Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция „Фокус“)

Москва. Преди точно 150 години, благодарение на политическия гений на Ото фон Бисмарк, е създадена Германската империя, или Вторият райх. Просъществувайки само по-малко от половин век, тя става най-богатата държава в Европа, но загива поради факта, че политическите наследници на „железния канцлер“ започнаха да игнорират ръководните принципи, които той завещава в отношенията с Русия, пише руският вестник „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Никой друг национализъм не е нанесъл толкова голяма вреда на света, колкото германският, на чиято съвест са и двете световни войни. В резултат на това в масовото съзнание Германия все още се свързва с национализма (дори и да е победен) приблизително в същата степен като с най-високото качество на нейните продукти.

Междувременно и едното и другото са късни деца на „мрачния гений“. Средностатистическият германец от средата на XIX век е субект на малка държава и ако не е съвсем вързан в ръцете, то е станал занаятчия. Продължителната феодална фрагментация върху отломките на Свещената Римска империя - Първият райх - направи германската индустрия неконкурентоспособна. Слабите суверени не можеха да претендират за колонии, а търговските бариери и разликите във финансовите системи на определени княжества предотвратяваха растежа на вътрешното търсене.

Ако сравним народа с предприятие, тогава германското предприятие преди век и половина е нещо гигантско, но лошо и глупаво организирано. Според съвременните концепции, това нещо е антипод на немското.

Интелектуални политици и политизирани интелектуалци, разпръснати в три дузини германски провинции, бяха наясно с проблема, но не можаха да стигнат до нито един вариант за решението му. Основният въпрос беше около кого да се обедини германският народ и лпк да изгради обща Германия - Австро-Унгария или Прусия.

Този въпрос е поставен ребром на Франкфуртското национално събрание през 1848 година- първият общогермански парламент, свикан по време на „пролетта на нациите“. Германската империя можеше да се роди още тогава, но и двамата претенденти за лидерство - Австрия и Прусия - отказват да участват в нея.

През годината на неговата работа са изказани много мисли за бъдещето на обединената германска нация. От тях следва, че австрийският (известен още като великогермански) начин изглежда по-опростен и предполага обединението на всички германци. Но някои делегати са смутени от личните недостатъци на Хабсбургите, други от католицизма на австрийците (повечето германци са протестанти) и почти всички от факта, че Австро-Унгарската империя остава многонационална държава, където германците съставляват само около една четвърт от населението.

Така че кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV става, както биха казали сега, електорален лидер и временен символ на Малогерманския път, оставяйки австрийците „зад борда“ на обединена Германия. Въпреки това, монархът започва собствена контрареволюционна интрига, насочена към запазване на стария ред и в крайна сметка отказва да приеме короната на общогермански император от ръцете на франкфуртските романтични революционери, наричайки я „кучешки нашийник“.

Третият сценарий за обединението на Германия (също около Прусия, но не по парламентарен начин „отдолу“, а със сила „отгоре“) в крайна сметка е осъществен от Ото фон Бисмарк, който става канцлер след смяната на кралете, когато по-малкият брат на Фридрих Вилхелм, Вилхелм I, се възкачва на пруския трон.

Бисмарк е един от явните лидери по броя на фалшивите цитати в Рунета. Но знаменитото му изречение, че „големите въпроси на епохата се решават не чрез речи и не с решения на мнозинството, а с желязо и кръв“, е реално и се оказа пророческо. Именно с тези думи канцлерът е искал средства от пруския парламент за реформа на армията, подчертавайки, че не е възможно да се реши националната задача за обединение на Германия без военна сила.

Впрочем, това не означава, че Бисмарк е възнамерявал да завоюва малките германски държавици. Поне не му се наложи. Но Германската империя наистина се оказа родена в три войни, тоест създадена от „желязо и кръв“.

Първата от тях е с Дания - Прусия и Австрия влизат в съюз, настоявайки пред датската корона да предаде южните херцогства Шлезвиг и Холщайн. Предполага се, че след войната Шлезвиг ще отиде в Прусия, а Холщайн - в Австрия. Но Бисмарк, за когото тази кампания е предимно начин да се сравни с основния съперник в борбата за лидерство в германския свят, изкуствено предизвика конфликт при разделянето на „датското наследство“.

Така започва втората война – вече със самата Австрия, продължила само два месеца. След като е привлякла подкрепата на Италия, на която чрез посредничеството на френския император обещават да предадат австрийската Венеция, Прусия лесно побеждава армията на Хабсбургите. Някои от малките германски държави, които са в съюз с австрийците, просто са анексирани от него, докато други доброволно се обединяват с Берлин в Северногерманската конфедерация - федерация, предшестваща обединената империя. В същото време канцлерът не посяга на австрийските земи - той се страхува, че това ще накара Виена да търси отмъщение.

