Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")

Париж. Франция ще може да постигне по-сериозни резултати по отношение на контрола на ядрените оръжия, ако си сътрудничи с Москва, а не с Вашингтон, тъй като американците се интересуват само със собствените си интереси, убеден е Жан-Люк Меланшон, известен френски политик и лидер на партията „Непокорна Франция“. В интервю за изданието L'Opinon, Меланшон заяви, че Париж няма „нищо общо" и с НАТО, тъй като Алиансът се занимава главно с подкрепата на американската икономика, без да помага на Франция да защити суверенитета си.

„Русия е надежден партньор, но САЩ не са. Те не са подписали практически нито едно споразумение, от което да сме се интересували, и това се отнася не само за военната сфера. И спрете да повтаряте мантрата за общи ценности със Северна Америка! Ние не застъпваме същите принципи. На първо място САЩ защитават правото си да правят каквото си искат. Тази държава воюва 222 години от своята 244-годишна история. Това е една от малкото държави, отнела на съседката си - Мексико - повече от половината от територията".

Както подчерта френският политик, Париж няма алтернативи в областта на ядрените оръжия, освен курс на сдържане: въпреки факта, че Договорът за забрана на ядрените оръжия, одобрен от Общото събрание на ООН, е, по мнение на Меланшон, изключително привлекателно споразумение за Франция, тя не трябва да се разоръжава на първо място. Това трябва да направят страните с най-големи арсенали – т.е. САЩ и Русия. Те обаче не предлагат никакви дипломатически инициативи за разоръжаване. Нещо повече, в момента светът е в още по-опасна ситуация, отколкото дори по време на Студената война, когато поне имаше дискусия относно споразуменията за контрол на оръжията - в края на краищата, поради изтеглянето на Вашингтон от Договора за ракетите със среден и по-малък обсег, много страни отново започнаха да изграждат своите арсенали, добави Меланшон.

Според политика ядреното възпиране може да загуби своя „незаменим" характер за Франция, само ако космическите оръжия в близко бъдеще отменят възможността за използване на междуконтинентални ракети, тъй като страната е в състояние да изведе в орбита „толкова" спътници, колкото иска, то тогава ще може да създаде отбранителна система, която напълно защитава нейната територия. Доскоро милитаризацията на космическото пространство беше забранена, но САЩ промениха това, придобивайки космически сили - и френският президент Еманюел Макрон, без дори да постави този въпрос за обсъждане от депутатите, създаде подобно военно командване, припомни лидерът на „Непокорна Франция". Както подчерта Меланшон, въпреки факта, че Франция продължава да се противопоставя на милитаризацията на космическото пространство, много държави - включително Китай, САЩ и Индия - вече разполагат със средства за унищожаване на сателити в орбита и поради това Париж трябва да декларира, че че си запазва правото да „демилитаризира космоса със сила“, ако е необходимо.

„Що се отнася до националната отбрана, според мен не трябва да има ограничения. Суверенитетът на Франция е пълен, абсолютен и не подлежи на обсъждане. Ако нямаме такива средства, вече няма да бъдем независима държава, което означава, че нашите хора няма да имат суверенитет. Това е нашата доктрина“, цитира L'Opinion думите на Меланшон.

В интервюто си френският политик също се обяви за оттеглянето на Франция от НАТО. „Няма какво да правим там! Първо, тъй като това е ненадежден съюз - не можете със сигурност да знаете какво са задължени съюзниците, тъй като чл. 5 (от Хартата на НАТО) дава свобода на всяка страна да избира степента на участие по свое усмотрение. Втората точка: съюзът се състои от хора, които могат да се окажат противници или врагове; доскоро подобни хипотези се смятаха за нелепи, но, както видяхме с примера на Турция, в тях няма нищо нелепо. Турция направи два изключително агресивни демарша срещу френската армия - първо, бомбардира военна база в Сирия, където бяха разположени нашите специални части, и второ, предприе агресивни стъпки срещу френски кораб край бреговете на Либия. Третият момент: войските в Средиземно море се командват от американците и те изобщо няма да споделят тези отговорности с никого. Има, разбира се, френски генерал, отговарящ за „стратегическите изследвания“, към който САЩ нямат връзка. Но от гледна точка на конкретни и съществени неща, ние не представляваме нищо в НАТО“, обясни лидерът на „Непокорна Франция“.

