AFP: Следващият кръг от преговорите за границата между Израел и Ливан е отложен по искане на САЩ

Анкара. Зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400 , които Анкара купи от Москва, ще бъдат използвани независимо от системата на НАТО. Това съобщи турският министър на националната отбрана в четвъртък, предава ТАСС.„С-400 няма да бъдат интегрирани в инфраструктурата за командване и контрол на НАТО. Те ще бъдат използвани независимо“, каза той, цитиран от телевизионния канал TRT.Осв...

Брюксел. Европейският съюз трябва да предприеме конкретни действия срещу Турция, а не да се ограничава с думи, заяви пред Euronews председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. „Веднага можете да разберете, че той [Ердоган] само си играе с нас. Ето защо сега са необходими действия. Що се отнася до доверието, трябва да действаме сега. Думите вече не са достатъчни. И ние трябва да използваме нашата икономическа мощ. Европейският съюз е много по-важен за Турция, отколкото Турция за нас“, увери германският политик. Съгласно думите му, Турция е „европейски въпрос“, а не гръцки, кипърски или френски. „Ето защо е на масата и затова всички заедно трябва да отговорим на тези атаки срещу Европейския съюз". „Нека бъда много ясен - ако президентът Ердоган сега спира френските продукти, идващи в Турция, тогава той трябва да разбере, че това е част от митническия съюз и че общото споразумение между Европейския съюз и Турция предвижда всички европейски продукти да имат свободен достъп на пазара на Турция“. Превод и редакция: Иван Христов.

Москва. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска трябва да бъде отвлечена от Вилнюс и да бъде обесена в центъра на Минск. Това заяви лидерът на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР) Владимир Жириновски в хода на ток-шоу по местна телевизия, предава EA Daily. „Ако действително все още в Беларус има власт, тя трябва да изпрати спецназ във Вилнюс. Да я отвлекат от хотела, да я доведат в Минск и съд. И да я обесят в центъра на Минск, за да видят всички“, заяви руският политик. В същото време към забележките на водещите, че може би бившият кандидат за президент на Беларус е добър човек, политикът възрази, че „прекрасната жена седи със съпруга си, с децата, във фризьора, в салона за красота“, докато Тихановская вместо това „се шляе из цяла Европа и продава страната“. В същото време той я нарече „кучка“, „вещица“ и „чудовище“, която му напомня за онези, които в края на 30-те години са били за Хитлер, а след това са били унищожени. Лидерът на ЛДПР отбеляза, че сега историята се повтаря и някои външни сили искат да атакуват Русия през Тихановская. „Дали им трябва Тихановская? Трябва им територия, да разположат военна база, да се приближат до Смоленск. Но след това ще им нанесем такъв удар, че няма да остане нищо от тях. Но те са също толкова тъпи, колкото при Хитлер. Те ще хранят Хитлер, Хитлер ще стигне до Москва. Едва тогава стигнахме до Берлин“, каза Жириновски. След президентските избори в Беларус на 9 август, Тихановская бе принудена да напусне страната. В момента тя е в Литва, откъдето се опитва да ръководи продължаващите в страната протести. На 13 октомври тя отправи ултиматум на Лукашенко и му даде 13 дни, за да изпълни три искания: да обяви оттеглянето си от поста президент, да спре насилието по улиците и да освободи политическите затворници. След изтичането на ултиматума тя призова своите привърженици за национална стачка. Превод и редакция: Иван Христов

Париж. От няколко месеца кибер атаките на турски хакери срещу официалните уебсайтове на гръцкото правителство станаха ежедневи, пише Le Figaro. Засегнати са почти всички държавни институции, включително парламентът, Министерството на външните работи и дори специалните служби. Според изданието пиратите използват подписи с препратки към Османската империя и изпращат изображения на герои или реликви с насложени националистически песни. Те оставиха същите лозунги на страниците на социалните мрежи, собственост на лидерите на страната. Подобни действия създават атмосфера на постоянно сплашване. Виртуалните набези са подкрепени от реални нарушения на гръцкото морско и въздушно пространство. И така, на 27 ноември 2019 г. Анкара подписа споразумение в Триполи, признато от международни организации за незаконно, за да лиши Гърция от специална икономическа зона между Либия и Турция. Въпреки активната критика от Атина и Европейския съюз, това споразумение остава в сила и позволява на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган да изпраща сондажни кораби в Егейско море, чието дъно е богато на находища на въглеводороди. Този период на напрежение между двете страни е най-дългият в съвременната история и става все по-опасен, според Ангелос Сиригос, депутат от Консервативната управляваща партия „Нова Демокрация“ и професор по международни отношения. Експертът отбелязва, че войнствената реторика на Турция се подкрепя от военни кораби, които придружават изследователския кораб и застрашават гръцкото морско пространство. Освен това Анкара увеличи броя на заявленията за военни учения в Егейско море. „Гръцкото правителство започва да губи търпение и в отговор реквизира цялата армия в региона“, каза Сиригос. „Въпреки това, досега, във всеки случай, тя прави всичко възможно да отговори с дипломатически средства“. Френският вестник съобщава, че в понеделник руският външен