СВЪРЗАНИ НОВИНИ

AFP: Следващият кръг от преговорите за границата между Израел и Ливан е отложен по искане на САЩ

AFP: Следващият кръг от преговорите за границата между Израел и Ливан е отложен по искане на САЩ

Бейрут. Източник от ливанската армия заяви, че е бил информиран за отлагането на предстоящия кръг от преговорите за границата с Израел, който трябваше да се проведе тази седмица, предава AFP.„Официално бяхме информирани за отлагането на кръга от преговори", разкри военен източник пред агенцията и добави, че искането е отправено от САЩ, които посредничат в преговорите.Превод и...

30 Ноември 2020 | 12:03 | Агенция "Фокус"

NTV (Турция): Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб

NTV (Турция): Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб

Анкара. Гръцки танкер се е сблъскал с турски рибарски кораб в морето край анадолския град Адана. Ударената турска лодка се е преобърнала и в момента е неизвестна съдбата на петима рибари, съобщава в сряда турският телевизионен канал NTV. Според неговата информация, сблъсъкът е станал рано сутринта на 15 морски мили от Адана. На мястото на инцидента се намират три турски катера на бреговата охрана и група водолази. Както се съобщава, безследно изчезнали са петима рибари. На свой ред гръцкият вестник Protothema съобщава, че танкерът под гръцко знаме, собственост на компанията „Андриаки“, има капацитет от 165 730 тона и е построен през 2012 година. Превод и редакция: Иван Христов

11 Ноември 2020 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу зае твърда позиция по отношение на преговорите за Кипър и Източното Средиземноморие, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Съгласно думите му, турските киприоти вече не желаят да сядат на масата, само за да преговарят. Така първият дипломат на Анкара направи намек за по-строгата позиция на Турция в преговорите, водени с посредничеството на ООН и целящи обединението на разделения остров. Позовавайки се на продължаващото напрежение с Атина и Никозия, Чавушоглу каза също, че „никой не трябва да очаква Турция да се откаже от ресурсите, на които има право“ в Източното Средиземноморие, като същевременно добави, че всяка инициатива, целяща да „изключи“ Турция от извличането на природен газ и петролните резерви „нямат шанс за успех“. Превод и редакция: Иван Христов.

10 Ноември 2020 | 14:14 | Агенция "Фокус"

AFP: Около 400 души са задържани при протестите в Беларус

AFP: Около 400 души са задържани при протестите в Беларус

Минск. Полицията в Беларус задържа в неделя близо 400 души по време на поредния неделен протест срещу Александър Лукашенко, докато опозицията се обърна към новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън за помощ, предава AFP. В продължение на три месеца десетки хиляди излизат по улиците на Беларус в неделя в знак на протест срещу оспорваното преизбиране на Лукашенко, който е на власт повече от две десетилетия. Неговите опоненти настояват той да предаде властта на Светлана Тихановская, която се кандидатира за президент срещу Лукашенко на 9 август. Няколко хиляди протестиращи, много от които носеха червено-белия флаг на опозицията, се присъединиха към шествие в центъра на Минск в неделя. Полицейски микробуси и водни оръдия бяха разположени в центъра на града, като полицията спорадично задържаше протестиращи на различни места. Местните медии съобщават за засилено полицейско присъствие, като правозащитната организация "Вясна" казва, че най-малко 395 души са били задържани в столицата Минск и други градове. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2020 | 17:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Силите на реда не допускат протестиращи да се събират в центъра на Минск

ТАСС: Силите на реда не допускат протестиращи да се събират в центъра на Минск

Минск. Беларуските сили за сигурност извършват масови арести в центъра на Минск. Както съобщава кореспондент на ТАСС, служителите на реда са били посрещнати от колона от няколко хиляди протестиращи. Беларуските служители на реда потвърдиха, че извършват задържания в Минск, хората се водят в териториалното полицейско управление. Това съобщи пред ТАСС официалният представител на Градското управление на вътрешните работи на Минския градски изпълнителен комитет Наталия Ганусевич. „Акцията е неразрешена, някои от участниците й са отведени в териториалното полицейско управление“, каза Ганусевич. Според нея става дума за десет задържани, все още няма информация дали сред тях има журналисти. Както съобщава обаче кореспондентът на ТАСС Юрий Шамшур, той и колегата му от друга руска медия са били отведени в полицейското управление за проверка на документи и след това са освободени. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Ноември 2020 | 13:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ОССЕ препоръча на Беларус да отмени резултатите от президентските избори и да назначи нови

ТАСС: ОССЕ препоръча на Беларус да отмени резултатите от президентските избори и да назначи нови

Виена. На беларуските власти се препоръчва да отменят резултатите от президентските избори на 9 август 2020 г. поради нарушения, които според доклада на Волфганг Бенедек, назначен за докладчик на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) съгласно Московския механизъм, са били извършени на всички етапи и да организират " нов изборен процес, основан на международни стандарти." Докладът, представен в четвъртък на закрито заседание на Постоянния съвет на ОССЕ, е на разположение на кореспондента на ТАСС. "Да се отменят резултатите от президентските избори на 9 август 2020 г. поради нарушения на всички етапи от този процес. Да се организират нови истински президентски избори, базирани на международни стандарти", се казва в документа. Освен това се препоръчва Минск незабавно да покани мисията на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) да наблюдава изборите, да гарантира участието на всички представители на обществеността в избирателните комисии, за да могат те самостоятелно да изпълняват функциите си и да приведе изборния закон в съответствие със стандартите. препоръчани от ОССЕ / СДИПЧ и ООН. В доклада се твърди, че изборите в Беларус са имали очевидни недостатъци и не са отговаряли на стандартите за наблюдение на изборния процес. Отбелязва се също така, че твърденията, че изборите не са били свободни и честни, са потвърдени. „Като общо заключение има неопровержими доказателства, че президентските избори на 9 август 2020 г. са фалшифицирани и че белоруските сили за сигурност са извършили масирани и систематични нарушения на правата на човека в отговор на мирните демонстрации и протести“, се казва в обширния документ от 58 страници. "По отношение на въпроса за "фалшифицирането на изборите", докладчикът заключава, че президентските избори са имали очевидни недостатъци, които не отговарят на основните изисквания, установени въз основа на наблюдението на предишните избори", се подчертава докладът. Както се обяснява в документа, Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) е била поканена твърде късно, за да наблюдава важния процес на регистрация на кандидатите, така че тя е трябвало да откаже да изпрати наблюдателна мисия. "Наблюденията на местни мониторингови организации и граждани и международни наблюдателите съвсем разумно разкриха, че президентските избори не отговарят на основните международни изисквания за тези избори. По този начин твърденията, че президентските избори не са били прозрачни, свободни и честни, са признати за потвърдени," се казва в доклада. В тази връзка докладчикът от ОССЕ препоръча на страните да не признават резултатите от изборите в Беларус и да поискат нов изборен процес под надзора на международни наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ). "Препоръки към държавите-участнички в ОССЕ: да не признават резултатите от президентските избори в Беларус на 9 август 2020 г .; да поискат нови избори под надзора на СДИПЧ и други международни наблюдатели, базирани на стандартите на ОССЕ; да поискат изпълнението на горепосочените препоръки от правителството на Беларус; към Беларус; участвайте в международния механизъм за разследване на нарушения на правата на човека в контекста на президентските избори ", се казва в доклада. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Ноември 2020 | 16:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипър призова Турция да спре проучвателните работи в неговата изключителна икономическа зона

Kathimerini: Кипър призова Турция да спре проучвателните работи в неговата изключителна икономическа зона

Никозия. Турция издаде нов навигационен телекс (НАВТЕКС) късно във вторник, запазвайки зона край югозападното крайбрежие на Кипър. Република Кипър настоява Турция незабавно да спре сеизмичните изследвания в изключителната й икономическа зона (ИИЗ), информира кипърската редакция на гръцкия вестник Kathimerini Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде Navtex от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros, запазвайки зона югозападно от Кипър до 16 февруари. В противоположен НАВТЕКС, издаден от Съвместния координационен център за спасяване на Кипър (JRCC), се казва, че действието „представлява нарушение на международното право и процедурите за морска безопасност, а също така е престъпление по законите на Република Кипър“. Новият НАВТЕКС на Турция идва на фона на ескалиращото напрежение както с Гърция, така и с Кипър по отношение на морските граници и правата върху намиращите се под морското дъно въглеводороди. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Ноември 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Спорът между Гърция и Турция се оказа по-силен от природните катастрофи

„Независимая газета“: Спорът между Гърция и Турция се оказа по-силен от природните катастрофи

