СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Владо Бучковски за „360 степени“: Първият шанс за деблокиране от България е през май или юни

Владо Бучковски за „360 степени“: Първият шанс за деблокиране от България е през май или юни

Скопие. Не минава и ден без коментар по темата за спора между София и Скопие, а основният въпрос за югозападната ни съседка остава този за постигането на напредък в преговорите с България. В разговор с „360 градуса“ специалният представител на правителството на Северна Македония за разговорите с България Владо Бучковски сподели, че първият шанс за „деблокиране“ от страна на С...

23 Февруари 2021 | 11:52 | Агенция "Фокус"

„ММС“ (РСМ): Кметът на Щип няма нищо против в училищата да се изучава български език факултативно

„ММС“ (РСМ): Кметът на Щип няма нищо против в училищата да се изучава български език факултативно

Щип. Кметът на македонския град Щип д-р Сашо Николов казва, че няма нищо против факултативното изучаване на български език в училищата в Щип, в духа на добросъседство и добра комуникация, той е дал такова предложение на българския посланик в Република Северна Македония Ангел Ангелов, който днес посети Щип, пише македонската медия „ММС“ На приятелската среща, както я нарече кметът Николов, те обсъдили проектите за трансгранично сътрудничество, местното икономическо развитие, проектите, които са завършени, но също така и проекти, които предстоят в бъдеще. Българският посланик се надява срещата да означава началото на сътрудничеството с общината, тъй като досега, въпреки толкова много проекти в Македония, те не са имали нито един в Щип. На въпрос на репортери дали има надежда за разблокиране на преговорите между София и Скопие, Ангелов заяви, че е оптимист. „Трябва да продължим да работим, да възстановим доверието с малки стъпки. Ние работим много тясно с г-н Бучковски, той е бил няколко пъти в България и се е срещал с министър Захариева. Когато възстановим доверието, нещата ще продължат напред", каза Ангелов. Посланикът не отговори конкретно дали в България се санкционира речта на омразата, както се прави в РСМ, той каза, че настоящите емоции, които са налице, трябва да се успокоят и да се влезе в прагматичен диалог, а санкции, както той каза, е имало винаги. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Февруари 2021 | 16:54 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Лидерът на кипърските турци се застъпва за „решение с две държави“

„Анадолска агенция“: Лидерът на кипърските турци се застъпва за „решение с две държави“

Левкоша. Ерсин Татар, президентът на Турска република Северен Кипър (ТРСК), заяви, че Гърция и Кипър хвърлят неоснователни обвинения срещу Турция и кипърските турци, което може да наруши диалога и преговорите в момент, в който продължават усилията за неофициална организирана от ООН конференция за остров Кипър, предава “Анадолската агенция“ Татар потвърди в изявление, че инициативата за тематичната за Кипър среща във форма 5 + 1, организирана от ООН все още е актуална. Той подчерта че неговата администрация е твърдо решена да защити суверенитета на своя народ, заедно с военното присъствие и ролята на Анкара като страна-гарант на острова. Лидерът на кипърските турци подчерта, че волята на страната му е да реализира модела с две държави, който той посочи като "единственото реалистично решение". От друга страна, според Татар, кипърските власти и Гърция продължават провокациите си, насочени към решението на проблема, както се вижда от коментарите, дадени на пресконференцията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и кипърския президент Никос Анастасаидис. „Нереалистичните твърдения и обвинения от страна на гръцката и кипърската гръцка страна за Турция и турскокипърската администрация имат динамичен ефект върху процеса на диалог и разговори“, каза Татар и подчерта, че противниковата страна се стреми да намери решение, при което турските войски и ролята на Анкара като държава-гарант да бъдат отстранени от острова. Освен това Татар отбеляза, че гръцкият премиер обвини Турция, че е окупационна сила на острова, като, според него, това е опит да се прикрие „истинският окупационен елемент.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Февруари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

Reuters: Меркел е приветствала напредъка в Източното Средиземноморие в разговор с Ердоган

Reuters: Меркел е приветствала напредъка в Източното Средиземноморие в разговор с Ердоган

Берлин/Анкара. Германският канцлер Ангела Меркел по време на видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган е приветствала последните положителни събития в Източното Средиземноморие, предава Reuters. Търсенето на търсене на нефт и газ ot Турция във водите на Източното Средиземноморие е оспорвано от партньорите на Германия от Европейския съюз Кипър и Гърция. „Канцлерът приветства най-новите положителни сигнали и развития в Източното Средиземноморие“, се казва в изявлението на германското правителство. „Тя подчерта, че сега е важно да се постигне напредък в диалога“. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърля турските призиви за създаване на две държави на Кипър

Kathimerini: Гърция отхвърля турските призиви за създаване на две държави на Кипър

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че отдавна установената федерална формула е единственият път напред в преговорите за обединение на Кипър, пише вестник Kathimerini. „Прекратяването на турската окупация и намирането на жизнеспособно решение са основен гръцки външнополитически приоритет“, каза Мицотакис след среща с президента на Кипър Никос Анастасиадес в Никозия. „Единственото жизнеспособно решение е бизонална, двукомунална федерация с политическо равенство“, каза Мицотакис. През последните месеци турският президент Реджеп Тайип Ердоган и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар призоваха за решение за създаване на две държави на етнически разделения остров. Мицотакис заяви, че тяхната позиция, която противоречи на резолюциите на Обединените нации за Кипър, е отхвърлена както от ООН, така и от ЕС. „Възобновяването на смислени разговори може да се случи само в съществуващите рамки“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:49 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС финализира втора сделка с Pfizer за 300 милиона дози

Reuters: ЕС финализира втора сделка с Pfizer за 300 милиона дози

Брюксел. Европейският съюз финализира сделка с Pfizer и BioNTech за доставка на допълнителни 300 милиона дози от тяхната ваксина Covid-19, заяви говорител на Европейската комисия пред Reuters. ЕС осигури 300 милиона дози Pfizer през ноември миналата година и обяви предварителна сделка за още 300 милиона изстрела на 8 януари, при условие че се договори за условията на новия договор. „Комисията прие новия договор днес“, каза говорителят. Длъжностно лице, участващо в преговори с Pfizer, заяви, че съгласно новата сделка държавите от ЕС вече са направили поръчки за 200 милиона дози, които трябва да бъдат доставени тази година, докато все още се водят разговори за графика за останалите 100 милиона дози, съобщава Reuters. „Дискусиите с Европейската комисия продължават“, заяви говорител на Pfizer пред британската агенция. Говорител на BioNTech отказа коментар. Изпълнителната власт на ЕС беше силно критикувана през последните няколко седмици, след като доставчиците на ваксини, включително Pfizer, обявиха закъснения в доставките за първите три месеца на годината. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Facebook ще сваля "невярна" информация за ваксинацията срещу Covid-19

ТАСС: Facebook ще сваля "невярна" информация за ваксинацията срещу Covid-19

Ню Йорк. Социалната мрежа Facebook въвежда нови правила, според които модераторите ще свалят информация за ваксинациите срещу коронавирус, която се счита за невярна или противоречаща на официалните данни от здравните власти. Това се казва в изявление, публикувано в понеделник от компанията, предава ТАСС. „След консултации с водещи медицински организации, включително Световната здравна организация, ние разширяваме списъка с неверни твърдения, свързани с коронавируса и ваксините. Той ще включва твърдения, че коронавирусът е създаден от хора или произхожда от хора, че ваксините са неефективни, че е по-безопасно е да се разболеете, отколкото да се ваксинирате, и че ваксините са опасни, отровни или могат да причинят аутизъм“, се казва в съобщението. Засилената модерация ще бъде част от новата кампания на Facebook за борба с пандемията. Социалната мрежа ще започне да предоставя връзки към ресурси от здравните власти с информация за инфекцията, както и как и къде можете да се запишете за ваксинации. Отначало тази услуга ще бъде пусната в САЩ, но след това компанията планира да я разшири и в други страни. Модерацията на съдържание от технологичните гиганти излезе на преден план в началото на годината, когато най-големите социални мрежи блокираха акаунтите на Доналд Тръмп, ограничавайки способността му да комуникира с поддръжниците си. В средата на януари Twitter временно блокира достъпа до акаунта на руската ваксина „Спутник V“. По-късно компанията приписва своите действия на необходимостта от защита на акаунта поради евентуално хакване. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:30 | Агенция "Фокус"

Politico: Гърция и Израел се разбраха да изпробват Covid-паспортите

Politico: Гърция и Израел се разбраха да изпробват Covid-паспортите

Ерусалим. В понеделник Гърция и Израел подписаха споразумение, което ще позволи на хората, ваксинирани срещу коронавирус, да се движат свободно между двете страни, след като пътуванията се рестартират, пише европейската редакция на Politico. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис настоя ЕС да приеме общ паспорт за ваксинация, за да помогне на туристическата индустрия, но Брюксел се колебае и досега ограничаваше подкрепата си само за медицински цели. Противниците на ваксинационните паспорти отбелязват опасения относно дискриминацията и неприкосновеността на личния живот. И двете страни вече имат така наречените „зелени паспорти“, които работят в страните. Сделката за взаимно признаване на тези сертификати за ваксинация беше подписана по време на посещение на Мицотакис в Ерусалим, по време на което израелският премиер Бенямин Нетаняху отбеляза, че ще позволи пътуване „без никакви ограничения, без самоизолация и нищо“. „Очаквам това, което ще правим с Израел, да бъде пробна версия на това, което можем да направим с други страни“, каза Мицотакис. Гръцкият премиер поздрави Нетаняху за темповете на ваксинация в еврейската държава - Израел изпреварва всички по броя на ваксинираните - и каза, че очаква с нетърпение да посрещне израелски туристи в Гърция, след като още гърци бъдат ваксинирани и ограниченията за пътуване могат да бъдат вдигнати. В неделя гръцките власти удължиха ограниченията за пътуване за всички международни полети. Всички пристигащи трябва да носят отрицателен PCR тест, направен до 72 часа преди полета и да преминат карантина в продължение на седем дни. Понастоящем всички международни полети до Израел са забранени. „Очаквам, че до април ще сме потиснали епидемията още повече и също така ще продължим бързо с ваксинационните планове“, добави гръцкият премиер. Мицотакис, голям поддръжник на сертификатите за ваксинация на ЕС, беше първият лидер, който представи идеята на Европейската комисия още през януари в писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Превод и редакция: Иван Христов

9 Февруари 2021 | 07:26 | Агенция "Фокус"

