СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Атина. Руското посолство в Атина чрез публикация в официалния си профил в „Туитър“ обяви твърдата си подкрепа за Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), с която се определя суверенното право на държавите на териториални води до 12 морски мили, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.„Това важи и за Средиземно море“, става ясно от изявлението. Позицията н...

16 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Анкара: С-400 няма да бъдат интегрирани в структурата на командно управление на НАТО

Анкара: С-400 няма да бъдат интегрирани в структурата на командно управление на НАТО

Анкара. Зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400 , които Анкара купи от Москва, ще бъдат използвани независимо от системата на НАТО. Това съобщи турският министър на националната отбрана в четвъртък, предава ТАСС. „С-400 няма да бъдат интегрирани в инфраструктурата за командване и контрол на НАТО. Те ще бъдат използвани независимо“, каза той, цитиран от телевизионния канал TRT. Освен това, по неговите думи, придобиването на С-400 от Руската федерация не означава, че Анкара „се отдалечава от НАТО“. Акар коментира също и проведените в северната част на Турция огневи учения със С-400. „В рамките на всяка програма за придобиване на отбранителни системи се извършват тестове и системни проверки. Това е част от програмата за обществени поръчки и е чисто техническа дейност“, подчерта министърът. Превод и редакция: Иван Христов

22 Октомври 2020 | 10:49 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция

Kathimerini (Гърция): Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис осъди „имперските фантазии“ на Турция, заявявайки, че агресивните действия на Анкара изправят страната срещу регионалните сили, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Говорейки след тристранна среща на върха между Гърция, Кипър и Египет в Никозия, Мицотакис обвини Турция, че „забавлява имперски фантазии с агресивни действия, простиращи се от Сирия до Либия и от Егейско море до Кавказ“. Мицотакис заяви, че „последователните едностранни провокации на Турция, съчетани с екстремна реторика“ са в нарушение на международното право, като същевременно противоречат на позициите на големи сили като САЩ и Русия, както и на арабския свят. Той добави, че сделката за морските граници между Анкара и базираното в Триполи правителство, което Атина обяви за незаконно, „изостри кризата в Либия“. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Октомври 2020 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Гръцкият флот прави „защитна стена“ пред Кастелоризо в отговор на турската заплаха

Greek Reporter: Гръцкият флот прави „защитна стена“ пред Кастелоризо в отговор на турската заплаха

Атина. Генералния щаб на гръцката армия пусна серия от снимки във вторник от морски район в близост до остров Кастелоризо, на който се вижда как военни кораби формират защитна стена, за да предотвратят навлизането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ в териториалните води на страната, информира базираният в САЩ портал Greek Reporter. Военни източници от южната ни съседка твърдят, че тази плътна формация показва, че във вторник сондажният кораб не е могъл да продължи работата си в районите на по-малко от 12 морски мили от брега на Кастелоризо. Снимките също имат за цел да покажат, че Атина няма да се поколебае да защити правата си с военни средства, ако е необходимо. По-рано турският кораб за сеизмично проучване беше дошъл на по-малко от девет морски мили от острова. Турският кораб - придружен от военен ескорт- навлезе в район, където Гърция си запазва правото да разшири териториалните си води. Генералният щаб на Гърция не изключва възможността за повторение на инцидента от лятото, когато гръцка и турска фрегата се сблъскаха по време на противостоянието между двете военноморски сили. В резултат на това са дадени указания за предпазливост, за да се избегнат възможни провокации. Превод и редакция: Иван Христов

21 Октомври 2020 | 14:38 | Агенция "Фокус"

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предаде Русия, като демонстрира на НАТО обхвата на зенитно-ракетните системи С-400 в рамките на изпитанията им, коментира китайският портал Eastday.com. Анкара имаше възможност да проведе и тайни тестове на системите, получени от Русия, но в крайна сметка избра друг подход и обяви предварително провеждането им. Това позволи на САЩ и техните съюзници в НАТО да сканират честотите С-400. Според сайта не е изключено в бъдеще турската страна да издаде технологията на С-400 на Алианса. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Октомври 2020 | 11:51 | Агенция "Фокус"

Реджеп Таийп Ердоган: Сферата на интереси на Турция се увеличава от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия

Реджеп Таийп Ердоган: Сферата на интереси на Турция се увеличава от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия

Анкара. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е решена да защити правата си в Източното Средиземноморие, като добави, че страната му има „икономическа сфера на интерес“ в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „С нарастването на Турция, нараства и нейната сфера на интереси от Балканите до Кавказ, Ирак, Сирия и Либия“, заяви Ердоган след среща на турския кабинет. „Няма да позволим правата ни в Източното Средиземноморие да бъдат нарушени“, каза той. „Турция има икономическа сфера на интерес в Източното Средиземноморие“. Превод и редакция: Иван Христов

21 Октомври 2020 | 07:49 | Агенция "Фокус"

