Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

Париж. Еманюел Макрон отново не успя да избегне противоречия - този път по отношение на ски курортите, констатира Le Figaro. Както отбелязва вестникът, този път скандалът избухна след предупреждението на президента, че ще направи всичко, за да не допусне французите да пътуват до места, където рискуват да се заразят с COVID-19, тоест до чуждестранни ски курорти.

Френският министър-председател Жан Кастекс от своя страна задейства административната машина, обявявайки в сряда по телевизия BFM намерението на правителството да въведе карантини и произволни проверки по границите за туристите, които се връщат от ски курорти в Испания или Швейцария. Префектите на съответните ведомства „могат да наредят седемдневна изолация“, добави той, вкарвайки изпълнителната власт в противоречия, инициирани най-вече от десни политически сили. Левичари и природозащитници, които никога не пропускаха възможност да се оплачат от нарушаването на свободите, също биха могли да се присъединят към този „осъдителен концерт“, но карането на ски в Швейцария не е основната им грижа, отбелязва вестникът.

„Кафкианската ситуация продължава ... Французите могат да отидат в Андора, за да купят цигари, но ако са ходили на ски там, ще бъдат глобени. Те могат да отидат на парти в южна Испания, но не и да карат ски за един ден в Швейцария“, оплака се Емили Бонивар, представител на Републиканците от департамента Савоя. След това президентите на региона Оверн-Рона-Алпи, департаментите на Савоя, Изер и Горна Савоя призоваха Държавния съвет да оспори решението на правителството да затвори ски лифтовете по време на Коледа.

Марин Льо Пен от своя страна се възползва от полемиката, за да се върне на въпроса за границите. „Не можем да контролираме границите си, за да предотвратим пристигането на терористи, нелегални имигранти, трафиканти на хора, но като по чудо можем да контролираме границите, така че французите да не отидат до швейцарските лифтове?!“ - иронично попита председателят на партия „Национално обединение“.

Както припомня Le Figaro, изправени пред пандемията от COVID-19, страните от Европейския съюз се опитват да организират борба срещу разпространението на вируса в ски курортите на континента в края на годината, но срещу плановете има голяма съпротива. Във Франция курортите ще останат отворени, но ще бъдат затворени лифтовете. В Австрия е точно обратното: хотелите в курортите ще бъдат затворени, но ски лифтовете ще останат отворени. Що се отнася до швейцарските и испанските курорти, те ще останат напълно отворени.

В тази връзка френското правителство се измъчва от въпроса: ами ако французите се възползват от това, за да отидат на ски в чужбина, пише вестникът. „От няколко седмици европейските партньори се опитват да предотвратят проблема, който ски ваканциите могат да създадат за разпространението на вируса“, казва съветник на Елисейския дворец. Идеята, каза той, е да се разубедят французите и европейците да отидат по курортите и да бъдат призовани към отговорност и здрав разум.

Освен това случаят не се ограничава до разпространението на инфекцията, тъй като липсата на единство на европейско ниво ще създаде конкурентен дисбаланс в ущърб на френските курорти, обяснява вестникът.
***
Женева. Световната здравна организация разшири насоките си за носене на защитни маски, съобщава Die Welt. По-специално, новите препоръки се отнасят до случаите, когато маска трябва да се носи дори у дома.

Сега СЗО препоръчва носенето на маска у дома в случай на гостуващи гости и лоша вентилация. В този случай няма значение дали се спазва социална дистанция от поне един метър.

Освен това СЗО препоръча да не се носи маската на ръката, китката или да се спуска върху брадичката в момент, когато не е необходима, пише Die Welt. Маската трябва да се съхранява в чиста, найлонова торба за многократна употреба.

В същото време СЗО подчерта, че въпреки всички препоръки, универсалното използване на маски от здрави хора не е еднозначно. „В момента има само ограничени и противоречиви научни данни за ефективността на носенето на маски по отношение на предотвратяването на респираторни заболявания, включително коронавирус“, гласи друга част от препоръките на СЗО.
***
Стокхолм. Подкрепата за шведското правителство и общественото доверие, че шведските власти са в състояние да се справят с коронавирусната криза, отслабват, пише The Guardian. Както отбелязва вестникът, нарастващият брой на смъртните случаи от COVID-19 и новите инфекции са се превърнали в тест за антикарантинния подход на Стокхолм.

След като националната здравна агенция обяви в четвъртък 6 485 нови инфекции и още 33 смъртни случая, премиерът Стефан Льовен обяви, че гимназиите ще преминат към дистанционно обучение от 7 декември до края на срока.