The Jerusalem Post: Гърция прояви интерес към израелско лекарство за коронавирус

The Jerusalem Post: Гърция прояви интерес към израелско лекарство за коронавирус

Тел Авив. Най-голямата болница в Гърция ще участва в изпитанията на израелско лечение на COVID-19, след срещата между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и премиера на Израел Бенямин Нетаняху в Ерусалим, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post. По време на пресконференцията с Мицотакис, Нетаняху показа флакон, който той нарече „чудодейно лекарство“, добавяйки: „Ако сте заразени с коронавирус и сте сериозно болни и имате белодробен проблем, вземете това, вдишайте го и ще се почувствате по-добре." Нетаняху каза, че по-рано през деня се е срещнал с проф. Надир Арбер, който е разработил новото лекарство EXO-CD24, и едно от първите неща, които Мицотакис попита, е дали Гърция може да участва в клиничните изпитвания. Мицотакис заяви, че е „много щастлив, че е обсъдил въпроса за това ново лекарство, което привлече вниманието на международната преса. „Ако приемем, че можем да преодолеем регулаторните препятствия, Гърция ще се радва да участва в клинични изпитвания“, добави той. „Всички ние бихме много облекчени, ако намерим лекарство, което да лекува самата болест.“ Медицинският център „Сураски“ в Тел Авив (болница Ичилов) заяви в петък, че 29 от 30 пациенти, получили лечението с EXO-CD24, са се възстановили за три до пет дни. Много смъртни случаи от COVID-19 са свързани с цитокинова буря, което означава, че имунната система започва да атакува здрави клетки. Лечението с EXO-CD24 за COVID-19 се основава на екзозоми, които са отговорни за комуникацията между клетките. Лечението доставя CD24 протеин в белите дробове, което помага за успокояване на имунната система. Израелските и гръцките министри на туризма също подписаха споразумение, което ще позволи обмен на туристически услуги между страните за хора, които са били ваксинирани срещу коронавирус, без да се изисква карантинен период. В Израел сертификатът за ваксинация се нарича „зелен паспорт“. Мицотакис каза: „След като премахнете ограниченията си за пътуване, ще можем да позволим на израелските туристи да посещават Гърция без никакви допълнителни ограничения.“ Гръцкият премиер заяви, че е основен поддръжник на цифрово удостоверение за ваксинация в рамките на ЕС, но че очаква такива и от трети страни. „Очаквам Израел да бъде първата страна, която може да предложи такъв сертификат за пътуване до Гърция, тъй като сте успели да ваксинирате по-голяма част от населението и се движите с по-бързи темпове“, каза той. „Много се радвам за тези сертификати за ваксинация, които ще Ви позволят да влезете в страната.“ Премиерите изтъкнаха силната връзка, която наскоро се разви между Израел и Гърция. Мицотакис, гръцкият външен министър Никос Дендиас и други висши служители от Атина посетиха Израел няколко пъти през последната година, а външният министър Габи Ашкенази посети Атина през октомври. „Атина и Ерусалим - не се уморявам да казвам това - са тези, които положиха основите на западната цивилизация“, каза Нетаняху. „Споделяме общи стремежи за изграждане на просперитет и сигурност.“ Мицотакис каза, че отношенията между Израел и Гърция „стават по-силни с всеки изминал ден“ и че двете страни са „демокрации в Източното Средиземноморие с общи интереси за стабилност в региона и общи перспективи по отношение на това, което трябва да се случи, за да стане регионът мирно и безопасно място за всички страни." Гръцкият премиер цитира споразумение между Гърция и Израел за Elbit Systems, израелска компания, за откриване на международно училище за летателно обучение в Каламата, Гърция. Elbit ще предостави на гръцките военновъздушни сили боен симулатор, подобен на този, използван от израелските военновъздушни сили. Нетаняху каза, че Мицотакис е имал „иновативни идеи“ за популяризиране на газопровода EastMed, от Израел до Кипър и Гърция, вероятно най-дългият в света. Запитан дали евентуално помирение между Израел и Турция ще повлияе на отношенията на Атина с Ерусалим, Мицотакис изрази скептицизъм, че подобно развитие е на път, но каза: „Тази връзка е твърде важна по свой собствен начин, за да бъде определена от други участници“. Що се отнася до Гърция и Турция, Мицотакис каза: „Имахме проблеми с Турция, но нещата изглежда се подобряват до степен, в която не виждаме по-нататъшна агресия.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Февруари 2021 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Kathimerini: Гърция и Кипър координират тактиката си

Никозия. Както Гърция, така и Република Кипър остават твърдо в подкрепа на двузонална двуобщностна федерация като решение на кипърския проблем, заявиха лидерите на двете страни в понеделник след среща, проведена в Никозия, предава кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис бе в Кипър в понеделник за среща с президента на островната република Никос Анастасиадис в опит да координира позиции и тактики преди неформалната среща на върха на петорката, която ще се проведе от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш следващия месец. Лидерите на Гърция и Кипър засегнаха и регионалното развитие, пандемията и предстоящата среща на върха на ЕС през март, на която лидерите на ЕС трябва да направят оценка на въпроса за санкциите срещу Турция. Анастасиадис заяви, че позицията на двамата лидери е ясна по отношение на търсеното решение, което според него не може да се отклонява от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (ССООН) и принципите на ЕС. „Решение, което трябва да се отличава с функционалност, развитие и продължителност“, каза Анастасиадис. Мицотакис подчерта, че както Атина, така и Никозия остават ангажирани с насоките на ООН за решаване на кипърския проблем и имат за крайна цел разрешаването на десетилетния въпрос чрез двузонална, двуобщностна федерация. Кипърският президент заяви, че и той, и Мицотакис са решени да участват в новия диалог, "но това не трябва да означава, че приемат да участват в преговори при условия на заплаха." По отношение на проучвателните преговори между Гърция и Турция, Анастасиадис каза, че и двамата лидери споделят мнението, че диалогът трябва да се основава на това, което от години вече е договорено между двете страни, но също и на международното право. "Ние не сме агресорите, ние сме тези, които искаме да поддържаме сигурността и мира в региона", каза Анастасиадис Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Февруари 2021 | 15:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Kathimerini: Мицотакис обсъжда ситуацията в Източното Средиземноморие с Никозия и Ерусалим в понеделник

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в понеделник ще оглави правителствена делегация до Кипър и Израел, която ще има за цел да обсъди последните развития около ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник Kathimerini. Посещението му в Никозия за разговори с президента Никос Анастасиадис се провежда преди неформалната среща на върха по кипърския въпрос в началото на март. В изявление говорителят на кипърското правителство Кириакос Кусиос заяви, че целта на посещението е „по-нататъшната координация на Никозия и Атина с оглед на неформалната конференция от пет страни, която генералният секретар на ООН възнамерява да свика“. След това Мицотакис ще пътува до Израел, където ще се срещне с израелския си колега Бенямин Нетаняху, за да обсъди по-тясно сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. Това включва поддръжката на три C-130 в Израел и интереса на Гърция за противотанковата ракетна система Spike/NLOS, наред с други въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

8 Февруари 2021 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Kathimerini: Гърция ще отвори отново посолството си в Триполи

Атина. В събота Гърция обяви плановете си да отвори отново посолството си в либийската столица Триполи, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini като се позова на информация от МВнР на Гърция. Съобщението на гръцкото външно министерство се появи ден след като организирани от ООН преговори доведоха до създаване на ново временно правителство на Либия, което се очаква да сложи край на десетилетие на хаос, разделение и насилие чрез провеждане на национални избори по-късно тази година. Мохамед ал-Менфи, бивш дипломат от Бенгази, ще оглави тричленния президентски съвет, докато Абдулхамид Дбейбех от западния град Мисрата ще оглави правителството като министър-председател. Генералното консулство на Гърция в източния либийски град Бенгази също ще бъде отворено отново, заяви министерството. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Февруари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Йенс Столтенберг: НАТО предостави платформа за ценните съюзници Турция и Гърция

Брюксел. Турция и Гърция са „ценни съюзници" и ролята на НАТО е да предостави платформа за преодоляване на различията между двете страни. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на онлайн уеб семинар, организиран от базирания във Великобритания мозъчен тръст Chatham House, съобщава турският вестник Daily Sabah. Разногласията могат да бъдат преодолени чрез „честни дискусии", допълни норвежкият политик. „И точно това направихме, когато става въпрос например за ситуацията в Източното Средиземноморие. Успяхме да установим в НАТО това, което наричаме механизъм за разрешаване на конфликта“. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията за морски граници, отправени от членовете на ЕС - Гърция и гръцко-киприотската администрация, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турската република в северната част на Кипър. Двете страни участваха в преговори за разрешаване на конфликти миналата година, инициирани от Столтенберг, които бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, която позволява разрешаване на конфликти по море и във въздуха. „Това всъщност е военен съюз на комуникациите, гореща линия, военно-технически разговори между гръцките и турските военни и персонал тук, в НАТО в Брюксел. И с това, намаляваме рисковете от инциденти между кораби и самолети в Източното Средиземноморие, идващи от Турция и Гърция", добави той. Столтенберг също подчерта, че намаляването на напрежението е важно, тъй като ще предотврати произшествия, които биха довели до жертви. Съгласно думите му, механизмът за разрешаване на конфликтите в НАТО „също е помогнал да се проправи път за Гърция и Турция да седнат и да рестартират онова, което те наричат проучвателни разговори за основните разногласия". „Така че, да, има опасения, но мисля, че най-важното нещо, което НАТО може да направи, е да се опита да намери начини да стъпка по стъпка, не само да се оплаква от опасенията и да изразява опасения, но също така да намери положителен подход, път напред. .. И през последните седмици или месеци видяхме някои важни стъпки в правилната посока, доказвайки, че НАТО играе важна роля и когато съюзниците не са съгласни, както например в Източното Средиземноморие", завърши Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Kathimerini: Кириакос Мицотакис е загрижен от продажбата на германски подводници на Турция

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази загриженост относно продажбата на германски подводници от клас 214 на Турция на фона на напрежението с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По време на онлайн конференцията „Европа 2021“ Мицотакис посочи примера на американските санкции срещу отбранителната индустрия на Турция, включително спирането й от програмата за подпомагане на изграждането на F-35 на Lockheed Martin Corp., след решението на Анкара да закупи руските системи за ПВО/ПРО С-400. „Германия планира да изнесе ударни подводници за Турция. Това е въпрос, който ни засяга“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

5 Февруари 2021 | 08:31 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

„Телма“ (РСМ): Българска телевизия в РСМ и македонска в България, какво още се договориха страните досега

