СВЪРЗАНИ НОВИНИ

EA Daily: САЩ, Япония, Индия и Австралия започнаха военноморски учения за сдържане на Китай

EA Daily: САЩ, Япония, Индия и Австралия започнаха военноморски учения за сдържане на Китай

Токио. В Индийския океан започнаха военноморски маневри на четири съюзнически държави - САЩ, Япония, Австралия и Индия "Малабар-2020" (Malabar 2020). Целта на учението е силно да ограничи дейността на Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион. Всъщност говорим за създаването на нов антикитайски съюз в рамките на задълбочаващата се конфронтация между САЩ и Китай, информира EA Daily

5 Ноември 2020 | 12:28 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): Военен съюз на Москва с Пекин ще сложи кръст на демократизацията на Русия

„Независимая газета“ (Русия): Военен съюз на Москва с Пекин ще сложи кръст на демократизацията на Русия

Москва. Владимир Путин заяви на заседание на Валдайския клуб, че въпреки че Русия не се нуждае от военен съюз с Китай, Москва не изключва такъв да бъде сключен. Теоретично е напълно възможно да си представим това, пише вестник „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. В Пекин, разбира се, това твърдение не беше пренебрегнато. Те потвърдиха, че версията за двустранните отношения, при които Руската федерация и Китай ще си оказват взаимна военна помощ срещу общ враг, изобщо не трябва да се отхвърля. Би било наивно да мислим, че думите на Путин са импровизирани. Чуждестранни коментатори отбелязват, че руският президент, преди да произнесе тирадата, която предизвика широка международна реакция, си осигури благоприятна реакция от Пекин. Възниква въпросът: защо идеята за издигане на отношенията между двете страни до нивото на военен съюз се оповестява сега? Отговорът е очевиден. Русия и Китай са подложени на силен натиск от САЩ. Срещу Москва са пуснати в ход санкции, обвинена е в намеса в американските избори, използване на химическо оръжие с цел отравяне на опозиционера Алексей Навални и преследване на дисиденти в страната. А Китай е втората по големина икономика в света, която Вашингтон разглежда като основна заплаха за позицията си на доминираща световна сила. С една дума, Москва и Пекин са другари по нещастие. Но малко експерти на Запад вярват, че кавгата с Русия може да доведе до военен сблъсък. Никой няма да запали световен пожар над Украйна или Сирия. Западът, представен от НАТО, не отправя смъртно предизвикателство към Русия. Заложено е не съществуването на Русия като независима държава, а задържането на чекистко-военното ръководство на власт. Именно то твърди, че държава, която представлява по-малко от 2% от световния БВП по номинал, със сигурност трябва да остане велика сила. И така той хвърля ресурси за приключения в Либия, след това в Централноафриканската република. Китай е в различна позиция. За него Тайван е китайска земя. Със засилване на доставките на оръжие на острова от САЩ, изпращане на военни съветници там и редовно изпращане на кораби до Тайванския проток, опасността от военен конфликт между двете сили се увеличи драстично. Напрежението продължава и в Южнокитайско море, където САЩ провеждат военни демонстрации, за да попречат на експанзията на Пекин Да, Русия и Китай имат общ потенциален противник. Но степента на опасност, която идва от него, не е еднаква. Русия е била исторически и остава част от Европа. Европейските ценности, демокрацията, свободата на словото, зачитането на правата на човека не са само празни думи за руснаците. Да се чуди човек за какво би било на Русия да се свърже с твърди връзки с грамадна страна, изповядваща различни канони, примесени с учението на марксизма и конфуцианството? Освен това има един злощастен прецедент - съветско-китайският договор за приятелство, съюз и взаимопомощ от 1950 г. Той спря да действа поради идеологически различия между КПСС и ККП. Стигна се дори до изолирани въоръжени сблъсъци в края на 60-те години. Нова Русия и Китай, като премахнаха идеологическия компонент от отношенията, възстановиха приятелското взаимодействие. То се развива въз основа на Договора от 2001 г. за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Страните се ангажираха да зачитат избора на пътя на развитие една на друга, да се подкрепят по въпросите за защита на държавното единство и териториалната цялост. В случай на заплаха за мира или заплаха от агресия, Москва и Пекин незабавно влизат в контакт и провеждат консултации. В светлината на разпоредбите на този договор сключването на нов военен пакт изглежда излишно и неразумно. Той ще сложи край на демократизацията на Русия. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 20:21 | Агенция "Фокус"

Reuters: САЩ и Индия подписаха споразумение за развитие на връзките в отбраната

Reuters: САЩ и Индия подписаха споразумение за развитие на връзките в отбраната

Ню Делхи. САЩ и Индия подписаха споразумение за споделяне на сателитна и разузнавателна информация във вторник по време на посещението на държавния секретар Майк Помпео в Ню Делхи, където той предупреди за нарастващата заплаха от експанзионистичните намерения на Китай, предава Reuters. Помпео, който пристигна в азиатската страна в понеделник заедно с министъра на отбраната на САЩ Марк Еспър, заяви след разговорите с индийските им колеги, че двете страни трябва да работят заедно, за да се противопоставят на заплахата, която Китай представлява за сигурността и свободата. Британската агенция отбелязва, че ежегодният стратегически диалог между САЩ и Индия се провежда на фона на увеличеното напрежение в Индо-Тихоокеанския регион и скорошните въоръжени сблъсъци между индийски и китайски войници в спорни територии между двата азиатски гиганта. „Големи неща се случват, когато нашите демокрации се съюзят, за да защитават гражданите на двете страни и, всъщност, на целия свободен свят“, заяви държавният секретар пред журналистите. „Нашите лидери и нашите граждани виждат с все по-ясно, че китайската комунистическа партия не е приятел на демокрацията, върховенството на закона, прозрачността, нито на свободата на корабоплаването, основата на свободен и отворен, проспериращ Индо-Тихоокеански регоин“, каза Помпео. Новият пакт за отбрана - Основното споразумение за обмен и сътрудничество относно геопространственото сътрудничество - беше „важен етап“, който ще насърчи сътрудничеството между военните от двете страни, каза Еспер на пресконференцията. САЩ планират да продадат още изтребители и дронове на Индия, добави още Еспер. Пактът ще даде на Индия достъп до редица топографски, морски и аеронавигационни данни, които се считат за жизненоважни за насочване на ракети и бойни безпилотни летателни апарати. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 17:50 | Агенция "Фокус"