Defense News: САЩ предложи на Гърция съвместно производство на фрегати

Defense News: САЩ предложи на Гърция съвместно производство на фрегати

Вашингтон/Атина. Съединените щати предложиха на Гърция да закупи четири американски фрегати, предлагайки в замяна съвместното производство на три кораба в страната, съобщава Defense News. Водещото издание в областта на отбраната казва, че ако Гърция реши да купи фрегати от САЩ, американското правителство предлага три от тях да бъдат произведени съвместно от американските корабостроителници Onex, базирани на гръцкия остров Сирос. „Смятаме, че Съединените щати ще предложат много конкурентен продукт с нашите фрегати и уникалното американско предложение за съвместно производство на три от тези фрегати тук, в Гърция“, цитиран е Джефри Пайет, американският посланик в Гърция. Който е заявил това по време на панелна дискусия на годишната конференция на Асоциацията на американската армия. Не е ясно за какъв тип фрегати говори дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 19:56 | Агенция "Фокус"

Greek City Times: Оръжейно ембарго срещу Турция: инициативата на Гърция е спряна от пет страни-членки на ЕС

Greek City Times: Оръжейно ембарго срещу Турция: инициативата на Гърция е спряна от пет страни-членки на ЕС

Атина. Европейският съюз е обсъждал, но не е успял да договори оръжейно ембарго срещу Турция, за да накаже Турция за нарушенията на суверенните права на гърци и кипърци в Източното Средиземноморие, съобщи гръцкият новинарски портал Greek City Times. Германия, Испания, Италия, Унгария и Малта са блокирали инициативата на Атина. Мицотакис е представил тази мярка на срещата на върха на ЕС миналата седмица. То е подобно на предложението, отправено от Германия и Франция след военната операция на Турция в Северна Сирия през 2019 г., отбелязва гръцкият вестник. Съгласно информацията на изданието, предложението на Гърция е отхвърлено от петте посочени държави „по икономически причини и заради опасения от негалната миграция от Турция“. Франция, Австрия и Словения са подкрепили Гърция в това начинание, докато останалите страни-членки на ЕС са се въздържали, се казва в материала. Срещата на върха на ЕС трябва да се събере отново през декември, за да обсъди възможните санкции срещу Анкара. Турция и Гърция, две членки на НАТО, обявиха в края на август, че ще проведат военни учения в Източното Средиземноморие, в района между Кипър и Крит, което беше кулминацията на противостоянето им в региона. Турция претендира за някои морски зони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство за национално съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. През август Гърция и Египет сключиха собствено споразумение за делимитация на техните изключителни икономически зони в Източното Средиземноморие, което доведе до засилена ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземно море, където Турция се опитва да провежда геоложки изследвания в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. Превод и редакция: Иван Христов

20 Октомври 2020 | 14:48 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Гърция призова ЕС да прекрати митническото споразумение с Турция

ANA-MPA (Гърция): Гърция призова ЕС да прекрати митническото споразумение с Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас изпрати съобщение до ръководството на Европейския съюз с искане да обмисли спиране на митническото споразумение с Турция, предава държавната информационна агенция ANA-MPA. Дендиас е писал до Оливер Вархели, член на Европейската комисия, отговорен за въпросите за съседството и разширяването, обяснявайки искането си с факта, че Турция многократно е нарушила митническото споразумение. През последните месеци ситуацията в Източното Средиземноморие се влоши, по-специално поради засилването на проучвателните дейности на Анкара в района. Турция извършва сондажи за залежи на петрол и газ във води, които Гърция и Кипър считат за свои изключителни икономически зони. Това доведе до изостряне на тона между Анкара и редица страни от ЕС. Превод и редакция: Иван Христов.

20 Октомври 2020 | 13:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Kathimerini (Гърция): Атина поиска от Германия, Испания, Италия да спрат военния износ за Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова Германия, Испания и Италия да преустановят износа на военна техника за Турция в писма, изпратени до неговите колеги, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В писмата външните министри на трите европейски страни Дендиас отбелязва „скорошните провокационни действия на Турция", които според него са насочени към постигане на конкретни резултати в Егейско море и Източното Средиземноморие чрез военни средства. Първият дипломат на Атина цитира решението на последния Европейски съвет, което включва задължението на държавите-членки на ЕС да преустановят износа на военна техника за трети страни, които използват оборудването за агресивни действия или за да предизвикат регионална дестабилизация, какъвто е случаят с Турция. В писмото си до германския външен министър Хайко Маас, Дендиас го призовава да не издава разрешителни за износ на подводници, фрегати, самолети и/или модернизацията им, както и за бронирани превозни средства за Турция. Превод и редакция: Иван Христов.

