СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Telegraph: Никола Стърджън нареди европейският флаг да се вее ежедневно над правителствените сгради в Шотландия

The Telegraph: Никола Стърджън нареди европейският флаг да се вее ежедневно над правителствените сгради в Шотландия

Единбург. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън нареди знамето на Европейския съюз да се вее над шотландските правителствени сгради всеки ден, въпреки че Великобритания вече не е член на блока, съобщава The Telegraph.Противниците на първия министър заявиха, че искането показва нейната „мания“ по конституционните въпроси и „няма смисъл“ в светлината на Брекзит.Припомня...

20 Февруари 2021 | 10:01 | Агенция "Фокус"

The Scotsman: Подкрепата за отделяне на Шотландия от Великобритания спадна до 47%

The Scotsman: Подкрепата за отделяне на Шотландия от Великобритания спадна до 47%

Лондон. Подкрепата за независимост на Шотландия от Обединеното кралство е спаднала с четири процентни пункта, вероятно поради разделението между шотландските националисти, но 47% от шотландците все още подкрепят откъсването от Великобритания, показва анкета на Savanta ComRes за вестник The Scotsman. Според проучването, 47% биха гласували за независимост и 42% биха гласували против, с 4 процентни пункта повече от предишното допутване, като 10% все още не са решили. Шотландските националисти настояват за провеждането на референдум за независимост след изборите за парламент в Шотландия през май, но британският премиер Борис Джонсън заяви, че подобни гласувания трябва да се случват само веднъж в поколение. Наред с въпроса за подкрепа на независимостта, проучването установи, че шотландските консерватори са увеличили сериозно популярността си, а сред най-одобряваните фигури е Борис Джонсън заедно с неговото британско правителство. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън бе обвинена от своя предшественик и наставник Алекс Салмънд, че подвежда парламента във връзка с незаконното разследване на правителството срещу искове за сексуален тормоз срещу него. Тя отрече да е подвеждала парламента. Салмънд бе обявен за невинен от съдебните заседатели във Върховния съд на Единбург по всички обвинения в сексуално насилие. „Този вид разделение може би може да накара хората да се замислят два пъти за независимостта и дали в крайна сметка може да се вярва СНП да постигне независимост“, казва Крис Хопкинс, директор на политическите изследвания в Savanta ComRes. На референдум през 2014 г. шотландците гласуваха 55% -45% да останат в Обединеното кралство, но както Брекзит, така и управлението на британското правителство на кризата с COVID-19 укрепиха подкрепата за независимост сред шотландците, коментира изданието. Ако шотландците гласуваха да напуснат, това би било най-големият шок за Обединеното кралство от ирландската независимост преди век - точно докато страната се бори с въздействието на Брекзит, ход, срещу който мнозинството от избирателите в Шотландия се противопоставиха. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2021 | 16:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис отговори на атаките на Ердоган

Kathimerini (Гърция): Мицотакис отговори на атаките на Ердоган

Атина. След като държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер в провокация и отправи отново прикрити заплахи за война, Кириакос Мицотакис получи шанс за отговор, в който подчерта, че „реторичните цветущи изрази“ на лидера на Анкара са насочени към местната му публика, отбелязват в редакцията на атинския ежедневник Kathimerini. Независимо от това, предупреди Мицотакис, „залпът“ на Ердоган би повлиял неблагоприятно на всички шансове за среща между двамата. Гръцкият министър-председател повтори позицията на страната си, съгласно която Атина няма да обсъжда с Турция демилитаризацията на нейните острови или т.нар. „сиви зони“, където според Анкара суверенитетът е спорен. Ердоган използва провокативен език в директна атака срещу Мицотакис по време на реч пред членовете на партията му в сряда. Обръщайки се към министър-председателя на Гърция, турският президент каза: „Ние казахме, че консултативните срещи, известни преди като проучвателни срещи, трябва да започнат и те стартираха в двореца Долмабахче в Истанбул. Втората (среща) трябваше да се проведе в Атина. Но Мицотакис ме предизвиква. Как да се съберем на една маса с вас, след като ни предизвиквате? Първо ще научите къде ви е мястото. Ако наистина има стремеж към мир, не ме предизвиквайте, знайте мястото си. Ако ли не – тогава трябва да знаете, че сте обърнали масата за преговори“. „Очевидно е какво правите на островите [визира демилитаризацията на 16 гръцки острова – бел. р.] Каквато и помощ да дойде, знайте, че Турция е твърда, тя може да направи правилното нещо. Ще познаете много добре лудостта на турците“, каза турският президент, очевидно позовавайки се на искането на правителството в Анкара за демилитаризация на 16 гръцки острова. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2021 | 13:38 | Агенция "Фокус"

Ердоган към Мицотакис: Ако наистина се стремиш към мир, не ме предизвиквай!

Ердоган към Мицотакис: Ако наистина се стремиш към мир, не ме предизвиквай!

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган използва провокативен език в директна атака срещу гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по време на реч пред членовете на партията му в сряда, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Обръщайки се към министър-председателя на Гърция, турският президент каза: „Ние казахме, че консултативните срещи, известни преди като проучвателни срещи, трябва да започнат и те стартираха в двореца Долмабахче в Истанбул. Втората (среща) трябваше да се проведе в Атина. Но Мицотакис ме предизвиква. Как да се съберем на една маса с вас, след като ни предизвиквате? Първо ще научите къде ви е мястото. Ако наистина има стремеж към мир, не ме предизвиквайте, знайте мястото си. Ако ли не – тогава трябва да знаете, че сте обърнали масата за преговори“. „Очевидно е какво правите на островите [визира демилитаризацията на 16 гръцки острова – бел. р.] Каквато и помощ да дойде, знайте, че Турция е твърда, тя може да направи правилното нещо. Ще познаете много добре лудостта на турците“, каза турският президент, очевидно позовавайки се на искането на правителството в Анкара за демилитаризация на 16 гръцки острова. По отношение на кипърския въпрос Ердоган заяви: „Целта на гръцките киприоти е да доминират над острова. Самият Анан [бивш генерален секретар на ООН] ми беше казал, че „се опитах да се справя с въпроса четири пъти, но не успях“. Турция е гарант за турските киприоти и няма да направи нищо негативно за тях. За Кипър няма друго решение освен това за двудържавието. Ние не говорим за федерация, няма такова нещо на масата, независимо дали искате или не". Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2021 | 10:03 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Единственият път към разрешение на кипърския въпрос е създаването на две държави

Ердоган: Единственият път към разрешение на кипърския въпрос е създаването на две държави

Анкара. Турция вече няма да си затваря очите за положението на кипърските турци, чиито права са игнорирани в продължение на половин век поради разрушителната позиция на гръцката страна. Това заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган на заседание на парламентарната фракция на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ в сряда в Анкара, предава „Анадолската агенция“. Турският президент призова гръцкия премиер да се откаже от конфронтацията и полемиките с Анкара. „Кириакос Мицотакис не трябва да предизвиква Турция, още по-малко да пресича границата в региона. В противен случай това би означавало отказ на Атина да участва в диалог. Гърция напразно се надява на помощта на определени кръгове, залогът върху които не е оправдан. Очаквано тези сили не помогнаха на Гърция, докато Турция решава сама всички въпроси. Затова не трябва да ни подценява“, каза турският лидер. Ердоган подчерта, че повторното обсъждане на формулите за разрешаване на кипърския въпрос няма да доведе до никъде, безсмислено е. Провалът на мирните преговори, които продължават от 50 години, е ясно доказателство за това, отбеляза държавният глава. Според турския лидер кипърският въпрос трябва да бъде решен в светлината на новите реалности, а диалогът трябва да бъде ориентиран към конкретен резултат. Турският президент отбеляза, че последните изявления на представители на Гърция и гръцко-кипърската общност показват, че те не са променили позицията си и продължават да игнорират правата на кипърските турци. „Нямаме друго решение, освен да подкрепим принципа на две държави в Кипър. Независимо дали искат или не“, каза Ердоган. „Принципът на две държави е единственият възможен начин за разрешаване на кипърския въпрос. Няма други възможности“, добави президентът. Превод и редакция: Иван Христов

10 Февруари 2021 | 21:26 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Лидерът на кипърските турци се застъпва за „решение с две държави“

„Анадолска агенция“: Лидерът на кипърските турци се застъпва за „решение с две държави“

Левкоша. Ерсин Татар, президентът на Турска република Северен Кипър (ТРСК), заяви, че Гърция и Кипър хвърлят неоснователни обвинения срещу Турция и кипърските турци, което може да наруши диалога и преговорите в момент, в който продължават усилията за неофициална организирана от ООН конференция за остров Кипър, предава “Анадолската агенция“ Татар потвърди в изявление, че инициативата за тематичната за Кипър среща във форма 5 + 1, организирана от ООН все още е актуална. Той подчерта че неговата администрация е твърдо решена да защити суверенитета на своя народ, заедно с военното присъствие и ролята на Анкара като страна-гарант на острова. Лидерът на кипърските турци подчерта, че волята на страната му е да реализира модела с две държави, който той посочи като "единственото реалистично решение". От друга страна, според Татар, кипърските власти и Гърция продължават провокациите си, насочени към решението на проблема, както се вижда от коментарите, дадени на пресконференцията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и кипърския президент Никос Анастасаидис. „Нереалистичните твърдения и обвинения от страна на гръцката и кипърската гръцка страна за Турция и турскокипърската администрация имат динамичен ефект върху процеса на диалог и разговори“, каза Татар и подчерта, че противниковата страна се стреми да намери решение, при което турските войски и ролята на Анкара като държава-гарант да бъдат отстранени от острова. Освен това Татар отбеляза, че гръцкият премиер обвини Турция, че е окупационна сила на острова, като, според него, това е опит да се прикрие „истинският окупационен елемент.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Февруари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Reuters: Меркел е приветствала напредъка в Източното Средиземноморие в разговор с Ердоган