На Бисмарк му се налага да води третата си война с Франция, внезапно прозряла и категорично противопоставила се на появата на такъв силен конкурент на континента, като единна германска държава. За французите този конфликт завършва с истински позор - залавянето на император Наполеон III. Това предизвиква безпрецедентен патриотичен ентусиазъм сред германците, на вълните на който южногерманските земи доброволно се присъединяват към съюза. Така в окупиран Версай е провъзгласена Германската империя, която включва пет кралства, шест велики херцогства, пет просто херцогства, седем княжества и три свободни ханзейски града.

С изключение на Австрия, която според друг популярен израз на Бисмарк би се чувствала на тясно в една и съща империя с Прусия, извън Германия остават само Люксембург и Лихтенщайн, които все още съществуват. За сметка на това, Елзас и Лотарингия бяха откъснати от победената Франция, като те стават „имперска земя“, контролирана директно от Берлин.

Благодарение на френските репарации, формирането на огромен вътрешен пазар, бързото развитие на железниците и силата на единната държава, която направи възможно придобиването на колонии и защитата на своите интереси на континента, до края на века германската икономика е на второ място след американската икономика - дори Великобритания изведнъж се оказва задмината. Успоредно с това, противодействайки на нарастващото влияние на марксистите и работническото движение като цяло, Бисмарк направи Германия новатор в разпределението на благата, като за първи път започва да дава пенсии по старост, обезщетения за нетрудоспособност и отпуск по бременност.

Светкавичната поредица от успехи е неочаквана дори за самия Бисмарк. Три години преди Вилхелм I да бъде обявен за германски император (което между другото не е еквивалентно на титлата император на Германия - пруският монарх е определен за президент в сложносъставния характер на новата съюзна държава), канцлерът казва, че обединението на германците ще бъде голям успех дори ако се случи в края на века, а ако стане до десет години – това ще е „нещо необичайно“ и „Божия милост“.

За преизпълнението на плана му способства липсата на съпротива от Русия, чиято политика спрямо новата империя е предопределена от Кримската война. Първо, болезненото поражение принуждава Санкт Петербург временно да се оттегли от голямата европейска политика. На второ място, Прусия е единствената голяма сила, която не действа срещу Русия в тази война. На трето място, в замяна на ненамесата, Бисмарк обещава да помогне за отмяна на решенията на срамния мир, според който на Петербург е забранено да има флот в Черно море и той спазва думата си.

Известното и подчертано уважително отношение на „железния канцлер“ към Русия, където той прекарва почти три години като посланик, докато е в своего рода политическо изгнание, е добре известно. Много от самите „цитати от Интернет“, където Бисмарк предупреждава срещу сблъсъци с руснаците, все пак са реални, макар и не всички. Това обаче не означава, че при него не е имало конфликти между Берлин и Петербург - имаше. Скоро след създаването на Германската империя Русия се оказва в състояние на търговска война с нея и е на две крачки от истинска.

Независимо от това, разногласията са разрешени по дипломатически път и призивите никога да не се влиза във война с Русия, да не бъде провокирана и да не се питаят надежди, че може да бъде постигната дългосрочна печалба от нейната временна слабост, представлява важна част от идеологическото наследство на Бисмарк - един вид завет за потомците.

Потомците не се вслушаха, в резултат на което Германската империя стана не само най-младата в Европа, но и в сравнение със съседите си най-краткотрайна - нейният крах последва веднага след поражението в Първата световна война.

В третия райх - нацисткия - Бисмарк е почитан като велик лидер и своеобразен предшественик на Хитлер, но руската част от неговото „завещание“ е цензурирана. Резултатът отново е добре известен. За да се предотврати възраждането на пангерманизма чрез ръководството на една от германските земи, малката родина на „железния канцлер“ - Прусия - беше разкъсна и премахната, а по време на империята тя заема три пети от обединената Германия.

За съюзниците вече нямаше значение, че в Третия райх старите пруски офицери бяха една от силите, които по някакъв начин се противопоставиха на управлението на Хитлер и на нацисткия светоглед.

В съвременна Германия Бисмарк се смята за уважавана, но все още противоречива фигура, като се посочват грешките му във вътрешната политика и нейния репресивен характер. Общогерманското обединение в една държава не е нещо, с което съвременните германци обикновено се гордеят.