WSJ: Пекин заплашва американски компании със санкции заради продажби на оръжие на Тайван

WSJ: Пекин заплашва американски компании със санкции заради продажби на оръжие на Тайван

Пекин/Вашингтон. Китайските власти осъдиха плановете за продажба на американско оръжие на Тайван и обещаха да наложат ограничения на корпорациите, участващи в сделката. Според говорителя на китайското външно министерство Жао Лиджиян, САЩ се опитват да „подкопаят суверенитета и интересите на сигурността на Китай", като доставят оръжие на островната държава, отбелязва американското издание The Wall Street Journal. Чрез възможните санкции „китайците отговориха на желанието на САЩ да укрепят връзките в областта на сигурността с островната демокрация, която Пекин счита за своя територия“, пише The Wall Street Journal. Говорителят на външното министерство Жао Лиджиян обяви, че китайските власти са решили да наложат ограничения на Lockheed Martin, Raytheon Technologies и Boeing. Други американски структури, участващи в потенциално снабдяване с оръжие на стойност 1,8 милиарда долара, също могат да попаднат под санкциите. Миналата седмица Държавният департамент на САЩ одобри предложения за продажба на ракети, ракетна артилерия, сензори за въздушно разузнаване и свързано оборудване на Тайван. Сделката е част от неотдавнашни усилия на администрацията на Тръмп да окаже натиск върху Пекин чрез засилване на военното сътрудничество с Тайпе, обясняват от редакцията. Според говорителя на външнополитическото ведомство Китай „категорично се противопоставя" и осъжда продажбата на американско оръжие на Тайван, което „сериозно подкопава китайския суверенитет и интересите на сигурността". Длъжностното лице призова Вашингтон да прекрати сключването на сделката и като цяло военно сътрудничество с Тайпе. Определяйки санкциите като необходима мярка за защита на националните интереси на Китай, говорителят не разкри подробности за тях или кога ще бъдат наложени. През юли Пекин не разшири ограниченията срещу Lockheed Martin, обявени в отговор на одобрението на Вашингтон на пакет за модернизация на стойност 620 милиона долара за тайванските ракетни системи Patriot, припомня вестникът. Китайската комунистическа партия отдавна се опитва да присъедини Тайван към КНР и се ангажира да използва сила, когато е необходимо. Тази година Пекин засили патрулите си и увеличи броя на ученията около островната държава, които според властите й са „тактика за сплашване“. Тайванският президент Цай Ингвен обеща да укрепи въоръжените сили на острова, включително чрез закупуване на асиметрични бойни системи, отбелязва The Wall Street Journal. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Морган Ортагус нарече действията на Пекин „контрапродуктивни". Тя добави, че продажбите на оръжие „подкрепят законните искания на Тайван за самозащита". „Постоянно обръщаме внимание на китайското правителство, че САЩ категорично се противопоставят на опитите си да окажат натиск върху частни фирми“, заяви Ортагус. „Нашето мнение по този въпрос остава непроменено“. Очаква се санкциите да имат ограничен ефект, тъй като на американските отбранителни компании е забранено да продават военна техника на Пекин. Lockheed Martin доставя граждански хеликоптери на китайски купувачи чрез дъщерното си дружество Sikorsky Aircraft. Китай е ключов пазар за търговските самолети на Boeing, но планираните санкции са насочени само към отдела за отбрана на компанията, отбелязва вестникът. Въпреки че Вашингтон поддържа официални дипломатически отношения с Пекин, а не с Тайпе, САЩ са основният доставчик на оръжие на последния. Законът за отношенията с Тайван от 1979 г. задължава правителството на САЩ да предостави на островната държава отбранителни системи и да третира заплахите за нея като „сериозна загриженост". Последните планирани продажби на оръжие от САЩ бяха обявени миналата сряда от Агенцията за сътрудничество в областта на сигурността. Те включват крилати ракети на стойност един милиард долара, мобилни ракетни установки Lockheed Martin на стойност 436,1 милиона долара и средства за въздушно разузнаване от Collins Aerospace, подразделение на Raytheon, на стойност 367,2 милиона долара. Агенцията за сътрудничество в областта на отбранителната сигурност уведоми в понеделник за одобрението на Държавния конгрес за поредната потенциална сделка с Тайван. Предлаганата продажба се оценява на 2,37 млрд. долара, припомня The Wall Street Journal. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 10:05 | Агенция "Фокус"

Reuters: Държавният департамент одобри продажбата на нова партида оръжия за Тайван на стойност $2,4 милиарда

Reuters: Държавният департамент одобри продажбата на нова партида оръжия за Тайван на стойност $2,4 милиарда

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на 100 произведени от Boeing системи за брегова отбрана Harpoon на Тайван в сделка с потенциална стойност близо 2,4 милиарда долара, предава Reuters, като се позовава на съобщение от Пентагона. Този ход идва дни след като американският дипломатически департамент одобри потенциалната продажба на три други оръжейни системи на Тайван, включително сензори, ракети и артилерия, които могат да имат обща стойност 1,8 милиарда долара и с това предизвика ответни мерки от Пекин. Китай ще наложи санкции срещу Lockheed Martin LMT.N, Boeing Defense, Raytheon RTX.N и други американски компании, които според него участват в продажбите на оръжие на Вашингтон за Тайван, заяви говорител на китайското външно министерство в понеделник. „Съжаляваме за усилията на Пекин да отговори на САЩ и чуждестранните компании, за това, че продават оръжие на Тайван в легитимните му стремежи за замозащита“, заяви говорителят на Държавния департамент Морган Ортагюс в изяв;ение. Официалните уведомления на Конгреса от Държавния департамент в понеделник обхващат предлаганата продажба на до 100 системи за крайбрежна отбрана Harpoon (HCDS), която включва 400 ракети с наземно базиране RGM-84L-4 Harpoon Block II, които да служат като крайбрежни крилати ракети. Тайванските власти заявиха, че продажбите на оръжие показват, че отбраната на острова е от „голямо значение“ за правителството на САЩ. „Изправен пред военната експанзия и провокациите на Китай, Тайван ще продължи да подобрява и модернизира отбранителния си капацитет и да ускорява способностите за асиметрична война“, се казва в изявлението. Ходовете на Вашингтон идват в момент, когато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Китай в навечерието на президентските избори в САЩ на 3 ноември и ма фона на нарастващите опасения относно намеренията на Китай към Тайван. Отбелязва Reuters. Пекин гледа на Тайван като на отцепена провинция, която рано или късно ще бъде присъединена към континенталната част, ако трябва и със сила. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 08:39 | Агенция "Фокус"