20 Октомври 2020 | 13:05 | Агенция "Фокус"

Кathimerini: Гърция планира активна дипломация срещу турската агресивност

Кathimerini: Гърция планира активна дипломация срещу турската агресивност

Атина. Гърция планира да инвестира в интензивна кампания от дипломатически инициативи в опит да ограничи турската агресивност в региона, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Източници казаха на вестника, че външното министерство ще осъди дестабилизиращата роля на Турция в поредица от писма, адресирани, наред с други, до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, държавния секретар на САЩ Майк Помпео и ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел. Междувременно външното министерство ще подава жалби до Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и Международната морска организация (IMO) заради решението на Турция да разшири зоната си за търсене и спасяване в зони, които припокриват зоната на отговорност на Гърция, съобщиха източници. Според същите източници гръцките служители ще информират граничната агенция на ЕС Frontex за проблема, докато гръцкото посолство в Анкара ще подаде официална жалба до турските власти. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Октомври 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина се подготвя за продължителна криза

Kathimerini: Атина се подготвя за продължителна криза

Атина. Атина се подготвя както на дипломатическо, така и на военно ниво за продължителна криза в Беломорието и Източното Средиземноморие поне до края на годината, когато ултиматумът на Европейския съюз към Турция изтича през декември. Други важни политически етапи ще бъдат изборите в САЩ на 3 ноември и вакуумът, създаден до полагането на клетва на президента на САЩ на 20 януари, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Междувременно телексът, издаден от Турция за проучвателните дейности на нейния изследователски кораб „Оруч Рейс“, изтича на 22 октомври и остава да видим как ще реагира Атина, ако той работи в зоната между 6 и 12 морски мили от остров Кастелоризо. В интервю за изданието германският външен министър Хайко Маас заяви, че възобновяването на дейността на турския кораб „Оруч Рейс“ край Кастелоризо е „много лоша изненада“. Гръцките въоръжени сили остават в състояние на повишена готовност за възможността за по-нататъшни провокации, но военен удар от нейните военноморски сили би бил одобрен само в случай, че турските сили направят първия ход. Това не означава, че няма сценарии за това как да се възпрепятства дейността на „Оруч Рейс“ с други средства, ако е необходимо. Началникът на Генералния щаб на Гърция Константинос Флорос и началникът на Щаба на ВМС Стилианос Петракис, в сътрудничество с командира на флота Панайотис Лимперис, са преработили гръцката стратегия, която доскоро се основаваше основно на Егейско море и на Източното Средиземноморие. На дипломатическия фронт Атина очаква нови инициативи от Берлин и ако не успеят да се противопоставят на агресията на Турция, тя ще търси строги санкции от ЕС. Междувременно Гърция се стреми да задълбочи връзките си с Израел, Египет, Обединените арабски емирства и други страни, обезпокоени от турския експанзионизъм. Продължителната криза също така означава, че са предвидени планове за укрепване на гръцките въоръжени сили и тяхната инфраструктура. Що се отнася до операциите, има опасения, че следващата ескалация от Анкара ще бъде изпращане на сондажен кораб в района, където е действал корабът „Оруч Рейс“. Ако бъдат открити въглеводороди, Анкара може да ескалира напрежението , като изпрати сондажния кораб „Явуз“. Друг сценарий е Анкара да продължи с изследвания в областите, включени в меморандума за турско-либийските морски граници, който нарушава гръцките права. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Октомври 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

Вашингтон. САЩ се надяват, че Турция няма да приеме на въоръжение руските зенитно-ракетни системи (ЗРК) С-400, в противен случай ще се сблъска със сериозни последствия. Това съобщи пред кореспондент на ТАСС ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Морган Ортaгус. "Съединените щати ясно дават да се разбере, че системата С-400 не трябва да се приема на въоръжение. Също така сме много ясни относно възможните сериозни последици за нашите отношения по сигурността, ако Турция въведе системата C-400." - отбеляза дипломатът. Според нея САЩ ще „осъдят най-категорично“ ученията със С-400 в Турция, ако информацията за тяхното провеждане бъде потвърдена поради факта, че изпитанията на руската система за ПВО „са несъвместими със задълженията на Турция“ в рамките на НАТО и като „стратегически партньор на САЩ ". "Наясно сме с тези информации. Съединените щати казаха на турското правителство на най-високо ниво, че е неприемливо да се придобиват руски военни системи като С-400", каза Ортагус. Както военно-дипломатически източник каза пред ТАСС в петък, Турция за първи път е тествала системата за противовъздушна отбрана С-400 в северната част на страната близо до град Синоп. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Октомври 2020 | 19:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

Анкара. Турция за първи път изпробва зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400, закупени от Русия, в учения в северната част на страната близо до град Синоп. Това съобщи пред ТАСС военно-дипломатически източник. "По време на учението са били изстреляни три ракетни комплекса за противовъздушна отбрана С-400. Всички те успешно са поразили определените им цели", каза той. На 14 октомври Службата по океанография на турските военноморски сили обяви намеренията на Анкара да проведе учения със стрелба през периода от 16 до 17 октомври. В петък Reuters съобщи, че по време на тях са извършени изстрелвания на ракети. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Октомври 2020 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Protothema: Русия обяви, че Гърция има право да разшири териториалните си води в Източното Средиземноморие до 12 мили

