СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Kathimerini: Специалният пратеник на ООН разговаря с лидерите на двете общности в Кипър

Никозия. Специалният пратеник на ООН Джейн Хол Лют се срещна по отделно с лидерите на двете кипърски общности, които заявиха, че са отворени за евентуална неформална петстранна среща, но изразиха диаметрално противоположни виждания за решаването на кипърския въпрос, пише кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini.Според местните медии Лют се e срещнала с президента Ник...

2 Декември 2020 | 12:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Kathimerini: „Оруч Рейс“ се доближи на седем морски мили от Кастелоризо

Атина. Турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ се доближи на 7 морски мили (около 13 километра) от гръцкия остров Кастелоризо късно в четвъртък, преди постепенно да напусне гръцкия континентален шелф, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Анализаторите очакват, че турският кораб ще плава предимно извън контурите на континенталния шелф на Гърция и на по-голямо разстояние от Кастелоризо, до неделя, когато навигационният телекс на Турция (Навтекс) ще изтече. В неделя се очаква „Оруч Рейс“ да се върне в пристанището на Анталия за рутинна поддръжка, след като работи в морската зона между Родос и Кастелоризо за период от около месец и половина. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Ноември 2020 | 15:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Kathimerini: Турция издаде навигационни телекси за обширни части от Егейско море

Измир. Турция е издала три навигационни телекса (НАВТЕКС), обхващащи големи части от Егейско море, заявявайки, че това е в отговор на милитаризацията от страна на Гърция в източните егейски острови Хиос, Самос, Самотраки, Лемнос, Икария и Патмос, пише електронното издание на гръцкия вестник Kahimerini. В телексите, издадени от Службата за навигация, хидрография и океанография в Измир, се твърди, че милитаризацията на островите в близост до турските брегове нарушава Договора от Лозана, подписан през 1923 г. Анкара твърди, че това представлява заплаха за нейната национална сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2020 | 18:29 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Protothema (Гърция): Гърция се опитва да парира заплахата от Турция с нови програми за превъоръжаване

Атина. Продължаващото войнствено поведение на Турция в Източното Средиземноморие и експанзионистичните й политика принудиха Гърция да отговори, като увеличи способностите си за възпиране в опит да възстанови баланса на силите във въздуха и по море и така да парира заплахата, идваща от „съюзника“ й в НАТО, пише гръцкото издание Protothema в материал, представен без редакторска намеса. Разгромената гръцка икономика не позволява нова надпревара във въоръжаването с Турция, което означава, че придобиването на нови оръжия изисква най-голямо внимание, така че съотношението между разходите и ползите да е възможно най-добро, оръжията да са в експлоатация възможно най-скоро и тяхните ефективността за защита на страната може да продължи през следващите две десетилетия. Според плановете и настоящата времева рамка, очакваните 15 милиарда евро, които ще бъдат изплатени през следващото десетилетие, ще бъдат изразходвани за три ключови проекта: вече сигурното придобиване на 18 френски изтребителя Rafale, закупуването на четири фрегати и планираната покупка от 18-24 американски изтребителя F-35. Планът за снабдяване с ескадрила от американски „стелт“ самолети обаче зависи от това дали той може да бъде изпълнен незабавно, още през 2021 г., предвид ограниченията, определени от Държавната главна счетоводна служба за сделка, която се очаква да достигне 3,5 -4 милиарда, като се има предвид, че Вашингтон почти сигурно ще поиска авансово плащане на програмата. С предполагаемото придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно с покупката на 18 Rafale, Гърция не само ще постигне баланс на силите с Турция във въздуха, но дори би могла да вземе надмощие. Ако обаче споразумението за придобиване на F-35 не бъде сключено сега, Турция ще запази предимството си, тъй като евентуално обръщане на Реджеп Тайип Ердоган към САЩ може да върне Турция в програмата за F-35. Тази перспектива неизбежно ще остави Гърция да се бори, за да навакса новото статукво. Според текущата времева рамка подписването на споразумението за покупка на френския изтребител Rafale е планирано за декември. Веднага след формализирането на договора, първите четирима гръцки пилоти от гръцките военновъздушни сили , които ще бъдат обучени в от френските военновъздушни сили и ръководители на строителната компания Dassault, ще заминат за Франция. От 18 Rafale, 12 ще бъдат леко използвани, а останалите 6 нови. 6 от 12-те използвани двумоторни френски изтребители трябва да бъдат доставени на гръцките военновъздушни сили в началото на лятото на 2021 г. Договорено е това да са 6 Rafale F3R, които ще пристигнат в Гърция с пълно въоръжение, ракети Meteor и Exocet, докато Rafale ще може да носи както ракетите въздух-въздух Mica, така и стратегическото ракетно оръжие Scalp, което вече е в неговия арсенал и ще бъде сертифицирано директно от френските производители за удължаване на експлоатационния им живот. Очаква се покупката на 18-те френски Rafale да струва 2,4 милиарда евро (около 2 милиарда за двумоторни изтребители и още 400 милиона евро за техните оръжия). На брега на морето нещата стоят по различен начин, тъй като експертите изразиха загрижеността си относно решението да изберат остарелите и широко считани за неуспешни фрегати MMSC пред френските фрегати от класа Belharra. „Военноморските сили ще кажат „да“ на каквато и да е фрегата, която му кажете да придобие, защото сега използва кораби от 1980 година“, каза пенсиониран офицер пред THEMA. Решението за построяване на четири MMSC фрегати, на бюджетна цена от 4 милиарда евро, включително пакет с така нареченото „преходно решение“ на фрегатите за периода от 7-8 години до изграждането на нови фрегати предизвика мрънкане в гръцките ВМС. Мнозина посочват, че без търг е решено да се придобие платформата Multi-Mission Surface Combatant (MMSC), базирана на кораба на американския флот „LCS Freedom“. Платформата LCS се счита за почти провалена програма. Първоначално през следващите десетилетия беше планирано да бъдат построени 355 (!) кораба, но програмата беше отменена през 2014 г. и бяха построени само 16 плавателни съда. През последните 24 часа, поради осъзнаването от Министерството на националната отбрана, че корабите, предлагани като междинно решение, са остарели, се прави опит да се върнат в дискусията американските фрегати Arleigh Burke, които са горещо желание на офицерите от флота. Въпросът е дали е направена сравнителна оценка на американското предложение със съответната френска за фрегатите от класа Belharra. Превод и редакция: Иван Христов

24 Ноември 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Kathimerini: Турция издаде нов навигационен телекс за продължаване на дейността на кораба“Оруч Рейс“

Анталия/Ираклион. Турция издаде нов навигационен телекс, или Навтекс, за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Навтексът, който беше издаден от станцията в Анталия, запазва зона, простираща се само на 6 морски мили южно от остров Кастелоризо. "Оруч Рейс" ще продължи дейността си заедно с други два кораба "Атаман" и "Ченгиз Хан", се казва в документа. Изследователският кораб трябваше да приключи работата си до 23 ноември. Гърция издаде противоположен Навтекс в отговор на съобщението, публикувано от Турция по-рано в събота, което удължавайки проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие до 29 ноември. В Навтекса, издаден от станция Ираклион в Крит се казва, че „неоторизирана станция“ е излъчила съобщение Навтекс в гръцката зона за отговорност за Навтекс, отнасящо се до „незаконна дейност в район, включително гръцки териториални води“. В него се добавя, че зоната, определена от турския Навтекс, също припокрива континенталния шелф на Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Ноември 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Kathimerini: ЕС зае по-твърда позиция спрямо Турция

Атина. Негативното настроение в Европейския съюз по отношение на Анкара беше потвърдено по време на телеконференцията на външните министри на блока в четвъртък, като върховният представител на ЕС Жозеп Борел подчерта, че поведението на Турция „разширява пропастта“, отделяйки я от Европа и че връщането към позитивния дневен ред предполага „фундаментална промяна в отношението“ от нейна страна, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Считаме, че неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър, са в противоречие с резолюциите на Обединените нации и допълнително разпалват напрежението“, каза той. Борел подчерта, че времето изтича, отбелязвайки, че евро-турските отношения се доближават до крайъгълен камък, позовавайки се на срещата на върха на ЕС от 10 до 11 декември. „Няма положителни сигнали“ от Анкара, каза той. Подобно послание, а именно, че ако Турция продължи провокациите в Източното Средиземноморие ще бъдат наложени санкции, ще бъде обсъдено на Европейския съвет през декември, направи германския външен министър Хайко Маас. „От Турция зависи какво решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември“, каза той. Според дипломатически източници държави-членки, които обикновено държат ниско мнение по въпроса за Турция (включително Естония, Ирландия и Холандия), също са заели по-строга позиция на телеконференцията в четвъртък. От своя страна Никос Дендиас подробно говори за продължаващите незаконни провокативни турски действия в Източното Средиземноморие и в окупирания град Вароша в окупирания от Турция Северен Кипър, които пряко нарушават условията, поставени на срещата на върха на Европейския съвет на 1-2 октомври за подобряване на отношенията. „За съжаление по вина на Анкара изглежда няма място за положителен диалог“, каза Дендиас пред колегите си. „Тя трябва незабавно да подготви и приеме подходящите мерки, които ще принудят Турция да спазва международното право“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

20 Ноември 2020 | 08:35 | Агенция "Фокус"

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Al Arabiya: Гърция и ОАЕ сключиха стратегически съюз срещу Турция

Абу Даби. Гърция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната и енергетиката в рамките на ново стратегическо партньорство, което бе обявено в резултат на двустранни срещи на високо равнище днес, 19 ноември, предава телевизионният канал Al Arabiya. Новото партньорство ще включва „сближаване по регионални въпроси от взаимен интерес“ и изправяне пред „съвместни предизвикателства, които застрашават регионалния и международния мир, сигурност и стабилност“, съобщава емиратската държавна агенция WAM. Експерти от двете страни посочват, че сближаването на Атина и Абу Даби е фундамент за формиращ се тесен съюз между двете страни, създаден преди всичко във връзка с изключително трудните отношения на двете столици с Анкара по редица регионални въпроси. За Атина това са действията на Турция в Източното Средиземноморие, където тя оспорва правата на Гърция и Кипър в техните изключителни икономически зони. ОАЕ от своя страна са в тежка конфронтация с Турция в Либия, като освен това имат сериозни разминавания с нея при оценката на ситуацията в Сирия, Ливан и зоната на Персийския залив. Престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед ал-Нахян и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на събитието в рамките на посещението на ръководителя на правителството на южната ни съседка, на което беше обявено стратегическото партньорство на двете държави. „Нашите страни имат еднавква гледна точка за проблемите в Източното Средиземноморие“, заяви Мицотакис в свое заявление миналия четвъртък. В края на август двете членки на НАТО Гърция и Турция проведоха военноморски маневри в Източното Средиземноморие, в района между островите Кипър и Крит, което стана кулминация на противопоставянето им в този регион. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, което подписа с признатото от ООН либийско Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в онези райони на Средиземно море, където Турция се опитва да проведе сондажи в търсене на нови нефтени и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 19:35 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Жозеп Борел: Поведението на Турция я отдалечава още повече от ЕС