Москва. Прекалено рано е да се сложи край на средиземноморския конфликт между Турция и Гърция, въпреки че в края на миналата седмица страните се изправиха пред обща трагедия - опустошително земетресение в източната част на Егейско море. Противно на всички помирителни изявления, Анкара публикува ново морско известие за удължаване на сеизмичните проучвания в близост до гръцките острови Родос и Кастелоризо до 14 ноември. Това решение от Атина беше наречено незаконно. Експертите смятат, че Гърция може да очаква засилване на международната подкрепа, особено на фона на противоречията между Турция и Франция, пише руският вестник “Независимая газета“ Анкара е запазила зона в гръцкия континентален шелф за своя изследователски кораб „Оруч Рейс“. Гръцкото външно министерство отговори с изявление, че Турция "продължава да игнорира основните норми на международното право". „В същото време това действие създава допълнително напрежение в чувствителна зона, където в момента вниманието е насочено към оказване на помощ и изразяване на подкрепа и солидарност (във връзка със земетресението. - НГ)“, отбеляза Атина. "Тези действия показват още веднъж, че Турция продължава да действа в противоречие с призивите на международната общност, включително заключенията на Европейския съвет през октомври миналата година." Трусовете, които станаха на 30 октомври югозападно от турската провинция Измир и северно от гръцкия остров Самос, предизвикаха масови разрушения и доведоха до жертви. В отговор на трагедията Атина и Анкара изразиха готовност да си помогнат. В телефонен разговор с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подчерта, че страната му "винаги е готова да помогне на Гърция да излекува раните си". „Фактът, че две съседни държави изразяват солидарност в трудни времена, е много по-ценен от много неща“, написа турският държавен глава на страницата си в „Туитър“. Очевидно обаче природното бедствие не успя да събере истински съседите. В отговор на продължаващата мисия на „Оруч Рейс“ в спорния шелф, Гърция започна да засилва опитите си за събиране на подкрепа от международната общност. Според местния вестник Kathimerini Атина е имала идея да свърже Обединените арабски емирства (ОАЕ), който е един от основните регионални съперници на Турция, с енергийния блок, представен от Гърция, Кипър и Израел. Той се формира около тръбопровода EastMed, който се конкурира с „Турски поток“, с активна подкрепа от Съединените щати. Освен това се засилват контактите на Атина с Кайро и Париж, които през последните седмици се оказаха основната мишена на турската критика поради реакцията на президента Еманюел Макрон на терористичната атака в Конфланс-Сен-Онорин, Франция, когато ислямист обезглави учител по история и география в един от колежите. „Франция и Турция бяха от противоположните страни на конфликта в Либия и имат сериозни разногласия в други страни от Близкия изток, включително в Северна Сирия“, заяви пред „НГ“ Айкан Ердемир, старши директор на турската програма в Американската фондация за защита на демокрацията и бивш турски депутат. „В навечерието на последната дипломатическа разправия между Макрон и Ердоган, Франция вече задълбочи дипломатическото и военното сътрудничество с Гърция. Поредният разрив във френско-турските двустранни отношения ще засили допълнително връзките между Париж и Атина. " И това, според експерта, допълнително ще подкопае контактите между Париж и Анкара. Поради факта, че турското ръководство, начело с Ердоган, продължава да е в конфронтация с дълъг списък от държави от близки и далечни региони, всеки двустранен конфликт по сложен начин се преплита с едни и същи двустранни конфликти, в които участва и Анкара, коментира експертът. "И това често води до ескалация на напрежението по всички фронтове", отбелязва Ердемир. "Само времето ще покаже дали турският президент ще има друга стратегия освен подривна роля на няколко арени и дали деескалацията на тези кризи може да сложи край на нарастващата изолация на Анкара в Източното Средиземноморие и Близкия изток." Вероятно евентуалната победа на Джо Байдън на президентските избори в САЩ също не обещава нищо добро за Турция. Един от най-близките съветници по външна политика на кандидата-демократ, Никълъс Бърнс, който е сред претендентите за поста на държавен секретар или съветник по националната сигурност в потенциална администрация на Байдън, заяви наскоро в разговор с гръцки медии, че идването на бившия вицепрезидент на власт би означавало укрепване на топлите отношения между САЩ и Гърция, както и между САЩ и Кипър. Според Бърнс този регионален блок има големи перспективи, ако неговият кандидат изпревари президента Доналд Тръмп. Турция вероятно разбира и това. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Ноември 2020 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Турският министър на отбраната: 60 кораба са готови да защитят нашите закони в Източното Средиземноморие

Турският министър на отбраната: 60 кораба са готови да защитят нашите закони в Източното Средиземноморие

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар поддържа температурата на гръцко-турските отношения близо до точката на кипене, подчертавайки, че „60 кораба от турската флота са готови“ и отбелязвайки, че „на сушата, в морето, във въздуха, нашите самолети са готови да защитят нашия закон“, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изказвайки се във военната академия в Анкара, Акар призова студентите от военната академия да се задълбочат още повече в проблема с НАВТЕКСите, тъй като „това е новата политика на суверенитет, която сега се провежда в Източното Средиземноморие“. „Има морско право, има международно право. Ако се опитате да ограничите държава с 1870 километра брегова линия до собствените си граници и кажете „всичко е мое“, тогава ще има проблем“. Нека Гърция да дойде да говорим, да се срещнем. Чрез диалог, чрез преговори ще се появят и ще бъдат приети решения с логични и интелигентни начини на действие. Всичко друго, с егоизъм, лоши маниери и казвайки „това, което казвам, трябва да става винаги“ - не, не можете да ни принудите това да бъде прието“, добави Хулуси Акар. Турският министър на отбраната настоя Турция да продължи да защитава своите права и интереси в морето, както и тези на кипърските турци. Позовавайки се по-специално на кипърския въпрос, той напомни, че „гарантите на Кипър са Обединеното кралство, Гърция и Турция“ и добави: „Там има две общества, там има суверенитет на две общности“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Ноември 2020 | 15:57 | Агенция "Фокус"

Reuters: ЕС ще наложи санкции на Александър Лукашенко

Reuters: ЕС ще наложи санкции на Александър Лукашенко

Брюксел. Тази седмица Европейският съюз ще одобри разширен санкционен списък на беларуски официални лица за предполагаемата фалшификация на проведените на 9 август президентски избори в страната, като този път ще бъде включен и президентът Александър Лукашенко, съобщава Reuters, като се позовава на свои високопоставени дипломатически източници от Брюксел. Лукашенко, който е на власт в източноевропейската страна от 26 години, не фигурираше в първоначалния списък от 40 лица, на които беше забранено да влизат в блока и чиито сметки бяха замразени, но сега от Брюксел са решили, че отказът на държавния глава да организира нов вот не им оставя друг избор. Посланиците на страните-членки в ЕС са получили втори санкционен списък от 15 беларуски служители, включително Лукашенко, на среща в сряда и – ако няма възражения от някоя ос страните-членки до петък – планът ще бъде одобрен. Санкциите целят да подкрепят антипрявителствените прояви в Беларус, където хиляди демонстранти вече бяха арестувани. Превод и редакция: Иван Христов

2 Ноември 2020 | 18:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция) Турция отхвърли гръцките възражения, иска диалог „без предварителни условия“

Kathimerini (Гърция) Турция отхвърли гръцките възражения, иска диалог „без предварителни условия“

Анкара. Анкара реагира на възраженията на Гърция във връзка с последния турски навтекс, който удължи присъствието на изследователския кораб „Оруч Реис“ в Средиземно море, включително в райони от континенталния шелф на Гърция, до 14 ноември. В изявление говорителят на външното министерство в Анкара Хами Аксьой осъди „неоснователните претенции на Гърция“, добавяйки, че проучванията се извършват в собствения континентален шелф на Турция, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Напразно е усилието на Гърция да изрази своите възражения срещу нашата дейност, като отстоява своите максималистични претенции след всеки навтекс. Турция ще продължи дейността си в региона в рамките на правата си, произтичащи от международното право“, подчерта Аксьой. Той добави, че страната му е готова да сътрудничи с Гърция и да уреди различията между двете страни „чрез диалог“. „Излишно е да казвам, че ще продължим да защитаваме законно правата и интересите на Турция и Севернокипърската турска република с решителност“, категоричен бе говорителят на турското МВнР. Аксьой също призова Атина да се въздържа от действия, които ескалират напрежението в региона и вместо това да помогне „да се създаде подходяща атмосфера за преговори“. „Приканваме за пореден път Гърция за диалог с Турция, за да се обърне внимание както на въпроса за морските юрисдикции в Източното Средиземноморие, така и на други взаимосвързани проблеми между двете страни, без предварителни условия“, заяви Аксьой. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 12:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция продължава надграждането на отбранителния си капацитет – подписва договор с Германия за доставка и модернизация на торпеда

Kathimerini (Гърция): Гърция продължава надграждането на отбранителния си капацитет – подписва договор с Германия за доставка и модернизация на торпеда

Атина. Гърция продължава с плановете за надграждане на отбранителния си капацитет, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Весникът пояснява, че министърът на отбраната Никос Панайотопулос ще подпише договор на стойност 112 милиона евро за доставка и модернизация на торпеда от Германия. След като сделката бъде ратифицирана, торпедата трябва да бъдат доставяни на етапи, считано от началото на 2021 година. Други подробности за договора не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов.