Атина. Руското посолство в Атина чрез публикация в официалния си профил в „Туитър“ обяви твърдата си подкрепа за Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.), с която се определя суверенното право на държавите на териториални води до 12 морски мили, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „Това важи и за Средиземно море“, става ясно от изявлението. Позицията на Русия е особено важна в момент, когато провокациите на Турция в Източното Средиземноморие с изследователския кораб „Оруч Рейс“ ескалират, отбелязва медията. Постът на руското посолство изрично гласи: „Позицията на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е следната: Ние считаме Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за „крайъгълен камък“ на международния морски режим. Конвенцията изрично предвижда суверенното право на всички държави за териториални води до 12 морски мили и определя принципите и методите за ограничаване на Изключителната икономическа зона. Това важи и за Средиземно море“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция заплаши Турция със санкции

Kathimerini: Франция заплаши Турция със санкции

Париж. Франция предупреди Турция, че може да се изправи пред санкции от страна на Европейския съюз заради своите "провокации", след като Анкара отново изпрати кораб за проучвателни дейности в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Изказвайки се в Париж след среща на френско-германско-полския „Ваймарски триъгълник“, френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан повтори позицията на ЕС, че освен ако Турция не покаже „уважение към териториалната цялост на Гърция и Кипър“, тогава Европейският съвет през декември ще помисли за налагане на санкции. "Принудени сме да отбележим, че има постоянни провокационни актове от страна на Турция, които не са приемливи, и затова наистина желаем Турция да изясни позициите си и да се върне към дух на диалог," каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Октомври 2020 | 19:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция заяви, че не е възпрепятствала прелитането на самолета на гръцкия външен министър

ТАСС: Турция заяви, че не е възпрепятствала прелитането на самолета на гръцкия външен министър

Анкара. Информацията, че Турция е държала гръцки правителствен самолет с външния министър Никос Дендиас на борда му над турско-иракската граница в продължение на 20 минути, не отразява реалността, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от TACC. "Новината, че самолетът на гръцкия външен министър Никос Дендиас е бил забавен, преди да навлезе във въздушното ни пространство, не отразява реалността. Самолетът е излетял от Ирак без план за полет, който се предава чрез системата на Евроконтрол. Тази система също потвърди, че планът не е бил предаден. Когато посоченият самолет пристигна във въздушното ни пространство, планът бе спешно поискан от иракските власти и след като получихме плана, самолетът извърши безопасен полет “, се казва в комюникето. По-рано гръцкият телевизионен канал ERT1 съобщи, че турските власти са държали гръцки правителствен самолет над турско-иракската граница северно от Мосул в продължение на 20 минути във въздуха в сряда вечерта, отказвайки да предоставят разрешение за полет, което те са одобрили малко по-рано. Коментаторите на телевизионния канал смятат, че тази стъпка показва, че Турция е раздразнена от посещението на гръцкия външен министър в Ирак. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Октомври 2020 | 16:57 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Protothema (Гърция): Турция е задържала във въздуха 20 минути самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас

Атина. Турските провокации са преминали на друго ниво за пореден път, пише електронното издание на вестник Protothema, като информира, че Анкара е държала самолета на гръцкия външен министър Никос Дендиас във въздуха цели 20 минути при прибирането му от Ирак за Гърция. Според информацията на медията, самолетът е излетял от Ирак и турците 20 минути не са давали разрешение за навлизане във въздушното пространство на страната независимо от факта, че пилотите на самолета са получили необходимите разрешения от турските власти да летят по маршрута от Багдад до Атина през Турция. Така правителственият самолет Embraer с министър Дендиас е обикалял, докато пилотите са се опитвали да комуникират с турските власти. В крайна сметка, според информацията, след протести от гръцка страна и заплашителната ситуация с недостиг на гориво, турците са дали разрешение за междинна дестинация и по-късно за крайна дестинация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Kathimerini (Гърция): Турски сондажен кораб плава южно от Кастелоризо, Атина определи разстоянието от 6 морски мили за „червена линия“

