СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.„Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването н...

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Ердоган: Членството на Турция в ЕС ще помогне за преодоляване на пропастта след Брекзит

Анкара. Присъединяването на Турция към Европейския съюз би спомогнало за преодоляване на пропастта, останала след отделянето на Обединеното кралство от Общността. Това мнение изрази турският президент Реджеп Таип Ердоган в речта си в Анкара пред посланиците на страните от ЕС, предава TACC. „Приемането на Турция в ЕС би било онтологичен избор за съюза, това би спомогнало за преодоляване на пропаста, останала след Брекзит", увери Ердоган. Освен това, според турския президент, „Източното Средиземноморие трябва да спре да бъде арена на конкуренция или конфронтация. Необходимо е да се установи сътрудничество, което да отговаря на интересите на всички страни в региона", подчерта той, изразявайки също надеждата, че „преговорите с Гърция през януари ще отбележат нова ера" в отношенията между Анкара и Атина. През последните месеци в Турция се засили реториката, че републиката вижда себе си като част от Европейския съюз. През ноември Ердоган призова ЕС да спази обещанията си, включително по въпроса за пълноправното членство на страната в Общността. Той увери също, че Турция е решена да се интегрира с Европа и се стреми да изгради бъдещето си заедно с нея. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Kathimerini: В навечерието на преговорите с Гърция: Чавушоглу порица ЕС за „фаворизирането“ на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция се ангажира с реформи и се надява да възобнови прекъснатите преговори, които ще проправят пътя за присъединяването й към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, като в същото време порица Брюксел за „фаворизирането" на Атина в спора за енергийните права в Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. „Турция е в Европа и Европа е част от нашата съдба. Същото се отнася и за Европа“, каза Чавушоглу на среща с посланици на ЕС във Анкара във вторник. „ЕС не трябва да пречи, а да ни оказва подкрепа“, подчерта Чавушоглу, като продължи да намеква за усилията на страните-членки на ЕС да „принудят ЕС и Турция да се противопоставят взаимно“. „Всички видяхме през 2020 г., че заплашителната реторика няма да доведе до решение, така че на срещата на върха през декември ЕС реши да заеме по-разумна позиция“, каза Чавушоглу по повод срещата от миналия месец. Въпреки че заключенията от срещата на върха съдържаха някои „нежелани точки“, те демонстрираха осъзнаване на значението на Турция за Съюза, коментира Чавушоглу. Изявленията на Чавушоглу бяха направени ден, след като турското външно министерство обяви, че проучвателните преговори между с Гърция ще бъдат възобновени на 25 януари. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 14:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Kathimerini: Гърция и Турция възобновяват проучвателните преговори в края на месеца

Атина. Новият, 61-ви кръг от проучвателните преговори между Атина и Анкара за териториалните им претенции в Средиземно море ще започне на 25 януари в Истанбул, съобщи гръцкото външно министерство в понеделник вечерта, цитирано от електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване от Лисабон по-рано в понеделник, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се надява преговорите да започнат от мястото, където са прекратени през март 2016 г., когато последният кръг се разпадна. Мицотакис заяви, че Атина иска добри отношения с Анкара, като добави, че страната ще обсъди въпроса за спорните морски зони. Двете ни южни съседки проведоха преговори между 2002-2016 г., които бяха усложнени от това, че Гърция и Турция искаха да обсъждат различни проблеми, припомня изданието. Превод и редакция: Иван Христов

12 Януари 2021 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Kathimerini (Гърция): Атина не е получила покана за възобновяване на преговорите с Турция, заяви говорителят на външното министерство

Атина. Гърция не е получила покана от Турция да възобнови проучвателните преговори. Това увери говорителят на външното министерство в Атина Александрос Папайоану, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция изрази намерението си да отговори на всяка такава покана от турска страна, в съответствие с международното право, по въпроса за разграничаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф“,се подчертава в изявлението на Папайоану. По-рано през деня турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара отправя официално предложение към Атина за възобновяване на проучвателните преговори за техните разногласия в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

11 Януари 2021 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Kathimerini (Гърция): Атина гледа напред към рестартиране на проучвателните преговори с Анкара

Атина. Очаква се януари да бъде месец на развитието на гръцко-турските отношения, като от Атина се съобщава за евентуално рестартиране на проучвателните преговори с Анкара, отбелязва електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Източници на вестника твърдят, че Атина е получила уверения, че Анкара ще се откаже от проучванията за залежи на газ и петрол и други действия, разглеждани като предизвикателство за гръцкия суверенитет в Източното Средиземноморие и Егейско море, и сега чака Анкара да направи първия ход, като първата среща към възобновяването на преговорите ще се проведе в Турция. Въпреки съобщените уверения, че изследователският кораб „Оруч Реис“ ще остане в турските води през следващите седмици, Атина остава предпазлива след няколко спорни изказвания от високопоставени турски правителствени служители миналия месец. Сред тях са министърът на енергетиката Фатих Долмез, който призова за предоговаряне на Лозанския договор от 1923 г. за границите между двете страни, и многократните искания на министъра на отбраната Хулуси Акар за демилитаризация на няколко гръцки острова. Неотдавнашният арест на турски дипломат по обвинения в шпионаж на гръцкия остров Родос също не помогна за отслабване на напрежението между двете съседни страни. Въпреки това Атина вярва, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка ще избере пътя на дипломацията, първо в резултат на полагането на клетва на Джо Байдън като президент на САЩ на 20 януари и, второ, в светлината на планираната среща на върха на Европейския съвет през март, където е възможно санкциите срещу Турция да са една от ключовите точки в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

4 Януари 2021 | 14:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

ТАСС: Турция и САЩ са създали работна група за С-400

Анкара. Анкара и Вашингтон са създали работна група за разрешаване на ситуацията около придобиването на руски зенитно-ракетни системи С-400 от Турция, съобщи в сряда външният министър на югоизточната ни съседка Мевлют Чавушоглу, цитиран от ТАСС. „Бе създадена съвместна работна група със САЩ по С-400, започнаха технически преговори“, заяви първият дипломат на Анкара. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „ще прилагат изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Таип Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция от страна на Вашингтон и Алианса като цяло. САЩ не спират да се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. През октомври Ердоган заяви, че Анкара не възнамерява да се откаже от С-400, въпреки натиска от Вашингтон. Той също така отхвърли заплахите за санкции и предложи на Съединените щати да се опитат да ги наложат в действителност. Превод и редакция: Иван Христов

30 Декември 2020 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Daily Sabah (Турция): Анкара призова Атина да използва здравия разум и да действа отговорно

Анкара. Турция призова Гърция да използва здравия разум и да действа отговорно. Съответното изявление бе направено в отговор на известие на летците (NOTAM) за военни учения, публикувано наскоро от Атина за обширна зона в Беломорието и източната част на Средиземно море, отбелязват в редакцията на вестник Daily Sabah. „Виждаме, че Гърция продължава своите провокативни и ескалационни стъпки в региона", заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой.„Последният пример е NOTAM, обнародван от Гърция, с който тя декларира 15 зони за военни учения, включително островите с демилитаризиран статут, които блокират Егейско море през цялото време и много голяма част от Източното Средиземноморие, считано от 4 януари до 26 февруари 2021 г.", допълни Аксой. Той отбеляза, че позицията на Турция остава непроменена, що се отнася до съживяването на каналите за диалог с Гърция, особено проучвателните. „Призоваваме Гърция да действа на база здрав разум и отговорно, като допринася за усилията ни за укрепване на мира и стабилността в региона в рамките на добросъседските отношения", добави говорителят на турското МВнР. В друго изявление по време на посещението си в Либия в неделя министърът на отбраната Хулуси Акар заяви, че Турция иска да реши проблемите, свързани с Източното Средиземноморие, Беломорието и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право. Припомняйки, че Турция и Гърция са участвали в преговори за деконфликт в централата на НАТО, Акар заяви, че Анкара винаги е отворена за преговори, но че на усилията й не се отвръща. „За съжаление трети страни не успяват да видят това. Очакваме от тях да бъдат разумни и обективни. И все пак нашите гръцки съседи използват ситуацията при всяка възможност и прилагат провокативни, повишаващи напрежението методи“, заяви турският министър на отбраната. Акар отново подчерта, че Гърция избягва преговорите. Под егидата на НАТО Анкара и Атина провеждаха преговори за отслабването на напрежението, но последната поддържа каналите си за комуникация затворени, припомнят от редакцията. Създаден да намали риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, механизмът включва създаването на гореща линия между Атина и Анкара, за да се улесни разрешаването на конфликти в морето или във въздуха.Гърция обаче възпрепятства ръководения от НАТО механизъм, като отказа да присъства на преговорите – тя не не изпрати делегации на общо четири срещи, които трябваше да се проведат през октомври. На фона на неотдавнашното напрежение в региона, Гърция и администрацията на гръцките киприоти засилиха натиска си върху други членове на ЕС да наложат санкции срещу Турция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС на 11 декември, твърди вестникът. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията на Гърция и Никозия за морските граници, подчертавайки, че прекомерните претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на турските киприоти. Анкара изпрати няколко военни кораба за проучване на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Севернокипърската турска република (призната единствено от Анкара). Турските лидери многократно подчертаваха, че Анкара подкрепя разрешаването на всички проблеми в региона чрез международно право, добросъседските отношения, диалога и преговорите. Превод и редакция: Иван Христов

