СВЪРЗАНИ НОВИНИ

SVZ: В Германия създадоха фонд в подкрепа на „Северен поток 2“

SVZ: В Германия създадоха фонд в подкрепа на „Северен поток 2“

Шверин. Фондът за околната среда, който, наред с други неща, трябва да защитава интересите на участниците в проекта „Северен поток 2“, е официално създаден в Германия. Това обяви министърът на енергетиката на провинция Мекленбург-Предна Померания Кристиан Пегел в интервю, публикувано във вторник от вестник Schweriner Volkszeitung.Политикът отбеляза, че службата за надзор на ф...

19 Януари 2021 | 15:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Председателят на енергийната комисия на Бундестага иска наказателни мита върху вносния американски втечнен газ

ТАСС: Председателят на енергийната комисия на Бундестага иска наказателни мита върху вносния американски втечнен газ

Берлин. Санкциите срещу участниците в проекта „Северен поток 2“ са неприемливи и САЩ преследват изключително собствените си интереси. Това съобщи в сряда пред ТАСС ръководителят на Комисията по икономика и енергетика на Бундестага Клаус Ернст, коментирайки решението на Вашингтон да наложи ограничения върху кораба за полагане на тръби „Фортуна“. Той подчерта, че в тази връзка в отговор е необходимо да се въведат наказателни мита върху вносния американски втечнен газ. „Изхождам от факта, че новите санкции на САЩ срещу компании, участващи в изграждането на Северен поток 2, няма да доведат до очаквания ефект, но въпреки това те са неприемливи“, каза той. „Призовавам федералното правителство да призове изпълняващия длъжността американски посланик и да обясни ясно позицията на правителството“, каза Ернст. „Необходимо е също така да се въведат наказателни мита върху вноса на газ от Съединените щати. В крайна сметка се страхувам, че новият президент няма да промени агресивната икономическа политика на страната си“, каза председателят на комисията. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 13:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: „Газпром“ допусна спиране на „Северен поток 2“ заради политическите рискове

ТАСС: „Газпром“ допусна спиране на „Северен поток 2“ заради политическите рискове

Москва. „Газпром“ не изключва спиране на изпълнението или пълна отмяна на проекта „Северен поток 2“ в случай на рязка промяна в политическата ситуация. Това се посочва в меморандума за новото пласиране на облигации на холдинга, предава ТАСС. „При изпълнението на нашите големи международни проекти, като „Турски поток“ и „Северен поток 2“, сме се сблъсквали и продължаваме да се сблъскваме с рискове, свързани с промяна в политическата ситуация в различни региони, което води до напрежение между страните и промяна в позициите на нашите партньори и регулаторни органи във връзка с различни аспекти на проектите. В някои случаи такива промени могат да доведат до факта, че изпълнението на проекта ще стане невъзможно или непрактично и следователно ще доведе до спиране или отмяна на проекта“, се казва в документа. По-рано ръководителят на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова също изрази идеята, че инвестициите в проекти в газовата индустрия са обект на политически натиск, особено в Европейския съюз. „Газпром“, заедно с европейските си партньори, изпълнява строителния проект „Северен поток 2“. Той включва полагане на две линии на газопровода с общ капацитет 55 милиарда кубически метра годишно от брега на Русия през Балтийско море до Германия. През декември 2019 г. работата по полагането на тръби беше спряна, след като швейцарската Allseas се отказа поради възможни санкции от САЩ. През декември 2020 г. операторът на проекта Nord Stream 2 AG възобнови полагането на тръби, изграждайки 2,6 км тръбопровод в изключителната икономическа зона на Германия, използвайки руската баржа за полагане на тръби Фортуна. Но малко по-рано стана известно, че САЩ са наложили санкции срещу този кораб и неговия собственик, московското предприятие „КВТ-Рус“. Към днешна дата газопроводът е завършен на 94%. Междувременно „Газпром“ очаква да въведе в експлоатация „Северен поток 2“ в разумен срок, отбелязвайки, че той остава един от приоритетните инвестиционни проекти на холдинга през 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

19 Януари 2021 | 11:57 | Агенция "Фокус"

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Изказване на Архиепископа на Гърция, че "ислямът не е религия, а политическа партия" и "мюсюлманите са хора на войната" предизвика нов дипломатически скандал между Анкара и Атина

Атина/Анкара. Изказване на Архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним II, че ислямът не е религия, а политическа партия, а последователите му са хора на войната възпламени поредния дипломатически скандал между Гърция и Турция. Предстоятелят на Гръцката православна църква (ГПЦ) направи това изявление в телевизионно интервю в неделя по повод 200-годишнината от началото на революцията от 1821 година, довела впоследствие до създаването на модерната държава на южните ни съседи, съобщи електронното издание Greek City Times. Малко по късно Йероним потвърди и разясни изказването си за исляма пред журналисти, поискали коментар за спорното изявление. „Архиепископът и нашата Църква зачитат на практика всички известни религии“, заявиха от пресцентърът на Светата архиепископия в Атина. „С всичко, което благословеният архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним, каза за исляма, в контекста на неотдавнашното му телевизионно интервю за приноса на нашата църква за революцията от 1821 г., той нямапе предвид нищо повече от извращението на мюсюлманската религия от крайни фундаменталисти, които сеят ужас и смърт в цялата Вселена“, се казва в изявлението. Съобщението продължава: „Това са точно хората, които архиепископът имаше предвид, хора, които инструментализират исляма и го превръщат в смъртоносно оръжие срещу всички, които имат различно мнение от тях“. И накрая, както се подчертава: „както самият архиепископ, така и всички митрополити на гръцката църква, уважават на практика всички известни религии и се отнасят към всички свои верни с християнска любов и солидарност, която не познава дискриминация, чрез всичките им действия и инициативи, особено в социалната и благотворителната сфера“. Независимо от това Турция подложи на тежки критики предстоятелят на Гръцката църква, съобщава Greek Reporter. „Тези провокационни изказвания на архиепископ Йероним II, подтикващи обществото към враждебност и насилие срещу исляма, показват ужасяващо ниво на ислямофобия“, се казва в изявление на външното министерство на 18 януари. „Именно такива злонамерени идеи са отговорни за нарастването на расизма, ислямофобията и ксенофобията в Европа“. След турското дипломатическо ведомство, възмущението си изрази и Дианета (турската служба за религиозни въпроси). От там призоваха християните по целия свят да се противопоставят на този „болен манталитет“. Ръководителят на Дианета Али Ербаш заяви, че „този вид дискурс, насочен към маргинализирането на мюсюлманите, насърчава расистки възгледи срещу тях и води до атаки срещу техния живот и места за поклонение“. Според него изявленията на гръцкия архиепископ „провокират обществото и могат да доведат до увеличаване на омразата, враждебността и насилието срещу исляма“. Споровете за думите на Йероним II възникнаха седмица преди началото на преговорите между Гърция и Турция по уреждането на двустранните проблеми. Миналата седмица гръцкото външно министерство съобщи, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Атина и Анкара по териториални претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул. Турското външно министерство се опита да използва инцидента, твърдейки, че подобни изявления подкопават преговорния процес, отбелязва Greek Reporter. „Фактът, че подобно изявление се прави по време на подготовка за сондажни преговори, също има значение и е поредна досадна стъпка за подкопаване на процеса“, посочват от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