Скопие. Отношенията между Скопие и София се размразяват след европейската блокадата на България през декември. След като вчера беше договорено от март сателитният канал на Българската национална телевизия - БНТ 4, освен по оператора А1, да бъде ретранслиран по "Макс ТВ" на Македонски телеком, в който държавата има своя дял, а сателитният канал на македонската телевизия да се ретранслира по българските телевизионни оператори, се очаква още завършването на процедурите около документацията за излъчването на три частни български телевизии в Северна Македония. Освен това до края на февруари същото ще бъде направено и с 3-4 частни македонски телевизии за България. Освен това, този месец се очаква ректорът на Софийския университет, придружен от няколко декани, да посети Скопие и най-големия държавен университет в страната - Св. Кирил и Методий, както и други университети, за да се организира обмен на преподаватели и студенти от следващата учебна година, предава скопският телевизионен канал "Телма". Тази информация за Телма беше потвърдена от специалния представител на правителството за България Владо Бучковски, според когото студентският обмен може да започне дори по-рано - от летните семинари. Освен обмена на телевизионни канали и университетското сътрудничество, от днес македонската държавна информационна агенция има свой кореспондент от София, журналистът Николай Кръстев, а името на кореспондента на Българската телеграфна агенция от Македония все още се чака. Междувременно двете министерства работят по хармонизиране на плана за действие, който трябва да бъде приет на съвместна междуправителствена конференция. Неофициално македонската страна се надява, че това може да се случи и този месец. Говорител на македонското външно министерство заяви пред „Телма“, че те поддържат постоянна комуникация с българските си колеги относно плана за действие, но без повече подробности за процеса. Неофициално „Телма“ разбира, че македонската страна вече е обмислила българския отговор на македонския план за действие от януари и че отговорът от Скопие вече е оформен в проекто-окончателен вариант, на който София ще трябва да отговори дали е приемлив. Докато се полагат усилия за затопляне на отношенията между двете страни, днешното честване на 149-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев показа, че някои въпроси между двете страни далеч не са затворени. Така българският вицепремиер Красимир Каракачанов написа във „Фейсбук“, че Делчев е оставил костите си за свободата на българския народ в Македония и че спорът кой е Гоце Делчев е безмислен, защото той сам се е обявявал за български патриот. В Скопие пък по повод раждането на Делчев обявиха, че най-важна била заслугата му за създаването на Северна Македония. Премиерът Заев написа в профила си във Фейсбук: „Днес, 4 февруари, на рождения ден на великанът и вдъхновител на македонската национално-революционна дейност - Гоце Делчев, ние си спомняме и отдаваме почит към историческия му принос за създаването на македонската държавност“. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски също написа, че Гоце Делчев е „македонски герой, върху чието име, дело и жертва почива нашата борба за свобода и днешната държава Македония“. Македонското правителство, полагайки цветя на гроба му, посочи, че те отдават почит на делото на великия революционер Гоце Делчев за неговия исторически принос за създаването на македонската държавност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 17:36 | Агенция "Фокус"

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Мицотакис потвърди: Гърция и Турция ще възобновят проучвателните преговори до началото на март

Атина. Гръцките и турските служители вероятно ще се срещнат отново в края на февруари или в началото на март, за да възобновят усилията за разрешаване на спора за морска граница. Това потвърди министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, предава Reuters. От десетилетия двамата съюзници в НАТО имат разногласия по редица въпроси, включително размера на континенталните им шелфове, прелитанията в Егейско море и етнически разделения остров Кипър. През 2002-2016 г. те проведоха десетки кръгове от разговори, за да се опитат да поставят основите за пълни преговори относно делимитацията на морските зони. След четиригодишна пауза, удължена от спора за припокриващи се претенции за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие миналата година, двете страни подновиха проучвателните разговори на 25 януари. Тази среща в Истанбул, 61-ва по ред, приключи след няколко часа, но двете страни заявиха, че са се договорили да се срещнат отново в Атина. Мицотакис заяви, че преговорите вероятно ще се възобновят до началото на март, преди срещата на върха на ЕС на 25 март. „Очаквам ги в рамките на следващия месец, в някакъв момент от края на февруари до началото на март. Това е добра стъпка в правилната посока", заяви премиерът пред агенцията. Пречките остават, включително темите, които всяка страна е готова да обсъди. Гърция заяви, че ще се занимае само с демаркацията на морските зони в Егейско мое и Източното Средиземноморие. Турция казва, че всички въпроси между двете страни трябва да бъдат решени, включително тези за въздушното пространство и статутите на някои гръцки острови. „Турция трябва да бъде последователна по отношение на поведението си, това не може просто да бъде примамка, за да се избегне дискусията на Съвета на ЕС през март“, подчерта Мицотакис. Гърция, която наскоро постигна морски споразумения с Италия и Египет, твърди, че ако двете страни не успеят да постигнат съгласие, те трябва да отнесат спора до международен трибунал. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 12:06 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

„Слободен печат“ (РСМ): Скопие ще иска посредник в спора с България?

Скопие. „Паузата политическите преговори с България до изборите им през април се изпълва тези дни с различни предложения от професори, посланици, анализатори за това как да се разреши спорът с България - да се потърси помощ от ООН, двете правителства да седнат и да отворят всички въпроси, да се спрат преговорите, да се търсят посредници, да се разговаря, докато не се постигне компромис и т.н.“, пише вестник „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. Вчера президентът Стево Пендаровски изрази мнение, че „не е лошо за въпроса между Скопие и София да присъства и някой от европейците, защото двама балканци трудно могат да постигнат решение сами без външна помощ, както показа спорът с Гърция“ и обясни настоящата позиция на държавното ръководство на Република Северна Македония, което е за разговори за връщането на доверието. Според президента през този период трябва да се обсъждат външни, второстепенни въпроси като инфраструктура, енергийна свързаност, сътрудничество в образованието, медиите и др., но българската страна не мисли така. „В нашия план за действие, за онези елементи, където буквално нямаше нищо - име, фамилия, самоличност и т.н. - българската страна отговори по всички точки, по отношение на железопътната линия, Коридор 8, но също така постави старите изисквания. Моята позиция е, че до изборите в България трябва да останем ангажирани само с този набор от въпроси“, каза Пендаровски пред „ТВ24“. От друга страна, българският външен министър Екатерина Захариева е категорична по темите, които ще бъдат обсъдени, и отново подчерта, че България няма да прави компромиси с националните интереси. Според нея нерешените двустранни въпроси с Македония трябва да бъдат решени преди влизането на страната ни в ЕС. „България продължава да подкрепя европейската перспектива на Западните Балкани и твърденията, че България влиза в „белградски“ и „чужди сценарии“, спиращи пътя на РС Македония към членство в ЕС, са неверни. Не сме доволни, че трябваше да кажем „не“, но не можем да толерираме това, което се случва там“, каза Захариева вчера. Според Пендаровски е добре да изчакаме два или три месеца, за да намалим напрежението и да седнем и да говорим със студени глави, „което не означава, че чакаме друго правителство след изборите“. Той казва, че македонската страна изисква, но българската страна не е съгласна само историците да говорят за периода преди 1944 г., а политиците да се посветят на настоящето. По отношение на предложението на гръцкия външен министър Никос Дендиас да бъде посредник в преговорите с България, президентът каза, че българите ще имат проблем с това, тъй като гръцките политици са критични към българските позиции към нас. „За да бъде някой приет за посредник, и двете страни трябва да са уверени в неговата независимост. В типичен балкански спор, какъвто е наложения от София, се съмнявам, че трета балканска държава може да се възприеме като независим посредник. Най-добрите посредници в балканските дела са мощните и далечни страни. Двигателите на Европа след Брекзит са Германия, Франция, Нидерландия, както и Полша, които трябва да поставят този въпрос на масата“, каза Пендаровски. Той добави, че е добре, че РС Македония и целите Западни Балкани са в списъка от общ интерес за САЩ и Германия. „Хубаво е да бъдете под зоркото им око. Нямам илюзия, страх или резерва, че Германия и Америка могат да ни наложат недемократично решение“, каза Пендаровски. Захариева повтори вчера кои проблеми очаква да бъдат преодолени. Тя заяви, че откриването на сръбски културен център е вътрешен проблем ба РСМ, но София иска да има български културен център. Тя оцени, че между двете страни няма нормална пътна и железопътна линия и се създават административни пречки за българските компании. „Единствената нация в учебниците по история в РС Македония, която е представена като фашистка, е българската. Българският народ не е фашистки народ. Тогава италианците и албанците също трябва да бъдат идентифицирани като фашисти, защото и те бяха съюзник в онзи исторически момент на Германия“, каза Захариева. Тя благодари на властите в Скопие за затварянето на групи във Facebook с реч на омразата срещу България и заяви, че „най-важното е да успокоим емоциите и ако не разрешим проблемите, двете страни ще загубят“. Наскоро обществеността чу различни предложения за бъдещето на преговорите с България. Според Тито Петковски ЕС не е в състояние да разреши спора в съответствие с международното право, така че РС Македония трябва да потърси помощ от ООН и да осъди България за намеса във вътрешните работи. Професор Любомир Фръчкоски вярва, че проблемът ще бъде решен едва след като двете правителства, а не комисиите, отворят всички въпроси на масата и трябва бързо да се постигне компромис по две или три теми, а въпросите за идентичността трябва да останат настрана. Подобно предложение направи и проф. Скендер Асани да сформира правителствени комисии за преговори, които да действат непрекъснато и да третират проблема като процес, а не като историческа тежест. Бившият външен министър Денко Малески пише, че членството ни в НАТО изисква мирно решение чрез преговори и компромиси, с участието на съседни държави. Междувременно бившият посланик Ристо Никовски предлага преговорите на историческата комисия да бъдат прекратени и Договорът за приятелство да бъде отменен поради българското вето и искането за преразглеждане на македонската идентичност. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 10:12 | Агенция "Фокус"

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Коалиционен партньор на Заев: Българска телевизия в РСМ е „национално самоубийство“

Скопие. Коалиционният партньор на СДСМ в македонското правителство – зелените от ДОМ – чрез Лиляна Поповска изразиха категоричното си несъгласие „с българската пропаганда в РСМ“, пише „Вечер“. „Не може българска телевизия в Македония, имате ли ум, бе хора?? Внасяте официална антидържавна пропаганда, като Екзархията през XIX век?? Но тогава сме били в Османска Турция, а сега в независима държава това да си го правим? Това е национално самоубийство“, пише Поповска. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 09:01 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

„Вечер“ (РСМ): Владо Бучковски е договорил БНТ да се излъчва в РСМ

Скопие. На среща между представителя на правителството на Република Северна Македония (РСМ) за преговорите с България и нашия посланик в Скопие, директора на АВМУ и Телеком е договорено от 1 март в югозападната ни съседка да започне излъчване на Българската национална телевизия чрез оператора „Телеком“, пише вестник „Вечер“. Срещата се е провела в сряда и решението бе съобщено от Костадин Филиповски във „Фейсбук“. Изданието припомня, че вече част от операторите в Северна Македония излъчваха част от програмите на БНТ на територията на РСМ. Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Чавушоглу смята, че ако се разделят ресурсите на Кипър, ще бъде решен 50% от въпроса за Източното Средиземноморие