Reuters: Меркел е приветствала напредъка в Източното Средиземноморие в разговор с Ердоган

Берлин/Анкара. Германският канцлер Ангела Меркел по време на видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган е приветствала последните положителни събития в Източното Средиземноморие, предава Reuters. Търсенето на търсене на нефт и газ ot Турция във водите на Източното Средиземноморие е оспорвано от партньорите на Германия от Европейския съюз Кипър и Гърция. „Канцлерът приветства най-новите положителни сигнали и развития в Източното Средиземноморие“, се казва в изявлението на германското правителство. „Тя подчерта, че сега е важно да се постигне напредък в диалога“. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърля турските призиви за създаване на две държави на Кипър

Kathimerini: Гърция отхвърля турските призиви за създаване на две държави на Кипър

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че отдавна установената федерална формула е единственият път напред в преговорите за обединение на Кипър, пише вестник Kathimerini. „Прекратяването на турската окупация и намирането на жизнеспособно решение са основен гръцки външнополитически приоритет“, каза Мицотакис след среща с президента на Кипър Никос Анастасиадес в Никозия. „Единственото жизнеспособно решение е бизонална, двукомунална федерация с политическо равенство“, каза Мицотакис. През последните месеци турският президент Реджеп Тайип Ердоган и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар призоваха за решение за създаване на две държави на етнически разделения остров. Мицотакис заяви, че тяхната позиция, която противоречи на резолюциите на Обединените нации за Кипър, е отхвърлена както от ООН, така и от ЕС. „Възобновяването на смислени разговори може да се случи само в съществуващите рамки“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:49 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС финализира втора сделка с Pfizer за 300 милиона дози

Reuters: ЕС финализира втора сделка с Pfizer за 300 милиона дози

Брюксел. Европейският съюз финализира сделка с Pfizer и BioNTech за доставка на допълнителни 300 милиона дози от тяхната ваксина Covid-19, заяви говорител на Европейската комисия пред Reuters. ЕС осигури 300 милиона дози Pfizer през ноември миналата година и обяви предварителна сделка за още 300 милиона изстрела на 8 януари, при условие че се договори за условията на новия договор. „Комисията прие новия договор днес“, каза говорителят. Длъжностно лице, участващо в преговори с Pfizer, заяви, че съгласно новата сделка държавите от ЕС вече са направили поръчки за 200 милиона дози, които трябва да бъдат доставени тази година, докато все още се водят разговори за графика за останалите 100 милиона дози, съобщава Reuters. „Дискусиите с Европейската комисия продължават“, заяви говорител на Pfizer пред британската агенция. Говорител на BioNTech отказа коментар. Изпълнителната власт на ЕС беше силно критикувана през последните няколко седмици, след като доставчиците на ваксини, включително Pfizer, обявиха закъснения в доставките за първите три месеца на годината. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Facebook ще сваля "невярна" информация за ваксинацията срещу Covid-19

ТАСС: Facebook ще сваля "невярна" информация за ваксинацията срещу Covid-19

Ню Йорк. Социалната мрежа Facebook въвежда нови правила, според които модераторите ще свалят информация за ваксинациите срещу коронавирус, която се счита за невярна или противоречаща на официалните данни от здравните власти. Това се казва в изявление, публикувано в понеделник от компанията, предава ТАСС. „След консултации с водещи медицински организации, включително Световната здравна организация, ние разширяваме списъка с неверни твърдения, свързани с коронавируса и ваксините. Той ще включва твърдения, че коронавирусът е създаден от хора или произхожда от хора, че ваксините са неефективни, че е по-безопасно е да се разболеете, отколкото да се ваксинирате, и че ваксините са опасни, отровни или могат да причинят аутизъм“, се казва в съобщението. Засилената модерация ще бъде част от новата кампания на Facebook за борба с пандемията. Социалната мрежа ще започне да предоставя връзки към ресурси от здравните власти с информация за инфекцията, както и как и къде можете да се запишете за ваксинации. Отначало тази услуга ще бъде пусната в САЩ, но след това компанията планира да я разшири и в други страни. Модерацията на съдържание от технологичните гиганти излезе на преден план в началото на годината, когато най-големите социални мрежи блокираха акаунтите на Доналд Тръмп, ограничавайки способността му да комуникира с поддръжниците си. В средата на януари Twitter временно блокира достъпа до акаунта на руската ваксина „Спутник V“. По-късно компанията приписва своите действия на необходимостта от защита на акаунта поради евентуално хакване. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:30 | Агенция "Фокус"

Politico: Гърция и Израел се разбраха да изпробват Covid-паспортите

Politico: Гърция и Израел се разбраха да изпробват Covid-паспортите

Ерусалим. В понеделник Гърция и Израел подписаха споразумение, което ще позволи на хората, ваксинирани срещу коронавирус, да се движат свободно между двете страни, след като пътуванията се рестартират, пише европейската редакция на Politico. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис настоя ЕС да приеме общ паспорт за ваксинация, за да помогне на туристическата индустрия, но Брюксел се колебае и досега ограничаваше подкрепата си само за медицински цели. Противниците на ваксинационните паспорти отбелязват опасения относно дискриминацията и неприкосновеността на личния живот. И двете страни вече имат така наречените „зелени паспорти“, които работят в страните. Сделката за взаимно признаване на тези сертификати за ваксинация беше подписана по време на посещение на Мицотакис в Ерусалим, по време на което израелският премиер Бенямин Нетаняху отбеляза, че ще позволи пътуване „без никакви ограничения, без самоизолация и нищо“. „Очаквам това, което ще правим с Израел, да бъде пробна версия на това, което можем да направим с други страни“, каза Мицотакис. Гръцкият премиер поздрави Нетаняху за темповете на ваксинация в еврейската държава - Израел изпреварва всички по броя на ваксинираните - и каза, че очаква с нетърпение да посрещне израелски туристи в Гърция, след като още гърци бъдат ваксинирани и ограниченията за пътуване могат да бъдат вдигнати. В неделя гръцките власти удължиха ограниченията за пътуване за всички международни полети. Всички пристигащи трябва да носят отрицателен PCR тест, направен до 72 часа преди полета и да преминат карантина в продължение на седем дни. Понастоящем всички международни полети до Израел са забранени. „Очаквам, че до април ще сме потиснали епидемията още повече и също така ще продължим бързо с ваксинационните планове“, добави гръцкият премиер. Мицотакис, голям поддръжник на сертификатите за ваксинация на ЕС, беше първият лидер, който представи идеята на Европейската комисия още през януари в писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:26 | Агенция "Фокус"