18 Януари 2021 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Kathimerini (Гърция): Борел повтори критиките към Турция заради Вароша

Брюксел. Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел повтори критиките си към решението на Анкара да отвори отново част от брега на Вароша, курорт, изоставен след нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В отговор на писмо от леви депутати в Европейския парламент по инициатива на евродепутата от турските киприоти Ниязи Кизилюрек, Борел призова Турция да отмени едностранните си действия, подчертавайки, че този ход е в противоречие с резолюциите на ООН за етнически разделения остров. Испанският политик също така потвърди готовността на Блока да поеме активна роля в преговорите с посредничеството на ООН за обединение на острова. Устойчивата и сигурна среда в Източното Средиземноморие и развитието на взаимноизгодни отношения между играчите в региона е в полза на стратегическия интерес на ЕС, допълни Борел. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 12:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Германските власти издадоха разрешение за изграждането на „Северен поток 2" през януари - май

ТАСС: Германските власти издадоха разрешение за изграждането на „Северен поток 2" през януари - май

Берлин. Германската федерална служба за корабоплаване и хидрография (BSH) издаде разрешение за изграждането на газопровода "Северен поток 2" във водите на страната до края на май. Това се съобщава в изявление, публикувано от регулатора, предава TACC. Компанията Nord Stream 2 AG може да започне работа веднага по полагане на тръби в изключителната икономическа зона на Германия, общата дължина на участъка е около 30 км. Превод и редакция: Иван Христов

15 Януари 2021 | 11:30 | Агенция "Фокус"

МВнР на Русия: Москва не се съмнява в реализацията на „Северен поток-2“

МВнР на Русия: Москва не се съмнява в реализацията на „Северен поток-2“

Москва. Русия не се съмнява в успешната реализация на „Северен поток 2“ (СП-2), въпреки натиска, упражняван от САЩ върху европейските партньори на „Газпром“. Това заяви Олег Тяпкин, директор на третия Европейски департамент на руското външно министерство, цитиран от “Российская газета“. „Точните срокове на завършване на строителството зависят от много фактори, включително, доколкото разбирам, метеорологичните условия ... Все още не се съмняваме в успешната реализация на „Северен поток-2“, въпреки нарастващия натиск на американските власти върху западноевропейските бизнес партньори на „Газпром“. Наскоро германският канцлер Ангела Меркел заяви, че позицията на германското правителство в подкрепа на СП-2 остава непроменена. Ние изхождаме от това,“ заяви Тяпкин. Според него руските компании "твърдо" възнамеряват да изпълнят всички търговски споразумения, които са били подписани, включително с германските компании. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Kathimerini: Република Кипър и ОАЕ подписаха споразумение за военно сътрудничество

Никозия. Кипър и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписаха първото си споразумение за военно сътрудничествов рамките на усилията на островната държава да укрепи отношенията си с близките страни в Близкия изток, пише Kathimerini. Кипър вече имаше военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, а въоръжените му сили провеждат учения със силите на тези страни. Нацията също е подписала сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия. Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. Министърът на отбраната на Кипър Хараламбос Петридес приветства споразумението като начало на дълга, мощна и стратегическа връзка между министерствата на отбраната на двете страни и въоръжените сили. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември. Френски, гръцки, египетски и кипърски персонал също участваха в маневрите с кодово име „Медуза“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2021 | 10:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Kathimerini: Дипломатически източници опровергаха съобщението за възобновяване на преговорите между Атина и Анкара

Атина. Дипломатически източници от Атина във вторник опровергаха съобщенията за възобновяване на проучвателните преговори между външните министри на Гърция и Турция на 25 януари, съобщава Kathimerini. Подобна среща между Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу не е била „планирана или договорена“, заявиха те ден след като турското външно министерство обяви възобновяването на техническите преговори между двете страни. „Гръцкият министър на външните работи поддържа приятелски отношения с турския си колега от няколко години, но среща между двамата през следващите няколко седмици не е планирана или договорена. Г-н Дендиас, разбира се, остава отворен за възможността за среща с г-н Чавушоглу, когато условията го позволяват“, казаха източниците. По-рано, говорейки с посланиците на Европейския съюз в Анкара, Чавушоглу също отрече да има среща на 25 януари с гръцкия си колега, като каза, че е говорил с Дендиас по въпроса в понеделник. „Разбрахме се да се срещнем и ще определим дата за тази среща по-късно“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Германска провинция ще създаде фонд за довършване на „Северен поток-2“