Според Меланшон прагът, определен в НАТО за военни разходи от най-малко 2% от БВП на страната, по същество е просто „кредитна линия за американците“, предназначена да подпомага американската икономика. В същото време, както отбеляза политикът, за да запази независимостта си, Франция трябва да осигури собствена защита, което означава, че трябва да произвежда самостоятелно необходимите оръжия, без да разчита на вноса от страните-членки на НАТО.

Както Меланшон призна в интервю за L'Opinion, той също се застъпва за връщането на военната повинност - въпреки че не всички негови съпартийци са съгласни с тази позиция. „Трябва да изхождаме от това, което по същество е проектът, и това е данък под формата на време, отделено за обслужване на родината. Днес по отношение на отбраната просто нямаме нужда от 700 000 млади хора, които да бъдат постоянно мобилизирани. Решението на президента Жак Ширак (да отмени повинността през 1996 г.) може да бъде разбрано, то имаше своя собствена логика, въпреки че аз се обявих против него. И все пак според мен все още ни е необходима система за пасивна и въоръжена национална отбрана“, цитира го изданието. Според Меланшон наборниците, наред с други неща, ще могат да изпълняват задачи на правоприлагането, което ще помогне да се промени отношението на гражданите към полицията и да се намали честотата на расизъм и насилие в нейните редици.

***

Брюксел. Европейският съюз възнамерява да предложи на администрацията на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън да създаде нов глобален алианс, укрепвайки сътрудничеството за противопоставяне на Китай, пише Daily Express.

Според изданието, Европейската комисия, заедно с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, са разработили проектоверсия на документа, която включва преодоляване на различията между страните, възникнали при настоящия лидер на САЩ Доналд Тръмп.

В проекта на документ Европейската комисия посочва необходимостта от разработване на нова „трансатлантическа програма“, за да се отговори на предизвикателствата, поставени на международната общност от „нарастващите международни усилия“ на Китай. Отбелязва се, че Брюксел и Лондон „не винаги са съгласни“ за това как да решат проблемите, свързани с Пекин.

Според Daily Express проектът на документа не разкрива какви действия трябва да прибегнат САЩ и Европейският съюз, за да се противопоставят по-ефективно на Китай. Въпреки това в него се споменава, че страните могат да засилят сътрудничеството в борбата срещу пандемията и борбата с киберпрестъпността.

Очаква се документът да бъде представен за одобрение на лидерите на страните-членки на Европейския съюз на следващата среща на върха на блока, която ще се проведе на 10-11 декември. Ако този план бъде одобрен, ЕС и САЩ могат да започнат да го прилагат през първата половина на 2021 г.

Daily Express отбелязва, че въпреки разногласията между ЕС и САЩ, възникнали при администрацията на Тръмп, има надежда за укрепване на двустранните отношения, след като в Белия дом влезе Байдън през януари.

***

Берлин. Неотдавнашният конфликт между френския президент Еманюел Макрон и германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер за това дали Европа трябва да върви по своя път или да остане под крилото на САЩ бе поредната кулминация в продължителната „война на наративите“, пише Der Spiegel. Повече от четири години европейците търсят своето място в света, използвайки звучни, но безсмислени термини: „стратегическа автономия“, „европейски суверенитет“, „стратегически суверенитет“. Дискусията по този важен въпрос се превърна в игра на „Бинго“, в която красотата на думата е по-важна от нейното значение и възможността за практическо изпълнение. „Напоследък този конфликт дори придоби религиозни черти: тези, които говорят за суверенитет или автономия, се наричат европейци, а тези, които не го правят - трансатлантисти. Сякаш и двете понятия се изключват взаимно“, отбелязва авторът на статията.

Остава да се надяваме, че тази „война на термините“ скоро ще приключи, продължава изданието. В крайна сметка никой от тях няма конкретна програма, която да позволи на Европа да защити своите политически, военни и икономически интереси на световната сцена. И за това ЕС трябва да направи много: съюзът трябва да натрупа „критична маса“ във всички тези области, за да стане „от топка - играч“. Не на последно място, за тази цел е необходимо да се осигурят самостоятелно транспортните маршрути, да се контролират инвестициите във важни инфраструктурни обекти, да се увеличи военната сила, за да се възпре врагът в случай на нужда. Но „повествователната война“ пречи на европейците да мислят за конкретни политически решения, бюджети или други инструменти.