27 Декември 2020 | 16:24 | Агенция "Фокус"

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

GreekCityTimes: „Оруч Реис“ остава в Източното Средиземноморие за още шест месеца

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за кораба „Оруч Реис“ за извършване на сеизмични изследвания в Източното Средиземноморие за период от още шест месеца - до 15 юни 2021 г., съобщава англоезичната гръцка медия GreekCityTimes. Два други плавателни съда, „Атаман“ и „Ченгиз хан“, ще придружават „Оруч Реис“. От картата става ясно, че обозначеният географски район на проучванията е в турски териториални води. Анализаторите виждат това като „жест на добра воля от Турция, който може да отвори вратата за възобновяване на преговорите с Гърция. На срещата на върха този месец лидерите на Европейския съюз се споразумяха да подготвят санкции срещу турски лица заради спора за проучванията за залежи с Гърция и Кипър, отлагайки всякакви по-строги стъпки до март. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 13:28 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Хулуси Акар: Атина се опитва да превърне спора с Анкара в конфликт между Турция и ЕС

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара иска да уреди различията в Източното Средиземноморие, Егейско море и Кипър чрез диалог и добросъседски отношения, като подчерта, че ще направи всичко, за да защити правата на турския народ, предава „Анадолската агенция“. По време на реч във военноморската база Аксаз в югозападната провинция Мугла, Акар обвини Атина, че се опитва да превърне разногласията си с Анкара в спор между ЕС и Турция. Акар също защити решението на Турция за придобиване на руската ракетна система С-400 като необходима стъпка за увеличаване на отбранителния капацитет на страната, добавяйки, че „някои дейности със САЩ и особено с НАТО ще бъдат засегнати отрицателно поради санкциите“. Превод и редакция: Иван Христов

23 Декември 2020 | 10:36 | Агенция "Фокус"

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара: Няма да отстъпим по темата за С-400, независимо от санкциите на САЩ

Анкара. Турция не възнамерява да отстъпва по въпроса с придобиването на руските зенитно-ракетни системи С-400, независимо от това, че САЩ са наложили санкции на Анкара по този въпрос, заяви в четвъртък министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в интервю пред местна телевизия, предава ТАСС. „Ще продължим да предприемаме стъпки, за да направим нашата отбранителна индустрия по-независима. Няма да отстъпим назад по темата със С-400. Санкциите са погрешно решение, ще предприемем [реципрочни] стъпки“, подчерта той. Чавушоглу също така нарече санкциите „едностранна стъпка“ от страна на САЩ, нарушаваща „суверенните права“ на Турция. На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху Турското управление на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ „изцяло прилагат CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отвърне. Ведомството също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност“. По-рано турският президент Реджеп Таийп Ердоган подчерта, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руски С-400 е проява на неуважение към важен партньор в НАТО. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Kathimerini: В Атина изразиха задоволството си от американските санкции срещу Турция

Атина. Решението на Вашингтон да наложи санкции на Турция заради закупуването на руска система за противоракетна отбрана беше „необходимо“ като средство за подчертаване, че Анкара е „преминала границата“ не само с придобиването на С-400, но и с поведението си в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на Kathimerini. Изказвайки се на конференция по регионални въпроси, Дендиас отново подчерта, че Гърция е готова да участва в „конструктивен диалог“ с Турция, при условие че Анкара спре провокациите в Егейско море и Източното Средиземноморие. Той също така подчерта, че единственият спор за обсъждане е делимитацията на морските зони и континенталния шелф. Дендиас изрази убеждението, че санкциите, наложени от Съединените щати, заедно с предупрежденията, издадени на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, могат да доведат до това, което той определи като „период на затишие“, който ще позволи да започнат проучвателни разговори. Гръцкият външен министър призна, че Атина би искала по-твърда позиция по отношение на турските нарушения от страна на своите партньори от Европейския съюз, но добави, че въпреки това третират Турция като европейски проблем, а не като държава, която просто има различия с две страни-членки. Дендиас говори по време на втората конференция за Югоизточна Европа и Източна Европа, организирана от Икономическия форум в Делфи, съвместно с гръцко-американския съвет за лидерство. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Der Standard:  Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Der Standard: Тръмп е наложил санкции срещу Турция, за да смекчи евентуален бъдещ санкционен удар на Конгреса

Виена. Нова глава започна в дългогодишния конфликт между партньорите от НАТО, САЩ и Турция, пише Der Standard. Вашингтон прие санкции срещу Анкара заради закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу го нарече „голяма грешка“ и заплаши да отмъсти. Но в същото време Анкара се опитва да покаже спокойствие. Може би за да се даде време на САЩ да поправят тази „грешка“, казват наблюдатели. Също така турците се надяват по този начин да установят дипломатически контакт с новия американски президент Джо Байдън. В същото време напускащият американски президент Доналд Тръмп дълго време отказваше да предприеме наказателни мерки срещу Турция. Възможно е сега той да е решил да предприеме такава стъпка, за да предотврати въвеждането на по-строги санкции от Конгреса. В тази ситуация американците имаха 12 възможности за действие и избраха, може би, петте най-меки. Вашингтон реши да замрази активите в своята страна и да забрани влизането в САЩ на няколко турски служители и ръководители на отбранителната индустрия. Също така Анкара ще загуби възможността да получава лицензии за износ за доставка на оръжия за САЩ. В тази връзка Турция беше много по-ощетена от изключването си от програмата за развитие на F35, продължава изданието. Анкара вече е инвестирала в него над милиард долара, но американците остават непреклонни. Пентагонът се опасява, че радарна инсталация на С-400 може да „освети“ американския изтребител. За Москва санкциите на САЩ срещу Турция не бяха изненада, продължава изданието. „Това е поредната проява на арогантно отношение към международното право, използването на незаконни едностранни принудителни мерки, които САЩ използват от много години и дори десетилетия наляво и надясно“, каза руският външен министър Сергей Лавров. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Kathimerini: Шарл Мишел е обсъдил заключенията на Европейския съвет с Ердоган

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря по телефона с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, по искане на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мишел информира Ердоган за заключенията на Съвета на лидерите на ЕС за Източното Средиземноморие (10-11 декември), който осъди действията на Турция в региона. Председателят на Съвета на ЕС е подчертал необходимостта от последователна и задълбочена деескалация на напрежението, както и от подновяване на проучвателните преговори с Гърция, съобщава европейски дипломатически източник. Мишел също призова за подновяване на преговорите под егидата на ООН за разрешаване на кипърския въпрос. И двамата лидери се съгласиха комуникационните канали да останат отворени. Превод и редакция: Иван Христов

16 Декември 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Мицотакис: Гърция и Франция подписват сделката за изтребителите Rafale в рамките на няколко дни

Атина. Гърция ще подпише сделка с Франция за закупуването на 18 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, до дни, заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис във вторник, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Страната иска да засили своите въоръжени сили и отбранителен капацитет с нови самолети, фрегати и оръжия, тъй като напрежението около енергийните ресурси в региона на Източното Средиземноморие нараства и отношенията със съседна Турция са изпълнени с разногласия. „До няколко дни сделката за придобиването на 18 самолета тип Rafale от Франция ще бъде подписана тук, в Атина“, каза консерваторът премиер пред депутатите по време на дебат за бюджета за 2021 г. Самолетите ще бъдат получени в рамките на 2021 година. Гърция, която загуби около една четвърт от националното си производство в хода на почти десетилетие на финансови сътресения, излезе от рецесията през 2017 г., за да бъде отново ударена след избухването на коронавируса по-рано тази година. Очаква се тазгодишното икономическо свиване да достигне 10,5%, според правителствената прогноза в бюджета на страната за 2021 г. Въпреки затрудненията, бюджетът за отбрана на Гърция се очаква да достигне 5,5 милиарда евро през 2020 г., каза Мицотакис и добави, че правителството иска да придобие и нови фрегати, вертолети, безпилотни летателни апарати и да модернизира флотилията си от F-16. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Yeni Safak: В Иран смятат, че действията на САЩ срещу Турция показват пристрастяване към санкциите

Техеран. Последният ход на САЩ срещу Турция е поредната демонстрация на тяхната „пристрастеност към санкциите и презрение към международното право“, заяви иранският външен министър във вторник, цитиран от Yeni Safak. „Ние категорично осъждаме неотдавнашните санкции на САЩ срещу Турция и подкрепяме нейния народ и правителство“, заяви Джавад Зариф в „Туитър“, използвайки хаштага „#NeighborsFirst“. Критиката на Техеран дойде след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Турция заради закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400. Санкциите, попадащи в рамките на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA), са насочени към Турското управление на отбранителните индустрии (SSB), включително неговия ръководител Исмаил Демир и трима други служители. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в изявление, че SSB съзнателно се е ангажирала със значителна сделка с „Рособоронекспорт“, основната организация за износ на оръжия в Русия, като е набавила ракетната система С-400. „Санкциите включват забрана за всички американски лицензи за износ и разрешения за SSB и замразяване на активи и визови ограничения за д-р Исмаил Демир, президент на SSB, и други служители на SSB“, добави той. Турция яростно осъди решението на Вашингтон, като висши служители потвърдиха решимостта на Анкара да постигне целите си в отбранителната индустрия. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара: Санкциите на САЩ срещу Турция „разклатиха“ ценностите на съюза между Вашингтон и Анкара