ТАСС: Германска провинция ще създаде фонд за довършване на „Северен поток-2“

Берлин. Германската федерална провинция Мекленбург-Предна Померания, на територията на която се намира крайният пункт на „Северен поток 2“, „още тази седмица“ може да създаде специален фонд за защита на проекта. Това съобщи вестник Bild, позовавайки се на свои източници, цитиран от TACC. Парламентът на Мекленбург-Предна Померания трябва да гласува в подкрепа на фонда. Кога обаче това ще се случи, все още не е известно. По-рано телевизионната компания NDR предположи, че на 7 януари ще се проведе извънредно събрание. От пресслужбата на парламента обаче заявиха пред кореспондента на ТАСС, че все още няма заявление от регионалното правителство и че дневният ред все още не е формулиран. Bild първоначално писа за този фонд още през декември, който ще се фокусира върху опазването на климата. Твърди се, че това ще позволи да се заобиколят ограничителните мерки на САЩ по отношение на газопровода. Както вестникът писа, фондът ще позволи да класифицира „Северен поток 2“ като „един от най-важните компоненти за опазване на околната среда“, което би трябвало да го отстрани от влиянието на санкциите. Публикацията посочва, че фондът предполага създаването на компания, чиито продукти и услуги ще служат единствено за завършване на строителството на Северен поток 2. По този начин, както подчертава Bild, германските фирми за собствена сигурност ще взаимодействат с руската страна чрез икономическите инструменти, предоставени от фонда, а не директно. На 1 януари Съединените щати влязоха в сила разпоредбите на бюджета за отбрана, което включва разширяване на санкциите по газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Януари 2021 | 17:03 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руски тръбополагащ кораб се върна в датския участък на „Северен поток-2“

„Российская газета“: Руски тръбополагащ кораб се върна в датския участък на „Северен поток-2“

Москва. Тръбополагащият кораб „Академик Черски“ се завърна в недовършения датски участък на газопровода „Северен поток-2, пише “Российская газета“, позовавайки се на данни от системата за глобално позициониране MarineTraffic. Досега корабът стоеше близо месец до пристанище Калининград. Преди това, в началото на декември, специализираният плавателен съд прекара няколко дни в района на датския остров Бьорнхолм, където се намира участъкът на газопровода. Съгласно проекта „Северен поток 2“ се състои от два тръбопровода с общ капацитет 55 милиарда кубически метра газ годишно. Той започва от руското крайбрежие през Балтийско море и достига до Германия. От самото начало САЩ, Украйна и редица европейски държави активно се противопоставят на изграждането на газопровода. Вашингтон наложи санкции срещу газопровода през декември 2019 г. Поради това швейцарската компания Allseas беше принуден да спре полагането на тръбите. През декември 2020 г. операторът на проекта Nord Stream 2 AG, с помощта на друг руски тръбополагащ кораб „Фортуна“, изгради един от двата недовършени участъка на газопровода – този в германски води. Полагането на последния недовършен участък в датски води се планира да започне на 15 януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Януари 2021 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Норвежка компания потвърди спирането на сертифицирането на „Северен поток 2“

ТАСС: Норвежка компания потвърди спирането на сертифицирането на „Северен поток 2“

Осло. Международната компания за сертификация и класификация Det Norske Veritas (DNV GL) потвърди прекратяването на всички дейности по сертифициране на газопровода „Северен поток 2" поради новите санкции на САЩ. Това съобщи пред ТАСС представителят на компанията Робърт Ковни. „През ноември DNV GL спря да предоставя услуги на кораби, обслужващи „Северен поток 2“. Сега нашата компания ще спре всички дейности за проверка на газопроводната система, определено е време за спиране на тази дейност“, поясниха от компанията. Както се подчертава от DNV GL, това изявление „е направено след приемането на ново законодателство в САЩ на 1 януари, според което компаниите, предоставящи услуги за тестване, проверка или сертификация за „Северен поток 2", подлежат на санкции". На 1 януари в САЩ влязоха в сила разпоредбите на бюджета за отбрана, което включва разширяване на санкциите по газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Проектът „Северен поток 2" включва изграждането на две линии на газопровода с общ капацитет 55 милиарда кубически метра годишно от руското крайбрежие през Балтийско море до Германия. Към днешна дата газопроводът е завършен на 93%. Работата беше преустановена през декември 2019 г., след като швейцарският Allseas изостави полагането на тръбите поради възможни американски санкции. Година по-късно обаче, на 11 декември 2020 г., работата бе възобновена. Превод и редакция: Иван Христов

3 Януари 2021 | 12:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

Анкара. Анкара и Вашингтон са създали работна група за разрешаване на ситуацията около придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400 от Турция, съобщи в сряда външният министър на югоизточната ни съседка Мевлют Чавушоглу, цитиран от ТАСС. „Бе създадена съвместна работна група със САЩ по С-400, започнаха технически преговори“, заяви първият дипломат на Анкара. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „ще прилагат изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Таип Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от страна на Вашингтон и Алианса като цяло. САЩ не спират да се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. През октомври Ердоган заяви, че Анкара не възнамерява да се откаже от С-400, въпреки натиска от Вашингтон. Той също така отхвърли заплахите за санкции и предложи на Съединените щати да се опитат да ги наложат в действителност. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2020 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Der Standard: Строителството на „Северен поток 2“ в германски води е завършено, САЩ: По тази тръба никога няма да тече руски газ

Der Standard: Строителството на „Северен поток 2“ в германски води е завършено, САЩ: По тази тръба никога няма да тече руски газ