Бивш началник на германското разузнаване пред Times: Китай е близо до световно господство и е време Европа да го осъзнае

Бивш началник на германското разузнаване пред Times: Китай е близо до световно господство и е време Европа да го осъзнае

Лондон/Берлин. Китай е близо до „световно господство“ и Европа трябва да осъзнае тази опасност, каза бившият началник на германското външно разузнаване Герхард Шиндлер пред The Times. Според ръководителя на Федералната разузнавателна служба (BND), който я е ръководил от 2011 до 2016 г., Германия трябва да ограничи „стратегическата си зависимост“ от Пекин и да откаже достъп на Huawei до мобилната си мрежа 5G. Той също така предупреди, че либералният подход на Ангела Меркел към миграционната криза през 2015 г. е оставил Германия с „голям резервоар“ от млади мъже мюсюлмани, податливи на насилие и джихадистка идеология, и че истинската степен на опасността става очевидна едва сега. В новата си книга Wer hat Angst vorm BND? („Кой се страхува от БНД?“) Герхард Шиндлер, на 68 години, твърди, че Германия е натоварила шпионските си агенции с ненужна бюрокрация и е пренебрегнала някои от най-сериозните заплахи за сигурността си. Доскоро Берлин често се въздържаше от изявления, които биха могли да провокират Пекин, имайки предвид интересите на бизнеса: Китай е най-големият търговски партньор на Германия, а обемът на двустранния износ и внос през миналата година възлиза на 206 милиарда евро. Тонът на Германия обаче стана много по-строг, след като Китай потуши протестите в Хонконг, посочва британският вестник. През следващите седмици правителството на Ангела Меркел ще реши дали да последва британското ръководство и ефективно да забрани на Huawei, телекомуникационна компания, тясно свързана с китайската армия, да има достъп до своята 5G мрежа. Герхард Шиндлер отбелязва „агресивното“ поведение на Пекин в Южнокитайско море и неговата икономическа хегемония над африканските региони, както и значението на „новия път на коприната“, който минава през Евразия. „Китай се движи в тази посока много умно, много тихо, но все пак с изненадващо последователна стратегия и ние сме загрижени, че в Европа едва забелязваме това доминиращо поведение“, казва Шиндлер. „Бизнес отношенията преобладават в нашата позиция по отношение на Китай. Трябва да преразгледаме това. Ние сме частично зависими от Китай, например, в нашата автомобилна индустрия. Но тази зависимост не може да бъде отслабена, като стане по-зависима; трябва да се стремим да бъдем по-малко зависими“. Според Шиндлер технологията на Huawei е толкова по-напред от европейските си конкуренти, че Германия вече не може да каже дали в мрежите й се инсталират „черни входове“, за да предават информация на Пекин. „Сякаш инженер на парна машина трябва да направи оценка на двигателя с вътрешно горене“, обяснява той. Ако Huawei изграждаше новите 5G мрежови компоненти, „нямаше да имаме представа какво изграждат“, предупреждава Шиндлер. В същото време той призовава да си представим кризисна ситуация, при която Китай може да заплаши с изключване на германската комуникационна мрежа. Бившият шеф на германското разузнаване е по-спокоен за Русия. Той твърди, че Германия трябва да продължи да развива културни и икономически връзки с Москва и да работи с президента Путин в Либия и Сирия. Той обаче обвини Кремъл за отравянето на Навални, отбелязва The Times. „Необходимо е да се вземе ясна позиция по отношение на Русия“, подчерта Шиндлер. - Руснаците разбират това. Но това не означава, че Северен поток 2 трябва да бъде отменен“. Той също така изрази загриженост относно заплахата за сигурността, която представляват многото млади мюсюлмани, пристигнали в Европа от 2015 г., но не успели да намерят добра работа или жилище. „Виждам това като голяма опасност“, предупреди Шиндлер в интервюто за The Times. „Ако не можем да интегрираме стотици хиляди млади мъже мюсюлмани, тогава тези хора са програмирани да се провалят. Ще получим резервоар за радикализация, вербуване и насилие“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 07:55 | Агенция "Фокус"