Много европейски политици също са възпрепятствани от факта, че за да се премине към конкретни действия, е необходимо да се отрекат от мита за нарастващата мощ на националните държави, пише авторът. На фона на глобалното затопляне, геополитическата нестабилност и пандемията, идеята за изграждане на силна и независима държава изглежда примамлива. Но точно тези екзистенциални предизвикателства дават ясно да се разбере, че никоя държава не може да се справи сама с тях: „Европейските държави зависят една от друга и не само една от друга, но и от неевропейски играчи“.

За да успее, Европа трябва да контролира зависимостите си, например от суровините, да премахне уязвимостите си, например в цифровата сфера, както и да се позиционира така, че да не губи в конфликтите с Русия. Европейците се нуждаят от инструменти за това. В дигиталната сфера те могат да се превърнат в международни стандарти. В областта на сигурността и отбраната - традиционни средства, както и подобрени кибер възможности. Всичко това ще направи Европа играч, с който другите ще искат да работят, защото с него може да се постигне нещо. С други думи, хората ще разберат, че е по-добре да не се карат с ЕС. И самите европейци не е нужно да бързат сляпо към американците. Понякога отношенията им ще бъдат подобни на отношенията между партньори, понякога между конкуренти. Остава да се надяваме, че когато новият президент на САЩ Джо Байдън пристигне в Европа, ще му бъдат дадени конкретни политически предложения, а не добри условия, заключава авторът.

***

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел посочи в понеделник, че е готова да направи някои отстъпки на Унгария и Полша в ожесточената политическа борба за върховенство на закона, заявявайки, че двете страни трябва да се съгласят на компромиси, за да бъде освободен пакетът за бюджет и възстановяване на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро, който е блокиран от споровете, пише европейската редакция на Politico.

Будапеща и Варшава блокират приемането на финансовия пакет поради противопоставянето си на механизма - договорен между германското председателство на Съвета на ЕС и Европейския парламент, който би обвързал бюджетните плащания с критериите за върховенство на закона.

Много държави от ЕС и водещи членове на Европейския парламент заявиха, че не са склонни да отстъпят на споразумението за върховенство на закона, а Меркел преди това го защити като „много добър и балансиран компромис“.

В понеделник обаче германският канцлер посочи, че може да се наложи да се подобри механизмът за върховенство на закона, за да се убедят Унгария и Полша да оттеглят ветото си. Меркел отговаря за посредничеството при сделката, тъй като в момента Германия е председател на Съвета.

„Някои казват: Не правете компромиси и не променяйте нито една запетая, а други или същите хора казват: Но, моля, постигнете резултат“, каза Меркел на видеоконференция с депутатите по въпросите на ЕС от националните парламенти в блока.

„И това, бих казал сега, е точно задачата на политиката. Да превърне очевидните несъвместимости в резултат, с който всеки може да живее“, продължи Меркел и добави: „Но без компромис това няма да проработи - и с това имам предвид [компромис] от всички страни. И затова вярвам, че тъй като това е наистина централен проект, ние всички трябва да сме готови да постигнем компромис до известна степен“.

Тя каза, че „знаем, че абсолютно искаме резултат“, за да отблокираме сделката за бюджета и възстановяването, като предупреди, че без споразумение възможностите за разходи на ЕС през следващата година ще бъдат значително намалени.

Все пак Меркел защити важността на върховенството на закона като „основата на европейския проект“. Тя подчерта, че съгласуваният механизъм има „печат“ както на правните служби на Съвета, така и на Комисията, и отхвърли обвиненията от Унгария или Полша, че ще въведе дисциплинарни мерки по член 7 „през задната врата“.

Тя призна, че първоначалната сделка за върховенството на закона, която беше сключена сред лидерите на ЕС през юли - и в чието вземане беше тясно ангажирана - „съдържаше голям брой неясноти“, което затрудни постигането на сделка между всички 27 страни от ЕС. Лидерите на ЕС трябва да се срещнат в Брюксел в четвъртък и петък следващата седмица, за да намерят компромис.

„Обединяването на всички държави-членки заедно се оказва нещо толкова трудно, колкото квадратурата на кръга“, каза тя.

***