Берлин. Независимо от угрозата от американски санкции, Русия продължава строителството на газопровода „Северен поток 2“ и в понеделник компанията изпълнител Nord Stream AG обяви, че е завършила изцяло участъка на тръбопровода в германските териториални води, пише Der Standard. Руският кораб за полагане на тръби „Фортуна“ е напуснал мястото и сега отива към пристанището Висмар, съобщава вестникът. В средата на януари „Фортуна“ трябва да продължи да работи в датски води. Der Standard припомня, че корабът е започнал да полага тръби в началото на декември. По-рано говорител на американското правителство отбеляза, че Nord Stream AG създава „непоносим шум“ за завършването на участъка от 2,6 километра от газопровода в германски води, като се има предвид, че „това е тръба, по която никога няма да се доставя руски газ“. Както отбелязва вестникът, руският газопровод е трън в очите за САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп и републиканците и демократите от Конгреса твърдят, че „Северен поток 2“ ще направи Европа ненужно зависима от руския газ. Освен това САЩ възнамеряват да доставят своя втечнен природен газ в Европа, въпреки факта, че доставките на „синзьо гориво“ по тръбопровода са по-изгодни от икономическа гледна точка. Междувременно в понеделник германският външен министър Хайко Маас обяви, че Берлин ще продължи да подкрепя строителството на „Северен поток 2“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Декември 2020 | 11:38 | Агенция "Фокус"

Хайко Маас: ФРГ няма да промени позицията си по „Северен поток 2“ при смяната на властта в САЩ

Хайко Маас: ФРГ няма да промени позицията си по „Северен поток 2“ при смяната на властта в САЩ

Берлин. Германското правителство няма да промени позицията си по проекта за изграждане на газопровода „Северен поток 2", дори ако властта в САЩ се промени. Това заяви германският министър на външните работи Хайко Маас в интервю за агенция DPA, цитирано от TACC. „Няма нужда да повдигаме темата за европейския суверенитет, ако това означава, че в бъдеще трябва да правим всичко точно така, както иска Вашингтон“, заяви Маас, визирайки изпълнението на проекта в контекста на предстоящото встъпване в длъжност на следващия президент на САЩ на 20 януари 2021 г.... „Федералното правителство няма да промени позицията си по „Северен поток 2", увери първият дипломат на Берлин. Германският външен министър призна, че по някои теми, включително този проект, Берлин и Вашингтон имат разногласия. „Важно е да имаме обща линия по централните стратегически и геополитически въпроси, така че да сме от една и съща страна на игралното поле“, подчерта социалдемократът. Маас също потвърди ангажимента на Берлин към целта на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от националния БВП, но отбеляза, че поради пандемията от коронавируса всички страни ще трябва да рационализират разходите си. „След нея (кризата, причинена от пандемията), ще трябва да обсъдим какво ще означава това за избрания път и общата поставена цел", каза той. Позовавайки се на участието на Германия в ядреното сдържане, Маас посочи, че трябва да се вземат предвид интересите на сигурността на съседните страни като Полша и балтийските държави. „Това донякъде се пренебрегва във всички дебати. Когато някой каже, че ние като държава искаме да се откажем от ядреното сдържане, тогава трябва да вземем предвид какво означава това за нашите партньори", заяви външният министър на ФРГ. Превод и редакция: Иван Христов

28 Декември 2020 | 10:42 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Анкара. Турция призова Гърция да използва здравия разум и да действа отговорно. Съответното изявление бе направено в отговор на известие на летците (NOTAM) за военни учения, публикувано наскоро от Атина за обширна зона в Беломорието и източната част на Средиземно море, отбелязват в редакцията на вестник Daily Sabah. „Виждаме, че Гърция продължава своите провокативни и ескалационни стъпки в региона", заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.„Последният пример е NOTAM, обнародван от Гърция, с който тя декларира 15 зони за военни учения, включително островите с демилитаризиран статут, които блокират Егейско море през цялото време и много голяма част от Източното Средиземноморие, считано от 4 януари до 26 февруари 2021 г.", допълни Аксой. Той отбеляза, че позицията на Турция остава непроменена, що се отнася до съживяването на каналите за диалог с Гърция, особено проучвателните. „Призоваваме Гърция да действа на база здрав разум и отговорно, като допринася за усилията ни за укрепване на мира и стабилността в региона в рамките на добросъседските отношения", добави говорителят на турското МВнР. В друго изявление по време на посещението си в Либия в неделя министърът на отбраната Хулуси Акар заяви, че Турция иска да реши проблемите, свързани с Източното Средиземноморие, Беломорието и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право. Припомняйки, че Турция и Гърция са участвали в преговори за деконфликт в централата на НАТО, Акар заяви, че Анкара винаги е отворена за преговори, но че на усилията й не се отвръща. „За съжаление трети страни не успяват да видят това. Очакваме от тях да бъдат разумни и обективни. И все пак нашите гръцки съседи използват ситуацията при всяка възможност и прилагат провокативни, повишаващи напрежението методи“, заяви турският министър на отбраната. Акар отново подчерта, че Гърция избягва преговорите. Под егидата на НАТО Анкара и Атина провеждаха преговори за отслабването на напрежението, но последната поддържа каналите си за комуникация затворени, припомнят от редакцията. Създаден да намали риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, механизмът включва създаването на гореща линия между Атина и Анкара, за да се улесни разрешаването на конфликти в морето или във въздуха.Гърция обаче възпрепятства ръководения от НАТО механизъм, като отказа да присъства на преговорите – тя не не изпрати делегации на общо четири срещи, които трябваше да се проведат през октомври. На фона на неотдавнашното напрежение в региона, Гърция и администрацията на гръцките киприоти засилиха натиска си върху други членове на ЕС да наложат санкции срещу Турция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС на 11 декември, твърди вестникът. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията на Гърция и Никозия за морските граници, подчертавайки, че прекомерните претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турските киприоти. Анкара изпрати няколко военни кораба за проучване на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Севернокипърската турска република (призната единствено от Анкара). Турските лидери многократно подчертаваха, че Анкара подкрепя разрешаването на всички проблеми в региона чрез международно право, добросъседските отношения, диалога и преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ се готвят да наложат нови санкции на „Северен поток-2“