Daily Express: Китай и Русия намекват за най-силния военен съюз срещу САЩ

Daily Express: Китай и Русия намекват за най-силния военен съюз срещу САЩ

Москва/Пекин. Китай и Русия могат да обединят силите си, като създадат военен съюз, по-силен от САЩ. Това предположение беше направено от руския президент Владимир Путин, цитиран от британския вестник Daily Express Съюзът между армиите на двете страни ще превъзхожда американската армия и съотношението ще бъде около две към едно. Съюзът между китайците и руснаците ще има три пъти повече танкове и кораби, както и повече ядрени оръжия. Путин намекна за потенциален съюз между Русия и Китай, които имат третата и втората най-мощна армия в света. И двете страни враждуват със САЩ, а Москва е обвинена в намеса в предстоящите избори в Америка. Руският президент заяви това в четвъртък по време на видеоконференция. Той каза: „Можете да допускате всичко. Винаги сме изхождали от факта, че нашите отношения са достигнали такава степен на взаимодействие и доверие, че нямаме нужда от него, но теоретично е напълно възможно да си представим подобно нещо." Тогава Путин отбеляза: „Постигнахме високо ниво на взаимодействие в областта на военно-техническото сътрудничество и това е може би най-важното. Тук не става въпрос само за обмен на продукти или продажба и покупка на военни артикули, а и за обмен на технологии. И тук има много чувствителни неща. Сега няма да говоря за това публично, но нашите китайски приятели знаят за това." Говорителят на китайското външно министерство Джао Лицзян приветства идеята за потенциален съюз. Той каза, че няма граници за връзките между двете страни. В изказване пред репортери в петък той заяви: „Няма ограничение за традиционното приятелство между Китай и Русия и няма забранени зони за разширяване на нашето сътрудничество. Под стратегическото ръководство на президента Си (Дзинпин) и президента Путин нараства политическото доверие и стратегическият ангажимент между двете страни." Американският министър на отбраната Марк Еспър осъди използването от тези страни на тяхната военна мощ, както и тяхното „непознаване на нормите на международното право“. Той каза: „Основните ни съперници Китай и Русия бързо модернизират своите въоръжени сили и използват нарастващата си сила, за да се противопоставят на международното право, да нарушават суверенитета на малките държави и да променят баланса на силите в своя полза.“ Путин обаче подчерта, че все още иска нова сделка за ядрените оръжия, тъй като СТАРТ-3 изтича през февруари. Той каза: „Въпросът е, кое е по-добре: да запазим сегашното споразумение такова, каквото е, и да започнем да говорим за неговото заместване в детайли и след това да се опитаме да намерим някакъв компромис в рамките на една година - или да загубим изцяло това споразумение и да оставите САЩ и Русия, и в същото време целият свят като цяло, практически без никаква правна рамка, ограничаваща надпреварата във въоръжаването. Мисля, че вторият вариант е много по-лош от първия." По-нататък президентът добави: „Ако нашите партньори решат, че той (Договорът СТАРТ-3)не е необходим, добре, нека бъде така, не можем да ги задържим. Нашата сигурност, сигурността на Русия няма да пострада от това, особено след като разполагаме с най-модерните оръжейни системи". Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 21:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай ще наложи санкции на Lockheed Martin, Boeing и Raytheon

ТАСС: Китай ще наложи санкции на Lockheed Martin, Boeing и Raytheon

Пекин. Пекин ще наложи санкции на американските компании, осъществили доставки на оръжие за Тайван. Както заяви в понеделник на редвония си брифинг външното министерство на Китай, сред попадащите под ограниченията фирми са Lockheed Martin, Boeing Defense и Raytheon, предава ТАСС. „Решихме да предприемем подходящи стъпки, за да защитим нашите международни интереси. Ще наложим санкции на американските компании, които изиграха важна роля в този процес“, заявиха от китайското външно ведомство. „Сред гореспоменатите компании са Lockheed Martin, Boeing Defense и Ratheon“. „Продажбите на оръжие от САЩ за Тайван нарушават сериозно принципа за „един Китай“ и разпоредбите на трите съвместни китайско-американски комюникета и сериозно увреждат суверенитета на Китай и интересите ни в областта на сигурността“, заяви говорителят на външното министерство Жао Лицян. „Китайската страна отново призовава Съединените щати да се придържат принципа „един Китай“ и трите китайско-американски съвместни комюникета. Те трябва да спрат продажбите на оръжие за Тайван и всякакви военни връзки с острова. Ще продължим да предприемаме необходимите мерки за защита на суверенитета и интересите на сигурността “, подчертават от външнополитическата служба на Пекин, Превод и редакция: Иван Христов

26 Октомври 2020 | 10:17 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Си Дзинпин призова за ускоряване на модернизацията на китайската армия

ТАСС: Си Дзинпин призова за ускоряване на модернизацията на китайската армия

Пекин. Китай трябва да ускори модернизацията на армията, превръщайки я в съвременна армия от световна класа. Това заяви президентът на Китайската народна република Си Дзинпин в петък на тържествена среща в чест на 70-годишнината от влизането на части от китайски народни доброволци в Корейската война, предава ТАСС. „Трябва да ускорим модернизацията на националната отбрана и въоръжените сили и да трансформираме Китайската народна армия в съвременна военна сила от световна класа“, каза той. „Без силна армия е трудно да си представим силна родина. За да поддържаме и развиваме социализма с китайски характеристики, в същото време трябва да насърчаваме развитието и сигурността на страната, просперитета и военната мощ на Китай“, обясни Си Дзинпин. През 1945 г., след поражението на Япония през Втората световна война, в съответствие с Ялтинското споразумение, Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел. През 1950 г. дълъг период на взаимни заплахи доведе до въоръжен конфликт между КНДР и Република Корея. От страната на Южна Корея войници от САЩ и 20 държави се биха под знамето на ООН. КНДР беше подкрепена в тази война от СССР и Китай. На 19 октомври 1950 г. китайските народни доброволчески сили пресичат границата на река Ялу и се бият до прекратяването на огъня през 1953 г. Общо в битките са участвали 2,9 милиона китайски бойци, от които според официални данни от китайска страна са загинали 197 653 души. Сред загиналите е и синът на Мао Цзедун, Мао Анинг. Превод и редакция: Иван Христов

23 Октомври 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин не изключи възможността за военен съюз между Русия и Китай

