Преглед на някои от основните теми в балканския печат (Агенция „Фокус“)

Скопие. Бившият министър-председател на Република Северна Македония Любчо Георгиевски в гостуването си в ефира на скопска телевизия разкри, че настоящият премиер на страната Зоран Заев е приел да признае, че Гоце Делчев е общ герой с България и че той и президентът Стево Пендаровски са готови да подпишат специална декларация по този въпрос, пише вестник „Вечер“.

Георгиевски определя това не като напредък, а като истинска революция, която се случва в югозападната ни съседка и за него е жалко, че България не го вижда.

„На няколко пъти Заев и Пендаровски заявиха, че са готови да подпишат декларация, която да приеме, че Гоце Делчев е общ герой. Това е революция, която се случва в Македония. Да се каже, че Гоце Делчев е общ герой е все едно България да води с 1:0, но след това да наложи вето за ЕС, това означава, че България от 1:0, е загубила служебно мача с 3:0“, каза Георгиевски, който поясни, че е бил в България за срещи с държавното ръководство, за да обясни, че не бива да налагат вето срещу влизането на Скопие в Европейския съюз.
***
Прищина. Председателят на Демократичната лига на Косово (ЛДК) Иса Мустафа заяви, че политическите партии ще се съберат следващата седмица, за да обсъдят избора на нов президент, след като Хашим Тачи подаде оставка от тази позиция след потвърждение на обвиненията за военни престъпления от базирания в Хага Специализиран съд, пише прищинското издание Gazeta Express.

Мустафа каза, че новият президент трябва да бъде избран без провеждане на предсрочни избори. Той каза, че в началото на декември ще свика председателството на ЛДК, за да обсъди този въпрос, добавяйки, че партията му, като лидер в управляващата коалиция, не е предложила нито един кандидат за президент. „Не сме обсъждали този въпрос, но вярваме, че президентът трябва да бъде избран възможно най-скоро и да не се провеждат нови избори“, каза Мустафа пред медиите във вторник.
***
Белград. Интервенционизмът се завръща в Белия дом през парадния вход. Джо Байдън избра за държавен секретар човек, който се застъпва и проектира американските военни действия от Босна и Сърбия, през Либия и Сирия до Ирак, пише белградският ежедневник „Политика“ в материал, представен без редакторска намеса.

Въпреки че избраният американски президент ще започне да съобщава имената на министрите днес, Антъни Блинкен (58) вече е представен като новия ръководител на американската дипломация. Блинкен е работил в правителството на Бил Клинтън, наред с други неща, върху стратегията за войната в Босна и Херцеговина (БиХ) и Косово. В правителството на Барак Обама той беше заместник-държавен секретар и съветник по националната сигурност, застъпвайки се за военна намеса в Либия и Сирия, както и в Ирак срещу „Ислямска държава“. Както разкри в изявления за пресата, той смята, че реакцията на Обама в Сирия е слаба и че Америка е трябвало да изпрати много повече войски по хуманитарни причини. Той вярва в американската уникалност, в Америка като морален компас, незаменима сила, която дава пример на другите, заема водеща позиция в света и се намесва в защитата на правата на човека.

Някои американски медии посочват, че Блинкен също е бил повлиян от семейната му история, защото произхожда от еврейско семейство, а вторият му баща е оцелял от Холокоста. Той смята, че САЩ трябва да подкрепят Израел безусловно, дори независимо от политиката на правителството спрямо палестинците.

Блинкен завършва гимназия в Париж, учи в Харвард и Колумбийския университет, работи като адвокат, за кратко като журналист, а също свири на китара в групата си. Като съветник по външна политика в кампанията на Байдън той отстоява идеята, че САЩ трябва да се присъединят към иранската ядрена сделка, която самият той е писал, докато е работил за Обама, и да подновят отношенията със съюзниците, които бяха разклатени по време на Доналд Тръмп. Очаква се новият външен министър да върне Америка в Световната здравна организация (СЗО) и Парижкото споразумение за изменение на климата, от което се оттегли администрацията на Тръмп, и да включи САЩ много повече в глобалните събития, отколкото сега. Той заяви, че ще се опита да убеди американските партньори да се противопоставят заедно на Китай в областта на търговията и технологиите, което доказва, че Пекин остава във фокуса на интереса във външната политика на Вашингтон дори след напускането на Тръмп. Блинкен поиска Кремъл да бъде строго наказан за намеса в изборите през 2016 г. в САЩ, но по-късно обясни, че вероятно може да се съгласи с президента Владимир Путин да се противопостави съвместно на китайското укрепване. Той също така обяви, че ще удължи „Новия старт“, споразумение, което задължава Америка и Русия да ограничат ядрения си арсенал и което изтича следващия февруари. Настоящото правителство във Вашингтон първо подчерта, че не желае да разшири това споразумение или да се съгласи с друго, което да не включва Китай, но в крайна сметка започна преговори с Москва за заместване на договора.

След идването на Тръмп на власт, Блинкен основава консултантска компания с бившата си колежка от правителството на Обама Мишел Флорна, за която медиите пишат, че тя може да стане първият американски министър на отбраната - жена в администрацията на Байдън. И макар че това все още не е потвърдено, информационният портал Axios пише, че е сигурно, че новият американски посланик в ООН ще бъде Линда Томас Грийнфийлд (68). Тя е в дипломацията от 35 години, била е посланик в Либерия и е създала политиката на Държавния департамент към Африка. Тя се пенсионира след напускането на Обама и започна да работи за компанията на бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. Като афроамериканка тя отговаря на обещанието на Байдън да въведе жени и членове на малцинствата в правителството.

Reuters също така съобщава, че 44-годишният Джейк Съливан, който е работил за Хилари Клинтън, докато е била държавен секретар, ще заеме третата висока външнополитическа позиция - съветник по националната сигурност. Съливан ще бъде най-младият човек от администрацията на Дуайт Айзенхауер, стигнал до върха на Западното крило, що се отнася до външната политика и въпросите на сигурността. Тръмп имаше много проблеми с тази позиция, затова за четири години смени четирима съветници по националната сигурност.
***
Атина. Двадесет и един гръцки депутати, доктори по образование, се записаха доброволци да помогнат в болниците по време на втората вълна на пандемията от коронавируса в южната ни съседка, съобщава Kathimerini.

По примера на други колеги, включително Йоргос Ламбрулис от Комунистическата партия, който поиска от председателя на парламента да го освободи от задълженията му като заместник-председател на органа, депутатите поискаха или да служат в своите избирателни райони, или където министерството сметне за необходимо.

Четирима депутати бяха от управляващата „Нова демокрация“, 10 от основната опозиционна СИРИЗА-Прогресивен алианс, петима от Движение за промяна (КИНАЛ), един от Комунистическата партия на Гърция и един от „Гръцко решение“.

„След дарението от Парламента на 50 легла за интензивно отделение, това дава повече доказателства, че водещите демократични институции и хората, които служат там, почитат и уважават гръцките граждани“, заяви министърът на здравеопазването Василис Кикилиас във вторник.