Атина. В сутрешните часове на деня един от трите турски сондажни кораби е бил забелязан да плава на юг от Кастелоризо, преминавайки пролива между Карпатос и Родос, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Кануни“ отплава от Месрин на югоизточното крайбрежие на Турция и се насочва към Истанбул, плавайки през чувствителната за Гърция територия. В същото време турският кораб за „Оруч Реис“ остава в зона в рамките на континенталния шелф на Гърция, което доведе до ново нарастване на напрежението между Анкара и Атина. Междувременно гръцкият министър без портфейл Иоргос Йерапетрис заяви, че Атина ще счита всяко преминаване на границата от 6 морски мили за нарушение на своите „червени линии“. „Националният суверенитет е червена линия и когато казваме национален суверенитет, очевидно имаме предвид националните териториални води, които днес се определят на 6 морски мили“, заяви Йерапетрис по телевизия Alpha. Припомня се, че днес започва двудневната среща на върха на Европейския съюз, на която Атина ще се стреми да получи твърд отговор от Брюксел на действията на Анкара. Пиемането на Кануни идва, когато Атина се стреми да осигури твърд отговор от Европейския съюз към подновената агресивна позиция на Анкара през последните дни на заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък и петък. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

„Анадолска агенция“: Първите данни от „Оруч Рейс“ се очакват по-късно вечерта

Анкара. Първият доклад за сеизмичните данни от турския сондажен кораб „Оруч Рейс“, който се намира в Източното Средиземноморие се очаква по-късно вечерта, заяви в сряда министърът на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез, цитиран от “Анадолската агенция“ Говорейки на 26-тата международна конференция и изложение за енергетика и околна среда (ICCI 2020) чрез видеовръзка, Донмез каза, че корабът е достигнал определената зона на действие, където е започнал да инсталира 10-километровите сеизмични кабели в морето за първата фаза в неговия 10-дневен работен график. "Тестовете започнаха вчера и днес ще получим първите сеизмични данни", каза Донмез. Корабът "Оруч Рейс" отплава рано в понеделник, след като страната издаде 10-дневен навигационен телексx за Източното Средиземноморие. Корабът е способен да провежда геоложки, геофизични, хидрографски и океанографски изследвания. Плавателният съд също е един от най-добрите изследователски кораби в света и е оборудван за провеждане на двуизмерни сеизмични операции на дълбочини до 15 000 метра (50 000 фута) и дву- и триизмерни сеизмични, гравитационни и магнитни геофизични изследвания. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 19:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

AFP: Турция заплаши Гърция с „отговора , който заслужава“

Анкара. В сряда Турция обеща да даде на своя съюзник от НАТО Гърция "отговора, който заслужава" във връзка със споровете между двете страни за енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. "Ще продължим да даваме на Гърция и гръцко-кипърската администрация - които не изпълняват обещанията си на платформите на ЕС и НАТО - отговора, който заслужават на място," заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в реч пред парламента. САЩ и Германия, също съюзници на Турция, определиха мисията на кораба „Оруч Рейс“ край гръцкия остров Кастелоризо за проучване на газ като „провокация“ и призоваха Анкара да изтегли кораба. Ердоган каза, че сондажният кораб "Явуз" също ще се върне в Източното Средиземноморие след извършени ремонти. Той предупреди, че плановете, които пренебрегват интересите на Турция и отцепилия се Северен Кипър, няма да успеят. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Октомври 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

ТАСС: Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ пристъпи към сеизмологични дейности в Източното Средиземноморие

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ възобнови сеизмично-проучвателните си дейности в Източното Средиземноморие, независимо от критиките от страна на редица западни държави. Това съобщи в сряда министърът на природните ресурси и енергетиката на Турция Фатих Донмез, цитиран от ТАСС. „Оруч Рейс е в района на операциите. Изследванията започнаха вчера, днес ще започнем да получаваме първите сеизмични показания“, съобщи той. Турският сондажен кораб ще извършва сеизмични проучвания в Източното Средиземноморие през следващите 10 дни. Това съобщиха пред агенция Reuters на 11 октомври от ВМС на Турция. Турските кораби „Атаман“ и „Ченгиз хан“ ще продължат да работят в региона до 22 октомври, съобщиха от ВМС. Редица западни страни, включително САЩ, Германия и Гърция, разкритикуваха този ход на Турция, възприемайки го като ескалиращ напрежението в Средиземно море. Те също така призоваха републиката да се откаже от изследванията, провеждани от „Оруч Рейс“. Но в Анкара считат, че именно Гърция и Кипър „увеличават напрежението в Егейско и Средиземно море“. Това лято Гърция подписа споразумения с Италия и Египет за делимитация на морските зони, които потвърждават правото на гръцките острови на морски шелф и изключителна икономическа зона. Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение и изпрати „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби, за сеизмични проучвания във водите край остров гръцкия остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави въоръжените си сили в бойна готовност и заяви, че ще защити своите суверенни права. На 13 септември корабът се върна в турското пристанище Анталия за планиран преглед на техническата изправност, но Турция заяви, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 11:41 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Euractiv: Европейските лидери отново ще обсъждат действията на Турция на срещата на върха тази седмица