ТАСС: Путин не изключи възможността за военен съюз между Русия и Китай

Москва. Руският президент Владимир Путин признава възможността за сключване на военен съюз между Москва и Пекин, въпреки че "като цяло", според него, двете страни нямат нужда от него, предава TACC. "Възможно е да си представим всичко. Винаги сме изхождали от факта, че отношенията ни са достигнали такава степен на взаимодействие и доверие, че обикновено нямаме нужда от това, но теоретично е напълно възможно да си представим такова нещо", каза Путин на заседание на дискусионния клуб Валдай. ". Според него Руската федерация и Китай редовно провеждат военни учения по море и по суша, както в Китай, така и в Русия. "Ние обменяме най-добрите практики в областта на военното строителство. Постигнахме високо ниво на взаимодействие в областта на военно-техническото сътрудничество и това е може би най-важното нещо, не само за обмена на продукти или продажбата и закупуването на военни продукти, но и за обмена на технологии. И тук има много чувствителни неща ", каза президентът. Според него подобно сътрудничество повишава отбранителната способност на китайската армия. "И Русия се интересува от това, и Китай. Как ще се развива по-нататък - животът ще покаже, но сега не си поставяме такава задача (относно военен съюз - ТАСС), но по принцип няма да го изключваме. Нека видим." той добави. Развитие на отношенията Русия е готова да развива отношения с Китай във всички области, каза руският президент. "Руско-китайските отношения достигнаха безпрецедентно високо ниво. Ние се отнасяме един към друг с голямо доверие, развихме силни, стабилни и, най-важното, ефективно работещи връзки във всички области", каза Путин. Той отбеляза, че непрекъснато се консултира с президента на Китай, когото нарече свой приятел. „Винаги намираме възможности да продължим напред“, каза Путин. Според руския президент миналата година обемът на търговия между двете страни надхвърли 111 млрд. долара. "Със сигурност ще постигнем повече", добави Путин. Той отбеляза, че в момента двете страни изпълняват съвместни големи проекти в енергийната и други сфери на икономиката, а сътрудничеството на международната сцена се засилва. „Готови сме да продължим да работим с нашите китайски приятели точно в този смисъл: по приятелски, взаимно уважителен начин и насочени към постигане на максимални резултати както за китайския, така и за руския народ“, каза Путин. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Октомври 2020 | 21:56 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Няма бъдеще за света без ограничения в оръжейната надпревара

Владимир Путин: Няма бъдеще за света без ограничения в оръжейната надпревара

Москва. На заседание на дискусионния клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин отговори на въпроса дали системата за контрол на въоръжаването има бъдеще, цитира думите му “Российская газета“ „Според мен светът няма да има бъдеще, ако няма ограничения за надпреварата във въоръжаването“, каза той. - Ето за това призоваваме всички наши партньори да помислят. Той припомни оттеглянето на САЩ от системата за противоракетна отбрана (ПРО), след това от Договора за ракетите с по-малък и среден обсег (ДРСМО). "След това от Договора за "Открито небе", продължи Путин." Вярно, все още не са го напуснали, но САЩ обявиха, че е започнала процедурата за оттегляне от този договор. " "Защо? На какво основание?", отбеляза руският лидер. "Те дори не обясняват защо." Путин заяви още, че европейската страна предлага на Русия да не се оттегля от споразуменията. „И аз казвам:„ Здравейте, това е добър филм! ", иронично отбеляза президентът.„ Всички вие сте членове на НАТО, ще летите, ще предавате цялата тази информация на американците, но ние няма да можем да направим това, защото ще останем в споразумението! " „Така че нека не си правим глупости, нека говорим честно помежду си“, предложи той. Оправдавайки оттеглянето от ДРСМО, САЩ "измислиха оправдание, обвинявайки Русия, че е нарушила нещо", припомни също Путин. „С противоракетната отбрана“, по думите му, „Щатите поне „действаха открито, директно - грубо, но честно“. "Очевидно има политическа цел. Тук не виждам военна цел", обобщи той. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Октомври 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин предложи пандемията да се разглежда като отправна точка за преосмисляне на случващото се в света

ТАСС: Путин предложи пандемията да се разглежда като отправна точка за преосмисляне на случващото се в света

Москва. Руският президент Владимир Путин смята за необходимо да започне да се преосмисля случващото се по света сега и предложи да се използва настоящата пандемия от коронавируса като отправна точка за този процес, предава TACC Според него съвременното общество е изправено пред „ерозията на моралните ценности, загубата на насоки и чувството за смисъла на съществуването“. "Такава криза не се разрешава с помощта на дипломатически преговори или дори свикване на голяма международна конференция, тя изисква преоценка на приоритетите или преосмисляне на целите и трябва да започнете от самите нас - от всеки човек, общност, държава и чак тогава да се борим за световния ред", каза президентът в онлайн обръщение на заседание на дискусионния клуб „Валдай“. "Пандемията от коронавируса, преживяна тази година, може да послужи като своеобразна отправна точка за такава трансформация. Но все някога ще е необходима преоценка, повярвайте ми, рано или късно. Всички осъзнаваме нуждата от нея. Затова съм съгласен с тези, които казват, че е по-добре процесът да започне сега", обясни той. Той отбеляза, че младите хора ще трябва да отговорят на нови, „може би много по-сложни предизвикателства“ от по-старото поколение. Президентът добави, че те имат свои собствени възгледи за миналото, настоящето и бъдещето на света. „Вярвам, че основното ще остане непроменено - това са най-добрите качества на нашия народ: патриотизъм, воля, креативност и ефективност, взаимопомощ, способност да изненадаме света чрез решаване на най-трудните, привидно неразрешими проблеми“, подчерта ръководителят на Руската федерация. Според него пандемията е посочила на страните по света, че трябва да действат заедно, но човечеството все още не е научило това. "Независимо как необходимостта от борба с пандемията обединява международната общност, ние все още трябва да предприемем системни мерки за решаване на дългогодишни проблеми. Това се отнася за Близкия изток, сирийската криза, кризата в Либия, тероризма, екологията. Следователно пандемията няма да ни помогне тук," но що се отнася до осъзнаването, че при много остри глобални кризи е необходимо да се действа заедно, тук пандемията го доказва, но това, за съжаление, все още не е научило човечеството да се обедини на 100%, както изисква ситуацията ", каза държавният глава. Путин отбеляза, че от една страна страните имат желание да се обединят, но практическият резултат и изпълнението на това желание не се вижда, "въпреки че има такава тенденция". Въздействие на пандемията Според Путин пандемията от новия коронавирус е променила сериозно начина на живот на хората и нейното въздействие върху настоящето и бъдещето на човечеството все още не е разбрано. "Епидемията от коронавируса е променила сериозно обществения, бизнес и международния живот, ежедневието на всеки човек. Все още трябва да разберем дълбоко как епидемията е повлияла и ще повлияе на настоящето и бъдещето на човечеството." Путин посочи, че „в почти всички страни има някои принудителни ограничения, масовите събития по правило са отменени“. "Сблъсквайки се с тази заплаха, световната общност се опитва да предприеме определени действия, да се мобилизира и нещо вече се прави, но далеч от всичко това, което може и трябва да се направи пред едно общо предизвикателство. И тези пропуснати възможности също са обект на откровенa международна дискусия ", - каза руският лидер. Сериозна заплаха Според него коронавирусът все още представлява сериозна заплаха, кара ни да се замисляме за предстоящите кардинални промени в живота. "Коронавирусът не е отстъпил и все още представлява сериозна заплаха. И вероятно такъв тревожен фон за мнозина само засилва усещането, че започва някакво съвсем различно време, че не сме просто на ръба на драматични промени, но в ерата на тектонични промени и във всички сфери на живота ", каза президентът. Според него „процесите, които бяха обсъждани повече от веднъж на заседанията на Валдайския клуб, бързо, експоненциално набират скорост“. И така, през 2014 г. членовете на клуба обсъдиха темата „Световен ред: нови правила или игра без правила“. „Виждаме, че сега играта без правила изглежда все по-плашеща, понякога като свършен факт“, добави Путин. Президентът отбеляза, че пандемията напомня за нестабилността на човешкия живот. Според него преди „беше трудно да си представим, че в технологично напредналия XXI век, дори и в най-проспериращите страни, човек може да бъде беззащитен срещу нещо, което изглеждаше като не толкова фатална инфекция“. "Животът показва", добави Путин, "че основното е не само в нивото на развитие на медицинската наука, в нейните фантастични постижения". „Оказа се, че нещо друго е не по-малко важно и може би много по-важно: <...> отговорност, концентрация и честност на властите, тяхната готовност да приемат нуждите на обществото и ясно и разумно да обяснят логиката на предприетите мерки, за да не се създава страх за преодоляване и разделяне на обществото, и напротив, за да вдъхнем увереност, че колкото и трудно да е, ще преодолеем всички изпитания заедно “, каза той. Путин също отбеляза, че важни в новите условия се оказват и достъпността на системата на общественото здраве, но и ценностите като взаимопомощ, дълг и саможертва, обединяващи хората. Те се оказаха по-важни в новите условия. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Октомври 2020 | 19:50 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Зачестяват призивите за бойкот на Олимпиадата в Пекин през 2022 година