Брюксел. Реториката на Турция по отношение на Кипър задълбочава напрежението с Европейския съюз и Анкара трябва да разбере, че поведението й продължава да я отдалечава от 27-членния блок, заяви в четвъртък ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, цитиран от Reuters. „Считаме неотдавнашните действия и изявления на Турция, свързани с Кипър за противоречащи на резолюциите на Обединените нации и те разпалват допълнително напрежението“, каза Борел на пресконференция след среща на външните министри на ЕС. „Считаме, че е важно Турция да разбере, че нейното поведение я отдалечава още повече от ЕС ... За да се върнем към позитивен дневен ред, както желаем, ще е необходима фундаментална промяна в отношението от турска страна“, обясни върховният представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност. Той визира коментари на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който призова за справедливо решение за „две държави“ в Кипър по време на посещение в т.нар. Турска република Северен Кипър в началото на тази седмица. Ердоган каза още, че Турция и Северен Кипър вече няма да толерират това, което той нарича „дипломатически игри“ в международния спор за правата върху офшорните енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Британската агенция припомня, че Турция все още е официален кандидат за членство в ЕС. Кипър е разделен по етнически признак след турската интервенция през 1974 г., предизвикана от гръцки преврат на острова. Само Анкара признава Северен Кипър за независима държава и няма дипломатически отношения с правителството на Кипър, което е член на ЕС. Кипър нарече посещението на Ердоган „провокативно и незаконно“. ЕС заплаши да наложи санкции на Турция заради незаконните проучвания за енергоресурси, когато лидерите му се срещнат следващия месец. „Времето тече и ние наближаваме преломен момент в отношенията ни с Турция“, каза Борел. ЕС не успя да убеди Анкара да спре да проучва във водите, за които претендират Гърция и Кипър, но досега не успя да наложи санкциите, за които настояват Атина, Париж и Никозия. Германия, която води дипломатическите преговори с Анкара, иска да даде шанс на диалога поради тясните търговски връзки между ЕС и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Sabah: Германия последва примера на Франция и забранява „Сивите вълци“ на своя територия

Sabah: Германия последва примера на Франция и забранява „Сивите вълци“ на своя територия

Берлин. Германският парламент одобри предложение за забрана на дейността на турската националистическа организация „Сивите вълци“, с което последва примера, зададен по-рано от Франция, пише турското издание Sabah. Бундестагът прие предложението, озаглавено „Противопоставяне на национализма и расизма, потискане ефекта от движението на „Сивите вълци“, изготвено от съюзните партии на Християндемократическия съюз на Германия (ХДС) и Християнсоциалния съюз в Бавария (ХСС), както и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Свободната демократическа партия (СвДП) и „Зелените“. Предложението включва предприемане на действия за предотвратяване и потискане на разпространението на движението „Сивите вълци“ в Европа, германското правителство следи дейността му, забранява свързани асоциации и се противопоставя на онлайн пропагандата, за която се твърди, че информира обществеността и институциите за целите на движението. Междувременно вътрешното министерство, което има прерогатива да закрие организации и сдружения, не е коментирало въпроса. По-рано този месец турското външно министерство разкритикува противоречивия ход на Франция за забрана на групата, като заяви, че не съществува такава организация или движение. „Въображаемото решение на Франция е окончателната проява на противоречивата психология на страната“, заявиха от министерството. Въпреки това, добавят от ведомството, е неприемливо да се забраняват културните символи, използвани в много страни по света, които са изключително разпространени и нямат незаконни измерения. Изданието припомня, че в европейските страни живеят най-малко 6 милиона турци. Германия, страна с над 82 милиона души, има второто по големина мюсюлманско население в Западна Европа след Франция. Сред близо 4,7 милиона мюсюлмани в страната, 3 милиона са от турски произход. Германците от турски произход са част от германското общество от близо три десетилетия. През 1961 г. Турция и Германия подписват споразумение за набиране на персонал, което позволява на турските граждани да работят в Германия като гастарбайтери. Това турско население, до голяма степен произхождащо от „гастарбайтерите“ в страната, пристигнали да подпомогнат бумът на развитието след Втората световна война, често се оплаква от расистки атаки и липса на последващи действия в полицейските разследвания за подобни инциденти, отбелязва Sabah. По въпроса се изказа и заместник-министърът на външните работи на Турция, според който „нарастващата ислямофобия, расизъм и ксенофобия в Европа застрашават безопасността на около 5 милиона турски граждани“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Кириакос Мицотакис: Турция подкопава НАТО, съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадитски групировки

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис засегна ситуацията с действията на Турция по време на речта си в началото на 66-тата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, пише електронното издание на вестник Protothema. „Гърция се сблъсква с предизвикателства, които подкопават единството на НАТО“, отбеляза министър-председателят. „Съюзниците не могат да си сътрудничат с джихадистки групи. Те не могат да правят изптания на С-400. Тези практики подкопават ценностите на НАТО и подкопават солидарността, плотеността, единството и ефективността на Алианса като политическа и военна организация, като същевременно подкопават собствените цели и интересите на НАТО“, каза той. „Успехът на НАТО се крие в колективната солидарност. Нашият съюз не само укрепва силата на Америка, но и осигурява защитата на Европа. Самата Гърция е приела предизвикателствата пред сигурността, които всъщност подкопават единството на НАТО. През 2020 г. това единство беше поставено на много сериозно изпитание поради турските предизвикателства и едностранни действия“, отбеляза Мицотакис, като добави: „През март се сблъскахме с използването на мигрантски потоци като оръжие (...) През лятото трябваше да поставим въоръжените си сили в повишена готовност поради действия срещу нашия суверенитет и суверенните ни права в морето. По този начин две съюзни военноморски сили бяха в сблъсък помежду си в продължение на 35 дни. Ситуация, която застраши сигурността и стабилността на южното крило на Алианса. През този период призовах президента Ердоган да развие дух на екстровертност, да обърне поглед към Европейския съюз и Запада, да се ангажира и разреши различията ни в дух на сътрудничество. Както казах много пъти тази година, Гърция и Турция ще трябва да разговарят и - ако не се съгласим - тогава ще трябва да уреждаме споровете си, като обжалваме пред международния съд и нека върховенството на закона надделее. Искрено се ангажираме да водим диалог добросъвестно. Отдавна чакаме демонстрацията на дух на реципрочност. Ако обаче нашите призиви останат без отговор, тогава ще бъде неизбежно за Европейския съюз да предприеме стъпки за защита на своите стратегически интереси и интересите на своите държави-членки“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Kathimerini: Турция потиска призивите за деескалация с Гърция

Атина. Последните действия на Турция "противоречат на духа" на деескалация в Източното Средиземноморие, за който настоява Европейският съвет през октомври, заяви високопоставен европейски служител пред гръцкия вестник Kathimerini при условие за анонимност. Поведението на Турция в Източното Средиземноморие и решението да се отвори отново част от Вароша, бивш курорт, ограден и изоставен в ничия земя в североизточната част на Кипър след инвазията на Турция през 1974 г. на острова, ще бъдат обсъдени по време на видеоконференцията на Съвета по външни работи в петък, каза чиновникът, добавяйки, че въпросът ще бъде обсъден и от външните министри на блока на 7 декември. Той заяви, че до срещата на върха на Европейския съюз на 10-11 декември ще се реши как блокът да реагира на „недружелюбните“ действия на Турция. Очаква се в петък гръцкият външен министър Никос Дендиас да информира колегите си от ЕС за най-новия навигационен телекс на Турция. Междувременно кипърският външен министър Никос Христодулидис ще ги запознае с последните събития по отношение на Вароша. По време на посещението в бившия курорт в неделя турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за решение на кипърския проблем с „две държави“. Заключенията на Европейския съвет от 1 октомври категорично осъдиха нарушенията на суверенните права на Република Кипър и призоваха Турция да приеме поканата на Кипър за диалог. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Ноември 2020 | 19:15 | Агенция "Фокус"

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Protothema: Гърция официално е поискала от САЩ да придобие от 18 до 24 изтребителя F-35