Брюксел. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел изрази съжалението си от решението на Турция да изпрати обратно сондажния кораб „Оруч Рейс“ в спорните води с Гърция и заяви, че европейските лидери ще обсъдят отново въпроса за наказателни мерки срещу Анкара на срещата на върха в края на тази седмица, пише Euractiv. „Това ще доведе до ново напрежение, вместо да допринесе за усилията за деескалация, за които призовавахме на последния Европейски съвет,“ каза Борел след среща на външните министри на ЕС в Люксембург. „Считаме, че Турция трябва да се ангажира активно в намирането на решения, а не в негативно поведение“, добави той. Оттеглянето на „Оруч Рейс“ в Анталия миналата седмица е помогнало за деескалацията на нарастващото напрежение между Гърция и Турция. Поради тази причина лидерите на ЕС избягваха да използват думата „санкции“ в официалните заключения на срещата си на 1 октомври. Вместо това те решиха да настояват за диалог между двете страни, като едновременно отправят предупреждение в стила на „моркова и тоягата“ към Турция и дадат на Анкара срок до декември, за да покаже добра воля за трайна деескалация на кризата. С последното развитие обаче разговорите между двете страни изглеждат по-малко вероятни. Запитан за възможността за провеждане на проучвателни разговори в светлината на новия ход на Турция, Борел каза, че не може да прогнозира какво ще се случи, но изрази надеждата си, че контактите ще продължат въпреки новата ескалация на Турция. Гръцкото министерство на външните работи излезе със силно изявление, в което заяви, че Анкара е доказала, че не иска „искрен диалог“. Въпросът ще бъде отново на масата на следващата среща на върха на ЕС на 15 октомври, каза Борел и добави, че лидерите на ЕС трябва да вземат решение за следващите стъпки. Но вече е ясно, че Борел не може да постигне необходимото единодушие за налагане на санкции срещу Турция. На срещата на върха на 1 октомври лидерите на ЕС преговаряха девет часа относно формулировката на заключенията, тъй като редица страни изразиха съпротива срещу добавянето на думата „санкции“. EURACTIV беше информиран, че Германия, с мълчаливата подкрепа на Италия и Испания, е отхвърлила предложението на Гърция за активиране на автоматични санкции, когато Турция предприеме нови провокативни действия. Освен това Германия твърди, че е посочила механизъм за деескалация между Гърция и Турция, създаден под егидата на НАТО по време на срещата на върха, като адекватна мярка в случай на нова гръцко-турска конфронтация. Атина се опасява, че нейните партньори от ЕС ще настояват този механизъм на НАТО да се справи с двустранните морски спорове и ще бъде принудена да води диалог с Турция, докато турските военни кораби присъстват във водите, за които претендира. В интервю за гръцкия вестник "Катимерини" Манфред Вебер, бившият лидер на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, се нахвърли срещу Турция, заявявайки, че Съветът на ЕС трябва да изпрати ясно послание. „С повторното изпращане на сондажния кораб „Оруч Рейс“ Турция отново подкопава усилията за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Призоваваме Европейския съвет да изпрати ясно послание до Ердоган: извикайте кораба обратно до пристанището и започнете преговори или се изправете пред санкции“, подчертава баварският политик. „Ако има нови проучвания за газ в спорните морски райони на Източното Средиземноморие, това ще е сериозен неуспех на усилията за десскалация“, заяви министърът на външните работи на Германия Хайко Маас преди посещението си в Кипър и Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 08:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Външното министерство на Турция обвини Гърция за ескалацията в Източното Средиземноморие

Атина. След като турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ се завърна в спорните води около гръцкия остров Кастелоризо, министерството на външните работи на Турция излезе с изявление в „Туитър“, в което описва стъпките на Гърция, довели до ескалация в региона на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Туийтът“, в който са тагнати Държавният департамент на САЩ, Европейската служба за външна дейност, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и Европейския съвет, подчертава „Ескалационните стъпки на Гърция в Източното Средиземноморие и Егейско море от 12 септември 2020 г. “ В него се казва, че след като корабът за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се е върнал в пристанището на Анталия на рутинни операции по поддръжка и снабдяване, сега се е върнал заедно с морските активи, които са го придружавали за целите на самозащитата, в своя рутинен график на операциите. В него се казва, че от септември Гърция не се е въздържала от милитаризиране на Източното Егейско море и е се очертава поредица от гръцки действия в този смисъл - „в нарушение на демилитаризирания статут на Източните егейски острови“. След изброяването на тези събития в документа заключава, че „сега е очевидно, че Гърция е страна, която ескалира ситуацията в Източното Средиземноморие. Тези събития показват скритите мотиви на Гърция в навечерието на проучвателните разговори“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Октомври 2020 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица

Атина. Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, Никозия и Анкара следващата седмица като част от непрекъснатите усилия за подновяване на диалога между трите страни преди срещата на върха на Европейския съвет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В неотдавнашна видеоконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган германският канцлер Ангела Меркел призова за „бързи стъпки“ към програма за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Турция и отново подчерта необходимостта от деескалация на регионалното напрежение в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Октомври 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Reuters: Външните министри на Турция и Гърция се срещат за първи път след кризата през лятото

