Денят 21 януари в българската история

На 21 януари 1872 година със заповед на Високата порта тримата български владици - Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, са заточени в Измит. В същия ден през 1890 г. е разкрит заговор в столичния гарнизон на майор Коста Паница за убийство на княза и премиера. Майорът е осъден (17 май) и екзекутиран (16 юни), като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и премиер Стефан Стамболов. На този ден през 1945 г. в катедралната църква "Света София" в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за Български екзарх - 30 години след смъртта на екзарх Йосиф І през 1915 г. През 1948 г. е основано Дружество за ООН в България с председател академик Георги Наджаков. На 21 януари са родени: българската оперна певица Катя Попова и българската певица Камелия Тодорова.



2016 г.
БСП и ДПС внасят вот на недоверие за политиката, водена в здравеопазванеот, обявиха след среща в четвъртък лидерът на БСП Маихаил Миков и един от съпредседателите на ДПС Мустафа Карадайъ.


2015 г.
От 21 януари 2015 г. ББР е член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България


2010 г.
Божидар Димитров прави предложение за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство трябва да получат отговор "да" или "не", е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценка на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. Според министъра промените ускоряват процеса и ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт е между 5 и 10 хил. евро. "Сега, когато човек знае, че в рамките на една година ще чуе "да" или "не" на молбата си - силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник", коментира министър Димитров.


2002 г.
Министерският съвет определя подразделение от Българската армия за участие в ISAF. На 16 февруари 2002 г. първите 32 български военнослужещи отпътуват за Афганистан. Те са командвани от Милко Бернер и са разположени в района на британския контингент на 10 км. от Кабул, където обслужват банно-перален комплекс.


1958 г.
Политбюро на ЦК на БКП обсъжда мерки за засилване на борбата против "някои зачестили хулигански прояви" и решава МВР да въдворява на "принудителен възпитателен труд отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи".



1951 г.
Официално този ден в България е приет за Ден на родилната помощ или още Бабинден.


1949 г.
Публикуван е Закон за пощите, телеграфите и телефоните.


1948 г.
Основано е Дружество за ООН в България с председател академик Георги Наджаков.
Георги Наджаков е български физик и откривател, обществен и държавен деец, академик (1945 г.), член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940 г.), член на Американската асоциация за напредък на науката (1965 г.). Завършва физика и математика в Софийския университет през 1920 г., след което специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен (1925-1926 г.) и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. От 1927 г. е доцент, от 1932 г. е професор по физика , от 1937 г. до 1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика. В продължение на няколко години (1939-1940 г., 1944-1947 г.) е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 г. до 1951 г. е ректор на Софийския университет. Основател и директор е на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН (1946-1971 г.). В периода 1947–1959 г. е подпредседател на БАН, председател е на Физико-математическото дружество в България, един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Георги Наджаков е един от основателите и член на пъгуошкото движение на учените (1958 г.) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател (1970-1981 г.) на Световния съвет на мира. Автор е на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри” (1967 г.).


1945 г.
В катедралната църква "Света София" в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за Български екзарх – 30 години след смъртта на екзарх Йосиф І през 1915 г.


1941 г.
На 21 януари 1941 г. Борис ІІІ одобрява новоприетия Закон за защита на нацията, който копира нюрнбергските закони на нацистка Германия за лишаване на българските евреи от собственост, поминък и образование.


1928 г.
Със Закон за организация на ипотечния кредит е образувана Българска ипотекарна банка с преобладаващ чуждестранен (британски и американски) капитал с участието на държавните БНБ, Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка.


1890 г.
Разкрит е заговор в столичния гарнизон на майор Коста Паница за убийство на княза и премиера. Майорът е осъден (17 май) и екзекутиран (16 юни), като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и премиер Стефан Стамболов. Константин (Коста) Атанасов Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново (днес Велико Търново). Той е участник в националнореволюционното движение, военен деец, майор. Разгръща активна дейност в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Доброволец е и в последвалата Сръбско-турска война 1876 г. През 1876 г. постъпва в Одеското военно пехотно училище, но го напуска, за да вземе участие в започналата Руско-турска освободителна война 1877-1878 г. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Завършва Военното училище в София и Военна академия в Русия. Участва като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. След детронирането на княз Александър I Батенберг се обявява в подкрепа на назначеното от него Регентство - 1886-1887 г. Сближава се със Стефан Стамболов и подкрепя политиката на неговия кабинет през първите години на съществуването му. През 1890 г. обаче организира заговор срещу него и княз Фердинанд I. След разкриването на заговора е заловен, осъден на смърт и екзекутиран.
1872 г.
Със заповед на Високата порта тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измит. На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, Иларион Макариополски - на отлъчване.



На тази дата са родени:
1954 г.
Родена е Камелия Тодорова - българска певица и киноактриса. Завършва Техникум по вътрешна архитектура. През 1975 г. учи пеене в “Естрадния отдел” на Музикалната академия при И. Чмихова. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев тя се насочва към джаза. Печели II награда на конкурса за млади джазпевци в Люблин, Полша, специалната награда на името на Д. Елингтън. Изнася концерти в Индия, Полша, участва в джазсрещите в България. В началото на 80-те години на ХХ в. Камелия Тодорова се обръща към попмузиката (песните “Не ме гледай така, момче” и “Прошепнати мечти” стават хитове) - прибавя към джазколекцията си нови награди от попконкурси - “Златния Орфей”, “Шлагерфестивал”, Дрезден. През същия период Камелия Тодорова се снима в киното - “Прилив на нежност”, “Бон шанс, инспекторе”, “Търновската царица”. През 1983 г. напуска България. През 1990 г. се връща в България. Дискография: “2 Souls in 1” (1992 г.), “Настроение” (1994 г.), “Live January 26th” (1995 г.), “Привличане” (1996 г.), “Докосване” (1998 г.), “Perls” (2001 г.).


