The Economist: Валутните войни на САЩ и индексът „БигМак“

Лондон. Въпреки скорошния пристъп на слабост, доларът остава силен. Нека да разгледаме индекса на „БигМак“, нашия „шеговит“ валутен рейтинг. Всички 20 валути на търговски партньори, прегледани от Министерството на финансите на САЩ, са се повишили спрямо зелените пари от юли, но всички с изключение на швейцарския франк все още са евтини. Това дава на новата администрация на Байдън - а тя се ангажира да предприеме „агресивни принудителни мерки по търговските правила“ срещу валутните манипулатори - повод за размисъл, пише британското списание The Economist.

Идеята зад нашия индекс „БигМак“, че цените се изравняват в дългосрочен план и една и съща кошница стоки навсякъде струва еднакво. Чрез преобразуване на цените в долари по текущия обменен курс ние определяме дали курсът на дадена валута е надценен или, напротив, подценен. За да избегнем объркване относно хората, които купуват от различни места, сравняваме цените за един продукт: „БигМак“ на МакДоналдс. Бургерите от различни страни са малко по-различни, например, в индийската "махараджа мака" няма говеждо, но като цяло съставът им е доста стабилен. Следователно, ако конвертирате цената му в долари при преобладаващия обменен курс, се оказва, че бургер в Тайланд струва 25% по-малко, отколкото в Америка, което показва подценена стойност на тайландския бат.

Тъй като обаче заплатите са по-ниски в бедните страни, „БигМак“ може да бъде по-евтин там. Следователно все пак правим корекция за БВП на глава от населението. И тогава се оказва, че тайландският бат в никакъв случай не е по-евтин от долара. Оказва се, че има само единадесет търговски партньори с подценена валута.

Как се съотнася индексът „БигМак“ с новата американска политика по отношение на валутните манипулатори? Всъщност те имат различни критерии. Нашият индекс измерва резултатите. От друга страна, политиците се опитват да накажат държави, които умишлено подценяват своята валута. Министерството на търговията на САЩ казва, че не одобрява само валути, които са евтини поради действията на правителството. Министерството на финансите се интересува от манипулация, а не цената сама по себе си, поради което търсят признаци на намеса и постоянни търговски дисбаланси.

Въпреки това, като се има предвид колебанията в обменните курсове през последната година, „БигМак“ може да се счита за вид кръстосана проверка на американската политика. Когато епидемията Сovid-19 започна за първи път, инвеститорите се втурнаха към долара, но скоро Федералният резерв заля пазарите с ликвидност и тенденцията се обърна. И така, от колебанията на мексиканското песо в нашия индекс се оказва, че през първата половина на 2020 г. той е нараснал от подценяване от 53% спрямо долара до 61%, докато растежът му е спрял. А обменният курс на виетнамския донг през първата половина на миналата година, напротив, се е променил спрямо долара с по-малко от половин процент.

Съответно Мексико избягва глоби от министерствата на финансите и търговията, докато Виетнам не. На 16 декември Министерството на финансите обяви страната за валутен манипулатор, като се позова на огромния си излишък от суровини със САЩ и намесата на валутните пазари. Министерството на търговията рязко намали митата върху вноса на гуми от Виетнам с мотива, че потиснатият донг работи като субсидия за производителите.

В други области обаче последните действия на Америка се различават от нашия индекс. Например Министерството на финансите обяви Швейцария за манипулатор, като наред с другото се позова на валутна интервенция в размер на около 100 млрд. долара (14% от БВП) за периода до юни. И двете версии на нашия индекс показват, че швейцарският франк е надценен спрямо долара.

Министерството на търговията също обясни митата върху вноса от Китай с валутни манипулации. Може би новата администрация ще бъде любопитна да знае, че когато се коригира за БВП по нашия индекс, изглежда, че юанът всъщност е надценен спрямо долара с 2,5%. Ето малко храна за ума.

Превод и редакция: Юлиян Марков