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и Гърция Мевлют Чавушоглу и Никос Дендиас се срещат в четвъртък за първи път след ескалацията на напрежението около енергийните ресурси в Източното Средиземноморие през изминалото лято, предава Reuters. Двамата дипломати се срещат в кулоарите на Глобалния форум по сигурността в Братислава и ще обсъдят „двустранни и регионални“ въпроси, както посочва турската държавна „Анадолска агенция“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция обяви нови учения в Егейско море

Kathimerini: Турция обяви нови учения в Егейско море

Анкара. Турция издаде два навигационни телекса (НАВТЕКС), с които резервира райони в Централно и Югоизточно Егейско море за учения с жива стрелба, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Издадените късно в сряда навтекси резервират зона между островите Скирос, Прарон, Евия и Хиос от 26 до 28 октомври, както и зона между Родос и Кастелоризо в международни и турски води, в петък и събота. Навигационните телекси бяха публикувани на уебсайта на турския офис за навигация, хидрография и океанография. И двете са за „стрелкови упражнения“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Октомври 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Джордж Сорос: Решението на Европейския съд идва твърде късно за завръщане на ЦЕУ в Будапеща

Джордж Сорос: Решението на Европейския съд идва твърде късно за завръщане на ЦЕУ в Будапеща

Будапещ. Американският милиардер Джордж Сорос приветства решението на Европейския съд, с което се отменя решението на унгарските магистрати, принудило Централноевропейския университет в Будапеща да се премести във Виена, но отбеляза, че то е дошло „прекалено късно“, предава AFP. „Решението идва твърде късно за (Централноевропейския университет)“, заяви Сорос в изявление. „Не можем да се върнем в Унгария, защото нейните преобладаващи закони не отговарят на изискванията за академична свобода“, се отбелязва още в текста. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Срещата на върха на ЕС доведе Гърция и Турция една крачка по-близо до война – ето защо

Protothema (Гърция): Срещата на върха на ЕС доведе Гърция и Турция една крачка по-близо до война – ето защо

