Преглед на основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

Вашингтон. След като тази седмица в Москва беше задържан антикорупционният активист Алексей Навални, новата администрация на Байдън веднага бе изправена пред сериозен избор на стратегия към Кремъл. В тази ситуация новият подход на САЩ е предизвикан от самата криза около Навални, когото главорезите (думата е използвана от автора-бел.ред.) на Владимир Путин неуспешно се опитаха да убият преди няколко месеца със забранено химическо оръжие. Този подход трябва да се основава на недвусмислената подкрепа за руския народ, който все повече настоява за върховенството на закона, политическата свобода и икономическите възможности, пише американският вестник The Hill в материал, представен без редакторска намеса.

Подобна политика би означавала рязко отклонение от най-новата история. През последните 20 години американските президенти предпочитаха да игнорират вътрешната политика на Русия. Вместо това те продължиха да работят с Кремъл по въпроси от стратегически интерес, било то в борбата с тероризма, намаляването на ядрените оръжия или опитите да ограничат възхода на Китай.

Това отношение илюстрира разочарованието на Вашингтон от перспективите за демокрация в Русия. След хаоса от 90-те години мнозина на Запад бяха склонни да признаят, че може би руснаците са просто предразположени към деспотизъм поради своята култура и история. От тази гледна точка консолидацията на властта на Путин не е трагична превратност на съдбата, а отражение на истинския национален характер на страната му.

Както показва обаче нарастващата популярност на Навални лично и на неговото движение като цяло, подобна интерпретация е фундаментално погрешна. Освен това самият Путин очевидно се опасява от желанието на народа си за демократични промени - до степен, в която той и членовете на неговото правителство дори отказват да споменат името на Навални. Поради тази причина Кремъл се бори толкова яростно, за да унищожи демокрацията в Украйна и потуши неотдавнашното въстание срещу диктатурата в Беларус.

Кремъл обаче така и не успя да убие Навални, а последващото изобличаване на глупавите (думата, която използва авторът-бел.ред.) агенти, отговорни за атентата, подчертава, че режимът на Путин, въпреки сложната демонстрация на власт, в никакъв случай не е всемогъщата сила, за каквато се опитва да се представи. Всъщност той е прогнил навсякъде и и поразен от некомпетентност (преценка на автора-бел.ред.).

В крайна сметка съдбата на Русия зависи от руснаците, а не от външни лица. Противно на конспиративната теория на Путин, истинската движеща сила на размириците в Русия не е конспирацията на Запада, а корупцията на неговия клептократичен режим, потискането на универсалните свободи и недостатъците в управлението.

САЩ не трябва да стоят настрана. Нека увеличим усилията си за разкриване на корупцията в Кремъл и нарушенията на човешките права. Нека да затръшнем вратата за пране на пари, откраднати от обикновени руснаци. Най-важното е, нека активно и всеобхватно се свържем с руснаците чрез най-новите цифрови комуникации, насърчавайки техните искания за достойно правителство, което ще им осигури по-добър живот.

Политиката на САЩ трябва да се ръководи от смел поглед към перспективите на Русия за либерална демокрация - с реални избори, свободна преса и върховенство на закона. Това ще бъде просперираща Русия, която си сътрудничи конструктивно със Запада. Нашата цел е да съживим тази перспектива.

Тази перспективна политика на свобода, възможности и върховенство на закона би се съчетала добре с призивите на президента Байдън за среща на върха на демокрациите за „подновяване на духа и споделената цел на народите от свободния свят“ и „борба с корупцията, защита срещу авторитаризма и насърчаване на правата на човека“ Това ще бъде съвсем в духа на междупартийните усилия като Закона „Магнитски“, който наказва нарушенията на правата на човека и носи името на руския борец за правосъдие Сергей Магнитски, убит от главорезите (дума, използвана от автора-бел.ред.) на Путин.

Внезапният разпад на Съветския съюз напомня колко погрешно е да се подценява възможността за бърза политическа промяна в Русия. Както през 80-те и 90-те години, недоволството нараства - протестите не спират не само в Москва, но и в далечни градове като Хабаровск. Почти половината от руснаците на възраст от 18 до 24 години казаха на социолозите, че искат да емигрират - от разочарование, стагнация и широко разпространена корупция.

Реалистичният подход изисква американските политици да осъзнаят, че истинската стабилност в отношенията с Русия е невъзможна, докато гражданите на Русия не постигнат фундаментална промяна. С наша подкрепа тези промени биха могли да се осъществят дори по-рано, отколкото си представят Вашингтон или Москва.
***

Брюксел. Турция и Европейският съюз трябва да обсъдят подновяването на миграционното споразумение от 2016 г. по време на среща късно на 21 януари, заяви преди срещата външният министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от турското англоезично издание Hurriyet Daily News.

„Предадохме нашето предложение за актуализиране на споразумението за миграция. Ще обсъдим подробностите за това “, каза Чавушоглу на съвместна пресконференция с първия дипломат на ЕС Жозеп Борел преди срещата им в Брюксел.

Чавушоглу припомни предложението на Турция за провеждане на многостранна конференция относно проблемите в Източното Средиземноморие, като отбеляза, че ще обсъди въпроса с Борел.

Турция и Европейският съюз също ще „оценят конкретните стъпки, които могат да предприемат през предстоящия период, включително либерализиране на визовия режим и актуализиране на споразумението за митническия съюз“, отбеляза той.