министър Сергей Лавров е бил на еднодневно посещение в Атина. Пътуването беше особено забележително на фона на разрива в отношенията между Гърция и Русия, след като двама руски дипломати бяха изгонени от Атина през 2018 г. Въпреки това, обяснява Ангелос Сиригос, Москва е недоволна от това, че Анкара се намеси в конфликта в Нагорни Карабах и открито подкрепя Азербайджан, докато руснаците са солидарни с Армения. „Да не забравяме, че Турция, дори и да не го призна, е отговорна за един от най-мащабните геноциди на XX век - арменския геноцид“, припомня специалистът. По този начин ситуацията сега е благоприятна за Атина, която побърза да приеме топло руския външен министър. Лавров заяви, че Гърция „има пълното право да използва 12 морски мили морско пространство, отпуснати от Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г.“ В статията се посочва, че Гърция наистина е единствената държава в света, която не използва половината от това пространство, за да не провокира съседна Турция. Правителството на Кириакос Мицотакис може да втвърди позицията си, но засега осъжда нарушенията на морското и въздушното пространство и призовава европейските си партньори да наложат санкции срещу Анкара. Както подчертава обаче Ангелос Сиригос, Ердоган знае, че ЕС няма да посмее да наложи санкции толкова лесно: шест държави, включително Германия и Испания, се противопоставят на това, които имат различни и специфични интереси. Атина обаче не се отказва и активно работи по съвместен договор за отбрана с Франция, като изяснява техническите подробности, за да получи 12 френски изтребители Rafale възможно най-скоро. Скоро страните ще подпишат споразумение за доставката на шест нови модела бойни самолети, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара/Атина. В рамките на посещението си в Атина министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отправи сигнал за ситуацията в Източното Средиземноморие, отбелязва турският вестник Milliyet. По време на посещението си в Гърция руският външен министър заяви: „Колкото и да е трудна ситуацията между Турция и Гърция, ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". В Атина Лавров се срещна с гръцкия си колега Никос Дендиас, след което министрите проведоха съвместна пресконференция, припомнят от редакцията. Отбелязвайки, че проблемите в Източното Средиземноморие трябва да се решават въз основа на международното право и Конвенцията на ООН по морско право, Лавров заяви: „Проблемите, възникващи между страните, трябва да се решават чрез диалог, независимо колко трудна може да бъде ситуацията. Включително между Турция и Гърция. Ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". От редакцията са категорични, че „Турция извършва проучвателни и сондажни операции в своите териториални води в Източното Средиземноморие и в лицензионни зони, за които Турската петролна корпорация (TPAO) е получила разрешения от Севернокипърската турска република в рамките на правата, произтичащи от международното право“. „Турция, чието споразумение за изключителна икономическа зона с Либия е регистрирано от ООН, подчертава принципите на „справедливо и честно разпределение“ при използването на природните ресурси в съответните морски зони“. „В същото време гръцкото дуо (Атина и гръцките киприоти), обвинявайки Турция в „провокации", въпреки че Анкара извършва легални дейности в морската си юрисдикция, извежда ЕС на преден план, за да наложи своите несправедливи и незаконни искания“. „Гърция и гръцко-киприотската администрация се опитват да обосноват своите претенции чрез т.нар. „севилска карта“, която по никакъв начин не е свързана нито с международното, нито с морското право. Според тази карта гръцкият континентален шелф в района на остров Кастелоризо се простира на юг до средата на Средиземно море, блокирайки изхода на Турция от Анталийския залив“. „Турция не признава тези твърдения, подчертавайки, че тезата за съществуването на континентален шелф от 40 хиляди квадратни километра от остров с площ от 10 квадратни километра, разположен на два километра от Турция и на 580 километра от брега на континентална Гърция, не е рационална и не отговаря на международното право“. Беше обявено, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Турция и Гърция ще се проведе „скоро" в Истанбул. Предишният кръг от подобни преговори, започнал между двете страни през 2002 г., се проведе в Атина на 1 март 2016 г. Преговорите бяха преустановени от тогавашното гръцко правителство, след което продължиха във формата на политически консултации. Превод и редакция:Иван Христов.

Атина/Анкара. Турция си присвои гръцкия остров Аморгос – местната версия на Google Maps го описа като „турски“ и избра да сложи за главна снимка от най-източния от островите на архипелага Циклади джамия, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. На картата на турския Google Maps островът е вписан под името „Тюрк Адаси“, което на гръцки се превежда като „турски остров“, обясняват от редакцията, като допълват, че „новата фалшива информация от Анкара в картите на Google остана достъпна за период от три дни“. В понеделник местното правителство на острова изпрати писмо до Google и външния министър на страната Никос Дендиас, уточняват още от редакцията. Отбелязва се, че на Аморгос никога не е имало джамия, но островът е известен с емблематичния манастир Хозовиотиса. Превод и редакция:Иван Христов.