„Това се прави, за да се забави разпространението на болестта“, обясни министър-председателят.

Това, което страната направи сега, каза той, ще определи как шведите „могат да празнуват Коледа“.

Анкета на Статистическата служба на Швеция тази седмица показа, че подкрепата за лявоцентристките социалдемократи, включително премиера, е спаднала с почти пет процентни пункта от май тази година до 29,4%. И изглежда, че шведите все по-често поставят под въпрос стратегията на властите, се казва в статията.

Проучване, публикувано миналата седмица, показа, че увереността на шведите, че техните власти са в състояние да държат настоящата криза под контрол е спаднало през октомври от 55% на 42%. В същото време 44% от анкетираните - месец по-рано бяха само 31% - заявиха, че според тях не се прави достатъчно за борбата срещу COVID-19.

Повече от 80% от анкетираните казват, че са или „донякъде“ или „много загрижени“, че шведските здравни служби не могат да се справят с този проблем.

Мекият подход на Швеция за справяне с пандемията стана уникален в цяла Европа, се казва в статията. Шведските власти избягваха всякаква форма на изолация, съсредоточавайки се върху това да посъветват, вместо да заповядат на хората доброволно да следват хигиенните и дистанционни насоки. Магазините, баровете и ресторантите остават отворени и няма препоръки да се носят маски извън болниците.

Стокхолм винаги е отричал, че целта му е да се постигне бърз стаден имунитет. Властите подчертаха, че тяхната стратегия е да забавят разпространението на вируса достатъчно, за да могат здравните служби да се справят с пандемията. Те обаче така и не получиха очакваните по-високи нива на имунитет и втората вълна от пандемията удари силно Швеция.

Общо в страната над 7000 души са починали от COVID-19. Швеция, с 10,2 милиона жители, има едно от най-високите нива на смъртност на глава от населението в Европа, отбелязва The Guardian.
***
Брюксел. ЕС приема механизъм за прилагане на санкции срещу лица за нарушения на правата на човека, отделно от националното им правителство, според два документа, видяни от POLITICO, които ще бъдат представени официално следващата седмица.

Двата документа, решение на Съвета и регламент на Съвета, бяха съгласувани от посланиците на ЕС в сряда и ще бъдат представени в понеделник по време на среща на външните министри на ЕС по време на Деня на правата на човека на 10 декември, казват дипломати.

Споразумението слага край на годините на дискусии и означава, че санкциите могат да се прилагат по-гъвкаво. Представител на ЕС каза, че например „можем да санкционираме китайски служител без санкции срещу Китай“. Мерките обаче ще изискват единодушие между страните от ЕС.

Този ход поставя ЕС на една линия със страни като САЩ и Великобритания, които вече са въвели така наречените закони на Магнитски, които позволяват на държавите да наказват чуждестранни служители, които нарушават правата на човека. Те са кръстени на адвоката Сергей Магнитски, който почина в затвора в Москва през 2009 г. Версията за ЕС обаче няма да носи същото име, за да се избегнат възражения от страни, които имат проруска линия.

Двата документа предоставят дълъг списък с нарушения, които могат да бъдат наказани със забрани за пътуване и замразяване на активи. Списъкът включва геноцид, престъпления срещу човечеството, произволни арести или задържания, изтезания, робство, сексуално и основано на пола насилие, „нарушения или злоупотреби със свободата на мирни събрания и сдружаване“ и трафик на хора.

За разлика от подобни правомощия в други държави обаче, механизмът на ЕС не позволява прилагането на санкции въз основа на корупция. Това е така, защото „в международното законодателство няма ясна дефиниция“, каза дипломат от ЕС. Един дипломат посочи, че случаите на корупция вече могат да бъдат наказвани с помощта на съществуващите географски санкции.

През септември Кипър задържа решение за налагане на санкции на беларуски служители, замесени в репресиите срещу протестиращите след оспорваните избори в тази страна.

За да избегне подобни закъснения в бъдеще, Нидерландия настоя за новия механизъм, който позволява да се приемат решения за санкции с квалифицирано мнозинство, но това предложение беше отхвърлено.

В документите се посочва, че „Съветът, действайки с единодушие по предложение на държава-членка или на върховния представител“, ще установи списъците. Изразът „с единодушие“ беше добавен след по-ранен проект, представен през октомври от Комисията и Службата за външна дейност, дипломатическият орган на ЕС.

Според двама дипломати, повечето държави-членки твърдят, че единодушието, макар и по-сложно, „дава по-силно послание за политическа воля“.

Дипломатите казват, че се надяват, че е „въпрос на седмици“ да бъде въведен новият механизъм.