ТАСС: САЩ се готвят да наложат нови санкции на „Северен поток-2“

Вашингтон. Американската администрация планира да въведе нов пакет от санкции срещу проекта "Северен поток-2". Това съобщи Reuters, позовавайки се на висши източници в администрацията на президента Доналд Тръмп, предава TACC Според тях нови мерки ще бъдат готови "в близко бъдеще". Те, по мнението на американската администрация, ще имат изключително негативно въздействие върху проекта. „Нанесохме съкрушителни удари един след друг и сега се подготвяме да унищожим самото сърце на проекта“, каза един от събеседниците на Reuters. Представители на компанията-изпълнител на "Северен поток-2" не са отговорили на искане на Reuters за коментар по въпроса. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за кораба „Оруч Реис“ за извършване на сеизмични изследвания в Източното Средиземноморие за период от още шест месеца - до 15 юни 2021 г., съобщава англоезичната гръцка медия GreekCityTimes. Два други плавателни съда, „Атаман“ и „Ченгиз хан“, ще придружават „Оруч Реис“. От картата става ясно, че обозначеният географски район на проучванията е в турски териториални води. Анализаторите виждат това като „жест на добра воля от Турция, който може да отвори вратата за възобновяване на преговорите с Гърция. На срещата на върха този месец лидерите на Европейския съюз се споразумяха да подготвят санкции срещу турски лица заради спора за проучванията за залежи с Гърция и Кипър, отлагайки всякакви по-строги стъпки до март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 13:28 | Агенция "Фокус"

РБК: Строителството на „Северен поток 2“ в Дания започва на 15 януари

РБК: Строителството на „Северен поток 2“ в Дания започва на 15 януари

Москва. Баржата за полагане на тръби „Фортуна“ започва полагането на тръби от газопровода „Северен поток 2“ в териториалните води на Дания на 15 януари, предава РБК, като се позовава на публикуван на 22 декември документ от Датското морско управление. В това ще й помогнат корабите „Мурман“ и „Балтийски изследовател“ на Руската морска спасителна служба и други помощни кораби, се казва в документа. Фактът, че „Балтийският изследовател“ преди това е придружавал „Фортуна“, е докладван на няколко пъти, но „Мурман“ се появява за първи път като кораб, който ще участва в изграждането на газопровода, съобщава РБК. В известието се отбелязва, че във връзка с полагането на тръби около корабите ще бъде създадена временно забранена зона от няколкостотин метра. „В тези зони ще бъде забранено неразрешеното плуване, гмуркане, закотвяне, риболов и морско дъно. Защитната зона се простира на 200 м от всяка страна на кабелите “, се казва в съобщението. Участъкът е дълъг приблизително 147 км и се намира на юг от датския остров Борнхолм и трябва да бъде свързан с участък в германските води. През юли 2020 г. датските власти облекчиха изискванията за изграждане на тръбопроводи, като позволиха на кораби с анкерно разположение (не динамично) да участват в полагането на тръби. Това отвори възможност на Фортуна да участва в завършването на СП2 в датски води. Наскоро баржата смени собственика си за втори път от началото на октомври, сега е руското микропредприятие КВТ-Рус В същото време тръбопроводът с динамична система за позициониране „Академик Черски“ не планира да изгражда газопровод в датските води, следва от документа на Датската морска администрация. На 1 октомври Дания издаде разрешение за експлоатация на газопровод в изключителната си икономическа зона, поставяйки редица условия. „Пускането в експлоатация може да се осъществи само след като поне един от двата тръбопровода е тестван, проверен и когато са изпълнени съответните условия от разрешението за строеж до експлоатацията“, съобщава датската енергийна агенция. Едно от тези условия е наличието на застраховка за компенсиране на евентуални щети от полагането на тръби. Американският конгрес през декември прие законопроект, който все още не е подписан от президента Доналд Тръмп, за разширяване на санкциите срещу „Северен поток 2“ за услуги за сертифициране на тръбопроводи и застраховане на кораби, полагащи тръби. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара иска да уреди различията в Източното Средиземноморие, Егейско море и Кипър чрез диалог и добросъседски отношения, като подчерта, че ще направи всичко, за да защити правата на турския народ, предава „Анадолската агенция“. По време на реч във военноморската база Аксаз в югозападната провинция Мугла, Акар обвини Атина, че се опитва да превърне разногласията си с Анкара в спор между ЕС и Турция. Акар също защити решението на Турция за придобиване на руската ракетна система С-400 като необходима стъпка за увеличаване на отбранителния капацитет на страната, добавяйки, че „някои дейности със САЩ и особено с НАТО ще бъдат засегнати отрицателно поради санкциите“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Песков определи санкциите срещу „Северен поток 2" като един от елементите на хибридна война

ТАСС: Песков определи санкциите срещу „Северен поток 2" като един от елементите на хибридна война

Москва. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков се съгласи с мнението на руския бизнесмен Олег Дерипаска и нарече санкциите срещу „Северен поток 2" един от елементите на хибридна война, предава TACC. „Като цяло можем да се съгласим с него [Дерипаска]. Това наистина е един вид хибридна война. Нека приемем санкциите срещу „Северен поток“ като чиста, съвършена хибридна война, която продължава като война, придружена от нелоялна конкуренция“, добави говорителят на руския президент. Според Песков по своята същност санкциите са ограничения, които са легитимирани от гледна точка на международното право. „Тези санкции са приети с решението на Съвета за сигурност на ООН, т.е. в този контекст ограниченията, наложени ни от същите американци, те трудно могат да бъдат наречени санкции, ако откриете грешка в буквата на закона“, обясни прессекретарят на Кремъл. В същото време Песков отбеляза, че ако разглеждаме санкциите срещу газопровода като хибридни военни действия, тогава „най-добрият отговор би бил зачитането и осигуряването на интересите на Руската федерация, което е в съответствие с финализирането на проекта „Северен поток 2“. По-рано в своя канал в „Телеграм“ Дерипаска нарече санкциите оръжия на съвременната хибридна война и ги сравни с бомбардиране на градове или директни атаки срещу държавни граници. Щетите за цивилното население, според предприемача, са дори още по-големи. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Декември 2020 | 12:15 | Агенция "Фокус"