Атина. „Европейският съюз и това, което широко се възприема като „Запад“, просто отказва да се поучи от грешките си. Заключенията от последната среща на върха на Общността доближават Гърция и Турция с още една голяма стъпка по-близо до войната“, пише електронното издание на атинския ежедневник Protothema в статия, в която се опитва да обясни защо твърдението е вярно. Срещата на върха на ЕС, която беше завършена в петък сутринта, беше дипломатическо поражение за Гърция и Кипър и, разбира се, за ЕС. Брюксел за пореден път отложи всякакви действия срещу турската агресия за в бъдеще. Всъщност лидерите на Общността нямаха смелостта да запишат дори думата „санкции“ в заключителното комюнике и неясно споменаха за „всички инструменти и възможности, с които разполага“. Гърция и Кипър нямаха друг избор, освен да декларират, че са „доволни“ от заключенията на срещата на върха на ЕС, но го направиха главно по вътрешнополитически причини в опит да представят дипломатическото поражение в триумф. Тяхнаха цел, особено на Кипър, първоначално беше ЕС да наложи санкции на Анкара, но сега те са щастливи, че Брюксел поне споменава очевидното – че е неприемливо Турция да прави такива „лоши“ неща... Атина беше изтласкана малко в ъгъла от факта, че Турция се преструваше, че подкрепя диалога, тъй като предстоят предварителни преговори между двете страни. Така че налагането на вето върху санкциите срещу Беларус като средство за натиск за по-твърдата позиция от името на ЕС срещу Анкара към този момент не беше опция. Никозия, от друга страна, отново остава „прецакана“, тъй като нарушенията на нейната ИИЗ продължават, докато ЕС просто призовава Турция да се... „въздържа“. Кипър се поддаде на огромния натиск, който европейското „семейство“ оказа върху него. Но ЕС отново доказа защо никога няма да бъде възприет сериозно от международната общност по неикономически въпроси и защо цялата „мечта“ на някои политически кръгове за политическа „интеграция“ и т.нар. Европа абсолютно не е на хоризонта. Европа всъщност отказа да направи каквото и да било, макар и дипломатически, да защити държава-членка, чиито права - оттук и правата на ЕС - са очевидно нарушени. Още по-лошото е, че постави въпроса за държава (нейните приоритети), която не е членка – този за Беларус, по-високо в дневния ред, независимо от факта, че проблемът там е строго вътрешен въпрос и не представлява никаква – пряка или сериозна - заплаха за европейските интереси. Никой не казва, че Александър Лукашенко не е проблем. Аргументът, че Европа трябва стриктно и активно да се противопоставя на лидери, които „малтретират“ собствения си народ и управляват страната си по недемократични начини, е слаб, тъй като изглежда ЕС не се интересува толкова много от недемократичния авторитарен режим, който Ердоган е установил в Турция. Турция иска от Гърция и Кипър неща, за които знае, че никой гръцки политик никога няма да посмее да помисли да приеме. Турските министри, а не някои крайни екстремисти, от които никой не се интересува, говорят за острови, които Гърция „незаконно окупира“ и в същото изречение призовават за тяхната демилитаризация. Това е като крадец, който иска да се промъкне в дома ви, оплаквайки ви се от вашия питбул и алармената система, която сте инсталирали, защото те затрудняват работата му... Турските претенции не са тактика за преговори, като да поискате 10 неща, а да получите 7. Турците искат всичко, за което претендират. Освен това те са изгорили мостовете зад себе си, тъй като начинът, по който са представили претенциите си пред турския народ, не им оставя място да се оттеглят дипломатически към нещо по-малко от това, което са обещали. И това става особено важно сега, когато вътрешният натиск, дължащ се на огромните икономически проблеми на страната, се засилва, карайки Ердоган да търси победа, която да обърне психологическото и социално напрежение в негова полза. Вече няма какво да губи, така че за него това е „двойно или нищо“. Трябва да разберем, че претенциите и провокациите на Турция имат цел. Анкара всъщност иска да приключат „сделката“ в даден момент и да вземе това, което желае. Особено сега, когато изкопаемите горива постепенно започват да намаляват, докато светът се обръща към „по-екологични“ енергийни решения, Турция отчаяно иска да спечели колкото се може повече от петрола и природния газ, открити в дълбините на Източното Средиземноморие и Егейско море, докато все още има търсене. Но не само икономическата част от въпроса е важна за Ердоган. Цялата идея за възстановяването на новата Османска империя може да изглежда налудничава за останалия свят, но неоосманските стремежи на ориентираната към исляма Турция на Ердоган са много реални и добре документирани. В края на краищата те са декларирали, че до 2023 г. (100-годишнината от основаването на новата турска държава) те ще имат границите, които са имали в края на османската държава през 1923 г. И не се заблуждавайте: Турция не блъфира. В исторически план Турция винаги прави - или поне се опитва да направи - това, което според нея трябва да направи. Не трябва да се забравят и личните причини, поради които Ердоган би искал да реализира плановете си на всяка цена. Той знае, че няма да го има завинаги и би искал да види как това, за което се е борил, се оформя, дори частично, докато все още е на власт. Това е характеристика на неговата личност, която е съвсем ясна за всеки, който си записва какво казва или прави турският президент. Прозорецът на възможностите за Турция няма да бъде отворен завинаги, но сега все още е такъв... Има някои инциденти, които подкрепят аргумента, че Турция ще избере военното „решение“, което да затвори повечето, ако не и всички отворени въпроси с Гърция и най-вероятно – с Кипър. 1. Азербайджан, близък съюзник на Турция, атакува арменските сили в Нагорни Карабах пет дни преди срещата на върха на ЕС. В следващите дни беше доказано, че се използват и тестват нови оръжейни системи, произведени от Турция, като въоръжени БпЛА, нещо безценно за развитието и подобряването на самите системи и съответните им тактики и оперативни процедури. 2. Марица е река точно на гръцко-турските граници и е район, където големите горски пожари са изключително редки за разлика от други части на страната. През последното десетилетие се случиха пет такива; при това - само през последните два месеца... И всички пожари избухнаха в райони със специално военно значение за гръцките въоръжени сили близо до границите. Последният гореше по време на срещата на върха на ЕС... 3. Турция, въпреки че не е склонна да тества мощта на ракетната система за противовъздушна отбрана С-400, която е закупила от Русия, действие, което би означавало, че системата е достигнала статут на пълна оперативна способност, планирано да продължи напред с изпитанията в периода до 16 октомври. Въз основа на всички горепосочени факти и с доказаното в момента повторно потвърждение на нежеланието на Европа да упражнява някакъв значителен натиск върху Анкара, Турция има „палци нагоре“ да продължи първоначалния си план: да вземе със сила това, което иска. За тази цел Гърция ще бъде „влачена“ към масата за преговори след военна конфронтация. ЕС, както прави Западът от доста десетилетия насам, отново предаде грешно послание на Анкара, че нищо, което Турция е направила досега, не е достатъчно лошо, за да се изправи срещу някакви значими последици. И Анкара получи съобщението високо и ясно. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение, съгласно което унгарският закон за университетите, финансирани от чужбина, е в разрез с правото на Общността, предава AFP. Така решението за затварянето на Центравоевропейския университет в Будапеща, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, е определено като „незаконно“. „Условията, въведени от Унгария, за да могат чуждестранните висши учебни заведения да извършват дейността си на нейна територия, са несъвместими с правото на ЕС“, се казва в заключението на Съда. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"