Денят 20 януари в световната история

Франклин Рузвелт за втори път полага клетва като президент на САЩ. През 1961 година Джон Кенеди полага клетва като президент на САЩ. В историята остават изречените от него думи: “Питайте не какво страната може да направи за Вас, а какво Вие можете да направите за нея”. През 2001 година Джордж Буш – младши встъпва в длъжност президент на САЩ. През 1996 година Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина. През 1980 година Съединените щати обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва. През 1986 година Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунела под протока Ла Манш, между френското крайбрежие и Великобритания. На 1 декември 1990 година английски и френски строители си стискат ръцете при завършването на тунела. Строителството му започва на същата дата три години по-рано. Близо 50-километровото грандиозно съоръжение свързва Великобритания и Франция, 38 км от него минават под морското дъно.
На 20 януари са родени: турският писател Назъм Хикмет.
На 20 януари умира английският писател Ричард Блекмор.



2018 г.
Десетки хиляди демонстранти протестират в Букурещ и големите градове срещу корупцията и промените в съдебната система.


2018 г.
Стотици хиляди хора, сред които актрисите Упи Голдбърг в Ню Йорк и Натали Портман в Лос Анджелис, участват в "Походи на жените" срещу президента Доналд Тръмп, година след предишните подобни демонстрации. Подобни прояви има също във Вашингтон, Денвър, Бостън и други американски градове.


2018 г.
Правителството в САЩ ограничава дейността си, защото Сенатът не приема финансирането му. Това се случва за пръв път при пълен контрол на една от големите партии над законодателната и изпълнителната власт.


2017 г.
Доналд Тръмп встъпва в длъжност като 45-ият президент на Съединените американски щати и Майк Пенс като 48-и вицепрезидент.


2016 г.
Парламентът на Молдова одобрява новото правителство.


2015 г.
Бунтовници от шиитското движение „Хуси“ превземат с щурм президентския комплекс в йеменската столица Сана


2015 г.
В Замбия се провеждат президентски избори.


2015 г.
Роскомнадзор предупреждава три руски интернет издания за публикуване на религиозни карикатури.


2014 г.
Кметът на столицата на Централноафриканската република Банги Катрин Самба-Панза е новият временен президент на страната. За първи път жена става държавен глава на тази република.


2014 г.
Китайски учени за първи път заснeмат спектъра на кълбовидна мълния.


2013 г.
Американският президент Барак Обама официално встъпва във втория си мандат.


2012 г.
Създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий се обявява срещу законопроекта Stop Online Piracy Act (SOPA), защото текстът нарушава правата на човека и е недопустимо да се приема в една демократична държава.


2012 г.
Астрономите Райнхард Хенцел и Андрея Гез и математиците Жан Бурган и Теренс Тао стават лауреати на премията на Крафорд.


2012 г.
При акция на терористичната групировка “Боко Харам” в Нигерия загиват 162 души.


2001 г.
Джордж Буш-младши встъпва в длъжност президент на САЩ, Той е ХХХХІІІ президент на САЩ, от Републиканската партия. През 2001 г. печели изборите срещу Ал Гор от Демократическата партия с 327 гласа повече. В продължение на шест години (1994-2000 г.) е губернатор на щата Тексас. В периода 1968 – 1973 г. е професионален пилот. Развива бизнес с газ (1975 г.) и в енергийната индустрия (1980 г.). Преизбран е за втори мандат през ноември 2004 г., встъпва в длъжност през януари 2005 г.


1996 г.
Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина. Той е палестински политик. Един от основателите (1957 г.) на Движението за национално освобождение на Палестина (Ал Фатах). От 1969 г. е председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Главнокомандващ е въоръжените сили на палестинската революция от 1972 г. и на армията за освобождение на Палестина от 1984 г. От 1989 г. е президент на държавата Палестина. След принципното споразумение между Израел и ООП през 1993 г. за въвеждане на палестинско самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа и проведените избори Арафат е избран за президент на Палестинския национален съвет през 1996 г. През 1994 г. получава Нобелова награда за мир (с Ш. Перес и И. Рабин).


1995 г.
Русия и Казахстан сключват договор за създаване на единни въоръжени сили.


1990 г.
В нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. по заповед на ръководството на СССР 26-хилядна съветска армия нахлува в Баку и Сумгаит, както и в други градове на Азербайджан, и извършва операция „Удар“. В резултат на тази военна намеса са убити 147 цивилни, а 744 са сериозно ранени. Това събитие влиза в историята на съвременен Азербайджан като „Черен януари“. Трагедията от 20 януари беше отправна точка на нов етап по пътя на Азербайджан към независимост. Година по-късно Азербайджан възвръща своята държавна независимост. В основата на всички събитията, довели до трагедията на 20 януари са безпочвените териториални претенции на арменците, започнали масово преселване в региона в началото на 19 век и особено в историческите земи на Азербайджан, както и тяхната агресия срещу азербайджанския народ.