The Jerusalem Post: Гърция прояви интерес към израелско лекарство за коронавирус

The Jerusalem Post: Гърция прояви интерес към израелско лекарство за коронавирус

Тел Авив. Най-голямата болница в Гърция ще участва в изпитанията на израелско лечение на COVID-19, след срещата между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и премиера на Израел Бенямин Нетаняху в Ерусалим, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post. По време на пресконференцията с Мицотакис, Нетаняху показа флакон, който той нарече „чудодейно лекарство“, добавяйки: „Ако сте заразени с коронавирус и сте сериозно болни и имате белодробен проблем, вземете това, вдишайте го и ще се почувствате по-добре." Нетаняху каза, че по-рано през деня се е срещнал с проф. Надир Арбер, който е разработил новото лекарство EXO-CD24, и едно от първите неща, които Мицотакис попита, е дали Гърция може да участва в клиничните изпитвания. Мицотакис заяви, че е „много щастлив, че е обсъдил въпроса за това ново лекарство, което привлече вниманието на международната преса. „Ако приемем, че можем да преодолеем регулаторните препятствия, Гърция ще се радва да участва в клинични изпитвания“, добави той. „Всички ние бихме много облекчени, ако намерим лекарство, което да лекува самата болест.“ Медицинският център „Сураски“ в Тел Авив (болница Ичилов) заяви в петък, че 29 от 30 пациенти, получили лечението с EXO-CD24, са се възстановили за три до пет дни. Много смъртни случаи от COVID-19 са свързани с цитокинова буря, което означава, че имунната система започва да атакува здрави клетки. Лечението с EXO-CD24 за COVID-19 се основава на екзозоми, които са отговорни за комуникацията между клетките. Лечението доставя CD24 протеин в белите дробове, което помага за успокояване на имунната система. Израелските и гръцките министри на туризма също подписаха споразумение, което ще позволи обмен на туристически услуги между страните за хора, които са били ваксинирани срещу коронавирус, без да се изисква карантинен период. В Израел сертификатът за ваксинация се нарича „зелен паспорт“. Мицотакис каза: „След като премахнете ограниченията си за пътуване, ще можем да позволим на израелските туристи да посещават Гърция без никакви допълнителни ограничения.“ Гръцкият премиер заяви, че е основен поддръжник на цифрово удостоверение за ваксинация в рамките на ЕС, но че очаква такива и от трети страни. „Очаквам Израел да бъде първата страна, която може да предложи такъв сертификат за пътуване до Гърция, тъй като сте успели да ваксинирате по-голяма част от населението и се движите с по-бързи темпове“, каза той. „Много се радвам за тези сертификати за ваксинация, които ще Ви позволят да влезете в страната.“ Премиерите изтъкнаха силната връзка, която наскоро се разви между Израел и Гърция. Мицотакис, гръцкият външен министър Никос Дендиас и други висши служители от Атина посетиха Израел няколко пъти през последната година, а външният министър Габи Ашкенази посети Атина през октомври. „Атина и Ерусалим - не се уморявам да казвам това - са тези, които положиха основите на западната цивилизация“, каза Нетаняху. „Споделяме общи стремежи за изграждане на просперитет и сигурност.“ Мицотакис каза, че отношенията между Израел и Гърция „стават по-силни с всеки изминал ден“ и че двете страни са „демокрации в Източното Средиземноморие с общи интереси за стабилност в региона и общи перспективи по отношение на това, което трябва да се случи, за да стане регионът мирно и безопасно място за всички страни." Гръцкият премиер цитира споразумение между Гърция и Израел за Elbit Systems, израелска компания, за откриване на международно училище за летателно обучение в Каламата, Гърция. Elbit ще предостави на гръцките военновъздушни сили боен симулатор, подобен на този, използван от израелските военновъздушни сили. Нетаняху каза, че Мицотакис е имал „иновативни идеи“ за популяризиране на газопровода EastMed, от Израел до Кипър и Гърция, вероятно най-дългият в света. Запитан дали евентуално помирение между Израел и Турция ще повлияе на отношенията на Атина с Ерусалим, Мицотакис изрази скептицизъм, че подобно развитие е на път, но каза: „Тази връзка е твърде важна по свой собствен начин, за да бъде определена от други участници“. Що се отнася до Гърция и Турция, Мицотакис каза: „Имахме проблеми с Турция, но нещата изглежда се подобряват до степен, в която не виждаме по-нататъшна агресия.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Февруари 2021 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Никозия. Както Гърция, така и Република Кипър остават твърдо в подкрепа на двузонална двуобщностна федерация като решение на кипърския проблем, заявиха лидерите на двете страни в понеделник след среща, проведена в Никозия, предава кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис бе в Кипър в понеделник за среща с президента на островната република Никос Анастасиадис в опит да координира позиции и тактики преди неформалната среща на върха на петорката, която ще се проведе от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш следващия месец. Лидерите на Гърция и Кипър засегнаха и регионалното развитие, пандемията и предстоящата среща на върха на ЕС през март, на която лидерите на ЕС трябва да направят оценка на въпроса за санкциите срещу Турция. Анастасиадис заяви, че позицията на двамата лидери е ясна по отношение на търсеното решение, което според него не може да се отклонява от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (ССООН) и принципите на ЕС. „Решение, което трябва да се отличава с функционалност, развитие и продължителност“, каза Анастасиадис. Мицотакис подчерта, че както Атина, така и Никозия остават ангажирани с насоките на ООН за решаване на кипърския проблем и имат за крайна цел разрешаването на десетилетния въпрос чрез двузонална, двуобщностна федерация. Кипърският президент заяви, че и той, и Мицотакис са решени да участват в новия диалог, "но това не трябва да означава, че приемат да участват в преговори при условия на заплаха." По отношение на проучвателните преговори между Гърция и Турция, Анастасиадис каза, че и двамата лидери споделят мнението, че диалогът трябва да се основава на това, което от години вече е договорено между двете страни, но също и на международното право. "Ние не сме агресорите, ние сме тези, които искаме да поддържаме сигурността и мира в региона", каза Анастасиадис Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Февруари 2021 | 15:58 | Агенция "Фокус"

Британски учени: Ще ни се наложи да живеем с коронавируса така, както живеем с грипа

Британски учени: Ще ни се наложи да живеем с коронавируса така, както живеем с грипа

Лондон/Мадрид. Измина една година, откакто пандемията Covid-19 напълно промени начина на живот на обществото, пише испанското издание ABC. В същото време хората започнаха да страдат от така наречената „пандемична умора“, която според СЗО се характеризира с чувство на умора и отслабваща готовност на населението да следва правилата, предназначени да предотвратят по-нататъшното разпространение на вируса. Истината обаче е, че хората ще трябва да преодолеят тази умора и да бъдат търпеливи, тъй като това няма да приключи скоро. В това вярват много учени, включително д-р Евън Харисън, директор на науката за данни в британския консорциум за изследване на генома на COVID-19 (COG-UK), който включва четири британски агенции за обществено здраве, както и института Senger и 12 академични институции. В рамките на този консорциум стотици учени работят върху секвенирането на генома на новия коронавирус, се обяснява статията. Харисън, макар и далеч от това да е песимист, се надява, че хората могат да съжителстват с COVID-19 точно както те съжителстват с грипа. „Ние сме в ситуация, в която трябва да живеем с този вирус по същия начин, по който живеем с грипа. Трябва да приемем, че това е дългосрочен проблем“, каза Харисън във виртуален разговор с чуждестранната преса, в който бяха включени и трима негови колеги. Положителната страна за Харисън е, че „ваксините са ефективни“ и че в момента консорциумът прави много важна работа за откриване на „потенциално опасни“ вирусни мутации сред 20 000 проби, събирани в страната всяка седмица, съобщава ABC. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в понеделник ще оглави правителствена делегация до Кипър и Израел, която ще има за цел да обсъди последните развития около ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник Kathimerini. Посещението му в Никозия за разговори с президента Никос Анастасиадис се провежда преди неформалната среща на върха по кипърския въпрос в началото на март. В изявление говорителят на кипърското правителство Кириакос Кусиос заяви, че целта на посещението е „по-нататъшната координация на Никозия и Атина с оглед на неформалната конференция от пет страни, която генералният секретар на ООН възнамерява да свика“. След това Мицотакис ще пътува до Израел, където ще се срещне с израелския си колега Бенямин Нетаняху, за да обсъди по-тясно сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. Това включва поддръжката на три C-130 в Израел и интереса на Гърция за противотанковата ракетна система Spike/NLOS, наред с други въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Le Monde: 2020-та е аномалия. Не са регистирани практически никакви други епидемии, освен тази на коронавируса

Le Monde: 2020-та е аномалия. Не са регистирани практически никакви други епидемии, освен тази на коронавируса

