Вицепремиерът Томислав Дончев: Планът за възстановяване и устойчивост е инструмент, който може и ще помогне за ръст на БВП спрямо държавите в ЕС
София. Планът за възстановяване и устойчивост е инструмент, който може и ще помогне за ръст на БВП спрямо държавите в ЕС. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на онлайн публична дискусия, посветена на втория стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Зелена България”, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Имаме да наваксаме във всички сфери. Куп сектори са мощно недофинансирани. Това е не само сферата на енергийната ефективност, водния сектор, пътния и железопътния“, каза той. „Първо добре е да се добива и да се изнася мед. По-добро от износа на медни плоскости ако може да произвеждаме електрически кабели и проводници. Още по-добре би било да произвеждаме електромотори и трансформатори и след това електронни компоненти. Аз си мисля, че това е правилната посока. Аз си мисля, че ролята на държавните стимули е важна, но е въпрос на дързост и технологично ниво на българския бизнес“, добави Дончев.
„Публичното финансиране има характер на лекарство. Ако то е дозирано правилно, върши добра работа. Ако обаче се предозира, би могло да има обратен ефект. Всички мероприятия свързани с енергийната ефективност, ще бъдат съфинансирани“, каза още той. Дончев добави, че микромениджмънтът е ключа, да бъдат ефективни и да увличат допълнително финансиране.
„След 10 години България трябва да е готова да покрива тези публични инвестиции без външно финансиране. Ние имаме два сценария. Да продължим развитие с умерен прогрес във всяка от сферите. Това е нелош сценарий. На мен ми се иска поне в няколко области да не бъдем толкова умерени в прогреса напред, защото ако погледнете числата, България е влязла в ЕС БВП 31% на глава на населението спрямо средното европейско. Сега сме с 20% нагоре. Целевата стойност и то в къс период трябва да е 70% от средноевропейското. Ние не можем да чакаме 12 и 13 години за следващите 20% ръст. Ние трябва да сме достатъчно мъдри и дръзки да си поставим национална цел това да се случи за период по-кратък от 10 години. Да, планът за възстановяване и устойчивост е инструмент, който може и ще помогне за това“, подчерта той.
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Министър Десислава Танева: Подкрепяме в настоящия програмен период с максимално възможния инструментариум зеленчукопроизводството и трайни насаждения
София. Подкрепяме в настоящия програмен период с максимално възможния инструментариум, който е наличен, зеленчукопроизводството и трайни насаждения. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на онлайн публична дискусия, посветена на втория стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Зелена България”, предаде репортер на Агенц...
Министър Десислава Танева: Заложили сме 265 обекта от системата за доставки на в...
Министър Десислава Танева: Двата ни проекта по Националния план за възстановяван...
Министър Десислава Танева: С проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост ще увеличим значително възможността за напояване при по-ниско потребление на вода
София. С проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост ще увеличим значително възможността за напояване при по-ниско потребление на вода. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „МЗХГ предложи три проекта относно Националния план за възстановяване и устойчивост, два от които бяха приети. Това са за изграждане на електронна информационна система в земеделието и за възстановяване, ремонт, рехабилитация и модернизация на системата на Напоителни системи, обхващаща 265 обекта, от които 165 са за напояване, а останалите - за отводняване. С проекта ще увеличим площите за напояване в Североизточна и Северна Централна България близо 11 пъти, в Югозападна България над 6 пъти, както и в част от Тракия няколко пъти. Ще намалим разходите за вода до 75% в отделни части от тази система. Ще увеличим значително възможността за напояване при по-ниско потребление на вода и съхраняване на водните ресурси. Земеделието трябва да се адаптира към климатичните промени. Тази рехабилитация е изключително необходима, защото системата не е достатъчно поддържана в продължение на 30 години. Причините са много и различни. Без функционираща такава система, не може да имаме конкурентноспособно земеделие в дългосрочен план. Не можем да пропиляваме природни ресурси“, посочи Танева. „Не можем да гледаме на който и да е инструмент само като възможност за получаване на пари. Този инструмент се предоставя за реформи и постигане на цели в околната среда и цифровизация на секторите. Това е база, която ще ни позволи да наградим системата от инструменти за подкрепа на земеделския сектори и за прилагане на прецизни земеделски практики, които щадят природните ресурси и ще помогнат да дадем значителен принос за постигане на зелените цели“, заяви министърът. „Отговор на въпросите на млекопреработвателите са дадени в срещи, които сме имали с браншовите представители. Временната рамка за 125 хиляди евро - по тяхно предложение се възползвахме от това, приключи приемът и всички бенефициенти получиха средства от нея. Най-голямата подкрепа, която е получавал секторът, е в тази година на пандемия. 400 млн. лв. в повече е подкрепата на сектора заради сушата и пандемията. Всички инструменти, които предостави ЕК, са използвани, без тази подкрепа за 800 хиляди евро за предприятията, защото там трябва да се покажат статистически данни за спада на съответния бизнес. Такива данни за млекопреработвателния сектор нямаше. Те нямаха значителен спад“, посочи Танева. „Започнахме плащанията с преходната национална помощ. Днес започваме плащанията по обвързаната подкрепа за животни, като ставките са по-високи с около 20% за фермите за едри и дребни животни в планинските стопанства. Снощи излязоха оперативно първите данни за ставките на останалите схеми по обвързаната подкрепа. Тези плащания ще бъдат платени. Ще бъдат разплатени и още 4 мерки по deminimis през декември“, допълни тя.