Преглед на основните теми в балканския печат (Агенция "Фокус")

Скопие. Разговорите с България по конкретни проекти продължават, но правителството е с ясна позиция, че за македонците, македонския език и идентичност няма място за дискусии. През следващите месеци акцентът ще е върху “Плана за действие“, който е на междусекторна основа. Правителството очаква той да бъде приет на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и България, за да бъде адаптиран и незабавно приложен, пише македонският вестник “Независен“

Премиерът Зоран Заев заяви, че политическата част е нещо, което трябва да се обсъжда след изборите в България. Обяснявайки „Плана за действие“, той каза, че той се отнася до транспорта, изграждането на гранични пунктове, газова мрежа, железопътни линии, пътища, които да свържат страната по-добре с България, както и до сътрудничество в образованието, здравеопазването, културата, спорта, дигитализацията.

Тези дни, както той информира, има подготвително заседание на Комисията по исторически и образователни въпроси, където, по думите му, македонската и българската страна ще извършат съвместно подготовката на редовното заседание, която ще се проведе през февруари. Той изрази очакването, че дори от това подготвително заседание ще има известен напредък.

Междувременно евродепутатът от групата на Зелените в Европейския парламент Тинеке Стрик използва дебата с португалския премиер, за да призове за натиск върху България да вдигне ветото си върху преговорите със Северна Македония. На вчерашния пленарен дебат на Европейския парламент с португалския премиер Антонио Коста тя го помоли да окаже натиск върху България.

Вицепремиерът на РСМ, отговарящ за европейските въпроси Никола Димитров във видеовръзката си вчера с държавния секретар за ЕС в Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словакия Мартин Клус подчерта, че фокусът на правителството остава върху европеизацията на страната, с още по-силен ангажимент за вътрешни реформи в светлината на европейския дневен ред.

Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поиска премиера Зоран Заев и правителството да отговорят, както бе посочено на пресконференция от заместник-председателя на партията Владо Мисайловски, относно "тайното отстраняване" на друг член на Комисията по исторически и образователни въпроси, участвал в преговорите. с България и дали това не е нова отстъпка от македонска страна.

Те обвиняват министър-председателя, че е договорил анекс към споразумението, който, както казва Мисайловски, най-вероятно включва елементи от македонската идентичност, история и език. Тази партия подчертава, че Съвместната комисия по историческите въпроси трябва да води преговори, необременена от политически натиск, и въпросите за идентичността не трябва да бъдат на масата за преговори.
***

Брюксел. Всеки документ за идентификация носи своя собствена дистопия. Австрийският автор Стефан Цвайг, който свидетелства за това как съвременният паспорт променя международните пътувания след Първата световна война, пише: „В миналото човекът имаше само тяло и душа. "А сега той се нуждае от паспорт, защото без него не би бил третиран като човек." Съвсем наскоро, след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ, разпространението на биометрични паспорти породи опасения за сигурността и неприкосновеността на личния живот. „Със старите паспорти поне знаехме какво сме“, коментира BBC през 2006 г., според американската агенция Bloomberg в авторски материал за идеята за въвеждане на т.нар. Сovid-паспорти в скопския вестник "Нова Македония"

Днес идеята за въвеждане на т.нар Сovid-паспортите създават страх от дигиталната диктатура. Идеята е подкрепена от туристическата индустрия като стъпка към връщане към нормалното състояние след най-лошата година за международния туризъм, както и от технологичните компании, жадни за богати държавни сделки и достъп до богата информация.

Да, хубаво е да мечтаем за възможността за свободно пътуване, но критиците на това предложение казват, че то ще създаде неравностойно общество, в което ваксинираният елит ще получи свободата да пътува, да ходи на концерти и ресторанти. Наистина ли искаме разделение между ваксинираните и неваксинираните?

На видеоконференция в четвъртък лидерите на ЕС решиха, че е твърде рано да се въведат сертификати за ваксини поради редица отворени въпроси, противно на надеждите на зависимите от туризма страни като Гърция.

Така че ентусиазмът за паспортите изглежда е също толкова преждевременен, колкото и този за въвеждането на цифрови сертификати за имунитет за тези с антитела след прекарана коронавирусна инфекция.

Covid-паспортите също могат да създадат бюрократични проблеми, както и нови разногласия в 27-членния европейски блок чрез различен подход към тяхното прилагане. Най-голямото предизвикателство в момента е да се поддържа дискусията за Соvid-паспортите до разумни граници и да не се пречи на процеса на ваксинация, заключава агенцията.
***

Тирана. Албанското правителство реши да изгони руски дипломат, за който се твърди, че е нарушил мерките срещу пандемията на коронавируса, пише македонското издание „Вечер“.

Албанското външно министерство нареди на руския дипломат Алексей Кривошев да напусне страната в рамките на 72 часа, като заяви, че руската страна е била предупредена за поведението на дипломата от април миналата година.

„Въпреки обещанията руският дипломат продължи да нарушава мерките“, заявиха от Тирана.

В същото време министерството изрази готовност да продължи приятелското сътрудничество с Русия, като изрази надежда Москва да разбере причините за това решение.

„Албанското правителство иска да укрепи приятелските отношения с Руската федерация и съжалява, че добрата воля на двете страни е подкопана от многократните действия на руските дипломати в Тирана“, се казва в изявлението на албанското външно министерство.
***

Атина/Вашингтон. Кандидатът на Джо Байдън за държавен секретар Антъни Блинкен изрази ангажимента си за по-нататъшно укрепване на връзките между САЩ и Гърция, Израел и Кипър, пише електронното издание на Kathimerini.

Блинкен отговаряше на писмен въпрос от сенатора Боб Менендес за това как ще продължи и ще увеличи инвестициите, описани в Закона за партньорство за Източното Средиземноморие в областта на сигурността и енергетиката, и допълнително ще затвърди ключовите отношения в сигурността с Гърция и Кипър.

„Ако бъде потвърдено, очаквам с нетърпение да преразгледам това законодателство и да работя с Конгреса и колегите в междуведомствената комисия, за да подкрепям стабилните връзки между САЩ и Гърция, Израел и Кипър“, каза Блинкен.

„Отношенията между САЩ и Гърция по сигурността са важни за нашите интереси в Източното Средиземноморие и нараснаха значително с подобряването на двустранните връзки, започвайки от администрацията на Обама-Байдън“, каза той.

„Ако бъда потвърден, ще работя за продължаване на задълбочаването на връзките между САЩ и Гърция, както и Кипър“, каза той.