Париж. Зимата на 2020-2021 година вече се е превърнала в безпрецедентна аномалия в статистиката на учените и епидемиолозите, пише най-авторитетното френско издание Le Monde – не само заради пандемията на Covid-19, но и защото профилактичните мерки за сдържането й са довели практически до отсъствието на всякакви други епидемии, които обичайно възникват през зимния период. Според изданието режимът на задължително носене на маски, миенето на ръцете, но основно заради затварянето на местата, събиращи много хора (барове, ресторанти и др.) е забавило циркулацията на другите вируси, които се разпространяват главно по въздушно-капков път. Всяка зима грипът се очаква с повишено внимание, но тази година все още не е преминал епидемиологичния праг. Според последния доклад за грипа, публикуван от френското министерство на здравеопазването на 3 февруари, в страната не е имало „активна циркулация на грипни вируси“, а от 5 октомври миналата година не са регистрирани сериозни случаи. В доклада са използвани данни от три национални мрежи за наблюдение на здравето, като всички те потвърждават, че грипната циркулация е най-ниската в историята. Статията отбелязва, че тази ситуация се е развила не само във Франция. Световната здравна организация и Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията заявяват, че въпреки постоянните тестове, „грипната активност остава на много ниско ниво“. Експертите предполагат, че това се дължи на предпазните мерки и мерки за социално дистанциране, въведени за ограничаване на предаването на коронавирус. През септември миналата година притежаваната от СЗО група FluNet проведе проучване в южното полукълбо и установи, че само 0,06% от тестваните в Чили, Южна Африка и Австралия са имали грипен вирус спрямо 13,7% преди. Въпреки това френският вестник призовава да не се губи бдителност: грипните епидемии могат да започнат до края на зимата и често достигат връх през февруари-март в Северното полукълбо, така че е твърде рано да се говори с пълна увереност за зима без грип. Заедно с грипа, тази година има ниска циркулация на други сезонни вируси, които обикновено се срещат през ноември-март. Така че тази зима болниците рядко са лекували гастроентерит (причинен от ротавирус, норовирус и др.), въпреки че от ноември, след втората карантина, броят на случаите леко се увеличи. Това заболяване се предава главно чрез контакт със замърсени повърхности или директно с пациента, поради което успешно се ограничава чрез мерки за ограничаване на събиране на хора и дезинфекция на ръцете. Съвместно проучване на Университета Емори в Атланта и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, публикувано в края на ноември миналата година, потвърди, че санитарните мерки, въведени в девет американски щата, намаляват циркулацията на норовирус с 61%. Тези заключения са валидни и за бронхит, който се причинява главно от различни семейства вируси. Броят на посещенията при лекар за остър бронхит остава на много по-ниско ниво от нормалното: 23 посещения на 100 хиляди души през седмицата от 25 до 31 януари, докато за същия период през последните четири години тази цифра е била 83 -108 посещения. Острият бронхиолит, който засяга предимно кърмачета и бебета, също все още не е достигнал епидемиологичното ниво във Франция, но от началото на 2021 г. се забелязва забележимо нарастване на броя на посещенията с тази инфекция и наближаване на темповете от предходните години, пише Le Monde. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 07:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Атина. В събота Гърция обяви плановете си да отвори отново посолството си в либийската столица Триполи, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini като се позова на информация от МВнР на Гърция. Съобщението на гръцкото външно министерство се появи ден след като организирани от ООН преговори доведоха до създаване на ново временно правителство на Либия, което се очаква да сложи край на десетилетие на хаос, разделение и насилие чрез провеждане на национални избори по-късно тази година. Мохамед ал-Менфи, бивш дипломат от Бенгази, ще оглави тричленния президентски съвет, докато Абдулхамид Дбейбех от западния град Мисрата ще оглави правителството като министър-председател. Генералното консулство на Гърция в източния либийски град Бенгази също ще бъде отворено отново, заяви министерството. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Брюксел. Турция и Гърция са „ценни съюзници" и ролята на НАТО е да предостави платформа за преодоляване на различията между двете страни. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на онлайн уеб семинар, организиран от базирания във Великобритания мозъчен тръст Chatham House, съобщава турският вестник Daily Sabah. Разногласията могат да бъдат преодолени чрез „честни дискусии", допълни норвежкият политик. „И точно това направихме, когато става въпрос например за ситуацията в Източното Средиземноморие. Успяхме да установим в НАТО това, което наричаме механизъм за разрешаване на конфликта“. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията за морски граници, отправени от членовете на ЕС - Гърция и гръцко-киприотската администрация, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турската република в северната част на Кипър. Двете страни участваха в преговори за разрешаване на конфликти миналата година, инициирани от Столтенберг, които бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, която позволява разрешаване на конфликти по море и във въздуха. „Това всъщност е военен съюз на комуникациите, гореща линия, военно-технически разговори между гръцките и турските военни и персонал тук, в НАТО в Брюксел. И с това, намаляваме рисковете от инциденти между кораби и самолети в Източното Средиземноморие, идващи от Турция и Гърция", добави той. Столтенберг също подчерта, че намаляването на напрежението е важно, тъй като ще предотврати произшествия, които биха довели до жертви. Съгласно думите му, механизмът за разрешаване на конфликтите в НАТО „също е помогнал да се проправи път за Гърция и Турция да седнат и да рестартират онова, което те наричат проучвателни разговори за основните разногласия". „Така че, да, има опасения, но мисля, че най-важното нещо, което НАТО може да направи, е да се опита да намери начини да стъпка по стъпка, не само да се оплаква от опасенията и да изразява опасения, но също така да намери положителен подход, път напред. .. И през последните седмици или месеци видяхме някои важни стъпки в правилната посока, доказвайки, че НАТО играе важна роля и когато съюзниците не са съгласни, както например в Източното Средиземноморие", завърши Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази загриженост относно продажбата на германски подводници от клас 214 на Турция на фона на напрежението с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По време на онлайн конференцията „Европа 2021“ Мицотакис посочи примера на американските санкции срещу отбранителната индустрия на Турция, включително спирането й от програмата за подпомагане на изграждането на F-35 на Lockheed Martin Corp., след решението на Анкара да закупи руските системи за ПВО/ПРО С-400. „Германия планира да изнесе ударни подводници за Турция. Това е въпрос, който ни засяга“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Атина. Гръцките и турските служители вероятно ще се срещнат отново в края на февруари или в началото на март, за да възобновят усилията за разрешаване на спора за морска граница. Това потвърди министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, предава Reuters. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. През 2002-2016 г. те проведоха десетки кръгове от разговори, за да се опитат да поставят основите за пълни преговори относно делимитацията на морските зони. След четиригодишна пауза, удължена от спора за припокриващи се претенции за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие миналата година, двете страни подновиха проучвателните разговори на 25 януари. Тази среща в Истанбул, 61-ва по ред, приключи след няколко часа, но двете страни заявиха, че са се договорили да се срещнат отново в Атина. Мицотакис заяви, че преговорите вероятно ще се възобновят до началото на март, преди срещата на върха на ЕС на 25 март. „Очаквам ги в рамките на следващия месец, в някакъв момент от края на февруари до началото на март. Това е добра стъпка в правилната посока", заяви премиерът пред агенцията. Пречките остават, включително темите, които всяка страна е готова да обсъди. Гърция заяви, че ще се занимае само с демаркацията на морските зони в Егейско мое и Източното Средиземноморие. Турция казва, че всички въпроси между двете страни трябва да бъдат решени, включително тези за въздушното пространство и статутите на някои гръцки острови. „Турция трябва да бъде последователна по отношение на поведението си, това не може просто да бъде примамка, за да се избегне дискусията на Съвета на ЕС през март“, подчерта Мицотакис. Гърция, която наскоро постигна морски споразумения с Италия и Египет, твърди, че ако двете страни не успеят да постигнат съгласие, те трябва да отнесат спора до международен трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 12:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Анкара. Преди неформалната петстранна конференция по кипърския въпрос в началото на следващия месец турският външен министър Мевлют Чавушоглу подчерта, че най-важният въпрос е начинът, по който се споделят природните ресурси на острова, разкривайки крайните цели на Анкара в региона, коментира гръцкото издание Kathimerini. „Ако в Кипър успеем да намерим начин за споделяне на приходите (от природните богатства), тогава ще сме решили 50% от въпроса за Източното Средиземноморие“, каза той след срещата с кипърско-турския лидер Ерсин Татар в т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК). В съвместна пресконференция с Татар Чавушоглу също потвърди подкрепата на Анкара за решение за две държави на острова, за разлика от двуобщностното федерално решение, което е в основата на преговорите за обединението на острова в продължение на повече от четири десетилетия. „За федералното решение се договаряме цели 52 години. Всеки път преговорите водеха до провал поради отношението на кипърските гърци, както се случи с плана на (бившия ген. сек. На ООН Кофи) Анан и други планове“, каза той и добави: „Това вече е изчерпано“. „Сега трябва да се проведат преговори за еднакъв суверенитет. Така че, ако има равен суверенитет, тогава може да има две суверенни държави“, каза той и се позова на „фактическата ситуация“, която се установи на острова, след като бе разделен по етническата линия след турската интервенция през 1974 година. „Днес в Кипър има две общности, два народа, две държави. Тоест, има фактическа ситуация дори ако те не я признават. Този факт трябва да се вземе предвид“, каза той. Татар заяви, че ще отиде на преговори през март с позицията да се стреми „към равен суверенитет“. „Тоест съществуването на две държави една до друга“, каза той. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас се позова на историческите отношения между Гърция и Обединеното кралство по време на контактите си в Лондон с колегата си Доминик Рааб и заместник-държавния секретар по европейското съседство и Америка Уенди Мортън. Той каза, че са обсъдили предстоящата среща за Кипър, като се има предвид, че и двете страни са гаранти на някогашната островна република. Гърция, каза той, очаква Обединеното кралство да допринесе - като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и с основните си възможности - за създаването в Източното Средиземноморие на рамка за прилагане на правилата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) (т.е. Гърция да разшири териториалните си води в Егейско море и Източното Средиземноморие до 12 мили – което Турция многократно е посочвала като casus belli). Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Атина. В авторска статия за атинския ежедневник Kathimerini, бившият министър на външните работи на Гърция Никос Коциас коментира външната политика на страната и проучвателните преговори с Турция. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без съкращения. Проучвателните преговори на Гърция с Турция не са диалог заради диалога. Това е структуриран дебат, в който и двете страни инвестират за поредица от постижения. Що се отнася до тях, целта на Гърция винаги е била: а. Въпросът за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталният шелф; б. Ако не бъде постигнато споразумение, въпросът да бъде отнесен до международен трибунал, за предпочитане този в Хага. Следователно политиците, които се стремят да омаловажат ролята и значението на проучвателните контакти, трябва да си припомнят целите на дипломацията, освен ако нямат други - тайни - цели от споменатите. Възможни отстъпки и натиск върху Република Кипър. Целта е споразумение с Турция по тези въпроси. Не мисля, че това е вероятно сега, освен ако няма да има отстъпки без принципи. Разбира се, от друга страна, страната трябва да се опита да постигне същността на проучвателните преговори, като постави условия, „червени линии“ и чрез точно информиране на международната общност. Ако и докато продължават тези разговори, целта трябва да бъде навременното определяне на основни стратегии. Първата и основна цел в рамките на този процес, при настоящите обстоятелства, трябва да бъде принуждаването на Турция да се присъедини и да подпише UNCLOS. В противен случай на какво основание ще обсъждаме сериозно нещо, без двете страни да се съгласят с ролята на морското право? Част от споразумението с Турция трябва включва, че ако процесът на формулиране на арбитражно споразумение, отнасящо се до Международния съд, се разглежда, в същото време при обработката на това споразумение трябва да се постави втората цел: casus belli от турското национално събрание. Самото му съществуване е провокативно, но с арбитражното споразумение то остарява дори за турската аргументация. Правителството трябва да бъде особено внимателно да не повтаря предишните си грешки по отношение на морските зони. Т.е. загуба от поглед на логическия и правен ред на нещата. Тук трябва да се напомни, че ако някой избере арбитражното споразумение и обжалва пред международен съд, той няма право да разшири териториалните си води, както е предвидено в правата, заложени в международното право. Рискът е, че съдът ще вземе предвид при разграничаването на ИИЗ между двете страни, потенциално гръцките териториални води от 6 до 12 морски мили, плюс заливите. Следователно третата цел трябва да бъде навременната подготовка на морските зони, които дават суверенитет над „несъхнещата земя“, и необходимите президентски укази. Подобни грижи са необходими при изготвянето на картите, подкрепящи предложението за ИИЗ и континенталния шелф, ако те трябва да бъдат представени на Международния съд, тъй като съдът ще получи подобни карти от Турция, в които турската ИИЗ незаконно ще включва територии, които понастоящем се характеризират като „сиви зони“. Подходящата подготовка за признаването на международното право от Турция, премахването на casus belli, картите и правилното използване на международното право улеснява намирането на решение. В същото време тези три елемента са мощни оръжия във всяка фаза, в случай че проучвателните контакти се провалят и процесът се сведе до „игра на вина“. Четвъртата цел е голямото значение, което Гърция трябва да отдаде на подготовката на проучвателните контакти. Значение: а. Гърция трябва да ги приеме сериозно. Дипломацията не може да продължи да бъде вид правителствено шоу, където всички елементи на преговорите дефилират на публично място. Никога в предишните 60 кръга не сме имали такова шоу, което обективно да се противопоставя на изискването да се отнасяме към дипломацията като към много сериозен въпрос, т.е. със спокойствие и търпение. Правителството трябва да спре да придава тежест на комуникационната игра. Единственото обяснение за тази обсебеност от общуването е, че тя иска да дезориентира и скрие възможните отстъпки. б. Гръцкото правителство не бива да позволява на Турция да прави международна пропаганда, вероятно поради несигурността и скритата си програма. Немислимо е дори да не се отговори на изявлението на Чавушоглу от 12 януари 2021 г., според което Гърция е била принудена да тръгне към проучвателни контакти под натиска на Германия. Нито пропуска да обясни на международната общност турските възгледи - провокации относно „сивите зони“ или за демилитаризация на нейните острови, въпреки окупацията на Кипър и провокациите на островите Имия/Кардак. Турция няма правомощия да отправя подобни искания, тъй като не е част от Парижкото споразумение от 1946 г. и тъй като с измененията на Договора от Монтрьо няма правно основание за такива твърдения. Гръцкото правителство трябва да обясни всичко това с търпение и постоянство. И също така да подчертае, че Международното отбранително право предшества всяко отделно международно споразумение. с. Страната трябва да е добре подготвена за проучвателни контакти. Министерството има десетки изследвания по въпроса, направени от висококвалифицирани местни и чуждестранни експерти. Нека ги използваме добре. Необходимо е също така гръцките възгледи да се представят по-систематично и ефективно в международната научна преса и да се използват по-добре публикациите, изучавани от съдии и техни сътрудници. д. Страната не може да отиде на среща с по-малка делегация от тази на Турция. Равенството при преговорите трябва да съществува във всички области. Освен това не прави добро впечатление, че гръцката делегация за първи път след 60 срещи не включваше нито един експерт по международно право или че някой от членовете й е без опит и всъщност не познава предмета на проучвателните разговори и отношенията с Турция като цяло. д. И накрая, фактът, че има скрит дневен ред с отстъпки, не означава, че няма ясни политически избори. Нито че, за да разберете целите му, трябва да бъдете лично информирани за тях. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2021 | 13:01 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

