Денят 16 януари в българската история

През 2011 г. говорителят на Европейската комисия Марк Грей съобщава пред пресата, че официално е поискана от България повече информация за изнесените записи на разговори между високопоставени политици, в които са замесени премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов. Aбсолютни температурни рекорди за януари са отбелязани в градовете: Велико Търново 24.8°, Пловдив 22.5°, Ловеч 22° ,Пазарджик 21°, Казанлък 20.7°, Сливен 21.2°, Лом 19.5° и Сандански 19°. В периода 16 – 20 януари 1925 г. се извършват масови румънски арести в Добруджа – задържани и малтретирани са над 500 българи. През 1908 г. е съставен кабинет на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Правителствената декларация от 21 април поставя на преден план конституционно-парламентарното управление, засилване на стопанския протекционизъм и социалния мир. През 1878 г. генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. Същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли. На 16 януари e роден: писателят и журналист Димитър Димитров. На тази дата умират: художникът Димитър Казаков (Нерон), обесен е революционерът Димитър Общи – един от помощниците на Васил Левски


2018 г.
Премиерите на Азербайджан и България Артур Расизаде и Бойко Борисов откриват на летище "Гейдар Алиев" новата авиолиния Баку-София.

2011 г.
Говорителят на Европейската комисия Марк Грей съобщава пред пресата, че официално е поискана от България повече информация за изнесените записи на разговори между високопоставени политици, в които са замесени премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов.


2011 г.
Абсолютни температурни рекорди за януари са отбелязани в градовете: Велико Търново 24.8°, Пловдив 22.5°, Ловеч 22° ,Пазарджик 21°, Казанлък 20.7°, Сливен 21.2°, Лом 19.5° и Сандански 19°.


1981 г.
В София е открита Панорама на българското кино, посветена на 1300- годишнината на българската държава.


1952 г.
Започва съдебен процес при "закрити врати" срещу група строителни инженери, продължил до 25 януари. Обвиненията са, че още от 1945 г. в системата на железопътното строителство действа "вредителско-шпионска група", организирана от бившия министър на електрификацията и мелиорацията и на строежите и пътищата Манол Сакеларов. В този пореден "трайчокостовски" процес са осъдени 12 души: трима на смърт, а останалите – на различни срокове затвор.


1950 г.
В периода 16 – 17 януари на пленум на ЦК на БКП първият секретар на ЦК Вълко Червенков изнася доклад, озаглавен "Основни поуки от разкриването на трайчокостовската банда и борбата за нейния разгром". В работата и материалите на пленума се прокарва сталиновата теза за изострянето на класовата борба при прехода от капитализма към социализма; изисква се прочистване на партията и държавата от "буржоазните националисти", "антисъветските елементи", "титовите агенти"; търси се "врагът с партиен билет". Тодор Живков е избран за секретар на ЦК на БКП.


1925 г.
В периода 16 – 20 януари се извършват масови румънски арести в Добруджа – задържани и малтретирани са над 500 българи.


1923 г.
В периода 16 – 17 януари чети на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково, Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия.


1919 г.
В периода 16 – 18 януари в Москва под ръководството на Кръстьо Раковски се основава Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се установява в Одеса и от 1 май издава в. "Комуна".


1915 г.
Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон – първото българско дипломатическо представителство в Новия свят. Стефан Панаретов (Парашкевов) (С. П. Хаджиилиев) е дипломат, общественик, действащ член на Българската академия на науките. Роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език. След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон (1914–1925 г.). Включен е в състава на българската делегация, която подписва Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Умира на 19 октомври 1931 г.


1913 г.
В Лондон е подписан българо-румънски протокол, отразяващ позициите по Добруджанския въпрос след Междусъюзническата война (1913 г.). България е готова да отстъпи двата триъгълника по общата граница и да събори всички укрепления около Силистра.


1908 г.
Съставен е кабинет на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Правителствената декларация от 21 април поставя на преден план конституционно-парламентарното управление, засилване на стопанския протекционизъм и социалния мир.


1907 г.
Създадена е опозиционната коалиция Патриотичен блок (демократи, народняци, прогресивнолиберали, радикалдемократи и широки социалисти).
Опозиционен блок (Патриотичен блок) е обединение на буржоазни и дребнобуржоазни партии. В него влизат Народната партия, Прогресивнолибералната партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Целта на Опозиционния блок е да се бори за сваляне от власт на правителството на Народно-либералната партия (т. нар. втори стамболовистки режим – 1903-1908 г.). Престава да съществува през май–юни 1907 г. поради различия относно бъдещата форма на управление – коалиционно правителство (според радикалите и широките социалисти) или еднопартийно управление, възложено от княза (според останалите членове).


1904 г.
Приет е Закон за престъпленията, извършени чрез печата против държавния глава и семейството му.


1898 г.
Обнародван е Закон за лотариите.


1881 г.
Сключен е договор с Австрийското параходно дружество за превоз на българската поща по течението на Дунав.


1878 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) частите, командвани от генерал Шувалов, водят бой с турците в района на с. Дермендере (Първенец).
Петър Андреевич Шувалов (1827-1889 г.) е руски граф, политик, дипломат, генерал-адютант, генерал от кавалерията, член на Държавния съвет (1874 г.). Изпълнява длъжностите оберполицеймейстер на Петербург, директор на Департамента за общите дела на Министерството на вътрешните работи, шеф на щаба на жандармерията (1866-1873 г.) и главен началник на трето отделение на императорската канцелария, близък съветник на Александър II. Представител на реакционно-крепостническите кръгове, противник на буржоазната реформа. Руски посланик във Великобритания (1874-1879 г.). Участва в работата на Парижкия конгрес през 1856 г. Заедно с княз Горчаков участва в заседанията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1887 г. е натоварен от руския император с мисия до Берлин, целяща да се забрани на княз Александър I Батенберг да се завърне в България.


1878 г.
Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. Същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли.
Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 януари 1901 г. в с. Сахарово, Тверска област.



На тази дата са родени:

1904 г.
Роден е Димитър Добрев (Димитър Димитров) – български писател, журналист. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942 г.). Живее в родното си село, където е организатор на читалищната дейност, основател и ръководител на месечния вестник "Светлоструй" (1928-1941 г.) – най-добрия провинциален вестник за литература преди 9 септември 1944 г. Той е един от основателите на Съюза на писателите от провинцията (1934 г.). През 1946 г. основава и редактира вестник "Стожер". Главен редактор е на изданието "Народна култура" (1946-1970 г.). Автор е на сборника с лирическа проза, приказки за деца, мемоарни книги. Умира на 3 май 1985 г.


На тази дата умират:


1992 г.
Умира Димитър Георгиев Казаков (Нерон) - български художник. Роден е на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, Великотърновско. Завършва ВИИИ “Н. Павлович” през 1965 г. - графика. Оригинален и самобитен живописец, график и приложник. Участва в изложби от 1965 г. Представя свои творби в Сао Паоло, Турция, Берлин и др. Има награди за графика. Негови произведения притежават галерии в България, Сао Паоло, парижкият Лувър и др.


1873 г.
Обесен е Димитър Общи (Димитър Николов/Николич, Димитър Косовеца, Димитър Панайотов) – български революционер, помощник на Васил Левски, владее няколко езика. Роден е около 1835/1836 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Дж. Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това в 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Определен от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски, през 1871 г. той се прехвърля на юг от река Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Общи прави пълни разкрития за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) в тези краища, като смята, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”