The Guardian: Зачестяват призивите за бойкот на Олимпиадата в Пекин през 2022 година

Лондон. В момента Китай усърдно се готви за зимните Олимпийски игри през 2022 година, които трябва да се състоят в Пекин и близките градове, пише The Guardian. 3,1 милиарда долара бяха отпуснати за изграждане на нови съоръжения и препрофилиране на съществуващи, плюс 8,2 милиарда долара за високоскоростна железопътна линия, която ще свърже столицата на Китай с друг град домакин, Джандзякоу. За да събудят обществения интерес към мащабното събитие, властите разпоредиха поне 2000 училища да включат зимни спортове в своите учебни програми до края на годината. Официалният лозунг на Олимпийските игри в Пекин беше фразата: „Радостна среща в чист сняг“. Както обаче вестникът обръща внимание, „радостната среща“ може никога да не се състои, тъй като все повече и повече чуждестранни фигури призовават за бойкот на събитието. Така през октомври британският външен министър Доминик Рааб заяви, че Лондон не изключва отказ от участие в китайските Олимпийски игри. Той подчерта, че идва моментът, в който „е невъзможно да се раздели спортът от дипломацията и политиката“. Според вестника, миналия месец над 160 правозащитни организации са изпратили писмо до ръководителя на Международния олимпийски комитет (МОК) Томас Бах с настояване да „отнеме“ игрите от Пекин заради нарушенията на човешките права в Синцзян, Тибет, Хонконг и Вътрешна Монголия. Хонконгският активист Джошуа Уон също активно популяризира бойкота в страни като Канада. Сенаторът от Флорида Рик Скот предложи на МОК да приложи подобни мерки срещу Пекин, както и срещу Южна Африка през 1964 г. - поради апартейда й беше забранено да участва в Олимпийските игри в Токио. През август британският политик и член на Междупарламентарния съюз за връзки с Китай Иън Дънкан Смит, заедно с колеги от 16 държави и представители на Европейския парламент, призова британските власти да бойкотират Олимпийските игри в „диктаторския, агресивен и нетолерантен“ Китай. Както обяснява The Guardian, за Пекин, който ще бъде първият град, който ще бъде домакин както на лятна, така и на зимна Олимпиада, игрите през 2022 г. са от голямо значение - „ново ниво на престиж на международната сцена“. „За Китай летните олимпийски игри през 2008 г. бяха прием, на който той за първи път се показа на света. Зимните олимпийски игри през 2022 г. вероятно ще бъдат културно представление, което провъзгласява Китай не само като мощен икономически двигател, но и като привлекателен център за култура и технологии“, каза Чон У Ли, експерт по политиката за спорт и отдих в Университета в Единбург. В същото време допълнителна трудност за Пекин е, че става въпрос именно за зимни Олимпийски игри. Преди Летните игри през 2008 г. някои също призоваха за бойкот заради нарушенията на правата на човека в Тибет. Но дори големите държави да бяха предприели такава стъпка, това нямаше да повлияе особено на събитието. „Твърде много държави щяха да участват в игрите през 2008 г. така или иначе“, отбелязва Алън Банър, професор по социална и спортна теория в университета в Лафборо. „За разлика от летните олимпийски игри, които включват много икономически зависими страни от Китай, основните участници в зимните игри разчитат по-малко на икономическите отношения с Пекин. И ако решат да бойкотират събитието, ще останат малко от фаворитите“. Вестникът отбелязва, че днес, особено на фона на пандемията от коронавирус, отношенията на Китай с някои от основните участници в зимните олимпийски игри, включително Канада, САЩ и Обединеното кралство, са най-лошите от десетилетия. Независимо от това, засега Пекин очевидно е решил да „игнорира“ протестите на чуждестранни политици и активисти. Говорителят на китайското външно министерство Ван Венбин заяви през септември, че „опитвайки се да свържат така наречения проблем с правата на човека със зимните олимпийски игри и по този начин да окажат натиск върху Китай, някои организации правят грешката да политизират спортни събития“. Но, както подчертават експертите, международното недоволство от Пекин нараства. Нивото на доверие в Китай сега е по-ниско, отколкото преди Олимпийските игри през 2008-ма. По това време мнозина се надяваха, че Игрите ще доведат до либерализация на бързо развиващия се Китай, както се случи с Южна Корея след Олимпийските игри през 1988 г. „Но този подход не проработи. Откакто Си Дзинпин дойде на власт, положението с правата на човека се влоши значително и Китай не отговаря на обвинения и призиви да промени поведението си. Всичко това направи бойкота все по-популярен подход“, казва Ван Якиу, експерт по Китай в Human Rights Watch. Критици и активисти вярват, че някога международната общност ще съжалява, че е поверила Олимпийските игри на Пекин, чиято вътрешна политика става все по-обезпокоителна през последните години. Жул Бойкоф, професор по политика и управление в Тихоокеанския университет в Орегон, дори сравнява предстоящите игри в Китай с Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, когато Адолф Хитлер използва престижното събитие, за да покаже нацистката пропаганда. „Някои дори биха могли да кажат, че през 2015 г., когато МОК избра Пекин за място на Олимпийските игри през 2022 г., имаше по-малко неизвестно за Китай, отколкото когато МОК избра Берлин за домакин на Олимпийските игри през 1936 г.“, отбелязва анализаторът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 16:20 | Агенция "Фокус"