Москва. Турция затваря вратите си за емисари на палестинската групировка ХАМАС, които отдавна използват територията на републиката като укритие. Съобщава се за редица откази на документи за пътуване и гражданство. Тези действия продължават поредицата от опити на президента Реджеп Тайип Ердоган да нормализира отношенията на Анкара с Израел, което от своя страна изисква да се ограничат връзките с ХАМАС. Въпреки това еврейската държава все още се съмнява в искреността на намеренията на Анкара, пише руският вестник „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Темата за разследванията, започнали срещу отделни представители на ХАМАС, беше популяризирана от турските медии и подхваната от британския Times. Според тези оценки през последните седмици Анкара е започнала да потиска дейността на палестинската група, която е твърдо установена в Истанбул. По този начин на членовете му вече не се издава гражданство и дългосрочни визи. Освен това през това време турските правоохранителни органи съобщават, че са започнали разследване срещу различни фронтови организации, представлявали ХАМАС, но действали под прикритието на благотворителни фондации. Какво е причинило демонстративно репресивните мерки на турските власти не се съобщава. Турция не само обезпечаваще сигурно убежище за емисарите на ХАМАС, но и провеждаше открити срещи с лидерите му, което предизвика възмущение в Израел и САЩ. След като Ердоган прие двамата лидери на групата в Истанбул през август миналата година, това срещна критики в Държавния департамент. „Постоянните контакти на президента Ердоган с тази терористична организация само допринасят за изолацията на Турция от международната общност, но и увреждат интересите на палестинския народ и подкопават глобалните усилия за предотвратяване на терористични атаки от Газа“, отбелязва пресслужбата на министерството. В последно време обаче Анкара изпраща редица сигнали до властите на еврейската държава за готовността си да възстанови отношенията, които се влошиха на фона на сблъсъци на границата с Ивицата Газа през 2018 г. През декември Ердоган намекна, че страната му би искала да съживи двустранните връзки. „Ако нямаше проблеми на най-високо ниво, нашите контакти биха могли да бъдат напълно различни“, оплака се той. Израелската официална власт реагира на тези изявления с недоумение. Тогава висш израелски източник отбеляза в Jerusalem Post, че от Анкара се очакват действия, а не изявления. „Невъзможно е да укрепваш отношенията си с Израел и да оставаш мястото, където бойците на Хамас се чувстват най-удобно“, подчерта той. „Ние в Израел следим отблизо реториката, която сега се чува в Турция“, каза Ксения Светлова, експерт от Интердисциплинарния център в Херцелия, която беше член на 20-ия Кнесет. „Изглежда, че те се опитват рязко да завъртят волана на политическия си кораб, за да се доближат малко до онези страни, с които се наблюдава повишено напрежение, а тези държави са много. Има едновременен опит за приближаване до Израел и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Не знам как реагират на това в Саудитска Арабия, но Израел в момента е изключително предпазлив по отношение на подобни опити за сближаване“. Както припомня експертът, една от основните претенции на Израел срещу Турция беше безусловната подкрепа за ХАМАС, както и турските дейности на Храмовия хълм. „По отношение на първия въпрос: доколкото знам, връзката между ХАМАС и Турция е стратегическа връзка“, каза Светлова. „Това не е тактически съюз, който се основава на някакви моментни цели. В Турция на власт е партия, която напълно споделя политиката на „Братя мюсюлмани“ по целия свят. Следователно подкрепата на такива организации, които по някакъв начин са свързани с „Братя мюсюлмани“, е част от турската стратегия. Трудно ми е да вярвам, че Анкара може да се откаже от нея“. Като пример анализаторът посочва връзката между ХАМАС и катарското ръководство. „Спомняме си как преди време Катар също имаше действия срещу лидерите на Хамас, които бяха настанени там, но въпреки това Катар продължава да спонсорира движението и да предоставя финансова помощ на Ивицата Газа, всъщност прилагайки част от политиката си в Близкия изток, която е насочена в подкрепа на „Братя мюсюлмани“, каза Светлова. „Ясно е, че Турция сега се чувства като обсадена крепост, като се има предвид победата на Джо Байдън на изборите в САЩ“, предположи събеседникът на изданието. „Струва ми се, че Анкара възприема затоплянето на отношенията с Ерусалим като възможна гаранция за по-добри контакти със САЩ. Израел би се радвал да възстанови добрите отношения с Анкара, но думите не са достатъчни за това. Ще бъде необходимо да се уверим, че Турция действително се е отвърнала от ХАМАС и е спряла да подбужда срещу Израел вътре в Турция и да води разрушителна политика на Храмовия хълм“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 19:32 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Daily Sabah: Германия е отхвърлила искане на Гърция да замрази продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос е поискал от германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер да преустанови продажбата на шест подводници, които се произвеждат в немски корабостроителници за Турция, но е срещнал категоричен негативен отговор от Берлин, пише Daily Sabah. Панайотопулос е отправил искането до германския министър в сряда по време на телеконференция. Крамп-Каранбауер е отговорила, че „програмата за изграждане и продажба в Турция на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна - или дори забавена - защото строителната компания Thyssen е обвързана с договори, подписани от 2002 г. насам“. Според информацията, гръцкият министър е настоял, че продажбата ще наруши баланса на силите в Източното Средиземноморие. Крамп-Каренбауер, от своя страна, е поискала да бъде информирана за гръцките позиции по въпросите, повдигнати от турската страна по отношение на Егейско море и Източното Средиземноморие. В официалното изявление след телефонния разговор на гръцкото министерство на отбраната се казва, че Панайотопулос е информирал подробно германския си колега за гръцките възгледи по въпросите на сигурността и стабилността в по-широкия регион. Германия играе ролята на посредник в спора за Източното Средиземноморие и преди това е отхвърляла исканията на Гърция за наказание на Турция. Германският външен министър Хайко Маас миналия месец се противопостави на искането на Гърция ЕС да наложи оръжейно ембарго на Турция на фона на продължаващото напрежение. В интервю пред DPA първият дипломат на Берлин заяви: „Не намирам искането за оръжейно ембарго срещу Турция за стратегически правилно. Не е лесно да се направи това срещу партньор от НАТО. Видяхме, че съюзникът на НАТО Турция лесно купи ракети от Русия, когато не можа да ги купи от САЩ“. Германският министър също изрази надежда, че споровете в Източното Средиземноморие ще бъдат разрешени по дипломатическите канали. В понеделник Турция и Гърция започнаха първите директни проучвателни преговори от близо пет години за разглеждане на техните спорове, свързани с правата на суверенитет в Източното Средиземноморие. Двете страни за първи път започнаха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., в опит да намерят справедливо, устойчиво и инклузивно решение. Последните дискусии са 61-ви по рода си между нациите. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради напрежението между Анкара и Атина на фона на откритите газови находища в Източното Средиземноморие. Двустранните дискусии продължиха под формата на политически консултации, но не се върнаха към проучвателната рамка. Членовете на НАТО Турция и Гърция също участваха в преговори за деескалация на ситуацията, инициирани от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Тези срещи бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите допринесоха за установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Турция и членката на ЕС Гърция се разминават по няколко въпроса. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърля исканията за морски граници, направени от Гърция и Република Кипър, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на т.нар. Турска република Северен Кипър. По време на среща в Брюксел на 10 декември лидерите на ЕС решиха да изготвят списък на турски мишени, срещу които може да се наложат санкции зарадиу напрежението в Източното Средиземноморие. Докато Франция, Гърция и Република Кипър настояваха най-силно за твърда позиция по отношение на Турция, други държави от ЕС, ръководени от икономическия локомотив на Съюза Германия, бяха много по-склонни към по-дипломатичен подход. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 18:42 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