Анкара. Преди неформалната петстранна конференция по кипърския въпрос в началото на следващия месец турският външен министър Мевлют Чавушоглу подчерта, че най-важният въпрос е начинът, по който се споделят природните ресурси на острова, разкривайки крайните цели на Анкара в региона, коментира гръцкото издание Kathimerini. „Ако в Кипър успеем да намерим начин за споделяне на приходите (от природните богатства), тогава ще сме решили 50% от въпроса за Източното Средиземноморие“, каза той след срещата с кипърско-турския лидер Ерсин Татар в т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК). В съвместна пресконференция с Татар Чавушоглу също потвърди подкрепата на Анкара за решение за две държави на острова, за разлика от двуобщностното федерално решение, което е в основата на преговорите за обединението на острова в продължение на повече от четири десетилетия. „За федералното решение се договаряме цели 52 години. Всеки път преговорите водеха до провал поради отношението на кипърските гърци, както се случи с плана на (бившия ген. сек. На ООН Кофи) Анан и други планове“, каза той и добави: „Това вече е изчерпано“. „Сега трябва да се проведат преговори за еднакъв суверенитет. Така че, ако има равен суверенитет, тогава може да има две суверенни държави“, каза той и се позова на „фактическата ситуация“, която се установи на острова, след като бе разделен по етническата линия след турската интервенция през 1974 година. „Днес в Кипър има две общности, два народа, две държави. Тоест, има фактическа ситуация дори ако те не я признават. Този факт трябва да се вземе предвид“, каза той. Татар заяви, че ще отиде на преговори през март с позицията да се стреми „към равен суверенитет“. „Тоест съществуването на две държави една до друга“, каза той. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас се позова на историческите отношения между Гърция и Обединеното кралство по време на контактите си в Лондон с колегата си Доминик Рааб и заместник-държавния секретар по европейското съседство и Америка Уенди Мортън. Той каза, че са обсъдили предстоящата среща за Кипър, като се има предвид, че и двете страни са гаранти на някогашната островна република. Гърция, каза той, очаква Обединеното кралство да допринесе - като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и с основните си възможности - за създаването в Източното Средиземноморие на рамка за прилагане на правилата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) (т.е. Гърция да разшири териториалните си води в Егейско море и Източното Средиземноморие до 12 мили – което Турция многократно е посочвала като casus belli). Превод и редакция: Иван Христов

4 Февруари 2021 | 08:02 | Агенция "Фокус"

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Никос Коциас анализира външната политика и проучвателните преговори в статия за Kathimerini

Атина. В авторска статия за атинския ежедневник Kathimerini, бившият министър на външните работи на Гърция Никос Коциас коментира външната политика на страната и проучвателните преговори с Турция. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без съкращения. Проучвателните преговори на Гърция с Турция не са диалог заради диалога. Това е структуриран дебат, в който и двете страни инвестират за поредица от постижения. Що се отнася до тях, целта на Гърция винаги е била: а. Въпросът за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталният шелф; б. Ако не бъде постигнато споразумение, въпросът да бъде отнесен до международен трибунал, за предпочитане този в Хага. Следователно политиците, които се стремят да омаловажат ролята и значението на проучвателните контакти, трябва да си припомнят целите на дипломацията, освен ако нямат други - тайни - цели от споменатите. Възможни отстъпки и натиск върху Република Кипър. Целта е споразумение с Турция по тези въпроси. Не мисля, че това е вероятно сега, освен ако няма да има отстъпки без принципи. Разбира се, от друга страна, страната трябва да се опита да постигне същността на проучвателните преговори, като постави условия, „червени линии“ и чрез точно информиране на международната общност. Ако и докато продължават тези разговори, целта трябва да бъде навременното определяне на основни стратегии. Първата и основна цел в рамките на този процес, при настоящите обстоятелства, трябва да бъде принуждаването на Турция да се присъедини и да подпише UNCLOS. В противен случай на какво основание ще обсъждаме сериозно нещо, без двете страни да се съгласят с ролята на морското право? Част от споразумението с Турция трябва включва, че ако процесът на формулиране на арбитражно споразумение, отнасящо се до Международния съд, се разглежда, в същото време при обработката на това споразумение трябва да се постави втората цел: casus belli от турското национално събрание. Самото му съществуване е провокативно, но с арбитражното споразумение то остарява дори за турската аргументация. Правителството трябва да бъде особено внимателно да не повтаря предишните си грешки по отношение на морските зони. Т.е. загуба от поглед на логическия и правен ред на нещата. Тук трябва да се напомни, че ако някой избере арбитражното споразумение и обжалва пред международен съд, той няма право да разшири териториалните си води, както е предвидено в правата, заложени в международното право. Рискът е, че съдът ще вземе предвид при разграничаването на ИИЗ между двете страни, потенциално гръцките териториални води от 6 до 12 морски мили, плюс заливите. Следователно третата цел трябва да бъде навременната подготовка на морските зони, които дават суверенитет над „несъхнещата земя“, и необходимите президентски укази. Подобни грижи са необходими при изготвянето на картите, подкрепящи предложението за ИИЗ и континенталния шелф, ако те трябва да бъдат представени на Международния съд, тъй като съдът ще получи подобни карти от Турция, в които турската ИИЗ незаконно ще включва територии, които понастоящем се характеризират като „сиви зони“. Подходящата подготовка за признаването на международното право от Турция, премахването на casus belli, картите и правилното използване на международното право улеснява намирането на решение. В същото време тези три елемента са мощни оръжия във всяка фаза, в случай че проучвателните контакти се провалят и процесът се сведе до „игра на вина“. Четвъртата цел е голямото значение, което Гърция трябва да отдаде на подготовката на проучвателните контакти. Значение: а. Гърция трябва да ги приеме сериозно. Дипломацията не може да продължи да бъде вид правителствено шоу, където всички елементи на преговорите дефилират на публично място. Никога в предишните 60 кръга не сме имали такова шоу, което обективно да се противопоставя на изискването да се отнасяме към дипломацията като към много сериозен въпрос, т.е. със спокойствие и търпение. Правителството трябва да спре да придава тежест на комуникационната игра. Единственото обяснение за тази обсебеност от общуването е, че тя иска да дезориентира и скрие възможните отстъпки. б. Гръцкото правителство не бива да позволява на Турция да прави международна пропаганда, вероятно поради несигурността и скритата си програма. Немислимо е дори да не се отговори на изявлението на Чавушоглу от 12 януари 2021 г., според което Гърция е била принудена да тръгне към проучвателни контакти под натиска на Германия. Нито пропуска да обясни на международната общност турските възгледи - провокации относно „сивите зони“ или за демилитаризация на нейните острови, въпреки окупацията на Кипър и провокациите на островите Имия/Кардак. Турция няма правомощия да отправя подобни искания, тъй като не е част от Парижкото споразумение от 1946 г. и тъй като с измененията на Договора от Монтрьо няма правно основание за такива твърдения. Гръцкото правителство трябва да обясни всичко това с търпение и постоянство. И също така да подчертае, че Международното отбранително право предшества всяко отделно международно споразумение. с. Страната трябва да е добре подготвена за проучвателни контакти. Министерството има десетки изследвания по въпроса, направени от висококвалифицирани местни и чуждестранни експерти. Нека ги използваме добре. Необходимо е също така гръцките възгледи да се представят по-систематично и ефективно в международната научна преса и да се използват по-добре публикациите, изучавани от съдии и техни сътрудници. д. Страната не може да отиде на среща с по-малка делегация от тази на Турция. Равенството при преговорите трябва да съществува във всички области. Освен това не прави добро впечатление, че гръцката делегация за първи път след 60 срещи не включваше нито един експерт по международно право или че някой от членовете й е без опит и всъщност не познава предмета на проучвателните разговори и отношенията с Турция като цяло. д. И накрая, фактът, че има скрит дневен ред с отстъпки, не означава, че няма ясни политически избори. Нито че, за да разберете целите му, трябва да бъдете лично информирани за тях. Превод и редакция: Иван Христов

1 Февруари 2021 | 13:01 | Агенция "Фокус"

Християн Мицковски: Македонската страна не трябва да приема, че Гоце Делчев е българин

Християн Мицковски: Македонската страна не трябва да приема, че Гоце Делчев е българин

Скопие. По отношение на преговорите с Република България лидерът на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски подчерта, че македонската преговаряща страна, т.е. преговорният екип, не трябва при никакви обстоятелства да приема, че Гоце Делчев е българин. Подобно нещо ще унищожи македонската държавност и ще покаже голяма слабост пред света, цитира думите му македонският вестник “Денешен“ „Всички трябва да сме наясно, че от имената на Гоце Делчев, Груев, Питу Гули и други, ние всъщност изградихме държава. Името и държавата се основават на тези постулати. Македонската страна трябва да спазва тези основни положения и няма значение дали ще се оказва натиск от вътре или отвън, това не трябва да се позволява,“ добави Мицковски. „Ако някой на масата ми даде предложение да приема, че (Гоце) Делчев е българин, повярвайте ми, ще направя дипломатически скандал от световен мащаб, за който ще се говори дълго и чак тогава ще бъдат инициирани различни процедури. "Това е нещо немислимо и мисля, че не може да има такъв човек, който да го приеме," каза Мицковски. „Всички сме наясно, че Зоран Заев е човекът, който, без да усеща никакъв натиск, продава всичко, което е македонско и нищо не му е мило, но не трябва да го допускаме, защото Македония не е Зоран Заев, а Македония представляват нейните граждани от всички етнически общности,“ заключи Мицковски. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Януари 2021 | 12:42 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

„Независимая газета“ (Русия): Ердоган продължава с ухажванията си на Израел

Москва. Турция затваря вратите си за емисари на палестинската групировка ХАМАС, които отдавна използват територията на републиката като укритие. Съобщава се за редица откази на документи за пътуване и гражданство. Тези действия продължават поредицата от опити на президента Реджеп Тайип Ердоган да нормализира отношенията на Анкара с Израел, което от своя страна изисква да се ограничат връзките с ХАМАС. Въпреки това еврейската държава все още се съмнява в искреността на намеренията на Анкара, пише руският вестник „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Темата за разследванията, започнали срещу отделни представители на ХАМАС, беше популяризирана от турските медии и подхваната от британския Times. Според тези оценки през последните седмици Анкара е започнала да потиска дейността на палестинската група, която е твърдо установена в Истанбул. По този начин на членовете му вече не се издава гражданство и дългосрочни визи. Освен това през това време турските правоохранителни органи съобщават, че са започнали разследване срещу различни фронтови организации, представлявали ХАМАС, но действали под прикритието на благотворителни фондации. Какво е причинило демонстративно репресивните мерки на турските власти не се съобщава. Турция не само обезпечаваще сигурно убежище за емисарите на ХАМАС, но и провеждаше открити срещи с лидерите му, което предизвика възмущение в Израел и САЩ. След като Ердоган прие двамата лидери на групата в Истанбул през август миналата година, това срещна критики в Държавния департамент. „Постоянните контакти на президента Ердоган с тази терористична организация само допринасят за изолацията на Турция от международната общност, но и увреждат интересите на палестинския народ и подкопават глобалните усилия за предотвратяване на терористични атаки от Газа“, отбелязва пресслужбата на министерството. В последно време обаче Анкара изпраща редица сигнали до властите на еврейската държава за готовността си да възстанови отношенията, които се влошиха на фона на сблъсъци на границата с Ивицата Газа през 2018 г. През декември Ердоган намекна, че страната му би искала да съживи двустранните връзки. „Ако нямаше проблеми на най-високо ниво, нашите контакти биха могли да бъдат напълно различни“, оплака се той. Израелската официална власт реагира на тези изявления с недоумение. Тогава висш израелски източник отбеляза в Jerusalem Post, че от Анкара се очакват действия, а не изявления. „Невъзможно е да укрепваш отношенията си с Израел и да оставаш мястото, където бойците на Хамас се чувстват най-удобно“, подчерта той. „Ние в Израел следим отблизо реториката, която сега се чува в Турция“, каза Ксения Светлова, експерт от Интердисциплинарния център в Херцелия, която беше член на 20-ия Кнесет. „Изглежда, че те се опитват рязко да завъртят волана на политическия си кораб, за да се доближат малко до онези страни, с които се наблюдава повишено напрежение, а тези държави са много. Има едновременен опит за приближаване до Израел и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Не знам как реагират на това в Саудитска Арабия, но Израел в момента е изключително предпазлив по отношение на подобни опити за сближаване“. Както припомня експертът, една от основните претенции на Израел срещу Турция беше безусловната подкрепа за ХАМАС, както и турските дейности на Храмовия хълм. „По отношение на първия въпрос: доколкото знам, връзката между ХАМАС и Турция е стратегическа връзка“, каза Светлова. „Това не е тактически съюз, който се основава на някакви моментни цели. В Турция на власт е партия, която напълно споделя политиката на „Братя мюсюлмани“ по целия свят. Следователно подкрепата на такива организации, които по някакъв начин са свързани с „Братя мюсюлмани“, е част от турската стратегия. Трудно ми е да вярвам, че Анкара може да се откаже от нея“. Като пример анализаторът посочва връзката между ХАМАС и катарското ръководство. „Спомняме си как преди време Катар също имаше действия срещу лидерите на Хамас, които бяха настанени там, но въпреки това Катар продължава да спонсорира движението и да предоставя финансова помощ на Ивицата Газа, всъщност прилагайки част от политиката си в Близкия изток, която е насочена в подкрепа на „Братя мюсюлмани“, каза Светлова. „Ясно е, че Турция сега се чувства като обсадена крепост, като се има предвид победата на Джо Байдън на изборите в САЩ“, предположи събеседникът на изданието. „Струва ми се, че Анкара възприема затоплянето на отношенията с Ерусалим като възможна гаранция за по-добри контакти със САЩ. Израел би се радвал да възстанови добрите отношения с Анкара, но думите не са достатъчни за това. Ще бъде необходимо да се уверим, че Турция действително се е отвърнала от ХАМАС и е спряла да подбужда срещу Израел вътре в Турция и да води разрушителна политика на Храмовия хълм“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Януари 2021 | 19:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Kathimerini: Твърди се, че либийски съд е отменил споразумението за морските граници между Либия и Турция