2 Ноември 2020 | 11:11 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на кораба „Оруч Рейс“

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на кораба „Оруч Рейс“

Анкара. В неделя Турция удължи за пореден път мисия на изследователски кораб „Оруч Рейс“ в оспорваните води на Източното Средиземноморие, игнорирайки гръцките предупреждения, че подобни действия подкопават усилията за разрешаване на спора между двете страни, предава AFP. Турският флот заяви в съобщение по международната система за морско предупреждение НАВТЕКС, че корабът „Оруч Рейс“ ще остане в района до 14 ноември. Преди това беше заявено, че корабът ще остане до 4 ноември, сряда. Това се случва, въпреки че двете страни смекчиха част от войнствената си реторика след смъртоносно земетресение, което засегна и двете държави-членки на НАТО. Корабът „Оруч Рейс“, придружаван от военни кораби, се превърна в символ на претенциите на Анкара за правата върху въглеводородите в Източното Средиземноморие, където неотдавнашните открития предизвикаха огромен интерес и конкуренция. Атина заяви, че Анкара нарушава международното право, като извършва проучвания в гръцки води. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Ноември 2020 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Гърция засилва връзките си с Индия в противовес на съюза между Турция и Пакистан

Greek Reporter: Гърция засилва връзките си с Индия в противовес на съюза между Турция и Пакистан

Атина. Министърът на външните работи на Гърция е обсъдил на видеоконференция с индийския си колега начините за засилване на дипломатическите и военните връзки между двете държави, съобщава Greek Reporter. Никос Дендиас е запознал Субрахманям Джайшанкар с усилията на Атина за разрешаване на конфликтите в Източното Средиземноморие в контекста на международното право. От своя страна индийският министър е подчертал, че страната му счита Конвенцията на ООН за морското право за основа за разрешаване на такъв вид спорове и е припомнил спора за морските граници между Индия и Бангладеш, разрешен именно по този начин при международен арбитраж. Двамата министри са обсъдили също засилването на сътрудничеството в отбраната и по-специално във военните технологии. Превод и редакция: Иван Христов

30 Октомври 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Манфред Вебер: ЕС се нуждае от действия, а не от думи срещу Турция

Манфред Вебер: ЕС се нуждае от действия, а не от думи срещу Турция

Брюксел. Европейският съюз трябва да предприеме конкретни действия срещу Турция, а не да се ограничава с думи, заяви пред Euronews председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. „Веднага можете да разберете, че той [Ердоган] само си играе с нас. Ето защо сега са необходими действия. Що се отнася до доверието, трябва да действаме сега. Думите вече не са достатъчни. И ние трябва да използваме нашата икономическа мощ. Европейският съюз е много по-важен за Турция, отколкото Турция за нас“, увери германският политик. Съгласно думите му, Турция е „европейски въпрос“, а не гръцки, кипърски или френски. „Ето защо е на масата и затова всички заедно трябва да отговорим на тези атаки срещу Европейския съюз". „Нека бъда много ясен - ако президентът Ердоган сега спира френските продукти, идващи в Турция, тогава той трябва да разбере, че това е част от митническия съюз и че общото споразумение между Европейския съюз и Турция предвижда всички европейски продукти да имат свободен достъп на пазара на Турция“. Превод и редакция: Иван Христов.

29 Октомври 2020 | 12:20 | Агенция "Фокус"

Владимир Жириновски: „Вещицата“ и „чудовище“ Тихановская трябва да бъде отвлечена от Вилнюс и обесена в центъра на Минск

Владимир Жириновски: „Вещицата“ и „чудовище“ Тихановская трябва да бъде отвлечена от Вилнюс и обесена в центъра на Минск

Москва. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска трябва да бъде отвлечена от Вилнюс и да бъде обесена в центъра на Минск. Това заяви лидерът на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР) Владимир Жириновски в хода на ток-шоу по местна телевизия, предава EA Daily. „Ако действително все още в Беларус има власт, тя трябва да изпрати спецназ във Вилнюс. Да я отвлекат от хотела, да я доведат в Минск и съд. И да я обесят в центъра на Минск, за да видят всички“, заяви руският политик. В същото време към забележките на водещите, че може би бившият кандидат за президент на Беларус е добър човек, политикът възрази, че „прекрасната жена седи със съпруга си, с децата, във фризьора, в салона за красота“, докато Тихановская вместо това „се шляе из цяла Европа и продава страната“. В същото време той я нарече „кучка“, „вещица“ и „чудовище“, която му напомня за онези, които в края на 30-те години са били за Хитлер, а след това са били унищожени. Лидерът на ЛДПР отбеляза, че сега историята се повтаря и някои външни сили искат да атакуват Русия през Тихановская. „Дали им трябва Тихановская? Трябва им територия, да разположат военна база, да се приближат до Смоленск. Но след това ще им нанесем такъв удар, че няма да остане нищо от тях. Но те са също толкова тъпи, колкото при Хитлер. Те ще хранят Хитлер, Хитлер ще стигне до Москва. Едва тогава стигнахме до Берлин“, каза Жириновски. След президентските избори в Беларус на 9 август, Тихановская бе принудена да напусне страната. В момента тя е в Литва, откъдето се опитва да ръководи продължаващите в страната протести. На 13 октомври тя отправи ултиматум на Лукашенко и му даде 13 дни, за да изпълни три искания: да обяви оттеглянето си от поста президент, да спре насилието по улиците и да освободи политическите затворници. След изтичането на ултиматума тя призова своите привърженици за национална стачка. Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 17:28 | Агенция "Фокус"

