Преглед на основните теми в руския печат (Агенция "Фокус")
Москва. Оттеглянето на Вашингтон от Договора за открито небе (ДОН) няма да повлияе на решението на Русия да го запази, ако останалите 33 членове на споразумението дадат гаранции да не предават разузнавателна информация на трета страна - САЩ. Това искане е отправено от руското външно министерство в официално заявление. За този сценарий обаче няма гаранции. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза, че без САЩ договорът е несъстоятелен, пише руският вестник “Независимая газета“.
Договорът за открито небе (ДОН), подписан през 1992 г., е последният остатък от ерата на общото разведряване в Европа. Това позволи на западните и руските военни да наблюдават състоянието на конвенционалните оръжия в страните, участващи в споразумението, с помощта на разузнавателни самолети. За Русия това беше възможност да наблюдава развитието на военната инфраструктура на НАТО в Европа, да провежда инспекционни полети в небето на САЩ. Членовете на Северноатлантическия алианс правеха същото на руска територия. Само през 2019 г. Русия е извършила 42 наблюдателни полета, а НАТО - 29 такива.
През май тази година държавният секретар на САЩ Майк Помпео разкри причините за нежеланието на САЩ да се съобразят със споразумението: „По същество договорът има за цел да осигури на всички подписали го по-високо ниво на прозрачност, взаимно разбиране и сътрудничество, независимо от техния размер. Неговото прилагане от страна на Русия и нарушаването на ДОН обаче подкопаха тази негова основна функция. " В какво точно Русия не се съобразява с ДОН, американците, според обичая от последните години, не казаха. Но може да се предположи.
През 2014 г. Русия отказа на САЩ да лети в 500-километрова зона над Калининградска област и да извършва такива полети в 10-километрова зона по границите с Абхазия и Южна Осетия, които от гледна точка на Руската федерация са суверенни държави. Руската страна също има претенции към САЩ: ограничаване на полетите на ниска надморска височина в района на Вашингтон, намаляване на пространството за наблюдение над Хавайските острови и отказ за нощувка на екипажи в авиобазите „Робинс“ и „Елсуърт“ в Джорджия и Южна Дакота. Използването им позволяваше на руските самолети и екипажи да разглеждат значително по-големи области от Северна Америка. Полетите над Алеутските острови също бяха ограничени. В отговор Москва обяви, че ще откаже на американските екипажи да нощуват на три руски летища.
Има още една причина. Това е новият руски самолет Ту-214ОН. По технически възможности инсталираното на него разузнавателно оборудване значително надминава американските и европейските аналози. Том Котън, член на Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, откровено казва, че „за г-н Путин този договор беше просто поредната схема за извличане на военни и разузнавателни предимства пред САЩ и НАТО. Освен това договорът не работи технически, тъй като е остарял и е без значение като видеорекордер или касетофон. " „Особено съм доволен, че американските данъкоплатци няма да трябва да плащат близо четвърт милиард долара за надграждане на нашия флот от самолети OC-135 Open Skies“, каза сенаторът.
Според Вадим Козюлин, професор в Академията на военните науки, ситуацията е преди всичко лоша поради липсата на политически диалог между страните. Това се признава и в Америка, където има групи политици и специалисти, които считат ДОН за инструмент за прозрачност в отношенията между Изтока и Запада. Според него обаче страните все още имат възможности за контрол, но на технически различно ниво.
„Нежеланието на Вашингтон да запази международните договори за ограничаване на оръжията най-вероятно се дължи на прагматизма на президента Доналд Тръмп. Западът не вярва в голяма война и в началото на надпревара във въоръжаването. Днес зад конфронтацията между страните няма идеологически мотив, а икономическите въпроси се решават чрез санкции. Освен това Западът има повече такива лостове за натиск от нас. В тази ситуация е безсмислено да се губи време и пари за спазване на външнополитическия етикет. Проблемът с контрола върху оръжията се решава успешно от сателитите. В същото време полетът над интересуващата територия и инфраструктурни съоръжения за тях не е необходимо да се координира с никого “, отбелязва Козюлин.