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви във вторник, че санкциите, които САЩ наложиха на Анкара за покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, са разклатили всички основи на съюза между двете страни и призова за възобновяване на сътрудничеството между партньорите в НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции срещу Турското управление на отбранителната индустрия (SSB), неговият директор и трима други служители. Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Турският министър на отбраната Хулуси Акар: Санкциите на САЩ разклатиха всички ценности в съюза между нашите страни

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар предупреди, че санкциите на САЩ в отговор на закупуването от страна на Анкара руската зенитно-ракетна система С-400 са разклатили всички ценности в техния съюз и призова за подновяване на сътрудничеството между съюзниците от НАТО, предава Reuters. В понеделник Вашингтон наложи санкции, насочени към отбранителната индустрия в Турция. „Това решение за санкции разклати всички ценности в съюза между нашите страни. Връщането към сътрудничество и солидарност със САЩ... ще осигури важен принос за регионалния и глобалния мир и сигурност“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Kathimerini: В Турция не вярват отношенията със САЩ да се променят заради санкциите

Анкара. Турски служител по отбраната, който попадна под санкциите на САЩ заради С-400 е уверен, че двустранните отношения няма да бъдат засегнати въпреки решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже окончателно Анкара за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Исмаил Демир, ръководител на турската агенция за военни поръчки, подчерта, че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, които ще продължат да работят заедно. Санкциите срещу Анкара част от американския закон, целящ да отблъсне руското влияние, припомня изданието. Анкара ядоса Вашингтон, като закупи и изпробва системата за противоракетна отбрана С-400. Тя оправда договора с Москва с отказа на Вашингтон за доставка на американските системи „Пейтриът“. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

ТАСС: Турската опозиция призова за незабавно активиране на системите С-400

Анкара. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия на Турция (НРП) призовава управляващите страната да активират възможно най-скоро зенитно-ракетните системи С-400, заради придобиването на които Вашингтон наложи санкции срещу Анкара, предава TACC. „Придобиването на С-400, което стана причина за санкциите на САЩ, е суверенно решение на Турция, поради което не приемаме тази стъпка“, написа депутатът от НРП Унал Чевикез на страницата си в социалната мрежа „Туитър“. „Това, което трябва да се направи сега, е да се използват тези системи за 2,5 милиарда долара възможно най-скоро". На 14 декември американските власти обявиха налагането на ограничения върху турския орган на отбранителната промишленост, неговия ръководител и трима други граждани на републиката - Мустафа Алпер Дениз, Серхат Генчоглу и Фарук Игит - съгласно Закона за противодействие на противниците чрез санкции (CAATSA). Според държавния секретар Майк Помпео ограниченията са „ясен сигнал“, че САЩ ще „изпълнят изцяло CAATSA“ и „няма да толерират значителни сделки с руския отбранителен и разузнавателен сектор“. Турското външно министерство осъди санкциите на САЩ и обеща да отгороври. Външното министерство също подчерта, че Анкара „няма да се въздържа от предприемане на мерки, които счита за необходими за гарантиране на националната си сигурност". По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че намеренията на Вашингтон да наложи санкции срещу Анкара заради придобиването на руските С-400 са проява на неуважение към важен партньор на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Декември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

МВнР на Турция: Анкара няма да изостави интересите си в Източното Средиземноморие заради заплахата на ЕС за санкции

Анкара. Турция няма да изостави правата и интересите си в Източното Средиземноморие поради възможни санкции или критики от Европейския съюз, заяви в понеделник външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на Kathimerini. На срещата на върха в петък лидерите на ЕС се споразумяха да подготвят ограничени санкции срещу турски граждани заради спорa с Гърция и Кипър за правата върху ресурсите в Източното Средиземноморие, но отложиха дискусиите за всякакви по-строги стъпки до март. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата на върха, че лидерите на Съюза планират да обсъдят износа на оръжия за Турция със съюзници във военния алианс на НАТО след гръцко настояване за оръжейно ембарго срещу Анкара. Отговаряйки на въпроси в парламента в рамките на годишните преговори за бюджета, Чавушоглу каза: „Не е възможно да се откажем от правата и интересите си в Източното Средиземноморие, защото ще се изправим пред санкции или ЕС ще ни критикуват“. По-рано в понеделник президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е разстроен от Съединените щати и ЕС, които продължават напред със санкционни процеси срещу Турция, заявявайки, че Турция очаква ЕС „да не го санкционира, а по-скоро да осъществи обещанието си за пълноправно членство (в ЕС)“ Превод и редакция: Иван Христов

15 Декември 2020 | 08:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Kathimerini (Гърция): Турция отправя нови предупреждения с искане за демилитаризация на гръцките острови

Атина. В неделя вечерта турският флот издаде три навигационни предупреждения (Navtex) с искане за демилитаризация на гръцките острови Самотраки, Лемнос, Хиос, Самос, Тилос и Халки, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Миналата седмица лидерите на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за налагането на санкции срещу Турция заради действията й в Източното Средиземноморие, припомня вестникът. Междувременно медии съобщиха, че изследователският кораб „Оруч Реис“ е напуснал пристанището на Анталия и е поел по югозападен курс в рамките на турските териториални води. Превод и редакция: Иван Христов.

14 Декември 2020 | 11:18 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Hurriyet Daily News: От какво зависят връзките между Турция и ЕС

Анкара. Съветът на ЕС избягна нови сътресения в отношенията си с Турция. Вместо това той отвори нов прозорец с възможности за всички заинтересовани страни, особено Турция, Гърция, Кипър и Франция, да започнат нов процес чрез диалог, пише турското англоезично издание Hurriyet Daily News. Следващият критичен момент за тези отношения изглежда е март 2021 г., според заключенията на Европейския съвет. До тогава обаче ще се случат няколко критични събития. На първо място е фактът, че новоизбраният президент Джо Байдън ще поеме кормилото като 46-и президент на Съединените щати на 20 януари, отбелязвайки началото на нова ера в глобалните дела. Промяната в Белия дом е особено важна за европейските страни, тъй като идващата администрация обещава силно стратегическо трансатлантическо партньорство. Ето защо лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите връзки с новото ръководство по време на срещата на върха в края на 10 декември, заявявайки: „ЕС ще се стреми да координира със Съединените щати въпроси, свързани с Турция и ситуацията в Източното Средиземноморие“. Това показва, че ЕС ще изчака как ще се развият връзките между Турция и САЩ при новата администрация на фона на опасения от предстоящи санкции срещу Анкара заради придобиването на руската система за ПВО С-400. Това би било твърде много за държава като Турция - съюзник в НАТО и кандидат за ЕС - да бъде строго санкционирана едновременно от ЕС и САЩ. В края на краищата Турция е важна страна, като ЕС подчерта, че „потвърждава стратегическия интерес на ЕС от развитието на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция“. Вторият процес се отнася до усилията за възобновяване на турско-гръцките проучвателни разговори като пряк двустранен механизъм за обсъждане на съществуващите проблеми в Беломорието и Средиземно море. „Европейският съвет отбелязва изтеглянето от Турция на кораба„ Оруч Рейс “и настоява за продължителна деескалация, за да се даде възможност за ранно възобновяване и плавно продължаване на директните проучвателни разговори между Гърция и Турция“, се посочва в заключенията на съвета. Блокът очаква Турция и Гърция да се върнат на масата за преговори; този път обаче топката е в полето на Атина според изданието. Възобновяването на преките преговори и продължаващите мерки за деконфликт, обсъждани в НАТО, със сигурност ще деескалират напрежението в региона за по-трайна основа - нещо, което ще бъде в полза на двете съседки и на целия регион. Също така е важно Турция да избягва изпращането на „Оруч Рейс“ или друг изследователски кораб до оспорваните води през следващия период. По същия начин Гърция трябва да избягва всякакви провокативни действия в споменатата област, както и в други части на Беломорието. Не на последно място е и кипърският проблем. Както е заявила Турция, от решаващо значение е двете общности на острова да се споразумеят как да споделят приходите от въглеводородите. ЕС трябва да е наясно, че перспективите за трайно решение на острова изискват конкретна стъпка от гръцката общност в Кипър. В противен случай ще бъде много трудно да бъде убедено новото ръководство на кипърските турци да започне нов кръг от преговори в съответствие с резолюциите на ООН от преди десетилетия. Развитието по отношение на тези три гореспоменати процеса ще определи основата, на която ще се основават бъдещите връзки между Турция и САЩ и Турция и ЕС. Ключът за всички страни в този много сложен климат е диалогът и ангажираността. Защото, както се виждаше преди, няма друга възможност. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Гръцкият премиер: Турция трябва да се откаже от провокативното си поведение или ще се сблъска със санкции