The Guardian: Мюсюлманският свят се ядоса на Еманюел Макрон

The Guardian: Мюсюлманският свят се ядоса на Еманюел Макрон

Лондон. На първата страница на радикален ирански вестник той бе обявен за „Демона от Париж“. По улиците на Дака бе обявяван за лидер, който „почита Сатаната“. Пред посолството на Франция в Багдад ликът на Еманюел Макрон бе изгорен заедно с френското знаме. Гневът нараства в мюсюлманския свят срещу френския президент за предполагаемите му атаки към пророка Мохамед, а това доведе и до бойкот на френските стоки и заплаха за френските граждани в мюсюлманските държави, пише британското издание The Guardian в материал, представен без редакторска намеса. Вълнението премина през целия изключително разнообразен мюсюлмански свят с безброй култури, секти, политически системи и нива на икономическо развитие. То доведе до демонстрации на толкова разнообразни места, като пазарите на Херат в Афганистан, кварталите на Аман и университетите на Исламабад. Напрежението кипи от септември, когато сатиричното списание Charlie Hebdo преиздаде карикатури на пророка Мохамед в навечерието на процеса срещу 14 души, обвинени в участие в терористична атака срещу офисите на изданието през 2015 г. за публикуване на същите карикатури. Charlie Hebdo рискува допълнително да разпали напрежението с Турция, като постави подигравателна карикатура на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на първата страница на изданието си, публикувано онлайн във вторник вечерта. Главният помощник на Ердоган Фахретин Алтън написа в „Туитър“: „Осъждаме това най-отвратително усилие на това издание за разпространение на нейния културен расизъм и омраза.“ Макрон наля масло в огъня с реч по-рано този месец, когато обяви намерението си да се бори с „исламисткия сепаратизъм“ и заяви, че ислямът е религия „в криза по целия свят днес“, предизвиквайки яростни реакции от няколко мюсюлмански лидера и от множество коментатори. На фона на всичко това бе обезглавен френският учител Самюел Пати. Това се случи пред училището, в което той показа в час карикатурите на Мохамед. Убийството, за което се твърди, че е извършено от млад мюсюлманин от чеченски произход, предизвика набези срещу няколко предполагаеми агресивни екстремисти и ислямистки групи. Два френски града, Тулуза и Монпелие, проектираха карикатури на Charlie Hebdo, включително тази на ислямския пророк по стените на сградите на техните регионални съвети, като жест на предизвикателство и защита на секуларизма. А Еманюел Макрон каза на бдение в Париж, че страната му „няма да се откаже от карикатурите“. Последните протести бяха в столицата на Бангладеш във вторник, където полицията изчисли, че около 40 хиляди са участвали в демонстрация, организирана от най-голямата ислямистка партия в страната. Ахмад Абдул Куаюм, лидер на партията, който се обърна към тълпата и нарече Макрон сатанист, заяви пред The Guardian, че е „провокиран от карикатурите на пророк Мохамед, които бяха проектирани по стените на няколко френски града миналата седмица като жест на предизвикателство след смъртта на Пати“. „Забранено е да се рисува Мохамед“, заяви Куаюм. „И какво направиха те? Не само го нарисуваха, но го изобразиха по позорен начин и Макрон го проектира върху многоетажна сграда с полицейска защита. Това е много обидно, тъжно и неприемливо“. Дори за по-малко огнени наблюдатели в Бангладеш защитата на Макрон на правото на карикатура на пророка на Исляма предизвика дълбоко безпокойство. „Френският президент каза, че е тяхно право да говорят, правото им на изразяване, но не мисля, че свободата на словото означава да не се зачитат религиозните вярвания на другите“, каза Фида Хасан, 26-годишна лекарка от Дака. „Не оправдавам убийството на учителя или убийството на убиеца [на Пати]“, добави той. „Но това е двупосочна улица. Ако никой не направи коментари с омраза, насочени към основните вярвания на друга религия, този вид отвратително насилие така или иначе ще бъде намален“. Впечатлението, което се създава, че френският лидер иска да преформулира исляма, докосва дълбоки рани, посочва Асма Барлас, пенсиониран професор по политически науки от Университета Итака в Ню Йорк. „Еманюел Макрон следва вековната традиция на европейците да казват на мюсюлманите как трябва да тълкуваме или да живеем нашата религия – като европейците рядко го правят спрямо други религиозни вярвания – заради действията на шепа мюсюлмани“, обяснява тя. Френската колонизация веднага изплува в съзнанието на няколко ислямски държави в Африка, които видяха отзвук от нея в начина, по който се стигматизира цяла вяра заради действията на малък брой агресивни екстремисти, добавя Дарлас. „Европа има дълга история с немюсюлмански терористи, но техните действия рядко, ако изобщо някога, се приписват на „християнството“, обяснява още професорът. „Естествено, мюсюлманите, които не са терористи - което би било 99,99% от нас - са вбесени от начина, по който нашата религия се анатемосва“. Забележките на Макрон също бяха широко излучени в Йордания, включително на програми, финансирани от държавата, които обикновено стъпват внимателно, когато обсъждат щекотливи теми, и много хора смениха снимките на профила си в социалните медии, за да добавят рамка с искането „Уважавай Мохамед“. Мохамад Фаури, 33-годишен, който работи за международна организация за помощ в Аман, заяви, че „вижда хората да припомнят колониалното минало на Франция и носят снимки на френски войници, държащи отсечени глави на членове на алжирската съпротива“. „Хората смятат, че изявленията на Макрон са директна атака срещу тяхната идентичност и култура. Чувстват се засегнати“. Той не изключи, че правителствата в някои мюсюлмански държави виждат в ситуацията възможност да получат народна подкрепа, като демонизират Макрон, но каза, че чувствата на възмущение са искрени. Във вторник Иран призова висшия френски дипломат в страната, за да протестира срещу „антиислямските позиции“ на Макрон на фона на широко разпространената ярост - отразена и подбудена от първите страници във вестниците, които изобразяват френския лидер като дявол и терорист. Мохамад Реза Вахидзаде, изследовател в Техеран, заяви, че подкрепата на Макрон за карикатурите е лицемерна, като се позована осъждането на френския лидер от 2019 г. на бразилския президент Жаир Болсонаро за одобрението на коментар в социалните медии, критичен към съпругата на Макрон. „Макрон каза на пресконференция, че Болсонаро няма право да обижда съпругата му и изобщо не заслужава президентство“, каза Вахидзаде. „Но в същото време смята, че той и западът могат да обиждат пророк, който е почитан от милиони хора по света.“ Мария Лиакат, студентка по философия в университета Куейд-и-Азам в Исламабад, заяви, че смята, че подходът на Макрон е „ислямофобски“ и ненужно провокативен. „[Но] убийството на Пати беше жесток акт, решението не е да се убие човек поради личните им възгледи“, каза тя. Лидери като министър-председателя Имран Хан също бяха щастливи да подбудят гнева за собствените си цели, добави тя. „Хан използва този въпрос само за да отвлече вниманието ни от осакатяването на икономика и лошото управление“, каза тя. „Бойкотът на френските стоки не е решението, но за съжаление по-голямата част от страната може да го подкрепи.“ Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 17:02 | Агенция "Фокус"

Frankfurter Allgemeine: За разлика от Путин, Макрон няма да дочака извинение от Макрон

Frankfurter Allgemeine: За разлика от Путин, Макрон няма да дочака извинение от Макрон

Берлин. Отзоваването на френския посланик от Анкара беше правилното решение, пише журналистът Райнер Херман в статията си за Frankfurter Allgemeine. Това е подходящ отговор на обидата от Реджеп Ердоган, който заяви, че Еманюел Макрон трябва да се подложи на психиатричен преглед и да провери психическото си състояние. Германското правителство би могло да изрази своята солидарност с Франция, като извика посланика си в Турция за консултации, но Берлин се ограничи с твърдението, че изявлението на Ердоган към Макрон е „неприемливо“, отбелязва авторът. Ердоган обаче не се успокои и добави още масло в огъня, призовавайки за бойкот на френските стоки. В същото време провокациите на турския президент не са гафове: зад тях стои студена калкулация, отбелязва Херман. Ердоган знае, че като форсира отношения с Франция, той може да спечели допълнителни политически точки на вътрешната сцена. Факт е, че много турци възприемат Франция негативно поради присъствието на влиятелно арменско лоби и много кюрди там. Както пише авторът, Ердоган е готов да премине към дългосрочна криза в отношенията с Европа. Проблемната турска икономика се нуждае от модернизация чрез Митническия съюз с ЕС, но това няма да стане без извиненията на Ердоган на Макрон. Херман отбелязва, че Ердоган само веднъж се извини на друг президент: на Владимир Путин през 2016 г., след като Турция свали руски военен самолет. Превод и редакция: Иван Христов

28 Октомври 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър и Израел са готови да отворят тристранното партньорство за още държави

Kathimerini: Гърция, Кипър и Израел са готови да отворят тристранното партньорство за още държави

Атина. Външните министри на Гърция, Кипър и Израел приветстваха тристранното партньорство между трите страни, насочено към укрепване на икономическото и енергийното сътрудничество, по време на среща в Атина във вторник и се съгласиха, че то може да бъде разширено, за да включи и други страни от региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „За съжаление срещата ни се провежда под тежестта на нови незаконни действия от страна на Турция“, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в коментар пред пресата след срещата си с кипърския си колега Никос Христодулидис и израелския Габи Ашкенази. Освен това той обвини Анкара, че „се опитва да унищожи всяка перспектива за конструктивен диалог като незаконно запазва райони на гръцкия континентален шелф за незаконни сеизмични проучвания или като провокира с нелегални визити на турския вицепрезидент в окупирания Вароша“. Дендиас подчерта подкрепата за партньорството, изразена от Европейския съюз и Съединените щати, като добави, че неговата сила се крие в основата на принципите на международното право. „Създаваме нова география на разбиране, която надхвърля старите стереотипи, която преначертава картата на нашия регион“, обясни още първият дипломат на Атина. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 17:20 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Гърция търси подкрепа от Русия и Франция в борбата си с Турция

Le Figaro: Гърция търси подкрепа от Русия и Франция в борбата си с Турция

Париж. От няколко месеца кибер атаките на турски хакери срещу официалните уебсайтове на гръцкото правителство станаха ежедневи, пише Le Figaro. Засегнати са почти всички държавни институции, включително парламентът, Министерството на външните работи и дори специалните служби. Според изданието пиратите използват подписи с препратки към Османската империя и изпращат изображения на герои или реликви с насложени националистически песни. Те оставиха същите лозунги на страниците на социалните мрежи, собственост на лидерите на страната. Подобни действия създават атмосфера на постоянно сплашване. Виртуалните набези са подкрепени от реални нарушения на гръцкото морско и въздушно пространство. И така, на 27 ноември 2019 г. Анкара подписа споразумение в Триполи, признато от международни организации за незаконно, за да лиши Гърция от специална икономическа зона между Либия и Турция. Въпреки активната критика от Атина и Европейския съюз, това споразумение остава в сила и позволява на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган да изпраща сондажни кораби в Егейско море, чието дъно е богато на находища на въглеводороди. Този период на напрежение между двете страни е най-дългият в съвременната история и става все по-опасен, според Ангелос Сиригос, депутат от Консервативната управляваща партия „Нова Демокрация“ и професор по международни отношения. Експертът отбелязва, че войнствената реторика на Турция се подкрепя от военни кораби, които придружават изследователския кораб и застрашават гръцкото морско пространство. Освен това Анкара увеличи броя на заявленията за военни учения в Егейско море. „Гръцкото правителство започва да губи търпение и в отговор реквизира цялата армия в региона“, каза Сиригос. „Въпреки това, досега, във всеки случай, тя прави всичко възможно да отговори с дипломатически средства“. Френският вестник съобщава, че в понеделник руският външен министър Сергей Лавров е бил на еднодневно посещение в Атина. Пътуването беше особено забележително на фона на разрива в отношенията между Гърция и Русия, след като двама руски дипломати бяха изгонени от Атина през 2018 г. Въпреки това, обяснява Ангелос Сиригос, Москва е недоволна от това, че Анкара се намеси в конфликта в Нагорни Карабах и открито подкрепя Азербайджан, докато руснаците са солидарни с Армения. „Да не забравяме, че Турция, дори и да не го призна, е отговорна за един от най-мащабните геноциди на XX век - арменския геноцид“, припомня специалистът. По този начин ситуацията сега е благоприятна за Атина, която побърза да приеме топло руския външен министър. Лавров заяви, че Гърция „има пълното право да използва 12 морски мили морско пространство, отпуснати от Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г.“ В статията се посочва, че Гърция наистина е единствената държава в света, която не използва половината от това пространство, за да не провокира съседна Турция. Правителството на Кириакос Мицотакис може да втвърди позицията си, но засега осъжда нарушенията на морското и въздушното пространство и призовава европейските си партньори да наложат санкции срещу Анкара. Както подчертава обаче Ангелос Сиригос, Ердоган знае, че ЕС няма да посмее да наложи санкции толкова лесно: шест държави, включително Германия и Испания, се противопоставят на това, които имат различни и специфични интереси. Атина обаче не се отказва и активно работи по съвместен договор за отбрана с Франция, като изяснява техническите подробности, за да получи 12 френски изтребители Rafale възможно най-скоро. Скоро страните ще подпишат споразумение за доставката на шест нови модела бойни самолети, пише Le Figaro. Превод и редакция: Иван Христов