Европейците може да са единствените губещи в тази ситуация. Те физически нямат толкова много космически контролни средства. Ето защо руското външно министерство изглежда отговаря на техните опасения. Но въпросът е колко дълго ще продължи. Никой от участниците в ДОН няма да даде писмени гаранции, че информацията за инспекциите на руските военни съоръжения няма да изтече от другата страна на Атлантическия океан. Москва вече допусна подобна грешка, когато повярва на думата на Брюксел през 90-те години, че НАТО няма да се разширява на изток.
***
Баку/Ереван/Москва. Руските миротворци в Нагорни Карабах търпят първите загуби. За щастие, не смъртоносни. Както съобщават в руското министерство на отбраната, на 23 ноември при търсене на телата на загинали е взривена мина. Убит е азербайджански военнослужещ, а четирима служители на Министерството на извънредните ситуации на непризнатата Нагорно-Карабахска република също са ранени. Заедно с тях е ранен руски офицер от миротворческия контингент, пише руският вестник “Московский Комсомолец“
Инцидентът е станал близо до село Мадагиз или Суговушан в азербайджанския регион Тертер. Това селище се намира на 60 км северно от Степанакерт. Там не са регистрирани ожесточени сражения, но има загинали. Всъщност издирването на загиналите в битки е извършено от група, която е попаднала на мина. Групата е включвал представител на въоръжените сили на Азербайджан, служители на Министерството на извънредните ситуации на непризнатата Карабахска република, представители на Международния червен кръст и група руски миротворци.
В резултат на експлозията на мината е убит азербайджански военнослужещ. Неговата самоличност бързо беше идентифицирана в социалните мрежи и азербайджанските медии - той се оказа високопоставен офицер: заместник-командир на армейски корпус, полковник Самидли Бабек Матлаб оглу.
Четирима спасители от Карабах също са ранени при инцидента. Що се отнася до руския миротворец, руското министерство на отбраната съобщава, че той е откаран в болница в Баку и нищо не застрашава живота му.
Причините за експлозията не се съобщават, а подробностите не са уточнени. Става ясно, че предстои изясняване на инцидента.
Според експерти в района на Кавказ и преди е имало случаи на поставяне на мини под телата на загинали бойци, които се взривяват при опит за тяхното преместване. Дали обаче конкретният случай е такъв засега не е ясно.
Междувременно 121 населени места постепенно преминават под контрола на Азербайджан. И така, 52 села и градове в района на Лачин, 29 - в Хадрут, 16 - в Шахумян, по осем - в регионите Аскер и Мартакер. Шест населени места в регион Мартуни ще преминат под знамето на Азербайджан. Що се отнася до многострадалния град Шуша, той също ще попадне под юрисдикцията на Баку заедно със село Каринтак, пише вестникът.
Администрацията на азербайджанския президент Илхам Алиев обещава да направи прехода на територии изключително по мирен начин. Тревожни съобщения обаче идват от някои населени места. Така арменските медии цитират данни, че далеч не навсякъде всичко се решава, като се отчитат интересите на местните жители. Например в село Бердашен жителите се оплакват, че азербайджанци се опитват да завладеят земеделска земя и градини. Други жители на съседни села също съобщават: в присъствието на азербайджанските военни се очертава границата с помощта на GPS директно през техните имоти. Ако това продължи, местното население обещава да предприеме мерки, какви точно обаче не става ясно.
***
Вашингтон. На фона на обещание за намаляване на броя на американските войски в Ирак и Афганистан Вашингтон реши да разположи стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress в Близкия Изток. За последно Съединените щати изпратиха тези самолети в региона през зимата след елиминирането на командира на иранските специални сили "Ал-Кудс" на Корпуса на гвардейската ислямска революция генерал Касем Сюлеймани. Прехвърлянето на бомбардировачи съвпадна с посещение в Близкия изток от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, пише руският вестник “Коммерсантъ“
„Екипажите на B-52H Stratofortress от Пета ескадрила, разположени във военновъздушната база „Майно“ в Северна Дакота, бързо отлетяха за Близкия изток на 21 ноември, за да сдържат агресията и да потвърдят подкрепата на американските партньори и съюзници“, бе съобщено от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Отбелязва се, че мисията е предназначена да „демонстрира способността на въоръжените сили на САЩ да разполагат бързо бойни самолети навсякъде по света и да ги интегрират в хода на операциите“. „Това е ключът към ограничаването на потенциалната агресия“, каза командващият на Девета въздушна армия генерал-лейтенант Грег Гило.