Атина. Лидерите на ЕС изпратиха строго предупреждение към Турция за нейните сондажни дейности в Източното Средиземноморие, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, добавяйки, че Анкара със сигурност ще бъде изправена пред санкции, освен ако не се откаже от "провокативното си поведение", цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Мицотакис говори по време на пресконференция, след като лидерите на блока се съгласиха в четвъртък да подготвят ограничени санкции срещу турски физически и юридически лица заради проучвания за въглеводороди, във води, оспорвани от Гърция и Кипър. Но евентуални по-строги стъпки могат да бъдат предприети след месец март 2021 година. „Санкциите (срещу Турция) не са самоцел“, каза Мицотакис, добавяйки обаче, че ЕС ще отговори с тях, „ако Турция настоява да продължи с това провокативно поведение“. „Очаква се Турция да промени своето поведение и стана ясно, че Европа се движи, макар и със свои собствени темпове, но тя е обединена, подкрепя Гърция и Кипър, тя е тук“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Декември 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Reuters: ЕС все пак ще наложи санкции на Турция за сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се споразумеят за санкции срещу турски лица в четвъртък заради спора за енергийните проучвания с Гърция и Кипър, но ще отложат всякакви по-строги стъпки до март, се казва в нов проект на изявление за срещата на върха на европейските лидери, съобщава Reuters. Въпреки че няма да изпълнят заплахата си от октомври да наложат по-широки икономически мерки, лидерите на ЕС ще се споразумеят да накажат лица, обвинени в планиране или участие в това, което според блока са незаконни сондажи край Кипър. ЕС заяви, че ще се стреми да координира възможни допълнителни мерки с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, който встъпва в длъжност през януари. Турция казва, че оперира във водите на собствения си континентален шелф или райони, където кипърските турци имат права. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че не е загрижен от каквито и да било санкции, които блокът може да наложи. Замразяването на активите в ЕС на все още неназовани лица и компании ще бъде в допълнение към две длъжностни лица, които вече са в санкционен списък, създаден през ноември 2019 г., както за първи път съобщи Reuters в сряда. „Турция осъществява едностранни действия и провокации и ескалира реториката си срещу ЕС“, се казва в проекто изявлението, изготвено от пратеници на ЕС, което се очаква лидерите да подкрепят след дискусия на високо равнище по време на вечеря в четвъртък. Лидерите на ЕС ще кажат на длъжностните лица „да приемат допълнителни списъци ... с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие“, се казва в последния проект. Висши дипломати от ЕС определиха предложените санкции като символични, тъй като блокът не желае да наказва строго Турция, съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС, чиято икономика и валута и без това са слаби. През 2011 г. международно признатото кипърско гръцко правителство започна проучване на природен газ с американска компания въпреки предупрежденията от Турция, която не признава статута на разделения остров и претендира за права за проучване. Напрежението се разпали през август, когато Анкара изпрати кораб за сеизмични проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, а също и във водите, заявени от Гърция. ЕС, воден от Германия, се опитва да договори споразумение, но без успех. Разгневена от турската външна политика в Сирия и Либия, Франция подкрепи гръцките призиви за по-строги санкции. Европейският парламент миналия месец призова за налагане на наказателни мерки. Атина призова за официално оръжейно ембарго срещу Турция. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Kathimerini: Атина е недоволна от проектоизявлението на европейските лидери за Турция

Атина. Изглежда, че Европейският съюз подготвя хладен отговор на многостранната агресия на Турция през последните два месеца, както е посочено в проект на заключенията от срещата на върха на лидерите, за което Гърция настоява, че трябва да включва по-строги формулировки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В проектозаключенията, които бяха обсъдени в сряда на ниво постоянни представители, се посочва, че лидерите ще помолят външните си министри да подготвят допълнителни списъци въз основа на списък със санкции, който вече е в сила от 2019 г. Досега ограничителни мерки са наложени само на двама членове на турската държавна турска петролна корпорация (TPAO). В проекта се казва, че „ако е необходимо, поработете върху разширяването“ на обхвата на списъка, който може да включи участниците в сеизмичните проучвания на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в райони, където Гърция си запазва правото да разшири своята юрисдикция. Проектът също така призова върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Комисията да докладват за състоянието на икономическите и политическите отношения между ЕС и Турция и да подготвят „варианти за това как да процедират“ за следващата среща на върха на ЕС през март. Освен това в него се отбелязва, че ЕС ще се стреми да координира тези въпроси със САЩ, което се разглежда като отражение на надеждите за по-тесни външнополитически връзки с Вашингтон, след като новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност през януари. Проектът осъжда „едностранните действия и провокации“ на Анкара и ескалацията на нейната реторика срещу ЕС, неговите държави-членки и техните лидери. Освен това в него се казва, че Европейският съвет е отбелязал оттеглянето на „Оруч Рейс“ от Турция и очаква, че това ще бъде траен ход, който ще позволи ранното възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Нещо повече, прави се позоваване на стратегическия интерес на ЕС за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения с Турция. Според документа, предложението за положителен дневен ред между ЕС и Турция остава на масата, ако Турция покаже желанието си да насърчи истинско партньорство с блока и неговите държави-членки и да разреши всички спорове чрез диалог и в съответствие с международното право. Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в избягване на диалог с Турция и заяви, че Гърция провежда политика, основана на лъжа. Той обаче остави отворена възможността за диалог с Атина. „Те непрекъснато се опитват да избягват преговорите“, каза той и добави, че „ако Гърция е честна, Турция е отворена за разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Kathimerini: Статутът на 152 гръцки острова в Егейско море е под въпрос, посочва авторът на турската доктрина „Синя родина“

Анкара. Пенсионираният контраадмирал Чихат Яйчи, архитект на доктрината на Анкара „Синята родина“ и пакта за морските граници с базираното в Триполи либийско правителство, заяви, че континенталният шелф на Турция се простира до средната линия на Егейско море, което поставя под въпрос гръцкия суверенитет над 152 острова, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю за гръцкото издание бившият началник на щаба на турските военноморски сили защити сделката между Турция и Либия от 2019 г., като повтори твърденията на Турция, че островите нямат континентален шелф. „Турция няма максималистични претенции; тя очерта линия, която не докосва Родос, Касос, Карпатос или Крит“, каза той. Отстранявайки „погрешното впечатление, че Турция планира да превземе островите“, Яйчи, сега академик, каза, че Анкара всъщност оспорва суверенитета на „около 152 острова, островчета и скалисти образувания, които не са отстъпени на Гърция“. „Ние не ги претендираме, ние просто казваме, че [те] не са отстъпени на Гърция - нека обсъдим това“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Декември 2020 | 08:21 | Агенция "Фокус"

 Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Kathimerini: Атина и Анкара се състезават за благоволението на Германия

Атина. Атина и Анкара се борят за благосклонността на Берлин, а ябълката на раздора ще бъде в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел преди Европейския съвет на 10 декември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство изглежда разочаровано от политиката на Берлин. Настроението е отразено в интервюто на външния министър Никос Дендиас пред Politico, в което той подчертава, че Германия не отговаря на своята хегемонистична роля. Напротив, по време на неотдавнашната среща на външните министри на НАТО, турският му колега Мевлют Чавушоглу похвали Германия като „единствения честен посредник“ в решаването на гръцко-турския спор. Никозия и Атина са естествено недоволни от позицията на Берлин и Дендиас изтъкна това. Единственият въпрос е, че с присъединяването си към Европейския съюз Гърция и Кипър престанаха да бъдат напълно независими държави и постепенно се отказаха от парчета суверенитет в контекста на федерална Европа. Трудно е да се разбере до каква степен тази отстъпка е била съзнателно решение. Меркел е критикувана, че поставя на първо място икономическите интереси на Германия (и тези на други държави), вместо да популяризира политика, основана на норми за „справедливост“ и „принципи“, чието нарушаване вреди на Кипър и Гърция. Критиката е само отчасти валидна. Ключовата разлика се крие в начина, по който Гърция и Европа гледат на ролята на Турция. Германия в никакъв случай не иска да изолира Анкара. Не само заради проблема с миграцията (в края на краищата Турция държи ключа за спиране на притока), но и защото ЕС, като зараждаща се империя от нов стил, не може да оцелее под формата на укрепена кула в средновековен стил под постоянна обсада. От гледна точка на ЕС разглежда отношенията с Турция като контролирано отваряне, от което се нуждае в наши дни. По време на дългия си европейски курс Гърция със сигурност отстъпи суверенни права на Европа. Направи го без внимание. Сега тя е изправена пред сложна ситуация заради Турция. Това ще бъде проблем за правителството в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