Атина. Русия се застъпва за уреждането на ситуацията между Гърция и Турция по проблема с разделението на териториалните води и шелфа в Източното Средиземноморие изключително чрез политически диалог и въз основа на международното право. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров пред гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Русия се застъпва за решаването на всякакви спорни въпроси изключително чрез политически диалог, чрез разработване на мерки за изграждане на доверие, търсене на взаимно приемливи решения, основани на международно-правните норми“, каза Лавров, отговаряйки на съответстващ въпрос. Министърът подчерта, че позицията на Русия, която е подписала Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., се основава на международните правни норми, съдържащи се в този документ. „По-специално член 3 от конвенцията предвижда, че всяка държава има право да установи широчината на своето териториално море до граница, която не надвишава 12 морски мили. В някои случаи обаче, по една или друга причина, държавите създават териториално море с по-малка ширина. Ако възникне въпросът за делимитация на териториалното море между съседни държави, то трябва да се реши в съответствие с международното право“, - обясни ръководителят на руското външно министерство. Гърция не признава меморандума за разбирателство, сключен през ноември 2019 г. от Анкара с базираното в Триполи правителство относно делимитацията на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство документът, който съдържа координатите за реалното разграничаване на морския шелф и изключителните икономически зони на Турция и Либия, лишава гръцките острови, които се намират между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и изключителни икономически зони. На свой ред Гърция сключи това лято с Италия и Египет споразумения за делимитация на морските зони в Средиземно и Йонийско море. Анкара, от своя страна, също не признава гръко-египетското споразумение и изпрати сондажния си кораб „Оруч Рейс“ с конвой от военни съдове за сеизмични проучвания във водите край остров Кастелоризо. На 12 октомври „Оруч Рейс“ за втори път влезе в района на сеизмологичните операции, който стига до 6,5 морски мили от крайбрежието на гръцкия остров. Сондажният съд се охранява от флотилия турски военни кораби, приближили се на 9-14 морски мили от Кастелоризо. След излизането на „Оруч Рейс“ от Анталия, Гърция отново постави в пълна бойна готовност флота и военновъздушните си сили, като подчерта, че възнамерява да защитава суверенните си права. Превод и редакция: Иван Христов

Атина/Анкара. Посланикът на Гърция в Анкара представи на турските власти демарш в знак на протест срещу новия навигационен телекс, издаден от Турция за проучвания край гръцкия остров Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Турските действия подкопават и без това трудния климат, отговорността за която е на Анкара, и рязко увеличават напрежението, като същевременно нарушават сигурността и стабилността в по-голям регион“, обявиха от външнополитическото ведомство в Атина. Продължаващите турски сондажи в региона „несъмнено отслабват" всеки опит за „създаване на климат на доверие, който може да доведе до честен диалог", допълниха още от гръцкото МВнР. Превод и редакция: Иван Христов.

Анкара. Турция започна нови военни маневри в Източното Средиземноморие и заплаши с война, ако Гърция разшири морските си граници, съобщава Al Jazeera. Турските военни маневри започнаха на 22 октомври с участието на няколко военни кораба и ще продължат две седмици. В съобщение, публикувано в сряда, 21 октомври, турските военноморски сили заявяват, че ще провеждат учебни стрелби от 22 октомври до 11 ноември в района срещу град Анамур (Южна Турция), който се простира северно от остров Кипър. Това се случва, след като турските власти продължиха до идния вторник продължаващата проучвателна мисия на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие. Турция и Гърция наскоро проведоха паралелни учения в светлината на продължаващото напрежение между тях заради спор за морските граници и газовите ресурси в региона. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турският вицепрезидент Фуат Октай заяви в сряда, че сеизмичните дейности на страната му в Източното Средиземноморие ще продължат и могат да се разрпстранят до района на юг от остров Крит, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Това, което правим, е в рамките на собствения ни континентален шелф, така че говорим за външна намеса в усилията ни в район, за който не чувстваме необходимост да искаме разрешение от никого“, каза Октай в интервю за частната телевизия CNN Turk. „Разбира се, можем да извършим проучване, където пожелаем, и го правим. Ще продължим работата си. Със сделката, подписана с Либия, регионите на юг от Крит, са наши“. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400 , които Анкара купи от Москва, ще бъдат използвани независимо от системата на НАТО. Това съобщи турският министър на националната отбрана в четвъртък, предава ТАСС. „С-400 няма да бъдат интегрирани в инфраструктурата за командване и контрол на НАТО. Те ще бъдат използвани независимо“, каза той, цитиран от телевизионния канал TRT. Освен това, по неговите думи, придобиването на С-400 от Руската федерация не означава, че Анкара „се отдалечава от НАТО“. Акар коментира също и проведените в северната част на Турция огневи учения със С-400. „В рамките на всяка програма за придобиване на отбранителни системи се извършват тестове и системни проверки. Това е част от програмата за обществени поръчки и е чисто техническа дейност“, подчерта министърът. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция, заявявайки, че агресивните действия на Анкара изправят страната срещу регионалните сили, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Говорейки след тристранна среща на върха между Гърция, Кипър и Египет в Никозия, Мицотакис обвини Турция, че „забавлява имперски фантазии с агресивни действия, простиращи се от Сирия до Либия и от Егейско море до Кавказ“. Мицотакис заяви, че „последователните едностранни провокации на Турция, съчетани с екстремна реторика“ са в нарушение на международното право, като същевременно противоречат на позициите на големи сили като САЩ и Русия, както и на арабския свят. Той добави, че сделката за морските граници между Анкара и базираното в Триполи правителство, което Атина обяви за незаконно, „изостри кризата в Либия“. Превод и редакция: Иван Христов.