Атина. Гърция изпрати официално искане до САЩ за придобиване на 18-24 стелт многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35, като доставката трябва да започне през 2021 г. Това съобщи в понеделник гръцкият вестник Protothema, позовавайки се на информация от гръцкото министерство на отбраната. Според информацията на изданието след решението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис да закупи 18 (шест нови и 12 използвани) френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство официално е поискало от Вашингтон незабавна покупка на американски изтребители F-35. Както стана известно, официално писмо за интерес (Letter of Request - LOR), изготвено от гръцкото Министерство на националната отбрана, е било изпратено до администрацията на САЩ на 6 ноември. „Решението за включване [на Гърция] в програмата F-35 Joint Strike Fighter ще се основава на различни фактори, като програмата на изтребителите, плана за изплащане, конфигурацията на самолета и възможната комбинация за общо 18-24 самолета (нови или използвани във военновъздушните сили на САЩ, ако има такива)“, се казва в писмото за интерес на Министерството на отбраната. „Ще Ви бъдем благодарни за незабавния отговор“, се казва в това съобщение, подписано от генералния директор за въоръженията и инвестициите Теодорос Лагиос. „Поради вътрешните финансови договорености и други приложими правила в рамките на бюджета и изискванията на ЕС за дефицита, е много важно първите F-35 да бъдат доставени през 2021 г. От наша страна ще направим всичко възможно да изпълним тази амбициозна програма“, се казва в документа. Генералният директор по въпросите на въоръженията и инвестициите, като отговорник на Министерството на националната отбрана за придвижване на въпроси, свързани с технологиите и оръжията, покани компетентни американски служители да посетят Гърция възможно най-скоро, за да продължат дискусията относно придобиването на ескадрила с от 18 до 24 изтребители F-35. „Бихме искали да отговорите на това искане с възможно най-голяма спешност, защото имаме прозорец за възможността за придобиване на F-35 в най-близко бъдеще“, подчерта гръцкото министерство на отбраната. Наличност на самолети и данни за цените Както се съобщава в официалното писмо - заявка за закупуване на F-35, гръцкото правителство вече е получило данни за наличността и цените на изтребителите, които САЩ биха могли да продадат на Гърция. „С незабавното придобиване на ескадрила от 18-24 изтребители от пето поколение F-35, заедно със закупуването на 18 френски изтребителя Rafale, гръцкото правителство се стреми да установи баланс на силите с Турция. Тъй като руската зенитно-ракетна система С-400, закупена от турците, може да създаде проблеми при ежедневните операции Гръцките военновъздушни сили. Атина бързо се придвижва към придобиването на F-35 от тип Стелт, за да се комбинират с покупката на френски изтребители Rafale за постигане на превъзходство в Егейско море. Очаква се доставката на френските изтребители Rafale да започне в началото на 2021 година с темп по един самолет на месец, така че до края на първата половина на следващата година първите шест малко използвани Rafale трябва да се присъединят към арсенала на ВВС“, пише изданието. На свой ред официалният представител на кабинета на министрите Стелиос Пецас, отговаряйки на журналистически въпроси на брифинг в понеделник, припомни изявелнието на гръцкия премиер в Солун през септември, че Гърция продължава да засилва сдържащия потенциал на страната чрез нови програми за въоръжаване. „Ще направим съответните изявления, когато постигнем съгласие“, заяви Пецас. Укрепване на въоръжените сили на Гърция Гръцкият министър-председател, в хода на прогрмана реч на 12 септември в Солун, заяви, че Гърция ще придобие 18 нови френски многофункционални изтребителя Rafale, четири най-нови многофункционални фрегати и четири фрегати MEKO, които вече се присъединиха към гръцкия флот. Заедно с новите кораби ще пристигнат четири военноморски хеликоптера ROMEO. Арсеналът на клоновете на въоръжените сили ще бъде попълнен с противотанкови оръжия за армията, свръхмощни торпеда за флота и управляеми оръжия за ВВС, а персоналът на въоръжените сили ще бъде увеличен с приемането на 15 хиляди души, каза Мицотакис. Отбранителната индустрия на страната също ще бъде укрепена и ще бъдат инвестирани средства за защита на информацията, предавана от военните, от хибридни кибератаки, каза той. Гърция е принудена да засили отбраната си на фона на напрежението с Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, отбелязва вестникът. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 17:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Kathimerini: Гърция засилва своите ВВС с F-35 и Rafale през 2021 година

Атина. Министерството на отбраната на Гърция продължава с усилването на военновъздушните сили с френски Rafale и американски изтребители F-35, както и безпилотни летателни апарати (БПЛА) и системи за защита от дронове, вероятно в рамките на 2021 година, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В същото време поддържането и модернизирането на съществуващите системи напредва бързо, което ще облекчи тежестта за поддържане на баланса в Егейско и Източно Средиземноморие спрямо Турция. Крайната цел е създаването на условия за трансформиране на гръцките ВВС в сила, която в допълнение към доказаната стойност на своите човешки ресурси ще бъде в състояние да поддържа значителен набор от операции в цялото Източно Средиземноморие. Ако тези планове се осъществят, балансът между гръцките и турските ВВС ще се промени след относително кратко време. На практическо ниво гръцката авиация ще има достъп до оборудване и технологии от три различни държави, САЩ, Франция и Израел. Според източници, запознати с въпроса, министърът на отбраната Никос Панайотопулос вече има готово предложение за САЩ за придобиване на шест изтребители от пето поколение F-35 с малко летателни часове, които дори могат да бъдат доставени до Гърция в рамките на 2021 година. Атина ще осъществи плана за придобиване на още 18 нови самолета от този тип в кратък срок, така че гръцките ВВС ще се окажат с общо 24 F-35. Що се отнася до доставките на френските самолети Rafale, въпросът се очаква да стигне в парламента през декември. Междувременно първите шест използвани самолета се очакват през първата половина на 2021 година. В същото време 114-то бойно крило в Танагра, известно още като „гнездото“ на Mirage 2000, непрекъснато се надгражда, като броят на френските бойни самолети нараства бързо. Превод и редакция: Иван Христов

16 Ноември 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Република Кипър се споразумяха да засилят военното сътрудничество на фона на напрежението с Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Израел и Република Кипър се споразумяха да засилят военното сътрудничество на фона на напрежението с Турция в Източното Средиземноморие

Атина. Министрите на отбраната на Гърция, Израел и Кипър се споразумяха да засилят военното сътрудничество, което според тях ще поддържа по-добре подготвени въоръжени им сили, ще помогне за създаването на повече работни места и ще укрепи сигурността в региона на Източното Средиземноморие, пише Kathimerini. Израелският министър на отбраната Бени Ганц заяви, че по време на разговори в Никозия е постигнато съгласие „да се насърчава широкомащабно промишлено сътрудничество, което ще засили нашите отбранителни способности и ще създаде хиляди работни места за трите икономики“. Трите държави са изградили тесни връзки на фона на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие заради правата за експлоатация на газ в морето и са партньори в проект за пренос на газ от находища в израелски и потенциално водите на други държави чрез подводен тръбопровод до континенталната част на Европа. Гръцкият министър на отбрната Никос Панайотопулос заяви, че гръцките, израелските и кипърските въоръжени сили работят за по-ефективна съвместна работа чрез съвместни програми за обучение, споделяне на разузнавателна информация и киберсигурност. Панайотопулос и кипърският му колега Хараламбос Петридес заявиха, че трите страни се стремят да разширят своето партньорство, за да включат и други страни като САЩ, чието присъствие в Източното Средиземноморие, че „е от особено значение“ за регионалната стабилност. Гърция и Република Кипър са в ожесточен спор с Турция за правата върху природните ресурси по дъното на Източното Средиземноморие. Анкара изпрати сондажни кораби във води, за които претендира Гърция, както и такива в континенталния шелф на остров Кипър. Напрежението доближи съюзниците от НАТО Гърция и Турция до открит конфликт през лятото и есента, но оттогава утихна. Турция настоява, че е напълно в нейните права да извършва такива проучвания в тези води. Тя също така твърди, че защитава правата на отцепилите се кипърски турци върху енергийните резерви около разделения от войната Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Ноември 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турция призова Гърция да се откаже от максималистичната си позиция в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Турция призова Гърция да се откаже от максималистичната си позиция в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция призовава Гърция да се откаже от максималистичните си позиции в Източното Средиземноморие и да спазва нормите на международното право. Това заяви представителят на външното ведомство на Анкара Хами Аксой, коментирайки реакцията на Атина по повод работата на турските сондажни кораби в Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. „Позицията на МВнР на Гърция е далеч от нормите на международното право и няма никакво значение в очите на Турция“, заяви Аксой. Той подчерта, че Анкара е пълна с решимост да отстява интересите си и правата на т.нар. Турска република Северен Кипър в региона. „Ако Гърция е искрено заинтересована в разрешаването на разногласията в региона, то тя трябва да се откаже от ходове, които засилват напрежението, да не прибягва до придвижване на каквито и да е военни сили и да не се опитва да провокира трети страни към противопоставяне с Турция. Гърция трябва да се съгласи на диалог без предварителни условия с Анкара“, отбеляза дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

12 Ноември 2020 | 08:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Kathimerini: Гърция реагира на новия НАВТЕКС на Турция

Атина. В сряда Атина осъди решението на Турция по-рано през деня да издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за продължаване на проучвателните дейности на кораба „Оруч Рейс“ в зона, припокриваща гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие до 23 ноември, предава Kathimerini. В изявление гръцкото външно министерство заяви, че този ход е в нарушение на международното право и „подкопава мира и стабилността в региона“. В него се казва, че решението причинява допълнителни вреди на всякакви перспективи за конструктивен диалог между двете страни и призова Турция да отмени новият НАВТЕКС. Министерството добави, че Атина ще подаде демарш пред турските власти заради известието, както и ще информира съюзниците и партньорите на Гърция за „продължаващото незаконно поведение на Турция“. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 16:25 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Гърция и Египет очакват по-голяма ангажираност на САЩ при администрацията на Байдън

Кириакос Мицотакис: Гърция и Египет очакват по-голяма ангажираност на САЩ при администрацията на Байдън

Атина. Гърция и Египет очакват по-решително участие на САЩ в Източното Средиземноморие при новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, предава Reuters Мицотакис проведе пресконференция с президента на Египет Абдел Фатах ал Сиси, който е на посещение в Атина. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 14:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара удължи мисията на „Оруч Рейс“

Kathimerini: Анкара удължи мисията на „Оруч Рейс“

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс (НАВТЕКС) за продължаване на проучвателните дейности на своя кораб „Оруч Рейс“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Новият НАВТЕКС, издаден в сряда, запазва зона на юг от гръцкия остров Кастелоризо до 23 ноември, тъй като настоящият НАВТЕКС изтича на 14 ноември. По време на телефонен разговор в неделя гръцкият външен министър Никос Дендиас каза на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че не може да има разговори между двете страни, освен ако Турция не изтегли „Оруч Рейс“ от района, съобщиха дипломатически източници. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Ноември 2020 | 12:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Държавният департамент обяви, че няма консенсус с Гърция за обхвата на въздушното пространство на Атина

Kathimerini: Държавният департамент обяви, че няма консенсус с Гърция за обхвата на въздушното пространство на Атина

Вашингтон/Атина. Държавният департамент на САЩ не е в състояние да предостави пълен списък на потвърдените нарушения на въздушното пространство на Гърция от турските изтребители след 1 януари 2017 г. поради липса на консенсус относно широчината на гръцкото национално въздушно пространство, според доклад до Конгреса, изготвен в контекста на Закона за Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В доклада се посочва, че Гърция претендира за въздушно пространство, което се простира до 10 морски мили и териториално море до 6 морски мили. „Според международното право въздушното пространство на дадена държава съвпада с нейното териториално море. По този начин САЩ признават въздушно пространство до 6 морски мили в съответствие с териториалното море. Гърция и САЩ не споделят еднакъв възглед за мащаба на въздушното пространство на Гърция“. В доклада се добавя, че въпреки че в момента Атина претендира за териториално море от 6 морски мили в Егейско море, „Гърция и нейните съседи не са се споразумели за делимитация на границите в онези райони, където законните им морски права се припокриват“. „Липсата на такова разграничение означава, че няма яснота относно обхвата на териториалното море на Гърция и съответното въздушно пространство в тези области, което прави невъзможна всякаква оценка на пълните нарушения“, се казва в доклада. В доклада на Държавния департамент се казва, че Вашингтон насърчава Гърция и Турция „да разрешат нерешените въпроси на двустранните морски граници по мирен начин и в съответствие с международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2020 | 10:59 | Агенция "Фокус"