The Wall Street Journal: Цената на руско-турския флирт

Ню Йорк. Турция е съюзник на САЩ от 1952 г. Военната авиобаза „Инджирлик“ изигра важна роля в борбата срещу тероризма. Турците са помогнали на хиляди сирийски бежанци. В продължение на няколко десетилетия Турция работи за създаването на общество, отворено за хора от всички религии и се противопоставя на руската агресия. Но този ценен съюзник изведнъж тръгна в грешната посока, пишат американските сенатори Линдзи Греъм и Джеймс Ленкфорд на страниците на The Wall Street Journal САЩ се съгласиха да продадат 100 изтребителя F-35 на Турция и да включат турски компании в програма за производство на части за тези самолети. Но преди три години Анкара реши да закупи руския зенитно-ракетен комплекс С-400, който беше проектиран да сваля изтребители F-35. Разрешаването на руски „съветници“ да действат в непосредствена близост до F-35 и разполагане на системи С-400, така че тези американски „невидими“ изтребители да попаднат в техния радар, е просто неприемливо. Дипломати, Пентагонът и сенаторите, включително и ние, предупредихме турските държавни служители за последиците от тяхното решение. Сега американският президент трябва да се съобрази с изискванията на закона и да наложи санкции срещу турските компании. Законът за противодействие на американските противници чрез санкции изисква налагане на санкции срещу всяка страна, която участва в „значителен оборот“ на отбранителни активи с Русия, Иран или Северна Корея. Президентът Тръмп показа готовността си да постави интересите на Америка на първо място. И президентът даде на Турция възможност да си сътрудничи с НАТО. Конгресът, с двупартийна подкрепа, включи клаузи относно ангажимента на Турция в миналогодишния Закон за бюджета на националната отбрана. Наказването на Турция за избора на Русия пред САЩ е ясно предупреждение. Други държави трябва да решат кой е най-подходящият търговски партньор за тях - САЩ, които представляват над 20% от глобалната икономика, или Русия, чиято икономика е по-малка от икономиките на някои американски щати. Междувременно неспазването на това ще изпрати сигнал, че САЩ не искат да вземат трудни решения. Хората в Турция все още са ни приятели. Но турското ръководство реши да се откаже от хилядите работни места, свързани с F-35, които ще изчезнат, когато производството спре през 2022 г., и бъдат наложени санкции на и без това отслабващата турска икономика. Това не трябваше да се случва. Независимо от това турското ръководство продължава да следва своята линия и по-рано тази година, според съобщенията, е провело огневи тестове на тази руска зенитно-ракетна система. Съединените щати носят отговорност да защитават американските интереси от заплахи от страна на Иран, Русия и Северна Корея. И Турция трябва да осъзнае последиците от своите решения. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Kathimerini: Нараства натискът срещу Анкара преди срещата на лидерите на ЕС

Атина. Международният натиск върху Анкара, насочен към ограничаване на експанзионистичната й външна политика, беше допълнително засилен тази седмица със законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., който предвижда санкции срещу Турция заради придобиването на руските ракетни системи С-400, пише гръцкия вестник Kathimerini От момента, в който този проект стане закон, той ще даде на американските власти 30 дни да наложат санкции на Анкара. Съгласно законопроекта Турция е изложена на риск от поне пет санкции, заради това, което Законът за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) от 2017 г. определя като „значителна сделка“ с Русия - покупката на С-400 на стойност 2,5 милиарда долара. Напредъка по законопроекта в четвъртък от Конгреса на САЩ няколко дни след ясната позиция на американския държавен секретар Майк Помпео по отношение на дестабилизиращата роля на Турция, дойде малко преди Европейския съвет на 10-11 декември, където лидерите ще обсъдят позицията на ЕС към Анкара и възможността за санкции заради нарушенията на гръцките и кипърски суверенни права, както и предизвикателната реторика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Атина призовава за конкретни стъпки, като първото и най-важното е незабавното спиране на доставките на нападателни оръжия от европейските страни за Турция. По време на среща в Лисабон в петък премиерът Кириакос Мицотакис беше ясен по отношението на Атина към турската агресия, като подчерта, че проблемите между Гърция и Турция засягат Европа, тъй като те засягат Източното Средиземноморие. Освен това той подчерта, че тези проблеми са свързани и с НАТО, тъй като засягат югоизточния му фланг. Той заяви ясно, че Турция ще се изправи пред последствия, ако продължи своите провокативни действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Декември 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток-2“ и „Турски поток“

ТАСС: Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток-2“ и „Турски поток“

Вашингтон. Проектът, съгласуван от двете камари на Конгреса на САЩ, в рамките на военния бюджет на страната за фискалната 2021 г. (стартирала на 1 октомври) включва разширяването на санкциите по газопроводите "Северен поток-2" и "Турски поток", предава TACC "Законопроектът на Камарата на представителите съдържа разпоредба, която допълва подраздела на Закона за обезпечаване на европейската енергийна сигурност от 2019 г. за изясняване и разширяване на санкциите срещу проектите за изграждане на газопроводи" Северен поток-2 "и" Турски поток ". Изменението на Сената съдържа същата разпоредба", се казва в изявлението. "Сенатът оттегля поправка, която позволява на президента да се откаже от санкции срещу дадено физическо или юридическо лице, ако това е в национален интерес на САЩ." Проектът "Северен поток-2" включва изграждането на две тръби с общ капацитет 55 милиарда кубически метра годишно от руското крайбрежие през Балтийско море до Германия. Към днешна дата газопроводът е завършен на 93%. Спирането на проекта се дължи на факта, че в края на декември 2019 г., поради санкциите на САЩ, швейцарската компания Allseas спря работата по изграждането на газопровода и изтегли корабите си. „Турски поток“, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от територията на Русия до крайбрежието на Турция. Освен това има сухопътна транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България, Северна Македония. В бъдеще (след приключване на строителството на цялата инфраструктура) газът ще достигне до Сърбия и Унгария. Пропускателната способност на газопровода от 930 км е 31,5 милиарда кубически метра. метри газ годишно. През лятото първо контролираната от демократите Камара на представителите, а след това и Сенатът, където републиканците са мнозинство, одобриха техните версии на проекта за военен бюджет за фискалната 2021 година. След това от представители на двете камари беше сформирана комисия за съгласуване на подробностите по тези два документа. Сега конгресмените и сенаторите отново ще трябва да гласуват за договорения документ. Окончателният проектобюджет ще бъде изпратен на държавния глава за подпис. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:58 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никос Дендиас: Турция заплашва мира, сигурността и стабилността

Никозия. С продължаващите си действия в Източното Средиземноморие Турция „заплашва мира, сигурността и стабилността“ в региона, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на атинския вестник Kathimerini „От една страна, тя се опитва да създаде прецеденти, а от друга се опитва да избегне предприемането на мерки срещу нея“, каза Дендиас на съвместна пресконференция с кипърския си колега Никос Христодулидис по време на посещение в Никозия. Визитата на Дендиас в Кипър, която включваше и разговори с президента на Кипър Никос Анастасиадис, се провежда в седмицата преди лидерите на Европейския съюз да обсъдят възможни санкции срещу Турция, която през последните месеци ескалира ожесточени спорове с Гърция и Кипър за морските граници и проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие. „Това се случва в един наистина критичен момент за елинизма, но и за Европа като цяло, бих могъл да кажа. Незаконното и провокативно поведение на Турция е общият знаменател “, каза Дендиас. „Кипър и Гърция, както и преобладаващото мнозинство от страните-членки на Европейския съюз, осъзнавайки сериозността на събитията, имат общи подходи, чиято цел е да създадат условия, които да повишат сигурността, стабилността и сътрудничеството в особено важното, за ЕС също, Източно Средиземноморие”, каза Христодулидис. На срещата на върха на ЕС следващата седмица ще бъдат взети решения относно Турция, но все още не е решен обхватът на мерките, съобщава AFP, която цитира европейски служители. Въпреки многократното осъждане на продължаващите „едностранни действия“ на Анкара и „враждебната реторика“ в Източното Егейско море Европейският съюз все още е разделен по въпроса как да накаже това поведение, коментира агенцията Неназованите европейски служители заявиха, че ще трябва да се изчака позицията на Германия и Полша. Срещата на върха на ЕС ще се проведе в Брюксел, като лидерите ще се срещнат лице в лице за първи път от началото на втората вълна на коронавирусната пандемия в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Декември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Конгресът на САЩ възнамерява да спре изтеглянето на войските от Германия и да разшири санкциите срещу Северен поток-2

Die Welt: Конгресът на САЩ възнамерява да спре изтеглянето на войските от Германия и да разшири санкциите срещу Северен поток-2

