Politico: Балтийските държави заплашват да блокират фонда за възстановяване от Covid заради железопътен проект

Брюксел. Естония, Латвия и Литва са решени да осигурят финансиране за високоскоростна железопътна връзка, която да ги свързва с ЕС, дори ако това означава да превърнат в заложник фонда за възстановяване от коронавируса на блока, пише европейската редакция на Politico.

Очакваше се проектът Rail Baltica да получи 1,4 милиарда евро от дългосрочния бюджет на блока в рамките на юлската сделка между лидерите на ЕС, но Европейският парламент се съпротивлява на отпускането на средства за всеки конкретен проект или група държави.

В опит да гарантират, че проектът ще получи подкрепа, балтийските страни сега заплашват да откажат решаваща стъпка, необходима за стартирането на фонда за възстановяване от 750 милиарда евро на блока.

В писмо от 18 януари, видяно от POLITICO, лидерите на трите държави поискаха от португалския министър-председател Антонио Кощша, който понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС, да гарантира, че текущите преговори за финансиране на проекта ще зачетат решението на лидерите на ЕС да отделят 1,4 милиарда евро за Rail Baltica.

Служебният министър-председател на Естония Юри Ратас, латвийският министър-председател Кришянис Кариш и литовският президент Гитанас Науседа пишат, че това ще осигури гладкото ратифициране на така нареченото решение за собствените ресурси в трите държави.

Всички държави от ЕС трябва да ратифицират решението като предпоставка за Европейската комисия да вземе пари на заем на капиталовите пазари и да ги преразпредели като безвъзмездни средства и заеми с ниска лихва за страните от ЕС - процес, който се очаква да отнеме няколко месеца - за да даде възможност на парите да тече до лятото.

Балтийските условия са поредната заплаха за спасителния пакет на блока, след като Унгария и Полша проведоха месечна блокада поради опасения относно разпоредбите на принципите на правовата държава, криза, широко разглеждана като резултат от решението на лидерите на ЕС да размият подробностите за върховенството на закона в своята юлска сделка.

Когато през юли миналата година събраха бюджета и пакета за възстановяване в размер на 1,8 трилиона евро, лидерите на ЕС също се съгласиха да отделят 1,4 милиарда евро „за завършване на липсващи основни трансгранични железопътни връзки между страните от кохезионния фонд в подкрепа на функционирането на единния пазар“ - което е препратка към Rail Baltica, след силно лобиране от балтийските лидери.

Високоскоростната товарна и пътническа линия ще свърже Естония, Латвия и Литва, обвързвайки ги с останалата част от ЕС и осигурявайки това, което страните виждат като съществена връзка за икономиката и сигурността, като замени руската мрежа, за да предложи бърз транзит между балтийските столици и Варшава.

Разпределянето на пари за проекта обаче изисква одобрение от Европейския парламент като част от отделни технически преговори за т. нар. Механизъм за свързване на Европа, бюджет от 28,4 милиарда евро за финансиране на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, които продължават.

Евродепутатите се противопоставят на идеята да се отделят пари за всеки конкретен проект, въпреки че подкрепят самия балтийски железопътен проект. „Не можете да направите такова заделяне на средства в бюджета. Това не е нормална процедура“, каза румънският член на Европейската народна партия Мариан-Жан Маринеску и един от водещите евродепутати по досието.

Той посочва правилата, подкрепящи Механизма за свързване на Европа, според които парите трябва да бъдат присъдени чрез конкурс. „Разбирам, че те вече знаят победителя в това състезание“, каза той и добави „парите бяха предназначени за всички държави членки, [те] трябва да бъдат използвани за всички държави членки“.

Балтийските страни твърдят, че Парламентът не може да отмени юлското споразумение между лидерите на ЕС. Кръг от тристранни преговори между Парламента, Съвета и Комисията в петък приключи без напредък и все още не е насрочена нова дата за разговори.

Междувременно, с продължаващото влошаване на икономическата криза и появата на още няколко заразни щама на коронавируса, нараства натискът да се задейства фондът за възстановяване на ЕС.

По-рано този месец Коща призова страните „да гарантират бързото ратифициране на решението за собствените ресурси, за да се гарантира, че този процес е завършен до края на първото тримесечие“. До момента само две държави от ЕС, Хърватия и Кипър, са приключили процедурните стъпки.

Целта е Комисията да излезе на пазарите през пролетта и да разпредели първата вноска - 13 процента от дела на всяка страна от разпределените средства - още през лятото, както беше предварително договорено през декември.

Комисията „призовава държавите-членки да продължат с ратификацията възможно най-бързо, в интерес на всички граждани на ЕС, и да са готови да подкрепят процеса“, каза говорител и добави: „Възстановяването не може да чака и ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да се случи бързо“.

Превод и редакция: Иван Христов