Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция „Фокус“)

Москва. До края на седмицата партида от руската ваксина „Спутник V“ ще бъде изпратена в Сърбия, съобщи пресслужбата на сръбското правителство след видеоконференция между министър-председателя Ана Брнабич и руския индустриален министър Денис Мантуров, пише вестник „Взгляд“.

„Премиерът на Република Сърбия Ана Бърнабич говори днес по видеоконференция с министъра на промишлеността Денис Мантуров, който я информира за напредъка [в Русия] с производството на коронавирусната ваксина „Спутник V“. Мантуров потвърди, че партида от ваксината за лабораторен контрол в размер на 20 дози ще бъде доставена в Сърбия до края на тази седмица“, докладваха от Кабинета на министрите в Белград.

Министерството на промишлеността и търговията на Русия от своя страна заяви, че Сърбия е готова да проучи възможността за съвместно производство на „Спутник V“. „По думите на Бърнабич Сърбия е готова да проучи възможността за съвместно производство на това лекарство. Мантуров каза, че партида ваксини за лабораторни изследвания в размер на 20 дози ще пристигне в Сърбия до края на тази седмица “, заявиха министерството.

През август президентът Владимир Путин обяви регистрацията на първата ваксина срещу коронавирус в Русия. Тя получи името „Спутник V“ по аналогия с изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята през 1957 година. През октомври президентът обяви, че Новосибирският изследователски център „Вектор“ е регистрирал втората руска ваксина срещу коронавирус. Путин каза още, че скоро ще бъде регистрирана третата ваксина на Центъра „Чумаков“ на Руската академия на науките.

На срещата на върха на ШОС държавният глава обърна внимание на факта, че както показват проучванията, всички регистрирани руски ваксини срещу коронавирус са ефективни и безопасни. Путин подчерта, че Русия е готова да обедини сили с други страни в борбата с разпространението на инфекцията. По думите на президента десетки страни вече са предложили на Москва да установи сътрудничество в доставката и съвместното производство на руските ваксини.
***
Брюксел. Европейският съюз призовава новоизбрания президент на САЩ Джоузеф Байдън да изработят обща линия на поведение спрямо авторитарните режими, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той даде да се разбере, че ЕС вече не иска, както по времето на Доналд Тръмп, да зависи от развитието на отношенията на Вашингтон с Москва и Пекин. За да възстановят взаимното разбирателство със своя съюзник, европейците са готови да се срещнат със САЩ наполовината път по редица въпроси. По-специално, ЕС ще последва американците в засилването на натиска върху Русия и ще приеме своя аналог на Закона на Магнитски, пише руското опозиционно издание „Независимая газета“.

Мишел заяви пред журналисти, че има проекто предложение за изграждане на контакти с Байдън. Вероятно в него се използват идеи от доклад, изготвен от Европейската комисия съвместно с офиса на върховния представител на ЕС за външните работи Жозеп Борел. Според Financial Times окончателната версия на документа все още не е приета. Той съдържа 11 страници, а работното заглавие е „Нова програма за отношенията между ЕС и САЩ в контекста на глобалните промени“. Окончателният доклад на Европейската комисия ще бъде представен за одобрение от лидерите на страните от ЕС на срещата на върха на 10-11 декември.

Следвайки авторите на доклада, Мишел предлага да се разработи единна стратегия в отношенията с проблемните държави за ЕС. Както съобщава агенция DPA, говорим предимно за Китай и Русия, но не само. Мишел иска САЩ и ЕС да действат заедно и по отношение например на Иран и Турция.

Възгледите на ръководителя на Съвета на Европа ще бъдат представени лично на Байдън малко след като той премине процедурата по встъпване в длъжност и получи правото да води официално международни преговори. Избраният президент на САЩ, според медиите на страните от ЕС, ще бъде поканен на две срещи на върха на ЕС, които ще се проведат през първата половина на следващата година. Точната им дата все още не е определена, но е известно, че едната от тях ще бъде виртуална, а другата - присъствена. Politico, позовавайки се на свои източници, твърди, че европейците толкова бързат да подобрят отношенията със САЩ, че са готови да проведат среща на върха с участието на Байдън дори преди 20 януари, датата на неговата клетва. Не е ясно обаче дали самият той ще предприеме тази смела стъпка, която не отговаря съвсем на американската политическа традиция.