NTV (Турция): Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб

NTV (Турция): Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб

Анкара. Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб в морето край анадолския град Адана. Ударената турска лодка се е преобърнала и в момента е неизвестна съдбата на петима рибари, съобщава в сряда турският телевизионен канал NTV. Според неговата информация, сблъсъкът е станал рано сутринта на 15 морски мили от Адана. На мястото на инцидента се намират три турски катера на бреговата охрана и група водолази. Както се съобщава, безследно изчезнали са петима рибари. На свой ред гръцкият вестник Protothema съобщава, че танкерът под гръцко знаме, собственост на компанията „Андриаки“, има капацитет от 165 730 тона и е построен през 2012 година. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2020 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Съгласно думите му, турските киприоти вече не желаят да сядат на масата, само за да преговарят. Така първият дипломат на Анкара направи намек за по-строгата позиция на Турция в преговорите, водени с посредничеството на ООН и целящи обединението на разделения остров. Позовавайки се на продължаващото напрежение с Атина и Никозия, Чавушоглу каза също, че „никой не трябва да очаква Турция да се откаже от ресурсите, на които има право“ в Източното Средиземноморие, като същевременно добави, че всяка инициатива, целяща да „изключи“ Турция от извличането на природен газ и петролните резерви „нямат шанс за успех“. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 14:14 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция обеща „твърд отговор“ на Франция за забраната на „Сивите вълци“

AFP: Турция обеща „твърд отговор“ на Франция за забраната на „Сивите вълци“

Анкара. Турция обеща да даде „твърд отговор“ на решението на френските власти да забранят турската ултранационалистическа групировка „Сивите вълци“ (на тур. – „Боз курт“), свързана с гласвните съюзници на президента Реджеп Таийп Ердоган – „Партията на националистическото действие“ (ПНД) и техния лидер Девлет Бахчели, предава AFP. Крайнодясната група се смята за „бойно“ крило на ПНД, която е в съюз с управляващата Партия на справедливостта и развитието“, оглавявана от турския държавен глава. Министерството на външните работи на Турция посочи, че френското правителство трябва "да защитава свободата на събрания и изразяване на турците във Франция“. „Ще отговорим по възможно най-твърдия начин на това решение“, се казва в изявлението. Френските власти взеха решение по отношение на Сивите вълци, след като мемориалният център за арменския геноцид в Османска Турция беше осквернен във Франция през уикенда с графити, изобразяващи символи на турските националисти. Френският вътрешен министър Жералд Дарманин, обявявайки разпускането на местния клон на „Сивите вълци“, подчерта, че те „подстрекават към дискриминация и омраза и участват в насилствени действия“. В отговор турското външно министерство отрича самото съществуване на групата във Франция, а също така твърди, че Париж „се занимава с въображаемо формирование“. Забраната за „Сивите вълци“ във Франция дойде на фона на рязкото нарастване на напрежението между арменската и турската общност на страната заради въоръжения конфликт в Нагорни Карабах. Миналата седмица в района на Лион, по време на сблъсъци между предполагаеми турски националисти и арменци, протестиращи срещу военната офанзива на Азербайджан в Карабах, бяха ранени четирима души, отбелязва „Франс прес“. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС съжалява, че Турция продължава проучвателните дейности на териториите на Гърция и Кипър

ТАСС: ЕС съжалява, че Турция продължава проучвателните дейности на териториите на Гърция и Кипър

Брюксел. Европейският съюз дълбоко съжалява за продължаващите незаконни действия на Турция на териториите на Гърция и Кипър в Средиземно море, призовава Анкара да се въздържи от тях и да започне диалог. Това се посочва в изявлението на външнополитическата служба на ЕС, разпространено в Брюксел и цитирано от TACC "Последните телекси и текущите сеизмични проучвания на Турция, засягащи офшорните райони на Гърция и Кипър, предизвикват дълбоко съжаление, особено предвид продължаващите конструктивни усилия на всички нива за създаване на пространство за диалог," се казва в него. В изявлението се подчертава, че поведението на Турция „за съжаление продължава да създава още по-голямо напрежение и недоверие в региона, вместо да насърчава трайни решения“. "Добросъвестният диалог и въздържането от едностранни действия са съществени елементи за постигане на стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и за развитие на сътрудничество и взаимноизгодни отношения между ЕС и Турция. Различията трябва да бъдат обсъдени и разрешени на масата за преговори", се казва в него. По-рано Никозия поиска от турския сеизмографски кораб „Барбарос Хайредин Паша“ да спре сеизмичните проучвания в зоната на газовото поле в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. Това изискване се съдържа в международното морско уведомление НАВТЕКС, което Никозия публикува в сряда. В него се добавя, че Кипър "настоява корабът „Барбарос Хайредин Паша“ незабавно да прекрати незаконните си действия", което "представлява нарушение на международното право и процедурите за морска безопасност, а също така представлява престъпление по законите на Република Кипър". Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 15:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипър призова Турция да спре проучвателните работи в неговата изключителна икономическа зона

Kathimerini: Кипър призова Турция да спре проучвателните работи в неговата изключителна икономическа зона

Никозия. Турция издаде нов навигационен телекс (НАВТЕКС) късно във вторник, запазвайки зона край югозападното крайбрежие на Кипър. Република Кипър настоява Турция незабавно да спре сеизмичните изследвания в изключителната й икономическа зона (ИИЗ), информира кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде Navtex от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros, запазвайки зона югозападно от Кипър до 16 февруари. В противоположен НАВТЕКС, издаден от Съвместния координационен център за спасяване на Кипър (JRCC), се казва, че действието „представлява нарушение на международното право и процедурите за морска безопасност, а също така е престъпление по законите на Република Кипър“. Новият НАВТЕКС на Турция идва на фона на ескалиращото напрежение както с Гърция, така и с Кипър по отношение на морските граници и правата върху намиращите се под морското дъно въглеводороди. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Спорът между Гърция и Турция се оказа по-силен от природните катастрофи

„Независимая газета“: Спорът между Гърция и Турция се оказа по-силен от природните катастрофи

Москва. Прекалено рано е да се сложи край на средиземноморския конфликт между Турция и Гърция, въпреки че в края на миналата седмица страните се изправиха пред обща трагедия - опустошително земетресение в източната част на Егейско море. Противно на всички помирителни изявления, Анкара публикува ново морско известие за удължаване на сеизмичните проучвания в близост до гръцките острови Родос и Кастелоризо до 14 ноември. Това решение от Атина беше наречено незаконно. Експертите смятат, че Гърция може да очаква засилване на международната подкрепа, особено на фона на противоречията между Турция и Франция, пише руският вестник “Независимая газета“ Анкара е запазила зона в гръцкия континентален шелф за своя изследователски кораб „Оруч Рейс“. Гръцкото външно министерство отговори с изявление, че Турция "продължава да игнорира основните норми на международното право". „В същото време това действие създава допълнително напрежение в чувствителна зона, където в момента вниманието е насочено към оказване на помощ и изразяване на подкрепа и солидарност (във връзка със земетресението. - НГ)“, отбеляза Атина. "Тези действия показват още веднъж, че Турция продължава да действа в противоречие с призивите на международната общност, включително заключенията на Европейския съвет през октомври миналата година." Трусовете, които станаха на 30 октомври югозападно от турската провинция Измир и северно от гръцкия остров Самос, предизвикаха масови разрушения и доведоха до жертви. В отговор на трагедията Атина и Анкара изразиха готовност да си помогнат. В телефонен разговор с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подчерта, че страната му "винаги е готова да помогне на Гърция да излекува раните си". „Фактът, че две съседни държави изразяват солидарност в трудни времена, е много по-ценен от много неща“, написа турският държавен глава на страницата си в „Туитър“. Очевидно обаче природното бедствие не успя да събере истински съседите. В отговор на продължаващата мисия на „Оруч Рейс“ в спорния шелф, Гърция започна да засилва опитите си за събиране на подкрепа от международната общност. Според местния вестник Kathimerini Атина е имала идея да свърже Обединените арабски емирства (ОАЕ), който е един от основните регионални съперници на Турция, с енергийния блок, представен от Гърция, Кипър и Израел. Той се формира около тръбопровода EastMed, който се конкурира с „Турски поток“, с активна подкрепа от Съединените щати. Освен това се засилват контактите на Атина с Кайро и Париж, които през последните седмици се оказаха основната мишена на турската критика поради реакцията на президента Еманюел Макрон на терористичната атака в Конфланс-Сен-Онорин, Франция, когато ислямист обезглави учител по история и география в един от колежите. „Франция и Турция бяха от противоположните страни на конфликта в Либия и имат сериозни разногласия в други страни от Близкия изток, включително в Северна Сирия“, заяви пред „НГ“ Айкан Ердемир, старши директор на турската програма в Американската фондация за защита на демокрацията и бивш турски депутат. „В навечерието на последната дипломатическа разправия между Макрон и Ердоган, Франция вече задълбочи дипломатическото и военното сътрудничество с Гърция. Поредният разрив във френско-турските двустранни отношения ще засили допълнително връзките между Париж и Атина. " И това, според експерта, допълнително ще подкопае контактите между Париж и Анкара. Поради факта, че турското ръководство, начело с Ердоган, продължава да е в конфронтация с дълъг списък от държави от близки и далечни региони, всеки двустранен конфликт по сложен начин се преплита с едни и същи двустранни конфликти, в които участва и Анкара, коментира експертът. "И това често води до ескалация на напрежението по всички фронтове", отбелязва Ердемир. "Само времето ще покаже дали турският президент ще има друга стратегия освен подривна роля на няколко арени и дали деескалацията на тези кризи може да сложи край на нарастващата изолация на Анкара в Източното Средиземноморие и Близкия изток." Вероятно евентуалната победа на Джо Байдън на президентските избори в САЩ също не обещава нищо добро за Турция. Един от най-близките съветници по външна политика на кандидата-демократ, Никълъс Бърнс, който е сред претендентите за поста на държавен секретар или съветник по националната сигурност в потенциална администрация на Байдън, заяви наскоро в разговор с гръцки медии, че идването на бившия вицепрезидент на власт би означавало укрепване на топлите отношения между САЩ и Гърция, както и между САЩ и Кипър. Според Бърнс този регионален блок има големи перспективи, ако неговият кандидат изпревари президента Доналд Тръмп. Турция вероятно разбира и това. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2020 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната: 60 кораба са готови да защитят нашите закони в Източното Средиземноморие

