СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Аделина Стефанова, храм „Въведени Богородично”: В Югозападна България почитаме Андреевден като празник на семето

Аделина Стефанова, храм „Въведени Богородично”: В Югозападна България почитаме Андреевден като празник на семето

Благоевград. В Югозападна България почитаме Андреевден като празник на семето. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в Храм „Въведение Богородично“ – Благоевград. На особена почит на Андреевден са младите булки. По думите на Стефанова, на тях се предоставя правото да хвърлят варени семена в камината, та както бързо наедряват зърната и булките ...

30 Ноември 2020 | 15:36 | Агенция "Фокус"

Николета Петкова, културолог: Народните вярвания на Андреевден са свързани с нарастването на деня за сметка на нощта

Николета Петкова, културолог: Народните вярвания на Андреевден са свързани с нарастването на деня за сметка на нощта

Пазарджик. В народния календар Андреевден, който Православната църква отбелязва днес, е познат още и като Мечинден. Това каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик културологът Николета Петкова. Тя обясни, че основният ритуал, който се изпълнява на този ден, е свързан с варенето на царевица, жито, леща и въобще варива, които набъбват. „С тяхното набъбване се асоциира набъбването и на деня. Всъщност и основното поверие за Андреевден е, че от него започва да расте денят, да става по-голям. Асоциира се и с плодородието – както набъбват варивата, така да расте и реколтата. Младите булки особено почитат този празник”, коментира Петкова. Тя допълни, че се спазва забраната да не се работи нищо през деня. „В различните райони на страната има традиция, когато се вари царевица или жито, да се хвърля през комина, за да се даде на мечката. По този начин тя се омилостивява и няма да взима стоката и посевите на хората”, каза още културологът. Ваня НИКОЛОВА

30 Ноември 2020 | 11:19 | Агенция "Фокус"

Лена Кирилова, етнограф: Повсеместно вярване е, че свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи

Лена Кирилова, етнограф: Повсеместно вярване е, че свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи

Добрич Андреевден се счита в народния календар за начало на зимния календарен цикъл. Това каза за Радио „Фокус” – Варна Лена Кирилова, главен уредник в Етнографска къща - Добрич. „В народния календар празникът, отбелязван в чест на свети Андрей Първозвани, е познат като Андреевден или Едринден. Повсеместно вярване е, че свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи, денят започва да расте колкото просено зърно и слънцето, макар и невидимо, се обръща на пролет и помръдва колкото пилево яйце. Тази представа е в основата на редица обредни действия, които целят осигуряване на здраве, плодородие и плодовитост за хора и животни през следващата селскостопанска година“, разказа Лена Кирилова. Според народната традиция вечерта срещу празника всяка стопанка е приготвяла вариво от различни зърна - жито, царевица, боб, леща. Вярвало се е, че както набъбват сварените зърна, така ще наедряват посевите, ще има берекет по нивите и приплод при добитъка. От варивата са похапвали всички в дома, като най-напред се хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да избуяват високи класовете. „За здраве и плодородие от обредната храна се раздава и на съседите, а за богат приплод се дава на домашните животни. На този ден строго се спазва забраната младите булки да работят, за да наедреят и да родят здрава рожба. В някои райони празникът е наричан Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей бил отшелник в планината и сам обработвал своята нива. Но мечка изяла вола му. Разсърдил се светецът, впрегнал мечката в ралото и изорал нивата. От тогава свети Андрей се тачи като патрон и господар на мечките. За това на този ден стопанката хвърля сварените зърна в комина и нарича: На ти мечко варен кукуруз, да не ядеш от стоката и човеците. За теб варен кукуруз, за нас - здраве и живот! Така с магически заклинания българинът се надява да омилостиви мечката и да предизвика добро, да осигури късмет, плодородие и дълголетие“, отбеляза специалистът. Жулиета НИКОЛОВА

30 Ноември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Ваня Йорданова, етнолог: В народния календар Андреевден поставя началото на зимния цикъл от празници

Ваня Йорданова, етнолог: В народния календар Андреевден поставя началото на зимния цикъл от празници

Смолян. В църковно-християнския календар днешния празник Андреевден е посветен на свети Андрей Първозвани, който първи сред апостолите е тръгнал след Христос. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян етнологът от Регионалния исторически музей в Смолян, Ваня Йорданова. Празникът навсякъде се отбелязва с тържествена църковна литургия. В народния календар Андреевден поставя началото на зимния цикъл от празници. Българите наричат празника Едрей, Едринден, защото в народните астрономически познания денят започва да нараства за сметка на нощта. Йорданова допълни, че старите българи и родопчани са смятали, че на Андреевден всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено или синапено зърно. Тези представи са в основата на обредите, които са типични за празника, с които се цели да се осигури плодородие през следващата стопанска година. В навечерието на празника рано сутринта на огнището се слага жито, леща, боб и наедряването на зърната се свърза с наедряването на различните култури и с плодородието изобщо. На сутринта от тези култури се дава на всички в къщата, като от варивото се слага и в храната на добитъка, за да е голям и техния приплод през следващата стопанска година. По малко от сварените зърна се хвърля и нагоре в комина на огнището, с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. В изяждането на това вариво задължително участват младите невести и децата, за да наедреят – да забременеят жените и да пораснат децата. Етнологът отбеляза, че стопанките навсякъде в страната приготвят прясна пита или колаче с издълбана дупка в средата, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата за здраве. На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова дейност, за да е спорна и успешна работата. На празничната трапеза семействата нареждат варено жито, нахут, царевица, фасул и пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея, каза още Ваня Йорданова. Нели ГЕРГЬОВСКА

30 Ноември 2020 | 10:19 | Агенция "Фокус"

230 жители на община Кюстендил носят името Андрей

230 жители на община Кюстендил носят името Андрей

Кюстендил. 230 жители на община Кюстендил носят името Андрей. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Община Кюстендил. Единадесет дами са наречени Андрея, а 93 – Андреа. По един жител на общината носи имената Андриян, Андро и Храбър, които днес също отбелязва именния си ден. 17 жители на община Кюстендил са наречени с името Първан. Последният ден от месец ноември се почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани - Андреевден. Нарича се първозван, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. Венцеслав ИЛЧЕВ

30 Ноември 2020 | 09:32 | Агенция "Фокус"

В православните храмове в Кюстендил се отслужва света Литургия за празника на свети апостол Андрей Първозвани

В православните храмове в Кюстендил се отслужва света Литургия за празника на свети апостол Андрей Първозвани

Кюстендил. В православните храмове в Кюстендил се отслужва света Литургия за празника на свети апостол Андрей Първозвани. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от Архиерейското наместничество към Кюстендилска духовна околия. Служби има в катедралния храм „Свето Успение Богородично“, в храм „Св. Димитър” и в черквата „Св. Мина”. Православната църква почита днес паметта на свети Апостол Андрей Първозвани. Светецът се нарича първозван, защото първи от 12-те апостоли е повикан и тръгнал след Исус Христос, и заедно с брат си апостол Петър били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник и брат на Свети Петър. Венцеслав ИЛЧЕВ

30 Ноември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Православната църква почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани

Православната църква почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани

Православната църква почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани - християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на свети Петър. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Името на свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата. Вярва се, че свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно". Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

30 Ноември 2020 | 07:15 | Агенция "Фокус"