Не е уточнен броят на самолетите, прехвърлени в Близкия изток. CENTCOM припомни, че последната дългосрочна мисия на стратегически бомбардировачи в Близкия изток е изпълнена в началото на годината. Става дума за прехвърляне на шест стратегически бомбардировача B-52H Stratofortress в авиобаза на британския остров Диего Гарсия в Индийския океан в края на януари, няколко седмици след американската военна операция на летище Багдад, по време на която бяха ликвидирани командващия иранските специални сили „Ал Кудс “ генерал Касем Сюлеймани и заместник-ръководителя на иракската шиитска народна милиция„ Ал-Хашд ал-Шааби “Абу Махди ал-Мухандис. Тогава иракските парламентаристи поискаха изтеглянето на чуждестранни военни от страната. В същото време се увеличиха атаките срещу американските военни в Ирак от подкрепяни от Иран шиитски групи. Имаше опасения от открит военен конфликт между САЩ и Иран.
През пролетта, на фона на пандемията от коронавирус, международната антитерористична коалиция, водена от САЩ, започна постепенно намаляване на броя на своите сили в Ирак.
На първо място, говорим за американските военни: за шест месеца броят им намаля от 5,2 хиляди на 3 хиляди души. Това обаче не е краят. В края на миналата седмица изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ Кристофър Милър обяви, че броят на войските в Афганистан и Ирак ще бъде намален до 15 януари догодина до 2,5 хиляди души във всяка от двете страни. И ако в Ирак говорим за намаляване само с 500 души, то в Афганистан – то ще с две хиляди. Според Милър това решение не е изненада нито за Ирак, нито за Афганистан, тъй като е договорено с ръководството на двете страни. Той е уверен, че сътрудничеството на Вашингтон с тях в борбата срещу тероризма ще продължи. В същото време терористичната активност в Ирак се увеличи в последно време. Само в събота при терористична атака в северната част на страната загинаха осем души. Местните власти обвиниха терористичната група „Ислямска държава“ (ИД). Според командира на CENTCOM генерал Кенет Макензи, ИД все още има до 10 000 поддръжници в Ирак и Сирия и групировката остава реална заплаха. В същото време той отбеляза, че подобряването на работата на иракските сили за сигурност позволява на САЩ да намалят контингента си в страната. Той също така подчерта, че в резултат на американските действия Иран е станал по-сдържан в региона: спря атаките срещу кораби в региона на Персийския залив и ограничи дейността на групировки, свързани с него в Ирак.
Съединените щати обаче не планират, въпреки намаляването на броя на своите военни в региона, да откъснат поглед от Иран, поне докато администрацията на президента Доналд Тръмп остава в Белия дом.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в интервю за телевизия Al Arabiya в неделя, че Вашингтон продължава усилията си за постигане на мир в региона, предвид заплахата от Иран. Той също така добави, че САЩ ще продължат да защитават своите интереси, както и интересите на своите съюзници в региона, от „иранската заплаха“. Прави впечатление, че изпращането на стратегически бомбардировачи в Близкия изток съвпадна с обиколката на държавния секретар в страните от региона. Докато беше в Израел, в интервю за The Jerusalem Post той отбеляза, че САЩ все още обмислят различни възможности за натиск върху Иран в допълнение към санкциите. „Няма причина нещо да се промени днес или утре“, подчерта той. По-рано американският вестник The New York Times, позовавайки се на информирани източници, съобщи, че не толкова отдавна Доналд Тръмп е обсъждал със своите съветници възможността да атакува ядреното съоръжение на Иран, но те са го убедили, че това е неподходящо, тъй като атаката може да ескалира в по-широк конфликт. Въпреки това вестникът отбелязва, че Доналд Тръмп „все още може да търси начини да нанесе удар по цели на иранци и техните съюзници, включително милиции в Ирак“.