Турският министър на отбраната: 60 кораба са готови да защитят нашите закони в Източното Средиземноморие

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар поддържа температурата на гръцко-турските отношения близо до точката на кипене, подчертавайки, че „60 кораба от турската флота са готови“ и отбелязвайки, че „на сушата, в морето, във въздуха, нашите самолети са готови да защитят нашия закон“, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изказвайки се във военната академия в Анкара, Акар призова студентите от военната академия да се задълбочат още повече в проблема с НАВТЕКСите, тъй като „това е новата политика на суверенитет, която сега се провежда в Източното Средиземноморие“. „Има морско право, има международно право. Ако се опитате да ограничите държава с 1870 километра брегова линия до собствените си граници и кажете „всичко е мое“, тогава ще има проблем“. Нека Гърция да дойде да говорим, да се срещнем. Чрез диалог, чрез преговори ще се появят и ще бъдат приети решения с логични и интелигентни начини на действие. Всичко друго, с егоизъм, лоши маниери и казвайки „това, което казвам, трябва да става винаги“ - не, не можете да ни принудите това да бъде прието“, добави Хулуси Акар. Турският министър на отбраната настоя Турция да продължи да защитава своите права и интереси в морето, както и тези на кипърските турци. Позовавайки се по-специално на кипърския въпрос, той напомни, че „гарантите на Кипър са Обединеното кралство, Гърция и Турция“ и добави: „Там има две общества, там има суверенитет на две общности“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Ноември 2020 | 15:57 | Агенция "Фокус"

AFP: Франция забранява турската ултра-националистическа групировка „Сивите вълци“

AFP: Франция забранява турската ултра-националистическа групировка „Сивите вълци“

Париж. Франция ще забрани турската ултра-националистическа групировка „Сивите вълци“, обяви министърът на вътрешните работи на страната в понеделник след като през почивните дни бе осквернен мемориал на арменския геноцид, предава AFP. Разпускането на „Сивите вълци“ ще бъде предадено на френския кабинет в сряда, каза Жералд Дарманин пред парламентарна комисия. „Меко казано, говорим за особено агресивна група“, подчерта министърът. Неговото изявление дойде, след като мемориален център край град Лион, посветен на арменския геноцид в Османската империя по време на Първата световна война, бе осквернен с про-турски лозунги, включително „Сиви вълци“ и “RTE” – Реджеп Таийп Ердоган. Инцидентът в град Декинес-Шарпие се случи на фона на интензивно общностно напрежение във Франция между арменското малцинство и турската общност заради конфликта в Нагорни Карабах. Турция силно подкрепя съюзника си Азербайджан в конфликта за региона, който се води за територия на Баку, но е контролиран от арменски сепаратисти след войната през 90-те години, когато Съветският съюз се разпадна. Четирима души бяха ранени в района на Лион миналата сряда в сблъсъци между заподозрени турски националисти и арменци, протестиращи срещу военната офанзива на Азербайджан. Ходът на Дарманин рискува допълнително да предизвика напрежение с Анкара. В Турция Сивите вълци са тясно свързани с Партията на националистическото движение (ПНД) на Девлет Бахчели, която има политически съюз с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. „Сивите вълци“ се смятат за военното крило на ПНД и организацията предизвикваше хаос по улиците на турските градове през 70-те и 80-те, когато членовете й редовно се сблъскваха с леви активисти. В последно време напрежението между Франция и Турция ескалира и достигна своя пик през октомври, когато Ердоган постави под въпрос психическото здраве на Еманюел Макрон. Франция отговори, като предприе крайно необичайна стъпка да извика своя посланик в Анкара за консултации. Макрон в интервю за Ал-Джазира в събота обвини Турция, че заема „войнствена“ позиция по отношение на съюзниците си в НАТО и заяви, че напрежението може да се успокои, ако Ердоган прояви уважение и не говори лъжи. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 17:44 | Агенция "Фокус"

Le Monde: ОАЕ не се присъединиха към бойкота на Франция и подкрепиха Макрон

Le Monde: ОАЕ не се присъединиха към бойкота на Франция и подкрепиха Макрон

Дубай. Обединените арабски емирства (ОАЕ) се обявиха в подкрепа на френския президент, който бе подложен на жестока критика за позицията си относно карикатурите на пророка Мохамед, съобщава Le Monde. В някои мюсюлмански страни започнаха антифренски протести, след като Еманюел Макрон класифицира правото на карикатури като свобода на словото. Според изданието в интервю за германския вестник Die Welt, публикувано на 2 ноември, арабският външен министър Анвар Гаргаш заяви, че не вижда идеята за отчуждаване на мюсюлманите в речта на Еманюел Макрон. „Трябва да чуем какво всъщност каза Макрон в речта си: той не иска изолацията на мюсюлманите на Запад и все още е прав“, обяснява първият дипломат на ОАЕ. Той добави, че мюсюлманите трябва да се интегрират по-добре и Франция има право да търси различни начини за това, като същевременно продължава да се бори с радикализма и изолацията от страна на обществото. Според Анвар Гаргаш, конфронтацията с мюсюлманските страни е главно резултат от прехода към равнината на политиката, организиран от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. „Като мюсюлманин някои карикатури ме обиждат“, признава арабският министър. „Въпреки това, като мислещ човек, забелязвам политиката около тази тема. Благодарение на атаките срещу Франция, Ердоган манипулира религиозни въпроси с политически цели“. Външният министър на ОАЕ твърди, че думите на френския президент са умишлено извадени от контекста. „Щом Ердоган забележи вратичка или слабо място, той го използва, за да засили влиянието си“, цитира Le Monde интервюто на Анвар Гаргаш. „Той показва готовността си да преговаря само когато му бъде определен допустим предел“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

Reuters: Десетки хиляди протестиращи в Индонезия казаха: „Истинският терорист“ е Макрон

Reuters: Десетки хиляди протестиращи в Индонезия казаха: „Истинският терорист“ е Макрон

Джакарта. Десетки хиляди разгневени индонезцийци излязоха на протест пред посолството на Франция в Джакарта с транспаранти и скандирания, че „истинският терорист“ е Еманюел Макрон. Освен това те поискаха посланикът на Париж в страната да бъде прогонен заради думите и действията на френския лидер, предава Reuters. Присъединявайки се към глобалното недоволство заради коментарите на Макрон за исляма, протестиращите в най-голямата мюсюлманска държава в света поискаха от френския лидер да се откаже от думите си и да се извини на изповядващите ислям по целия свят. „Inshallah (ако Бог даде), ние мюсюлманите прощаваме, но ако той не оттегли всичките си думи и карикатури и не се извини, Inshallah, той винаги ще бъде презрян (от мюсюлманския свят)“, каза Назарудин, 70-годишен протестиращ, пред британската агенция. Облечени в черно-бели молитвени шапки и маски за лице, протестиращите се присъединиха към протеста в понеделник в центъра на Джакарта, носейки транспаранти с дяволско лице на Макрон, червено със заострени уши, с думите „Макрон е истинският терорист“. Демонстрантите развяваха ислямски знамена, докато призоваваха за изгонване на френския посланик и бойкот на френските продукти. През последните седмици френският президент вбеси мюсюлманите, като описа исляма като „религия в криза по целия свят“ и защитата си на „свободата на словото“, която мнозина смятат за богохулна и дори гнусна, в случая на „Шарли Ебдо“. Забележките на Макрон дойдоха преди и след две скорошни терористични атаки във Франция. Миналата седмица крещящ „Аллах е велик“ тунизиец закла жена и уби още двама души в средиземноморския град Ница. Две седмици по-рано бе обезглавен учителя Самюел Пати от 18-годишен, който очевидно е бил ядосан от това, че той е показвал карикатури на пророка Мохамед в час по свобода на словото. Индонезийският президент Джоко Видодо осъди както скорошната атака в Ница, така и коментарите на Макрон, които според него са „обидили исляма“ и „наранили чувствата на мюсюлманите навсякъде“. Външното министерство на Индонезия призова френския посланик във вторник, за да обсъди забележките. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 15:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция) Турция отхвърли гръцките възражения, иска диалог „без предварителни условия“

Kathimerini (Гърция) Турция отхвърли гръцките възражения, иска диалог „без предварителни условия“

Анкара. Анкара реагира на възраженията на Гърция във връзка с последния турски навтекс, който удължи присъствието на изследователския кораб „Оруч Реис“ в Средиземно море, включително в райони от континенталния шелф на Гърция, до 14 ноември. В изявление говорителят на външното министерство в Анкара Хами Аксьой осъди „неоснователните претенции на Гърция“, добавяйки, че проучванията се извършват в собствения континентален шелф на Турция, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Напразно е усилието на Гърция да изрази своите възражения срещу нашата дейност, като отстоява своите максималистични претенции след всеки навтекс. Турция ще продължи дейността си в региона в рамките на правата си, произтичащи от международното право“, подчерта Аксьой. Той добави, че страната му е готова да сътрудничи с Гърция и да уреди различията между двете страни „чрез диалог“. „Излишно е да казвам, че ще продължим да защитаваме законно правата и интересите на Турция и Севернокипърската турска република с решителност“, категоричен бе говорителят на турското МВнР. Аксьой също призова Атина да се въздържа от действия, които ескалират напрежението в региона и вместо това да помогне „да се създаде подходяща атмосфера за преговори“. „Приканваме за пореден път Гърция за диалог с Турция, за да се обърне внимание както на въпроса за морските юрисдикции в Източното Средиземноморие, така и на други взаимосвързани проблеми между двете страни, без предварителни условия“, заяви Аксьой. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция продължава надграждането на отбранителния си капацитет – подписва договор с Германия за доставка и модернизация на торпеда

Kathimerini (Гърция): Гърция продължава надграждането на отбранителния си капацитет – подписва договор с Германия за доставка и модернизация на торпеда

Атина. Гърция продължава с плановете за надграждане на отбранителния си капацитет, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Весникът пояснява, че министърът на отбраната Никос Панайотопулос ще подпише договор на стойност 112 милиона евро за доставка и модернизация на торпеда от Германия. След като сделката бъде ратифицирана, торпедата трябва да бъдат доставяни на етапи, считано от началото на 2021 година. Други подробности за договора не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 11:11 | Агенция "Фокус"

