Денят 7 януари в българската история

Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. В българската традиция Ивановден е със сигурност и най-масовият имен ден.
Русия, Сърбия и Македония празнуват Коледа (по стар стил). Историята помни и „Македонската Кървава Коледа”, след като през 1945 година във Вардарска Македония са избити над 1 200 граждани с българско самосъзнание.
През зимата на 1878 година продължават боевете от Руско-Турската освободителна война. На 7 януари руските войски влизат в Ихтиман, след като преди това са освободили София и Вакарел


2005 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на Чедомир Радойкович – извънреден и пълномощен посланик на Сърбия и Черна гора в Република България „за изключително големите му заслуги в развитието на двустранните отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.


2000 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на:
1. Йосиф Лалов
2. Николай Хайтов
3. Ивайло Петров
4. Йордан Радичков
5. Доньо Донев
6. Димитър Аврамов


1979 г.
Излъчено е първото предаване "Всяка неделя". Първоначално шеф на телевизионната програма е Янчо Таков, а негов заместник - Кеворк Кеворкян. В това предаване двамата интервюират Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. Предаването претърпява множество промени, два пъти е спирано. Името му се свързва неизменно с това на журналиста Кеворк Кеворкян. На 6 май 2002 г. излъчването на предаването е възобновено. От 28 април 2005 г. в БНТ е взето решение за преустановяване излъчването на “Всяка неделя”.


1946 г.
Между 7 и 10 януари на посещение в Москва е българска правителствена делегация, начело с министър-председателя Кимон Георгиев, във връзка с Московското решение за включване на двама опозиционни представители в кабинета и за развитието на двустранните отношения. На 5 и 6 януари се провеждат преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: за цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); за нови парламентарни избори и за отстраняване на "партийния елемент" от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.


1945 г.
В Македония започва „Кървавата Коледа" - „Кървав Божик". В продължение на няколко дни във Вардарска Македония са избити над 1200 граждани с българско самосъзнание по нареждане на маршал Тито, по списъци, изготвени предварително от Лазар Колишевски. За няколко дни са избити - в Скопие - 63 души, във Велес - 54, Куманово - 48, Битоля - 36, Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души и т. н. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица също са убити много хора с българско самосъзнание, други са подложени на терор и прогонени от родните си места. Целта е да се ускори процесът на македонизация на населението.


1945 г.
В хода на Втората световна война Първа българска армия започва второто преминаване на р. Дунав при Мохач (Унгария) и Бездан-Батина (Югославия).


1932 г.
В София е подписан българо-албански протокол за взаимно признаване на малцинствата и за откриване на техни училища на майчин език.


1879 г.
Открита е 1-ва мъжка гимназия в София. На 1 октомври 1888 г. е открит Висш педагогически курс с 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той е наречен Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. е открит Физико-математически отдел, на 1 октомври 1892 г. - Юридически отдел. През 1904 г. е преименуван в Университет.


1878 г.
По време на Руско-Турската освободителна война части на Южния отряд на руската армия освобождават село Мъглиж и настъпват по долината на река Тунджа. Южният отряд е сформиран на 31 юли 1877 г. от руското командване, начело с генерал Фьодор Радецки (на снимката). Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи. Обкръжава турските войски в сражението при Шипка - Шейново. Оказва решителна помощ на опълченците при отбраната на Шипченския проход. Когато на 20 август получава съобщение, че "положението на Шипченския проход е отчайващо", на 22 август насочва резервите от гр. Елена и Търново към Шипка. На 23 август - най-тежкия ден от отбраната на Шипка, следобед към 17 ч. пристига на помощ с две сотни казаци по двама на кон и взвод планинска артилерия. До вечерта турците са отблъснати. По същото време Западният отряд на руската армия освобождава Ихтиман и води боеве при прохода Траянови врата.


1873 г.
Проведени са четвъртият и петият разпит на Васил Левски. Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя към Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.


1872 г.
С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.


На тази дата са родени:

1892 г.
Роден е д-р Иван Киров Вазов – български общественик, политик и държавник. Министър е на търговията, промишлеността и труда в кабинета на Добри Божилов. Депутат е в ХХV НС. Завършва Военното училище в София през 1911 г. Участва в Балканската война (1912 - 1913) и в Първата световна война. Завършва право и икономически науки в Лайпциг. Дълги години работи като адвокат в Стара Загора. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Реабилитиран е през 1996 г.


1871 г.
Роден е Матей Икономов – български драматург, театрален деец. Учи в гимназиите в Разград и Севлиево. През 1887 г. постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892 - 1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902 - 1920). Пръв популяризатор на Горкиевите драми в България. Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало. През 1923 г. се оттегля от театралното поприще.

1873 г.
В село Ватиш, Македония е роден полковник Йосиф Григоров Шишков, служил в 17 пехотен полк на Българската армия до 1919 г.