1950 г.
Родена е Малина Цанева Томова - българска поетеса. Завършва руска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1976 г.). Преди това работи като учителка в с. Мугла, Пловдивска област. Сътрудничи на в. “Народна младеж”, “Пулс”, “Литературен фронт”, сп. “Тракия”, “Септември”, “Пламък” и др. От 1980 г. е редактор в алманах “Янтра” (В. Търново), а по-късно в “Литературен вестник” (от 1990 г.) - във В. Търново и София. Сценаристка е на филма “Гори, гори огънче” (1994 г.). Авторка е на книгите: “Душа” (1978 г., стихове), “Ежелюбов” (1987 г., стихове и бързописи), “Стигмати. Стихове” (1994 г.), “Слабите места в поезията. Обратната страна на фотографията” (1995 г.) и др.


1941 г.
Роден е Георги Костов - български композитор. Завършва композиция в БДК в класа на Панчо Владигеров. Автор е на български детски песни, симфонични и камерни творби. От 1966 г. е преподавател по хармония в БДК. Главен секретар е на Съюза на българските композитори (1975-1985 г.). От началото на 60-те години твори и в областта на забавната музика. Негови песни са награждавани на различни песенни фестивали и конкурси: I награда на “Златният Орфей” (1976 г., 1980 г.). Получава II награда на радиоконкурса “Пролет” (1980 г., 1981 г.) и др.


1924 г.
Родена е Катя Асенова Попова - българска оперна певица (сопран). Завършва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК, 1947 г.). Специализира актьорско майсторство в Болшой театър. Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда ("Продадена невеста" от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др.


1921 г.
Роден е Валентин Ежов - руски сценарист. През 1951 г. завършва ВГИК. Той е сценарист на "Световен шампион" (1955 г.), "Човек от планетата Земя" (1959 г.), "Балада за войника" (1959 г.), "Своя глава на раменете" (1961 г.), "Волга тече" (1963 г.), "Криле" (1966 г.), "Тридесет и три" (1966 г.), "Дворянско гнездо" (1969 г.), "Бялото слънце на пустинята" (1970 г.), "Тази сладка дума свобода!" (1973 г.), "Единадесет надежди" (1976 г.), "Всичко решава мигът" (1979 г.), "Сибириада" (1979 г.), "Девойка и Гранд" (1982 г.), "Червените камбани" (1983 г.) и др.


1882 г.
Роден генерал-майор Никола Няголов. През Първата световна война е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия.



На тази дата умират:
2004 г.
Умира българският писател Йордан Радичков. Той е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951 г.) и редактор (1952-1954 г.) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960 г.), в Българска кинематография (1960-1962 г.), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969 г.). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961 г.), „Обърнато небе“ (1962 г.), „Планинско цвете“ (1964 г.), „Шарена черга“ (1964 г.). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей“ (1967 г.), „Козята брада“ (1967 г.), „Плява и зърно“ (1972 г.), „Как така“ (1974 г.) и др.
През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази). Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966 г.) и „Привързаният балон“ (1967 г.). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха“ (1967 г.). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969 г.).
През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой“ (1975 г.) и „Прашка“ (1977 г.). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974 г.), „Лазарица“ (1979 г.) и „Опит за летене“ (1979 г.). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.
През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си — излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки“ (1990 г.), „Малки жабешки истории“ (1994г. ), „Мюре“ (1997 г.), „Умиване лицето на Богородица“ (1997 г.), „Автострада“ (1999 г.) и „Пупаво време“ (2000 г.) - книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа“ е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“.


1975 г.
Умира Минко Балкански (Марин Тодоров Балкански) - български фотограф и оператор, един от учредителите на Съюза на българските филмови дейци. Роден е на 18 януари 1894 г. Участва в създаването на 20 документални, научно-популярни и игрални филми, сред които са: "Баронът" (1917 г.), "Децата на Балкана" (1918 г.), "Атентатът в “Света Неделя" (1925 г.), "Под орловото гнездо" (1929 г.), "Експедиция в бразилската джунгла" (1930 г.) и мн. др.


1923 г.
Умира Димитър Караджов - български композитор. Роден е на 18 ноември 1885 г. в Пловдив. Учи музика във Виена, Дрезден и Берлин, след което живее и работи в София (от 1920 г.). Автор е на оперите “Дъщерята на Пилат”, “Младият крал”, “На морския бряг” и “Милкана”, на симфонична музика, камерни произведения и др. В някои творби се чувства влиянието на българската народна музика, а в други използва изразните средства на късноромантичната немска музика и на френския романтизъм.


1879 г.
Умира Любен Каравелов - виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. Във връзка с убийството на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението. В началото на май 1869 г. се прехвърля в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. "Отечество" са неуспешни. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време се изявява като един от нейните ръководни дейци. През есента на същата година става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. "Свобода". На първото Общо събрание на комитета (април - май 1872 г.) Каравелов е избран за негов председател. След смъртта на Васил Левски през февруари 1873 г. той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на Васил Левски обаче разколебава до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев през 1874 г. преустановява издаването на в. "Независимост". От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.