Вашингтон. Американският конгрес възнамерява да блокира планираното изтегляне на американски войски от Германия, пише Die Welt, позовавайки се на нов проект на пакет от закони за американския бюджет за отбрана, съгласуван както от демократите, така и от републиканците. Според изданието в законопроекта се посочва, че Конгресът смята Германия за силен партньор в НАТО, а присъствието на 34 500 американски войници на германска територия е важен елемент за ограничаване на руската военна агресия и експанзионистични стремежи в Европа. Освен това в документа се подчертава, че войските, разположени в Германия, играят важна роля в подкрепа на военните операции на САЩ в Близкия изток, Африка и Афганистан. Доналд Тръмп обяви частично изтегляне на американските войски от Германия през юни, припомня Die Welt: той обясни това решение с недостатъчния принос на Берлин към НАТО. Американският контингент в Германия беше планиран да бъде намален с 12 хиляди души. Веднага след това тогавашният министър на отбраната на САЩ Марк Еспър обяви, че оттеглянето ще бъде осъществено възможно най-скоро, но оттогава нищо не е направено. Както отбелязва Die Welt, Конгресът планира да приеме нов пакет от закони в бюджета за отбрана по-късно тази година. Изданието също така съобщава, че Конгресът на САЩ възнамерява да разшири санкциите срещу „Северен поток 2“, след консултация с европейски партньори. В същото време не се предвижда налагане на санкции срещу правителствата на Германия и други европейски държави. Известно е, че и двете камари на Конгреса подкрепят разширяването на санкциите срещу газопровода. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2020 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Никозия. Специалният пратеник на ООН Джейн Хол Лют се срещна по отделно с лидерите на двете кипърски общности, които заявиха, че са отворени за евентуална неформална петстранна среща, но изразиха диаметрално противоположни виждания за решаването на кипърския въпрос, пише кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini. Според местните медии Лют се e срещнала с президента Никос Анастасиадис , който е изразил желание да се присъедини към неформалната среща, но отбелязва, че трябва да се вземат предвид резолюциите на ООН, като по същество страните се придържат към федералната рамка. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш поиска от Лют да изслуша всички страни по кипърския проблем, преди да може да реши дали ще свика петстранна среща между кипърските гърци и кипърските турци, към които също се присъединиха трите страни гаранти - Гърция и Турция и Великобритания. Външният министър Никос Христодулидис, който беше гост по държавното радио в сряда сутринта, заяви, че Анастасиадис е дал ясно да се разбере на Лют, че кипърската гръцка страна очаква Гутериш да вземе предвид редица резолюции и изявления, които призовават за федерално решение по време на петстранната среща . Докато Анастасиадис заяви, че ще се присъедини към петстранни преговори „без предварителни условия“, той също така каза, че отхвърля идеята за решение с две държави, предложение, подкрепено от новоизбрания кипърски турски лидер Ерсин Татар. Кипърският турски лидер се срещна по-рано през деня с Лют, като Татар каза след срещата, че е помолил пратеника на ООН да съдейства на Гутериш в свикването на неформална конференция по кипърския проблем, ход, подкрепен и от Анкара. Татар каза още, че Лют разбира позицията му, че нов процес ще изисква нова основа, като кипърският турски лидер се върна към идеята си за суверенно равенство и ефективно призовава за решение на две държави. Медийни източници заявиха, че Гутериш е готов да свика неформална среща, но не и ако има ранни признаци, че преговорите ще се провалят. Лют ще докладва на Гутериш след пътуване до Атина, Лондон и Анкара през следващите дни и седмици. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Декември 2020 | 12:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Лидерът на турците киприоти иска нова посока на преговорите за Кипър – решение за две държави

Kathimerini: Лидерът на турците киприоти иска нова посока на преговорите за Кипър – решение за две държави

Атина. Лидерът на турците киприоти Ерсин Татар заяви, че усилията за разрешаване на етническото разделение на Кипър трябва да започнат отначало и да целят постигане на споразумение между две държави, тъй като десетилетия преговори за споразумение, основано на федерация, не са стигнали до никъде, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Татар заяви, че регионалното „ново състояние на нещата“, което отчита откриването на значителни газови находища край Кипър, създава необходимост от споразумение между две държави, съгласно което гърците и туриците в Кипър могат да живеят „рамо до рамо“. Кипърските гърци отхвърлят идеята за две държави. Татар говори след среща с пратеника на ООН Джейн Хол Лют, който пристигна на островната държава, за да се опита да възобнови мирните преговори, които са в задънена улица от 2017 г. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е готов да бъде домакин на неформална конференция, включваща двете страни, както и „гарантите“ на Кипър - Гърция, Турция и бившия колониален владетел Великобритания - с надеждата да се съживят мирните преговори. Подходът на Татар, известен като праволинеен десен политик, който победи левицата в т.нар. Турска република Северен Кипър през октомври, заплашва да наруши споразумението от 1977 г. двете страни да преговарят за федерация. Кипър е разделен през 1974 г., когато Турция се намесва преврат, целящ съюз с Гърция. Международно признатото правителство на острова се намира на юг, докато само Турция признава северната република на турците киприоти. Мнозинството в южната част на острова отхвърлят сделка за създаване на две държави или всяка друга договореност, която санкционира законно разделението на страната, като дава признание на отцепило се образувание. Лют се срещна късно във вторник с кипърския гръцки президент Никос Анастасиадис, който изрази готовността си да вземе участие в конференцията с надеждата да възобнови мирните преговори, заяви правителственият говорител Кириакос Кушос. Лют ще пътува до Гърция в сряда и до Турция по-късно този месец за повече разговори. Превод и редакция: Иван Христов

2 Декември 2020 | 09:05 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): В навечерието на срещата на върха на ЕС: „Оруч Реис“ се завърна в пристанището в Анталия

Protothema (Гърция): В навечерието на срещата на върха на ЕС: „Оруч Реис“ се завърна в пристанището в Анталия

Атина/Анталия. След 49 дни сеизмични проучвания в обширна морска зона, включваща гръцкия континентален шелф, турският изследователски кораб „Оруч Реис“ се завърна в пристанището на Анталия, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Турският кораб пусна котва в пристанището на Анталия, след като плава в продължение на 49 дни в регионите на изток от Родос и на юг от Кастелоризо, където е извършил - според турците - сеизмични проучвания в зона, обхващаща гръцкия континентален шелф. Завръщането на кораба в Анталия не може да се тълкува като прекъсване на изследователската му дейност, нито трябва да се разглежда като жест на добра воля от Ердоган, тъй като турските министри на енергетиката, отбраната и външните работи бяха заявили от самото начало, че планираните проучвания на кораба ще продължат три месеца. Ясно е, че турските власти не са се отклонили от своето решение. Завършването на дейностите на „Оруч Реис“ съвпада с предстоящата среща на върха на ЕС на 10 и 11 декември в Брюксел, където Гърция и голяма част от европейски държави ще настояват Германия да предложи по-строги икономически мерки срещу Анкара. Вече е ясно, че се очаква Реджеп Тайип Ердоган да се опита да представи завръщането на кораба в Анталия като жест на добра воля, за да блокира налагането на санкции от страна на ЕС. Атина многократно е казвала, че няма да се поддаде на натиск от силни партньори и съюзници за незабавно и безусловно започване на пълноценен диалог с Анкара, и се опитва да очертае санкциите, които голяма група европейски държави иска да наложи на Турция за агресията й в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ провеждат военноморски маневри в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция и Република Кипър ще се присъединят към Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) за провеждането на военноморски маневри в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Съвместните учения ще се проведат във водите край египетското пристанище Александрия и ще продължат до 6 декември, съобщават от Министрерството на отбраната на Република Кипър.

Преди това, в събота гръцката и египетската флоти са провели съвместно учение в района на юг от кипърския полуостров Карпатос, съобщава Protothema. PASSEX (преминаващо учение), под егидата на Генералния щаб на гръцките въоръжени сили (HNDGS) и Генералния щаб на египетските въоръжени сили е трябвало да допринесе за повишаване на нивото на оперативна готовност, боеспособност и сътрудничество на подразделенията на двете държави. Всичко това трябва да изпрати ясно послание на Турция, срещу чиито териториални претенции в Източното Средиземноморие се противопоставят Гърция, Република Кипър, Франция, Египет, ОАЕ и Израел, който не взе участие в последните маневри, но участва във всички формати на енергийно и отбранително сътрудничество с тези държави. Превод и редакция: Иван Христов

30 Ноември 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Daily Sabah: Анкара започна разследване на претърсването на турския кораб, пътуващ за Либия