AFP: Над 50 000 души излязоха на протест в Бангладеш срещу Макрон

AFP: Над 50 000 души излязоха на протест в Бангладеш срещу Макрон

Дака. Най-малко 50 000 души се събраха в столицата на Бангладеш - Дака, за да протестират срещу защитата на френския президент Еманюел Макрон на правото да се критикува исляма като част от свободата на словото, предава AFP. Демонстрантите призоваха за бойкот на френските стоки. Полицията възпрепятства опита им да проведат шествие до френското посолство в страната. По данни на органите на реда броят на участващите в акцията е бил около 50 000 души. Организаторите обаче съобщават за над 100 000 участници. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 10:37 | Агенция "Фокус"

BILD: Макрон обвини турския президент във „войнствено“ поведение

BILD: Макрон обвини турския президент във „войнствено“ поведение

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон обвини турския си колега Реджеп Тайип Ердоган във „войнствено“ поведение спрямо партньорите си от НАТО, съобщава германският вестник BILD. В интервю за арабската телевизия Al Jazeera Макрон изрази увереност, че „нещата ще се успокоят“. За тази цел обаче Ердоган трябва да демонстрира уважение към Франция и Европейския съюз като цяло, подчерта френският лидер. Ключово за това е президентът на Турция да не „говори лъжи и да не отправя обиди“. „Турция се държи враждебно спрямо съюзниците си от НАТО“, заяви Макрон, критикувайки поведението на Анкара в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. Миналата седмица Ердоган призова турските граждани за бойкот на френските стоки, припомнят от редакцията. Това бе отговорът му на решението на френския президент да наложи по-строг контрол над джамиите и други ислямски институции в страната след ислямистко мотивираното обезглавяване на гимназиалния учител Самюел Пати. Като първа реакция на атаката Макрон привика френския посланик в Анкара за консултации. Според френския външен министър Жан-Ив Льо Дриан обаче дипломатът се е завърнал в Турция в неделя. Причината беше позитивната турска реакция на предполагаемата мотивирана от ислямистите атака в Ница, при която бяха убити трим души - Анкара осъди атаката. Тази реакция беше „различна, ясна, несъмнена“, заяви Льо Дриан пред телевизия RTL. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на кораба „Оруч Рейс“

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на кораба „Оруч Рейс“

Анкара. В неделя Турция удължи за пореден път мисия на изследователски кораб „Оруч Рейс“ в оспорваните води на Източното Средиземноморие, игнорирайки гръцките предупреждения, че подобни действия подкопават усилията за разрешаване на спора между двете страни, предава AFP. Турският флот заяви в съобщение по международната система за морско предупреждение НАВТЕКС, че корабът „Оруч Рейс“ ще остане в района до 14 ноември. Преди това беше заявено, че корабът ще остане до 4 ноември, сряда. Това се случва, въпреки че двете страни смекчиха част от войнствената си реторика след смъртоносно земетресение, което засегна и двете държави-членки на НАТО. Корабът „Оруч Рейс“, придружаван от военни кораби, се превърна в символ на претенциите на Анкара за правата върху въглеводородите в Източното Средиземноморие, където неотдавнашните открития предизвикаха огромен интерес и конкуренция. Атина заяви, че Анкара нарушава международното право, като извършва проучвания в гръцки води. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Гърция засилва връзките си с Индия в противовес на съюза между Турция и Пакистан

Greek Reporter: Гърция засилва връзките си с Индия в противовес на съюза между Турция и Пакистан

Атина. Министърът на външните работи на Гърция е обсъдил на видеоконференция с индийския си колега начините за засилване на дипломатическите и военните връзки между двете държави, съобщава Greek Reporter. Никос Дендиас е запознал Субрахманям Джайшанкар с усилията на Атина за разрешаване на конфликтите в Източното Средиземноморие в контекста на международното право. От своя страна индийският министър е подчертал, че страната му счита Конвенцията на ООН за морското право за основа за разрешаване на такъв вид спорове и е припомнил спора за морските граници между Индия и Бангладеш, разрешен именно по този начин при международен арбитраж. Двамата министри са обсъдили също засилването на сътрудничеството в отбраната и по-специално във военните технологии. Превод и редакция: Иван Христов

30 Октомври 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Манфред Вебер: ЕС се нуждае от действия, а не от думи срещу Турция

Манфред Вебер: ЕС се нуждае от действия, а не от думи срещу Турция

Брюксел. Европейският съюз трябва да предприеме конкретни действия срещу Турция, а не да се ограничава с думи, заяви пред Euronews председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. „Веднага можете да разберете, че той [Ердоган] само си играе с нас. Ето защо сега са необходими действия. Що се отнася до доверието, трябва да действаме сега. Думите вече не са достатъчни. И ние трябва да използваме нашата икономическа мощ. Европейският съюз е много по-важен за Турция, отколкото Турция за нас“, увери германският политик. Съгласно думите му, Турция е „европейски въпрос“, а не гръцки, кипърски или френски. „Ето защо е на масата и затова всички заедно трябва да отговорим на тези атаки срещу Европейския съюз". „Нека бъда много ясен - ако президентът Ердоган сега спира френските продукти, идващи в Турция, тогава той трябва да разбере, че това е част от митническия съюз и че общото споразумение между Европейския съюз и Турция предвижда всички европейски продукти да имат свободен достъп на пазара на Турция“. Превод и редакция: Иван Христов.

29 Октомври 2020 | 12:20 | Агенция "Фокус"

Washington Post: Скандалът между Макрон и Ердоган е от полза и за двамата, но няма да реши вътрешните им проблеми

Washington Post: Скандалът между Макрон и Ердоган е от полза и за двамата, но няма да реши вътрешните им проблеми

Вашингтон. Те може да са съюзници на НАТО, но между френския президент Еманюел Макрон и турския президент Реджеп Тайип Ердоган няма любов, пише Ишаан Тарор в статия за The Washington Post. По неговите думи, напоследък те многократно са кръстосвали мечове по различни причини: от гражданската война в Либия до конфликта в Нагорни Карабах. Но сега спорът им достигна нови висоти. Факт е, че Еманюел Макрон се зае с проблема с практикуването на исляма във Франция. Той заяви, че някои мюсюлмани разпространяват идеи, които противоречат на ценностите на самата Франция. Това бе предизвикано от жестокото убийство на учител, който показа на своите ученици карикатури на пророка Мохамед. Ердоган, който обича да защитава правата на мюсюлманите в други страни, отговори, че Макрон не зачита принципите на религиозната свобода във Франция. Ердоган дори каза, че „Макрон се нуждае от психиатрично лечение“. Париж отговори, като извика посланика си от Анкара. Тогава Ердоган призова мюсюлманите да бойкотират френски стоки от солидарност с братята във Франция, които според турския лидер са били жертви на преследване, сравнимо с преследването на евреите преди Втората световна война. Призивът на Ердоган обаче имаше малък ефект върху други арабски страни. Например политическите сили на Ливан призоваха само за по-голяма религиозна толерантност - факт е, че Макрон активно подкрепя ливанските реформи. Така че въпреки че се чуват призиви за бойкот, те не привличат особено внимание. Идеята за бойкот дойде от устата на Ердоган в деня, когато турската валута, лирата, достигна рекордно ниски нива. В същото време турските власти похарчиха около 134 млрд. долара за подкрепа на валутата за година и половина. Това натовари тежко турската икономика, пише авторът на статията, и почти я доведе до криза на платежния баланс. Всички скорошни агресивни действия на Турция в международното пространство - включително подкрепата за Азербайджан в сблъсъка с Армения и конфронтацията с Кипър и Гърция - дават възможност на Ердоган да използва националистическите настроения, за да замете вътрешните проблеми в страната. И каквото и да прави Западът, едва ли ще успее да промени поведението на турския лидер, казват експерти. Макрон обаче има и вътрешнополитическа мотивация да следва настоящата политика. Той вярва, че действията за регулиране на исляма във Франция ще му помогнат да се справи с крайно десните настроения. Освен това конфронтацията с Ердоган може да подчертае образа му на основен защитник на европейските интереси на световната сцена. Много европейски политици се обединиха около Макрон на фона на реториката на Ердоган. „И двамата мечтаеха за тази битка. Един в друг Макрон и Ердоган са намерили своя идеален враг. По странен начин тази кавга играе в ръцете и на двамата лидери - както вътрешно, така и от гледна точка на външнополитическо влияние“, цитира мнението на експертите авторът на статията. Така че за тях е по-лесно да се изправят един срещу друг, отколкото да се справят директно с проблемите. Например Ердоган, скоро ще трябва да се изправи пред последствията от външната си политика, а Макрон - с вътрешния идеализъм. Експертите казват, че за Макрон би било по-добре да се заеме директно с проблемите около асимилацията на мюсюлманите в предградията и да се справи със самия източник на радикализация, а не да се опитва да регулира религия, към която спадат близо 2 милиарда мирни граждани по целия свят, пише The Washington Post. Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 19:56 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Мюсюлманският свят се ядоса на Еманюел Макрон