27 Октомври 2020 | 15:48 | Агенция "Фокус"

The Times: Русия намекна за възможността да изпрати войски в Беларус за „противодействие на силите на НАТО“

The Times: Русия намекна за възможността да изпрати войски в Беларус за „противодействие на силите на НАТО“

Москва/Минск. Русия намекна, че може да разположи войски в Беларус, за да се противопостави на това, което описва като струпване на сили на НАТО по западните граници на нейния съюзник, на фона на предполагаем заговор от западните държави за сваляне на президента Александър Лукашенко, отбелязва британският национален ежедневник The Times. Сергей Шойгу, руският министър на отбраната, заяви, че ситуацията по границите на Беларус с Полша и Литва, двете страни членки на НАТО, е „турбулентна“ и че НАТО „продължава да надгражда своето присъствие“. Той също така обвини западните държави, че предоставят финансова и политическа подкрепа на протестиращите в Беларус в опит да нарушат по-дълбоката интеграция на бившата съветска република с Русия. През 1999 г. страните обявиха символичната до голяма степен Съюзна държава на Русия и Беларус. „В контекста на настоящата военнополитическа обстановка в региона, както и на новите предизвикателства и заплахи, предимно от международния тероризъм, руското министерство на отбраната разглежда осигуряването на военната сигурност на Съюзната държава сред своите приоритетни задачи“, обяви Шойгу. Протестите обхванаха Беларус от август, когато Лукашенко обяви победа на президентските избори за шести пореден път. Опозицията и западните държави заявиха, че изборите са фалшифицирани. По-рано Владимир Путин заяви, че Русия ще разположи сили в Беларус, ако протестите „излязат извън контрол“. Коментарите на Шойгу са на фона на изявленията на Лукашенко, че Беларус е изправен пред терористични заплахи от „екстремисти“. Беларуската служба за държавна сигурност обвини протестиращи в опити да саботират железопътните сигнални системи, както и в палежи и използване на взривни устройства. Русия използва две военни съоръжения в Беларус: полигон за балистични ракети и радар за ранно предупреждение. Западните анализатори твърдят, че засиленото руско военно присъствие в Беларус би създало предизвикателства пред сигурността за централноевропейските държави. Сергей Наришкин, ръководителят на руската служба за външно разузнаване , посети Беларус миналата седмица за разговори с Лукашенко. Не е ясно какво са обсъждали двамата. От опозицията в Минск са загрижени, че Лукашенко може да подпише отказ от независимост в замяна на руска помощ за прекратяване на протестите. Работници и студенти напуснаха фабрики и университети в рамките на национална стачка, насочена към свалянето на Лукашенко, след като той пренебрегна крайния срок, определен му от опозицията. Службите на държавната сигурност съобщиха, че са арестувани около 500 души. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 14:40 | Агенция "Фокус"

Milliyet (Турция): Лавров изпрати сигнал за Източното Средиземноморие от Атина

Milliyet (Турция): Лавров изпрати сигнал за Източното Средиземноморие от Атина

Анкара/Атина. В рамките на посещението си в Атина министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отправи сигнал за ситуацията в Източното Средиземноморие, отбелязва турският вестник Milliyet. По време на посещението си в Гърция руският външен министър заяви: „Колкото и да е трудна ситуацията между Турция и Гърция, ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". В Атина Лавров се срещна с гръцкия си колега Никос Дендиас, след което министрите проведоха съвместна пресконференция, припомнят от редакцията. Отбелязвайки, че проблемите в Източното Средиземноморие трябва да се решават въз основа на международното право и Конвенцията на ООН по морско право, Лавров заяви: „Проблемите, възникващи между страните, трябва да се решават чрез диалог, независимо колко трудна може да бъде ситуацията. Включително между Турция и Гърция. Ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат разрешени чрез пряк диалог". От редакцията са категорични, че „Турция извършва проучвателни и сондажни операции в своите териториални води в Източното Средиземноморие и в лицензионни зони, за които Турската петролна корпорация (TPAO) е получила разрешения от Севернокипърската турска република в рамките на правата, произтичащи от международното право“. „Турция, чието споразумение за изключителна икономическа зона с Либия е регистрирано от ООН, подчертава принципите на „справедливо и честно разпределение“ при използването на природните ресурси в съответните морски зони“. „В същото време гръцкото дуо (Атина и гръцките киприоти), обвинявайки Турция в „провокации", въпреки че Анкара извършва легални дейности в морската си юрисдикция, извежда ЕС на преден план, за да наложи своите несправедливи и незаконни искания“. „Гърция и гръцко-киприотската администрация се опитват да обосноват своите претенции чрез т.нар. „севилска карта“, която по никакъв начин не е свързана нито с международното, нито с морското право. Според тази карта гръцкият континентален шелф в района на остров Кастелоризо се простира на юг до средата на Средиземно море, блокирайки изхода на Турция от Анталийския залив“. „Турция не признава тези твърдения, подчертавайки, че тезата за съществуването на континентален шелф от 40 хиляди квадратни километра от остров с площ от 10 квадратни километра, разположен на два километра от Турция и на 580 километра от брега на континентална Гърция, не е рационална и не отговаря на международното право“. Беше обявено, че 61-ият кръг от предварителни преговори между Турция и Гърция ще се проведе „скоро" в Истанбул. Предишният кръг от подобни преговори, започнал между двете страни през 2002 г., се проведе в Атина на 1 март 2016 г. Преговорите бяха преустановени от тогавашното гръцко правителство, след което продължиха във формата на политически консултации. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция си присвои гръцкия остров Аморгос в Google Maps, изобрази го с джамия

Protothema: Турция си присвои гръцкия остров Аморгос в Google Maps, изобрази го с джамия

Атина/Анкара. Турция си присвои гръцкия остров Аморгос – местната версия на Google Maps го описа като „турски“ и избра да сложи за главна снимка от най-източния от островите на архипелага Циклади джамия, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema. На картата на турския Google Maps островът е вписан под името „Тюрк Адаси“, което на гръцки се превежда като „турски остров“, обясняват от редакцията, като допълват, че „новата фалшива информация от Анкара в картите на Google остана достъпна за период от три дни“. В понеделник местното правителство на острова изпрати писмо до Google и външния министър на страната Никос Дендиас, уточняват още от редакцията. Отбелязва се, че на Аморгос никога не е имало джамия, но островът е известен с емблематичния манастир Хозовиотиса. Превод и редакция:Иван Христов.

27 Октомври 2020 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция е „размирник“ в „религиозна мантия“

Кириакос Мицотакис: Турция е „размирник“ в „религиозна мантия“

Атина. Турция е „международен размирник“, който забърква проблеми и подкопава мира в чувствителните части на света, облечен „в религиозна мантия“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди срещата в Атина с руския външен министър Сергей Лавров, цитира думите му Kathimerini „Вярвам, че е в наш общ интерес да вземем мерки спрямо подобно провокативно поведение и да напомним на страната, която го прилага, че има ограничения“, каза той. Мицотакис приветства по-ранните коментари, направени от Лавров по време на среща с гръцкия си колега Никос Дендиас, в която руският служител заяви, че всяка държава има суверенното право да разшири териториалните си води до 12 морски мили, както е предвидено в Конвенцията на ООН за морското право, по която Русия също е страна. Гръцкият премиер посочи също желанието на Атина за разширяване на двустранните отношения с Русия, като заяви, че 200-годишнината от началото на гръцката война за независимост - в която Русия изиграва важна роля - и определянето на 2021 г. като „Година на историята на Гърция и Русия “е възможност да„ си спомним онези моменти, когато сме действали заедно в миналото “, и да изградим такива, които ще„ ни съпътстват в бъдещето“. Лавров от своя страна подчерта, че членството на Гърция в Европейския съюз и НАТО не трябва да действа като пречка за укрепване на отношенията с Русия, като същевременно добави, че Брюксел и Алиансът не трябва да "пречат" на това. Позовавайки се на предишните си дискусии с Дендиас и затруднените отношения между Гърция и Турция по темата за Източното Средиземноморие, руският външен министър подчерта необходимостта от „възможно най-бързото деескалиране на напрежението, натрупано в региона, така че двете страни могат да продължат да уреждат различията си – а има много такива – чрез диалог. " Лавров заяви, че припокриващите се интереси трябва да бъдат уредени двустранно чрез диалог, като същевременно добави, че Москва е готова да "допринесе за нормализирането на ситуацията", ако такъв интерес бъде изразен от двете страни. „Имаме добри, стабилни отношения със страните в района“, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Никос Дендиас нарече Турция „туристически агент за наемници“