МВнР на Китай: Опитите да се вбие клин между Пекин и Москва са обречени на провал

МВнР на Китай: Опитите да се вбие клин между Пекин и Москва са обречени на провал

Пекин. Опитите да се вбие клин между Китай и Русия са обречени на провал, а отношенията между страните могат да устоят пред всякакви изпитания и предизвикателства. Това заяви официалният представител на външнополитическото ведомство на Китай Жао Лицян, цитиран от държанвата агенция „Синхуа“. Той направи това изявление, след като руският външен министър Сергей Лавров миналата сряда, 14 октомври, посочи, че Москва не възнамерява да маневрира към антикитайската коалиция, водена от САЩ. „В отговор на опита на конкретна държава да забие клин между Китай и Русия, външният министър Сергей Лавров многократно изрази категоричното си несъгласие с това, а също така подложи нба критика тва сеещо вражда поведение, което нарушава основополагащите норми на международните отношения и унижава достойнството на велика държава“, заяви Лицян на редовния си брифинг за журналистите. „Някои страни се стремят да раздуват проблеми, които не съществуват между Китай и Русия, и дотам приключват“, заяви говорителят на МВнР и добави, че Китай е изцяло съгласен с позицията на Русия. Фактите потвърждават, че под стратегическото ръководство на ръководителите на двете държави китайско-руските отношения на всестранно партньорство и стратегическо взаимодействие през новата ера остават стабилни, силни и устойчиви заяви Лицян. „Подхранвани от огромна жизненост и сила, тези взаимоотношения са в състояние да издържат на всякакви рискове и предизвикателства“, подчерта той. „Китай цени високо взаимното политическо доверие и стратегическата координация, поддържана от двете страни на високо равнище и възнамерява и в бъдеще да полага съвместни усилия с Русия за постигане на нови резултати в двустранните отношения“, добави дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

19 Октомври 2020 | 19:24 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: САЩ предупредиха Тайван „да се окопае“, за да отблъсне нашествие на Китай

Washington Examiner: САЩ предупредиха Тайван „да се окопае“, за да отблъсне нашествие на Китай

Вашингтон. Съветникът на американския президент Доналд Тръмп по национална сигурност предупреди тайванските военни стратези да подобрят капацитета си за отблъскване на „всякакъв вид амфибийно нашествие“ от континентален Китай, пише официозът на Републиканската партия на САЩ Washington Examiner. „Тайван трябва да започне да разглежда някои асиметрични стратегии за ограничаване на достъпа“, заяви Робърт О’Брайън на форум на Института Аспен. „„И наистина да се укрепи по начин, който би възпирал китайците от всякакъв вид амфибийна инвазия или дори операция срещу тях в сива зона“. Предупреждението на О’Брайън идва само няколко дни след като служители на Държавния департамент информираха Конгреса за план за продажба на Тайван пакет от крилати ракети за крайбрежна отбрана на стойност 2 милиарда долара. Тази продажба все още трябва да бъде одобрена от законодателите, но дрънкането на оръжия в Тайванския пролив от Китай предизвика опасения в САЩ, че Пекин може да се реши на опит да овладее острова чрез сила. „Силно съм притеснен“, посочва Елбридж Колби, бивш служител в Пентагона, участвал в изготвянето на националната стратегия в отбраната на Пентагона за 2017 и 2018 година, „Това е сериозен проблем в момента и може да се влоши през следващите няколко години. Това е краткосрочен проблем“. Тези рискове може да се влошат от несигурността относно това дали Съединените щати ще се намесят, за да защитят Тайван, особено в момент, в който американските законодатели подозират, че Пекин е създал военни сили, способни да победят американските сили в регионален конфликт. „В крайна сметка Китай със сигурност ще опита нещо по отношение на Тайван, вярвате ли, че САЩ наистина ще се притече там да защити Тайван?“ – загатва събеседникът. „Това е въпросът, който си задават много хора“. Във връзка с доктирната на Тръмп за „Америка на първо място“, политиците в съюзнически държави изразяват опасенията си в частни разговори от това, че незнаят как ще реагира САЩ. Понякога това притеснява дори членове на администрацията на президента, отбелязва вестникът. „Ние сме лидерите на глобален алианс и трябва да изглеждаме доста по-надеждни от сега“, казва високопоставен служител в Белия Дом. „Хората не го мислят за луд. Но заради недисциплинираното му поведение, туитовете и т.н., хората си мислят, че той е непостоянен. Китайските комунисти избягват големи конфликти в продължение на десетилетия, но желанието им да засилят световното недоверие в американските обещания, може да направи осъществяването на инвазия по-атрактивно, обяснява Колби. „Китай ще иска да даде пример с държава, която има силни връзки, съюз или квази-съюз със САЩ – точно каквато е Тайван“, продължава бившият стратег на Пентагона. Победа в Тайван би донесла множество придобивки. Географското положение на острова – блокиращ бреговата ивица на континентален Китай, южно от Япония и северно от Филипините – ще го направи в предна база и ще даде възможност на Китай да провежда военни операции в Тихия океан. „Ако китайците вземат Тайван, изведнъж те вече няма да трябва да правят плановете за вземането му (на Тайван) и тогава ще могат да проектират военна сила отвъд острова“, пояснява Колби. Екипът на Тръмп за национална сигурност се опита да изпрати дипломатически сигнали за възпиране на атака през последните месеци. Държавният секретар Майк Помпео наскоро заяви, че САЩ ще бъдат „добър партньор в сигурността“ на Тайван в случай на нападение, а министърът на отбраната Марк Еспер също се опита да предупреди Пекин. „Убеден съм, че днес ще надделеем във всеки конфликт“, каза Еспер миналата седмица. Евентуална инвазия ще бъде болезнена за агресора, дори без намесата на САЩ, подчерта О’Брайън. „Това е трудна операция за китайците“, каза той. „Ние не коментираме какви са нашите военни планове, как бихме реагирали при такова развитие, но имаме много инструменти в инструментариума, ако се включим, които биха могли да превърнат това начинание в много опасно за китайците“. Засега принципът на несигурност се запазва. „Те са наясно, че никой няма да нахлуе, за да защити Синдзян“, каза висшият американски служител, имайки предвид региона, в който китайските комунистически служители репресират етнически и религиозни малцинства. „Те не са сигурни за Тайван и не го правят“. Превод и редакция: Иван Христов