Атина. Няколко арабски медии в сряда съобщават, че апелативен съд е отменил споразумението за демаркация на морските граници между Турция и базираното в Триполи либийско „Правителство на националното съгласие“ (ПНС), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турция подписа споразумение за морска граница с международно признатото правителство на северноафриканската държава през декември 2019 г. Сделката беше остро осъдена от Гърция като нарушение на нейните суверенни права и обявена за незаконна също от Кипър, Израел и Египет, докато Европейският съюз също се противопостави на нея. Превод и редакция: Иван Христов

28 Януари 2021 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Радмила Шекеринска: Няма да дискутирам с Каракачанов коя съм и каква съм

Скопие. За да постигнем споразумение, трябва да има желание и от двете страни, не само в правителството, но и в цялата страна, трябва да разрешим проблема, ако имахме само половината от (енергията на) българска страна, ще решим проблема , заяви министърът на отбраната Радмила Шекеринска по време на гостуване в "Дневник на Сител", отговаряйки на въпрос за позицията й по отношение на България и грубите изказвания на Каракачанов, дори споменавайки семейството й, съобщава македонският телевизионен канал “Сител“ „Горда съм и съм уверена в себе си, в идентичността си и в оригиналната си македонска идентификация и няма какво да обсъждам с Каракачанов коя съм и каква съм, ако иска да бъде македонец, нека той да заповяда. Нашето право е наше право, много от тези твърдения не ни носят полза. Който е уверен в себе си, в своята идентичност и езика си, не се нуждае толкова много да се пени и обяснява. Показваме много по-умно и уверено мислене от другата страна," каза Шекеринска. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2021 | 21:49 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Стево Пендаровски: 2021-ва е година на Блаже Коневски, македонският език отново се отрича по политически причини

Скопие. Като създател на съвременния македонски литературен език, Блаже Коневски заслужава най-голяма почит и благодарност. Той заслужава, един век след рождението му, 2021 г. да бъде година в негова чест. Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в обръщението си чрез видео съобщение при откриването на Зимното училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура, който започва днес и е първата дейност за отбелязване на този юбилей, предава скопската „Нова ТВ“. „Имам специалната привилегия и чест да ви поздравя за началото на първото зимно училище в Международния семинар по македонски език, литература и култура. Вярвам, че удовлетворението на всички ни е още по-голямо, че това събитие се случва точно в годината, в която отбелязваме век от рождението на великана на македонската филология, лингвистика и литература, академик Блаже Конески“, отбеляза държавният глава. Пендаровски уточни, че 2021-ва е обявена за година в чест на Блаже Конески и всички съответни институции в областта на културата, науката и образованието ще бъдат включени в изпълнението на дейности и проекти, свързани с тази „важна годишнина“. „В период, когато за съжаление по политически причини съществуването на македонския език отново се отрича, макар че отдавна е потвърден от световната лингвистична наука, именно работата на Конески е най-атакувана. В този смисъл една от най-силните крепости в защитата срещу неаргументираните и често ирационални атаки е Международният семинар по македонски език, литература и култура, който има традиция от пет десетилетия и половина с повече от петстотин участници от шестдесет държави от цял свят“ подчертава президентът на югозападната ни съседка. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 14:09 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

„Канал 5“ (РСМ): СИРИЗА иска активиране на групата за приятелство Гърция – РСМ

Атина/Скопие. Активиране на парламентарната група за приятелство между Република Северна Македония и Гърция и провеждане на тематични срещи в областите, представляващи най-голям интерес за двете съседни държави. За това настояха депутатите от СИРИЗА в писмо до председателя на групата, депутатът от „Нова демокрация“ Йоргос Влахос и председателят на гръцкия парламент Константинос Тасулас, предава скопският телевизионен „Канал 5“. Писмото е от вицепрезидента на групата за приятелство между РСМ и Гърция, депутатът от СИРИЗА Никос Папас и бившият гръцки външен министър Йоргос Катругалос, който също отговаря за външната политика в опозиционната партия, и е подписано от общо 17 депутати от СИРИЗА , членове на групата за приятелство между двете държави. „За да укрепим още повече същественото сътрудничество между двете страни, ви молим да предприемете инициативи за укрепване както на дипломатическите, така и на парламентарните отношения между Гърция и РСМ и настояваме за незабавно „активиране“ на групата за приятелство и провеждане на тематични срещи в областите на най-голям интерес за двете съседни държави“, пишат народните представители, като подчертават, че те ще подкрепят всякакви инициативи. Групата за приятелство е създадена през март миналата година, но досега не е проведено заседание, въпреки че, както пишат депутатите от СИРИЗА, Преспанският договор „отваря нова глава в дипломацията, външната политика и икономическото сътрудничество между двете държави“. „Тази нова реалност вече е приета от правителството на Нова демокрация, което заявява, че гарантира и зачита Преспанския договор, твърди, че то трябва да се спазва изцяло и самото правителство признава огромните и многобройни ползи, които получава страната ни от прилагането от това историческо споразумение“, пишат в писмото депутатите от СИРИЗА. Групата за приятелство между РСМ и Гърция има 23 членове в гръцкия парламент, включително един президент, един заместник-председател и секретар. Президентът е депутатът от Нова демокрация Йоргос Влахос, негов вицепрезидент е Никос Папас от СИРИЗА, а секретар е депутатът от Комунистическата партия Йоанис Делис. Останалите 20 членове са 15 народни представители от СИРИЗА и петима от „Нова Демокрация“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:33 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

„Нова Македония“ (РСМ): След среща с Османи и Димитров, португалското председателство на ЕС обеща да настоява за започване на преговорите със Скопие

Скопие. Португалското председателство на Европейския съюз ще направи всичко по силите си, за да внесе динамика в диалога по рамката за преговори и официално да започне преговори за присъединяване между Република Северна Македония и ЕС, заяви португалският външен министър Аугусто Сантош Силва на снощната среща с външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи и вицепремиера по европейските въпроси Никола Димитров в Брюксел, пише вестник „Нова Македония“. На срещата са обсъдени програмата и приоритетите на португалското председателство и е отворено европейското досие на Македония, за което двете страни обмениха мнения за възможни и стъпки, както съобщи пресслужбата на скопското правителство. Срещата се проведе в кулоарите на вчерашния Съвет по външни работи на ЕС, на който присъстваха външните министри на страните членки. По време на посещението си в Брюксел, Димитров и Османи трябва да се срещнат днес с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел, специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак, както и с представители на Генералната дирекция на ЕК за съседството и преговорите за разширяване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Kathimerini: Следващите проучвателни разговори между Гърция и Турция ще се проведат през март

Атина. Първият ден на проучвателните контакти между гръцката и турската делегации в понеделник в Истанбул изпрати повече политическо послание, отколкото постигна някакъв конкретен напредък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Най-важното развитие беше участието на представителя на турското президентство Ибрахим Калън, който първоначално не се очакваше да присъства. Според анализатори решението Калън да присъства на 61-ия кръг от контакти е ясно послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което трябва да покаже желанието на Анкара да продължи процеса на проучвателни контакти. Също така се разглежда като послание към Гърция и Европа, че Анкара показва с действия намеренията си за деескалация и разрешаване на проблемите. В туит след срещата Калън написа, че „е възможно да се решат всички проблеми, включително в Егейско море, и ние имаме воля за това“. „Регионалният мир и стабилност са в интерес на всички“, пише той. Възобновяването на преговорите бе приветствано от Европейския съюз, докато в понеделник САЩ похвалиха „ангажимента на двете правителства към този процес“. „Подкрепяме всички усилия за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, заяви новият говорител на Държавния департамент Нед Прайс в „Туитър“. Следващият кръг от проучвателни контакти се очаква да се проведе в Атина в края на февруари или най-вероятно през март, но със сигурност преди срещата на върха на ЕС, за да се изпрати послание до Брюксел, че двете страни продължават процеса на деескалация и сближаване. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

„Слободен печат“ (РСМ): Пендаровски не очаква промяна в позицията на България след изборите през април

Скопие. Президентът на югоизточната ни съседка Стево Пендаровски не очаква промяна в позицията на България спрямо Северна Македония след изборите на 4 април, отбелязва електронното издание на скопския вестник „Слободен печат“. Държавният глава заяви, че за съжаление новините от България говорят за „твърда позиция както на опозицията, така и на правителството към страната ни, така че който и да дойде на власт след изборите, няма да има значителна промяна". Той обаче се надява, че с помощта на, както заяви Пендаровски - „нашите европейски приятели в Брюксел, ще се намери формулировка, която няма да отрече нашето основно право за това как се чувстваме и декларираме и по този начин ще можем да започнем преговори с ЕС". Запитан за позициите на София относно идентичността, езика и съществуването на македонското малцинство в България, Пендаровски каза, че не трябва да се навлиза в искания, свързани със самоопределението. „Тяхната теза е, че трябва да се откажем от опитите за „инсталиране“ на македонско малцинство в България. Принципът номер едно в международните отношения, особено след 1945 г., е ненамесата във вътрешните работи на други държави. Следователно не трябва и не искаме да се намесваме във вътрешния ред на България. Ако обаче някой поотделно се обяви за македонец и потърси правото си в Съвета на Европа или други организации, занимаващи се с правата на човека, това не означава, че някой от Скопие го е инструктирал и му е платил. Имаме хора, които се декларират като македонци и в Гърция. В Преспанското споразумение ние не се отказваме от тях“, припомни Пендаровски. Президентът на РСМ също така очаква засилен ангажимент на САЩ в Западните Балкани след победата на Джо Байдън, тъй като в администрацията му има хора, които имат пряк опит в региона. „Сред тях е Виктория Нюланд, която има лични отношения с нас, със Северна Македония, но и с региона“, подчерта Пендаровски. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Kathimerini (Гърция): Гърция иска „осезаем напредък“ от Турция в преговорите