РИА Новости: Никос Дендиас нарече Турция „туристически агент за наемници“

Атина. На преговорите в Атина с руския си колега Сергей Лавров гръцкият външен министър Никос Дендиас изрази загриженост относно негативната роля, която Турция играе в Сирия, и че тя "се превърна в" туристически агент "за наемниците, цитира думите му РИА Новости. Руският външен министър Сергей Лавров в понеделник започна посещението си в Гърция със среща с ръководителя на гръцкото външно министерство Никос Дендиас, припомня агенцията. "Изразих загрижеността си относно негативната роля, която Турция играе в Сирия, подкопавайки постигнатите успехи ... Също и от факта, че Турция се превърна в туристически агент за джихадисти, които са изпращани на различни фронтове", каза гръцкият външен министър. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 15:12 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас и Лавров обсъдиха широка гама от въпроси

Kathimerini: Дендиас и Лавров обсъдиха широка гама от въпроси

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Атина и двамата обсъдиха широка гама от въпроси, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Разговорите на двамата дипломати се фокусираха върху двустранните отношения, кипърския проблем, развитието в Кавказ, както и обтегнатите отношения между Гърция и Турция, след като Анкара обяви късно в събота, че удължава с една седмица мисията за проучване на газ в Източното Средиземноморие. Предвидено е също така Лавров да се срещне с премиера Кириакос Мицотакис в имението Максимос в 17 ч. и с опозиционния лидер Алексис Ципрас в руското посолство в 18 ч. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия е заинтересована Гърция и Турция да решават проблемите си чрез диалог

Сергей Лавров: Русия е заинтересована Гърция и Турция да решават проблемите си чрез диалог

Атина. Всички проблеми, които съществуват днес в отношенията между Гърция и Турция, трябва да бъдат разрешени чрез пряк диалог. Това заяви в понеделник руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след разговори с гръцкия външен министър Никос Дендиас, цитиран от TACC. "Всички проблеми, които възникват между страните, трябва да бъдат разрешени въз основа на диалог, независимо колко трудна е ситуацията, включително между Турция и Гърция", каза министърът. "Ние сме заинтересовани тези проблеми да бъдат обсъдени, разрешени чрез пряк диалог ". Руският външен министър Сергей Лавров покани гръцкия си колега Никос Дендиас да посети Русия. "Много сме доволни от резултатите от преговорите. Поканих министъра да посети отново Руската федерация. Той обеща да избере града по свое желание. Готови сме да удовлетворим тези желания", заяви Лавров в понеделник след резултатите от преговорите с Дендиас. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2020 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Protothema: В Гърция искат да дадат военноморска база на Франция

Protothema: В Гърция искат да дадат военноморска база на Франция

Атина. Бившият министър на отбраната на Гърция Панос Панайотопулос предложи Атина да даде концесия за военноморската база на остров Лерос на Франция в контекста на сътрудничеството в отбраната между двете страни, пише електронното издание на вестник Protothema. В участие по телевизия SKAI в понеделник сутринта, където коментира действията на Турция в Източното Средиземноморие, бившият министър се застъпи за по-близко военно сътрудничество между Гърция и Франция и дори настоя за постоянно присъствие на френските военноморски сили в Лерос, който има най-голямото естествено пристанище в Източното Средиземноморие. Той разкри, че в периода 2012-2013 година, като министър на отбраната в правителството на Самарас, е започнал такива разговори, но не даде повече информация. По време на италианския контрол над Додеканезките острови (1912 – 1943 година), най-голямата италианска авиобаза е построена именно на Лерос, край залива Лаки. Днес малка част от тази инфраструктура се използва за нуждите на военноморските сили, докато в останалата част се намира психиатричната болница на Лерос и бежански лагер. Превод и редакция: Иван Христов

26 Октомври 2020 | 10:29 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Русия подкрепя позицията на Гърция по спора за териториалните води с Турция

АНА-МПА: Русия подкрепя позицията на Гърция по спора за териториалните води с Турция

Атина. Русия се застъпва за уреждането на ситуацията между Гърция и Турция по проблема с разделението на териториалните води и шелфа в Източното Средиземноморие изключително чрез политически диалог и въз основа на международното право. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров пред гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Русия се застъпва за решаването на всякакви спорни въпроси изключително чрез политически диалог, чрез разработване на мерки за изграждане на доверие, търсене на взаимно приемливи решения, основани на международно-правните норми“, каза Лавров, отговаряйки на съответстващ въпрос. Министърът подчерта, че позицията на Русия, която е подписала Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., се основава на международните правни норми, съдържащи се в този документ. „По-специално член 3 от конвенцията предвижда, че всяка държава има право да установи широчината на своето териториално море до граница, която не надвишава 12 морски мили. В някои случаи обаче, по една или друга причина, държавите създават териториално море с по-малка ширина. Ако възникне въпросът за делимитация на териториалното море между съседни държави, то трябва да се реши в съответствие с международното право“, - обясни ръководителят на руското външно министерство. Гърция не признава меморандума за разбирателство, сключен през ноември 2019 г. от Анкара с базираното в Триполи правителство относно делимитацията на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство документът, който съдържа координатите за реалното разграничаване на морския шелф и изключителните икономически зони на Турция и Либия, лишава гръцките острови, които се намират между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и изключителни икономически зони. На свой ред Гърция сключи това лято с Италия и Египет споразумения за делимитация на морските зони в Средиземно и Йонийско море. Анкара, от своя страна, също не признава гръко-египетското споразумение и изпрати сондажния си кораб „Оруч Рейс“ с конвой от военни съдове за сеизмични проучвания във водите край остров Кастелоризо. На 12 октомври „Оруч Рейс“ за втори път влезе в района на сеизмологичните операции, който стига до 6,5 морски мили от крайбрежието на гръцкия остров. Сондажният съд се охранява от флотилия турски военни кораби, приближили се на 9-14 морски мили от Кастелоризо. След излизането на „Оруч Рейс“ от Анталия, Гърция отново постави в пълна бойна готовност флота и военновъздушните си сили, като подчерта, че възнамерява да защитава суверенните си права. Превод и редакция: Иван Христов

26 Октомври 2020 | 09:12 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Лавров започва 5-дневна балканска обиколка в Гърция, БиХ и Сърбия с визита в Атина

ТАСС: Лавров започва 5-дневна балканска обиколка в Гърция, БиХ и Сърбия с визита в Атина

Москва. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров започва 5-дневна балканска биколка с визита в Атина днес, където ще бъде приет от гръцкия си колега Никос Дендиас и премиера на страната Кириакос Мицотакис. Първият дипломат на Москва ще има разговор и с лидера на опозиционната СИРИЗА Алексис Ципрас, предава ТАСС. Основни теми на дискусиите ще са енергетиката и ситуациите в Източното Средиземноморие, Близкия Изток, Балканите и Кавказ. Във вторник и сряда Лавров е в Босна и Херцеговина, където ще се срещне с тричленния Президиум на страната, а отделно ще има двустранни преговори с лидера на босненските сърби Милорад Додик. В сряда вечерта руският външен министър пристига на двудневно посещение в Белград, където ще бъде приет от президента Александър Вучич и ще участва в официалните мероприятия по повод завършването на работата по белградската катедрала „Св.Сава“. Строителството на църквата продължи близо 100 години и наскоро бе финализирано с финансовата помощ на Москва. По-рано по този повод бе планирана визита на руския президент Владимир Путин, но той се отказа от посещението на фона на видимото охлаждане на отношенията между Русия и Сърбия на фона на подписаното от Белград споразумение за икономическа нормализация с Прищина във Вашингтон. Превод и редакция: Иван Христов

26 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на „Оруч Рейс“

AFP: Турция удължи проучвателната мисия на „Оруч Рейс“

Анкара/Атина. Турция за пореден път продължи дейността на изследователски кораб за газ в оспорваните води на Източното Средиземноморие, въпреки настояванията на ЕС и страните от региона да прекрати работата за търсене на въглеводороди край гръцкия остров Кастелоризо, предава AFP Военноморският флот заяви в съобщение по международната система за морско предупреждение НАВТЕКС късно в събота, че“ Оруч Рейс“ ще остане в региона до 4 ноември, след като според предишният телекс, дейността му трябваше да приключи във вторник. Като отговор на турския НАВТЕКС Гърция определи действията на турската страна като „неразрешена и незаконна, в район, който припокрива гръцкия континентален шелф“. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви в интервю за телевизия Skai в неделя, че последният ход е "още едно доказателство за липсата на доверие към Турция дори в рамките на НАТО". Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Октомври 2020 | 12:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара обяви нови военноморски учения въпреки мораториума