„Московский Комсомолец“: Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море

Кайро/Атина. Гърция и Египет ще проведат военни учения в Средиземно море, съобщава руският вестник „Московский Комсомолец“, като се позовава на изявление от Кайро. ВМС на северноафриканската страна ще проведат учения в Средиземно море като част от плановете на Кайро за споделяне на опит с приятелски и съседни страни. Египетската фрегата Taba и гръцката HS HYDRA F-452 ще участват в учение, което ще включва няколко учебни дейности, се казва в изявление на египетските въоръжени сили. В официалния текст се се добавя, че учението ще се проведе като част от сътрудничеството между въоръжените сили на Египет и Гърция и обмена на опит за постигане на общи интереси на морската сигурност и стабилност в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведат ученията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 14:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Kathimerini (Гърция): Анкара настоява, че подкрепя дипломацията

Атина. След месеци на засилено напрежение с Атина и Никозия, Съветът за национална сигурност на Турция настоя в четвъртък, че подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите с двете страни в по-широкия регион, отбелязват в редакцията на електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В изявление, публикувано след срещата, председателствана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Съветът „подчерта още веднъж, че Турция подкрепя дипломацията и диалога за разрешаване на проблемите на Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър“. Той отбеляза обаче, че Турция „е решена да защити правата и интересите, произтичащи от международното право и международните споразумения“. Изявлението бе направено след възобновяването на проучвателните контакти между Гърция и Турция в понеделник в Истанбул след петгодишна пауза. Гърция настоява, че единственият въпрос за дискусия се отнася до демаркацията на морските зони между двете страни, докато Турция иска разговорите да бъдат по цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови в Егейско море до мюсюлманското малцинство на Гърция в Тракия. Междувременно тази седмица стана ясно също така, че в началото на март в САЩ ще се проведе неформална среща на петте страни по кипърския въпрос под егидата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Двустранна среща между гръцкия външен министър Никос Дендиас и турския му колега Мевлют Чавушоглу, първата след възобновяването на проучвателните контакти, също се очаква да се проведе в кулоарите на конференцията. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 13:24 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Protothema (Гърция) Германия каза твърдо „Nein“ на гръцкото искане за спиране на продажбата на подводници на Турция

Атина/Берлин. Гръцкото искане за спиране на продажбата на шест германски подводници на Турция отново срещна категоричен отказ от страна на федералното правителство в Берлин, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Според „надеждна“ информация, с която разполага Protothema, в телефонен разговор с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер в сряда, гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос е повторил искането на Атина от Берлин да прекрати строителната програмата за строителството на шест подводници за Турция с аргумента, че те ще бъдат използвани от режима на Ердоган за провеждане на експанзионистична турска политика в Беломорието и Източното Средиземноморие. Според съобщенията германският министър на отбраната е отговорила, че програмата за изграждане на шестте подводници тип 214 не може да бъде спряна или дори забавена, тъй като производителят Thyssen е обвързан с договори, подписани от 2002 г. насам. Категоричният отказ от правителството на канцлера Ангела Меркел разкрива отношението, което Берлин заема към Атина и Анкара, но и безразличието, с което германското правителство се справя с реакциите на германската политическа опозиция в страната, твърди изданието. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Джонсън призовава шотландците да спрат „безкрайните разговори" за независимост

The Guardian: Джонсън призовава шотландците да спрат „безкрайните разговори" за независимост

Лондон. Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън посъветва шотландските националисти да се откажат от втори референдум за независимост. Според британския премиер цялото Обединено кралство в момента трябва да се съсредоточи върху борбата с COVID-19 и възстановяването на страната след пандемията, съобщава националният ежедневник The Guardian. Докато инспектира проектите за ваксини в Шотландия, ръководителят на британското правителство напомни на първия министър на региона Никола Стърджън за обещанието си. Тя нарече референдума през 2014 г. „събитие, организирано веднъж на едно поколението" и трябва да се придържа към думите си, категоричен бе Джонсън. Съгласно думите на Джонсън, настояването на първия министър на Шотландия за втори референдум за независимост след изборите през май е „тактика за саботаж", предназначена да отклони вниманието от вътрешните неуспехи на Шотландската национална партия (ШНП). „Това също така показва, че ръководеното от ШНП правителство не е постигнало забележим напредък за добри образователни резултати или в борбата срещу наркотиците", добави Джонсън. „Не мисля, че е редно да се говори безкрайно за поредния референдум, докато според мен хората в страната - и особено тези в Шотландия - искат да се борят с пандемията. Не виждам смисъл да се лутам в безсмислени конституционни спорове, защото не толкова отдавна имахме референдум", припомни британският премиер. Джонсън е под силен натиск на фона на нарастващата подкрепа за независимостта на Шотландия и ШНП. Въпреки това той каза, че е уверен: регионалните проекти, финансирани от централното правителство за създаване и използване на ваксини за коронавирус, доказват, че Обединеното кралство е пример за ефективно и успешно партньорство. „Вярвам, че хората могат да се гордеят с постиженията на шотландската наука, шотландския бизнес и Шотландия, защото в момента постигат невероятни резултати. Но мисля, че те също могат да се гордеят с постиженията на Обединеното кралство “, отбеляза премиерът. Стърджън разкритикува посещението на Джонсън в Шотландия. Тя се усъмни, че това пътуване е оправдано и отговаря на строгите критерии в страната по време на карантина, отбелязва вестникът. Очаква се ШНП, която възнамерява да превърне референдума за независимост в център на своята кампания, да спечели мнозинството от парламентарните места в Шотландия на изборите през май. Анкетите показват, че избирателите симпатизират на увереното лидерство на Стърджън по време на пандемията и дълбоко се съмняват в компетентността на Джонсън, заключава The Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 11:08 | Агенция "Фокус"

Reuters: Борис Джонсън оитива в Единбург, за да убеждава шотландците да не се отделят от Обединеното кралство

Reuters: Борис Джонсън оитива в Единбург, за да убеждава шотландците да не се отделят от Обединеното кралство