1986 г.
Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунела под Ла Манш. Ла Манш е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания. Той свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. В периода 1987 – 1993 г. под Ла Манша се строи транспортен тунел (при едновременно напредване от английския и френския бряг).


1971 г.
Джон Ленън се среща с родителите на съпругата си Йоко Оно в Япония.Джон Ленън е английски рокмузикант (певец, поет, композитор, пианист), една от водещите личности в "Бийтълс" и в съвременната рокмузика. Убит е в Ню Йорк на 8 декември 1980 г.


1965 г.
В периода 9 - 20 януари във Варшава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки на Варшавския договор. Обсъждат се плановете за създаване на многостранни ядрени сили на НАТО


1961 г.
Джон Кенеди полага клетва като президент на САЩ. В историята остават изречените от него думи “Питайте не какво страната може да направи за Вас, а какво Вие можете да направите за нея”. Джон Фицджералд Кенеди е ХХХV президент на САЩ (1961-63 г.), от Демократическата партия. През 1941-1945 г. е морски офицер. От 1947 г. до 1961 г. е конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща отпор в Конгреса; повишава ядрения потенциал на САЩ; подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас на 22 ноември 1963 г.


1946 г.
Хари Труман основава Централна разузнавателна група, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление. Централното разузнавателно управление е координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Създадено е през 1947 г. Седалището му е в Ленгли, щат Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят. Хари С. Труман е американски държавник, ХХХІІІ президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). Сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари 1945 г.). Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейските страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма (приема се законът “Маккарти”).


1945 г.
Подписва се московско съглашение с Унгария. Московските съглашения са исторически договори за сключване на примирие с Румъния, Финландия, България и Унгария и държавите участнички в антихитлеристката коалиция. Преговорите се водят в Москва от 1944 г. до 1945 г., подписани са договори за примирие с Румъния (12 септември 1944 г.), с Финландия (19 септември 1944 г.), с България (28 октомври 1944 г.), с Унгария (20 януари 1945 г.). За наблюдаване на спазването на условията по примирието са създадени съюзни контролни комисии във всяка страна под общото ръководство на Съветското главно командване, действащо от името на съюзните държави.


1942 г.
В предградието на Берлин Ванзее се провежда тайно съвещание на Хитлеристката Главна канцелария по имперската безопасност, на което е взето решение за създаване на концентрационни лагери за “решаване на еврейския въпрос”.


1941 г.
На среща в Берлин Хитлер и Мусолини си поделят зоните на влияние в Гърция и Албания


1937 г.
Франклин Рузвелт, за втори път полага клетва като президент на САЩ. Той е ХХХІІ президент на САЩ (1933-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран е 4 пъти. Завършва през 1904 г. Харвардския университет, през 1907 г. Юридически факултет на Колумбийския университет. От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк, помощник морски министър (1913-1920 г.). От 1921 г. до 1933 г. заема отговорни постове в различни фирми и банки. През 1921 г. заболява и остава инвалид. През 1928 г. е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. Избран е за президент на САЩ през 1933 г., сред това е преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича "Нов курс". Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическа криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германски договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика; провъзгласява "морално ембарго" върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и др. материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем – наем; ленд – лийз). След намесата на САЩ във войната на 11 юни 1942 г. подписва съветско-американски договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира на 12 април 1945 г.


1918 г.
Вестник “Правда” обявява, че Максим Горки “е изменил на революцията“. Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) е руски писател. Започва да пише през 1892 г. и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционни движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи ("Тома Гордеев", "Майка") и пиеси ("На дъното", "Еснафи", "Дачници" и др.).


1877 г.
Закрива се Цариградската конференция. Цариградската конференция се провежда в периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. По време на цариградската конференция не се стига до окончателно решение.


1841 г.
Китай отстъпва Хонконг на Великобритания. От 1840 г. до 1842 г. се води англо-китайска война, по време на която Великобритания завладява Хонконг. През 1898 г. Китай дава под аренда на Великобритания Хонконг за 99 години. През 1984 г. англо-китайско споразумение предвижда възстановяването на суверенитета на Китай над Хонконг през 1997 г. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай.