Kathimerini: Анкара обяви нови военноморски учения въпреки мораториума

Атина. Турция издаде навигационно предупреждение (НАВТЕКС), обявяващо военноморските учения в Източното Средиземноморие за 27-28 октомври, часове след като генералният секретар на НАТО обяви, че Гърция и Турция са се договорили в петък да отменят военните учения, които са били насрочени за националните празници на 28 и 29 октомври, съответно, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „И Гърция, и Турция решиха да отменят военните учения, които бяха планирани за следващата седмица“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери, след като председателства виртуална среща на министрите на отбраната на НАТО. „Това са стъпки в правилната посока, те помагат за намаляване на рисковете и инциденти“, добави той, изразявайки надежда, че този ход ще има положителен ефект върху посредническите усилия на Германия за облекчаване на напрежението между двете страни – съюзници, но и съперници в НАТО. Агресивната позиция на Турция в Източното Средиземноморие беше осъдена от говорителя на израелското Министерство на външните работи, което се разглежда като поредния индикатор за нарастващата регионална изолация на Анкара. „Израел“, заяви Лиор Хаят, „следи със загриженост последните събития, отбелязвайки, че някои едностранни действия на Турция могат да доведат до ескалация и да застрашат крехката стабилност в региона“. „Израел“, подчерта той, „отново заявява пълната си подкрепа и солидарност с Гърция в морската сфера и противопоставянето си на всеки опит за нарушаване на нейните права“. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Октомври 2020 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гръцкият посланик в Анкара отправи демарш за проучвателните дейности в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Гръцкият посланик в Анкара отправи демарш за проучвателните дейности в Източното Средиземноморие

Атина/Анкара. Посланикът на Гърция в Анкара представи на турските власти демарш в знак на протест срещу новия навигационен телекс, издаден от Турция за проучвания край гръцкия остров Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Турските действия подкопават и без това трудния климат, отговорността за която е на Анкара, и рязко увеличават напрежението, като същевременно нарушават сигурността и стабилността в по-голям регион“, обявиха от външнополитическото ведомство в Атина. Продължаващите турски сондажи в региона „несъмнено отслабват" всеки опит за „създаване на климат на доверие, който може да доведе до честен диалог", допълниха още от гръцкото МВнР. Превод и редакция: Иван Христов.

24 Октомври 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция и Турция се отказаха от провеждането на военни учения следващата седмица

ТАСС: Гърция и Турция се отказаха от провеждането на военни учения следващата седмица

Брюксел. Гърция и Турция се отказаха от националните учения, които двете страни, противопоставяйки се взаимно в Източното Средиземноморие, планираха следващата седмица. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви това в петък на брифинг след видеоконференция на министрите на отбраната на НАТО, предава TACC. "На днешна среща Гърция и Турция направиха изявления, че всяка страна се отказва от военните учения, които са били насрочени за следващата седмица. Това е стъпка в правилната посока, която ще намали риска от опасни военни инциденти в Източното Средиземноморие", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2020 | 18:53 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Турция започва нови учения и заплашва с война, ако Гърция разшири морските си граници

Al Jazeera: Турция започва нови учения и заплашва с война, ако Гърция разшири морските си граници

Анкара. Турция започна нови военни маневри в Източното Средиземноморие и заплаши с война, ако Гърция разшири морските си граници, съобщава Al Jazeera. Турските военни маневри започнаха на 22 октомври с участието на няколко военни кораба и ще продължат две седмици. В съобщение, публикувано в сряда, 21 октомври, турските военноморски сили заявяват, че ще провеждат учебни стрелби от 22 октомври до 11 ноември в района срещу град Анамур (Южна Турция), който се простира северно от остров Кипър. Това се случва, след като турските власти продължиха до идния вторник продължаващата проучвателна мисия на сондажния кораб „Оруч Рейс“ в Източното Средиземноморие. Турция и Гърция наскоро проведоха паралелни учения в светлината на продължаващото напрежение между тях заради спор за морските граници и газовите ресурси в региона. Превод и редакция: Иван Христов

23 Октомври 2020 | 13:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турските сондажи ще бъдат разширени южно от остров Крит

Kathimerini: Турските сондажи ще бъдат разширени южно от остров Крит

Анкара. Турският вицепрезидент Фуат Октай заяви в сряда, че сеизмичните дейности на страната му в Източното Средиземноморие ще продължат и могат да се разрпстранят до района на юг от остров Крит, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Това, което правим, е в рамките на собствения ни континентален шелф, така че говорим за външна намеса в усилията ни в район, за който не чувстваме необходимост да искаме разрешение от никого“, каза Октай в интервю за частната телевизия CNN Turk. „Разбира се, можем да извършим проучване, където пожелаем, и го правим. Ще продължим работата си. Със сделката, подписана с Либия, регионите на юг от Крит, са наши“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Октомври 2020 | 11:51 | Агенция "Фокус"

Анкара: С-400 няма да бъдат интегрирани в структурата на командно управление на НАТО

Анкара: С-400 няма да бъдат интегрирани в структурата на командно управление на НАТО

Анкара. Зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400 , които Анкара купи от Москва, ще бъдат използвани независимо от системата на НАТО. Това съобщи турският министър на националната отбрана в четвъртък, предава ТАСС. „С-400 няма да бъдат интегрирани в инфраструктурата за командване и контрол на НАТО. Те ще бъдат използвани независимо“, каза той, цитиран от телевизионния канал TRT. Освен това, по неговите думи, придобиването на С-400 от Руската федерация не означава, че Анкара „се отдалечава от НАТО“. Акар коментира също и проведените в северната част на Турция огневи учения със С-400. „В рамките на всяка програма за придобиване на отбранителни системи се извършват тестове и системни проверки. Това е част от програмата за обществени поръчки и е чисто техническа дейност“, подчерта министърът. Превод и редакция: Иван Христов

22 Октомври 2020 | 10:49 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция

Kathimerini (Гърция): Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция, заявявайки, че агресивните действия на Анкара изправят страната срещу регионалните сили, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Говорейки след тристранна среща на върха между Гърция, Кипър и Египет в Никозия, Мицотакис обвини Турция, че „забавлява имперски фантазии с агресивни действия, простиращи се от Сирия до Либия и от Егейско море до Кавказ“. Мицотакис заяви, че „последователните едностранни провокации на Турция, съчетани с екстремна реторика“ са в нарушение на международното право, като същевременно противоречат на позициите на големи сили като САЩ и Русия, както и на арабския свят. Той добави, че сделката за морските граници между Анкара и базираното в Триполи правителство, което Атина обяви за незаконно, „изостри кризата в Либия“. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Октомври 2020 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Гръцкият флот прави „защитна стена“ пред Кастелоризо в отговор на турската заплаха

Greek Reporter: Гръцкият флот прави „защитна стена“ пред Кастелоризо в отговор на турската заплаха

Атина. Генералния щаб на гръцката армия пусна серия от снимки във вторник от морски район в близост до остров Кастелоризо, на който се вижда как военни кораби формират защитна стена, за да предотвратят навлизането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ в териториалните води на страната, информира базираният в САЩ портал Greek Reporter. Военни източници от южната ни съседка твърдят, че тази плътна формация показва, че във вторник сондажният кораб не е могъл да продължи работата си в районите на по-малко от 12 морски мили от брега на Кастелоризо. Снимките също имат за цел да покажат, че Атина няма да се поколебае да защити правата си с военни средства, ако е необходимо. По-рано турският кораб за сеизмично проучване беше дошъл на по-малко от девет морски мили от острова. Турският кораб - придружен от военен ескорт- навлезе в район, където Гърция си запазва правото да разшири териториалните си води. Генералният щаб на Гърция не изключва възможността за повторение на инцидента от лятото, когато гръцка и турска фрегата се сблъскаха по време на противостоянието между двете военноморски сили. В резултат на това са дадени указания за предпазливост, за да се избегнат възможни провокации. Превод и редакция: Иван Христов

21 Октомври 2020 | 14:38 | Агенция "Фокус"

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предаде Русия, като демонстрира на НАТО обхвата на зенитно-ракетните системи С-400 в рамките на изпитанията им, коментира китайският портал Eastday.com. Анкара имаше възможност да проведе и тайни тестове на системите, получени от Русия, но в крайна сметка избра друг подход и обяви предварително провеждането им. Това позволи на САЩ и техните съюзници в НАТО да сканират честотите С-400. Според сайта не е изключено в бъдеще турската страна да издаде технологията на С-400 на Алианса. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Октомври 2020 | 11:51 | Агенция "Фокус"