The Guardian: Мюсюлманският свят се ядоса на Еманюел Макрон

Лондон. На първата страница на радикален ирански вестник той бе обявен за „Демона от Париж“. По улиците на Дака бе обявяван за лидер, който „почита Сатаната“. Пред посолството на Франция в Багдад ликът на Еманюел Макрон бе изгорен заедно с френското знаме. Гневът нараства в мюсюлманския свят срещу френския президент за предполагаемите му атаки към пророка Мохамед, а това доведе и до бойкот на френските стоки и заплаха за френските граждани в мюсюлманските държави, пише британското издание The Guardian в материал, представен без редакторска намеса. Вълнението премина през целия изключително разнообразен мюсюлмански свят с безброй култури, секти, политически системи и нива на икономическо развитие. То доведе до демонстрации на толкова разнообразни места, като пазарите на Херат в Афганистан, кварталите на Аман и университетите на Исламабад. Напрежението кипи от септември, когато сатиричното списание Charlie Hebdo преиздаде карикатури на пророка Мохамед в навечерието на процеса срещу 14 души, обвинени в участие в терористична атака срещу офисите на изданието през 2015 г. за публикуване на същите карикатури. Charlie Hebdo рискува допълнително да разпали напрежението с Турция, като постави подигравателна карикатура на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на първата страница на изданието си, публикувано онлайн във вторник вечерта. Главният помощник на Ердоган Фахретин Алтън написа в „Туитър“: „Осъждаме това най-отвратително усилие на това издание за разпространение на нейния културен расизъм и омраза.“ Макрон наля масло в огъня с реч по-рано този месец, когато обяви намерението си да се бори с „исламисткия сепаратизъм“ и заяви, че ислямът е религия „в криза по целия свят днес“, предизвиквайки яростни реакции от няколко мюсюлмански лидера и от множество коментатори. На фона на всичко това бе обезглавен френският учител Самюел Пати. Това се случи пред училището, в което той показа в час карикатурите на Мохамед. Убийството, за което се твърди, че е извършено от млад мюсюлманин от чеченски произход, предизвика набези срещу няколко предполагаеми агресивни екстремисти и ислямистки групи. Два френски града, Тулуза и Монпелие, проектираха карикатури на Charlie Hebdo, включително тази на ислямския пророк по стените на сградите на техните регионални съвети, като жест на предизвикателство и защита на секуларизма. А Еманюел Макрон каза на бдение в Париж, че страната му „няма да се откаже от карикатурите“. Последните протести бяха в столицата на Бангладеш във вторник, където полицията изчисли, че около 40 хиляди са участвали в демонстрация, организирана от най-голямата ислямистка партия в страната. Ахмад Абдул Куаюм, лидер на партията, който се обърна към тълпата и нарече Макрон сатанист, заяви пред The Guardian, че е „провокиран от карикатурите на пророк Мохамед, които бяха проектирани по стените на няколко френски града миналата седмица като жест на предизвикателство след смъртта на Пати“. „Забранено е да се рисува Мохамед“, заяви Куаюм. „И какво направиха те? Не само го нарисуваха, но го изобразиха по позорен начин и Макрон го проектира върху многоетажна сграда с полицейска защита. Това е много обидно, тъжно и неприемливо“. Дори за по-малко огнени наблюдатели в Бангладеш защитата на Макрон на правото на карикатура на пророка на Исляма предизвика дълбоко безпокойство. „Френският президент каза, че е тяхно право да говорят, правото им на изразяване, но не мисля, че свободата на словото означава да не се зачитат религиозните вярвания на другите“, каза Фида Хасан, 26-годишна лекарка от Дака. „Не оправдавам убийството на учителя или убийството на убиеца [на Пати]“, добави той. „Но това е двупосочна улица. Ако никой не направи коментари с омраза, насочени към основните вярвания на друга религия, този вид отвратително насилие така или иначе ще бъде намален“. Впечатлението, което се създава, че френският лидер иска да преформулира исляма, докосва дълбоки рани, посочва Асма Барлас, пенсиониран професор по политически науки от Университета Итака в Ню Йорк. „Еманюел Макрон следва вековната традиция на европейците да казват на мюсюлманите как трябва да тълкуваме или да живеем нашата религия – като европейците рядко го правят спрямо други религиозни вярвания – заради действията на шепа мюсюлмани“, обяснява тя. Френската колонизация веднага изплува в съзнанието на няколко ислямски държави в Африка, които видяха отзвук от нея в начина, по който се стигматизира цяла вяра заради действията на малък брой агресивни екстремисти, добавя Дарлас. „Европа има дълга история с немюсюлмански терористи, но техните действия рядко, ако изобщо някога, се приписват на „християнството“, обяснява още професорът. „Естествено, мюсюлманите, които не са терористи - което би било 99,99% от нас - са вбесени от начина, по който нашата религия се анатемосва“. Забележките на Макрон също бяха широко излучени в Йордания, включително на програми, финансирани от държавата, които обикновено стъпват внимателно, когато обсъждат щекотливи теми, и много хора смениха снимките на профила си в социалните медии, за да добавят рамка с искането „Уважавай Мохамед“. Мохамад Фаури, 33-годишен, който работи за международна организация за помощ в Аман, заяви, че „вижда хората да припомнят колониалното минало на Франция и носят снимки на френски войници, държащи отсечени глави на членове на алжирската съпротива“. „Хората смятат, че изявленията на Макрон са директна атака срещу тяхната идентичност и култура. Чувстват се засегнати“. Той не изключи, че правителствата в някои мюсюлмански държави виждат в ситуацията възможност да получат народна подкрепа, като демонизират Макрон, но каза, че чувствата на възмущение са искрени. Във вторник Иран призова висшия френски дипломат в страната, за да протестира срещу „антиислямските позиции“ на Макрон на фона на широко разпространената ярост - отразена и подбудена от първите страници във вестниците, които изобразяват френския лидер като дявол и терорист. Мохамад Реза Вахидзаде, изследовател в Техеран, заяви, че подкрепата на Макрон за карикатурите е лицемерна, като се позована осъждането на френския лидер от 2019 г. на бразилския президент Жаир Болсонаро за одобрението на коментар в социалните медии, критичен към съпругата на Макрон. „Макрон каза на пресконференция, че Болсонаро няма право да обижда съпругата му и изобщо не заслужава президентство“, каза Вахидзаде. „Но в същото време смята, че той и западът могат да обиждат пророк, който е почитан от милиони хора по света.“ Мария Лиакат, студентка по философия в университета Куейд-и-Азам в Исламабад, заяви, че смята, че подходът на Макрон е „ислямофобски“ и ненужно провокативен. „[Но] убийството на Пати беше жесток акт, решението не е да се убие човек поради личните им възгледи“, каза тя. Лидери като министър-председателя Имран Хан също бяха щастливи да подбудят гнева за собствените си цели, добави тя. „Хан използва този въпрос само за да отвлече вниманието ни от осакатяването на икономика и лошото управление“, каза тя. „Бойкотът на френските стоки не е решението, но за съжаление по-голямата част от страната може да го подкрепи.“ Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 17:02 | Агенция "Фокус"

Frankfurter Allgemeine: За разлика от Путин, Макрон няма да дочака извинение от Макрон

Frankfurter Allgemeine: За разлика от Путин, Макрон няма да дочака извинение от Макрон

Берлин. Отзоваването на френския посланик от Анкара беше правилното решение, пише журналистът Райнер Херман в статията си за Frankfurter Allgemeine. Това е подходящ отговор на обидата от Реджеп Ердоган, който заяви, че Еманюел Макрон трябва да се подложи на психиатричен преглед и да провери психическото си състояние. Германското правителство би могло да изрази своята солидарност с Франция, като извика посланика си в Турция за консултации, но Берлин се ограничи с твърдението, че изявлението на Ердоган към Макрон е „неприемливо“, отбелязва авторът. Ердоган обаче не се успокои и добави още масло в огъня, призовавайки за бойкот на френските стоки. В същото време провокациите на турския президент не са гафове: зад тях стои студена калкулация, отбелязва Херман. Ердоган знае, че като форсира отношения с Франция, той може да спечели допълнителни политически точки на вътрешната сцена. Факт е, че много турци възприемат Франция негативно поради присъствието на влиятелно арменско лоби и много кюрди там. Както пише авторът, Ердоган е готов да премине към дългосрочна криза в отношенията с Европа. Проблемната турска икономика се нуждае от модернизация чрез Митническия съюз с ЕС, но това няма да стане без извиненията на Ердоган на Макрон. Херман отбелязва, че Ердоган само веднъж се извини на друг президент: на Владимир Путин през 2016 г., след като Турция свали руски военен самолет. Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Лавров отменя визитите си в Белград и Сараево заради контакт със заразен

ТАСС: Лавров отменя визитите си в Белград и Сараево заради контакт със заразен

Москва. Заради контакт със заразен с коронавирус министърът на външните работи Сергей Лавров ще премине в самоизолация за определено време и в тази връзка отменя планираните посещения в Босна и Херцеговина и Сърбия, предава ТАСС. Първият дипломат на Москва се чувства добре, съобщават от пресслужбата на руското външно ведомство. "Във връзка с контакт със заразен с COVID-19 Сергей Лавров ще бъде на самоизолация. Предварително планираните посещения и срещи се отлагат за по-късна дата. Здравето на [министъра] е добро“, заявиха от МВнР Работните посещения на Лавров в Сараево и Белград бяха насрочени за 28-29 октомври. На 26 октомври руският министър се завърна в страната си от Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 17:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър и Израел са готови да отворят тристранното партньорство за още държави

Kathimerini: Гърция, Кипър и Израел са готови да отворят тристранното партньорство за още държави

Атина. Външните министри на Гърция, Кипър и Израел приветстваха тристранното партньорство между трите страни, насочено към укрепване на икономическото и енергийното сътрудничество, по време на среща в Атина във вторник и се съгласиха, че то може да бъде разширено, за да включи и други страни от региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „За съжаление срещата ни се провежда под тежестта на нови незаконни действия от страна на Турция“, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в коментар пред пресата след срещата си с кипърския си колега Никос Христодулидис и израелския Габи Ашкенази. Освен това той обвини Анкара, че „се опитва да унищожи всяка перспектива за конструктивен диалог като незаконно запазва райони на гръцкия континентален шелф за незаконни сеизмични проучвания или като провокира с нелегални визити на турския вицепрезидент в окупирания Вароша“. Дендиас подчерта подкрепата за партньорството, изразена от Европейския съюз и Съединените щати, като добави, че неговата сила се крие в основата на принципите на международното право. „Създаваме нова география на разбиране, която надхвърля старите стереотипи, която преначертава картата на нашия регион“, обясни още първият дипломат на Атина. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 17:20 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Гърция търси подкрепа от Русия и Франция в борбата си с Турция