1864 г.
Роден е Иван Пеев – Плачков (1864 - 1942). Български книжовник, публицист и преводач. През 1882 г. завършва Роберт колеж в Цариград. Учител, член на Висшия учебен комитет, министър на народното просвещение (1900 - 1901 и 1912 - 1913). Член е на БАН и неин секретар от 1912 г. Сътрудничи в сп. „Наука", „Периодическо списание", „Мисъл", „Българска сбирка", "Български преглед", „Училищен преглед", в-к "Южна България", "Балканска зора" и др. Редактор е на в-к "Реч" (1909), главен редактор на в-к "Мир" (1912 - 1935). Автор е на книгите: "Идеологическа класификация на българските предлози", „Бележки, очерки и фейлетони, 1884 - 1900”, "Очерки и бележки по учебното дело", "Иван Евстатиев Гешов", "Д-р К. Стоилов" и др. Прави преводи от английски език: Кингсли - "Между два свята", Марк Твен - "Ново поколение", Чарлз Дикенс - „В безпътица". Автор е на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Умира на 16 август 1942 г. в София.


1860 г.
В Габрово е роден композиторът Емануил Манолов (1860 - 1902). Учи в Русия и Румъния. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) свири в духовия оркестър на Първи пехотен Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък, по-късно пее в Катедралния хор на в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен Средногорски полк (1890 - 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 г. до края на живота си е капелмайстор на XХIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“. Автор е на детски песни, хорови песни и др.


1856 г.
В Елена е роден писателят Стоян Михайловски (1856 - 1927). Завършва Галатасарайския лицей в Цариград и правни науки. Бил е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879). Главен редактор е на в-к “Народен глас” в Пловдив (1880). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литературна история в СУ (1892 - 1895); доцент е по всеобща литературна история (1895 - 1899). Дописен член е на БАН от 1882 г., действителен член е на БАН от 1898 г. Народен представител е в III ВНС (1886 - 1887). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в-к “Ден” (1904) е осъден и уволнен. Стоян Михайловски е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901 - 1903). Автор е на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени".


1846 г.
Роден е д-р Иван Кесяков. Завършва медицина в Краковския университет. Кесяков е един от организаторите на общественото здравеопазване в България. От 1897 - 1900 г. заема длъжността ординатор в Пловдивската окръжна болница , до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. В периода 1905 - 1906 г. е окръжен лекар и управител на Видинската болница. От 1908 г. до 1912 г. е общински съветник и кмет на Пловдив. Участва във войните (1912 - 1913 и 1915 - 1918) като военен лекар. Два пъти е директор на Народното здраве (1918 - 1919, 1923 - 1934). От 1930 г. до 1934 г. е член на управителния съвет, от 1935 г. до 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК.


На тази дата умират:

1927 г.
Умира артистът Антон П. Попов. Един от основателите на Народния театър "Иван Вазов" в София. Постъпва в Румелийската театрална трупа (1882 - 1885). През 1888 г. по негова инициатива е образуван в София театър "Основа", от който по-късно е създаден Народният театър.


1988 г.
В София умира писателят Венко Марковски (1915 - 1988) - псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Роден е на 5 март 1915 г. в Скопие. Марковски е писател, поет, драматург, академик (1979). Събира народни песни. Завършва специалност “Славянски филологии” в Софийски университет. Заради увлечението си по марксизма, се поддава на македонизма и по време на Втората световна война критикува великобългарския империализъм и българската буржоазия. Години по-късно променя позициите си. Негова е фразата "от Скопие дойдох българин, в София станах македонец". През 1956 г. е осъден, изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора.


1862 г.
В Цариград умира Константин Миладинов (1830 - 1862). Български възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. По-малък брат е на Димитър Миладинов. Учи в Охрид и Янина (1844 - 1847). Завършва гръцка филология в Атинския университет. Работи като учител в с. Магарево. През 1856 г. заминава да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва поддържа връзки с Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Райно Попович и др. Печата стихотворения в сп. “Братски труд”, “Български книжици”, в-к “Дунавски лебед”. Под ръководството на брат си събира фолклорни произведения, които отнася в Русия. Във Виена хърватският епископ Йосип Щросмайер го поощрява да издаде подготвения сборник с народни песни, предлага му и материална подкрепа. Сборникът е преработен и издаден на български език в Загреб през 1861 г. под заглавието “Български народни песни”. Разбрал за арестуването на Димитър, заминава за Цариград, където е арестуван. Умира 4 дни преди брат си в Цариградския затвор.


За изготвянето на историческата справка на Агенция „Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия „България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия „Британика” (2004 г.);
Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век – Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до
наши дни – Издателство „Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.
История на България по дати – Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща „Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща „Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща „Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство „Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща „Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на „The New York Times”;
Исторически бюлетин – на „The History Channel”;
Исторически бюлетин – на „World of Quotes”;
Енциклопедии – „LAROUSSE”
Исторически архив на Агенция „Фокус” – отдел „Архив и бази данни”;