресурси, за да се гарантира, че този процес е завършен до края на първото тримесечие“. До момента само две държави от ЕС, Хърватия и Кипър, са приключили процедурните стъпки.

Целта е Комисията да излезе на пазарите през пролетта и да разпредели първата вноска - 13 процента от дела на всяка страна от разпределените средства - още през лятото, както беше предварително договорено през декември.

Комисията „призовава държавите-членки да продължат с ратификацията възможно най-бързо, в интерес на всички граждани на ЕС, и да са готови да подкрепят процеса“, каза говорител и добави: „Възстановяването не може да чака и ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да се случи бързо“.
***
Париж. Френските власти се готвят да обявят нова, трета карантина и да предприемат допълнителни ограничителни мерки във връзка с разпространението на коронавируса, съобщава вестник Le Journal du Dimanche.

„Решението трябва да бъде взето възможно най-скоро“, цитира изданието източник в правителството на страната. Както отбелязва вестникът, въвеждането на новата карантина е свързано с бързото разпространение във Франция на „британския“ вариант на коронавируса и новия щам от Южна Африка. Речта на френския президент Еманюел Макрон по този въпрос трябва да се състои в сряда, 27 януари, след заседание на Съвета по отбрана, посветено на този въпрос, уточнява изданието.

Събеседниците на вестника подчертаха, че въпросът за въвеждането на третата карантина е практически решен и в момента се уточняват само нейните условия и съпътстващите мерки. Очаква се карантинният режим да започне преди края на следващата седмица и според източници на изданието той ще „продължи поне три седмици“.

Този път могат да бъдат въведени по-меки ограничения поради факта, че населението понася много тежко режима. Възможно е сега, за ограничен брой часове, да бъде разрешена работата на магазини, продаващи стоки, които не принадлежат към категорията от първа необходимост. В интервю за Le Journal du Dimanche министърът на образованието Жан-Мишел Бланкер заяви, че ако бъдат въведени нови мерки, училищата и лицеите ще продължат да работят.

Първият карантинен режим във Франция бе въведен с президентски указ на 17 март миналата година във връзка с ускорените темпове на предаване на инфекцията и остана в сила до 11 май. . Властите обявиха втората карантина на 30 октомври; тя беше отменена на 15 декември. В момента страната има комендантски час от 18:00 до 06:00 часа, всички ресторанти и кафенета, театри, кина и музеи, както и спортни съоръжения са затворени.

В събота френските власти потвърдиха 23 924 нови случая на коронавирусна инфекция в страната през изминалия ден. От началото на епидемията са установени 3 035 181 случая на инфекция. От 2 милиона теста, направени през последните седем дни, 7,1% са положителни. Тази цифра постепенно се увеличава през последните седмици.