Според портала Euroactiv в понеделник посланиците на ЕС са обсъдили и плана за трансатлантическо сътрудничество, изготвен от ръководството на ЕС. Документът включва пет ключови теми: борбата с коронавируса, икономическото възстановяване, насърчаването на мира и сигурността и, което е особено интересно за Русия, затвърждаване на подкрепата за общите ценности за Европейския съюз и САЩ. Изявление ще бъде направено преди срещата на върха на ЕС през декември. В него посланиците на Европейския съюз или Борел ще формулират подробно желанията за курса към Байдън.

Темата за сътрудничеството между ЕС и САЩ също ще бъде повдигната чрез НАТО. Euroactiv твърди, че Мишел работи по организирането на съвместно посещение в страните от Европейския съюз или виртуални консултации с лидерите на европейски държави с генералния секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг. Темата им ще бъде отношенията с Вашингтон.

Подобна активност на европейските служители се обяснява с желанието за бързо преодоляване на трудностите и недоразуменията, възникнали между САЩ и ЕС по време на администрацията на Тръмп. По-специално американският президент се опита твърде упорито да подчини задграничните съюзници на линията на Вашингтон по отношение на Китай и Русия. Достатъчно е да си припомним натиска на САЩ върху Европейския съюз да ограничи дейността на китайската компания Huawei в Европа. Съдбата на проекта „Северен поток 2“ е отличен пример за това как сложните отношения между САЩ и Русия се отразяват не по най-добрия начин върху ЕС. Санкциите, наложени от САЩ, му създадоха значителни на Съюза.

Европейските власти, поне сега, не казват, че „Северен поток 2“, както и други въпроси на икономическото сътрудничество с Русия, ще бъдат в центъра на диалога с Байдън. Това е разбираемо: темата е сложна, ще се изискват взаимни отстъпки от американците и европейците. Междувременно, що се отнася до Русия, ЕС е готов да покаже на Вашингтон жестовете на добра воля само по отношение на защитата на общите ценности.

Представител на Европейската комисия заяви пред ТАСС, че в Европейския съвет се обсъжда европейски аналог на Закона на Магнитски. По неговите думи, „се прави всичко възможно, за да бъде одобрен в близко бъдеще“. Законът за върховенството на закона и отчетността „Сергей Магнитски“, който предвижда налагане на санкции срещу редица руски служители, беше приет в САЩ още през 2012 г. Оттогава много се говори за приемането на неговия аналог на ниво ЕС. Въпросът обаче не надхвърляше думите. Освен в САЩ и Канада, „закони на Магнитски“ бяха приети само във Великобритания, Литва, Латвия и Естония. Това се промени тази есен, преди американските избори. През септември ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че се разработва европейски аналог на Закона Магнитски. Сега очевидно е в процес на окончателно одобрение, което може да бъде завършено преди срещата на върха през декември.
***
Белград. Сърбия получи 11 руски танка Т-72БМС като дарение от Руската федерация, съобщава вестник „Известия“.

Машините бяха прехвърлени в западната ни съседка, а в събота държавният глава Александър Вучич инспектира първата партида танкове, разположени на военен полигон близо до Ниш.

„Благодарен съм на Руската федерация и президента [Владимир] Путин, че помогнаха на Сърбия с това дарение“, заяви сръбският президент по време на инспекцията. От неговите думи стана ясно, че Сърбия е получила 11 нови танка Т-72БМС.

Вучич увери, че танкистите в сръбската армия са доволни от дарението на Москва. Новите танкове имат подобрена защита, навигация и контрол, което ще повиши боеготовността на сръбската армия, добави Вучич. „Очакваме още танкове и бронирани превозни средства, които допълнително ще укрепят нашата армия и идеята за военния ни неутралитет“, заключи държавният глава на западната ни съседка.

През октомври Вучич потвърди, че Белград никога няма да наложи санкции на Русия, дори ако бъде притиснат. Страната възнамерява да защитава своите територии, без да се присъединява към никакви военни структури, категоричен бе президентът.