Вероятно точно в момента, когато отношенията между Берлин и Москва продължават да се спускат някъде надолу, „руската“ част от Бисмарк на заеветите на Бисмарк за необходимостта от сътрудничество и недопустимостта на провокации в отношенията с руснаците изглежда особено актуална. От самата Русия нещата изглеждат абсолютно по същия начин, макар че „железният канцлер“ беше загрижен не за интересите на руснака, а за тези на собствения си народ.
***
Москва. Новите санкции на САЩ срещу полагащия тръбите на газопровода „Северен поток 2“ кораб „Фортуна, не могат да спрат работата по завършването на проекта, но ще ще я усложнят максимално. Действието на санкциите ще забави строителството и може да оскъпи реализацията на проекта с повече от милиард долара до общо 11 милиарда, пише „Российская газета“.

По-рано руският вицепремиер Александър Новак заяви, че „Северен поток 2“ ще бъде завършен. „За Европа този газопровод е възможност за получаване на допълнителен екологичен ресурс. Страните от ЕС разбират това и подкрепят проекта, така че той ще бъде завършен“, каза Новак.

В проспекта на „Газпром“ за новото пласиране на облигации не се изключва спирането или пълното замразяване на проекта поради политически натиск. Това не означава, че „Газпром“ развява бялото знаме, той е длъжен само да предупреждава инвеститорите за потенциални рискове, обяснява Константин Симонов, ръководител на Националния фонд за енергийна сигурност. Той подчерта, че проектът има желязна икономическа обосновка - доставката на газ от Ямал през Северен поток 2 е с 1900 км по-кратка, отколкото през Украйна. Първият пакет санкции срещу „Северен поток 2“ беше приет в края на 2019 г. и се отнасяше за кораби, полагащи тръби за газопровода на дълбочина над 30,5 метра. След това швейцарският Allseas отказа по-нататъшната работа по проекта. Сега се използват руски кораби за завършване на тръбопровода.

През януари САЩ приеха бюджет за отбрана, който включва нови санкции срещу тръбопровода. Те са насочени срещу организации, които предоставят техническа поддръжка на кораби, извършващи строителство, както и осигуряват застрахователни и сертификационни услуги. След това норвежката компания DNV GL отказа да сертифицира проекта, а швейцарската застрахователна компания Zurich Insurance Group отказа да предоставя услуги на корабите, участващи в строителството. Сега санкциите застигнаха и „Фортуна“.

Европейските компании няма да могат да участват в оборудването на този кораб, посочва анализаторът на Finam Иван Семченков. Според него е трудно да се прецени доколко това ще забави проекта, завършен към момента на над 90%.

Според Симонов САЩ нарушават собствените си основни принципи на свободна търговия и свободен пазар. Вместо лоялна конкуренция между американския втечнен природен газ и руския газопровод, те предлагат да се разгледа чисто икономически проект в политическата равнина с аргумента, че Северен поток 2 представлява заплаха за енергийната сигурност на Европа. „Оказва се, че когато се доставя руски газ през Украйна, той е безопасен, но когато е по дъното на Балтийско море, това представлява заплаха“, подчерта експертът.

Съединените щати няма да могат да спрат работата по завършването на проекта, въпреки че ще я усложнят максимално.

Причините за толкова острото противопоставяне на руския проект от САЩ се крият не само в областта на геополитиката, казва Евгений Гавриленков, професор във Висшето училище по икономика, партньор на GKEM Analytica. Според него натискът върху „Северен поток 2“ ще продължи и дори ще се засили, тъй като той има напълно утилитарна обосновка. „Съединените щати са дълбоко дефицитна икономика, хронично задлъжняла, независимо дали е бюджетен дефицит или дефицит по текущата сметка в платежния баланс“, обясни той. През последните години Европа стана най-печелившият регион за САЩ по отношение на платежния баланс, докато преди десет до петнадесет години Китай, Япония и арабските страни бяха основните кредитори. Опитвайки се да принуди Европа да купува повече енергийни ресурси от САЩ (вместо руски), Вашингтон решава настоящите си макроикономически проблеми“, уточнява Гавриленков.
***
Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че държавният глава на Руската федерация Владимир Путин е взел участие в традиционното къпане за празника Богоявление, който голяма част от източноправославните християни празнуват на 19 януари, отбелязва вестник „Московский комсомолец“.

Президентският говорител припомни, че Путин прави това традиционно.„А той не изневерява на традициите“, подчерта Песков.

По-късно от пресслужбата на Кремъл разпространиха снимки и видео с участието на руския президент в обичая. Във видеото Путин, облечен в сини къси панталони, слиза по стълба и се потапя във водата пред леден кръст, издълбан от леда на водоема, в който се къпе президентът.