Haberturk (Турция): Могат ли Франция и Турция да започнат отношенията си на чисто?

Анкара. Първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу разказа на обществеността за писмата между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и френския му колега Еманюел Макрон. За съдържанието на кореспонденцията между двамата лидери и перспективите за подобряване на отношенията между Анкара и Париж пише Етинер Четин в статия за вестник Haberturk.

„Дни преди Джо Байдън да поеме поста президент на САЩ, започна шеметно дипломатическо движение от Персийския залив до Европа и Източното Средиземноморие.

Първият ход в региона беше направен от Саудитска Арабия. Ембаргото, наложено на Катар в средата на 2017 г., бе отменено. След това Германия стартира преговорно движение в Източното Средиземноморие по линията Анкара-Атина. Днес, 18 януари, германският външен министър Хайко Маас се среща с колегата си Чавушоглу в Анкара.

Истински важно събитие обаче бяха сигналите, свързани с турско-френските отношения, които дълго време ставаха все повече и повече напрегнати. Чавушоглу разказа на обществеността за писмата между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и държавния глава на Франция Еманюел Макрон.

Дипломатическите източници, с които разговаря авторът на статията, отбелязват, че страните са се договорили да възобновят диалога, за да преодолеят напрежението между Анкара и Париж.

След като Франция се очерта като сила, която пречи на Турция в Сирия, Либия и накрая – в Източното Средиземноморие, миналия месец Ердоган нарече Макрон „проблем за Франция“ и призова французите да се „отърват от него“.

Всъщност за първи път в историята се наблюдава толкова труден период в турско-френските отношения. Трябва обаче да отбележа, че позицията на Макрон беше провокативна и не отговаряше на историческия процес в отношенията между двете страни.

Всъщност това състояние на нещата не отговаря на ничии интереси. Трябва да се каже, че с разпространението на съобщения, че Франция е отговорна за смъртта на стотици хора в Африка през последните години, Макрон също не е в лесна ситуация...

Дипломатически източници в Анкара, с които разговарях, отбелязват, че Анкара и Париж също са решили да засилят преговорите в някои области, по които има големи различия – като Сирия и Либия, предимно по отношение на борбата с тероризма. Очевидно преди разговорите на Ердоган с Макрон ще се осъществи поредица от контакти между външната политика и разузнавателните звена на двете страни.

Мой колега дипломат, който преди няколко години работеше в посолството в Анкара, а днес е част от екипа на Макрон, казва: „Сега се нуждаем от конкретни жестове от Анкара“. Така че има очаквания в Елисейския дворец.

От друга страна, научих от турски дипломати, че Анкара също очаква сериозни жестове от Париж в три посоки:

1) Прекратяване на работата, свързана с преобразуване на Кюрдистанската работническа партия / Отряди за народна самоотбрана / Партия на демократичния съюз в административна структура в Сирия;

2) Инициирането от Париж на преговори с признатото от ООН правителство на Триполи по либийския въпрос;

3) Преразглеждане от страна на Франция на позицията си на държава, подкрепяща тезите на Гърция в Източното Средиземноморие.

Всъщност за Франция е трудно да промени позицията си по тези три въпроса. Анкара обаче не ги разглежда като едно досие. По-важното е, че Анкара очаква Макрон да откаже да формулира френската външна политика въз основа на антитурска такава...

А сега да се обърнем към съдържанието на писмото на Макрон: „Скъпи Тайип, нека поговорим! Очаквам с нетърпение отговора Ви относно видеоконференциите". Френският президент Макрон написа това писмо на ръка и използва в него изрази на турски!

Изказвайки пожелания за щастие и хармония на турския лидер и народ, Макрон отбеляза готовността си да продължи диалога с Анкара. „Бих искал да говоря с Вас през следващите дни. Можем да използваме тази възможност, за да обсъдим области от общ интерес, по-специално бъдещето на отношенията между Турция и Европейския съюз“, написа Макрон.

Според информацията, която получих, се очаква видеоконференция между двамата президенти да се проведе преди срещата на върха на НАТО. Работи се и по организирането на преговори между двамата лидери в кулоарите на същото събитие.

От средата на декември словесните двубои между двамата лидери, продължили около 15 месеца, престанаха и имаше известно смекчаване на отношенията. През първите седмици на войната в Нагорни Карабах, а именно в началото на октомври, президентът Ердоган отказа да преговаря с френския си колега, който искаше да се свърже с него. Можем да кажем, че пожеланията в края на годината бяха особено успокояващи.

Превод и редакция: Иван Христов