Атина. Гърция очаква Турция да направи някои „осезаеми стъпки за значителен напредък“, така че проучвателните преговори, започнали в Истанбул в понеделник, да продължат напред. Това заявиха дипломатически източници след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросите, по които Атина иска да види напредък, включват прекратяване на „продължаващите турски провокации“ в Егейско море, заплахата от война на Анкара, неспазването на международното право и по-специално международното морско право, посочват същите източници. От своя страна Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел подчерта в изявление, че министрите са обсъдили „всички аспекти на отношенията с Турция“, както са посочени в заключенията на Съвета от декември, „включително санкции“, и потвърди „значението на ангажирането с Турция с цел напредък в и консолидиране пътищата за диалог и сътрудничество“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Януари 2021 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Daily Sabah: Анкара и Атина имат коренни различия за това какви теми трябва да се обсъждат на преговорите

Анкара. Независимо че Турция и Гърция в понеделник в Истанбул възобновиха проучвателните разговори помежду си, двете страни се разминават в подхода си към преговорите, пише Daily Sabah. Докато Турция се застъпва за обсъждане заедно на всички въпроси, които пораждат напрежение между двата съюзника в НАТО, Гърция настоява да ограничи преговорите само до демаркация на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Сред неприемливите за Гърция предложени от Турция теми са включването на критичните въпроси за въздушното пространство и статута на някои гръцки острови в Егейско море. Както обяснява изданието, Егейско морее осеяно с повече от 2000 острова и островчета, някои от които се намират на 4,8 километра от континенталната част на Турция. Гърция е въоръжила 18 от 23-те острова в региона, въпреки че островите в близост до Турция трябва имат демилитаризиран статут съгласно международните договори поради изключително важното значение на тези острови за сигурността на Турция. Лесбос (Midilli), Хиос (Sakız), Самос (Sisam), Икария (Ahikerya), Лемнос (Limni), Самотраки (Semadirek), Карпатос (Kerpe), Кастелоризо (Megisti-Meis), Родос (Rodos), Сими (Sömbeki ), Тилос (Ileki), Кос (Istanköy), Калимнос (Kelemez), Лерос (Ileryöz), Патмос (Batnoz) и Псара (Ipsara) имат задължителен демилитаризиран статут. Започвайки от Лондонския договор през 1913 г., милитаризацията на източните Беломорски острови беше ограничена и демилитаризираният им статут беше потвърден в Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Договорът от Лозана установи политически баланс между двете страни чрез хармонизиране на жизненоважни интереси, включително тези в Егейско море. Парижкият договор от 1947 г., който предава Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърждава техния демилитаризиран статут, пояснява изданието. Гърция обаче твърди, че в този случай трябва да се приложи Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за обезоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, като твърди, че няма разпоредба, която да я разграничава от Договора от Лозана специално по този въпрос. Гърция постепенно започва да милитаризира островите след 1960 г. и след това ускорява темпото след кипърската криза от 1974 г. През 1930 г. Гърция също едностранно разшири въздушното си пространство над Егейско море до 10 морски мили от шест. Оттогава Атина твърди, че турските изтребители, изпълняващи мисии в рамките на границата от шест до 10 мили, нарушават гръцкото въздушно пространство, което противоречи на международното право, според Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Anadolu Agency: Проучвателните преговори между Гърция и Турция: Обсъдени са последните развития и настоящата ситуация между двете страни

Истанбул. В 61-вия кръг на проучвателните преговори, които Гърция и Турция възобновиха след пет години пауза, са обсъдени последните развития, ситуацията между двете страни и възможните стъпки, които може да се предприемат. Това разкри дипломатически източник пред държавната информационна агенция Anadolu Agency. Новината се допълва! Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха (ДОПЪЛНЕНА)

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Според докладите гръцката делегация е била водена от Павлос Апостолидис, опитен дипломат, който бе начело на делегацията през 2010 г. Турската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи Седат Онал и Кагатай Ерциес, ръководител на департамента на външното министерство, отговарящ за Източното Средиземно море. На разговорите е присъствал и говорителят на турския президент Ибрахим Калън. Гърция отиде на преговорите с ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни. Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви на брифинг за пресата в понеделник, че Гърция „влиза в преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин“. Той повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и целят постигане на общи точки само в морските зони. Двете членки на НАТО постигнаха малък напредък в 60 кръга от преговори в периода от 2002 до 2016 г. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Kathimerini (Гърция): Проучвателните преговори между Гърция и Турция приключиха

Истанбул. Проучвателните преговори между Гърция и Турция, които се провеждат в Истанбул, приключиха след три часа на разговори, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Към настоящия момент не се съобщава допълнителна информация, освен, че се очаква официално изявление от Министерството на външните работи на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Преспанското споразумение и договорът с България са недостойни за гражданите на Северна Македония

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев представи няколко провокативни тези относно Преспанското споразумение и Договора за приятелство и добросъседство с България, като заяви, че са „недостойни“ за гражданите на Северна Македония. Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „център за регионална дестабилизация“ в резултат на геополитическите игри на великите сили, които я превръщат в поле на своеобразен експеримент. Ако към това се добави и вътрешнополитическата суматоха, тогава, заключава Коцарев, корабът, наречен Македония, потъва бавно, но сигурно. „Значението на Преспанското споразумение, според някои автори, има няколко измерения. Първо, за САЩ основната цел на Преспанското споразумение беше да демонстрира агресивна дипломация спрямо Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (кокто е навлязъл икономически в региона), като същевременно игнорира ефектите, независимо дали умишлено или не, относно политиката за разширяване на ЕС. Второ, „решението“ на спора за името е мотивирано от геополитическа „спешност“, т.е. от необходимостта от укрепване на НАТО на Балканите в контекста на евентуална нова Студена война и трябваше да послужи като увертюра за разглеждане на много по-важен геополитически проблем - отношенията Белград -Прищина. Трето, очевидното пренебрегване на негативните ефекти от Преспанското споразумение върху македонското общество предполага, че Западът (особено САЩ) е готов да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, дори ако това означава да се разпадне страната. За съжаление Македония, през последните няколко години, постепенно, но окончателно, през 2020 г., се превърна в център на регионална дестабилизация. Това се е случи до голяма степен поради вътрешнополитически сътресения, липса на върховенство на закона, некомпетентност и арогантност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и алчност, но също така отчасти поради подобни явления и поведение в някои страни от ЕС. Резултатите от дестабилизацията вече са видими в Македония всеки ден, например, меко казано, в дивотиите, които се случват в много институции и на много нива... След всичко, което Македония направи, от независимостта до днес, нека си спомним, бяхме първите в региона по много въпроси, горчивият вкус остава, че Македония се възприема само като геополитическа лаборатория, в която големи международни „играчи" тестват своите „рецепти" за стабилизация, съжителство , и институционална трансформация“. „В доминиращия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се разглеждат в контекста на членството в ЕС. За съжаление доминиращият стереотип е, че този процес стабилизира и мотивира демократичната, икономическата, социалната и защитната трансформация на Македония. От друга страна, през последните десетилетия регионът, не само Македония, включително страните, които вече са в ЕС, въпреки политиката на разширяване, постигна малък, почти незначителен напредък в ключовите области на ЕС. Може би няколко десетилетия е малък период, но впечатлението на мнозина, включително и на мен, е, че корабът, наречен Македония, с всяка изминала година бавно, но сигурно потъва все повече и повече. Ако в процеса на интеграция с ЕС, Македония се сблъсква с изисквания и/или реформи, които не се изпълняват от много други страни от ЕС, ако някои от напредналите западни демокрации са загубили авторитет да кажат какви са демократичните ценности, когато самите те не ги уважават, ако Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и абсурдно изнудване, какво остава за нас?“, пита академикът. По отношение на договора с България, Коцарев коментира: „Без да навлизам в текста на споразуменията, в (не) научните аргументи на предлаганите решения, ще говоря за това другаде, това, което искам да кажа тук, е, че и двете споразумения са недостойни за гражданите на Македония“. Според много изследвания моралните избори са възможни, „но хората са склонни да подкрепят професионални" и (не) етични „кодекси на абстрактната държавна машина", продължава председателят на МАНИ. „Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки индивид, гражданин, академик, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в много документи. Това са например Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата по отношение на реформите в образованието. Моралният избор на държавата Македония е ясен. За това съм говорил много пъти: за държавата Македония македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, от векове, вътре и извън територията на нашата страна. Такъв избор няма да означава несправедливост към държавата Македония или да нанесе каквито и да е щети, а напротив, това ще означава по-голямо уважение от другите страни. За нас, македонците, такъв подход ще означава само мир и достойнство. Ще направя подробен анализ на разпоредбите на двете споразумения, със специално позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които вече създават синергия, която не е била предвидена или е била пренебрегвана по време на подписването на двете споразумения. Тук искам само да отбележа, че професор Виктор Фридман говори за тази връзка още през 2019 г. Неговите мисли, през 2021 г., ще бъдат публикувани от известното английско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „Македония и политиката за идентичност след Преспанското споразумение“, в която ще бъде публикувана работата му „Наполовина пълна чаша или чаша пълна с отрова? Преспанското споразумение и съвременният македонски език". Според Фридман, „ако формулировката се тълкува по този начин или ако Северна Македония бъде принудена от ЕС да приеме българските твърдения за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското споразумение ще бъде по-скоро отровна чаша". Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Председателят на МАНИ Люпчо Коцарев: Няма да има сътрудничество с БАН, докато не признае фактите

Скопие. В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ. „МАНУ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът. Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни". „Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България: „Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“. Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Kathimerini (Гърция): Говорителят на Ердоган ще вземе участие на проучвателните преговори с Атина