Le Figaro: Гърция търси подкрепа от Русия и Франция в борбата си с Турция

Париж. От няколко месеца кибер атаките на турски хакери срещу официалните уебсайтове на гръцкото правителство станаха ежедневи, пише Le Figaro. Засегнати са почти всички държавни институции, включително парламентът, Министерството на външните работи и дори специалните служби. Според изданието пиратите използват подписи с препратки към Османската империя и изпращат изображения на герои или реликви с насложени националистически песни. Те оставиха същите лозунги на страниците на социалните мрежи, собственост на лидерите на страната. Подобни действия създават атмосфера на постоянно сплашване. Виртуалните набези са подкрепени от реални нарушения на гръцкото морско и въздушно пространство. И така, на 27 ноември 2019 г. Анкара подписа споразумение в Триполи, признато от международни организации за незаконно, за да лиши Гърция от специална икономическа зона между Либия и Турция. Въпреки активната критика от Атина и Европейския съюз, това споразумение остава в сила и позволява на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган да изпраща сондажни кораби в Егейско море, чието дъно е богато на находища на въглеводороди. Този период на напрежение между двете страни е най-дългият в съвременната история и става все по-опасен, според Ангелос Сиригос, депутат от Консервативната управляваща партия „Нова Демокрация“ и професор по международни отношения. Експертът отбелязва, че войнствената реторика на Турция се подкрепя от военни кораби, които придружават изследователския кораб и застрашават гръцкото морско пространство. Освен това Анкара увеличи броя на заявленията за военни учения в Егейско море. „Гръцкото правителство започва да губи търпение и в отговор реквизира цялата армия в региона“, каза Сиригос. „Въпреки това, досега, във всеки случай, тя прави всичко възможно да отговори с дипломатически средства“. Френският вестник съобщава, че в понеделник руският външен министър Сергей Лавров е бил на еднодневно посещение в Атина. Пътуването беше особено забележително на фона на разрива в отношенията между Гърция и Русия, след като двама руски дипломати бяха изгонени от Атина през 2018 г. Въпреки това, обяснява Ангелос Сиригос, Москва е недоволна от това, че Анкара се намеси в конфликта в Нагорни Карабах и открито подкрепя Азербайджан, докато руснаците са солидарни с Армения. „Да не забравяме, че Турция, дори и да не го призна, е отговорна за един от най-мащабните геноциди на XX век - арменския геноцид“, припомня специалистът. По този начин ситуацията сега е благоприятна за Атина, която побърза да приеме топло руския външен министър. Лавров заяви, че Гърция „има пълното право да използва 12 морски мили морско пространство, отпуснати от Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г.“ В статията се посочва, че Гърция наистина е единствената държава в света, която не използва половината от това пространство, за да не провокира съседна Турция. Правителството на Кириакос Мицотакис може да втвърди позицията си, но засега осъжда нарушенията на морското и въздушното пространство и призовава европейските си партньори да наложат санкции срещу Анкара. Както подчертава обаче Ангелос Сиригос, Ердоган знае, че ЕС няма да посмее да наложи санкции толкова лесно: шест държави, включително Германия и Испания, се противопоставят на това, които имат различни и специфични интереси. Атина обаче не се отказва и активно работи по съвместен договор за отбрана с Франция, като изяснява техническите подробности, за да получи 12 френски изтребители Rafale възможно най-скоро. Скоро страните ще подпишат споразумение за доставката на шест нови модела бойни самолети, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 15:48 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русофобските държави от ЕС са пречка за укрепване на руско-хърватските отношения

Сергей Лавров: Русофобските държави от ЕС са пречка за укрепване на руско-хърватските отношения

Сараево. Русофобските страни от Европейския съюз и санкциите на Брюксел са пречка за по-нататъшното укрепване на руско-хърватските отношения. Това подчерта министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за загребския вестник Vecernji List, цитирано от македонската информационна агенция „Макфакс“. „Санкциите, или по-скоро вихърът от санкции, насърчавани от Брюксел и редица русофобски държави в рамките на ЕС под прякото командване на Вашингтон, продължават да бъдат сериозна пречка за по-нататъшното укрепване на руско-хърватските отношения. Напоследък тази антируска линия стана много по-активна", подчерта първият дипломат на Москва. По този начин той отговори на въпроса какво доведе до безизходицата в руско-хърватските отношения и какви са пречките за подобряване на сътрудничеството със Словения или Сърбия. Лавров обаче заяви, че няма да квалифицира двустранните отношения като безизходица, припомняйки поредица от срещи, които е имал с хърватските власти през последните години, както и икономическото сътрудничество между страните. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 14:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Анкара се проведе митинг срещу Макрон и неговите изявления за исляма

ТАСС: В Анкара се проведе митинг срещу Макрон и неговите изявления за исляма

Анкара. Протестен митинг срещу изявленията на френския президент Еманюел Макрон за исляма и мюсюлманите се проведе в турската столица, предаде кореспондент на ТАСС. Митингът, който се състоя близо до паметника на Кемал Ататюрк в района на Анкара, беше организиран от Конфедерацията на профсъюзите на държавните служители. По време на събитието организаторите отправиха призив към публиката да бойкотира стоките, произведени във Франция. Ден по-рано за същото настоя и държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган. В акцията са взели участие около 30-40 души. Мнозина от тях са носили банери с надписи на турски, английски или френски език. Някои са подчертавали недопустимостта да се атакуват вярващи мюсюлмани, а други, че демокрацията е лъжа. Но основният атрибут на митинга е бил банер с дължина от шест до седем метра, на който е бил изобразен и президентът на Франция Еманюел Макрон, а на лицето му бяха нарисувани мустаци и отпечатък на обувки. Митингът в Анкара продължи не повече от половин час, след което организаторите благодариха на публиката, включително представители на медиите, за участието им. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 14:15 | Агенция "Фокус"

ЕК: Призивите на Турция за бойкот на френските продукти още повече отдалечава Анкара от членство в ЕС

ЕК: Призивите на Турция за бойкот на френските продукти още повече отдалечава Анкара от членство в ЕС

Брюксел. Призивът на държавния глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган за бойкот на френски стоки е поредното препятствие пред вече „закъсалата кандидатура“ на страната му за присъединяване към Европейския съюз. Това подчертаха от Комисията, предава AFP. „Призивите за бойкот на продукти на която и да е държава-членка противоречат на духа на тези задължения и ще отдалечат Турция още повече от Европейския съюз", заяви говорител на ЕК. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 13:36 | Агенция "Фокус"

Milliyet (Турция): Лавров изпрати сигнал за Източното Средиземноморие от Атина

Milliyet (Турция): Лавров изпрати сигнал за Източното Средиземноморие от Атина

Анкара/Атина. В рамките на посещението си в Атина министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отправи сигнал за ситуацията в Източното Средиземноморие, отбелязва турският вестник Milliyet. По време на посещението си в Гърция руският външен министър заяви: „Колкото и да е трудна ситуацията между Турция и Гърция, ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". В Атина Лавров се срещна с гръцкия си колега Никос Дендиас, след което министрите проведоха съвместна пресконференция, припомнят от редакцията. Отбелязвайки, че проблемите в Източното Средиземноморие трябва да се решават въз основа на международното право и Конвенцията на ООН по морско право, Лавров заяви: „Проблемите, възникващи между страните, трябва да се решават чрез диалог, независимо колко трудна може да бъде ситуацията. Включително между Турция и Гърция. Ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". От редакцията са категорични, че „Турция извършва проучвателни и сондажни операции в своите териториални води в Източното Средиземноморие и в лицензионни зони, за които Турската петролна корпорация (TPAO) е получила разрешения от Севернокипърската турска република в рамките на правата, произтичащи от международното право“. „Турция, чието споразумение за изключителна икономическа зона с Либия е регистрирано от ООН, подчертава принципите на „справедливо и честно разпределение“ при използването на природните ресурси в съответните морски зони“. „В същото време гръцкото дуо (Атина и гръцките киприоти), обвинявайки Турция в „провокации", въпреки че Анкара извършва легални дейности в морската си юрисдикция, извежда ЕС на преден план, за да наложи своите несправедливи и незаконни искания“. „Гърция и гръцко-киприотската администрация се опитват да обосноват своите претенции чрез т.нар. „севилска карта“, която по никакъв начин не е свързана нито с международното, нито с морското право. Според тази карта гръцкият континентален шелф в района на остров Кастелоризо се простира на юг до средата на Средиземно море, блокирайки изхода на Турция от Анталийския залив“. „Турция не признава тези твърдения, подчертавайки, че тезата за съществуването на континентален шелф от 40 хиляди квадратни километра от остров с площ от 10 квадратни километра, разположен на два километра от Турция и на 580 километра от брега на континентална Гърция, не е рационална и не отговаря на международното право“. Беше обявено, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Турция и Гърция ще се проведе „скоро" в Истанбул. Предишният кръг от подобни преговори, започнал между двете страни през 2002 г., се проведе в Атина на 1 март 2016 г. Преговорите бяха преустановени от тогавашното гръцко правителство, след което продължиха във формата на политически консултации. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция си присвои гръцкия остров Аморгос в Google Maps, изобрази го с джамия

Protothema: Турция си присвои гръцкия остров Аморгос в Google Maps, изобрази го с джамия

Атина/Анкара. Турция си присвои гръцкия остров Аморгос – местната версия на Google Maps го описа като „турски“ и избра да сложи за главна снимка от най-източния от островите на архипелага Циклади джамия, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. На картата на турския Google Maps островът е вписан под името „Тюрк Адаси“, което на гръцки се превежда като „турски остров“, обясняват от редакцията, като допълват, че „новата фалшива информация от Анкара в картите на Google остана достъпна за период от три дни“. В понеделник местното правителство на острова изпрати писмо до Google и външния министър на страната Никос Дендиас, уточняват още от редакцията. Отбелязва се, че на Аморгос никога не е имало джамия, но островът е известен с емблематичния манастир Хозовиотиса. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция е „размирник“ в „религиозна мантия“

Кириакос Мицотакис: Турция е „размирник“ в „религиозна мантия“

Атина. Турция е „международен размирник“, който забърква проблеми и подкопава мира в чувствителните части на света, облечен „в религиозна мантия“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди срещата в Атина с руския външен министър Сергей Лавров, цитира думите му Kathimerini „Вярвам, че е в наш общ интерес да вземем мерки спрямо подобно провокативно поведение и да напомним на страната, която го прилага, че има ограничения“, каза той. Мицотакис приветства по-ранните коментари, направени от Лавров по време на среща с гръцкия си колега Никос Дендиас, в която руският служител заяви, че всяка държава има суверенното право да разшири териториалните си води до 12 морски мили, както е предвидено в Конвенцията на ООН за морското право, по която Русия също е страна. Гръцкият премиер посочи също желанието на Атина за разширяване на двустранните отношения с Русия, като заяви, че 200-годишнината от началото на гръцката война за независимост - в която Русия изиграва важна роля - и определянето на 2021 г. като „Година на историята на Гърция и Русия “е възможност да„ си спомним онези моменти, когато сме действали заедно в миналото “, и да изградим такива, които ще„ ни съпътстват в бъдещето“. Лавров от своя страна подчерта, че членството на Гърция в Европейския съюз и НАТО не трябва да действа като пречка за укрепване на отношенията с Русия, като същевременно добави, че Брюксел и Алиансът не трябва да "пречат" на това. Позовавайки се на предишните си дискусии с Дендиас и затруднените отношения между Гърция и Турция по темата за Източното Средиземноморие, руският външен министър подчерта необходимостта от „възможно най-бързото деескалиране на напрежението, натрупано в региона, така че двете страни могат да продължат да уреждат различията си – а има много такива – чрез диалог. " Лавров заяви, че припокриващите се интереси трябва да бъдат уредени двустранно чрез диалог, като същевременно добави, че Москва е готова да "допринесе за нормализирането на ситуацията", ако такъв интерес бъде изразен от двете страни. „Имаме добри, стабилни отношения със страните в района“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"