Реджеп Таийп Ердоган: Сферата на интереси на Турция се увеличава от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия

Реджеп Таийп Ердоган: Сферата на интереси на Турция се увеличава от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия

Анкара. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е решена да защити правата си в Източното Средиземноморие, като добави, че страната му има „икономическа сфера на интерес“ в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „С нарастването на Турция, нараства и нейната сфера на интереси от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия“, заяви Ердоган след среща на турския кабинет. „Няма да позволим правата ни в Източното Средиземноморие да бъдат нарушени“, каза той. „Турция има икономическа сфера на интерес в Източното Средиземноморие“. Превод и редакция: Иван Христов

21 Октомври 2020 | 07:49 | Агенция "Фокус"

Defense News: САЩ предложи на Гърция съвместно производство на фрегати

Defense News: САЩ предложи на Гърция съвместно производство на фрегати

Вашингтон/Атина. Съединените щати предложиха на Гърция да закупи четири американски фрегати, предлагайки в замяна съвместното производство на три кораба в страната, съобщава Defense News. Водещото издание в областта на отбраната казва, че ако Гърция реши да купи фрегати от САЩ, американското правителство предлага три от тях да бъдат произведени съвместно от американските корабостроителници Onex, базирани на гръцкия остров Сирос. „Смятаме, че Съединените щати ще предложат много конкурентен продукт с нашите фрегати и уникалното американско предложение за съвместно производство на три от тези фрегати тук, в Гърция“, цитиран е Джефри Пайет, американският посланик в Гърция. Който е заявил това по време на панелна дискусия на годишната конференция на Асоциацията на американската армия. Не е ясно за какъв тип фрегати говори дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 19:56 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Оръжейно ембарго срещу Турция: инициативата на Гърция е спряна от пет страни-членки на ЕС

Greek City Times: Оръжейно ембарго срещу Турция: инициативата на Гърция е спряна от пет страни-членки на ЕС

Атина. Европейският съюз е обсъждал, но не е успял да договори оръжейно ембарго срещу Турция, за да накаже Турция за нарушенията на суверенните права на гърци и кипърци в Източното Средиземноморие, съобщи гръцкият новинарски портал Greek City Times. Германия, Испания, Италия, Унгария и Малта са блокирали инициативата на Атина. Мицотакис е представил тази мярка на срещата на върха на ЕС миналата седмица. То е подобно на предложението, отправено от Германия и Франция след военната операция на Турция в Северна Сирия през 2019 г., отбелязва гръцкият вестник. Съгласно информацията на изданието, предложението на Гърция е отхвърлено от петте посочени държави „по икономически причини и заради опасения от негалната миграция от Турция“. Франция, Австрия и Словения са подкрепили Гърция в това начинание, докато останалите страни-членки на ЕС са се въздържали, се казва в материала. Срещата на върха на ЕС трябва да се събере отново през декември, за да обсъди възможните санкции срещу Анкара. Турция и Гърция, две членки на НАТО, обявиха в края на август, че ще проведат военни учения в Източното Средиземноморие, в района между Кипър и Крит, което беше кулминацията на противостоянето им в региона. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство за национално съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземно море, където Турция се опитва да провежда геоложки изследвания в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 14:48 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Гърция призова ЕС да прекрати митническото споразумение с Турция

ANA-MPA (Гърция): Гърция призова ЕС да прекрати митническото споразумение с Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас изпрати съобщение до ръководството на Европейския съюз с искане да обмисли спиране на митническото споразумение с Турция, предава държавната информационна агенция ANA-MPA. Дендиас е писал до Оливер Вархели, член на Европейската комисия, отговорен за въпросите за съседството и разширяването, обяснявайки искането си с факта, че Турция многократно е нарушила митническото споразумение. През последните месеци ситуацията в Източното Средиземноморие се влоши, по-специално поради засилването на проучвателните дейности на Анкара в района. Турция извършва сондажи за залежи на петрол и газ във води, които Гърция и Кипър считат за свои изключителни икономически зони. Това доведе до изостряне на тона между Анкара и редица страни от ЕС. Превод и редакция: Иван Христов.

20 Октомври 2020 | 13:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова Германия, Испания и Италия да преустановят износа на военна техника за Турция в писма, изпратени до неговите колеги, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В писмата външните министри на трите европейски страни Дендиас отбелязва „скорошните провокационни действия на Турция", които според него са насочени към постигане на конкретни резултати в Егейско море и Източното Средиземноморие чрез военни средства. Първият дипломат на Атина цитира решението на последния Европейски съвет, което включва задължението на държавите-членки на ЕС да преустановят износа на военна техника за трети страни, които използват оборудването за агресивни действия или за да предизвикат регионална дестабилизация, какъвто е случаят с Турция. В писмото си до германския външен министър Хайко Маас, Дендиас го призовава да не издава разрешителни за износ на подводници, фрегати, самолети и/или модернизацията им, както и за бронирани превозни средства за Турция. Превод и редакция: Иван Христов.

20 Октомври 2020 | 13:05 | Агенция "Фокус"

Кathimerini: Гърция планира активна дипломация срещу турската агресивност

Кathimerini: Гърция планира активна дипломация срещу турската агресивност

Атина. Гърция планира да инвестира в интензивна кампания от дипломатически инициативи в опит да ограничи турската агресивност в региона, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Източници казаха на вестника, че външното министерство ще осъди дестабилизиращата роля на Турция в поредица от писма, адресирани, наред с други, до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, държавния секретар на САЩ Майк Помпео и ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел. Междувременно външното министерство ще подава жалби до Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и Международната морска организация (IMO) заради решението на Турция да разшири зоната си за търсене и спасяване в зони, които припокриват зоната на отговорност на Гърция, съобщиха източници. Според същите източници гръцките служители ще информират граничната агенция на ЕС Frontex за проблема, докато гръцкото посолство в Анкара ще подаде официална жалба до турските власти. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Октомври 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Гърция разширява допълнително оградата по границата си с Турция

АНА-МПА: Гърция разширява допълнително оградата по границата си с Турция

Атина. Гръцката страна издига мощна бариера в региона на Марица на сухопътната граница с Турция, за да укрепи външните граници на Европейския съюз. Това заяви на брифинг в понеделник официалният представител на гръцкото правителство Стелиос Пецас, цитиран от държавната агенция АНА-МПА. „В момента на границата се издига нова ограда с дължина 26 км и се модернизират по-стари участъци от 10 км. Очевидно е, че създаването на нова ограда допринася за защитата на суверенните права на страната и изпраща ясен сигнал на всички, че Гърция защитава външните граници на Европа“, заяви Пецас. Говорител на кабинета спомена за пътуването на премиера Кириакос Мицотакис до Марица през почивните дни. „През последните дни министър-председателят, изразявайки особен интерес за ефективна защита на нашите граници и подкрепа за нашите жители, живеещи в отдалечени райони, посети Марица. Той се срещна с представители на местното правителство и бе информиран на място за изграждането на оградата, която ще бъде завършена през април [2021]“, поясни той. По думите на Пецас, „в допълнение към основния си защитен и възпиращ характер, тази преграда предлага и много предимства, тъй като ще функционира като модерен проект за защита от наводнения, тъй като от една страна е изградена в съответствие със специалната геоморфология на Марица, а от друга – нуждите на местното селскостопанско производство“. Говорителят на гръцкото правителство каза още, че 400 нови постоянни граничари незабавно ще започнат дежурство по Марица, за да могат най-ефективно да охраняват границите на Гърция, други 800 ще бъдат разположени на островите в източната част на Егейско море, а други 480 - в останалата част на страната. „През годината общо 1680 граничари ще бъдат разположени във всички райони, където се изисква засилено полицейско присъствие“, каза Пецас. В началото на март гръцкото правителство обяви, че е решило да удължи съществуващата ограда в района на Еврос с около 40 км, която в момента се простира на 12,5 км от сухопътната граница преди и след контролно-пропускателния пункт Кастанис. Металната ограда с бодлива тел послужи като сериозен възпиращ фактор за хиляди нелегални мигранти, които се опитаха да минат турско-гръцката граница през февруари-март на фона на съобщения, разпространени тогава от Турция, че границата й с Европа е отворена. Турски военни и полицаи помогнаха на мигрантите да направят дупки в оградата и те трябваше да бъдат ремонтирани ежедневно от гръцките сили за сигурност. Граничните служители заявиха, че новата ограда ще се състои от 5 метра високи твърди стоманени решетки, като междувреенно се работи и за поддръжката, модернизацията и изграждането на паралелни пътища, чрез които да се поддържа съоръжението. Има и ремонт на изкуствените прегради по поречието на Марица. В същото време съществуващата ограда е подсилена от гръцка страна чрез добавяне на масивни стоманени решетки с обща височина 4,3 метра. Оградите са оборудвани с охранителни камери и сирени. Граничарите патрулират по бариерите с бронирани автомобили и джипове. Превод и редакция: Иван Христов

19 Октомври 2020 | 15:20 | Агенция "Фокус"