Лондон. Британският премиер Борис Джонсън се отправя към Шотландия в четвъртък в опит да спре нарастващата подкрепа за пореден референдум за независимост на страната от Обединеното кралство, като ще изтъкне, че пандемията на COVID-19 е показала предимствата от това да останат заедно, предава Reuters. Връзките, които обвързват Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия в икономика с БВП 3 трилиона долара, са силно обтегнати както от Брекзит, така и от начина, по който Джонсън се справя с Covid-19. Проучванията на общественото мнение показват, че по-голямата част от шотландците вече биха подкрепили независимостта, въпреки че Джонсън многократно е казвал, че сега не е моментът за поредния референдум, който може да развали повече от 314-годишния съюз между Англия и Шотландия. Преди своето посещение, което бе подложени на ожесточени критики от шотландските националисти, Джонсън заяви, че Шотландия като част от Обединеното кралство е получила достъп до коронавирусна ваксина, разработена от Оксфордския университет и инжекциите се прилагат от споделените въоръжени сили, които създават 80 нови центъра за ваксинация в Шотландия. „Събрахме се, за да победим вируса“, каза Джонсън. „Взаимното сътрудничество в Обединеното кралство през цялата тази пандемия е точно това, което хората от Шотландия очакват и върху това съм фокусиран“. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън разкритикува пътуването на Джонсън, поставяйки под въпрос дали причините за посещението му са „наистина важни“ и посочвайки, че това „е лош пример за обществеността“. Стърджън, която е начело на полуавтономното правителство на Шотландия, се надява, че силното представяне на нейната Шотландска национална партия на парламентарните избори в страната през май ще й даде мандат да проведе втори референдум. Ако Шотландия гласува за независимост, това би означавало, че Обединеното кралство ще загуби около една трета от сушата и почти една десета от населението си - докато шестата по големина икономика в света се бори с въздействието на Брекзит. Джонсън по-рано вече заяви, че няма нужда от ново гласуване, след като независимостта беше отхвърлена от шотландските избиратели през 2014 г. Шотландия гласува против независимостта с 55% до 45% на референдум през 2014 г. По-голямата част от населението обаче подкрепи оставането в Европейския съюз в последвалото гласуване за Брекзит през 2016 г., с което насърчи исканията на шотландските националисти за нов вот за независимост, след като Обединеното кралство като цяло гласува за напускане. Опитите на шотландските националисти да наложат промяна в конституцията на Обединеното кралство са голямо разсейване, докато правителството се бори с COVID-19, каза британският министър на кабинета Майкъл Гоув. „В момент, когато даваме приоритет на борбата срещу болестта, а също и на необходимостта от икономическо възстановяване след това, приказките за промяна на конституцията и т.н. са просто едно голямо разсейване“, каза Гоув пред Sky News. По неговите думи Джонсън, който е и министър за съюза, е най-добрият лидер за запазването на целостта на Обединеното кралство. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 14:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Атина. Няколко арабски медии в сряда съобщават, че апелативен съд е отменил споразумението за демаркация на морските граници между Турция и базираното в Триполи либийско „Правителство на националното съгласие“ (ПНС), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турция подписа споразумение за морска граница с международно признатото правителство на северноафриканската държава през декември 2019 г. Сделката беше остро осъдена от Гърция като нарушение на нейните суверенни права и обявена за незаконна също от Кипър, Израел и Египет, докато Европейският съюз също се противопостави на нея. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Анкара. Независимо че Турция и Гърция в понеделник в Истанбул възобновиха проучвателните разговори помежду си, двете страни се разминават в подхода си към преговорите, пише Daily Sabah. Докато Турция се застъпва за обсъждане заедно на всички въпроси, които пораждат напрежение между двата съюзника в НАТО, Гърция настоява да ограничи преговорите само до демаркация на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Сред неприемливите за Гърция предложени от Турция теми са включването на критичните въпроси за въздушното пространство и статута на някои гръцки острови в Егейско море. Както обяснява изданието, Егейско морее осеяно с повече от 2000 острова и островчета, някои от които се намират на 4,8 километра от континенталната част на Турция. Гърция е въоръжила 18 от 23-те острова в региона, въпреки че островите в близост до Турция трябва имат демилитаризиран статут съгласно международните договори поради изключително важното значение на тези острови за сигурността на Турция. Лесбос (Midilli), Хиос (Sakız), Самос (Sisam), Икария (Ahikerya), Лемнос (Limni), Самотраки (Semadirek), Карпатос (Kerpe), Кастелоризо (Megisti-Meis), Родос (Rodos), Сими (Sömbeki ), Тилос (Ileki), Кос (Istanköy), Калимнос (Kelemez), Лерос (Ileryöz), Патмос (Batnoz) и Псара (Ipsara) имат задължителен демилитаризиран статут. Започвайки от Лондонския договор през 1913 г., милитаризацията на източните Беломорски острови беше ограничена и демилитаризираният им статут беше потвърден в Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Договорът от Лозана установи политически баланс между двете страни чрез хармонизиране на жизненоважни интереси, включително тези в Егейско море. Парижкият договор от 1947 г., който предава Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърждава техния демилитаризиран статут, пояснява изданието. Гърция обаче твърди, че в този случай трябва да се приложи Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за обезоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, като твърди, че няма разпоредба, която да я разграничава от Договора от Лозана специално по този въпрос. Гърция постепенно започва да милитаризира островите след 1960 г. и след това ускорява темпото след кипърската криза от 1974 г. През 1930 г. Гърция също едностранно разшири въздушното си пространство над Егейско море до 10 морски мили от шест. Оттогава Атина твърди, че турските изтребители, изпълняващи мисии в рамките на границата от шест до 10 мили, нарушават гръцкото въздушно пространство, което противоречи на международното право, според Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

The Times: Според британците Шотландия ще получи независимост през следващото десетилетие, показва проучване

The Times: Според британците Шотландия ще получи независимост през следващото десетилетие, показва проучване

Лондон. Брекзит, коронавирус и отслабващо чувство за британска идентичност карат все повече граждани на Шотландия и Северна Ирландия да се стремят към независимост, пише националният ежедневник The Times, като се позовава на данни от проучване на общественото мнение. В същото време движението за независимост се радва на най-малка подкрепа в Уелс, допълват от редакцията. По-голямата част от избирателите в Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха идеята за провеждане на референдум за излизане от Обединеното кралство, което може да означава заплаха от „конституционна криза" в страната, съобщава The Times. Проучването, основано на отделни анкети в Шотландия, Северна Ирландия, Англия и Уелс, също установява, че чувството за британска идентичност, което някога е държало отделни субекти на страната заедно, отслабва. Така в Северна Ирландия 51% от анкетираните заявяват, че подкрепят идеята за провеждане на референдум за ирландската граница през следващите пет години. 44% от анкетираните са против евентуален вот. В същото време 47% се надяват на независима Северна Ирландия, а 42% се стремят да се обединят с Ирландия. Освен това, на въпрос дали тази административно-политическа част на кралството ще се обедини с Ирландия през следващите десет години, 48% са отговорили положително. В Уелс, където подкрепата за независимост традиционно е най-слаба, 23% от анкетираните все още се обявяват за напускане на Великобритания, а други 31% подкрепят възможен референдум. Освен това, както отбелязва вестникът, има два пъти повече британци, които вярват, че Шотландия ще получи независимост от Великобритания през следващите десет години. Една от причините за толкова висока подкрепа за движението за независимост в Шотландия, според The Times, е националната идентичност. Така около 56% от анкетираните се определят като шотландци или колкото шотландци, толкова и британци. В същото време само 12% от анкетираните са се определили само като британци. В Англия 27% се чувстват англичани и едва след това – британци. Освен това Брекзит и коронавирусът са допринесли за нарастването на подобни настроения сред шотландците. По-специално 53% от анкетираните в региона подкрепят връщането на Шотландия в Европейския съюз, докато 31% са против. На свой ред 42% от британците са против повторното присъединяване към ЕС, а само 40% са за. Що се отнася до коронавируса, 42% от шотландците заявяват, че биха се справили по-добре с пандемията, ако бяха независими от Великобритания. Само 23% отричат тази вероятност. В същото време 53% вярват, че решенията трябва да се вземат в Единбург, а само 14% вярват, че те трябва да идват от Лондон. Освен това по-голямата част от шотландците не предпочитат премиера Борис Джонсън. Само 22% вярват, че лидерът на правителството в Лондон се е справил с пандемията. Напротив, успехът на политиката на първия министър на Шотландия Никола Стърджън в това отношение се признава от 61% от анкетираните. Според The Times тези шотландци, които се противопоставят на независимостта, се ръководят преди всичко от икономически съображения. Само 22% от участвалите в проучването са убедени, че икономическата ситуация в Шотландия би се подобрила след напускането на Обединеното кралство, а 50% са уверени, че това ще се отрази негативно на икономиката на региона. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 12:55 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и постави под съмнение психическото му състояние. Турция назначи нов посланик в Париж - бивш колега на Макрон от университета - и дипломат заяви, че двамата лидери са разменили писма, в които Макрон предлага видео разговор. Но френски дипломатически източник заяви, че е твърде рано да се смята, че Турция е променила начина си на поведение. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 11:26 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

The Guardian: Първият министър на Шотландия отново обеща референдум за независимост без значение дали ще има одобрение от Уестминстър

Единбург. Първият министър на Шотландия и лидерът на Шотландската национална партия (СНП) Никола Стърджън обяви, че ще проведе съвещателен референдум за независимост, ако нейната партия спечели предстоящите парламентарни избори в Шотландия, пише Guardian. Тя изготви 11-точкова пътна карта за това как да се проведе такова гласуване, дори ако Лондон е против. Ако бъде избрана, Шотландската национална партия ще поиска от Лондон указ, който законно позволява на Шотландия да приема закони, които обикновено се администрират от Уестминстър. А шотландските политици настояват, че Лондон няма да може да откаже нито от морална, нито от демократична гледна точка. Ако обаче Лондон не издаде подобен указ, тогава самата Шотландска национална партия ще инициира „легален референдум“ след края на пандемията и твърдо ще се противопостави на всяка опозиция от Лондон. Този план се харесва на онези, които вярват, че не бива да се очаква разрешение от Уестминстър за провеждане на референдум и трябва да се търсят алтернативни методи, както и на тези, които вярват, че Шотландия може да направи това в рамките на своите правомощия. Както отбелязва авторът на статията, анкета, проведена от Sunday Times, показва, че по-голямата част от анкетираните в Шотландия и Северна Ирландия искат референдуми за независимост от Великобритания. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini. Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на турското малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като лакмус за цялостния ход на изследователските контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци. За гръцката страна резултатът от тези контакти ще зависи от подхода, който Турция ще предприеме. По-конкретно, ако Анкара сигнализира за готовност да се включи в конструктивна дискусия за морските зони, както до известна степен го е направила през 2003 и 2011 г., Атина ще отговори. В случай, че Анкара държи картите си до гърдите си, Атина ще бъде отворена за нов кръг от контакти в Атина през февруари. Ако обаче Анкара настоява за своя „разширен“ дневен ред, оспорвайки гръцките суверенни права и националните червени линии, преговорите ще бъдат на тънък лед. Въпреки това източниците твърдят, че най-вероятният сценарий е Турция да реши да продължи проучвателните контакти през следващите шест месеца, но без никаква перспектива за конкретни резултати. Какъвто и сценарий да се реализира, според правителствени източници Атина няма причина да прекъсва контактите, тъй като почти със сигурност ще бъде обвинена за краха на преговорите, като двете страни се стремят да не бъдат държани отговорни от международната общност. Нещо повече, като се има предвид настоящата здравна и икономическа криза, правителството не би искало да добави голяма ескалация с Турция. Оценката на Атина е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се придържа към проучвателните контакти, тъй като може да се възползва от период на спокойствие в гръцко-турските отношения. С протичащия диалог Анкара също ще избегне възможността за санкции на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз през март. Нещо повече, тя ще има по-ясна картина на американско-турските отношения под президентството на Джо Байдън, който не се очаква да бъде толкова приятелски настроен към Ердоган като неговия предшественик Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Истанбул. Министърът на отбраната на Турция изрази надежда, че на преговорите, които трябва да се проведат в понеделник в Истанбул, ще бъдат постигнати съобразени с международното право решения на двустранните въпроси, обезпокояващи Гърция и Турция, пише турското англоезично издание Daily Sabah "В преговорите с Гърция се надяваме, че проблемите ще бъдат решени в рамките на правото, закона и справедливостта и че ще бъдат намерени решения", заяви министърът на националната отбрана Хулуси Акар по време на церемонията за старта на изграждането на нови турски бойни кораби в Истанбул. Акар подчерта очакванията на Анкара, че Гърция ще "зачита правата на (Турция) в Егейско море и Източното Средиземноморие и щеизбягва действия, които могат да причинят недоразумения". В понеделник Турция и Гърция трябва да възобновят проучвателните разговори след четиригодишно прекъсване. Очаква се разговорите да бъдат фокусирани върху двустранни спорове, включително морските граници и правата на сондажи в региона. Двете страни инициираха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., за да се намери справедливо, устойчиво и взаимоприемливо решение. Предстоящите проучвателни разговори ще бъдат 61-ви по рода си между държавите от 2002 г. насам. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради политически спекулации и нежеланието на гръцката страна да седне на масата за преговори, според турската страна. Членовете на НАТО Турция и Гърция участваха в преговори за избягване на конфликти миналата година, инициирани от генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Тези разговори бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от непрестанни спорове заради конкурентните им претенции в Източното Средиземноморие, Турция възобновява разговорите с Гърция в понеделник в първия тест на надеждите си да затопли влошените отношения с Европейския съюз, коментира Reuters Докато дипломатите казват, че възстановяването на доверието ще бъде трудна задача, преговорите следват решението на Турция да спре търсенето на газ в спорни води, което разгневи Гърция и Кипър, и успокояването на реториката около по-широките спорове на Анкара с ЕС. Тези проучвателни разговори също така предхождат посещение в Турция от лидерите на ЕС в края на следващата седмица. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на конфликти заради бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред Reuters, че вижда „прозорец на възможностите“, но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация“ и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини блока в „стратегическа слепота“ спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките си с блока. Дипломатите казват, че е необходимо повече от промяна в тона и оттеглянето на турския кораб за проучване на въглеводородни залежи от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим. Това може да стане само при значителен жест от Турция“, каза един дипломат в Брюксел, добавяйки, че няма причина да бъдем оптимисти. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който пътува до Брюксел тази седмица с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера“ между Анкара и ЕС заяви в петък, че преговори за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е  „причина за война“

