Проф. Николай Овчаров: Българското правителство не трябва да прави компромис за „червените линии“ спрямо Северна Македония

София. Българското правителство не трябва да прави компромис за „червените линии“ спрямо Северна Македония. Това се казва в коментар на археолога проф. Николай Овчаров.

Агенция „Фокус“ публикува цялата позиция на проф. Николай Овчаров без редакторска намеса.


Който внимателно следи злободневната тема за Северна Македония знае, че има едно телевизионно предаване и един водещ, който горещо застъпва тезата, че българското правителство нарушава системно правата на нейните граждани. Естествено става дума за Георги Коритаров. И тази сутрин (26.11.2020) в обичайния си стил той наплю българските политици, историци и филолози, че не разбирали нищо и само пречели да възтържествува светлата идея на македонизма. Днес Коритаров се прехласваше по интервю на северномакедонския премиер Зоран Заев за БГНЕС, в което онзи се кълнеше, че държавата му няма малцинствени претенции към България.

Веднага след това обаче в ефира се появиха двама „видни” защитници на човешките права – нашият любим председател на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев и някакъв северномакедонски адвокат, Тони Менкоски. Последният се препитавал от това да брани шепата македонски сепаратисти от Пиринския край пред съда в Страсбург.

И ето, че тримцата в хор на общия българо-северномакедонски език „изплюха камъчето”. Нямало никакво значение какви ги говори Заев или северномакедонското правителство, тъй като това си били лични жалби. Дори да бъде подписано междуправителствено споразумение, в което Република Северна Македония официално да се откаже от претенции към Пиринския край, то отделни хора можели да съдят България. И не само да съдят, а да спечелят, и, според Менкоски, дори да накарат Съвета на Европа „да изхвърли България” (израз на адвоката – Н. О.) от своите редици.

Ето това е положението, което аз познавам отдавна. Т. нар. неправителствени организации (разбира се, финансирани ясно откъде) ще продължават да подклаждат антибългарски настроения в Пиринско дори при подписан договор. А северномакедонското правителство ще вдига ръце и ще се оправдава, че не може да ги контролира, защото това ще пречи на „правата на човека” и дрън, дрън. Нищо ново под слънцето от началото на 90-те години на миналия век, когато работех във Вардарска Македония и виждах как ежедневно тамошни емисари заминават за Благоевград. Тогава в България върлуваше тежка икономическа криза, а тези „пратеници на добра воля” бяха щедро финансирани от Белград.

А сега си представете, че на 8 декември българското правителство се огъне и направи компромис за нашите „червени линии”. Ще припомня за N-ти път, че става дума за диалекта на българския език, на който се говори в Северна Македония, и за общата българска история на двата народа до 1944 г. Та нали, признавайки техен език и история, ние де факто ще признаем правата на сепаратистите. Тогава те свободно ще могат да търчат до Страсбург и да навират в очите на съдиите документа за своя „македонски идентитет”. Без значение, че това противоречи на българската конституция.

Но аз съм убеден, че това няма да се случи. Днес българският народ е обединен около националната си кауза, както отдавна не е бил. И за това без съмнение сериозно допринасят хора като Георги Коритаров. Защото те дадоха възможност на хората да се сепнат в забързаното си битие и да се сетят, че са българи.

Затова – благодарим ти, Коритаров!