„Важно е да се създаде положителна атмосфера в отношенията между Турция и ЕС и са необходими конкретни стъпки, за да бъде тя устойчива“, каза министърът.

И от двете страни се появи политическа воля за създаване на по-положителна атмосфера в отношенията между ЕС и Турция след публикуването на съвместно изявление на срещата на върха на блока миналия месец, каза Чавушоглу, отбелязвайки, че двете страни са направили взаимни положителни изявления за по-добри отношения. „Предоставихме по-добра възможност за диалог. Ето защо днес съм в Брюксел “, каза Чавушоглу.

Министърът заяви, че е дошъл в Брюксел, за да уточни подробностите за предстоящото посещение на лидерите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в Турция по покана на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В региона има сериозни проблеми, което означава, че сътрудничеството между Турция и ЕС е жизненоважно в търсенето на решение, каза министърът.

Междувременно Борел заяви, че Турция и Европейският съюз са започнали новата година в положителна атмосфера и че Съюзът приветства възобновяването на преговорите между Анкара и Атина относно взаимно застъпващите се териториални претенции в Източното Средиземноморие.

„Видяхме подобрение в общата атмосфера. Силно желаем да видим устойчива деескалация в Източното Средиземноморие “, каза той.

Заявявайки, че Турция и Европейският съюз могат да действат на основата на взаимното разбирателство, Борел каза: „Нашите отношения се основават на взаимни интереси. Надявам се, че можем да работим за връзки, които да осигуряват прогрес и стабилност на сътрудничеството. "
Напрежението между съюза и Турция достигна нови нива миналата година, след като Анкара изпрати сеизмичен кораб да търси газови находища в Източното Средиземноморие, предизвиквайки раздразнение в ЕС и страните-членки Гърция и Кипър.

Но в седмиците, след като Турция изтегли кораба „Оруч Рейс“ през ноември 2020 г. и Брюксел обяви плановете си за разширяване на санкциите миналия месец, двете страни смекчиха своята реторика.

Наскоро Турция и Гърция се споразумяха да проведат проучвателни преговори по морския си спор в Истанбул на 25 януари, като възобновят консултациите, преустановени през 2016 г.

През март 2016 г. Анкара и Брюксел постигнаха сделка за спиране на незаконната миграция през Егейско море и подобряване на условията на повече от 3 милиона сирийски бежанци в Турция.

Турция обаче често повдига опасения относно нежеланието на Европейския съюз да приема бежанци, както и бюрократичните препятствия при получаването на обещани средства - 6 милиарда евро за задържането на бежанците .

Турските политици разкритикуваха и европейските си партньори, че не са изпълнили изцяло сделката от 2016 г., която включва и политически ангажименти, включително либерализация на визите за турските граждани, пътуващи до Европа, отваряне на нови глави в процеса на присъединяване и започване на преговори за надграждане на митническия съюз между ЕС и Турция.
***

Киев. Украйна е обречена да бъде бойно поле между Запада и Русия, пише украинското издание “Главред“ в материал, представен без редакторска намеса.

Путин не се страхува от Навални, провъзгласява с гордост Песков, а Навални показва със смелата си постъпка - завръщайки се в Русия - че не се страхува от отмъщението на Путин. Смелият Навални се върна обратно в Русия, след като беше отровен. Затова досега той получи само 30 дни арест. А какво ще се случи по-нататък е трудно да се каже. Организацията от Кремъл за следващото отравяне или самоубийство на упорития лидер на опозицията е изправена не толкова пред морални проблеми или технологични трудности, колкото пред информационните и технически следи, които престъпниците трябва да оставят след себе си.

Западът пуска нов, мощен, антируски „сериал“, където Путин и Навални са главните герои, но не казва колко сезона ще продължи този сериал. Въпреки че интелигентните хора около Путин предпазливо го съветват да върне Навални обратно в Германия, което ще предизвика остро недоволство на Меркел, която не иска да играе политически пинг-понг. И тогава, Северният поток ще замръзне.

Във всеки случай, Западът получава в лицето на преследвания и страдащ Навални нова причина да оказва натиск върху Путин и обкръжението му, което и без това е уморено както от ината на Путин, така и от натиска на Запада. А Западът намира все повече причини за унижение и натиск върху Путин и Русия. И Кремъл за пореден път няма с какво да отговори и с какво да се защитава. Гневът на Путин и руската пропаганда вече едва прикриват унизителната и пасивна позиция на Кремъл в тази изтощителна борба.

Какво общо има обаче с това Украйна?

Получава се интересна геополитическа пирамида, където Западът се е научил да управлява хибридните методи за противопоставяне на Русия на Путин, а Русия чрез корупция и „петата колона“ контролира нещастната Украйна.

Както Русия, така и Западът не признават реалните си роли и цели в Украйна, когато Русия има способността да упражнява пряк натиск върху Украйна, както и чрез отношенията си със Запада. И обратното, Западът има всички възможности за пряк натиск върху Украйна, чрез „програма за борба“ срещу корупцията, изнудване от МВФ и други инструменти, а също така използва ситуацията в Русия.

Между другото, в Украйна този тип международни отношения се наричат безсрамно „външен контрол“, при който Украйна е обречена да бъде платформа и средство за международна политическа борба, тъй като е лишена от възможността и силата да избере свой собствен път в полза на един от геополитическите играчи или да използва противоречията между тях в своя полза.