Анкара. Турските прокурори започнаха разследване за претърсването на турски търговски товарен кораб от екипажа на германска фрегата, участваща в мисията на Европейския съюз за налагане на оръжейно ембарго на Либия, пише турското англоезично издание Daily Sabah В кратко изявление, обявяващо за началото на разследването си, Главната прокуратура в Анкара заяви, че претърсването е проведено без „разрешение на Турция и в разрез с международните разпоредби“. Не се очаква разследването да доведе до арести или екстрадиция на служители, участващи в издирването. Турция протестира срещу инцидента в Средиземно море, настоявайки, че екипажът на германската фрегата „Хамбург“ е извършил неправомерно претърсване на пътуващия към Либия товарен кораб „Розелин A“ на около 200 километра северно от либийския град Бенгази на 22 ноември. Германия отхвърли протеста на Турция , като се аргументира, че екипажът на фрегатата е действал правилно. „Германската фрегата "Хамбург", която участва в операция "Ирини", незаконно спря и претърси търговски турски товарен кораб, превозващ хранителни продукти и бои за Либия в Източното Средиземноморие“, съобщиха турски източници в понеделник. Кадри, получени от операцията, показват въоръжени войници, които се качват на кораба по начин, наподобяващ антитерористична операция. В сряда турският Съвет за национална сигурност (MGK) осъди инцидента и потвърди решимостта на страната да предприеме необходимите стъпки срещу него. Заседанието на Съвета, председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган, изрази неодобрението и осъждането от страна на Турция от „едностранното“ действие на кораба от мисия „Ирини“, вярвайки, че то противоречи на „международното право“ и „отношенията на Алианса“, се казва в изявление, публикувано след срещата. В понеделник турското външно министерство също протестира срещу предполагаемото незаконно претърсване. „Операция„ Ирини “е едностранна операция. Това е операция, която има за цел да накаже легитимното либийско правителство и не инспектира доставките на оръжие на Халифа Хафтар и е замесена в спорни практики“, заяви говорителят на министерството Хами Аксой в понеделник. Според морското право трябва да се получи съгласието на държавата, под чийто флаг е кораба, за да може плавателния съд да бъде претърсен. Въпреки предупрежденията, войниците от фрегатата „Хамбург“ са претърсили търговския товарен кораб, който превозваше хуманитарна помощ, храна и боя. Германските власти заявиха, че заповедта за качване на „Розелин А“ идва от централата на мисията в Рим и че Турция е възразила, когато инспекционният екип е бил на товарния кораб. Турция заяви, че издирването е "неразрешено и проведено насила" и настоява, че възраженията й преди претърсването са игнорирани. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 17:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Атина. Турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ се доближи на 7 морски мили (около 13 километра) от гръцкия остров Кастелоризо късно в четвъртък, преди постепенно да напусне гръцкия континентален шелф, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Анализаторите очакват, че турският кораб ще плава предимно извън контурите на континенталния шелф на Гърция и на по-голямо разстояние от Кастелоризо, до неделя, когато навигационният телекс на Турция (Навтекс) ще изтече. В неделя се очаква „Оруч Рейс“ да се върне в пристанището на Анталия за рутинна поддръжка, след като работи в морската зона между Родос и Кастелоризо за период от около месец и половина. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Kathimerini: Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента с турския кораб край крайбрежието на Либия

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Ердоган намекна, че Гърция и Кипър стоят зад инцидента, при който късно в неделя кораб на Анкара бе спрян край либийското крайбрежие за проверка от германски войници, действащи от името на мисия на Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Въпреки провокациите на Гърция и гръцко-кипърската администрация [Република Кипър] по въпроса за Източното Средиземноморие, ние реагирахме с търпение и сдържаност“, заяви Ердоган пред депутати от управляващата партия. „Въпреки нашето търпеливо и сдържано отношение те нахлуха в нашия товарен кораб, който превозваше товари до Либия. Това не беше в съответствие с международното морско право. За пореден път капитанът на кораба, провел операцията, беше гръцки гражданин“, допълни турският президент. Ердоган каза, че турските власти разполагат с кадри от операцията, които ще бъдат препратени, когато настъпи подходящият момент. Анкара протестира в понеделник, след като германски командоси, участващи в мисията на ЕС „Ирини", натоварена с налагането на ембарго на ООН срещу Либия, се качиха и претърсиха кораба, заподозрян в контрабанда на оръжие за Либия. Превод и редакция: Иван Христов.

25 Ноември 2020 | 13:23 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Не бе открито нищо незаконно на турския кораб

„Анадолска агенция“: Не бе открито нищо незаконно на турския кораб

Анкара. След противоречиво претърсване на кораб под флага на Турция, превозващ хуманитарна помощ за Либия, ЕС заяви, че операция "Ирини" "не е открила доказателства за незаконни материали на борда", предава “Анадолската агенция „ Говорителят на ЕК Петер Стано твърди в изявление, че служители на ръководената от Гърция операция "Ирини" е заподозряла нарушения на оръжейното ембаргото на ООН за Либия поради курса на товарния кораб "Розелина А". Стано твърди, че преди инспекцията операция „Ирини“ е изпратила четиричасово предизвестие до турското външно министерство като държава-собственик и се е съгласила да удължи известието с час по искане на турското посолство в Рим, където се намира седалището на операцията , каза Стано. "След като не получи отговор от Турция след изминалото време, операция „Ирини“ се качи на кораба и го инспектира в съответствие с международно договорени процедури, включително процедури на НАТО," каза той. "Инспекцията беше преустановена по-късно, когато Турция официално и със закъснение уведоми операция „Ирини“ за отказа си да даде разрешение за инспекция на кораба. Дотогава инспекцията не откри доказателства за незаконни материали на борда и на кораба беше разрешено да продължи неговия маршрут", добави той. Моторен кораб „Розелина А“ е прихванат от германския кораб „Хамбург“ на югозапад от Пелопонес, за да бъде претърсен товара му от неделя вечерта до ранните часове на понеделник. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Kathimerini: Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Измир. Турция е издала три навигационни телекса (НАВТЕКС), обхващащи големи части от Егейско море, заявявайки, че това е в отговор на милитаризацията от страна на Гърция в източните егейски острови Хиос, Самос, Самотраки, Лемнос, Икария и Патмос, пише електронното издание на гръцкия вестник Kahimerini. В телексите, издадени от Службата за навигация, хидрография и океанография в Измир, се твърди, че милитаризацията на островите в близост до турските брегове нарушава Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Анкара твърди, че това представлява заплаха за нейната национална сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Атина. Продължаващото войнствено поведение на Турция в Източното Средиземноморие и експанзионистичните й политика принудиха Гърция да отговори, като увеличи способностите си за възпиране в опит да възстанови баланса на силите във въздуха и по море и така да парира заплахата, идваща от „съюзника“ й в НАТО, пише гръцкото издание Protothema в материал, представен без редакторска намеса. Разгромената гръцка икономика не позволява нова надпревара във въоръжаването с Турция, което означава, че придобиването на нови оръжия изисква най-голямо внимание, така че съотношението между разходите и ползите да е възможно най-добро, оръжията да са в експлоатация възможно най-скоро и тяхните ефективността за защита на страната може да продължи през следващите две десетилетия. Според плановете и настоящата времева рамка, очакваните 15 милиарда евро, които ще бъдат изплатени през следващото десетилетие, ще бъдат изразходвани за три ключови проекта: вече сигурното придобиване на 18 френски изтребителя Rafale, закупуването на четири фрегати и планираната покупка от 18-24 американски изтребителя F-35. Планът за снабдяване с ескадрила от американски „стелт“ самолети обаче зависи от това дали той може да бъде изпълнен незабавно, още през 2021 г., предвид ограниченията, определени от Държавната главна счетоводна служба за сделка, която се очаква да достигне 3,5 -4 милиарда, като се има предвид, че Вашингтон почти сигурно ще поиска авансово плащане на програмата. С предполагаемото придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно с покупката на 18 Rafale, Гърция не само ще постигне баланс на силите с Турция във въздуха, но дори би могла да вземе надмощие. Ако обаче споразумението за придобиване на F-35 не бъде сключено сега, Турция ще запази предимството си, тъй като евентуално обръщане на Реджеп Тайип Ердоган към САЩ може да върне Турция в програмата за F-35. Тази перспектива неизбежно ще остави Гърция да се бори, за да навакса новото статукво. Според текущата времева рамка подписването на споразумението за покупка на френския изтребител Rafale е планирано за декември. Веднага след формализирането на договора, първите четирима гръцки пилоти от гръцките военновъздушни сили , които ще бъдат обучени в от френските военновъздушни сили и ръководители на строителната компания Dassault, ще заминат за Франция. От 18 Rafale, 12 ще бъдат леко използвани, а останалите 6 нови. 6 от 12-те използвани двумоторни френски изтребители трябва да бъдат доставени на гръцките военновъздушни сили в началото на лятото на 2021 г. Договорено е това да са 6 Rafale F3R, които ще пристигнат в Гърция с пълно въоръжение, ракети Meteor и Exocet, докато Rafale ще може да носи както ракетите въздух-въздух Mica, така и стратегическото ракетно оръжие Scalp, което вече е в неговия арсенал и ще бъде сертифицирано директно от френските производители за удължаване на експлоатационния им живот. Очаква се покупката на 18-те френски Rafale да струва 2,4 милиарда евро (около 2 милиарда за двумоторни изтребители и още 400 милиона евро за техните оръжия). На брега на морето нещата стоят по различен начин, тъй като експертите изразиха загрижеността си относно решението да изберат остарелите и широко считани за неуспешни фрегати MMSC пред френските фрегати от класа Belharra. „Военноморските сили ще кажат „да“ на каквато и да е фрегата, която му кажете да придобие, защото сега използва кораби от 1980 година“, каза пенсиониран офицер пред THEMA. Решението за построяване на четири MMSC фрегати, на бюджетна цена от 4 милиарда евро, включително пакет с така нареченото „преходно решение“ на фрегатите за периода от 7-8 години до изграждането на нови фрегати предизвика мрънкане в гръцките ВМС. Мнозина посочват, че без търг е решено да се придобие платформата Multi-Mission Surface Combatant (MMSC), базирана на кораба на американския флот „LCS Freedom“. Платформата LCS се счита за почти провалена програма. Първоначално през следващите десетилетия беше планирано да бъдат построени 355 (!) кораба, но програмата беше отменена през 2014 г. и бяха построени само 16 плавателни съда. През последните 24 часа, поради осъзнаването от Министерството на националната отбрана, че корабите, предлагани като междинно решение, са остарели, се прави опит да се върнат в дискусията американските фрегати Arleigh Burke, които са горещо желание на офицерите от флота. Въпросът е дали е направена сравнителна оценка на американското предложение със съответната френска за фрегатите от класа Belharra. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Der Spiegel: Турция отново е отказала европейска инспекция на товарен кораб край бреговете на Либия