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън ще участва в проучвателни контакти с Гърция, които се възобновяват в понеделник в Истанбул, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Участието на Калън, според редакцията, се разглежда като непряко присъствие на разговорите на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Гърция има ниски очаквания от преговорите поради различните програми, определени от двете страни за разговорите. Атина настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на гръцкото мюсюлманско малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като тест за цялостния ход на проучвателните контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 13:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Reuters: Турция се надява преговорите за Източното Средиземноморие да успокоят отношенията с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от напрежение заради претенции към водите в Източното Средиземноморие, Турция възобновява преговорите с Гърция в първия тест на надеждите си да подобри влошените отношения с Европейския съюз, коментират в редакцията на Reuters. Според редица дипломати възстановяването на доверието ще бъде основният лозунг на разговорите между Атина и Анкара. Преговорите станаха възможни след решението на Турция да преустанови проучванията за залежи в спорните води, които предизвикаха остра реакция в Гърция и Република Кипър и засилиха реториката около споровете на Анкара с Брюксел. Те също така биха могли да проправят пътя за предстоящо посещение в Турция от лидерите на ЕС. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на спорове за бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред агенцията, че вижда „прозорец на възможностите", но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация" и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Блока в „стратегическа слепота" спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките с Брюксел. Дипломати казват, че ще има нужда от повече от промяна в тона и оттеглянето на изследователския кораб на Турция от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим", заяви дипломат от Брюксел, добавяйки, че няма причина за оптимизъм. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който бе Брюксел с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера" между Анкара и ЕС заяви, че преговорите за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Икономическа вреда Усилията на Ердоган да изгради мостове с основния търговски партньор на Турция са на фона на усилията на правителството му да се справи с икономически спад. Пандемията от коронавируса е основната спирачка за растежа, но международното напрежение също натежава върху икономиката. Определяйки нов икономически път през ноември, Ердоган също обеща реформи на турската съдебна система след многократни критики от западни съюзници, които твърдят, че върховенството на закона е ерозирало в Турция след опита за преврат през 2016 г. и последвалите мерки. Турция игнорира няколко решения на Европейския съд по правата на човека, призоваващи за освобождаването на задържани в страната като кюрдския политик Селахетин Демирташ и бизнесмена Осман Кавала. Ердоган все още не е посочил какви мерки ще бъдат предприети, но отхвърли освобождаването на двамата мъже. „Доколко Турция ще бъде в състояние да отговори на очакванията си от ЕС, без да предприеме стъпки, е съмнително", казва Синан Улген, бивш турски дипломат и ръководител на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания. По-добрите връзки с Европа също могат да зависят отчасти от това доколко Анкара може да се справи с различията с новата администрация в САЩ, след като миналия месец Вашингтон наложи санкции на Турция заради закупуването на руски системи С-400. Ден преди встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, идващият държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че Вашингтон ще преразгледа дали са необходими допълнителни санкции и обвини партньора от НАТО Турция, че не се държи като съюзник. На срещата на върха през декември ЕС заяви, че ще координира отговора си към Турция със САЩ, което означава, че отношенията на Анкара с Вашингтон ще бъдат „определящ фактор за връзките на Турция със Запада като цяло", каза Улген. „Нулева наивност“ Още преди да започнат преговорите с Атина, двете страни нямат съгласие относно това какво трябва да обхващат разговорите, като Гърция настоява те да бъдат ограничени до определяне на морските териториални граници и изключителните икономически зони. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви пред парламента в сряда, че Атина няма да обсъжда въпроси, които смята за суверенни права, и ще подходи към преговорите с оптимизъм, но „с нулева наивност". Гърция отхвърли дискусията по други въпроси, повдигнати от Турция, включително демилитаризация на Източните Беломорски острови, като заяви, че това е въпрос, свързан със суверенните права. Турция също работи по пътна карта за нормализиране на връзките с партньора от НАТО Франция. Френският президент Еманюел Макрон беше остър критик на военната намеса на Турция в Либия и нейното предизвикателство към морските претенции на Гърция и Кипър. В замяна Ердоган обвини Макрон, че следва антиислямски дневен ред и постави под съмнение психическото му състояние. Турция назначи нов посланик в Париж - бивш колега на Макрон от университета - и дипломат заяви, че двамата лидери са разменили писма, в които Макрон предлага видео разговор. Но френски дипломатически източник заяви, че е твърде рано да се смята, че Турция е променила начина си на поведение. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 11:26 | Агенция "Фокус"

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Андонис Самарас: Преспанският договор нанесе непоправими щети на Гърция, признахме на Скопие идентичност и език

Атина. Преспанският договор е нанесъл непоправими щети на националния интерес на Гърция, като е признал на Скопие идентичност и език, заяви бившият премиер на южната ни съседка, а сега депутат от „Нова Демокрация“ Андонис Самарас в интервю пред Kathimerini. Успоредно с това, обяснявайки своите виждания, той обяви, че когато трите меморандума със Северна Македония стигнат до ратификация в парламента, той ще гласува „против“. „Първо, ние не „решихме“ никакъв проблем, просто проблемът, който имахме, се трансформира в друг – по-опасен! Който намесва България, Албания и Косово. И други, с много видове „желания“. Второ, влизането на Турция в региона не беше спряно от Преспанския договор. Напротив, засили се. И накрая, страните, които ни притиснаха да отстъпим на Скопие, не подкрепиха Гърция, когато дойде моментът да се справим с провокациите на Турция!“ - заяви Самарас. Той добавя, че напротив, „някои продължиха да насърчават Турция“, а страни, които сега открито подкрепят Гърция, „като Франция например, не подкрепиха категорично интеграцията на Скопие в Европа“. „Според това, нито се реши проблемът, нито Гърция видя нещо добро. Само се нанесоха непоправими национални щети, давайки име, идентичност и език (на Скопие)! Какво очаквате да направя?“ – коментира бившият гръцки премиер позицията си за предстоящото гласуване на меморандумите в парламента. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 10:27 | Агенция "Фокус"

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Лидерът на най-голямата албанска партия в РСМ: Спорът със София ще бъде решен преди изборите в България на пролет

Гостивар. Безизходицата в отношенията между Скопие и София ще бъде разрешена още тази пролет, уверен е лидерът на „Демократичния съюз за интеграция“ (най-голямата албанска партия в югозападната ни съседка) Али Ахмети, цитиран от вестник „Слободен печат“. Той изрази това твърдение в отговор на въпрос в снощното предаване „Политика“ на местната гостиварска телевизия „Глоби“. „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да разрешат този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България“, заяви лидерът на ДСИ. Той подчерта, че ще се намери решение, а дебатът ще се развива около историята и историческите личности, докато македонската идентичност и език не са заплашени. По темата за преброяването на населението на Северна Македония Ахмети посочи, че всички, които живеят в страната и имат собственост, ще бъдат изброени. Той уверява, че институциите ще си свършат работата, така че ще бъдат включени всички, живеещи в страната и в чужбина. Говорейки по темата, Ахмети изясни как е регистрирана диаспората. „Имаше разисквания относно преброяването, включително публични дебати. Това е статистически въпрос, а не политическо предприятие и тази операция трябва да бъде завършена. Съответните международни институции като ООН и ЕС изискват това от нас. Трябва да имаме по-точна статистика за икономиката на страната, за собствеността на страната, за населението на страната и никой няма да бъде изключен. Първо ще се регистрираме тук, а след това и тези, които са в чужбина чрез валидни документи от техните роднини тук или чрез Държавната статистическа служба. Известно е колко дълго живеят тук и колко дълго навън. Всички обаче са жители на тази страна“, подчерта той. По отношение на очакванията за резултатите, той отбеляза, че албанците не могат да бъдат по-малко от 25 процента, както бяха през 2002 г. Той обясни това с факта, че албанците в РСМ имат раждаемост, която се е увеличила през последните години. По отношение на промените в процедурите за издаване на гражданство, Ахмети смята, че този въпрос е твърде политизиран. Според него през последните 12 години около 15 хиляди души са получили гражданство, а без такова остават 3500 души. „Ненужно се манипулират гражданите с този въпрос. Не е е вярно, че 50 или 100 хиляди души са без гражданство и че половината от тях са албанци. Общо, според данните и информацията, предоставени ми от компетентните органи, занимаващи се с тези проблеми, има не повече от 3500 граждани без гражданство. По-голямата част от тях не са албанци, но те принадлежат към ромската общност“, каза лидерът на ДСИ Али Ахмети. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 09:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Kathimerini: В понеделник се възобновяват проучвателните разговори между Гърция и Турция, очакванията са ниски

Истанбул. Проучвателните контакти между Гърция и Турция се възобновяват в понеделник в истанбулския Swissotel, като Атина има особено ниски очаквания за съществен резултат поради различните програми, определени от двете страни, пише вестник Kathimerini. Гърция настоява, че разграничаването на морските зони е единственият въпрос за обсъждане, докато Турция иска цял набор от въпроси, от демилитаризацията на гръцките острови и „сивите зони“ в Егейско море до правата на турското малцинство в Тракия. В светлината на тези различия срещата на делегациите в понеделник се разглежда като лакмус за цялостния ход на изследователските контакти и предвкусване на климата, който ще преобладава през следващите месеци. За гръцката страна резултатът от тези контакти ще зависи от подхода, който Турция ще предприеме. По-конкретно, ако Анкара сигнализира за готовност да се включи в конструктивна дискусия за морските зони, както до известна степен го е направила през 2003 и 2011 г., Атина ще отговори. В случай, че Анкара държи картите си до гърдите си, Атина ще бъде отворена за нов кръг от контакти в Атина през февруари. Ако обаче Анкара настоява за своя „разширен“ дневен ред, оспорвайки гръцките суверенни права и националните червени линии, преговорите ще бъдат на тънък лед. Въпреки това източниците твърдят, че най-вероятният сценарий е Турция да реши да продължи проучвателните контакти през следващите шест месеца, но без никаква перспектива за конкретни резултати. Какъвто и сценарий да се реализира, според правителствени източници Атина няма причина да прекъсва контактите, тъй като почти със сигурност ще бъде обвинена за краха на преговорите, като двете страни се стремят да не бъдат държани отговорни от международната общност. Нещо повече, като се има предвид настоящата здравна и икономическа криза, правителството не би искало да добави голяма ескалация с Турция. Оценката на Атина е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се придържа към проучвателните контакти, тъй като може да се възползва от период на спокойствие в гръцко-турските отношения. С протичащия диалог Анкара също ще избегне възможността за санкции на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз през март. Нещо повече, тя ще има по-ясна картина на американско-турските отношения под президентството на Джо Байдън, който не се очаква да бъде толкова приятелски настроен към Ердоган като неговия предшественик Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

25 Януари 2021 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Али Ахмети: Спорът със София ще бъде решен преди българските избори през пролетта

Али Ахмети: Спорът със София ще бъде решен преди българските избори през пролетта

Гостивар. Тази пролет ще се излезе от задънената улица и проблемът с България ще бъде решен, каза Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), цитиран от македонското издание “Слободен печат“. Той заяви това по местната телевизия в Гостивар – „Глоби“ „В интерес е както на Вашингтон, така и на Брюксел да се реши този въпрос. През тези 20 години никога не съм бил разочарован от техните действия. Оптимист съм, че този проблем ще бъде решен в началото на пролетта. Решението ще дойде преди парламентарните избори в България,“ заяви лидерът на ДСИ Али Ахмети. Той подчерта, че ще бъде намерено решение, дебатът ще се проведе за историята и историческите фигури, докато македонската идентичност и език не са застрашени. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Daily Sabah: Турция ще търси съобразени с международното право решения на проблемите с Гърция