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предаде Русия, като демонстрира на НАТО обхвата на зенитно-ракетните системи С-400 в рамките на изпитанията им, коментира китайският портал Eastday.com. Анкара имаше възможност да проведе и тайни тестове на системите, получени от Русия, но в крайна сметка избра друг подход и обяви предварително провеждането им. Това позволи на САЩ и техните съюзници в НАТО да сканират честотите С-400. Според сайта не е изключено в бъдеще турската страна да издаде технологията на С-400 на Алианса. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Европейският съюз е обсъждал, но не е успял да договори оръжейно ембарго срещу Турция, за да накаже Турция за нарушенията на суверенните права на гърци и кипърци в Източното Средиземноморие, съобщи гръцкият новинарски портал Greek City Times. Германия, Испания, Италия, Унгария и Малта са блокирали инициативата на Атина. Мицотакис е представил тази мярка на срещата на върха на ЕС миналата седмица. То е подобно на предложението, отправено от Германия и Франция след военната операция на Турция в Северна Сирия през 2019 г., отбелязва гръцкият вестник. Съгласно информацията на изданието, предложението на Гърция е отхвърлено от петте посочени държави „по икономически причини и заради опасения от негалната миграция от Турция“. Франция, Австрия и Словения са подкрепили Гърция в това начинание, докато останалите страни-членки на ЕС са се въздържали, се казва в материала. Срещата на върха на ЕС трябва да се събере отново през декември, за да обсъди възможните санкции срещу Анкара. Турция и Гърция, две членки на НАТО, обявиха в края на август, че ще проведат военни учения в Източното Средиземноморие, в района между Кипър и Крит, което беше кулминацията на противостоянето им в региона. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство за национално съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземно море, където Турция се опитва да провежда геоложки изследвания в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас изпрати съобщение до ръководството на Европейския съюз с искане да обмисли спиране на митническото споразумение с Турция, предава държавната информационна агенция ANA-MPA. Дендиас е писал до Оливер Вархели, член на Европейската комисия, отговорен за въпросите за съседството и разширяването, обяснявайки искането си с факта, че Турция многократно е нарушила митническото споразумение. През последните месеци ситуацията в Източното Средиземноморие се влоши, по-специално поради засилването на проучвателните дейности на Анкара в района. Турция извършва сондажи за залежи на петрол и газ във води, които Гърция и Кипър считат за свои изключителни икономически зони. Това доведе до изостряне на тона между Анкара и редица страни от ЕС. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова Германия, Испания и Италия да преустановят износа на военна техника за Турция в писма, изпратени до неговите колеги, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В писмата външните министри на трите европейски страни Дендиас отбелязва „скорошните провокационни действия на Турция", които според него са насочени към постигане на конкретни резултати в Егейско море и Източното Средиземноморие чрез военни средства. Първият дипломат на Атина цитира решението на последния Европейски съвет, което включва задължението на държавите-членки на ЕС да преустановят износа на военна техника за трети страни, които използват оборудването за агресивни действия или за да предизвикат регионална дестабилизация, какъвто е случаят с Турция. В писмото си до германския външен министър Хайко Маас, Дендиас го призовава да не издава разрешителни за износ на подводници, фрегати, самолети и/или модернизацията им, както и за бронирани превозни средства за Турция. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Атина се подготвя както на дипломатическо, така и на военно ниво за продължителна криза в Беломорието и Източното Средиземноморие поне до края на годината, когато ултиматумът на Европейския съюз към Турция изтича през декември. Други важни политически етапи ще бъдат изборите в САЩ на 3 ноември и вакуумът, създаден до полагането на клетва на президента на САЩ на 20 януари, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Междувременно телексът, издаден от Турция за проучвателните дейности на нейния изследователски кораб „Оруч Рейс“, изтича на 22 октомври и остава да видим как ще реагира Атина, ако той работи в зоната между 6 и 12 морски мили от остров Кастелоризо. В интервю за изданието германският външен министър Хайко Маас заяви, че възобновяването на дейността на турския кораб „Оруч Рейс“ край Кастелоризо е „много лоша изненада“. Гръцките въоръжени сили остават в състояние на повишена готовност за възможността за по-нататъшни провокации, но военен удар от нейните военноморски сили би бил одобрен само в случай, че турските сили направят първия ход. Това не означава, че няма сценарии за това как да се възпрепятства дейността на „Оруч Рейс“ с други средства, ако е необходимо. Началникът на Генералния щаб на Гърция Константинос Флорос и началникът на Щаба на ВМС Стилианос Петракис, в сътрудничество с командира на флота Панайотис Лимперис, са преработили гръцката