1649 г.
Английският крал Чарлз I е изправен пред специален трибунал, създаден от Парламента, по обвинение в държавна измяна, а след няколко дни е осъден на смърт и обесен като “тиранин и враг на кралството”.


1600 г.
Инквизицията признава Джордано Бруно за еретик. Бруно е италиански философ. Развива системата на Николай Коперник като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са "За причината, началото и единното" (1584 г.), "За безкрайността, вселената и световете" (1584 г.), "За монадата, числото и фигурата" (1591 г.).


1320 г.
В Краков е провъзгласен за крал Владислав I, поставил след няколко успешни сражения срещу Тевтонския орден основите на обединената полска държава.



На тази дата са родени:
1930 г.
Роден е Едуин Олдрин - американски астронавт, полковник от ВВС. Завършва Военната академия на САЩ (1951 г.). Служи в различни части на ВВС. През 1959 г. постъпва в Масачусетския технологичен институт. През 1963 г. защитава докторска дисертация и е приет в групата на астронавтите в НАСА. Лети в Космоса от 11 до 15.11.1966 г. (заедно с Дж. Ловел) като втори пилот на космическия кораб "Джемини-12". Прави 59 обиколки около Земята за 94 ч и 35 мин. Излиза в открития Космос за 2 ч и 10 мин. След полета участва в разработката на техниката по сближаване на орбитите на космическите кораби "Джемини" и "Аполо". От 16 до 24.07.1969 г. осъществява първия полет на американски пилотиран кораб до Луната (заедно с Н. Армстронг и М. Колинс) като пилот на лунната капсула на космическия кораб "Аполо-11". Прилуняването става на 20 юли 1969 г. в района на Морето на спокойствието. На 21 юли 1969 г., 20 мин. след Армстронг, слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 мин. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.



На тази дата умират:
1973 г.
Умира Амилкар Кабрал (псевд. - Абел Джаси). Роден е на 12 септември 1924 г. в Гвинея Бисау. Генерален секретар на Африканската партия за независимост на Гвинея Бисау и островите Зелени нос. Завършва лицей в Сан Висенте (о-ви Зелени нос) и Агрономически институт в Лисабон. Кабрал е един от основателите (1956 г.) на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Зелени нос. Автор на произведения по проблемите на национално-освободителното движение на португалските колонии. Участва в движението за солидарност на страните от Азия и Африка. Става жертва на политическо убийство.


1900 г.
Умира Ричард Додридж Блекмор – английски писател. Роден е 7 юни 1825 г. в Бъркшир. Учи в Оксфорд. Работи като юрист и учител. Известни произведения: сборник "Стихове на Мелантер" (1854 г.), исторически романи "Лорна Дун" (1869 г.), "Момичето на Скера" (1872 г.) и др.


1875 г.
Умира Жан Франсоа Миле - френски живописец и график, представител на Барбизонската школа. Роден е на 4 октомври 1814 г. в Грюши, Нормандия Учи при П. Деларош в Париж (от 1837 г.). Работи в Париж, а от 1849 г. в селцето Барбизон до Фонтебло. Представя свои картини в Парижкия салон (от 1840 г.). Рисува пейзажи, жанрови композиции и портрети. Основна тема в творчеството му е селският труд (“Селянки с наръч дърва”, ок. 1858 г.). Умира 20 януари 1875 г. в Барбизон


1856 г.
Умира Иван Фьодорович Паскевич - руски офицер, генерал, фелдмаршал, пълен кавалер на Георгиевския кръст и на всички руски ордени. Роден е на 8 май 1782 г. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург (1800 г.). Участва в Руско-турската война (1806-1812 г.), в Отечествената война и похода в Европа (1812-1813 г.). По време на Кримската война е главнокомандващ руските войски на Западното направление на дунавския театър на военните действия. Поддържа борбата на българите за национално освобождение и приема много български доброволци в руската армия.


1639 г.
Умира Мустафа I - турски султан. Втори син на султан Мехмед III. Роден е на 1592 г. Наследява брат си Ахмед I на 22 ноември 1617 г. На 26 февруари 1618 г. е детрониран от сина на Ахмед I - Осман II. На 19 май 1622 г. след падането на Осман II, отново се качва на престола. Оставя управлението на империята на готвача Мере Хюсеин. Еничарите негодуват срещу неговия любимец, искат отстраняването му от власт. Под натиска на еничарите, великия везир Кеманкеш Кара Али паша поема властта в свои ръце и поставя на престола Мурад IV (30.08.1623). Умира в Истанбул на 20 януари 1639 г. след колабс



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”.