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара. Турция не възнамерява да отстъпва по въпроса с придобиването на руските зенитно-ракетни системи С-400, независимо от това, че САЩ са наложили санкции на Анкара по този въпрос, заяви в четвъртък министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в интервю пред местна телевизия, предава ТАСС. „Ще продължим да предприемаме стъпки, за да направим нашата отбранителна индустрия по-независима. Няма да отстъпим назад по темата със С-400. Санкциите са погрешно решение, ще предприемем [реципрочни] стъпки“, подчерта той. Чавушоглу също така нарече санкциите „едностранна стъпка“ от страна на САЩ, нарушаваща „суверенните права“ на Турция. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „изцяло прилагат CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Ведомството също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Реджеп Таийп Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор в НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Атина. Решението на Вашингтон да наложи санкции на Турция заради закупуването на руска система за противоракетна отбрана беше „необходимо“ като средство за подчертаване, че Анкара е „преминала границата“ не само с придобиването на С-400, но и с поведението си в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на Kathimerini. Изказвайки се на конференция по регионални въпроси, Дендиас отново подчерта, че Гърция е готова да участва в „конструктивен диалог“ с Турция, при условие че Анкара спре провокациите в Егейско море и Източното Средиземноморие. Той също така подчерта, че единственият спор за обсъждане е делимитацията на морските зони и континенталния шелф. Дендиас изрази убеждението, че санкциите, наложени от Съединените щати, заедно с предупрежденията, издадени на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, могат да доведат до това, което той определи като „период на затишие“, който ще позволи да започнат проучвателни разговори. Гръцкият външен министър призна, че Атина би искала по-твърда позиция по отношение на турските нарушения от страна на своите партньори от Европейския съюз, но добави, че въпреки това третират Турция като европейски проблем, а не като държава, която просто има различия с две страни-членки. Дендиас говори по време на втората конференция за Югоизточна Европа и Източна Европа, организирана от Икономическия форум в Делфи, съвместно с гръцко-американския съвет за лидерство. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Der Standard:  Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Der Standard: Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Виена. Нова глава започна в дългогодишния конфликт между партньорите от НАТО, САЩ и Турция, пише Der Standard. Вашингтон прие санкции срещу Анкара заради закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу го нарече „голяма грешка“ и заплаши да отмъсти. Но в същото време Анкара се опитва да покаже спокойствие. Може би за да се даде време на САЩ да поправят тази „грешка“, казват наблюдатели. Също така турците се надяват по този начин да установят дипломатически контакт с новия американски президент Джо Байдън. В същото време напускащият американски президент Доналд Тръмп дълго време отказваше да предприеме наказателни мерки срещу Турция. Възможно е сега той да е решил да предприеме такава стъпка, за да предотврати въвеждането на по-строги санкции от Конгреса. В тази ситуация американците имаха 12 възможности за действие и избраха, може би, петте най-меки. Вашингтон реши да замрази активите в своята страна и да забрани влизането в САЩ на няколко турски служители и ръководители на отбранителната индустрия. Също така Анкара ще загуби възможността да получава лицензии за износ за доставка на оръжия за САЩ. В тази връзка Турция беше много по-ощетена от изключването си от програмата за развитие на F35, продължава изданието. Анкара вече е инвестирала в него над милиард долара, но американците остават непреклонни. Пентагонът се опасява, че радарна инсталация на С-400 може да „освети“ американския изтребител. За Москва санкциите на САЩ срещу Турция не бяха изненада, продължава изданието. „Това е поредната проява на арогантно отношение към международното право, използването на незаконни едностранни принудителни мерки, които САЩ използват от много години и дори десетилетия наляво и надясно“, каза руският външен министър Сергей Лавров. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря по телефона с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, по искане на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мишел информира Ердоган за заключенията на Съвета на лидерите на ЕС за Източното Средиземноморие (10-11 декември), който осъди действията на Турция в региона. Председателят на Съвета на ЕС е подчертал необходимостта от последователна и задълбочена деескалация на напрежението, както и от подновяване на проучвателните преговори с Гърция, съобщава европейски дипломатически източник. Мишел също призова за подновяване на преговорите под егидата на ООН за разрешаване на кипърския въпрос. И двамата лидери се съгласиха комуникационните канали да останат отворени. Превод и редакция: Иван Христов

16 Декември 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Техеран. Последният ход на САЩ срещу Турция е поредната демонстрация на тяхната „пристрастеност към санкциите и презрение към международното право“, заяви иранският външен министър във вторник, цитиран от Yeni Safak. „Ние категорично осъждаме неотдавнашните санкции на САЩ срещу Турция и подкрепяме нейния народ и правителство“, заяви Джавад Зариф в „Туитър“, използвайки хаштага „#NeighborsFirst“. Критиката на Техеран дойде след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Турция заради закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400. Санкциите, попадащи в рамките на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA), са насочени към Турското управление на отбранителните индустрии (SSB), включително неговия ръководител Исмаил Демир и трима други служители. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в изявление, че SSB съзнателно се е ангажирала със значителна сделка с „Рособоронекспорт“, основната организация за износ на оръжия в Русия, като е набавила ракетната система С-400. „Санкциите включват забрана за всички американски лицензи за износ и разрешения за SSB и замразяване на активи и визови ограничения за д-р Исмаил Демир, президент на SSB, и други служители на SSB“, добави той. Турция яростно осъди решението на Вашингтон, като висши служители потвърдиха решимостта на Анкара да постигне целите си в отбранителната индустрия. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви във вторник, че санкциите, които САЩ наложиха на Анкара за покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, са разклатили всички основи на съюза между двете страни и призова за възобновяване на сътрудничеството между партньорите в НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции срещу Турското управление на отбранителната индустрия (SSB), неговият директор и трима други служители. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди, че санкциите на САЩ в отговор на закупуването от страна на Анкара руската зенитно-ракетна система С-400 са разклатили всички ценности в техния съюз и призова за подновяване на сътрудничеството между съюзниците от НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции, насочени към отбранителната индустрия в Турция. „Това решение за санкции разклати всички ценности в съюза между нашите страни. Връщането към сътрудничество и солидарност със САЩ... ще осигури важен принос за регионалния и глобалния мир и сигурност“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Анкара. Турски служител по отбраната, който попадна под санкциите на САЩ заради С-400 е уверен, че двустранните отношения няма да бъдат засегнати въпреки решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже окончателно Анкара за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Исмаил Демир, ръководител на турската агенция за военни поръчки, подчерта, че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, които ще продължат да работят заедно. Санкциите срещу Анкара част от американския закон, целящ да отблъсне руското влияние, припомня изданието. Анкара ядоса Вашингтон, като закупи и изпробва системата за противоракетна отбрана С-400. Тя оправда договора с Москва с отказа на Вашингтон за доставка на американските системи „Пейтриът“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