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е „причина за война“

Атина. Само три дни преди възобновяването на проучвателните контакти между Атина и Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу напомни на Гърция в петък, че в случай че разшири териториалните си води в Егейско море, това ще бъде причина за война (casus belli), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар. В разговор с турски журналисти в края на двудневното си посещение в Брюксел Чавушоглу каза, че „позицията на Турция по въпроса за границите в Егейско море не се е променила“. „Решението, взето от турския парламент, не се е променило“, каза той, позовавайки се на декларацията от 1995 г., че ако Гърция разшири териториалните си води до 12 морски мили, както обмисля да направи съгласно международното право, това би представлявало casus belli. В същото време изглежда, че Европейският съюз е смекчил позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция за нарушенията на изключителната икономическа зона на Кипър. Тази промяна в отношението позволи на държавите-членки, които не бяха склонни да наложат нови санкции по принцип, да замразят подобен ход, като анализаторите отбелязват, че неотдавнашната офанзива на Анкара да се хареса на някои страни от ЕС носи своите дивиденти. „Видяхме значителна промяна в отношението на Турция по отношение на Гърция, Кипър и други въпроси“, каза европейски дипломат пред Kathimerini. „Такива промени сме виждали и в миналото и те се оказваха временни, но този път изглеждат като нещо по-съществено.“ Същият източник заяви, че санкциите ще останат на масата като опция, но добави, че повечето държави-членки искат да изчакат и да видят дали новият подход на Турция ще продължи. „Следователно в понеделник няма да има решение за санкции; сега не е моментът да се ускори този процес “, заключи европейският дипломат . Междувременно продължават консултациите на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX), свикана миналия четвъртък, относно възможни нови санкции срещу Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Reuters: Никос Дендиас се надява на позитивен дух от Турция в предстоящите разговори

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че се надява, че Турция ще има позитивен подход към срещата през следващата седмица, целяща да съживи отдавна спрените усилия за започване на преговори по спорните териториални въпроси пред гръцкия вестник Efimerida Ton Syntakton, цитиран от Reuters Съседните страни проведоха 60 кръга от преговори между 2002 и 2016 г., но плановете миналата година дискусиите да бъдат възобновени се обезсмислиха следа като турски изследователски кораб бе изпратен от Анкара в спорни води и заради разногласия по темите, които да бъдат обхванати. „Единственото сигурно нещо е позитивният подход на Атина. Надявам се турската страна да дойде на тези преговори в същия дух “, каза Никос Дендиас пред вестника. Той обясни, че проучвателните разговори, които бяха спрени през март 2016 г., не са преговори, а имат за цел да открият дали има достатъчно сближаване за евентуални бъдещи преговори само по един конкретен въпрос. „Искам да бъда ясен, че (предмет) ще е разграничаването на изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие въз основа на международното право“, каза Дендиас, цитиран от Associated Press. Ако преговорите започнат след проучвателните разговори, но двете страни все още не могат да постигнат съгласие, ще трябва да се споразумеят за текст, който да отнесе въпроса до Международния съд в Хага, добави той. Докато Атина иска да се заеме само с разграничаването на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, Анкара казва, че всички въпроси трябва да бъдат решени, включително въздушното пространство и статутът на някои гръцки острови в Егейско море. „В проучвателните разговори няма да има дискусия относно демилитаризирането на островите. Няма да има дискусия по въпрос, който е свързан с националния суверенитет “, каза Дендиас пред вестника. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Kathimerini: Генералният секретар на НАТО приветства възобновяването на разговорите между Гърция и Турция

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства продължаването на разговорите с посредничеството на НАТО между Турция и Гърция относно механизма за избягване на военни конфликти в Източното Средиземноморие, както и възобновяването в понеделник на проучвателни контакти между двете съседни страни в Истанбул, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Механизмът за избягване на конфликти спомогна за намаляване на напрежението и създаде пространство за политически дискусии за разрешаване на основните проблеми", каза Столтенберг след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу в централата на НАТО в Брюксел. „Приветствам също проучвателните разговори, които ще се проведат в Истанбул следващата седмица,“ каза той. Според изявление на НАТО двамата са обсъдили редица въпроси, включително ситуацията в Източното Средиземноморие, Афганистан и Либия. Столтенберг също така „благодари на Турция за нейния значителен принос в операциите на НАТО и за поемането на ръководството на силите на НАТО с повишена готовност през 2021 г.“ В понеделник генералният секретар на НАТО трябва да се срещне с гръцкия външен министър Никос Дендиас, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Януари 2021 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Kathimerini: Турция няма претенции към разширението на гръцките териториални води в Йонийско море – това не засяга Егейско

Атина. Министерството на външните работи на Турция отбеляза в съобщение от сряда, че разширяването на териториалните води на Гърция от 6 на 12 мили в Йонийско море не засяга Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Разширението на гръцките териториални води в Йонийско море до 12 морски мили стига до южната част на Пелопонес и не засяга Егейско море по никакъв начин“, заяви говорителят на дипломатическото ведомство Хами Аксой. „Турция има жизненоважни права и интереси в полузатвореното Егейско море, където преобладават специфични географски обстоятелства. Позицията на Турция, че териториалните води в Егейско море не трябва да се разширяват едностранно по начин, който да ограничава свободата на корабоплаването, както и достъпа до открито море както на Турция, така и на трети страни, е добре известна на всички страни. Нашата позиция остава непроменена“, добави той. Турция и Гърция трябва да възобновят в понеделник, след 5-годишна пауза, проучвателните разговори, които те провеждат от 90-те години на миналия век. Това ще бъде 61-ият кръг на разговорите, засега Атина и Анкара не са постигнали напредък. В сряда сутринта премиерът Кириакос Мицотакис, по време на парламентарен дебат относно разширяването на териториалните води, повтори дългогодишната позиция на Гърция, че е в правото си да разширява териториалните си води, когато и където реши, включително на юг от Крит и другаде. Първият дипломат на Атина Никос Дендиас направи подобна декларация във вторник. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Алексис Ципрас: Без Преспанския договор, на север Гърция щеше да има съюзник на Ердоган

Атина/Скопие. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас, който бе в основата на подписването на Преспанския договор, смята, че той има много предимства за Атина, пише македонският „Фокус“. Според него, ако правителството на СИРИЗА тогава е било отстъпило на натиска на настоящия премиер Кириакос Мицотакис и радикалната десница и ако той нямаше сериозността и дори смелостта да приеме политическата и партийна цена, днес на северната граница вместо приятел, те щяха да имат враг и вероятно още един съюзник на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, като Либия. „И от само себе си се разбира какво би означавало това в лицето на опасна ескалация на турските провокации“, каза Ципрас. По време на дебат в гръцкия парламент относно закона за разширяване на териториалните води в Йонийско море, той се позова на Преспанския договор и критикува гръцкия премиер Мицотакис за позицията, която той и неговата партия заемаха, когато бяха в опозиция и сега като правителство. Ципрас припомни „с каква лекота“ Мицотакис по време на дебата за ратифицирането на Преспанския договор преди две години „наричаше правителството на СИРИЗА – Правителство на националното предателство“. Преспанският договор е подписан през юни 2018 година в село Нивици. Превод и редакция: Иван Христов

21 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"