стратегия, която доскоро се основаваше основно на Егейско море и на Източното Средиземноморие. На дипломатическия фронт Атина очаква нови инициативи от Берлин и ако не успеят да се противопоставят на агресията на Турция, тя ще търси строги санкции от ЕС. Междувременно Гърция се стреми да задълбочи връзките си с Израел, Египет, Обединените арабски емирства и други страни, обезпокоени от турския експанзионизъм. Продължителната криза също така означава, че са предвидени планове за укрепване на гръцките въоръжени сили и тяхната инфраструктура. Що се отнася до операциите, има опасения, че следващата ескалация от Анкара ще бъде изпращане на сондажен кораб в района, където е действал корабът „Оруч Рейс“. Ако бъдат открити въглеводороди, Анкара може да ескалира напрежението , като изпрати сондажния кораб „Явуз“. Друг сценарий е Анкара да продължи с изследвания в областите, включени в меморандума за турско-либийските морски граници, който нарушава гръцките права. Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. САЩ се надяват, че Турция няма да приеме на въоръжение руските зенитно-ракетни системи (ЗРК) С-400, в противен случай ще се сблъска със сериозни последствия. Това съобщи пред кореспондент на ТАСС ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Морган Ортaгус. "Съединените щати ясно дават да се разбере, че системата С-400 не трябва да се приема на въоръжение. Също така сме много ясни относно възможните сериозни последици за нашите отношения по сигурността, ако Турция въведе системата C-400." - отбеляза дипломатът. Според нея САЩ ще „осъдят най-категорично“ ученията със С-400 в Турция, ако информацията за тяхното провеждане бъде потвърдена поради факта, че изпитанията на руската система за ПВО „са несъвместими със задълженията на Турция“ в рамките на НАТО и като „стратегически партньор на САЩ ". "Наясно сме с тези информации. Съединените щати казаха на турското правителство на най-високо ниво, че е неприемливо да се придобиват руски военни системи като С-400", каза Ортагус. Както военно-дипломатически източник каза пред ТАСС в петък, Турция за първи път е тествала системата за противовъздушна отбрана С-400 в северната част на страната близо до град Синоп. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турция за първи път изпробва зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400, закупени от Русия, в учения в северната част на страната близо до град Синоп. Това съобщи пред ТАСС военно-дипломатически източник. "По време на учението са били изстреляни три ракетни комплекса за противовъздушна отбрана С-400. Всички те успешно са поразили определените им цели", каза той. На 14 октомври Службата по океанография на турските военноморски сили обяви намеренията на Анкара да проведе учения със стрелба през периода от 16 до 17 октомври. В петък Reuters съобщи, че по време на тях са извършени изстрелвания на ракети. Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Руското посолство в Атина чрез публикация в официалния си профил в „Туитър“ обяви твърдата си подкрепа за Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), с която се определя суверенното право на държавите на териториални води до 12 морски мили, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „Това важи и за Средиземно море“, става ясно от изявлението. Позицията на Русия е особено важна в момент, когато провокациите на Турция в Източното Средиземноморие с изследователския кораб „Оруч Рейс“ ескалират, отбелязва медията. Постът на руското посолство изрично гласи: „Позицията на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е следната: Ние считаме Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за „крайъгълен камък“ на международния морски режим. Конвенцията изрично предвижда суверенното право на всички държави за териториални води до 12 морски мили и определя принципите и методите за ограничаване на Изключителната икономическа зона. Това важи и за Средиземно море“. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Информацията, че Турция е държала гръцки правителствен самолет с външния министър Никос Дендиас на борда му над турско-иракската граница в продължение на 20 минути, не отразява реалността, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от TACC. "Новината, че самолетът на гръцкия външен министър Никос Дендиас е бил забавен, преди да навлезе във въздушното ни пространство, не отразява реалността. Самолетът е излетял от Ирак без план за полет, който се предава чрез системата на Евроконтрол. Тази система също потвърди, че планът не е бил предаден. Когато посоченият самолет пристигна във въздушното ни пространство, планът бе спешно поискан от иракските власти и след като получихме плана, самолетът извърши безопасен полет “, се казва в комюникето. По-рано гръцкият телевизионен канал ERT1 съобщи, че турските власти са държали гръцки правителствен самолет над турско-иракската граница северно от Мосул в продължение на 20 минути във въздуха в сряда вечерта, отказвайки да предоставят разрешение за полет, което те са одобрили малко по-рано. Коментаторите на телевизионния канал смятат, че тази стъпка показва, че Турция е раздразнена от посещението на гръцкия външен министър в Ирак. Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Турските провокации са преминали на друго ниво за пореден път, пише електронното издание на вестник Protothema, като информира, че Анкара е държала самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас във въздуха цели 20 минути при прибирането му от Ирак за Гърция. Според информацията на медията, самолетът е излетял от Ирак и турците 20 минути не са давали разрешение за навлизане във въздушното пространство на страната независимо от факта, че пилотите на самолета са получили необходимите разрешения от турските власти да летят по маршрута от Багдад до Атина през Турция. Така правителственият самолет Embraer с министър Дендиас е обикалял, докато пилотите са се опитвали да комуникират с турските власти. В крайна сметка, според информацията, след протести от гръцка страна и заплашителната ситуация с недостиг на гориво, турците са дали разрешение за междинна дестинация и по-късно за крайна дестинация. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. В сутрешните часове на деня един от трите турски сондажни кораби е бил забелязан да плава на юг от Кастелоризо, преминавайки пролива между Карпатос и Родос, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Кануни“ отплава от Месрин на югоизточното крайбрежие на Турция и се насочва към Истанбул, плавайки през чувствителната за Гърция територия. В същото време турският кораб за „Оруч Реис“ остава в зона в рамките на континенталния шелф на Гърция, което доведе до ново нарастване на напрежението между Анкара и Атина. Междувременно гръцкият министър без портфейл Иоргос Йерапетрис заяви, че Атина ще счита всяко преминаване на границата от 6 морски мили за нарушение на своите „червени линии“. „Националният суверенитет е червена линия и когато казваме национален суверенитет, очевидно имаме предвид националните териториални води, които днес се определят на 6 морски мили“, заяви Йерапетрис по телевизия Alpha. Припомня се, че днес започва двудневната среща на върха на Европейския съюз, на която Атина ще се стреми да получи твърд отговор от Брюксел на действията на Анкара. Пиемането на Кануни идва, когато Атина се стреми да осигури твърд отговор от Европейския съюз към подновената агресивна позиция на Анкара през последните дни на заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък и петък. Превод и редакция: Иван Христов.

Анкара. Първият доклад за сеизмичните данни от турския сондажен кораб „Оруч Рейс“, който се намира в Източното Средиземноморие се очаква по-късно вечерта, заяви в сряда министърът на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез, цитиран от “Анадолската агенция“ Говорейки на 26-тата международна конференция и изложение за енергетика и околна среда (ICCI 2020) чрез видеовръзка, Донмез каза, че корабът е достигнал определената зона на действие, където е започнал да инсталира 10-километровите сеизмични кабели в морето за първата фаза в неговия 10-дневен работен график. "Тестовете започнаха вчера и днес ще получим първите сеизмични данни", каза Донмез. Корабът "Оруч Рейс" отплава рано в понеделник, след като страната издаде 10-дневен навигационен телексx за Източното Средиземноморие. Корабът е способен да провежда геоложки, геофизични, хидрографски и океанографски изследвания. Плавателният съд също е един от най-добрите изследователски кораби в света и е оборудван за провеждане на двуизмерни сеизмични операции на дълбочини до 15 000 метра (50 000 фута) и дву- и триизмерни сеизмични, гравитационни и магнитни геофизични изследвания. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. В сряда Турция обеща да даде на своя съюзник от НАТО Гърция "отговора, който заслужава" във връзка със споровете между двете страни за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. "Ще продължим да даваме на Гърция и гръцко-кипърската администрация - които не изпълняват обещанията си на платформите на ЕС и НАТО - отговора, който заслужават на място," заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в реч пред парламента. САЩ и Германия, също съюзници на Турция, определиха мисията на кораба „Оруч Рейс“ край гръцкия остров Кастелоризо за проучване на газ като „провокация“ и призоваха Анкара да изтегли кораба. Ердоган каза, че сондажният кораб "Явуз" също ще се върне в Източното Средиземноморие след извършени ремонти. Той предупреди, че плановете, които пренебрегват интересите на Турция и отцепилия се Северен Кипър, няма да успеят. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ възобнови сеизмично-проучвателните си дейности в Източното Средиземноморие, независимо от критиките от страна на редица западни държави. Това съобщи в сряда министърът на природните ресурси и енергетиката на Турция Фатих Донмез, цитиран от ТАСС. „Оруч Рейс е в района на операциите. Изследванията започнаха вчера, днес ще започнем да получаваме първите сеизмични показания“, съобщи той. Турският сондажен кораб ще извършва сеизмични проучвания в Източното Средиземноморие през следващите 10 дни. Това съобщиха пред агенция Reuters на 11 октомври от ВМС на Турция. Турските кораби „Атаман“ и „Ченгиз хан“ ще продължат да работят в региона до 22 октомври, съобщиха от ВМС. Редица западни страни, включително САЩ, Германия и Гърция, разкритикуваха този ход на Турция, възприемайки го като ескалиращ напрежението в Средиземно море. Те също така призоваха републиката да се откаже от изследванията, провеждани от „Оруч Рейс“. Но в Анкара считат, че именно Гърция и Кипър „увеличават напрежението в Егейско и Средиземно море“. Това лято Гърция подписа споразумения с Италия и Египет за делимитация на морските зони, които потвърждават правото на гръцките острови на морски шелф и изключителна икономическа зона. Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение и изпрати „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби, за сеизмични проучвания във водите край остров гръцкия остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави въоръжените си сили в бойна готовност и заяви, че ще защити своите суверенни права. На 13 септември корабът се върна в турското пристанище Анталия за планиран преглед на техническата изправност, но Турция заяви, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел изрази съжалението си от решението на Турция да изпрати обратно сондажния кораб „Оруч Рейс“ в спорните води с Гърция и заяви, че европейските лидери ще обсъдят отново въпроса за наказателни мерки срещу Анкара на срещата на върха в края на тази седмица, пише Euractiv. „Това ще доведе до ново напрежение, вместо да допринесе за усилията за деескалация, за които призовавахме на последния Европейски съвет,“ каза Борел след среща на външните министри на ЕС в Люксембург. „Считаме, че Турция трябва да се ангажира активно в намирането на решения, а не в негативно поведение“, добави той. Оттеглянето на „Оруч Рейс“ в Анталия миналата седмица е помогнало за деескалацията на нарастващото напрежение между Гърция и Турция. Поради тази причина лидерите на ЕС избягваха да използват думата „санкции“ в официалните заключения на срещата си на 1 октомври. Вместо това те решиха да настояват за диалог между двете страни, като едновременно отправят предупреждение в стила на „моркова и тоягата“ към Турция и дадат на Анкара срок до декември, за да покаже добра воля за трайна деескалация на кризата. С последното развитие обаче разговорите между двете страни изглеждат по-малко вероятни. Запитан за възможността за провеждане на проучвателни разговори в светлината на новия ход на Турция, Борел каза, че не може да прогнозира какво ще се случи, но изрази надеждата си, че контактите ще продължат въпреки новата ескалация на Турция. Гръцкото министерство на външните работи излезе със силно изявление, в което заяви, че Анкара е доказала, че не иска „искрен диалог“. Въпросът ще бъде отново на масата на следващата среща на върха на ЕС на 15 октомври, каза Борел и добави, че лидерите на ЕС трябва да вземат решение за следващите стъпки. Но вече е ясно, че Борел не може да постигне необходимото единодушие за налагане на санкции срещу Турция. На срещата на върха на 1 октомври лидерите на ЕС преговаряха девет часа относно формулировката на заключенията, тъй като редица страни изразиха съпротива срещу добавянето на думата „санкции“. EURACTIV беше информиран, че Германия, с мълчаливата подкрепа на Италия и Испания, е отхвърлила предложението на Гърция за активиране на автоматични санкции, когато Турция предприеме нови провокативни действия. Освен това Германия твърди, че е посочила механизъм за деескалация между Гърция и Турция, създаден под егидата на НАТО по време на срещата на върха, като адекватна мярка в случай на нова гръцко-турска конфронтация. Атина се опасява, че нейните партньори от ЕС ще настояват този механизъм на НАТО да се справи с двустранните морски спорове и ще бъде принудена да води диалог с Турция, докато турските военни кораби присъстват във водите, за които претендира. В интервю за гръцкия вестник "Катимерини" Манфред Вебер, бившият лидер на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, се нахвърли срещу Турция, заявявайки, че Съветът на ЕС трябва да изпрати ясно послание. „С повторното изпращане на сондажния кораб „Оруч Рейс“ Турция отново подкопава усилията за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Призоваваме Европейския съвет да изпрати ясно послание до Ердоган: извикайте кораба обратно до пристанището и започнете преговори или се изправете пред санкции“, подчертава баварският политик. „Ако има нови проучвания за газ в спорните морски райони на Източното Средиземноморие, това ще е сериозен неуспех на усилията за десскалация“, заяви министърът на външните работи на Германия Хайко Маас преди посещението си в Кипър и Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская във вторник спечели годишната награда „Джон Маккейн“, която се връчва от американския неправителствен Международен републикански институт. Церемонията се състоя онлайн, предава ТАСС. „Насилието трябва да спре и трябва да започне мирен преход към свободен Беларус. Това е нашата отговорност и единственият път напред“, каза Тихановская. Заедно с нея тази година наградата получиха и държавният секретар на САЩ Майк Помпео, представители на протестното движение от Хонконг, както и угандийският парламентарист и музикант Боби Вайн (с истинско име - Робърт Киагулани Сентаму), който превърна речта си на церемонията в музикално изпълнение на реге. Международният републикански институт е организация с нестопанска цел, която прокламира целта си да помогне на отделните държави да изградят демокрация. Негов директор беше бившият републикански сенатор Джон Маккейн, който почина през 2018 г. Организацията работи в тясно сътрудничество с Държавния департамент на САЩ и няколко фондации, които финансират проамерикански политически сили по целия свят. През 2016 г. Генералната прокуратура на Руската федерация взе решение да признае дейността на организацията в Русия за нежелана. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. След като турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ се завърна в спорните води около гръцкия остров Кастелоризо, министерството на външните работи на Турция излезе с изявление в „Туитър“, в което описва стъпките на Гърция, довели до ескалация в региона на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Туийтът“, в който са тагнати Държавният департамент на САЩ, Европейската служба за външна дейност, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и Европейския съвет, подчертава „Ескалационните стъпки на Гърция в Източното Средиземноморие и Егейско море от 12 септември 2020 г. “ В него се казва, че след като корабът за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се е върнал в пристанището на Анталия на рутинни операции по поддръжка и снабдяване, сега се е върнал заедно с морските активи, които са го придружавали за целите на самозащитата, в своя рутинен график на операциите. В него се казва, че от септември Гърция не се е въздържала от милитаризиране на Източното Егейско море и е се очертава поредица от гръцки действия в този смисъл - „в нарушение на демилитаризирания статут на Източните егейски острови“. След изброяването на тези събития в документа заключава, че „сега е очевидно, че Гърция е страна, която ескалира ситуацията в Източното Средиземноморие. Тези събития показват скритите мотиви на Гърция в навечерието на проучвателните разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

Минск. Бившият кандидат за президент на Беларус и настоящ лидер на опозицията в страната Светлана Тихановска постави ултиматум на държавния глава Александър Лукашенко, предава РИА Новости. Тихановска бе категорина, че до 25 октомври властите в Минск трябва да изпълнят исканията на опозицията. „Изминаха два месеца политическа криза, насилие и беззаконие - и вече ни стига. <...> Режимът има 13 дни, за да изпълни три задължителни изисквания: Лукашенко трябва да обяви оставката си. Насилието на улицата трябва да спре напълно. Всички политически затворници трябва да бъдат освободени <...> Имаме 13 дни, за да се подготвим и през цялото това време беларусите ще продължат своя мирен и упорит протест“, написа Тихановска в своя канал в социалната мрежа „Телеграм“. В противен случай, в страната ще има масови протести, национална стачка във фабриките, блокади на пътищата и колапс на продажбите в държавните магазини, предупреди Тихановска. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица като част от непрекъснатите усилия за подновяване на диалога между трите страни преди срещата на върха на Европейския съвет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В неотдавнашна видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган германският канцлер Ангела Меркел призова за „бързи стъпки“ към програма за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Турция и отново подчерта необходимостта от деескалация на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

София. България, Чехия и Словакия заявиха, че изтеглят своите посланици от Минск, след подобни действия на други страни от ЕС - Полша и балтийските държави заради оспорваните и непризнати президентски избори в Беларус и последваите след тях събития, предава AFP. Съобщенията дойдоха ден след като Естония и Латвия заявиха, че извикват „за консултации“ своите посланици, докато Литва и Полша направиха това в понеделник, след като правителството в Минск отзова своите посланици във Вилнюс и Варшава. Беларус, който също призова Литва и Полша да намалят броя на техните дипломати в посолствата, разположени в страната, предприе стъпката след санкциите на ЕС срещу белоруски служители, обвинени в изборни измами и нарушаване на човешките права. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Гърция Мевлют Чавушоглу и Никос Дендиас се срещат в четвъртък за първи път след ескалацията на напрежението около енергийните ресурси в Източното Средиземноморие през изминалото лято, предава Reuters. Двамата дипломати се срещат в кулоарите на Глобалния форум по сигурността в Братислава и ще обсъдят „двустранни и регионални“ въпроси, както посочва турската държавна „Анадолска агенция“. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция издаде два навигационни телекса (НАВТЕКС), с които резервира райони в Централно и Югоизточно Егейско море за учения с жива стрелба, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Издадените късно в сряда навтекси резервират зона между островите Скирос, Прарон, Евия и Хиос от 26 до 28 октомври, както и зона между Родос и Кастелоризо в международни и турски води, в петък и събота. Навигационните телекси бяха публикувани на уебсайта на турския офис за навигация, хидрография и океанография. И двете са за „стрелкови упражнения“. Превод и редакция: Иван Христов