Либия. Анкара за пореден път не е позволила на военноморската мисия на Европейския съюз за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия да провери подозрителен товарен кораб край бреговете на разкъсваната от война северноафриканска държава, съобщава Der Spiegel. Според информацията на изданието, участващата в операцията „Ирини“ германската фрегата „Хамбург“ се е опитала да провери заподозрян за контрабанда на оръжия турски товарен съд на около 200 километра от либийския бряг. Според Der Spiegel, операцията е спряна по настояване на правителството в Анкара. Преди това, през юни, турски военен кораб възпрепятства друга европейска проверка на товарен кораб и тогава избухна шумен скандал между Турция и Франция. Превод и редакция: Иван Христов

23 Ноември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Анталия/Ираклион. Турция издаде нов навигационен телекс, или Навтекс, за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Навтексът, който беше издаден от станцията в Анталия, запазва зона, простираща се само на 6 морски мили южно от остров Кастелоризо. "Оруч Рейс" ще продължи дейността си заедно с други два кораба "Атаман" и "Ченгиз Хан", се казва в документа. Изследователският кораб трябваше да приключи работата си до 23 ноември. Гърция издаде противоположен Навтекс в отговор на съобщението, публикувано от Турция по-рано в събота, което удължавайки проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември. В Навтекса, издаден от станция Ираклион в Крит се казва, че „неоторизирана станция“ е излъчила съобщение Навтекс в гръцката зона за отговорност за Навтекс, отнасящо се до „незаконна дейност в район, включително гръцки териториални води“. В него се добавя, че зоната, определена от турския Навтекс, също припокрива континенталния шелф на Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Атина. Негативното настроение в Европейския съюз по отношение на Анкара беше потвърдено по време на телеконференцията на външните министри на блока в четвъртък, като върховният представител на ЕС Жозеп Борел подчерта, че поведението на Турция „разширява пропастта“, отделяйки я от Европа и че връщането към позитивния дневен ред предполага „фундаментална промяна в отношението“ от нейна страна, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Считаме, че неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър, са в противоречие с резолюциите на Обединените нации и допълнително разпалват напрежението“, каза той. Борел подчерта, че времето изтича, отбелязвайки, че евро-турските отношения се доближават до крайъгълен камък, позовавайки се на срещата на върха на ЕС от 10 до 11 декември. „Няма положителни сигнали“ от Анкара, каза той. Подобно послание, а именно, че ако Турция продължи провокациите в Източното Средиземноморие ще бъдат наложени санкции, ще бъде обсъдено на Европейския съвет през декември, направи германския външен министър Хайко Маас. „От Турция зависи какво решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември“, каза той. Според дипломатически източници държави-членки, които обикновено държат ниско мнение по въпроса за Турция (включително Естония, Ирландия и Холандия), също са заели по-строга позиция на телеконференцията в четвъртък. От своя страна Никос Дендиас подробно говори за продължаващите незаконни провокативни турски действия в Източното Средиземноморие и в окупирания град Вароша в окупирания от Турция Северен Кипър, които пряко нарушават условията, поставени на срещата на върха на Европейския съвет на 1-2 октомври за подобряване на отношенията. „За съжаление по вина на Анкара изглежда няма място за положителен диалог“, каза Дендиас пред колегите си. „Тя трябва незабавно да подготви и приеме подходящите мерки, които ще принудят Турция да спазва международното право“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 08:35 | Агенция "Фокус"

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Абу Даби. Гърция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната и енергетиката в рамките на ново стратегическо партньорство, което бе обявено в резултат на двустранни срещи на високо равнище днес, 19 ноември, предава телевизионният канал Al Arabiya. Новото партньорство ще включва „сближаване по регионални въпроси от взаимен интерес“ и изправяне пред „съвместни предизвикателства, които застрашават регионалния и международния мир, сигурност и стабилност“, съобщава емиратската държавна агенция WAM. Експерти от двете страни посочват, че сближаването на Атина и Абу Даби е фундамент за формиращ се тесен съюз между двете страни, създаден преди всичко във връзка с изключително трудните отношения на двете столици с Анкара по редица регионални въпроси. За Атина това са действията на Турция в Източното Средиземноморие, където тя оспорва правата на Гърция и Кипър в техните изключителни икономически зони. ОАЕ от своя страна са в тежка конфронтация с Турция в Либия, като освен това имат сериозни разминавания с нея при оценката на ситуацията в Сирия, Ливан и зоната на Персийския залив. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед ал-Нахян и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на събитието в рамките на посещението на ръководителя на правителството на южната ни съседка, на което беше обявено стратегическото партньорство на двете държави. „Нашите страни имат еднавква гледна точка за проблемите в Източното Средиземноморие“, заяви Мицотакис в свое заявление миналия четвъртък. В края на август двете членки на НАТО Гърция и Турция проведоха военноморски маневри в Източното Средиземноморие, в района между островите Кипър и Крит, което стана кулминация на противопоставянето им в този регион. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, което подписа с признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в онези райони на Средиземно море, където Турция се опитва да проведе сондажи в търсене на нови нефтени и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 19:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Брюксел. Реториката на Турция по отношение на Кипър задълбочава напрежението с Европейския съюз и Анкара трябва да разбере, че поведението й продължава да я отдалечава от 27-членния блок, заяви в четвъртък ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, цитиран от Reuters. „Считаме неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър за противоречащи на резолюциите на Обединените нации и те разпалват допълнително напрежението“, каза Борел на пресконференция след среща на външните министри на ЕС. „Считаме, че е важно Турция да разбере, че нейното поведение я отдалечава още повече от ЕС ... За да се върнем към позитивен дневен ред, както желаем, ще е необходима фундаментална промяна в отношението от турска страна“, обясни върховният представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност. Той визира коментари на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който призова за справедливо решение за „две държави“ в Кипър по време на посещение в т.нар. Турска република Северен Кипър в началото на тази седмица. Ердоган каза още, че Турция и Северен Кипър вече няма да толерират това, което той нарича „дипломатически игри“ в международния спор за правата върху офшорните енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Британската агенция припомня, че Турция все още е официален кандидат за членство в ЕС. Кипър е разделен по етнически признак след турската интервенция през 1974 г., предизвикана от гръцки преврат на острова. Само Анкара признава Северен Кипър за независима държава и няма дипломатически отношения с правителството на Кипър, което е член на ЕС. Кипър нарече посещението на Ердоган „провокативно и незаконно“. ЕС заплаши да наложи санкции на Турция заради незаконните проучвания за енергоресурси, когато лидерите му се срещнат следващия месец. „Времето тече и ние наближаваме преломен момент в отношенията ни с Турция“, каза Борел. ЕС не успя да убеди Анкара да спре да проучва във водите, за които претендират Гърция и Кипър, но досега не успя да наложи санкциите, за които настояват Атина, Париж и Никозия. Германия, която води дипломатическите преговори с Анкара, иска да даде шанс на диалога поради тясните търговски връзки между ЕС и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис засегна ситуацията с действията на Турция по време на речта си в началото на 66-тата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, пише електронното издание на вестник Protothema. „Гърция се сблъсква с предизвикателства, които подкопават единството на НАТО“, отбеляза министър-председателят. „Съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадистки групи. Те не могат да правят изптания на С-400. Тези практики подкопават ценностите на НАТО и подкопават солидарността, плотеността, единството и ефективността на Алианса като политическа и военна организация, като същевременно подкопават собствените цели и интересите на НАТО“, каза той. „Успехът на НАТО се крие в колективната солидарност. Нашият съюз не само укрепва силата на Америка, но и осигурява защитата на Европа. Самата Гърция е приела предизвикателствата пред сигурността, които всъщност подкопават единството на НАТО. През 2020 г. това единство беше поставено на много сериозно изпитание поради турските предизвикателства и едностранни действия“, отбеляза Мицотакис, като добави: „През март се сблъскахме с използването на мигрантски потоци като оръжие (...) През лятото трябваше да поставим въоръжените си сили в повишена готовност поради действия срещу нашия суверенитет и суверенните ни права в морето. По този начин две съюзни военноморски сили бяха в сблъсък помежду си в продължение на 35 дни. Ситуация, която застраши сигурността и стабилността на южното крило на Алианса. През този период призовах президента Ердоган да развие дух на екстровертност, да обърне поглед към Европейския съюз и Запада, да се ангажира и разреши различията ни в дух на сътрудничество. Както казах много пъти тази година, Гърция и Турция ще трябва да разговарят и - ако не се съгласим - тогава ще трябва да уреждаме споровете си, като обжалваме пред международния съд и нека върховенството на закона надделее. Искрено се ангажираме да водим диалог добросъвестно. Отдавна чакаме демонстрацията на дух на реципрочност. Ако обаче нашите призиви останат без отговор, тогава ще бъде неизбежно за Европейския съюз да предприеме стъпки за защита на своите стратегически интереси и интересите на своите държави-членки“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"