17 Октомври 2020 | 10:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Си Дзинпин призова китайските морски пехотинци да се готвят за война

ТАСС: Си Дзинпин призова китайските морски пехотинци да се готвят за война

Пекин. Президентът на Китай Си Дзинпин призова военнослужещите да се готвят за война и да демонстрират абсолютна преданост и надеждност по време на посещение във военна база в южната провинция Гуандун, където е имал обръщение пред корпуса на морската пехота на Нароидноосвободителната армия на Китай (НОАК), предава ТАСС. „Необходимо е да се концентрират всички мисли и сили върху подготовката за война, като се гарантира състояние на повишена бойна готовност“, цитира думите му агенция Xinhua. Както отбеляза Си Дзинпин, „Морската пехота е елитна единица, която носи на своите плещи изключително важна задача да защитава държавния суверенитет, сигурността, териториалната цялост и интересите на страната“. Той също така призова да се увеличат усилията за ускоряване на трансформацията на корпуса и повишаване на неговата бойна ефективност, за да се създаде мощна армия. Според държавния глава обучението на морската пехота трябва да съответства на стратегията за развитие и сигурност на страната. В обръщението си ръководителят на КНР също посочи, че военните „трябва да бъдат дисциплинирани, да гарантират абсолютна лоялност, безкористност и надеждност“. Китайският президент Си Дзинпин пристигна в провинция Гуандон, за да присъства на тържествата по случай 40-годишнината от създаването на първата специална икономическа зона в страната в Шенжен. Превод и редакция: Иван Христов

15 Октомври 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Reuters: Китай предупреди азиатските държави да са бдителни спрямо САЩ

Reuters: Китай предупреди азиатските държави да са бдителни спрямо САЩ

Куала Лумпур. Министърът на външните работи на Китай Ван И във вторник призова азиатските държави да бъдат бдителни, защото стратегията на САЩ е да предизвикат геополитическо противопоставяне в Южнокитайско море и други части на континента, предава Reuters. Пекин и членовете на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) трябва да работят заедно за премахване на „външните смущения“ в Южнокитайско море, заяви Ван по време на съвместна пресконференция с външния министър на Малайзия. „Ние (Китай и Малаизия) сме на мнение, че Южнокитайско море не трябва да бъде бойно поле на великите сили, гъмжащо от военни кораби“, заяви китайският дипломат, който е на кратка обиколка в страните от Югоизточна Азия. „Китай и АСЕАН имат имат пълния капацитет и мъдрост, както и отговорност, за поддържане на мира и спокойствието в Южнокитайско море“. Външният министър на Малайзия Хишамудин Хюсеин заяви, че морските спорове трябва да се решават по мирен път чрез регионален диалог. През последните месеци Китай проведе военни учения в спорни части на стратегическия воден път, докато Вашингтон обвини Пекин в опит да изгради „морска империя“ в района. Ван описа „Индо-Тихоокеанската стратегия“ на САЩ като „риск за сигурността“ на Източна Азия. „Това, което цели, е да разпространи старомодния манталитет на Студенята война и да разпали вражда между различни групи и блокове, като така подклади геополитическо противопоставяне“, заяви той. „Вярвам, че всички страни виждат това ясно и ще останат бдителни срещу това.“ По-рано американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че Вашингтон иска „свободна и отворена“ Азия, която да не бъде доминирана от нито една държава. Висш военен командир на Филипините заяви, че съперничеството между САЩ и Китай означава, че ситуацията в морето е станала „много напрегната“. Генерал Гилбърт Гапей заяви пред чуждестранни медии в Манила, че откакто Съединените щати са засилили морските патрули, китайската брегова охрана е много активна, а военноморските му части „практически се роят в повечето зони“ на изключителната икономическа зона на Филипинте По време на съвместния брифинг във вторник, малайзийският президент Хишамудин заяви, че Китай се е ангажирал да закупи 1,7 милиона тона палмово масло до 2023 г. и е гарантирал, че ще насърчи увеличение на доставките на тази суровина от островната държава. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 20:20 | Агенция "Фокус"