Истанбул. Министърът на отбраната на Турция изрази надежда, че на преговорите, които трябва да се проведат в понеделник в Истанбул, ще бъдат постигнати съобразени с международното право решения на двустранните въпроси, обезпокояващи Гърция и Турция, пише турското англоезично издание Daily Sabah "В преговорите с Гърция се надяваме, че проблемите ще бъдат решени в рамките на правото, закона и справедливостта и че ще бъдат намерени решения", заяви министърът на националната отбрана Хулуси Акар по време на церемонията за старта на изграждането на нови турски бойни кораби в Истанбул. Акар подчерта очакванията на Анкара, че Гърция ще "зачита правата на (Турция) в Егейско море и Източното Средиземноморие и щеизбягва действия, които могат да причинят недоразумения". В понеделник Турция и Гърция трябва да възобновят проучвателните разговори след четиригодишно прекъсване. Очаква се разговорите да бъдат фокусирани върху двустранни спорове, включително морските граници и правата на сондажи в региона. Двете страни инициираха проучвателни разговори за обсъждане на проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., за да се намери справедливо, устойчиво и взаимоприемливо решение. Предстоящите проучвателни разговори ще бъдат 61-ви по рода си между държавите от 2002 г. насам. Преговорите се провеждаха редовно до 2016 г., но оттогава нямаше такива поради политически спекулации и нежеланието на гръцката страна да седне на масата за преговори, според турската страна. Членовете на НАТО Турция и Гърция участваха в преговори за избягване на конфликти миналата година, инициирани от генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Тези разговори бяха предназначени да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие. Разговорите улесниха установяването на гореща линия между Атина и Анкара, позволяваща разрешаване на конфликти в морето или във въздуха. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Reuters: Турция се надява разговорите с Гърция да намалят напрежението с ЕС

Анкара. След петгодишно прекъсване, белязано от непрестанни спорове заради конкурентните им претенции в Източното Средиземноморие, Турция възобновява разговорите с Гърция в понеделник в първия тест на надеждите си да затопли влошените отношения с Европейския съюз, коментира Reuters Докато дипломатите казват, че възстановяването на доверието ще бъде трудна задача, преговорите следват решението на Турция да спре търсенето на газ в спорни води, което разгневи Гърция и Кипър, и успокояването на реториката около по-широките спорове на Анкара с ЕС. Тези проучвателни разговори също така предхождат посещение в Турция от лидерите на ЕС в края на следващата седмица. И двете страни казват, че има политическа воля за подобряване на отношенията, но след години на конфликти заради бежанците, правата на човека, морските претенции, военните интервенции на Турция и разделения остров Кипър, сближаването изглежда далечна перспектива. Изразявайки сдържан оптимизъм, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви пред Reuters, че вижда „прозорец на възможностите“, но че Анкара трябва да „изостави линията на конфронтация“ и да търси диалог. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който обвини блока в „стратегическа слепота“ спрямо Турция, заяви пред посланиците на ЕС в Анкара този месец, че е готов да подобри връзките си с блока. Дипломатите казват, че е необходимо повече от промяна в тона и оттеглянето на турския кораб за проучване на въглеводородни залежи от спорните води, за да заглуши призивите на някои държави от ЕС за санкции срещу Анкара, които лидерите на ЕС ще обсъдят през март. „Не виждам някакво голямо помирение, което да ни отклони от траекторията, по която вървим. Това може да стане само при значителен жест от Турция“, каза един дипломат в Брюксел, добавяйки, че няма причина да бъдем оптимисти. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който пътува до Брюксел тази седмица с мисия за поддържане на „позитивната атмосфера“ между Анкара и ЕС заяви в петък, че преговори за Кипър ще се проведат в Ню Йорк през следващите два месеца. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е  „причина за война“

Kathimerini: Турция напомни на Гърция: Разширяването на териториалните води на изток ще е „причина за война“

Атина. Само три дни преди възобновяването на проучвателните контакти между Атина и Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу напомни на Гърция в петък, че в случай че разшири териториалните си води в Егейско море, това ще бъде причина за война (casus belli), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар. В разговор с турски журналисти в края на двудневното си посещение в Брюксел Чавушоглу каза, че „позицията на Турция по въпроса за границите в Егейско море не се е променила“. „Решението, взето от турския парламент, не се е променило“, каза той, позовавайки се на декларацията от 1995 г., че ако Гърция разшири териториалните си води до 12 морски мили, както обмисля да направи съгласно международното право, това би представлявало casus belli. В същото време изглежда, че Европейският съюз е смекчил позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция за нарушенията на изключителната икономическа зона на Кипър. Тази промяна в отношението позволи на държавите-членки, които не бяха склонни да наложат нови санкции по принцип, да замразят подобен ход, като анализаторите отбелязват, че неотдавнашната офанзива на Анкара да се хареса на някои страни от ЕС носи своите дивиденти. „Видяхме значителна промяна в отношението на Турция по отношение на Гърция, Кипър и други въпроси“, каза европейски дипломат пред Kathimerini. „Такива промени сме виждали и в миналото и те се оказваха временни, но този път изглеждат като нещо по-съществено.“ Същият източник заяви, че санкциите ще останат на масата като опция, но добави, че повечето държави-членки искат да изчакат и да видят дали новият подход на Турция ще продължи. „Следователно в понеделник няма да има решение за санкции; сега не е моментът да се ускори този процес “, заключи европейският дипломат . Междувременно продължават консултациите на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX), свикана миналия четвъртък, относно възможни нови санкции срещу Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Януари 2021 | 09:02 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще  работят по нова пътна карта

Мевлют Чавушоглу: Турция и ЕС ще работят по нова пътна карта

Анкара. Турция и ЕС се договориха да работят по пътна карта за подобряване на отношенията, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от вестник Yeni Safak „Нашите колеги от ЕС също са решени да подобрят връзките с Турция, бихме искали да видим това и на практика“, каза Мевлут Чавушоглу на пресконференция по време на посещението си в Брюксел. Председателите на Европейския съвет и Европейската комисия ще посетят Турция по покана на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори за отношенията между Турция и ЕС, отбеляза Чавушоглу. Чавушоглу, който беше в Брюксел на двудневно посещение, се срещна с редица висши служители, включително председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия на ЕС Урсула фон дер Лайен и първия дипломат на блока Жозеп Борел. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Скопие: Ветото на България води до множество рискове

Посланикът на САЩ в Скопие: Ветото на България води до множество рискове

Скопие. "Разочаровани сме от ветото на България по ред причини, първо защото вярваме, че Северна Македония е била готова да започне процеса на отваряне и затваряне на глави с ЕС", заяви посланикът на САЩ в Скопие Кейт Мари Бърнс в интервю за радио Voice of America. Тя казва, че ветото крие рискове не само за Северна Македония, но и за ЕС, както и на процеса на разширяване като цяло. VOA: Очаквате ли новата администрация на президента Джо Байдън да окаже по-голям натиск върху България за вдигане на ветото? Бърнс: Първо бих искала да кажа, че САЩ са ангажирани с този регион и със Северна Македония от десетилетия. Бих казала, че през последните няколко години много интензивно участваме в подпомагането на Северна Македония за присъединяване към НАТО, в подкрепа на нейните стремежи и усилия за присъединяване към ЕС, както и към разширяване на икономическото сътрудничество и регионалното сътрудничество като цяло. Вярвам, че този вид сътрудничество ще продължи и, разбира се, то ще бъде фокусирано основно върху нашата подкрепа за евроатлантическата интеграция на Северна Македония. Това е основата на нашата политика тук и има много работа, която трябва да се направи по отношение на подпомагането на програмата за реформи, както и осигуряването на напредък в процеса на присъединяване към ЕС. VOA: Северна Македония временно спря официалните преговори със София, като обяви, че те ще бъдат възобновени след изборите в България през април. Смятате ли, че това е добър ход и какво биха могли да направят правителствата на двете страни този път и какво не беше направено преди, за да има положителен резултат за страната? Бърнс: Важно е двустранните преговори да продължат под някаква форма и мисля, че и двете страни признават това. Надявам се, че тези дискусии ще продължат по конструктивен начин и по подходящ начин и за двете страни, както и в интерес на двете страни. Отделно от това е важно да се поддържа почвата в готовност и да се проведат преговорите за процеса на присъединяване към ЕС. Вярваме, че Северна Македония показа, че е готова за първата си междуправителствена конференция, която се надяваме все пак да се случи възможно най-скоро. Окуражени сме, че Португалия подчерта, че разширяването на ЕС като цяло ще бъде приоритет по време на нейното председателство. VOA: Смятате ли, че българското вето отваря пространство за външно влияние, особено от Китай и Русия? Разочаровани ли сте от България, като се има предвид, че тя е член на НАТО? Бърнс: Очевидно е, че бяхме много разочаровани от решението на България да блокира началото на процеса на присъединяване през миналата година и ще продължим да правим каквото можем, за да гарантираме, че двустранните въпроси се решават по двустранни канали и че добрата воля и продължаващите усилия, които Северна Македония показва, за да може двустранните преговори със София да продължат по положителен начин, отделно от политическата реторика. Има държави, които не споделят еднакви виждания за Северна Македония в Европа и които не споделят ценностите на Европа като свободна и обединена, където има траен мир и стабилност. Те могат да се опитат да използват ситуацията за своя стратегически интерес. Ясно е, че Русия и Китай не споделят тази визия и мисля, че това е нещо, което всеки трябва да има предвид. Ето защо е особено важно процесът на присъединяване към ЕС да продължи напред възможно най-бързо. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 11:39 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Посланикът на ЕС в Скопие: РСМ и България трябва да намерят решение, за да продължи евроинтеграцията

Скопие. Посланикът на ЕС в Скопие Дейвид Гир е оптимист, че през първата половина на годината може да се очаква първата междуправителствена конференция между Македония и ЕС, което ще означава началото на преговорите за пълноправно членство. В интервю за Македонската информационна агенция (МИА) Гир каза, че Португалия се е ангажирала, че по време на нейното председателство на ЕС започването на преговори с Македония ще бъде приоритетен въпрос, цитира думите му скопското електроно издание “360 степени“ „Нека само да се върнем към събитията от миналата година през март - историческото решение, взето от Европейския съюз. Това означава, че 27-те държави-членки са се съгласили да започнат преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Следващата стъпка е да се хармонизира рамката за преговори и да се проведе първата междуправителствена конференция, когато всъщност ще започне самия процес на преговори. Тези преговори продължават в Брюксел и наистина португалското председателство обеща да помогне и да ускори процеса. "Междувременно това, което е важно, е Северна Македония, заедно с България, да се ангажират двустранно в опит да намерят решение, приемливо и за двете страни, което ще позволи на процеса да продължи напред." казва Гиър. Той заяви, че напълно разбира, че хората в страната се чувстват разочаровани и нетърпеливи да продължат напред, но също така подчерта, че движението напред изисква ангажираност по тези въпроси. "Има много примери от миналото, когато с непрекъснат ангажимент нещата вървят напред и съм голям оптимист," добавя Гир. Според него са необходими две неща - първото е Република Северна Македония и България да продължат да се ангажират с решаването на своите въпроси на двустранна основа и второ - междувременно правителството да приложи и ускори процеса на реформи. Защо има значение - първо, защото това е от най-голямо значение за гражданите, но второ, реформите и то свързаните с ЕС реформи са най-бързият начин за сближаване и присъединяване към европейското семейство. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Януари 2021 | 10:52 | Агенция "Фокус"