Анкара. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Турция (НРП) призовава управляващите страната да активират възможно най-скоро зенитно-ракетните системи С-400, заради придобиването на които Вашингтон наложи санкции срещу Анкара, предава TACC. „Придобиването на С-400, което стана причина за санкциите на САЩ, е суверенно решение на Турция, поради което не приемаме тази стъпка“, написа депутатът от НРП Унал Чевикез на страницата си в социалната мрежа „Туитър“. „Това, което трябва да се направи сега, е да се използват тези системи за 2,5 милиарда долара възможно най-скоро". На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху турския орган на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отгороври. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност". По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руските С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

Анкара. Турция няма да изостави правата и интересите си в Източното Средиземноморие поради възможни санкции или критики от Европейския съюз, заяви в понеделник външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на Kathimerini. На срещата на върха в петък лидерите на ЕС се споразумяха да подготвят ограничени санкции срещу турски граждани заради спорa с Гърция и Кипър за правата върху ресурсите в Източното Средиземноморие, но отложиха дискусиите за всякакви по-строги стъпки до март. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата на върха, че лидерите на Съюза планират да обсъдят износа на оръжия за Турция със съюзници във военния алианс на НАТО след гръцко настояване за оръжейно ембарго срещу Анкара. Отговаряйки на въпроси в парламента в рамките на годишните преговори за бюджета, Чавушоглу каза: „Не е възможно да се откажем от правата и интересите си в Източното Средиземноморие, защото ще се изправим пред санкции или ЕС ще ни критикуват“. По-рано в понеделник президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е разстроен от Съединените щати и ЕС, които продължават напред със санкционни процеси срещу Турция, заявявайки, че Турция очаква ЕС „да не го санкционира, а по-скоро да осъществи обещанието си за пълноправно членство (в ЕС)“ Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Атина. В неделя вечерта турският флот издаде три навигационни предупреждения (Navtex) с искане за демилитаризация на гръцките острови Самотраки, Лемнос, Хиос, Самос, Тилос и Халки, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Миналата седмица лидерите на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за налагането на санкции срещу Турция заради действията й в Източното Средиземноморие, припомня вестникът. Междувременно медии съобщиха, че изследователският кораб „Оруч Реис“ е напуснал пристанището на Анталия и е поел по югозападен курс в рамките на турските териториални води. Превод и редакция: Иван Христов.

14 Декември 2020 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Анкара. Съветът на ЕС избягна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Следващият критичен момент за тези отношения изглежда е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития. На първо място е фактът, че новоизбраният президент Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство. Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“. Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400. Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“. Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море. „Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба„ Оруч Рейс “и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета. Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион. Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието. Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия. Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ не успяха да спрат „Северен Поток-2“

Bloomberg: САЩ не успяха да спрат „Северен Поток-2“

Вашингтон/Берлин. Изграждането на спорния руски газопровод "Северен поток-2" бе възобновено в германските води в петък, 11 декември, след едногодишно прекъсване, пише Bloomberg Завършването на последния участък от този газопровод ще изостри и без това обтегнатите дипломатически отношения със САЩ, а депутатите във Вашингтон затягат санкциите. Корабът за полагане на тръби "Фортуна" е започнал да полага два паралелни подводни участъка на газопровода "Северен поток 2", според германската държавна администрация за водни пътища и корабоплаване.“ Фортуна“ ще прокара 2,6-километров участък от тръбопровода в германски води на дълбочина по-малка от 30 метра, съобщиха от компанията, изпълняваща проекта. Преди година, като оставаха само няколко седмици до завършването на този 1230-километров газопровод, работата трябваше да бъде спряна, защото американският президент Доналд Тръмп наложи санкции на компании, участващи в проекта. Законодателите във Вашингтон приеха нови санкции още през декември. В момента остават да бъдат завършени само 160 километра, но по-голямата част от този участък е в датски води. САЩ твърдят, че този газопровод от 11,2 милиарда долара би дал на Русия твърде много лостове над Европа и потенциално ще лиши американските производители на втечнен природен газ от европейски пазарен дял. Руската компания "Газпром", която е собственик на проекта, тихо се опита да намери начини да възобнови строителните работи, въпреки съществуващите санкции. Възобновяването на строителството на тръбопровода е ключово условие за започване на доставките на природен газ от Русия до Германия, откъдето газът ще бъде разпределен в цяла Европа. След новината за възобновяване на работата акциите на Газпром скочиха с 3,9%. Следващият кръг от санкции има за цел да попречи на компаниите с достъп до американската финансова система да предоставят застрахователни и сертификационни услуги на компании, участващи в изграждането на газопровода. Тези санкции ще засегнат преди всичко застрахователната компания Zurich Insurance Group и норвежката компания Det Norske Veritas Holding, която проверява безопасността и надеждността на газопровода. „Имаме и програма за изпълнението на този проект, имаме и конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети, които ще бъдат предприети, за да се върне към живот този проект“, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на 10 декември. "Ние също много добре разбираме, че Съединените американски щати няма да спрат да се опитват да попречат на Русия да реализира не само този проект, но и външната политика и международните дейности като цяло." Междувременно Германия също търси начини да защити този раздел от проекта, като създаде правни схеми, които да защитят този проект от въздействието на санкциите на САЩ. Германия трябва да се подготви за "тежка конфронтация", за да защити своите интереси в този проект, който ще увеличи доставките на природен газ от Русия, заяви Ролф Мюцених, заместник-председател на фракцията на Социалдемократическата партия в Бундестага. Той подкрепя предложението на правителството на Мекленбург-Предна Померания - политическата родина на германския канцлер Ангела Меркел, където отива и газопроводът "Северен поток-2" - за създаване на нови механизми за правна защита. Правителството на тази провинция, в която се явява крайната точка от този газопровод в Германия, предложи създаването на защитено от държавата юридическо лице, което да държи активите в екологичен фонд. Това е посочено в официалното предложение на правителството на тази провинция от 23 ноември. Името на тази фондация на немски звучи като Stiftung Klimaschutz MV. В документа се посочва, че правителството на федерална провинция Мекленбург-Предна Померания трябва да действа „спешно“, за да създаде законови механизми за защита срещу планираните американски санкции. Министерството на финансите и министерството на енергетиката на федералната провинция Мекленбург-Предна Померания отказаха да коментират това предложение. Официалният уебсайт на Федерацията на фондациите на Германия посочва, че фондации и тръстове могат да бъдат създадени с благотворителна цел, а това предполага прехвърляне на личен капитал към организации, чиято дейност е регулирана отделно от закона. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Декември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Американският сенат прие бюджета за отбрана, съдържащ санкции срещу „Северен поток-2“и „Турски поток“

РИА Новости: Американският сенат прие бюджета за отбрана, съдържащ санкции срещу „Северен поток-2“и „Турски поток“

Вашингтон. Американският сенат одобри бюджета за отбраната, който съдържа нови санкции срещу газопроводите "Северен поток 2"и „Турски поток“, показват резултатите от гласуването, предава РИА Новости. Преобладаващото мнозинство от сенаторите - 84 души - бяха за. 13 бяха против. Бюджета от 740 млрд. долара предвижда, наред с други неща, разширяването на ограниченията срещу руските газопроводи „Турски поток“ и „Северен поток-2“. Мерките срещу последните включват налагане на санкции на компании, които насърчават продажбата, наемането и използването на тръбопроводи, както и осигуряването на застрахователни и технически услуги. Освен това сенаторите одобриха допълнителни доставки на оръжие за Украйна, забрана за сътрудничество между американските и руските военни, както и санкции срещу Турция за закупуване на системата за противовъздушна отбрана С-400 и други мерки, насочени срещу Москва. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи вето върху проектобюджета. Въпреки това, с това ниво на подкрепа в Сената и по-рано в Камарата на представителите - повече от две трети - документът ще преодолее ветото на президента. Тръмп не е доволен от намерението на Конгреса, чрез текста на законопроекта, да промени имената на военни бази, кръстени на военните лидери на робовладелския Юг по време на Гражданската война в САЩ. Поддръжниците на инициативата казват, че тя ще помогне в борбата с расизма, докато опонентите я наричат ненужно заличаване на историята на страната. Американският лидер също така поиска в закона да има мерки за въвеждане на юридическа отговорност за социалните мрежи и медиите за тяхното съдържание. Това се дължи на споровете около личните акаунти на Тръмп и представители на медиите: „Туитър , „Фейсбук“ и други платформи, които често означават изявленията на президента като дезинформация или противоречиво съдържание. Държавният глава ги обвинява в цензура и опити за влияние върху политиката. Ако социалните мрежи и медиите носят юридическа отговорност за съдържанието, това ще наруши установената традиция в Съединените щати и де факто може да затрудни работата им изключително много. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 21:05 | Агенция "Фокус"

AFP: Възобновена е работата по „Северен поток-2“

AFP: Възобновена е работата по „Северен поток-2“

Берлин. Възобновени са строителните работи по спорния газопровод "Северен поток-2", който трябва да докара руски газ до Германия, казаха мениджърите на проекта, въпреки протестите на САЩ, предава AFP. "Корабът за тръбополагане "Фортуна" ще изгради 2,6 километров участък от тръбопровода в изключителната икономическа зона на Германия на дълбочина на водата по-малка от 30 метра", се казва в изявление на фирмата изпълнител. "Северен поток-2" е тръбопровод под Балтийско море на стойност 10 милиарда евро и ще удвои доставките на руски природен газ до Германия, най-голямата икономика в Европа. Той отдавна е в полезрението на САЩ, и по-специално администрацията на Тръмп, която яростно критикува европейските държави за тяхната енергийна зависимост от Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Атина. Лидерите на ЕС изпратиха строго предупреждение към Турция за нейните сондажни дейности в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, добавяйки, че Анкара със сигурност ще бъде изправена пред санкции, освен ако не се откаже от "провокативното си поведение", цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Мицотакис говори по време на пресконференция, след като лидерите на блока се съгласиха в четвъртък да подготвят ограничени санкции срещу турски физически и юридически лица заради проучвания за въглеводороди, във води, оспорвани от Гърция и Кипър. Но евентуални по-строги стъпки могат да бъдат предприети след месец март 2021 година. „Санкциите (срещу Турция) не са самоцел“, каза Мицотакис, добавяйки обаче, че ЕС ще отговори с тях, „ако Турция настоява да продължи с това провокативно поведение“. „Очаква се Турция да промени своето поведение и стана ясно, че Европа се движи, макар и със свои собствени темпове, но тя е обединена, подкрепя Гърция и Кипър, тя е тук“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се споразумеят за санкции срещу турски лица в четвъртък заради спора за енергийните проучвания с Гърция и Кипър, но ще отложат всякакви по-строги стъпки до март, се казва в нов проект на изявление за срещата на върха на европейските лидери, съобщава Reuters. Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър. ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари. Турция казва, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи. Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда. „Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък. Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект. Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби. През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване. Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех. Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"